Изкуплението на Аякс

Пета глава

Още щом се прибра в планината, Джакс си намъкна анцуга и се отправи към старата каменна мандра, която сега ползваха като спортна зала. Скача нагоре-надолу по баскетболния корт, дриблира топката, забиваше я в коша отново и отново, целият се изпоти, опитвайки се да я забрави по единствения начин, за който се сещаше.

Но след час продължаваше да мисли за Саша и да се дразни, че й бе разказал толкова много. Внимателно съставеният му план, според който уж трябваше да действа бавно, да й поднася на час по лъжичка, бе отишъл на вятъра, и мозъкът му не спираше да прехвърля всяка секунда, която бе прекарал с нея, мъчейки се да разбере къде точно се бяха объркали нещата.

Някъде между средата на игрището и коша внезапно разбра — повратният момент бе неуспехът му да изтрие паметта й. Беше видяла как лекува крака й, а после и очите му и понеже не бе успял да заличи спомена, всичко се бе провалило. Налагаше се да отговори на въпросите й, а не можеше да я излъже. Което беше странно, защото обикновено лъжеше, без да се замисля, но сега знаеше, че ще дойде време, когато ще трябва да й каже всичко, и че ако тогава разбере, че я е лъгал, никога повече нямаше да му вярва.

Но защо не бе успял да заличи спомена? Защо днешният ден бе толкова по-различен от онзи път в стария склад?

Джакс приближи интеркома в дъното на залата и набра кода за стаята на Феникс.

— Там ли си?

Брат му реагира веднага.

— Какво има?

— Ела да играем на КОНЧЕ7.

— Мразя баскетбола.

— Езичник. Вдигай си задника и ела да поговорим.

Феникс не отговори, но секунда по-късно се появи, бос, само по дънки.

— Който вкара, той изкара, или един на един, но не и КОНЧЕ. Всеки път забиваш с гръб към коша и ме прецакваш.

— Тогава, който вкара, той изкара — Джакс му хвърли топката и Феникс, както всеки път, стреля от средата на игрището и уцели.

Джакс улови топката, преди да е ударила земята, и я хвърли обратно на брат си.

— Няма ли да ме питаш?

— Няма смисъл. Изглеждаш ужасно, така че явно не е минало добре. — Той пропусна следващия кош и Джакс върна топката с дриблиране обратно в средата. Феникс размаха ръце да му попречи, но Джакс все пак успя да стреля. Не уцели. Брат му пое топката и колкото и да го пазеше, пак успя да стреля.

— Това е най-големият ти грях — да мразиш баскетбола, след като си така дяволски добър.

— Завиждаш, а? — Феникс отбеляза още един кош.

— Ако можех да те убия, нямаше да се замисля много.

Продължиха мълчаливо да играят, докато гневът и разочарованието най-после не взеха своя дан. Джакс напълно изгуби концентрация, а с нея — и топката.

Феникс не се опита да я вземе. Вместо това се втренчи в Джакс.

— По-добре разкажи какво стана.

Задъхан, с ръце на кръста, Джакс разказа всичко и накрая завърши с думите:

— Не можах да я накарам да забрави и всичко се провали.

Феникс се обърна и подгони топката, върна я и я завъртя върху показалеца си.

— Колко пъти я целуна?

— Какво значение има, по дяволите?

— Всичко е в слюнката, братле. Ако Анаво пие от една и съща чаша с теб или те целуне и погълне от слюнката ти, всичко отива в кръвообращението и тялото й започва да се променя. Сега постоянно ще е гладна, всеки ден ще става все по-силна, ще придобие разни способности, като например да вижда Пургатори, да устоява на опитите да й заличиш паметта и да разпознава Ския. И все повече ще заприличва на теб.

— И ще изгуби същността си на Анаво? — Та това бе най-страшният му кошмар, именно това го беше изплашило горе на пистите. А според Феникс вече го беше предизвикал.

Без да изпуска въртящата се топка, Феникс го изгледа с вдигната тъмна вежда.

— Никога няма да изгуби Анаво напълно. Дори да стане Мефисто, ще запази и двете. Ще притежава невероятни умствени и физически сили, ще ненавижда Ския и изгубените души повече и от нас, ще е по-склонна на гневни изблици и по-несклонна да прощава от сега, но пак няма да познава изкушението. Всичките й усилия ще са съсредоточени върху победата над Ерикс.

— Откъде знаеш такива неща?

Феникс се загледа в топката.

— След като открих Джейн, попитах М. а той попита Луцифер. — Той отново вдигна очи към Джакс. — Ама ти и представа си нямаш как става, а?

— Откъде да имам, дявол го взел? Никога не си ни казвал какво се случи с Джейн. — Брат му трепна и изпусна топката. И двамата загледаха как се търкаля към двойната дървена врата на мандрата.

— Не става изведнъж — започна Феникс тихо. — Няма да остане чиста Анаво, докато дойде време да приеме безсмъртието, да извърши ритуала и да стане Мефисто. Процесът вече е започнал. Докато дойде време да скочи в безсмъртието, остава кажи-речи само да я маркираш, ако вече не си го направил, трябва да изпълните ритуала, за да е завинаги.

— Лъжеш. Няма начин да не лъжеш. Ако си прав, значи няма избор, а как би могла да вземе решение, след като не знае нищо за Мефисто? Ами свободната воля?

— Предполагам, че и тя на свой ред те е целунала?

— Определено.

— Разбрала е кой си, когато е видяла очите ти. Може би несъзнателно, но все пак е усетила, и въпреки това те е целунала по свое собствено желание.

