Изкуплението на Аякс

Дванадесета глава

Джакс я остави пред къщата на Шрайвър и продължи към книжарницата, за да прибере Броуди. Саша влезе, зарадвана, че няма никой. Брет явно още не се беше прибрал, защото джипа му го нямаше на алеята отпред. Колата на Мелани също я нямаше. Креслото на Тим беше празно, а къщата тънеше в тъмнина. Тя се качи горе и почука на вратата на Крис, но отговор не получи. Открехна я лекичко, видя, че го няма, и се промъкна, за да остави учебника му по химия на бюрото.

Прибра се в стаята си, заключи вратата и повика Бу. Малкият мигом се появи и скочи в ръцете й, като не пропусна да оближе лицето й с ненадминат кучешки ентусиазъм. Тя го прегърна силно и зарови нос в меката му козина.

— Бедното ми грозно мъниче. Ти си истинска душичка, знаеш ли. После приседна на ръба на леглото, сложи го до себе си и измъкна телефона от джоба, за да се обади на Аманда.

Включи се гласова поща и Саша остави съобщение:

— Обади ми се, когато можеш.

Известно време гледа втренчено телефона притеснена. Ако Аманда не й се обадеше, значи положението беше сериозно.

Седна пред бюрото си, включи лаптопа и прочете съобщенията от стената си във Фейсбук. Петнайсет ученици от Телюрайд й бяха пратили покани за приятелство включително три от пчеличките на Джулиан. Саша се усмихна. Какво ще кажеш за това, Брет?

Тайлър й беше писал ново съобщение. Отговори му, че му пожелава приятна ваканция, но ходи с едно момче от новото училище. Не му писа, че гаджето й едва контролираше безумната си ревност, понеже беше син на Ада, но се замисли дали да не го спомене.

Сети се за въпросите на Джакс в кафенето, за изражението му, за интереса му към другите, и се запита дали промяната не бе засегнала и него. Щом тя все повече заприличваше на него, не беше ли логично и той да се променя? А после, в колата, имаше нещо различно в прегръдката му, макар да не можеше да си обясни какво. Долавяше у него нещо, което бе отсъствало в началото.

Чу сигнал за получен имейл и отвори пощата си. Подскочи от радост — имаше ново съобщение от майка й.

Дали наистина бе измислила как да я вземе при себе си в Русия, или просто така казваше, защото й беше гузно, че я е оставила? Всъщност май нямаше значение. Ако майка й намереше решение, щеше да замине за Русия. Ако ли пък не, щеше да остане тук с Тим и Крис и нямаше да е толкова зле. От следващата седмица Мелани и Брет вече нямаше да й създават проблеми.

Замисли се за Джакс — повече нямаше да го види и дори щеше да го забрави; очите й се напълниха със сълзи. Не можа да се сдържи. Всеки път, когато се сетеше, се разплакваше, сякаш някой бе умрял. А най-ужасното бе, че ще го забрави.

Избърса сълзи и насочи мислите си към майка си — дали ще успее да си намери работа, къде ли живее, дали правителството я тормозеше, задето бе избягала. Искаше й се да попита, но знаеше, че няма да й каже истината.

Известно време се взира в писмото, несигурна как да отговори. Най-накрая написа:

Искаше й се да поработи върху есето за колежа, но Джакс бе забравил да й даде архивираните файлове, така че вместо това си дописа домашното, после си взе душ и си легна. Уморена, полузаспала, тя се сгуши в завивките, а Бу се сви в краката й и почти бе заспала, когато се сети, че Аманда не й се беше обадила.

Изправи се в леглото, взе телефона и отново набра номера й. Отговор нямаше. Опита се да си внуши, че причината можеше да е съвсем безобидна, например батерията да й е изтощена или пък да е забравила телефона някъде, или да му е изключила звука, но дълбоко в себе си знаеше, че не е така. Аманда просто не желаеше да говори с нея.

Легна си пак и се помоли тя да не е станала Гарван, макар чудесно да помнеше какво й бяха казали Джакс и Броуди — че всеки притежава свободна воля и възможността сам да решава, дори и дълбоко да греши.

Събуди се внезапно, когато Бу изръмжа изпод леглото, а щом се обърна настрани, вратата й се отвори и някой запали лампата. На прага стоеше Брет, обут само в чифт тъмносини боксерки, на лицето му беше изписана самодоволна усмивка, а очите му тънеха в сянка.

— Мислеше, че си я разубедила, нали така?

О, не!

— Аманда не е станала Гарван. Лъжеш!

Брет пристъпи навътре, затвори вратата зад гърба си и тръгна към леглото.

— Не още, но ще го направи, а също и други, ако спреш да се месиш. Май трябва да ти дам един урок, за да знаеш с кого си имаш работа.

Саша изскочи от леглото и застана от другата му страна.

— Знам точно с кого си имам работа, но ако си мислиш, че можеш да ме сплашиш, много бъркаш.

— Интересно, нямаш вид на тъпа, но след като не схващаш, нека ти обясня как ще се случват нещата оттук нататък. Ще правиш, каквото ти кажа, иначе само след седмица ще се сбогуваш с прекрасната ни страна.

Той заоглежда тялото й и Саша разбра, че няма предвид само усилията й да осуети плановете на Гарваните.

Да можеше само да не го вижда така ясно, сенките около очите му, твърдата решимост в погледа.

Тя се съсредоточи и успя да изгаси лампата, но продължаваше да го вижда.

Толкова бе уплашена, че едва дишаше. Инстинктът я изстреля към вратата, но той я сграбчи изотзад и тя извика стреснато. Брет я завлачи обратно към леглото, ръцете му я стискаха с всичка сила. Страхът я завладя, Саша полудя, заблъска го, заусуква тяло и накрая все пак го избута назад. Отново се хвърли към вратата, но той отново я изпревари, запъхтян, със светнали от злоба очи. После щракна осветлението.

