Господарят на паяците

Тринадесета глава Предателството на Хоргул

Не направих нито крачка по-нататък, защото разбрах, че съм в опасност.

Тогава неочаквано разпознах гласа на свирепия мъж и разбрах защо ми се струваше толкова познат. Беше Дарнад, братът на Шизала, с когото се бях разделил, както ми се струваше преди години в пещерите на Аргзуун.

Ако беше пленник, бях длъжен да го освободя, защото ми беше близък приятел.

Извадих меча си и вместо да се обърна и да побягна, аз се втурнах към Дарнад преди изненаданите царе дворци да реагират.

Хоргул изпищя и посочи към мен.

— Това е онзи! Това е той! Той единствен е причина за тази война!

Не зная как аз, който отсъствах през това време и бях на друго място, можех да съм причина за война. Отрязах въжетата, с които беше вързан Дарнад, и се обърнах точно когато един царедворец приближи с меч в ръка. Използвайки един трик, научен още като дете от стария ми учител по фехтовка мосю Кларше, закачих върха на меча си в мрежестия предпазител на неговия, измъкнах оръжието от ръката му и го захвърлих пред мен. Трикът сполучваше само срещу човек, свалил гарда си, но в този случай беше успешен и единствено то беше от значение.

Всички в тронната зала бяха объркани. Бях сигурен, че има някаква ужасна грешка, за която беше виновна Хоргул. Не исках да убивам никого от толкова гостоприемния към мен народ.

Двамата с Дарнад се защитавахме в един ъгъл на тронния подиум, а царедворците бяха предпазливи с атаките си срещу нас, за да не бъде наранен техният брадхи.

Тогава се сетих за един блъф, който щеше да предотврати проливането на нечия кръв, включително и наша.

Скочих зад брадхи и го хванах за доспехите. После вдигнах меча над главата му.

— Само ни направете нещо и вашият брадхи ще бъде мъртъв! — извиках ясно и силно.

Те се спряха и свалиха мечовете си.

— Не го слушайте — изкрещя Хоргул. — Той лъже! Той няма да убие вашия брадхи!

Заговорих строго, макар че Хоргул, която ме познаваше повече от тях, беше съвършено права.

— Аз съм отчаян човек. Не зная защо трябва да държите пленник сина на владетеля на най-стария ви съюзник, нито защо позволявате тази зла жена да седи на тронния подиум на вашия брадхи. Но тъй като вие допускате и двете, аз трябва да защитя приятеля си. Нима не познавате Дарнад от Карнала брадхинак и пукан-нара?

— Познаваме го! — извикаха царедворците. — И затова го държим пленник! Ние сме във война с Карнала!

— Във война? — Не можех да повярвам на ушите си. — Във война с най-старите си приятели? Защо?

— Ще ти кажа защо — изкрещя Хоргул. — И тогава ще научиш, че отчасти вината за тази война е твоя. Твоята безразсъдна брадхинака Шизала прокле и уби сина на брадхи Телем Фас Огдаи, за да може да се ожени… за теб!

Бях смаян от чудовищната лъжа. Хоргул беше виновна за смъртта на Телем Фас Огдаи, като го направи предател, който накрая беше убит в честен бой.

— Сигурно всички знаете, че Телем Фас Огдаи предаде Карнала — казах аз, обръщайки се към царедворците. Те само изохкаха и зароптаха, без да са убедени в казаното от мен.

Говорителят им продължи:

— Тя ни разказа за целия отвратителен заговор, организиран от теб и Шизала, за убийството на Телем Фас Огдаи, за накърнената чест и готвеното нападение над Мисхим Теп. Това може да се измие само с кръв!

— Говориш глупости! — отвърнах аз. — Зная истината Хоргул е хипнотизирала вас, както е хипнотизирала много други по-рано. Вие вярвате на история, която не бихте приели нито за миг, ако способността ви за анализ не беше притъпена.

Брадхи се изви под хватката ми.

— Ако не беше тя, никога нямаше да научим истината — каза той. Говореше без да съзнава какво казва. Бях абсолютно сигурен, че е напълно под властта на Хоргул.

— Вашият брадхи е хипнотизиран от нея! — започнах да се отчайвам.

— Лъжеш! — изпищя Хоргул. — Аз съм обикновена жена, излъгана от Майкъл Кейн, както сега се опитва да излъже и вас. Убийте го! Убийте го!