— Но после не искаше и да ме докосне. Отвращавам я.

— Умът й се отвращава. Така са я възпитали, това са я учили, целият й мироглед я кара да те отблъсква. Но душата й не смята така. Нужно е известно време, преди душата й и умът й да постигнат съгласие. Междувременно ще започне да се променя, независимо дали съзнава какво й се случва, или не. Ако не я целуваш повече, процесът ще се развива далеч по-бавно, но вече е късно да бъде спрян.

Тя бе пила след него от сайдера в манерката, до дъно, а целувката не беше само целувка — поне двадесет минути сплитаха устни в снега. Никога не го бяха целували така. И никога не се бе наслаждавал толкова.

— Не си ми казвал нищо за слюнка. Каза ми да не спя с нея, за да не я маркирам.

— След като сексът ще я маркира така, че да можем да я намерим където и да било по света, не е ли логично, че и слюнката ще окаже някакъв ефект?

По дяволите! Щом сега го намираше за противен, значи вече изобщо нямаше да го понася.

— Трайно ли е?

— Да, освен ако М. не убеди Луцифер да върне положението, но се сещаш колко е вероятно да се случи. Та той копнее Саша да стане Мефисто повече и от теб.

— Съмнявам се. — Умът му не побираше случващото се. — Ами ако наистина ме мрази? Тогава какво?

— Ако реши да си остане човек, може да си тръгне. Луцифер ще я върне в предишното състояние, отпреди да я целунеш, ще си бъде чиста Анаво и няма да помни нито теб, нито каквото си й казал за Ерикс и за изгубените души. Луцифер ще беснее, че си се провалил, но няма да може нищо да направи. Жените невинаги правят каквото ти се иска, дори да си господар на подземното царство.

Джакс тръгна към залата с тежестите в някогашното помещение за биене на масло.

— Къде тръгна?

— Трябва да измисля нов план. В момента не може да ме гледа.

Феникс тръгна по петите му.

— Вероятно поне мъничко те харесва, иначе нямаше да те целува.

— Че аз постоянно целувам разни момичета, без да ги харесвам.

— Да, ама ти си мъж. При момичетата е друго. Те не се целуват като прелюдия към секса.

— Не съм я целувал с идеята за секс.

— Именно. Нито пък тя. В момента е полудяла от всичко, което си й наговорил, Джакс, но дай й ден-два да свикне и после ще е по-склонна пак да се видите.

Джакс въздъхна тежко, прокара ръка през косата си и спря пред вратата на стаята.

— Просто акълът не ми го побира защо й разказах всичко, Феникс. Отворих си устата и не можах да млъкна.

Феникс поклати глава.

— Не се терзай чак толкова, Джакс. Станалото — станало, повярвай ми, тепърва ще допускаш грешки. Вярно, че сме безсмъртните синове на Ада, но в крайна сметка сме като всеки друг мъж. Ето, в баскетбола сме царе, но сложиш ли ни до момиче, което харесваме, всичко оплескваме.

— Какво, обречени сме да се издънваме, така ли?

— Горе-долу, да.

След два часа систематично увеличаване на тежестите на лежанката, докато ръцете му не започнаха да треперят, Джакс се чувстваше смазан и изцеден, но все така неспособен да измисли план. Нямаше представа как би могъл отново да установи контакт със Саша. Беше й обещал да я остави на мира, което, сега осъзнаваше, беше хем прибързано, хем глупаво, но беше твърде късно.

Изкъпа се и се облече, а после влезе в нета да потърси нещо, което да му помогне. Колкото и глупаво да се почувства, написа в търсачката последователно „романтика“, „съвети“ и „какво обичат момичетата“.

Насред една статия, която разясняваше как да купиш подходящ букет според зодията на момичето, която му беше точно толкова полезна, колкото и предишната — как да печелиш точки при първа среща с котката или кучето на момичето, някой почука на вратата и той с удоволствие прекъсна така полезното занимание.

В стаята влезе Кий, сериозен както винаги. Джакс побърза да затвори лаптопа, а брат му се настани до огъня.

— Какво има?

— Дойдох да питам как мина днес.

— Можеш да злорадстваш, колкото щеш, защото оплесках всичко, точно както ме предупреди.

Кий се настани във фотьойла, сложи лакти на облегалките и сплете пръсти — поза, която безкрайно дразнеше Джакс. Придаваше му невероятно високомерен вид, сякаш се канеше да каже нещо много важно. И нямаше значение, че обикновено бе точно така. Джакс всеки път се дразнеше.

— Казвай, каквото имаш да казваш, и ме остави на мира.

Кий съзерцаваше пламъците.

— Феникс вече е изготвил план за братовчеда на Саша, за онзи тип Истър и за гаджето му и за всеки друг, който си врече душата от днес до деня на акцията. Решил е да инсценираме злополука на стария миньорски път между Телюрайд и Юрей. Ще изчакаме по-обилен снеговалеж, онези ще идат там да купонясват, ще се напият, ще поднесат на шосето, после ще опитат да се върнат на стоп, ще се загубят във виелицата и ще умрат от студ.

— Ще ми се да стане по-скоро, примерно довечера. Ами Бруно и лелята на Саша?

— Мелани Шрайвър ще загине, докато търси Брет — Кий вдигна очи към Джакс. — Що се отнася до Бруно, Ксенос още снощи изпрати един Лумина да го следва навсякъде, за да си изясним навиците му, та смъртта му да изглежда логична и да не буди подозрения.

Джакс зачака.

— И?

— Оказва се лесно. Зий твърди, че тайно пуши и се тъпче с боклуци. Ако не беше Ския и следователно безсмъртен, инфарктът щеше да му е в кърпа вързан, така че просто ще му го осигурим.