— Това няма да ти се размине — изсъска Саша.

Брет запристъпва към нея.

— О, напротив, ще ми се размине всичко, което си наумя, а точно в момента съм си наумил, че искам теб.

Саша бавно заотстъпва, а той ухилено изреди всичко, което възнамеряваше да стори и което искаше от нея.

Тя отново напрегна мисълта си, изгаси лампата и премести стола на пътя му. Брет се препъна и се стовари на земята, забълва ругатни, но скочи на крака и отново тръгна към нея.

Когато нямаше накъде повече да отстъпва и краката й опряха в леглото, той я блъсна с всички сили и тя падна назад върху матрака. Превъртя се, заопипва за нещо, за което да се хване в отчаяното си желание да се измъкне. Брет се стовари отгоре й, тежестта му я смаза, ръцете му се плъзнаха под нея, стиснаха гърдите й с такава злоба, че тя извика от болка. С притиснато в чаршафите лице, видя как Бу скача на леглото, оголил зъби, заръмжал настървено. Малкият се напъха между тях и Брет бе принуден да се изправи, да впрегне крака и юмруци, за да се освободи от него. Тук-там кървеше от драскотините и ухапванията и не спираше да й крещи да разкара псето.

Саша се смъкна от леглото и се приготви да скочи към вратата, но в този момент тялото на Бу прехвърча през стаята и се блъсна силно в стената до вратата на дрешника, той изскимтя жално, рухна на земята и не помръдна повече.

Вратата се отвори с трясък, лампата светна и на прага застана Крис, също по боксерки, с щръкнала тъмна коса и подути от сън очи.

— За бога, Брет, какви ги вършиш, по дяволите?

Брет дишаше тежко, а от крака му капеше кръв и цапаше килима.

— Измитай се, Крис. Не ти влиза в работата.

Крис се обърна към нея.

— Нима искаше да те изнасили?

Саша кимна мълчаливо с набраздено от сълзи лице.

— Брет, голямо си лайно. Мислех, че не е възможно да те мразя повече от преди. Защо не идеш при приятелчетата си, дето се кланят на Сатаната, и не оставиш Саша на мира?

— Не се кланяме на Сатаната! Не е вярно.

— Няма значение. Продал си душата си. Сега си въплъщение на злото.

— Я стига, какви ги дрънкаш? Май прекаляваш с „Убиец на демони“.

— Точно така, по цял ден трепя демони на екрана и си мечтая да ми паднат наистина. Да можех теб да претрепя. А сега се махай и само да си посегнал на Саша, ще се погрижа всяко ченге в радиус от сто километра да те погне.

— Не ни е истинска братовчедка. Даже гражданство няма.

— Дори да е от Марс, не ме интересува. Нямаш право да й посягаш. — Той тръгна срещу Брет с вдигнати юмруци. — Изчезвай веднага, ако не искаш да ти разбия муцуната.

Брет му хвърли отровен поглед, а после изгледа Саша многозначително. Явно възнамеряваше да изчака Крис да излезе и да се върне.

Щом Брет излезе, Крис отпусна юмруци и заговори, без да я поглежда.

— Заключи си вратата и пъхни стола под дръжката, защото Брет знае как да отваря ключалки с кламер. И ако се върне, викай силно.

— Благодаря ти, Крис.

— Няма за какво. И гледай да не оставаш сама вкъщи, Саша.

Накани се да си върви, но Саша го спря:

— Защо го мразиш толкова? Какво ти е направил?

Крие се спря на вратата, загледан в тъмнината в коридора.

— Открадна един мой разказ и го даде на Ист, а той го изпрати за един конкурс и спечели стипендия за десет хиляди долара. Ще го публикуват под неговото име в една антология за научна фантастика. Работех по този разказ, откакто навърших тринайсет. Цели три години, и се надявах, ако успея да го публикувам, да ми помогне за колежа. Но после Ист ми го взе, а мама така и не повярва, че съм го писал аз. Твърдеше, че просто завиждам на Брет и приятелите му.

— А на Тим казвал ли си?

Крис кимна.

— Но баща ми предпочита да не се меси, така че си останах прецакан. — Той излезе и затвори вратата, преди Саша да успее да каже каквото и да било.

Тя се хвърли към Бу, вдигна отпуснатото му телце от земята и го залюля като бебе, а сълзите й бликнаха наново. Бедното грозно мило кутре. Загинало в опит да я защити. Омразата към Брет почти я задуши, повече от всичко на света искаше да го грабне и да го запрати в онази дълбока, мрачна бездна.

На вратата се почука и тя се вцепени от страх да не е Брет.

— Кой е?

Иззад вратата се чу гласът на Тим.

— Какво става, Саша? Чух някакъв шум.

Какво можеше да каже? А, няма нищо, борех се със сина ти, понеже искаше да ме изнасили.

Но преди да измисли обяснение, вратата се отвори и Тим пристъпи вътре, а намръщеното му лице съвсем се свъси, когато видя Бу.

— Кой ти разреши да внасяш куче в къщата ми?

Саша зяпна невярващо, ужасено в очите му и неволно отстъпи назад.

Тим бе продал душата си на Ерикс.

— Джакс, събуди се.

Джакс мигом се отърси от съня, изправи се рязко и видя Тай до леглото си.

— Какво има?

— Нещо става с Бу. Алармата се задейства и когато тръгнах да проверявам защо, се оказа, че нашийникът му е студен. Възможно е Саша да му го е свалила, но е по-вероятно да е мъртъв, което не говори нищо хубаво.

— По дяволите! — Джакс скочи от леглото и изтича до дрешника, намъкна дънки и тениска, нахлузи шлифера си и мигом се озова в стаята на Саша, за всеки случай забулен в невидимост, понеже нямаше представа какво ще завари. Заля го огромна вълна на облекчение, когато видя, че Саша си беше там, че не я бяха отвлекли, но облекчението му бързо премина в болка, когато схвана какво се е случило.

