Хората на бъдещето

Глава десета Между врагове

Цепелинът на небесните жители пътуваше бавно. Бащата на Ли и другарите му постоянно правеха снимки и не бързаха. Все пак най-сетне те наближиха брега на един от континентите на земята. От радиоапарата чуха още преди това, че е избухнала война между две страни.

— Какво е това война? — попита Ли.

— Нима не знаете какво е война? — учуди се Жег и им разказа всичко, което знаеше за войната.

— Но нима жителите на земята така враждуват помежду си? Нима е възможно жителите на един остров край Европа да искат да владеят цяла Европа и цялата земя?

— Да! — отговори Жег. — И сега виждате защо заради доброто и свободата на отечеството трябва да се пролива кръв — добави Жег. — Родината трябва да се пази от грабители и затова хората с лъвчетата се бранят тъй храбро.

— Но защо хората на земята не се разберат с добро? — чудеха се небесните жители. — Щом различните народности живеят на различни места, нима не трябва всеки да притежава ония земи, които са населени с хора от неговата народност?! Това е най-справедливо.

Жег се усмихна. Как да обясни той на небесните жители, колко е сложно всичко това. Той се помъчи да им разправи каквото знаеше, но те не можеха да го разберат. Тогава Жег рече замислено:

— Все пак, въпреки че понякога войната е необходима на нашата земя, за да се брани отечеството, вие сте щастливи на вашата планета, че не знаете какво е война.

— Искам да видя какво е това война? — рече бащата на Ли и небесният кораб се отправи към оная част на сушата, дето беше бойното поле на воюващите страни.

Още от далече — понеже небесният кораб се движеше безшумно, а не като нашите аероплани — те чуха силни трясъци.

— Това са оръдията! — съобщи им Жег. — Трябва отдалече да гледате, защото е опасно.

— Какво е опасно? — попита бащата на Ли.

— Оръдията може да пробият цепелина ви.

Бащата на Ли се засмя.

— Никаква сила не може да пробие нашия цепелин. Той не може да загине никога — така е направен. Ще идем направо срещу оръдията.

Жег изтръпна. Напразно той се опитваше да убеди небесните хора да не се излагат на опасност. Те подкараха кораба си право към бойното поле.

Още от далече видяха в настъпващата вечер да святкат огньовете от стрелбата на големите оръдия. Но никак не се изплашиха, а с любопитство наблюдаваха боя, гърмежите и трясъците, гледаха самолетите, които се виеха над бойното поле и сееха бомби. Самолетите на земните жители бяха тъй малки в сравнение с огромния небесен кораб, та изглеждаха като мухи пред къща.

Когато слязоха ниско над бойното поле, гранати с трясък почнаха да се блъскат в небесния кораб, но той летеше без да трепне. Гранатите се пукаха по неговия гръб като стъклени мехури и отскачаха като топчета.

Жег беше като поразен. Едва сега той разбра, колко неимоверна беше силата на небесните жители.

— Но с тоя кораб вие можете да завладеете цял свят, можете да направите, каквото си поискате…

Бащата на Ли се усмихна горчиво. Когато слязоха ниско над бойното поле и видяха ранени, убити и страдащи, когато чуха отчаяните гласове на жертвите, бащата на Ли се намръщи и извика:

— Тази война е ужасна. Аз ще я спра!

Но преди той да направи каквото и да било, гърмежите по бойното поле престанаха. Появата на небесния кораб беше тъй изненадваща, че и двете воюващи страни смаяни спряха, за да наблюдават необикновеното явление.

Най-напред и двата воюващи противника изтръпнаха. Не беше ли това някакво изобретение на техните врагове, с което те щяха ги победят?

Но скоро разбраха, че това е нещо друго — някакво изумително чудо, — а и радиоапаратите известиха, че небесен кораб се е приближил над бойното поле.

И огънят — картечен и оръдеен — престана. На бойното поле настана необикновена тишина. Чуваше се само лекия шум от величественото летене на небесния змей.

Бащата на Ли каза на Жег да съобщи на двете воюващи страни по радиото, че забранява повече да стрелят.

Жег изпълни заповедта. В същия миг отново гранати връхлетяха върху небесния кораб, но напразно. Тогава воюващите спряха да гърмят. Разбраха, че пред тях стои непобедима сила, която е по-могъща от всичките им оръдия и снаряди. Трябваше да се покорят. Бащата на Ли заповяда тогава на Жег да съобщи, че иска да приеме пратеници и от двете страни и да разреши спора им по мирен начин. А ако някоя от двете страни не се покори и не проводи пратеници, ще я смята за виновната.

И двете страни изпратиха пратеници. Като ги разпита посредством Жег, бащата на Ли, разбра, че тези от воюващите, които имаха на шапките си малки лъвчета, имаха на своя страна справедливостта, защото се биеха да освободят своите земи, които неприятелите им им бяха отнели в миналото.

Тогава бащата на Ли заповяда на грабителите да се оттеглят и да освободят чуждите земи.

Ядосани и озлобени грабителите нямаше какво да правят и пълководците им дадоха заповед на войските да се оттеглят. В същото време по целия свят радиоапаратите разнесоха вестта за мира и за онова необикновено събитие, което се е случило на фронта. Майки плачеха от радост, че децата им ще се върнат живи и здрави и всички благославяха небесните жители, които бяха дошли като пратеници от Бога да въдворят ред и мир на земята, която от толкова години все живееше сред вражди и несправедливости.

Преди да се качи на небесния кораб, който беше кацнал на бойното поле, бащата на Ли и другарите му тръгнаха с военачалниците на тия, на които помогнаха, за да отпразнуват в лагера им светлата безкръвна победа. Но те едно нещо не бяха предвидили. Щом небесните хора се отделиха от кораба си, грабителите струпаха войски около непобедимото небесно тяло, завладяха го и го обкръжиха с минни заграждения. А когато бащата на Ли и другарите му се върнаха от тържествата, всички те коварно бяха хванати в плен и затворени в една крепост недалече от самия фронт.