Звучеше добре. Простичък план. Вероятно нямаше да е лесно да го хванат, но пък живееше сам, така че с изненадващо нападение щеше да се получи.

Защо тогава Кий изглеждаше толкова сериозен? Дори разтревожен?

— Чакам да чуя лошата новина.

Кий отново се приведе напред.

— М. твърди, че Бруно е Ския от почти двеста години — най-старият, на когото се натъкваме. Любопитно ми беше да науча повече, та хванах Зий да го провери. Двамата с Броуди хакнали компютъра му снощи и открили стотици снимки и всякакви други документи — бележки и писма, извлечения от кредитни карти и страници от дневници. Всички са уличаващи и все за хора от правителството. Ужасна история, Джакс. Конгресмени, сенатори, даже съдия от Върховния съд.

Джакс се сети за сейфа в Женева, пълен с компрометираща информация за важни хора из целия свят. Алекс бе казал, че шефът му я иска, но явно не е говорел за шефа си в Москва. Имал е предвид Ерикс.

— Не всички ще се съгласят да се откажат от душата си, за да избегнат скандала.

— Не, но някои все пак ще го направят. Можеш ли да си представиш какво ще се случи, ако хора с власт и влияние, които реално управляват Съединените щати, врекат душете си на Ерикс?

Звучеше потискащо и обезсърчаващо, но се налагаше да почакат с прочистването на правителството.

— Дай да се съсредоточим върху Вашингтон, след като се отървем от Бруно и останалите. Докато се навъртат наоколо, винаги има риск да разберат, че Саша е Анаво.

— А защо я излагаш на излишна опасност? Покани я тук на гости и не я пускай да си тръгне.

— Чудесна идея, Кий, само дето в момента не може да ме гледа.

— Каза ли й?

— Не всичко, но и това, което разбра, се оказа достатъчно.

— Може би по-нататък ще размисли.

— Малко е вероятно. — Добрите момичета, дори да не бяха Анаво, не се претрепваха да излизат със синовете на Ада. — По прогноза другата седмица ще вали. Давай да приключваме с тая работа, та Саша да може да си гледа живота, без да се тревожи за Брет и Мелани или онзи Бруно.

— Не можем — отвърна Кий с изопнати черти. — Налага се да изчакаме.

В стомаха му се настани ледена топка ужас.

— Защо?

Кий се изправи и се наведе над огъня, после побутна дървата с ръжена.

— Зий попаднал на някакви бележки на Бруно за предстоящо събрание на Ския. Не открил нито дата, нито място, но в най-скоро време голяма група Ския ще се съберат заедно. Идеална възможност за голяма акция. За един ден ще свършим работа, която иначе ще ни отнеме месеци. — Той постави ръжена обратно на Стойката и се обърна към Джакс. — Бруно ни трябва, докато не дойде време за срещата, когато и да е тя, за да ни заведе до мястото. Не си се отказал да тръгнеш на училище от понеделник, нали?

— Там ще съм.

— Добре. Ще е хубаво да държиш Бруно под око и да разбереш каквото можеш за плановете му. Може пък да спомене за пътуване или за нещо друго, което да ни упъти.

Супер! Сега не само че трябваше да измисли как да възобнови контакт със Саша, но и да се прави на шпионин за каузата на Мефисто.

Кий тръгна към вратата. Сложил ръка на дръжката, той се извърна към Джакс.

— Между другото не злорадствам заради неуспеха ти. Искам работата със Саша да потръгне, но съм точно толкова неопитен, колкото и ти. Но ти се възхищавам, че опита.

После сякаш се смути и изчезна, преди Джакс да отговори.

След като Джакс изчезна, Саша покара малко сама, като се стараеше да не мисли за него. Хич не се получаваше, но поне напредна със ските.

Когато стигна обратно в базата, установи, че този път Брет съвсем я е зарязал. Нарамила ските на Мелани, обиколи паркинга няколко пъти, но жълтият хамър беше изчезнал. Отчасти се зарадва, но и се притесни как ли ще се прибере в Телюрайд, а не на последно място й се прииска да хване един автобус до Колорадо Спрингс и никога повече да не се върне.

— Доста объркан вид имаш — обади се висок чернокос мъж, застанал до шофьорското място на черен мерцедес. — Да не се е случило нещо?

Беше по-възрастен и толкова привлекателен, че приличаше на филмова звезда. Може пък и наистина да беше филмова звезда. Изглеждаше й страшно познат. Уплашена да не й предложи да я закара, ако сподели проблема си, тя успя да докара усмивка и поклати глава.

— Чакам братовчед ми да ме закара обратно в града.

Той кимна и отвърна на усмивката.

— Като се умориш да чакаш, можеш да се качиш на гондолата — той посочи зад себе си. — Ще те закара на пресечка от Колорадо Авеню.

— Благодаря.

— Няма проблем — той се качи в колата си и потегли, като й помаха. Саша забеляза, че на регистрационните му номера се мъдреше една-единствена буква — М.

Още щом се скри от погледа й, тя тръгна към гондолата. След тридесет минути вече вървеше по главната улица на Телюрайд на път за къщата на Шрайвър. И понеже не бързаше особено да се прибере, макар да минаваше четири и да започваше да тъмнее, крачеше бавно и зяпаше коледната украса във всяка витрина. Уличните лампи бяха увити в гирлянди от мигащи лампички, а пейките по тротоарите бяха украсени с червени панделки и фльонги. Плътна снежна пелена покриваше земята, преобразила Телюрайд в коледна картичка. Ако нещата стояха другояче, ако беше дошла с майка си в хотела отсреща или в някой от хубавите апартаменти и обикаляше за коледни подаръци, или може би за елха, вероятно щеше да смята, че е попаднала в приказка.

