Господарят на паяците

Четиринадесета глава Неприятно решение

— Така Хоргул е измамила Болиг Фас Огдаи, както и неговия син — каза Карнак на следващата сутрин.

— Тя го държи изцяло във властта си — допълни Дарнад.

Закусвахме заедно, което е необичайна практика на Марс, но нямахме време за губене.

— Трябва да има някакъв начин да убедим брадхи, че тя лъже — каза Шизала.

— Ти не си го виждала — казах й аз. — Опитахме се да го убедим, но той едва ли разбираше какво му говорим. Приличаше на лунатик. Това е нейно дело, не на Болиг Фас Огдаи.

— Остава въпросът — каза Дарнад, — как да предотвратим тази война. Нямам желание да проливам кръвта на моите приятели, както и да видя Варнал разрушен, защото те несъмнено ще ни победят.

— Сещам се само за един начин — тихо казах аз. — Това е едно неприятно решение, но нямаме избор. Ако другите ни усилия се провалят, някой трябва да я убие. Със смъртта на Хоргул ще се тури край на нейната власт над брадхи и поданиците му.

— Да убием жена! — Дарнад беше шокиран.

— Тази мисъл е не по-малко неприятна и на мен — отвърнах аз.

— Прав си, Майкъл Кейн — кимна Карнак. — Това може би е единствената ни възможност. Но кой ще се заеме с такава отвратителна задача?

— Тъй като аз достигнах до това решение, тази неприятна задача се пада на мен — промърморих аз.

— Нека да оставим този въпрос за по-късно — побърза да предложи брадхи Карнак. — Време е за годежната церемония в тронната зала. Вие с Шизала трябва да се приготвите.

Върнах се в стаята си, а Шизала отиде в нейната. Там намерих подредено различно лично снаряжение и дрехи. След малко пристигна Дарнад да ми покаже как се носят. Имаше фино изработени доспехи от ковано злато и сребро, меч и кама всичките украсени със скъпоценни камъни. Имаше и дебело наметало от тъмносиня материя, богато подплатено с червено, украсено с красива бродерия с жълти и зелени конци, изобразяващи сцени от историята на карнала. Имаше също и чифт сандали от мека лъскава черна кожа завързващи се под коленете.

Облякох се. Дарнад отстъпи настрана и ме огледа одобрително.

— Чудесен си — заяви той. — Горд съм да те имам за брат.

В марсианския речник не съществуваше думата „зет“. Когато някой се ожени, той автоматично се приема за кръвен роднина на семейството. Щях да стана син на Карнак и брат на Дарнад. Техните братя и братовчеди щяха да станат и мои. Струваше ми се странно, че по тази логика Шизала щеше да стане не само моя съпруга, но и моя сестра и племенничка! Но такъв беше обичаят на Марс и аз бях длъжен да го приема.

Дарнад ме остави в тронната зала, където ни очакваха няколко избрани царедворци. Тя не се различаваше от тронната зала в Града на скъпоценните камъни, макар че беше по-малка и не толкова претенциозна. На подиума стоеше брадхи Карнак в прекрасни дрехи от черна кожа и корона на главата.

Подобно на повечето важни обичаи на Южен Марс церемонията беше кратка и не много внушителна. Карнак обяви, че ние ще се женим, ние потвърдихме, че това е наше желание, а не на някой друг. След това попита дали има някакви възражения срещу този брак. Нямаше.

Карнак заключи:

— Тогава нека моята дъщеря Шизала, брадхинака и моят син, Майкъл Кейн от Негалу се оженят, когато намерят за добре след изтичането на десет дни от настоящата церемония.

Така се сгодих за една чудесна девойка.

Не ми оставаше нищо друго, освен да се приготвя за най-лошото. От балкона на една кула в двореца погледнахме надолу към площада, където се събираше жалката ни армия. Бях свалил официалните си дрехи и сега бях с доспехи на обикновен боец с майсторски изработен меч в едната ръка и с малко неточен карналски въздушен пистолет в другата. На раменете си носех наметало от тъмнозелен плат.

Трябва да отбележа също, че бях оставил косата си по-дълга, според модата на Южен Марс. Макар тази мода да не се приема добре в нашето общество, късата коса на Марс е подозрителна и хората с къса коса често са подлагани на разпит. Ето защо за да приличам колкото се може повече на моите домакини, които никой не може да обвини в липса на мъжество, аз си пуснах дълга коса. Държах я прибрана, пак според обичая на Южен Марс, с прост метален пръстен. Моят беше от злато — годежен подарък от Шизала. Стоях, прегърнал я през кръста, и наблюдавахме площада.

Като главен пукан-нара на карналските бойци Дарнад също беше на площада, но Карнак беше с нас на балкона.

— Можа ли да прецениш силата на Мисхим Теп? — попита Карнак.

— Да. Най-малкото до известна степен. Те те превъзхождат в жива сила пет или шест пъти!

— Най-силният ни съюзник се обърна срещу нас! Това означава гибел за Юга, такъв какъвто го знаем — каза уморено Шизала — В продължение на столетия равновесието на силите е поддържано от така наречените от нас „добронамерени“ народи. Най-важните между тях бяха мисхим теп и карнала. Тази война ще отслаби до такава степен Юга, че той може да стане жертва на всякакви врагове.

— Несъмнено точно на това се надява Хоргул — посочих аз. — В анархията след тази война за нея няма значение кой ще победи, тя ще може да спечели такава власт, за каквато мечтае. Тя не успя в опита си да ни разбие с помощта на Аргзуун, сега ще използва войната. Тази жена не се отказва лесно от плановете си.