Саша бе приклекнала в ъгъла, притиснала безжизненото тяло на Бу към гърдите си, а леля й и чичо й се надпреварваха да крещят над приведената й глава. Очите й срещнаха неговите, но тя така и не пристъпи към него. Знаеше, че е невидим за другите. Каквото и да се случеше оттук насетне, нямаше да е толкова ужасно, колкото бе очаквала, защото той беше при нея. Паниката в очите й утихна.

Джакс насочи вниманието си към Тим и Мелани и когато видя очите на Тим, усети старото познато чувство на поражение. А също и на изненада, тъй като не смяташе, че Тим е изложен на опасност.

— Не заслужаваш да живееш в тая стая — крещеше Мелани. — Не мога да повярвам, че си домъкнала това краставо псе в къщата ни и си допуснала да нападне Брет! Я виж кръвта по килима. Ако не беше мъртво, щях лично да го изкарам вън и да го застрелям. Пък току-виж ми се отплеснала ръката и застрелям теб вместо него.

— Да изчистиш всичко — намеси се и Тим — и да се извиниш на Брет. А после ще си събереш нещата и ще се преместиш долу в мазето.

— Ще почистя и ще се преместя, но по-скоро Адът ще се заледи, отколкото да се извиня на Брет. Не чухте ли какво казах? Опита се да ме изнасили. И ако не бяха Бу и Крис, щеше да го направи.

Кръвта на Джакс кипна болезнено, нахлу с такава сила в главата му, че насмалко да припадне. Такава ярост май не бе изпитвал досега. Нито такава жажда да убие човешко същество.

— Та той е здраво, осемнайсетгодишно момче — прекъсна я Тим, — а ти по цял ден се кълчиш пред него. Какво очакваш?

С безизразен глас и омраза в очите, Саша пророни:

— Ще се извиня.

Двамата като че ли се разочароваха, явно предпочитаха да продължат да я унижават, но при пълната й капитулация нямаше какво да кажат. На излизане Мелани не пропусна да вметне:

— Нали знаеш, че ако станеш Гарван, тия неща няма да ти се случват.

— Никога. Не съм предател като Тим.

Тим скочи учудващо бързо за телосложението си и я удари с опакото на ръката. Саша се свлече на земята. Опита се да се извърти, но преди да успее да се отмести, Тим я халоса отново с такава сила, че устната й се цепна и по козината на Бу покапа кръв. Тим вдигна крак да я ритне, но преди да замахне, Джакс замрази всички в къщата и вдигна Саша в прегръдката си. Тя се вкопчи в него, като примигваше объркано, сякаш се опитваше да проумее нещо.

— Джакс, като че ли си спомням нещо — прошепна тя. — Така направи и онази нощ, когато ме намери в Сан Франциско, нали?

Той я целуна, за да слепи разкъсаната устна, и не спря да я притиска в гърдите си, докато не овладя яростта си. Когато най-после бе в състояние да говори, каза:

— Да. А сега си имаме голям проблем.

— Какво да правим с тях, когато се размърдат?

— Именно. Но ти стой с мен и мирувай, става ли?

Саша кимна и се обви по-плътно около врата му.

Джакс я транспортира в къщата, в бойната зала в мазето, пусна я внимателно да стъпи и побърза да натисне интеркома, за да повика останалите. След по-малко от минута всички пристигнаха, навлекли шлифери върху боксерки и долнища на пижами. Кий изгледа Джакс сурово и нареди:

— Говори.

— Тим Шрайвър е положил клетвата. Биеше Саша, така че замразих цялата къща. Имаме около осем минути.

Кий изгледа Саша, после закрачи нервно около голямата овална маса насред стаята, като от време на време приглаждаше дългата си коса зад ушите.

— Не можем да ги приберем точно сега. Ще стреснем Бруно и целият план ще иде на кино.

От отсрещния край на стаята се чу гласът на Денис.

— Да приберем Тим, а останалите да оставим. Толкова е дебел, че един инфаркт няма да събуди подозренията на Бруно.

Тай поклати глава.

— Нямаме двойник.

— До следобед ще му намерим — възрази Зий. — А междувременно ще го вкараме в кома, а М. ще направи, каквото е нужно със сърцето му, та в болницата да не се чудят какво се е случило.

— Рисковано е — обади се Феникс. — Ще вземе наистина да получи инфаркт и да умре. А това ще е точка за Ерикс.

— Май нямаме избор — каза Зий, като не спираше да си играе с диамантената си обица. — Саша не може да стои там, ако си е наумил да я пребие.

Кий ги огледа един по един.

— Така ли решаваме?

Всички кимнаха.

Кий се обърна към Джакс.

— Това върши ли работа?

— Ще свърши, но кучият син се е опитал да я изнасили.

— Тим? — възкликнаха едновременно три гласа.

— Брет.

Всички очи се обърнаха към Саша, която стоеше само по тениска с огромни, уплашени очи.

— Видя ли ти белега? — попита я Феникс.

— Не. Бу го нападна, преди да… преди да ми направи нещо. Но Брет го уби, а после влезе Крис и заплаши брат си, че ще го пребие, ако не се махне. А после и Тим пристигна и му видях… очите, а той побесня за Бу и за кръвта по килима, разкрещя се повече и от Мелани. Казах им защо има кръв, защо Бу е ухапал Брет. Нарекоха ме уличница и казаха, че трябва да се преместя в мазето. А после се появи Джакс и…

Започваше да говори несвързано. Джакс я притегли към себе си, уви я в шлифера си и погледна братята си над главата и.

— Ще я заведа в стаята ми. Ако се окаже, че Крис не е бил заспал преди замразяването, гледайте да спи, когато ефектът отмине.

— Ще се погрижа — отвърна Тай.

— Когато се върнем, трябва да поговорим какво ще правим със Саша — вметна Кий. — Не можем да допуснем такова нещо да се случи отново. Трябва ни по-надеждна защита от куче.