Но мама беше на милион километри разстояние, а Саша живееше в мизерна къща с най-смахнатото семейство в цяла Америка. А при положение, че Мелани бе изгубена душа, шансовете в къщата да се появи коледна елха бяха минимални.

Стоеше пред един магазин за подаръци, когато мобилният й телефон иззвъня. В първия момент предположи, че е Тим, и реши да не отговаря. Но после й хрумна, че може да е майка й, и мигом го измъкна от джоба на якето.

— Саша — чу се плътен глас — Казвам се Феникс Декианос.

Саша премигна и се приведе напред, докато челото й не опря дървения ръб на витрината.

— Защо ми се обаждаш? Къде е Джакс?

— Излезе. А се обаждам, защото с братята ми се тревожим за теб и ни хрумна как да те пазим. Ако погледнеш надясно, ще видиш едно куче на каишка, вързано за пейката. Казва се Бу. Виждаш ли го?

По-грозно куче не бе виждала, средно на ръст, с провиснала на снопчета сивкава козина и муцуна, каквато само майка му би обичала. Гледаше право в нея и махаше с език и с опашка.

— Виждам го.

— Вземи го със себе си, махни му каишката и го остави пред къщата. Когато се прибереш в стаята си, кажи името му и то ще се появи. Няма нужда да го храниш или разхождаш. Не ходи никъде без него. Води го на училище и го оставяй отвън. Ако се озовеш в рискована ситуация, просто го извикай и той ще се появи.

— Без да се обиждаш, ама хич няма вид на куче пазач.

— Но не е обикновено куче.

— Естествено, че не е.

— Май долавям сарказъм, Саша.

— Не може да бъде.

Той помълча малко, после продължи:

— Как се чувстваш в момента?

— Чудесно.

— Не лъжи. Как се чувстваш?

Тя отново облегна глава на прозореца.

— Тъжна и объркана.

— Като Джакс.

— Ако се опитваш да ме накараш да се чувствам виновна, аз…

— Защо да го правя? Просто излагам фактите. Той те харесва, а ти не и той е разстроен. Край на историята. Взимай кучето и си върви у дома.

Преди да успее да продума, линията прекъсна. Тя пъхна телефона обратно в джоба и се отдалечи от магазина и от кучето пазач, от което нито се нуждаеше, нито желаеше. Брет и Мелани не знаеха, че е Анаво, така че щеше да е в безопасност. Нещастна, но в безопасност.

Но едва подмина съседния магазин, когато я настигна някакъв възрастен мъж с червена шапка и тиранти с всички цветове на дъгата, задърпал каишката с грозноватото куче.

— Извинете, но си забравихте кучето.

— Не е мое.

Мъжът се наведе и погледна етикетчето на каишката.

— Саша Аненкова. Това вие ли сте?

— Да, но кучето не е мое. Някой си прави шега с мен.

Мъжът наклони глава и заразглежда неугледното същество.

— Вярно, че не е красавец, но пък изглежда дружелюбен. А и е ужасно студено. Дали не може да го вземете, а после да го върнете на приятеля ви шегаджия — той протегна каишката към нея.

Саша не я пое веднага и кучето изскимтя, увеси нос и доби още по-жалък вид. Майчице. Тя изпуфтя подразнено, пое каишката от човека и изгледа ядно кучето.

— Но само докато приятелят ми дойде да те прибере, ясно?

Видимо ободрено, кучето приседна в краката й, положи лапи върху ботушите й от овнешка кожа и вдигна нагоре овлажнели от обожание очи. Загубило бе половин ухо, а клепачът на дясното му око леко висеше.

— Ето, виждате ли? Харесва ви — господин Цветни тиранти се усмихна, сякаш току-що бе открил рецепта за световен мир. — Не му е лесно на този малък приятел с такъв неприветлив вид, но пък има голямо сърце. А и кой знае? Щом ви харесва толкова много, може пък и вие да го заобичате.

Не можа да пропусне неволната аналогия. Може би и Джакс беше самотен и искаше да й бъде приятел. Може би беше готин, умен, забавен и мил. И може би страдаше заради нежеланието й да му протегне ръка. Но това не променяше факта кой е, както и очевидната привързаност на малкия мелез не променяше това, че е създание, изпратено от преизподнята. Копнееше всичко да си бъде постарому, да бъде нормална и обикновена като всички останали. А нима щеше да е възможно, ако гаджето й е паднал ангел и си има цербер за домашен любимец? Внезапно уморена, тя пожела лека нощ на господина и си тръгна, стиснала каишката.

— Приятна вечер, Саша — бодро подвикна той след нея.

Тя тръгна уморено по улицата, Бу редом до нея. Внезапно почувства стомаха си празен и се зачуди дали да не спре някъде по пътя да си вземе сандвич. Ако за вечеря отново й предложеха чиния грах, щеше да умре от глад.

Но реши да рискува, най-вече защото не й се искаше да харчи още пари, и продължи към къщата на Шрайвър. Не пропусна да отбележи, че минувачите хвърляха по един поглед на Бу и лицата им се сгърчваха в отвратена гримаса.

Слънцето бе залязло, здрачът се стелеше над Телюрайд и забулваше всичко в сиво и черно. Встрани от главната улица беше тихо и много по-тъмно. Въпреки това осъзна, че някой я следва, едва когато дълбоко от гърдите на Бу заклокочи ниско ръмжене. Не чуваше нищо, но знаеше, че зад нея има някой. Дори и след като ускори крачка, усещането за чуждо присъствие не я напусна.