— Как може една обикновена жена да убеди цял един народ в такава ужасна лъжа? — извиках аз и се обърнах към нея. — Какво направи, жестоко същество? Ти си накарала две велики нации да се хванат за гушите. Не се ли срамуваш от стореното?

Макар тя да продължаваше играта си, видях искри на ирония в очите й, когато отвърна.

— Ти не се ли срамуваш? Ти, натрапнико, който потъпка всички древни обичаи и традиции на южните народи, за да имаш жената, която обичаш.

Разбрах, че е невъзможно да ги убедя.

— Много добре. Щом съм такъв негодник, за какъвто ме представяш, аз ще изпълня заплахата си и ще убия брадхи, ако вие ме нападнете. — Тръгнах напред, а тя неохотно се отдръпна, за да мина.

Дарнад прикриваше гърба ми, докато вървяхме към вратата на залата, а после през изхода на двореца чак до моя въздушен кораб.

Заставих брадхи да се изкачи по въжената стълба, след това го последвахме двамата с Дарнад. Когато бяхме в кабината се обърнах към стария човек:

— Трябва да ни вярваш, когато отрекохме обвиненията на Хоргул.

— Хоргул винаги говори истината — отвърна с глух глас той.

— Не разбираш ли, че тя те е хипнотизирала? — попитах го аз. — Карнала и Мисхим Теп са приятели от толкова дълго време, че една война между тях може да унищожи всичко ценно за културата на Юга!

— Тя не лъже.

— Но тя наистина лъже! — каза Дарнад, намесвайки се за първи път. — Аз не разбирам всичко, за което говорите, но зная, че нито сестра ми, нито Майкъл Кейн биха направили нещо, за което да ги обвиниш.

— Хоргул е добра. Тя казва истината.

Поклатих тъжно глава. Отведох го до люка и му показах въжената стълба.

— Можеш да си вървиш, бедно заблудено същество. Това, което виждам, е жалка сянка на някога великия брадхи.

Нещо, изглежда, за момент просветна в мозъка му и аз видях истинския мъж, когато не беше под хипнотичната власт на Хоргул. Тъгата от предателството и смъртта на неговия син беше изсмукала жизнените му сили. А през това време Хоргул беше успяла да се добере до него и да въздейства върху мозъка му, докато напълно го лиши от волята му.

Бях я подценил. Мислех, че в пещерите на Аргзуун беше победена, но тя очевидно веднага е замислила друг план, за да постигне своите цели и отмъсти на всичките си вратове. А един от тези врагове, макар те да не го разбираха, беше Мисхим Теп!

Изчакахме брадхи да слезе и тогава, тъй като царедворците и стражата се спуснаха напред, издърпахме стълбата, отрязахме задържащите въжета и се издигнахме в небето над Града на скъпоценните камъни.

Сега, когато знаех истината, че съм в същия период от време, през който бях върнат на Земята, реших да отида във Варнал, Града на зелените мъгли, и да видя моята Шизала Трябваше също да разберем дали брадхи Карнак, бащата на Шизала и Дарнад, знае за тези дела и какво смята да предприеме.

Карнала беше изтощена от голямата битка с Аргзуун. Мислех, че тя нямаше шанс за победа във войната с по-силната Мисхим Теп. Не смятах също, че хората ще имат голямо желание за бой, защото докато в Мисхим Теп бяха убедени, че Хоргул говори истината, в Карнала бяха на противното мнение и сигурно щяха да съчувстват на измамените си приятели.

Макар че летяхме с максимална скорост, щеше да мине доста време, преди да пристигнем във Варнал. Добре поне, че Дарнад ни водеше.

Докато се носехме към Града на зелените мъгли, Дарнад ми разказа какво му се бе случило от раздялата ни в пещерите на Аргзуун.

Ти си спомняш, че с Дарнад бяхме решили един от нас да се върне на юг и да помогне за освобождаването на Шизала, затворена от Хоргул в пещерите на Аргзуун, ако моят опит излезе неуспешен.

