Животът, Вселената и всичко останало

ГЛАВА XIX

Въпреки че се знае, че от цялата Галактика само на Земята Крикит (или крикет) е разглеждан като подходящ предмет за игра и подари тази причина е била отбягвана, това важи само за нашата Галактика, и по-точно за нашето измерение. В някои от по-висшите измерения чувствуват, че могат повече или по-малко да се радват, и играят една особена игра, наречена Брокиански Ултракрикет, което и тяхният трансизмерителен еквивалент за билиони години.

— Нека бъдем откровени, това си е гадна игра — (казва ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ) — но тогава всеки, който е бил в някое от по-висшите измерения ще знае, че обитателите им са доста мръсни езичници, които са захвърлени там и които трябва да бъдат смачкани и преработени, и биха били, ако някой можеше да измисли начин за изстрелване на снаряди в долния десен ъгъл на реалността.

Това е друго потвърждение на факта, че ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ ще ангажира всеки, който иска да влезе в сградата му направо от улицата и да бъде ограбен, особено ако му се случи да влезе направо от улицата следобяд, когато много малко хора от редовния персонал са там.

Това има фундаментален смисъл.

Историята на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е история на идеялизъм, борба, отчаяние, страх, успех, крах и ненормално дълги паузи за обяд.

Най-ранните създатели на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ сега са изгубени в мъглите на времето заедно с повечето от финансовите му книжа.

За другите, както и за по-любопитните теории къде са се изгубили, виж по-надолу.

Както и да е, повечето от оцелелите истории разказват за основалия го редактор — Хвърлен Фруугмиг.

Хвърлен Фруугмиг, така да се каже, основа ПЪТЕВОДИТЕЛЯ, полагайки основите на основните му принципи на честност и идеализъм, и се разори.

Последваха много години крайна бедност, през които той се консултираше с приятели, седеше в тъмни стаи в незаконни умствени състояния, мислейки за това-онова и глупеейки с тежести, и когато после шансът дойде със Ордена на Свещените обядващи монаси от Вуундуун (които претендираха, че тъй като обядът се намира в средата на човешкия темпорален ден, а човешкият темпорален ден може да бъде разгледан като аналогия на духовния му живот, то Обядът може да бъде:

(а) разглеждан като център на човешкия духовен живот, и

(б) провеждан във весели хубави ресторанти ), той преоснова ПЪТЕВОДИТЕЛЯ, формулирайки основните му принципи на честност и идеализъм и където можеш да ги събереш заедно, и поведе ПЪТЕВОДИТЕЛЯ към първия му голям търговски успех.

Той също така започна да развива и да експлоатира ролята на редакторските обедно почивки, които беше редно да отнемат толкова критична част от историята на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ, което значи, че повечето от фактическата работа се вършеше от някой минаващ странник, комуто се случваше следобед да броди из празните кантори и да вижда по нещо, което си заслужава да бъде извършено.

Малко след това ПЪТЕВОДИТЕЛЯ беше закупен от издателството Мегапингвин от Малка Мечка Бета; по такъв начин всяко нещо беше поставено на звучна финансова основа и позволи на четвъртия редактор — Лиг Лъри Младши — да излиза в обедна почивка с такъв затаяващ дъха успех, че дори усилията на новите редактори, които започнаха да се занимават със спонсориране на благотворителни обедни почивки, изглеждаха в сравнение само като ядене на сандвичи.

Всъщност Лиг формално никога не е напускал редакторския си пост, той просто напусна кантората си една сутрин и досега още е в неизвестност.

Все пак обаче мина около един век, много членове от персонала на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ все още пазят романтичната представа за това, че той просто е изскочил за един кроасан със шунка и ей сегичка ще се върне, за да свърши солидна доза следобедна работа.

По-точно казано, всички редактори от времето на Лиг Лъри Младши насам се водят като Действуващи редактори, а бюрото на Лиг все още е запазено така, както го е зарязал, като само отгоре е поставена една малка табелка, на която пише „Лиг Лъри Младши, Редактор, предполагаемо Нахранен“.

Някои много прибързани и подривни източници подхвърлят версията, че Лиг всъщност е загинал в един от първите необикновени опити с ПЪТЕВОДИТЕЛЯ за алтернативно книгосъхранение. Много малко се знае за това, и още по-малко е казано. Всеки, който е забелязал, ако си направи труда, любопитния, но абсолютно съвпадащия и безсмислен факт, че всеки свят, в който ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ открива счетоводен отдел, малко след това бива унищожен от война или някакво друго природно бедствие, е задължен да се съди с парчетата от счупено.

Интересен, макар и напълно несвързан факт е, че два или три дена преди унищожението на планетата Земя, което отвори място за строеж на нова хиперкосмическа магистрала, се усети драматичен подем в броя на НЛО-тата там, не само на игрището за крикет Лорд’с в Гората на Сейнт Джон, Лондон, но също така и над Гластънбъри в Съмърсет.

Гластънбъри отдавна беше свързан с митове за древни крале, вещици и магии, редове от трева и лекуване на брадавици, и сега беше избран за място за нова финансова кантора на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ, и така документи за десетгодишен период бяха превърнати в магически хълм точно извън града малко преди да пристигнат Вогоните.

Нито един от тези факти, колкото и да са странни и необясними, не е толкова странен или необясним, колкото са правилата на играта Брокиански Ултракрикет, така както тя се играе в по-висшите измерения. Целият набор от правила е толкова масивен, че единственият път, когато те бяха събрани всичките накуп, предизвикаха гравитационен колапс и се превърнаха в черна дупка.

Както и да е, краткото съдържание е както следва:

Правило първо: Присади си най-малко три крака в повече. Няма да са ти от полза, но това забавлява тълпата.

Правило второ: Намери един играч на Брокиански Ултракрикет. Размножи го чрез клониране няколко пъти. Това ще те спаси от ненормален брой досадни селекции и тренировки.

Правило трето: Сложи своя и противниковия отбори в едно голямо поле и постройте висока стена около тях.

Причината за това е, че въпреки че играта е велик зрелищен спорт, но разстройството, изпитано от присъствието и невъзможността да видиш какво става, те кара да си представяш нещо, което е по-вълнуващо отколкото всъщност е. Тълпа, която само гледа доста еднообразната игра, изпитва много по-малко задоволство от живота, отколкото тълпа, която вярва, че току-що е пропуснала най-драматичното събитие в историята на спорта.

Правило четвърто: Хвърли през стената много различни елементи от спортна екипировка за играчите. Всичко ще свърши работа — бухалки за крикет и бейзкуб, пистолети за тенис, ски, всичко, с което можеш да изпълниш добър замах.

Правило пето: Сега играчите трябва безразборно да си нанасят удари за всичко, което заслужават, и с всичко, до което могат да се докопат. Когато един играч отбележи „удар“ на друг играч, веднага трябва да избяга и да му се извини от безопасно разстояние.

Извиненията трябва да бъдат кратки, откровени, и за максимална яснота и точки — отправяни през мегафон.

Правило шесто: Печелившият отбор трябва да бъде първият отбор, който печели.

Любопитно, че колкото повече страстта по играта обхваща по-висшите измерения, толкова повече всъщност тя не се играе, защото повечето от състезаващите се отбори сега са в състояние на постоянна война, всеки срещу всеки, заради интерпретирането на тези правила. Всичко това е за добро, защото за дълъг период една добра солидна война нанася по-малко психологически поражения, отколкото една протакаща се игра на Брокиански Ултракрикет.