Бу внезапно се дръпна от нея и се извъртя назад, оголил зъби, и заръмжа злобно срещу онзи, който я следваше.

Дявол го взел!

Тя дръпна каишката, но без резултат. Кучето не помръдваше, цялото му тяло трепереше, а задните му крака се подгънаха, сякаш всеки момент щеше да скочи.

Страхът я накара да погледне през рамо. От ужас сърцето й запрепуска, а дъхът й секна.

На по-малко от два метра зад нея стоеше Райли О’Брайън с разкривено от ярост лице.

— Ще убия Брет Шрайвър, а ти ще ми помогнеш.

Застанал на тротоара пред катедралата „Сейнт Патрик“ в Ню Йорк, Джакс наблюдаваше хората, които излизаха от литургия. Опита се да надникне вътре, както вече бе правил поне хиляда пъти в хиляда различни църкви, но това, което успяваше да види, му вършеше работа, колкото капка вода на пустинник. Само го дразнеше още повече.

Така му се искаше да може да влезе, да коленичи на една от пейките и да помоли Господ за помощ. Току-виж успее да се съсредоточи и да измисли как да спечели Саша, макар порядъчно да бе оплескал нещата.

Тъкмо оглеждаше редицата свещници край входната врата, когато в мрака до него изникна Феникс.

— Имаме проблем.

— Не ме интересува.

— Със Саша.

Забравил за църквата, Джакс извърна лице към брат си.

— Казвай.

— Преди няколко часа качил нов Пургатор в планината, онази червенокоса мацка от града, готината. Хлапето на Шрайвър я блъснало от Дяволския рид и тя е супер ядосана на Бог, че не я е защитил. Постояла има-няма час и избягала.

За първи път Джакс не се впусна в тирада за Пургаторите.

— Какво общо има това със Саша?

— В момента е с Райли.

— Райли я е отвлякла?

Феникс кимна.

— Преди близо трийсет минути. Бу ги подгонил, маркировката задействала алармата. Тай загубил сигнала, когато Бу стигнал Ласт Долар Роуд, затова отскочил да провери какво става. Райли държи Саша в гората пред къщата на стария Тайлър, където хлапетата ходят да купонясват. А понеже е събота, довечера вероятно ще е пълно. Май чака Брет.

— Защо й е било да хваща Саша?

— Точно това е страшното, Джакс. Нямаме представа. Кий ми каза да те намеря, едно, защото правилото е или всички, или никой, но и за да можеш да се погрижиш за Саша.

Джакс обърна гръб на църквата.

— Да вървим.

— Знаеш ли какво е вечно да се мъчиш да удовлетвориш амбициите на съвършените родители? И двамата са лекари, работят в Третия свят в помощ на бедните. Оставиха ме на баба ми и дядо ми, за да могат да се правят на светци, но нима един светец би оставил детето си с двама старци, които нехаят къде ходи и какво му се случва?

Саша не се сещаше какво да отговори. И нейната майка я беше зарязала, уж в името на някаква висша кауза, но от това хич не й ставаше по-леко. Даже напротив. Особено сега, при всички странни неща, които й се случваха. А тази вечер беше черешката на тортата. Все още не й беше съвсем ясно как се беше озовала тук, на малката заснежена полянка зад горската хижа, под бледата светлина на мрачното небе. В първия момент си помисли, че халюцинира, но после Райли я бе дръпнала за ръката и заедно бяха прелетели над върхарите на дърветата с такава скорост, че дъх не й беше останал. Чуваше как Бу лае като полудял някъде под тях, а после лаят му заглъхна и накрая съвсем спря да се чува.

От време на време се опитваше да издърпа ръката си от Райли, но все не успяваше. Сякаш дланите им се бяха сраснали.

— Откажи се! — каза Райли. — Няма да те пусна, докато не се появи Брет и не му кажеш, че именно аз ще го убия.

— А той няма ли да разбере, че си ти?

Райли я изгледа нетърпеливо.

— Не може да ме види!

— Аз те виждам.

— Естествено, че ме виждаш, нали си ангел, но Брет е човек и не може.

— Не съм ангел.

— Светиш, а всички ангели, които срещнах, откакто умрях, светят по същия начин — тя се намръщи. — Освен падналия ангел. Той определено не светеше, но пък беше свръх готин. Странна работа, а? Заяви, че съм твърде сърдита на Бог, за да ида в Рая. Заведе ме в един огромен, злокобен замък и ми каза, че трябва да остана там и да премисля нещата, преди да мога да ида в Рая. — Тя се усмихна. — Но аз избягах и срещнах теб и сега ще стоиш до мен, докато си отмъстя.

Значи Брет действително беше убиец, както и подозираше. И трябваше да бъде наказан, само дето ако Райли го убиеше, всички щяха да винят Саша. Нима някой би повярвал, че не тя, а призрак е свършил работата?

Но колкото и да се мъчеше да разубеди Райли, тя оставаше глуха. Не спираше да говори, да дава глас на гнева и злочестината си.

Саша копнееше да си иде у дома, а животът й да се върне в обичайното си русло. Всичко се разпадаше. Всичко се бе променило само за два дни след онова глупаво събрание на Гарваните, на което беше отишла, защото мама се бе отказала да търси убиеца на баща й. А после я беше оставила на Тим Шрайвър и сега изпадаше в поредната беда.

Да, Саша знаеше какво е да те изоставят. Но не го каза на Райли. Дори и да искаше, нямаше да успее да вмъкне и дума сред потока на излиянията й.