Щом братята му изчезнаха, Джакс я транспортира на горния етаж, вдигна я и я сложи в леглото, после придърпа завивките до брадичката й. Тя замига насреща му, борейки се с шока. Зъбите й затракаха.

— Ужасно… ми е… студено.

С изопнато лице, Джакс отиде до шкафчето, опряно в северната стена, отвори вратичките, измъкна бутилка уиски и сипа един сантиметър в чаша. После занесе чашата до леглото и, обгърнал талията й с ръка, й помогна да се надигне.

— Пий.

— Ще ми се… доповръща.

— Няма, обещавам ти. — Той й подаде чашата и добави: — На малки глътки.

Саша отпи и направи гримаса.

— Има вкус на сироп за кашлица.

Джакс едва не се разсмя, че сравнява отлежалото му шотландско уиски за двеста долара с шишенце евтин сироп.

— При всяка следваща глътка става по-вкусно.

Саша продължи да отпива, докато чашата не се изпразни. Подаде му я с думите:

— Наистина стана по-вкусно.

Той постави чашата на масата и отново я зави.

— Опитай се да поспиш. Ще съм тук, когато се събудиш.

— Джакс, не искам да се върна там, но… няма къде да отида, а и не искам да оставя Крис сам, особено сега, когато се каните да приберете баща му.

— Знам, Саша. Ще поговорим, когато се събудиш. А сега заспивай. — Ако можеше, щеше да я приспи насила, но отдавна не успяваше да й въздейства по такъв начин.

— Защо го е направил, Джакс? Та той мразеше Мелани, дори не поглеждаше Брет и все се подиграваше на Гарваните.

— Всеки желае нещо и ако го желае достатъчно силно, а Ския разбере какво е, неминуемо ще поддаде. И Тим е искал нещо — не знам какво — и е повярвал на Бруно, когато му е казал, че ще го получи.

Саша помълча малко, после го помоли:

— Ще поседиш ли малко при мен?

Джакс седна и погали косата й в очакване клепачите й да натежат.

Но очите й така и не се притвориха. Взираха се широко отворени в тавана. Тялото й трепереше.

— Още ли ти е студено?

Тя кимна.

— Би ли легнал до мен?

Джакс се изправи, смъкна шлифера и го метна на един стол, после изхлузи ботушите и легна до нея, както си беше по дънки и тениска. Придърпа я към себе си, а тя положи глава на рамото, обви талията му с ръка и заспа само след две секунди. Джакс реши да не става, докато братята му не се върнат, после да я остави да спи и да слезе при тях, за да обсъдят нов план как да я пазят.

Но вместо това се унесе, а когато се събуди, двамата лежаха странично, притиснати един до друг като лъжици в чекмедже. Феникс стоеше до леглото.

— Как мина? — прошепна той.

— Сложихме Тим на пода в спалнята и го вкарахме в кома, а М. пипна туй-онуй в сърцето му. Пренесохме и Мелани в стаята, за да го види веднага щом се събуди. Крис не спеше, но Тай се погрижи да заспи, преди да отмине ефектът. Обаче после всичко се обърка.

— Защо?

— Мелани се събуди, видя, че Тим е припаднал, но така и не се обади на бърза помощ. Облече си се най-спокойно и провери дали е умрял. А понеже още се държеше, слезе долу и си направи кафе. Изпи си го и се качи пак до горе да провери дали се е гътнал. И направо побесня, като видя, че още е жив. Как само кълне тая жена. Чакахме повече от час, докато на Кий не му писна и пусна един кошмар в сънищата на Крис, за да може да се събуди и да види баща си. Така че стояхме почти два часа, преди да дойде линейката и да го отнесе.

— Ако Ерикс разбере, ще я убие.

Гласът на Саша го стресна, понеже смяташе, че още спи.

— Защо? Мислех, че когато умре, им взима душите, и така става все по-силен.

— Вярно, но иска да живеят максимално дълго, за да му набират нови последователи — поясни Феникс. — Ако изгубена душа убие друга, това означава автоматична смърт, а щом Мелани не е извикала линейка, значи се е опитала да го убие.

Джакс издърпа ръцете си изпод тялото на Саша, обърна се по гръб, после седна в кревата, мъчейки се да се разсъни.

— Какъв ден е днес?

— Четвъртък — отвърна Феникс.

Джакс погледна часовника.

— След два часа трябва да сме на училище. Ще заведа Саша до тях да си вземе дрехи и учебниците, после ще се върнем тук да се преоблечем и ще се видим на закуска.

— Ще кажа на Кий — каза Феникс и изчезна.

Саша се обърна по гръб, за да го погледне.

— Джакс, какво ще правя? Може и да съм по-силна от преди, но снощи Брет се оказа… не можах да се измъкна.

Джакс не можеше да си представи какво е друг да има физическо преимущество, но виждаше страха в очите й.

— Вечеряла ли беше?

— Само каквото ядохме в кафенето.

Джакс поклати глава.

— Не е достатъчно. Трябва да ядеш белтъчини. Ако се случи пак да изпаднеш в опасна ситуация, но си хапнала, както трябва, няма да се чувстваш слаба и безпомощна. А за Брет все ще измислим нещо, Саша. Повече няма да те тормози, обещавам ти.

Тя се изправи в леглото и уви ръце около шията му.

— Ще ми се да остана тук, докато не изчезнат всички, но не мога да оставя Крис.

— Де да можехме да ги приберем веднага, за да си вън от опасност.

— Така искам Бруно да се махне, за да не краде повече души, да се махнат и останалите, за да не подлъгват нови хора, но като си помисля какво ще се случи, когато ги приберете…

Джакс въздъхна.

— Няма ли начин да промениш решението си, Саша?

Тя се отдръпна, погледна го право в очите, но не каза нито „да“ нито „не“.

— Да се обличаме.

