Хората на бъдещето

Глава девета Какво искаха небесните хора

От тоя час вече Жег не знаеше кога е ден и кога е нощ и колко време е в небесния кораб. През всичкото време вътре беше светло, той спеше сломен от умора и се събуждаше от вълшебна музика, която се разнасяше из кораба. Живееше като в приказка. Ли постоянно се явяваше и тя беше за него като изгрев слънце.

А през това време небесните жители постоянно излизаха от кораба и от океана и по цели дни правеха снимки из островите и по континенталните брегове около океана. Жег виждаше снимките, които те донасяха и прожектираха на големи стъклени екрани. Снимките им представляваха разни интересни кътчета от земята и всички бяха в истинските си естествени цветове. Такива хубави кинематографически снимки Жег никога не беше виждал.

— Защо са ви всички тези снимки? — питаше той Ли.

— Като се върнем един ден на нашата земя — отговаряше Ли — да покажем какво сме видяли и намерили на вашата земя. Нашето пътуване е научно и освен това ние имаме и друга важна задача, търсим…

Но тя млъкна и пак не доизказа какво търсят небесните хора на земята…

А дните минаваха, нейният баща и неговите другари, които бяха повече от десетина души излизаха често от кораба и понякога се връщаха с разни парчета руда в ръце. Постоянно изследваха рудите в една голяма химическа лаборатория, която имаха в междупланетния си кораб и все не бяха доволни от нещо.

Най-сетне един ден те донесоха пак една такава руда и след като правиха разни опити, всички нададоха радостни викове. Бяха отрили нещо, което много ги интересуваше, което беше за тях много важно.

Бащата на Ли отиде засмян при Жег и му каза:

— Скоро ще те пуснем. Ние открихме, което търсим и като си донесем достатъчно от тая руда ще те пуснем при твоите. — И той му показа едно парче руда.

— Ха — извика Жег, — че вие тези ли камъни търсите?! Аз знам на едно място цели скалисти грамади от тях!

— Къде? — извикаха в един глас небесните учени.

— На един остров, съседен на нашия. Ходил съм там за риба и съм ги виждал.

— Ще ни заведеш ли там? — попитаха го.

— Разбира се!

— А жителите от вашата земя няма ли да се сърдят, че сме взели от тая руда?

— Вземайте колкото искате! Ние имаме много и за нищо не ни трябва.

Веднага бащата на Ли и още неколцина се облякоха в летящите си дрехи, облякоха и Жег и излязоха от кораба изпод водата. Когато Жег се намери на земята — сред въздуха под дълбокото синьо небе, въздъхна дълбоко и радостно. Долу, в морето, в чудния небесен кораб беше интересно, но тук под слънцето, на светлия чист въздух беше много, много по-хубаво.

— Нищо не може да се сравни на тоя свят с просторите на нашата земя — помисли Жег и имаше право.

Той заведе веднага небесните хора на един малък остров — не много далече от мястото, дето беше се скрил в океана междупланетния кораб. Те летяха не повече от четвърт час.

Жег ги отведе на една малка планина и там, в една урва хората от небесата наистина видяха цели огромни скали от същата руда, която търсеха.

— Същата е! Същата руда!… — завикаха те радостни и почнаха с електрическите си брадви да секат скалите и да събират късовете.

— За какво ви трябва? — питаше ги Жег. — У нас никой не е и помислял, че тая руда може да послужи някому за нещо!

— А ние там на нашата земя — отговори му Ли — от тази руда изваждаме едно вещество, което излъчва сияйни лъчи, а с тях лекуваме най-тежките болести. Моят брат също е болен от една тежка болест, която може да се изцери само с лъчите на тая руда.

— Също като едно вещество, което ние на земята употребяваме в медицината: радий — каза Жег.

И той описа на Ли какво представлява радия. Тогава Ли извика, с пеещия си глас.

— О, ние познаваме радия. Но това вещество, което ще добием от тия скали е много, много по-силно и по-лечебно от радий.

Жег я слушаше учуден.

— Тогава кажете и на нашите учени за това вещество — каза той. — Нека и на нашата земя да почнат да лекуват всички тежки болести.

— Аз мисля, отговори Ли — че баща ми ще ви каже лечебното свойство, щом не го знаете, но най-напред ние искаме да натоварим нашия кораб с достатъчно руда, защото може би вашите жители не ще ни дадат…

Жег се усмихна.

— Вземете си колкото искате — каза той. — Сигурен съм, че щом е за здравето на човеци, па макар и от друг свят, не трябва да има спънки и пречки.

Няколко дни учените от небесния кораб товариха кораба, който беше под водата със скъпоценната руда и най-после един ден казаха:

— Сега вече имаме достатъчно. Можем да се върнем. Но преди това искаме да се срещнем с учените на тази земя.

Веднага те почнаха да се обаждат по радиото на всички страни, съобщиха, че са дошли от небесата, от една ближна планета и вече искат да се видят със земните учени. В целия свят настана голямо вълнение. Официалните радиостанции едва сега разбраха коя е била онази силна «незаконна» радиостанция, която ги бе заглушавала. С нея небесните жители са се били опитвали да влязат във връзка със своята планета, но не успявали — радиовълните се губели в междупланетните пространства. Сега небесните жители получиха по радиото покана да отидат в най-големия град на една от най-великите земни държави.

И ето, един ден корабът, който се беше скрил в дълбините на океана, се размърда. Сред екипажа му закипя работа. Жег, който също беше вътре, очакваше с тревога, как корабът ще се вдигне от дъното на океана.

Но напразно се безпокоеше. Съвсем леко, със силата на мощни електромагнитни вълни, механиците веднага поставиха в движение цепелина и той се отдели от дъното на океана, издигна се с плясък над водите и заля със синкавата си магическа светлина простора наоколо. По брега наоколо преселниците се събраха с викове. Никога от земята не беше наблюдавано такова невероятно зрелище. По целия свят очакваха кога ще се появи небесният кораб.

А цепелинът се дигна в въздуха, описа няколко светли кръгове над острова, за да го видят всички и все така величествено и спокойно се понесе като огромен светещ змей, към ония най-развити и културни части на нашата планета, където го бяха поканили.

— Нима толкова бавно лети цепелинът? — питаше Жег, като гледаше как спокойно се носи небесният кораб.

— О! — засмя се Ли, — нашият цепелин може да лети като светкавица. Само поради неимоверната му бързина можахме да стигнем до тук. Той притежава шеметна сила, той може да преодолее всички притегляния на земята и другите планети, а също така да надвие и неподвижността и мъртвината на безвъздушните пространства. Но той може да се движи и бавно и ние сега хвъркаме за удоволствие.

Нямаше по-горд в тия минути от Жег. Всички от неговия остров знаеха, че той е на небесния кораб, знаеха това и майка му, и баща му, и всички сякаш го гледаха от долу как той се носи из въздуха.

Като направи още няколко кръга, небесният кораб напусна острова и литна над океана. Но когато стигна до новите и неизследвани земни простори, случи се нещо, което измени всичко.