— Сега съм мъртва и нищо от това, на което се надявах, няма да се случи — Райли трепереше от бяс. — Никога не съм правила секс. Нямах гадже, за да не ми пречи на уроците, а нали се бях заела да спасявам целия свят и да служа за пример на всички. Майка ми вечно това повтаряше, че трябва да бъда за пример. Каква идиотка съм била! Трябваше да си направя татуировка, да си пробия носа и да си легна с онзи готин тип, дето работи на лифта в Ревелейшън Боул. Пропилях всички шансове и ето ме — мъртва. Брет ме блъсна от скалата, но сега ще си отмъстя.

— Той е изгубена душа, Райли. Знаеш ли за тях, за Ерикс?

— Ангелът на смъртта ми разказа, но така имам две причини да очистя копелето. Няма да подлъже никой друг в онзи глупав клуб и повече няма да убива.

— Скоро ще го приберат. Каквото и да му направиш сега, само ще попречиш.

Лицето на момичето се изкриви от ужасяваща болка.

— До днес не знаех какво е зло. Толкова се страхувах, така се молех на Бог да ми помогне — тя изхлипа задавено. — Но той не ми помогна! Остави Брет Шрайвър да ме убие и не мога да му простя.

— Виж, Райли, разбирам, че си ядосана, но ако убиеш Брет, ще ме вкарат в затвора. Не е честно. И аз го мразя, но не мисля да го убивам. А каква полза ще имаш, ако го убиеш? Пак ще си мъртва. Моля те, пусни ме да си вървя, и…

— Шшш! Идва някаква кола.

Изпаднала в паника, Саша отново опита да се освободи, но напразно. Момичето така силно дръпна ръката й, че рамото й изпука и Саша извика от болка.

— Млъквай! Мен няма как да чуят, но теб те чуват. Трябва да ги сваря неподготвени.

Саша чу гласовете и затръшването на вратите на колите и изкрещя:

— Брет!

Райли мигом затисна устата й с ръка, но беше късно.

— Саша, ти ли си? Какво правиш тук? Кой ти каза за къщата на призраците?

Къщата на призраците ли? Някой ден може би съвпадението щеше да й се стори комично. Но точно сега трепереше да не би Брет да тръгне към задната част на хижата да я търси. С много усилия успя да освободи устата си и извика:

— Срещнах едно момче на пистата днес и той ми каза, че ще бъдеш тук. Дойдох да ти кажа за Райли О’Райън.

Райли мигом я пусна.

— Какво правиш? Ще убие и теб!

— Изчакай да видиш — прошепна Саша.

— Какво за Райли? — провикна се Брет.

— Не си ли чул? Не е умряла. Вратът й е счупен, но ще оживее.

Настъпи тишина, после Райли се обади:

— Няма да ти повярва. Целият град знае какво стана.

Но Саша не отговори. Надяваше се Брет да се притесни достатъчно, че да хукне обратно към града, за да провери.

Но после чу стъпките и разбра, че няма късмет.

— Къде си, Саша?

Райли я затегли назад към гората. Изневиделица на малката полянка зад хижата изникнаха няколко гигантски сенки, а две от тях се хвърлиха към нея с такава скорост, че тя не успя дори да изпищи. Една от сенките я сграбчи за китката, другата хвана Райли и ръката й внезапно се оказа свободна. А после я погълна миризмата на кожа и сайдер с подправки и всичко потъна в тъмнина.

След като не се сети къде другаде да я заведе, за да обсъдят случилото се, без да ги прекъсват или подслушват, Джакс я заведе в стаята си в къщата на Мефисто. Пусна я веднага щом пристигнаха и отстъпи крачка назад, докато тя мигаше под лампата и се оглеждаше.

— Къде сме?

— В моята стая. Ще те върна у дома след малко, но реших, че може би искаш да разбереш какво се е случило с Райли, а тук можем да говорим, без да ни подслушват.

— Как се озовахме тук?

— Мога да транспортирам себе си и всичко, което нося, до всяко кътче на света само за няколко секунди. Предвид работата ми, такова умение е задължително.

Тя го зяпна, сякаш очакваше от раменете му да поникнат крила и да го вдигнат във въздуха.

— Доста зловещ тип си, Аякс Декианос. Какво друго можеш да правиш?

— Да чувам неща, недоловими за другите, обонянието ми е почти като на куче, виждам в тъмното и понякога имам доста точни предчувствия. А и ме бива в баскетбола.

Саша заоглежда стаята.

— Значи тук си живееш. Целият ни апартамент в Оукланд би се побрал в тази стая.

Той се огледа заедно с нея и сякаш за първи път от десетилетия насам истински видя обстановката. Тук живееше ден след ден и вече почти не забелязваше картините в тежки рамки с позлатени орнаменти, високите четири метра тавани, масивните мебели, кървавочервената коприна на фона на бледосивите стени, огромното бюро, камината от черен мрамор и предметите, които държеше по рафтовете с книги.

Саша обиколи стаята, поспря се да разгледа картините, проточи шия, за да надникне на горните рафтове. Попита за едно-две неща — за пистолетите за дуел и британската каска от Ватерло. Чувала бе за художника, който бе нарисувал Джакс и братята му в градините на къщата им в Йоркшир през 1803 година. Но не знаеше, че художникът бе станал Лумина. Негови картини имаше из цялата къща.

Докато разглеждаше портрета, най-после промълви:

— Не искам да знам как ме намери. Нито къде е отишла Райли и предпочитам да не знам как точно е смятала да убие Брет, защото съм почти сигурна, че дейно участвам в плана й. — Тя се обърна и го погледна право в очите. — Искам да знам единствено защо се беше спряла на мен. Защото Брет ми е братовчед ли?