Дарнад тръгнал, препускайки с всички сили, за да премине стотиците километри, които бяхме изминали. Но скоро дахарата му окуцяла и той се оказал сам в пълните с хеели гори. Успял някак си да се опази от свирепите животни, които го нападнали, макар че дахарата му нямала този късмет. Загубил ориентировка и попаднал на село с първобитни хора, които го заловили с намерение да го изядат. Успял да избяга. Измъкнал се от колибата, в която бил затворен, но без оръжие и полужив от глад. Лутал се известно време, после срещнал номади-пастири, които му помогнали.

Последвали още много приключения. Накрая бил пленен от разбойници, които го продали на представител на брадхи на един малък народ, успял по някакъв начин да оцелее на юг, макар че бил много по-назад в културно отношение от останалите народи. При първата възможност Дарнад избягал и се отправил към Мисхим Теп — най-близкия приятелски народ — така мислел той. Достигнал до Мисхим Теп и разказал на жителите на малкото гранично селище кой е, но бил прогонен като враг! Не могъл да повярва на случилото се. Решил, че е станала грешка. Оказало се, че го преследват онези, които смятал за най-големи приятели на народа му. В продължение на седмици успявал да се изплъзне от стражите, които го търсели, но накрая го хванали. Бил се добре, но многобройните му противници успели да го пленят.

Стражите го предали на Мих-За-Во, където го видях за първи път.

После по негова молба му разказах моите преживявания.

Летяхме над огромната равнина Кримзън Плейн, която веднага познах по странните папрати, олюляващи се леко като безкраен океан.

Гледката повиши настроението ми, защото това означаваше, че бяхме съвсем близо до Зовящите хълмове, сред които се намираше Варнал, Градът на зелените мъгли, домът на брадхите на карнала… и Шизала моята годеница.

На следващата сутрин достигнахме до Зовящите хълмове и не след много щяхме да достигнем долината, в която се намираше Варнал.

Сърцето ми щеше да изскочи, когато видях отново високите сгради на Варнал. Тук-там някои от сградите бяха от странно син мрамор, който се вади от хълмовете. Златни жилки по мрамора правеха сградите да блестят на слънцето. Знамена се виеха на кулите. Градът беше по-скромен от Мих-За-Во, Града на скъпоценните камъни, и не толкова голям, но за мен беше безкрайно красив, гледката безкрайно скъпа.

Слязохме на градския площад и веднага дойдоха стражи, готови да ни посрещнат като врагове.

Брадхи Карнак бързо слезе по стъпалата на двореца Шизала го последва.

— Шизала! — извиках аз.

Тя вдигна поглед и ме видя. Очите ни се срещнаха. Гледахме се, по лицата ни се стичаха сълзи от радост. После скочих от кабината и се спуснах към нея, да я прегърна.

— Какво стана? — попита Шизала — О, Майкъл Кейн, какво стана? Не знаех какво да мисля, когато ти изчезна през нощта преди церемонията на годежа. Знаех, че няма да ме оставиш по собствена воля. Какво се случи?

— Всичко ще ти разкажа — обещах аз. — Но преди това има други въпроси, които трябва да обсъдим. — Обърнах се към брадхи. — Знаеш ли, че Мисхим Теп готви нападение срещу Варнал?

Той кимна тъжно.

— Вчера пратеник донесе декларация — отвърна той. — Не мога да разбера как Болиг Фас Огдаи е могъл да повярва на тези лъжи. Той обвинява мен и моите близки и теб, Майкъл Кейн най-отвратителни дела, известни на нашето общество. Много години бяхме приятели, бащите и дедите ни са били приятели. Как е възможно това?

— Ще ти обясня — казах аз. — А сега нека се опитаме да забравим тези проблеми. Отново сме заедно.

— Да — съгласи се той и се опита да се усмихне, — днес е ден на голяма радост. Да видя и двама ви отново тук е. Повече, отколкото можех да се надявам. Хайде да хапнем, а после ще поговорим и всичко ще научим.

Хванати за ръце, Шизала и аз последвахме баща й и брат й и влязохме в двореца.

Скоро донесоха храната и аз започнах разказа си за връщането на Земята повторното идване на Марс и приключенията на север. После Дарнад разказа за своите преживявания, а след това всички заедно обсъдихме случилото се във Варнал, докато ни нямаше.

Въпреки тъмния облак на предстоящата война, който вечно присъстваше, ние не можехме да скрием радостта си от нашето събиране и разговорите ни продължиха до късно през нощта. Следващият ден щеше да ни донесе две неща церемонията преди сватбата годеж и изготвяне на плановете за война.