Когато пристигнаха в къщата да вземат дрехи, я завариха празна — вероятно останалите бяха в болницата с Тим. Саша припряно напъха някои неща в една от рекламните торбички от „Мейсис“, останали от пазара, грабна лаптопа и раницата си, после Джакс ги транспортира обратно в стаята му.

— Ако искаш ползвай моята баня, а аз ще ида при Феникс. Ако ти потрябва нещо, повикай Матилда по интеркома. Но да те предупредя, че ще се появи веднага.

Той излезе, а тя влезе в банята и направо зяпна при размера й. Ваната беше огромна, имаше отделен душ и сауна. Сауна!

Продължи напред и се озова в дрешника, голям колкото банята. Вътре бяха наредени безброй чифтове черни кожени ботуши и цяла камара обувки. И поне двайсет костюма, все черни, с официални ризи, закачени в спретнати редици според цвета. Имаше и смокинги и спортни дрехи, пуловери и дънки и цяло отделение само с кожени дрехи. Саша стоеше и гледаше дрехите му, стаята, в която се обличаше всеки ден, и главата й внезапно се замая от уханието му, от невероятния аромат на греяно вино и подправки, който навяваше мисли за топлина и уют.

В дъното се натъкна на дълъг, вграден в задната стена скрин. Приближи се и забеляза малка дървена кутийка. Грубо, почти примитивно издялана, но гладка и лъскава от дългите години досег с пръстите му. Неспособна да преодолее любопитството си, тя я взе и вдигна капачето. Вътре лежеше парче плат, вероятно лен, съвсем избелял, изтънял и протъркан в една точка, сякаш безброй пъти бе поглаждал това местенце и бе протрил нишките. Саша вдигна плата и видя кичур тъмна коса. На майка му. От хиляда години пазеше тази кутийка, държеше я на видно място, всеки ден вадеше късчето плат, докосваше го с пръсти, за да не забрави, за да не позволи на образа й да избледнее в сърцето му.

Саша стисна очи, за да не заплаче отново, върна плата на мястото му, затвори капака и внимателно постави кутията обратно върху скрина.

Влезе под душа, но не можеше да спре да мисли за кутийката. И продължаваше да мисли за нея, когато застана пред огледалото, облечена в хавлията му, за да изсуши косата си.

Джакс почука и влезе вътре, препасал кърпа около кръста. Изглеждаше зашеметяващо.

— Извинявай, но ми трябват разни неща от дрешника — погледът му се плъзна по нея, от главата до петите, без да пропусне как хавлията му се влачи по земята. Усмихна се.

— Дано нямаш нищо против. Бях мокра, а и ми беше студено.

Джакс тръгна към дрешника.

— Естествено, че нямам нищо против. Което е мое, е и твое.

Той затвори вратата след себе си и тя продължи да суши косата си, изпълнена с любопитство дали Джакс не отваря малката кутийка точно в този момент. Дали го правеше всеки ден, преди да се облече? Или пък вечер, преди да си легне? А може би вече поглеждаше кичура коса само от време на време.

Защо ли не можеше да спре да мисли за това? Защо чак толкова я беше впечатлила малката кутийка с реликвата от майка му?

Когато Джакс отвори вратата, облечен в дънки и нова тениска с копчета, този път червена, тя не издържа:

— Не се сърди, че си пъхам носа, където не трябва, но надникнах в дрешника ти.

Джакс сви рамене, седна на пейката до ваната и нахлузи ботушите си.

— Няма нищо интересно. Само дрехи.

— Такива сме ние, момичетата.

— Така ли? Момичетата обичат да разглеждат дрехите на момчетата?

— Ако харесват момчето, ще искат всичко да разгледат — пръстите й завъртяха неспокойно четката за коса. — Стана ми любопитно за онази кутийка на скрина.

Той приключи с ботушите, изправи се и изчезна обратно в дрешника, а след няколко секунди се върна с кутийката.

— Тази ли имаш предвид?

Саша кимна, но не си призна, че вече е надникнала вътре.

Джакс се приближи към нея с кутийката в дланта си и повдигна капачето.

— Направих я като дете, от едно старо мъртво дърво на остров Кианос. Цели два месеца я дялках. — Той пристъпи още по-близо, за да й покаже съдържанието. — Когато майка ми почина, всеки от нас взе парче плат от одеждата й и кичур от косата, преди да я погребем. — Пръстите му повдигнаха плата и инстинктивно го погалиха. — Някой ден ще се разпадне, особено ако не спра да я пипам, но не мога да се сдържа. — Той вдигна очи и срещна нейните. — Шантава работа, а?

— Не — прошепна тя със свито гърло, — не е шантаво.

Джакс сложи капачето обратно и върна кутийката в дрешника, а после се провикна:

— А ти готова ли си? Обзалагам се, че си гладна, а Ханс е направил от прочутите си палачинки в твоя чест.

— Ханс ли?

— Готвачът, Пургатор е, пристигна в планината през Първата световна война — Джакс се върна в банята и загледа как Саша полага лек грим. — Не ти трябват такива работи, Саша. И без грим си безбожно красива.

— Типично мъжки разсъждения.

— Просто изтъквам очевидното.

— Предубеден си, защото съм Анаво. А и си склонен към ласкателства. — Тя се приведе към огледалото, за да си сложи спирала, наясно, че Джакс следи всяко нейно движение.

— Трудничко ми се вижда това.

— Свиква се. — Тя пусна спиралата в чантичката си с гримовете и забърника за гланца за устни. Когато приключи, измъкна дрехите, които си бе донесла. — Ще ида в дрешника да се преоблека.

— Необходимо ли е? Нека погледам.

Саша дори не спря.

— Блъфираш. Ако се съглася, сам ще си тръгнеш.

— Вярно, но само защото трябва да слизаме, а ако остана да гледам, после няма да мога да разсъждавам.

— Каква е тая мания на момчетата по голи момичета?

Джакс тръгна след нея.