Джакс поклати глава.

— Да, така си и мислех. Защото съм Анаво, нали?

Вероятно моментът никак не беше подходящ да й обяснява, че причината бе друга, че започва да се променя и да прилича на него и затова може да вижда духове, така че предпочете да каже друго:

— Да.

Саша тръгна към прозорците на западната стена и сви длани върху стъклото, за да погледне навън.

— Виждам сенките на планините. Сигурно всяка сутрин се будиш пред убийствена гледка.

Вратата се отвори и в стаята се дотътри Матилда, хванала голяма табла в пухкавите си ръце.

— Казаха ми, че няма да слизате за вечеря, господарю Джакс, затова ви донесох нещо за хапване — тя постави подноса на масата под портрета и се обърна към Саша. — Как сте, госпожице? Аз съм Матилда, икономката.

Саша се усмихна.

— Приятно ми е. Аз съм Саша.

— А, знам коя сте. Гладна ли сте?

— Да, госпожо.

— Хапвайте тогава и не позволявайте на господаря Джакс да ви проглуши ушите. — Тя тръгна към вратата. — Ако ви дотрябва нещо, само позвънете.

Когато Матилда излезе, Саша го погледна с любопитство.

— Има ли конкретна причина да държите английска икономка, която се облича по модата от деветнайсети век?

Наложи се да обясни за Пургаторите, преди да й разкаже.

— Господарят на Матилда нападнал дванайсетгодишната й дъщеря. В желанието си да защити детето, Матилда го убила. Бил аристократ, граф, а тя — прислужница. По онова време правосъдието в Англия не било особено обективно. Дъщеря й загинала, а тя не могла да преодолее гнева си към Бог, задето позволил да се случи. Екзекутирали я, преди да успее да се примири. С нас е от 1852 година.

— А Райли как е избягала?

— Още не знаем с точност, но втори път няма да се случи. Ще трябва или да обещае да остане при нас и да поработи върху гнева си, или да замине в Чистилището, където сама да се бори с чувствата си. — Джакс надуши месото в подноса и стомахът му изкъркори. Усети, че и тя стрелка погледи към масата. — Искаш ли хапнеш нещо, преди да те върна у дома?

— Не е много разумно, но не съм сигурна, че у Шрайвър ще има нещо за ядене.

— Защо да не е разумно?

Тя като че ли се подразни.

— Не искам да съм тук, Джакс. Не искам нито да разговарям с теб, нито да те познавам. Искам си предишния нормален живот.

Сега беше моментът да й каже, че вече беше късно, че може би някой ден щеше да се върне към нормалното, но нямаше да е скоро. Не и докато го гледаше с тази смесица от копнеж и ненавист. Може и да не искаше да разговаря с него, но беше готов да се обзаложи, че умираше да го целуне.

Но не каза нищо. Вместо това се приближи до масата и й предложи стол. После седна срещу нея и се приготви да се храни в мълчание. Може би щеше да му е по-лесно, ако не я гледаше. Сведе поглед към чинията, препълнена със задушено месо, картофи, печена тиква и пресен зелен боб, но погледът му упорито се плъзгаше към нея. Беше толкова красива. Дългата й руса коса бе прибрана назад и сплетена на плитка, но няколко кичура бяха избягали и обрамчваха брадичката й. Нослето й бе порозовяло от студения въздух, а устните й — леко напукани.

— Зяпнал си ме.

— Ти също.

Двамата наведоха глави, той дори успя да хапне малко, но скоро очите му отново се вдигнаха към нея, в същия миг, в който и нейните се впиха в него. След още няколко откраднати погледа неохотата й да разговаря се изпари и тя неочаквано заяви:

— Любимият ми десерт е шоколадов мус.

— И на мен.

— Лъжеш.

— Матилда ще потвърди. А любимият ми цвят е червеният.

— И моят.

— Сега ти лъжеш.

— Не е вярно. Ако надникнеш в дрешника ми, ще ти стане ясно колко си падам по червеното. — Тя се пресегна към ябълковите кнедли и си отхапа малко.

Направи му впечатление, че макар да не яде колкото него, пак яде много за момиче. Дали силата й вече нарастваше? Дали й минаваха мисли, каквито до този момент не й бяха хрумвали? Надяваше се да не е така. Чувстваше се виновен, че Саша се променя, без да съзнава, но мисълта, че може бъде обременена от черни мисли и отрицателни емоции, направо разкъсваше сърцето му.

Все заради него.

Когато приключиха с вечерята, той се обади:

— Ако нямаш други въпроси, мога да те прибера у дома.

Саша се изправи и си облече грейката, а после се спря по средата на стаята и се завъртя в кръг, за да я огледа още веднъж.

— Не мога да повярвам, че живееш на такова място. Прилича на палат.

Какво ли щеше да каже за останалата част от къщата: за картините, библиотеката, залите? Вероятно никога нямаше да узнае. Съвсем ясно бе дала да се разбере какво чувства към него. Първоначалното му униние премина в мрачно отчаяние. Да можеше да си върне поне част от казаното!

Джакс се изправи на свой ред и дръпна шлифера си от фотьойла пред камината с намерението да я върне обратно в града, на тротоара пред къщата на Шрайвър, да намерят Бу и после да я остави. Но когато се обърна, едва не се блъсна в нея, стоеше толкова близо, че долавяше карамеленото й солено-сладко ухание. Направо обезумяваше пред вида на тези прелестни очи, на млечната й нежна кожа, като знаеше, че не може да я докосне.

