Животът, Вселената и всичко останало

ГЛАВА XXIII

— Добре — извика Форд на Артър, — нека съм страхливец, въпросът е, че още съм жив. — Те се бяха завърнали на борда на Космолета Бистромат, както и Слартибартфаст и Трилиън. Хармонията и съгласието — не.

— Добре, но и аз съм жив, нали? — му отвърна Артър, измъчен от приключения и гняв. Веждите му подскачаха нагоре-надолу, като че ли искаха да се сблъскат.

— Проклятие, почти не си — избухна Форд.

Артър бързо се обърна към Слартибартфаст, който седеше на пилотското място в залата за управление, взирайки се замислено в дъното на бутилката, която му съобщаваше нещо, което той явно не разбираше. Той го извика.

— Мислиш ли, че разбира първите думи, които съм му казал? — попита той, треперейки от вълнение.

— Не знам — отговори Слартибартфаст малко абстрактно. — Не съм сигурен — прибави той, поглеждайки много бързо нагоре, — какво правя. — Той се вгледа в инструментите си с подновена сила и объркване. — Ще трябва да ми обясниш всичко отново — каза той.

— Добре…

— Но по-късно. Ужасно неща ще стават.

Той почука по псевдоостъкленото дъно на бутилката.

— Изсипахме се доста патетично и се страхувам — каза той, — и единствената ни надежда сега е да се опитаме да попречим на роботите да използуват Ключа и Ключалката. Как по дяволите ще направим това, не знам — промърмори той. — Мисля, че просто трябва да отидем там. Не мога да кажа, че тази идея въобще ми харесва. Вероятно ще завърши със смърт.

— Къде впрочем е Трилиън? — попита Артър с внезапно чувство на незаинтересованост. Той беше ядосан за това, че Форд го гълчеше за изгубеното време, за цялата работа с Гръмотевичното божество, когато можеха да избягат доста по-бързо. Артър си имаше собствено мнение и го предложи — и си заслужаваше това, което някой можеше да почувствува, а то беше, че той е изключително смел и находчив.

Преобладаващото мнение като че ли беше, че неговото мнение не заслужава и чифт вмирисани бъбреци от кучето Динго. Това, от което обаче наистина го болеше, беше че Трилиън не реагираше по този или онзи начин, и беше изчезнала някъде.

— И къде ми е чипсът? — попита Форд.

— И двете неща — каза Слартибартфаст, — са в Залата за Информационни Илюзии. Мисля, че вашата приятелка, младата дама, се опитва да разбере някои проблеми от Галактическата история. Мисля, че чишсът вероятно и помага.