Изкуплението на Аякс

Шестнадесета глава

Саша си взе душ, изяде супата с хрупкав френски хляб, която Матилда й бе донесла, а после изгледа последната част на „Безсъници в Сиатъл“ на телевизора зад портрета на братята Мефисто и зачака Джакс да се върне и да й каже дали Кий е съгласен да се види с майка си. Така и не разбра кога е заспала, но щом се събуди, лежеше под завивките, а Джакс се бе изтегнал до нея, подпрял глава на ръката си и бавно галеше косите й.

Лежеше върху покривката на леглото само по долнище на анцуг. Саша се прехласна по фигурата му, по гърдите му, раменете, мускулестите му ръце. Обърна се към него и той я целуна нежно, леко, мълвейки неразбираеми думи, а ръцете му я обгърнаха, дланите му я галеха, придърпаха ризата й нагоре и я измъкнаха през главата й. Внимателно я положи по гръб и се обърна, за да се вмъкне под завивките. Усети го да смъква анцуга, но не се пресегна да го докосне, доволна бе да го чака, да усеща милувките му, особено по гърдите.

— Толкова са ти топли ръцете.

— Студено ли ти е?

— Вече не.

Той отново се надигна на лакът и приближи лице до нейното, така че носовете им почти се опряха, а дъхът му галеше устните й, но не я целуна, а вместо това прошепна:

— Сигурна ли си?

Тя кимна.

— Разстроена си и скърбиш. Опасявам се, че се възползвам, когато си най-ранима.

Нима бе възможно да е на косъм да я има, а да се тревожи, че би могла да съжали, че е в леглото му единствено защото изпитва потребност от близост? Тя обви ръце около врата му и зарови пръсти в меката му като коприна коса.

— Обичам те, Джакс.

— Първият път с мен няма да е като с нормален мъж. И то не заради обичайните усложнения. Мисля, че ще пари заради знака.

— Не се тревожи.

Той впи устни в нейните, отначало бавно, после все по-страстно и по-убедително, увличаше я към себе си, без да каже нито дума, без дори да помръдне. Тялото й се извиваше, тласкано от неконтролируеми пориви, надигаше се към неговото, притискаше се в него.

Джакс не спираше да я целува, да преплита език в нейния, прегърнал я с една ръка, а другата плъзна по гладката й кожа, все по-надолу и по-надолу, докато пръстите му не докоснаха мъха между бедрата й. Ръката му раздалечи краката й и нежно я замилва, така леко, така бавно, че неволното желание да се разкикоти мигом се стопи и желанието я заля с грохота на приливна вълна, всяко нервно окончание в тялото й застана нащрек, в очакване на нещо зашеметяващо. Тя не спираше да се извива, ръцете й пълзяха по тялото му, докосваха горещата му кожа, мъчеха се да го придърпат по-плътно.

Но той не поддаваше, обсипваше я с целувки, по шията, по гърдите, а пръстите му не се отделяха от върха на бедрата й.

Без каквото и да било предупреждение, Саша рязко пое въздух и буквално се разтопи, зашеметена, че на света съществуват толкова разтърсващи, толкова могъщи усещания, а тя бе преживяла близо осемнадесет години в пълно неведение. Дишането й се накъса, сякаш бе тичала километри.

— Това е… неописуемо.

— Харесва ли ти?

— Невероятно е.

Джакс целуна връхчето на носа й и се надвеси над тялото й, опрян на ръце, коляното му разтвори бедрата й още малко. С един-единствен силен тласък се озова в нея, а на прекрасното му лице се изписаха едновременно и страх, и радост.

— Съжалявам… мислех, че така ще боли по-малко, ако го направя бързо.

— Не ме боли, Джакс.

Той направи нов тласък и попита с дрезгав глас:

— А сега?

Тя поклати глава.

Джакс повтори, а очите му я гледаха въпросително.

— Не — усмихна му се тя. — Направи го пак.

Джакс се подчини и тя вдигна глава от възглавницата, за да го целуне.

— А сега направи всичко отначало, но по-бързо.

Дишането му се учести.

— Увий крака около мен — прошепна той и я притисна във възглавницата, целуна я с такава страст, че в дробовете й не остана въздух и тя започна да се задъхва. После плъзна устни по шията й, гризна я леко, целуна я по това местенце и потърси с устни ново. Светът изчезна, остана само прекрасното му лице, великолепното му тяло, което се движеше в нейното, така силно и уверено.

Джакс внезапно отметна глава, очите му се затвориха, а тялото му се вкамени, напълно неподвижно. Дълбоко в нея лумна пламък, който плъпна прогарящ през слабините й, и тя неволно трепна в опит да се отдръпне. Но тежестта му я притискаше, а когато болката утихна, тялото й затрепери, затръпна, тя впи пръсти в ръцете му, в гърба му, стисна бедрата му между краката си, всячески се опита да се вкопчи в него, защото едновременно политаше и се разпадаше. Никога не бе предполагала, че може да изпита такова нещо. Беше изумително. И безкрайно.

Когато тялото й най-после се отпусна и съзнанието й постепенно се избистри, видя изражението му и неволно извърна глава.

— Не се крий. Защо се криеш от мен?

— Защото съм ти издрала ръцете, а и съм сигурна, че крещях нещо крайно смущаващо.

— Въздухът около теб направо светеше — промълви той смаяно. — Беше… ти беше… най-прелестното нещо, което съм виждал. — Той се отмести, легна до нея, притегли я към себе си, докато главата й не се сгуши в ямката между брадичката и рамото му. — Благодаря ти.

— За това ли?

— Задето остана. — Той повдигна глава и духна към всяка от свещите. Проблясваше само сияние на гаснещото огнище. — Опитай се да поспиш, Саша. Утре отиваме в Русия.