— Готова ли си?

— Да — прошепна тя, без да откъсва очи от него.

Вероятно си въобразяваше, че тялото й се люшна към неговото и меката й гръд се притисна в него. Никога в живота си не бе жадувал така — да я докосне, да я целува, докато остане без дъх. Но вече знаеше за последствията, как всяка целувка ускорява трансформацията, и безжалостно потисна желанието си, отстъпи назад, засуети се с шлифера, пренебрегнал обърканото й, разочаровано изражение. Нима искаше да го целуне, макар да го презираше? А ако знаеше, че всяка целувка я тласка именно към онова, което я отвращаваше, дали щеше пак да поиска? Едва ли.

Джакс си пое дълбоко въздух и без да спира да си повтаря, че не бива да я целува, я обгърна с ръце. Така крехка бе в прегръдките му, косата й — толкова мека до бузата му. Когато и нейните ръце се плъзнаха около талията му под шлифера, той почти се предаде. Устоя на желанието, макар да се наложи да впрегне всичките си сили. Няколко секунди по-късно се озоваха на улицата пред къщата на Шрайвър и той моментално я пусна.

— Джакс, много неловко се чувствам. Харесвам те, наистина. Искам да бъда с теб, ужасно много, но… е толкова объркващо това, което правиш, и това, което си. Моля те, разбери ме.

— Виж, Саша, цял живот, откакто станах достатъчно голям да разбирам нещата, съм искал единствено да съм като всички останали. Разбирам те. Съсипва ме, но те разбирам.

— Предполагам, че ако не ме отвлече друг избягал Пургатор, няма да те видя повече.

— Ще ме видиш в понеделник в училище.

— Какво? Защо? Мислех, че си ме излъгал за пансиона и за историята с баща ти.

— Излъгах те, а и изобщо не се налага да ходя на училище. Имаме си преподаватели, които постоянно ни обучават, за да сме в крак с всичко. Цял живот уча, а и лично съм преживял голяма част от описаното в учебниците по история, така че в училище не могат да ми разкажат нещо, което да не знам. Но братята ми искат да държа Бруно и Гарваните под око. Изникнаха известни усложнения в планирането на акцията. — В очите й се мярна паника. — Няма да те закачам, можем да се преструваме, че не се познаваме.

— Да, точно така. Едва ли ще ни съвпаднат часовете.

— Няма да ме издадеш на никого, нали?

— Както сам каза, някой няма да ми повярва.

— Внимавай с Бруно, Саша. Опитай се да не показваш страха си, както с Алекс Касамов. Не му давай повод да заподозре, че си Анаво. Много по-възрастен е от Алекс, има огромен опит, така че опасността е тройна.

— По-възрастен ли? Изглежда на същите години.

— Ерикс дарява безсмъртие на някои от изгубените души, а после ги изпраща да набират нови. Бруно е Ския над двеста години, което означава, че е изключително хитър и съобразителен, понеже до този миг е съумял да се крие от нас.

— Какво означава Ския?

— На гръцки означава сянка. Очите действително са прозорец към душата, а очите на Ския са винаги в сянка, защото нямат душа. За разлика от изгубените души, които съхраняват духа си, докато не умрат, Ския дава душата си на Ерикс още приживе, за да заслужи безсмъртие, така че се явява нещо като негово продължение, като клонинг или робот.

— Значи по сенките под очите разпознавате Ския, но как разпознавате изгубените души?

— И техните очи са забулени в сянка, макар и не колкото на Ския. Почти винаги членуват в някакво тайно общество, което да буди интереса на другите, уж е голяма работа да те поканят. И гледат да се навъртат около Ския, търсят благоволението му. Когато човек врече душата си, после винаги съжалява, осъзнава, че са го измамили и излъгали, но не може да поправи стореното и е наясно, че вече няма шанс да отиде в Рая. Даже и Адът му се струва привлекателен. Да знаеш, че ще изчезнеш безвъзвратно, когато умреш, е доста тежко, затова с всички сили се стараят да станат Ския, та да могат да живеят вечно. Колкото повече хора привлекат, колкото по-голямо внимание си спечелят, толкова по-голям е шансът Ерикс да ги превърне в Ския.

— Значи затова Мелани така упорито караше Крис да стане Гарван. Ужас, та това е отвратително, извратено. Собственото й дете.

— Те нямат съвест, Саша. Просто внимавай, става ли?

— Ще внимавам — тя стрелна тревожен поглед към къщата.

Джакс изсвири с уста и Бу се появи с огромни подскоци, размахал опашка, приземи се в краката на Саша, седна и вдигна глава към нея, сякаш бе божество.

— Ако някой те притеснява, той ще ти помогне. Добро куче е и единствената му цел е да те пази.

— Откъде се взе?

— Брат ми Тит, наричаме го Тай, го намери в Мексико. Ползваха го като стръв при битки с кучета.

— Искаш да кажеш, че не е… не сте го взели от…

— Не, съвсем обикновено куче е, просто Тай го бива с животните и понякога прибягва до малко магия, за да ги убеди да правят, каквото ни е нужно. — Той се отдалечи на няколко крачки и каза: — Лека нощ, Саша.

— Джакс, почакай. Аз…

Той зачака, но тя така и не довърши, така че той отново се сбогува и изчезна. Прибираше се у дома, за да намери Кий и да го помоли някой друг да свърши работата в гимназията и да шпионира Бруно. Ако трябваше да я вижда по цял ден, всеки ден, и да знае, че няма никаква надежда, щеше чисто и просто да полудее.