— Не става дума за момичетата изобщо. А за едно специално. За теб. Само теб искам да виждам гола.

Саша така и не разбра защо го направи, но изведнъж дръпна колана на хавлията, захвърли я на земята и се обърна към него.

— Е, добре, ето тогава. Сега ме видя гола. Какво толкова?

Но Джакс не гледаше тялото й. Гледаше я право в очите, при това с обидено изражение.

— Не е нужно да ми се подиграваш.

Изведнъж всичко замря. Застина така, че Саша можеше да се обзаложи, че реките не текат, а птиците не пеят.

— Никога не бих ти се подигравала, Джакс.

Той се обърна, излезе от дрешника и затвори вратата зад гърба си.

Объркана, с усещането, че току-що е сритала беззащитно кутре, Саша побърза да се облече и хукна да го търси. Джакс стоеше до прозореца в стаята си и гледаше планината. Тя застана до него и протегна ръка към неговата.

— Сърдиш ли ми се?

— Не. Всичко е наред, Саша. Просто не знам къде да спра, а и понякога забравям, че си само на седемнайсет и все още така невинна.

— Знам за какво става въпрос, Джакс. Не живея под похлупак.

— Знам, че знаеш, но не си го преживявала — ръката му стисна нейната. — А аз, макар да съм живял хиляда години, съм точно толкова невеж. — Той въздъхна. — Искам да съм с теб през цялото време. Искам да знам какво правиш и защо. Ще ми се да съм романтичен и се сещам за нещата от филмите, но всичко ми се струва толкова лигаво, че си знам, че ще се разхиля и ще проваля всичко.

Снегът искреше под слънцето, а небето бе така яркосиньо, че очите я заболяха.

— Правиш немалко романтични жестове съвсем несъзнателно.

— Какви например? — Джакс явно смяташе, че го лъже.

— Като например да пръснеш един милион копия от бележката, която промени всичко. И да ме спасяваш на всяка крачка. Какво по-романтично от това! А и ме заведе на пазар, макар да мразиш магазините, и ми накупи толкова дрехи, че и компютър. Застъпи се за мен пред Брет, заради което веднага се наби на очи, а никак не ти се искаше. Винаги се грижиш да имам какво да ям, понеже знаеш, че през цялото време съм гладна. — Тя изви глава, за да погледне профила му. — И не се опитваш да ме принудиш, нито да ме примамиш да остана, макар да е толкова важно. — Не спомена за кутийката, а за нея това бе най-милият, най-невероятният жест.

— Значи не смяташ, че съм пълен левак, задето не ти купувам цветя и не ти посвещавам стихове?

— Ако жестът не е искрен, тогава няма никаква романтика, а всичко, което правиш за мен, идва от сърцето, така че е искрено. — Тя се усмихна. — Истински искрено.

Джакс притисна ръката й, а после я дръпна към вратата.

— Да идем да ядем и да измислим как да те опазим жива до следващата седмица.

Стените на широкия коридор бяха боядисани в тъмночервено, оскъдно осветени от свещи. От време на време минаваха покрай някоя врата или картина. След известно време Саша осъзна, че картините не са репродукции.

— Джакс?

— Всички са оригинали и не са известни, понеже сме ги купували, докато художниците бяха още живи, така че не ги е виждал никой, освен нас. Стотици са, из цялата къща.

Иззад поредната врата се чуваше песен на Green Day.

— Това е стаята на Зий. Музикален маниак е. Трябва да видиш кабинета му. Притежава всички възможни инструменти, известни на човечеството, и може да свири на всеки един. А в стаята му има такава стерео уредба, че ще ти вземе акъла.

Завиха зад нов завой и се озоваха в поредния дълъг коридор.

— Колко е голяма тази къща?

— Три етажа, всъщност пет, ако броиш мазето и тавана. Има шест апартамента. Сигурно не си забелязала, че в моята стая има още една врата — води към малка всекидневна, после към още една, по-малка спалня, която може да се ползва като кабинет или нещо друго. Всички апартаменти са такива. Има и двайсетина отделни спални, не помня точно.

— Защо са ви толкова много? И Пургаторите си имат свои стаи?

— Не, те не спят, не се къпят, въобще не вършат никакви човешки дейности.

— На колко години е къщата?

— На повече от сто. Преместихме се тук от Йоркшир, след като Феникс загуби Джейн. Мислехме, че промяната ще му е от полза. Полза нямаше, но ето ни тук.

— А преди Колорадо само в Йоркшир ли сте живели?

— Не, започнахме от Гърция, после Русия. Там прекарахме над четиристотин години, после се преместихме в Ямайка, но се оказа, че снегът ни допада повече от пясъка. Тогава се преместихме в Йоркшир.

Стигнаха до огромно стълбище, което се спускаше към кръгло фоайе с бял мраморен под и изписана в черно буква М, същата като рождения белег на Джакс. Когато стъпиха върху буквата, Саша вдигна глава. Високо над фоайето се издигаше куполообразен таван с изрисувано небе, облаци и ангели. В най-високата част имаше прозорче. Стените бяха облицовани в палисандрово дърво с позлатен бордюр, окичени с портретите на мъже, жени и деца, облечени в одежди от отминали времена. Три извити масички стояха на известно разстояние една от друга до заоблените стени, всяка инкрустирана с дърво, с плот от розов мрамор и по един разклонен свещник отгоре. От дясната й страна двукрила врата водеше към всекидневна, точно толкова пищна и внушителна, колко — то и кръглата зала. Отляво като че ли имаше библиотека. Джакс я поведе натам.

Стените на огромната стая бяха изцяло скрити зад рафтове с книги, а по средата минаваше тясна пътечка, до която се стигаше по спираловидна стълба. Гигантска камина красеше стената срещу входната врата, а над полицата й висеше картина на жена в синя рокля от епохата на регентството. Свещниците заливаха с мек златист блясък тъмните ъгли, до които слънчевата светлина от четирите големи прозореца не успяваше да достигне. Сякаш бе пристъпила в роман от деветнадесети век.