— Странна жена е Хоргул — каза Шизала. — Прекарах много време в компанията й, принудително, разбира се, тъй като бях нейна пленничка. Понякога изглеждаше толкова невинна и объркана, а друг път беше истинско чудовище! И тази нейна свръхестествена сила, тази способност да накара другите да изпълняват волята й е нечовешка.

— Не е нечовешка — казах аз. — Може би много имат такава сила, макар и не така силно развита. Начинът, по който тя я използва, е ненормален!

— Тя, изглежда, обвинява всички южни народи за някакво престъпление, извършено срещу нея — продължи Шизала — Какво е това престъпление?

— Кой може да обясни мислите на един болен ум? — казах аз. — Тя е ненормална, а ако е възможно да се намери логическо обяснение за лудостта, тогава може би тя няма да съществува!

— Този твой план — каза Шизала и леко потрепери. — Да я убиеш. Как смяташ да го направиш?

— Тази мисъл ми е толкова противна, че не съм мислил по нея. Трябва да изчакаме, докато тръгнат основните сили на Мисхим Теп. Не мисля, че Хоргул ще рискува живота си да тръгне с войските. Тя ще остане в тила. Ще я убия, разбира се, само в краен случай. Искам да кажа, ако не успея да убедя брадхи, че Хоргул лъже. Или още по-добре да я накарам да признае, че не е казала истината.

— А какво ще стане, ако войската тръгне? Тогава какво ще правим?

— Ще вляза тайно в Мисхим Теп.

— Как?

— Ще измина по-голяма част от разстоянието с въздушния кораб, след това ще си боядисам кожата да заприличам на хората на Мисхим Теп и ще вляза в града като наемен войник. Вярвам, че има много наемни войници, които търсят работа в Мисхим Теп.

— Те са джелуза, братовчеди на хората на Мисхим Теп.

— В такъв случай и аз ще стана джелуза.

— А след това?

— Ще искам да говоря само с Хоргул, да й съобщя някакви тайни…

— Тя ще те познае!

— Наемните войници джелуза нямат ли навика да се маскират, така че никой да не знае кого е наел?

— Маскират се.

— Тогава и аз ще се маскирам.

— А след това, ако опитът ти успее и се срещнеш насаме с нея?

— Ще се опитам да я отвлека и да я накарам да напише истината. После ще я затворя и ще изпратя признанието на брадхи на Мисхим Теп. Ако той въпреки това откаже да приеме истината, ще го покажа на царедворците. Сигурен съм, че те ще го разберат, тъй като не са непосредствено под въздействието й… — Гласът ми постепенно заглъхна, когато видях изражението на Шизала.

— Много смел план — каза тя, — но е обречен на неуспех, любов моя.

— Това е единственият ми план — възразих аз, — единственият, който има минимален шанс за успех.

Шизала се намръщи.

— Спомням си, че Телем Фас Огдаи веднъж ми разказа за един почти забравен предмет, който имали в съкровищницата на двореца в Мих-За-Во — щит с полирана повърхност, парализиращ всеки, който погледне в него. Заинтересувах се от историята, защото имаше нещо общо с легендата за Персей и Горгона, а може би, тъй като нашата раса произхожда от тази на Марс, и да води началото си от нея.

— Продължавай — казах на годеницата си.

— Е, този щит имал и друго свойство. Всеки, който го погледне, бил принуден да говори истината. Изглежда, това е свързано с хипнотичния ефект на повърхността. Не зная научното обяснение, но може да е създаден от шеев или якша, а тяхната наука е била далеч по-напред от скромните ми познания.

— Също и от моите — допълних аз.

— Мисля, че е само легенда, забавна история, която ми разказа Телем Фас Огдаи, докато се разхождахме.

— Звучи невероятно — съгласих се аз, после престанах да мисля за нея. Не можех да си позволя да губя време за размишления върху такива фантазии.

Шизала въздъхна.

— Никога ли няма да имаме мир, Майкъл Кейн? — попита тя. — Нима някоя сила е решила, че такава голяма любов като нашата няма право да се радва на спокойствие? Защо трябва непрекъснато да бъдем разделени?

— Ако успея, може би ни очакват дълги години мирен живот — опитах се да я успокоя аз.

Шизала отново въздъхна и ме погледна в очите.

— Вярваш ли, че е възможно?

— Във всеки случай заслужава да се опита — отвърнах аз.

На следващия ден отново стояхме на балкона.

— Войската на Мисхим Теп вече трябва да е тръгнала към Карнала — каза Шизала — Ще минат много дни преди да достигне до нас.

— Това ми дава повече време да сторя онова, което е необходимо.

Знаех, че тя иска да каже, че можем да прекараме още няколко дни заедно, но не можех да си позволя да рискувам и нещо да се обърка. Трябваше да си осигуря колкото можех повече време за действие.

— Предполагам, че си прав! — съгласи се тя.

Целунах я и я притиснах до себе си.

Малко по-късно погледнах отново надолу към площада и видях малобройната войска. В близко време тя трябваше да се сражава с далеч по-големите от нея сили на аргзуунските сини великани.

Бяха решили да срещнат войската на Мисхим Теп на бойното поле, вместо да чакат тя да обсади града. Това щеше да позволи, ако е възможно, да се запази градът заедно с жените и децата. Войската на Мисхим Теп не беше варварска и след като победи войската на Карнала, тя нямаше да си отмъщава за някакви предполагаеми обиди или предателство, което ние от Варнал сме извършили спрямо тях.

Като видях, че войската се подготвя, реших да не губя повече време и още тази нощ да тръгна за Града на скъпоценните камъни. Сбогувах се с Карнак и Дарнад. Казах довиждане на Шизала.

Когато залязващото слънце обагри в червено мраморните постройки на този прекрасен град, мълчаливо се сбогувах и с него.

С това краткият мирен период свърши. Насочих се обратно към Мих-За-Во.