Хората на бъдещето

Глава втора Необикновеното момиче

Бяха изминали само четири-пет дни от появяването и потъването на небесното светещо тяло. Една слънчева утрин няколко момчета, синове на преселниците, заедно с Жег се катереха по един скалист и горист хълм на острова и търсеха по припеците ягоди. Когато се спускаха от другата страна на хълма, едно от децата извика:

— Гледайте?

Всички се обърнаха натам, дето сочеше то. По поляната вървеше едно чудно момиче. Не само дрехите му бяха чудни, а и лицето. Косите му горяха с пурпурен цвят, от очите му се излъчваше сребриста светлина и кожата на лицето му беше тъй нежна, тъй чиста, със своя синкав отенък, та то изглеждаше като видение. Дрехата му приличате на дреха на авиаторка, но беше направена от някаква прозрачна материя, с много гънки и със стоманено син блясък.

Момичето вървеше и пееше. Така сладко, с такъв звънлив и мек глас, че всичките момчета се спряха прехласнати да слушат.

— Това е фея, това е фея! — прошепна едно от малките момчета.

— Феи има само в приказките! — обади се друго.

— Но какво е тогава това момиче?! Та ние по география сме учили за всички жители на земята! Има белолици, мургави, чернокожи, червенокожи, но с такъв цвят на лицето, с такива коси и такива магически очи никъде не са описани!

— Мълчете, чакайте да видим, какво ще направи! — извика друго момче.

В това време, докато момичето пееше, от гората излезе неочаквано една мечка и, като изръмжа, тръгна към момичето.

— Мечката ще я разкъса! Помощ! — завика пак най-малкото момче. — И нас ще разкъса, да бягаме!

И то заедно с още няколко страхливи момчета се втурна да бяга.

Само Жег не побягна, а извика:

— Другари, ние трябва да й помогнем!

И като извади своя дълъг остър нож, с който ходеше всякога из гората, Жег се втурна към мечката.

— Пази се! — извика той на момичето.

Момичето видя и него, и мечката, но не се мръдна от мястото си.

— Бягай! Пази се! — извика й пак Жег и се впусна към мечката. Той удари мечката с един голям камък, за да я накара да се обърне към него и да спаси така момичето. И наистина, мечката изръмжа от удара и се обърна към Жег, който я доближаваше с ножа си.

— Бягай! — извикаха другарите на Жег. — Спасявай се!

Но Жег не побягна. Знаеше, че ако той избяга, мечката ще нападне дивното момиче.

С един силен скок зверът се хвърли към момчето. Жег приготви ножа си. В същата минута се случи нещо неочаквано. Момичето, което беше тъй нежно и тъй слабо и което Жег искаше да спаси, се вдигна от земята като птица, литна срещу мечката и, преди стръвницата да се хвърли върху момчето, то й пръсна някакъв прах в очите. Веднага мечката се олюля и падна като подкосена на земята. Момчетата смаяни гледаха това невиждано чудо. Най-нежното създание на света победи по такъв начин най-страшния горски звяр.

Жег също гледаше прехласнат чудното момиче. А момичето го доближи и неочаквано сложи тънката си нежна ръка на главата му. Докосна го, като че му благодареше за нещо, усмихна му се, а после завъртя някакво копче на дрехата си, дрехата й се изду, разпери се, две крила като перки израстнаха отстрани, и момичето леко като птица се издигна във въздуха и хвръкна също тъй, както много деца хвърчат на сън. Само че момичето хвърчеше наистина. Като отлетя малко, то още веднаж се извърна и махна приятелски с ръка на Жег. После изчезна зад гъстата гора.

Момчетата все още стоеха смаяни.

— Какво е това? Какво е това чудо! — питаха се те едно друго.

Нима е възможно, нима те всички не сънуват?!

Отидоха до мечката и почнаха да я разглеждат, но мечката се размърда, сякаш се съживяваше и те побързаха да й вържат краката. После изтичаха в селището да съобщят на бащите си.

Дълго в селището се говори за това дивно момиче. Но минаха няколко дни, а никой вече не я видя. И пак всички почнаха да казват, че момичето само се е сторило така странно на децата, че то е сигурно някоя обикновена авиаторка, която е слязла наблизо със самолета си и кой знае с какъв прах е приспала мечката. А колкото за това, че тя може да хвърчи с магическата си дреха, старите хора от острова съвсем не искаха да повярват на децата и казваха, че това е някакъв нов парашут, който може да я вдига за малко във въздуха, но съвсем не е възможно тя да хвърчи.

Но Жег знаеше, че това, което видя, е истина. И колкото и да се мъчеше да забрави чудното момиче, не можеше. Денем и нощем той мислеше само за нея. И докато ловеше раци и риба по брега, и докато плуваше с лодката си, и когато помагаше на майка си и на баща си в домакинството, всякога и навсякъде той мислеше за непознатото дивно момиче и го виждаше живо пред себе си. Кое беше то? От къде се беше взело? Това не беше никаква фея, не, това беше живо човешко същество, но сякаш не от нашата земя.

И Жег заживя само с мисълта за момичето. Това, за което той беше мечтал — да може да хвръкне някога в въздуха като птица не в тежък самолет, а сам, свободно като с крила, — непознатото момиче го владееше. От де се беше взело то? Защо беше дошло тук и къде изчезна? Всички търсения на Жег обаче останаха напразни. Той не можа да открие никаква следа от момичето.