— Зашеметена си, нали?

— Напълно.

— Реших, че ще ти хареса. Когато се върнеш, можеш да постоиш тук, да разгледаш книгите. Имам доста първи издания, някои с автограф.

Все така хванал ръката й, той я преведе обратно през фоайето, после заобиколиха стълбите и минаха през отворената врата към трапезарията. Вътре се мъдреше маса, върху която спокойно можеше да кацне самолет, наредена с изящен порцеланов сервиз. Над нея се спускаха два грамадни полилея, а отстрани имаше бюфет със сребърни подноси и съдове за подгряване. Пет едри момчета ги зяпнаха, докато влизаха. По някаква непонятна причина Саша се смути. За първи път ги виждаше такива — напълно облечени, будни и спокойни. Това бяха братята на Джакс и тя се питаше дали ще я харесат, дали тя самата ще ги хареса. Ако останеше тук, щеше да е постоянно в компанията им милион години наред.

Всички имаха еднакво черни коси и бяха облечени почти идентично, изцяло в черно. Стояха на няколко крачки един от друг, явно с намерението да изглеждат небрежни, но без успех. Саша се почувства като опитно зайче, изтъпанено пред екип специалисти, които искаха да проверят от какво тесто е замесена.

Джакс започна представянето. Така си приличаха, а същевременно коренно се различаваха — по чертите, по прическата, по характер. Денис беше бъбривецът, душата на компанията, или поне така реши Саша — онзи, който си поставяше за цел да разсмее другите. Огледа червената й рокля и червената тениска на Джакс и побърза да отбележи.

— Хайде, признайте си. Нарочно сте се облекли еднакво, нали.

Досмеша я, имайки предвид, че петимата бяха облечени досущ един като друг.

Най-високият, Тай, я попита:

— Можеш ли да яздиш?

— Не, израснала съм в Сан Франциско.

— Тогава ще ти намеря кон и ще те науча да яздиш. — Онзи до него го смушка с лакът и Тай го изгледа възмутено. — Какво? Опитвам се да се държа любезно.

— Здравей, Саша — подхвана с усмивка момчето с острите лакти и прибрани в опашка коси. — Аз съм Кирос, но всички ми казват Кий. Драго ни е, че си сред нас.

— А също и че си жива — вметна друг от петимата, Ксенос, когото наричаха Зий. Имаше ниско подстригана коса, татуирана въпросителна на шията и обица с едър диамант на едното ухо. — А още по-драго ще ни бъде, ако решиш да останеш. Обичаш ли музика?

— Много.

— Какво например?

Саша изреди някои от любимите си банди и Зий кимна, сякаш бе издържала изпит.

— Чувала ли си за Arcadia?

— Зий, по-кротко — обади се Джакс. — Няма как да й харесват твоите гръндж пънкари.

— Всъщност съм ги слушала. Британска банда са, но свириха във Филмор в Сан Франциско. С едни приятели се вмъкнахме без билети да ги слушаме.

Джакс я изгледа, сякаш я виждаше за първи път.

— Влязла си на концерт без билет?

— Искахме да си купим, но не пускаха хора под двайсет и една.

Последен беше Феникс. Така и не се усмихна.

— Имам чудесна идея как да не си навлечеш нови неприятности у Шрайвър.

— Как?

— Не се връщай там.

Преди да успее да отговори, иззад гърба й се чу нисък глас:

— Закуската ще изстине.

Саша неволно се обърна и едва не ахна на глас. На прага стоеше мъж с тъмна кожа и тъмни очи, облечен като в „Приказките на Шехерезада“. Имаше вид, сякаш всеки миг ще се метне на коня си, ще грабне ятагана и ще плячкоса някое село в името на Мохамед.

— Саша, това е Дякон, икономът ни — каза Джакс.

Интересно. Достатъчно бе странно, че имат иконом, но иконом с вида на Дякон вече беше прекалено.

— Здравей, Дякон. Приятно ми е да се запознаем.

Мъжът кимна еднократно, без да я погледне в очите.

После се врътна и излезе.

— Нещо лошо ли казах?

— Не, просто спазва традициите и не би погледнал жена, която не е от семейството му. Мавър е, първият ни Пургатор, прибрахме го по време на Кръстоносните походи. Кръстоносците убили жена му и дъщерите му и още не е простил на Бог, задето го е допуснал.

— От къде на къде мюсюлманин се нарича Дякон?

— Това му е прякор. От векове не ни оставя на мира, нали сме мръсни неверници, трън в очите му, та постоянно ни опява. Веднъж, преди около триста година, Кий го нарече Дякон и така и остана.

— Да сядаме да ядем — прекъсна ги Феникс.

Десетина минути по-късно Джакс вече се питаше защо беше решил, че ще е добре да запознае Саша с братята си. Трябваше да послуша Феникс, който го бе посъветвал да й поръча закуската в стаята си, а той да се срещне сам с останалите. Беше го предупредил, че не е изключено да настъпи пълна катастрофа. Седнал в другия край на масата, Феникс лапаше закуската си, без да обели и дума, но Джакс знаеше точно какво си мисли, както и че няма да пропусне да му напомни, че го е предупредил. Реши да го цапардоса веднага щом отвори уста. Но едва след като хубавичко срита останалите си братя.

Саша изглеждаше умопомрачително красива. Дългата й руса коса бе прибрана назад през някакво странно приспособление, така че се спускаше права и гладка до средата на гърба й, а стройната й фигура изпъкваше още повече в роклята, макар прибраното деколте едва да загатваше за очертанията на гърдите й. Направо сияеше и, подобно на рояк насекоми, които слепешката се блъскат, за да се приближат до светлината, братята му се надпреварваха за вниманието й.

Освен Феникс, който явно беше над тия неща.

Дякон както винаги упорито мълчеше, обикаляше масата, наливаше кафе и сок, но от време на време стрелваше по някой поглед към Джакс и безмълвно потвърждаваше пълния провал. Това естествено никак не помагаше. Дякон работеше за Мефисто, за да се научи на смирение, но и след осемстотин години не бе станал особено хрисим. Таеше гордост и смяташе, че е над всички и особено Мефисто. Не се свенеше да ги мъмри, но днес не отрони и дума.

Всъщност, както Джакс отбеляза наум, днес мърморенето му нямаше да свърши работа. Обикновено никой не обръщаше внимание на строгите му предупреждения за последствията от поведението им. Дори да им направеше забележка, че се държат като палячовци пред Саша, нямаше да ги озапти. Колкото повече напредваха със закуската, толкова по-шумни и неприятни ставаха, а Саша все повече мълчеше.

По едно време се обърна към него:

— Всеки ден ли се храните така?

— Не чак с такъв брой блюда, но Матилда и Ханс си ги бива. Харесва ли ти пирогът?

— Вътре има нещо като пилешко, но по-различно. Много е вкусно. — Тя отхапа още една хапка. — Какво е всъщност?

— Месо от гълъб — вметна Кий, преди Джакс да успее да си поеме дъх, за да отговори. И мигом се впусна в кулинарната история на гълъбите.

Едва бе приключил и Тай побърза да добави:

— Имам гълъбарник с пощенски гълъби. Знаеш ли, че пощенските гълъби се ориентират по това къде са се излюпили и където и да се намират по света, се опитват да се върнат у дома, дори да са от другата страна на океана. Купих си гълъби за разплод от един тип в Брюксел, но се налага да ги държа в клетка, иначе ще се опитат да се върнат в Белгия.

— Знаеш ли — включи се и Денис, — в Брюксел има един бар, където можеш да пиеш безплатно — той се ухили широко. — Стига да си платиш входа от петстотин долара.

— Най-готиният бар на света е „Черната орхидея“ в Лондон — възрази Зий. — Не една и две банди са тръгнали от „Орхидеята“.

— А знаеш ли, че си имаме оранжерия? — не се предаваше Кий. — Отглеждам орхидеи. — И той се впусна в обяснения за експериментите си, как бил разработил няколко нови разновидности.

Саша продължаваше да се храни и да слуша, сякаш никога не бе чувала толкова интересни неща.

Толкова беше различна от него. Търпелива, мила и внимателна. Идеше му да изкрещи на братята си да млъкнат най-после и да престанат да обсебват вниманието й.

Колкото повече време минаваше, толкова по-потиснат се чувстваше. Дори ако по някакво чудо решеше да остане тук, как би могла да оцелее — сред група загубеняци, които понятие си нямаха от нищо, истински сърдити призраци; и как щеше да понесе ежедневния сблъсък с изгубените души?

Когато почти приключиха, Кий се обади:

— Доста мислих и смятам, че най-доброто решение е не да пазим Саша от Брет, а да го накараме да стои настрана от нея. Трябва някак да го сплашим.

— Той уби Райли — каза Саша. — Съмнявам се, че иска да иде в затвора. Ако го убедите, че имате доказателство, може и да се получи.

— Мога да намеря снимка — въодушеви се Джакс. — Ще кажа, че съм снимал Дяволския рид с телефона си и случайно съм щракнал как бута Райли.

— Ще те пита защо не си отишъл в полицията — възрази Кий.

— Според училищните клюки са ме изритали от пансиона, понеже са ме хванали да пуша трева. Ще кажа, че предпочитам да не общувам с куките, така че няма да изпея за снимката, ако остави Саша на мира.

— Чакай — прекъсна го тя. — Няма ли да иска да види снимката?

— Със сигурност ще поиска, но М. може да ни набави снимка на всичко, което реално се е случило.

Всички бяха единодушни, че трябва да опита, и докато водеше Саша по алеята към колата, която Броуди бе изкарал отпред, го обзе надеждата, че може би ще се справят с Брет.

Задържа й вратата, а тя се обърна да хвърли още един поглед на къщата.

— Невероятна е! Като истински замък, с този сив камък и комини, кулички, пушено стъкло и капчуци в причудливи форми.

Докато пътуваха по лъкатушния път към главното шосе, тя не спираше да се оглежда и да любопитства. Джакс й обясни, че в малките каменни къщи живеят Лумините, че голямата каменна сграда е бивша мандра, която бяха превърнали в спортна зала, а дългата ниска сграда от розов гранит е учебната зала за жителите на планината.

Спуснаха се по-надолу и преминаха през тъмносините мъгли. Очите на Саша се ококориха.

— Досущ като мъглата в Сан Франциско, само дето е синя.

— Ако някой, който не е Мефисто или Лумина, тръгне нагоре по пътя, пътят ще се окаже задънен — ще вижда само гори и планини.

— Ами ако тръгне пеша нагоре? Няма ли да се блъсне в някоя невидима сграда?

— Не. Не мога да обясня точно, но къщите един вид съществуват само за нас.

— Така ли е и с Ада на земята? Затова ли никой не знае, че съществува — нито изследователите, нито онези, дето копаят за нефт?

— Точно така. Домът ни и Адът на земята съществуват в друго измерение на реалността, което малцина могат да видят. Раят и Адът са в трето измерение, което никой от нас не вижда, докато не му дойде времето. Никога не съм ходил в Ада и никога не съм срещал Луцифер. М. ни служи като посредник.

Той спря на паркинга пред училището, угаси двигателя и й подаде плик за писма.

— Вътре ти е актът за раждане. В него пише, че майка ти е истинският ти родител и че си родена в Москва. Имаш си и документи за гражданство и осигурителна карта. Всичко е съвсем истинско и се води, където трябва в държавните архиви.

От гърдите й падна огромна тежест. Искаше й се да му каже, че жестът му е невероятно романтичен, но се смути от Броуди, така че само се усмихна и каза:

— Благодаря, Джакс.