Фюри

Глава 8

Директор Борис изгледа намръщено Ели.

— Искам обяснение за отказа ви, сега.

Тя го изгледа бясна и извън себе си от яд, готова да му отговори по най-грубия начин.

— Какво има да обяснявам? Не ме карайте да минавам отново през това. И сто пъти да го повторя, нищо няма да се промени, защото имате проблеми с вашите служители по сигурността. Господин директор, Фюри само ми помогна да се почистя в банята. Бях твърде зле, за да се справя сама. Наложи се да убия двама мъже, а аз не съм военен, не притежавам никакъв опит.

— Знам — отсече той.

— Онзи ден бях толкова потресена, когато тези полудели изроди проникнаха в Хоумленд, че дори не можех да се движа. Ако сте гледали записите на инцидента от охранителните камери, тогава сте наясно, че офицер Фюри трябваше да ме носи. Дрехите ми бяха целите в кръв и той ми даде назаем своите боксерки и риза. Постъпката му беше достойна и мила. Какъв ви е проблемът? — Изправи се на крака и устоя на порива да удари противния задник.

— Той те докосваше неприлично и аз искам да подадеш официално оплакване до шест часа, днес. Трябва да им покажем, че не могат да правят каквото си поискат. Те нямаха разрешение за това, което направиха.

Невероятно! Ели го зяпна.

— Няма да го направя. Той не ме е докосвал неприлично. Ако искате да правите състезание по надпикаване с някого, на когото да докажете кой командва, мен не ме въвличайте. Аз нямам дори необходимия атрибут.

Директор Борис пренебрегна саркастичния й коментар.

— Този мъж, който ви занесе в банята и пред когото стояхте гола, очевидно се е съблякъл пред вас, за да ви даде проклетите си боксерки. Това е напълно неприемливо. Напишете доклада сега. Това е заповед!

— В банята няма камери. Вие изобщо не знаете какво се е случило там! — изкрещя Ели вбесена.

— Мога да предположа. Прав ли съм, госпожо Брауер? Нима си падате по офицер Фюри? Правихте ли нещо повече, освен размяната на дрехи? Той изчука ли ви?

Ели отстъпи крачка назад с ръце стиснати в юмруци. Толкова много искаше да го удари, че трябваше да се бори със себе си, за да запази самообладание. Не успя. Той бе отишъл твърде далеч.

— Ти си един гаден задник, директор Борис! Този човек и неговият екип ми спасиха живота. Къде, по дяволите, беше охраната, когато онези мъже използваха превозните средства и разбиха вратата на общежитието? Къде беше тя, когато бях преследвана из целия първи етаж и се наложи да убия двама от нападателите? Къде бяха охранителите, докато онези смотаняци ме малтретираха и искаха да ме изнасилят пред камерите ви, преди да ме убият? Нека аз да ви отговоря. Те наблюдаваха всичко от безопасното си място в контролната зала. Служителите на НСО и офицер Фюри ми спасиха живота. И за ваша информация, през цялото време, докато се почиствах в банята, той стоя с гръб към мен и със затворени очи. Той никога не ме е виждал гола — излъга тя. — И аз не съм виждала дори сантиметър от голата му кожа, освен на ръцете — отново излъга. — Не ме карайте да лъжесвидетелствам в някакъв си фиктивен доклад, само защото сте ядосан, че те ме спасиха, когато вашите скапани мерки за сигурност ви изиграха лоша шега.

Директор Борис скочи на крака.

— Ти си уволнена. Обирай си боклуците и напусни Хоумленд незабавно. Ако до един час си все още тук, ще дойда лично да те арестувам за нарушаване на територията и ще накарам скапаната охрана да изрита задника ти през портата. А след това ще се обадя на местната полиция да те чака и да ти даде нов дом в градския затвор.

Ели кимна.

— Ти си безгръбначно нищожество. — Тя се врътна и излетя от кабинета му.

Задави се в сълзи, докато отиваше към входната врата. Имаше само час да събере всичко, което притежаваше, и да напусне единствения дом, който имаше. Щеше да се наложи да помоли охраната да докарат колата й, за да натовари вещите си. Всички лични автомобили се съхраняваха във вътрешен охраняем паркинг в задната част на Хоумленд. Това беше стандартна мярка за сигурност, за да се предотврати объркването им. Вече нямаше дом, нито работа, само няколко хиляди долара в спестовната сметка. Най-много я болеше, че трябваше да се раздели с жените, с които вече се бе сближила.

Когато стигна до пазача на изхода, той изведнъж се изпречи пред нея и прегради пътя й с мрачно изражение.

— Директор Борис ми нареди да взема картата ви за сигурност и да ви придружа директно извън вратите на Хоумленд. Каза да ви предам, че личните ви вещи ще бъдат опаковани и натоварени в колата ви и изнесени през външната порта до час.

Разтърси я шок, не й беше позволено дори да си вземе сбогом с жените и сама да опакова багажа си. Моят остър коментар вероятно е издигнал директор Борис до нови висоти на значението „задник“. По дяволите. Следващата й мисъл бе за Фюри. Никога повече няма да го видя. Прониза я болка. Тя не можеше да бъде неговата любима, но възможността никога да не го види повече, я правеше още по-нещастна.

Ели кимна намръщена, когато пазачът сложи ръка върху пистолета си, в случай, че тя не изпълнеше заповедта. Това щеше да влоши положението й още повече. Откачи картата си за сигурност, за да му я подаде. Той пусна оръжието и я хвана за ръката.

— Мога да ходя и сама, благодаря ви. — Дръпна, за да се измъкне от хватката му, но той не я пусна.

— Заповядаха ми, ако окажете каквато и да е съпротива, да ви арестувам и предам на цивилните полицаи, когато стигнем пред портата.

Младата жена реши да не се бори, въпреки че й се искаше. Вдигна гордо брадичка. Едва сдържа сълзите си, когато мъжът я дръпна за ръката и я изведе на ярката слънчева светлина.

Отвън чакаха още двама охранители, единият от които грабна картата за сигурност от ръката й. Изглежда директор Борис наистина я бе набелязал, щом й бе пратил трима пазачи. Тъпак. Двамата нови заеха позиции пред и зад нея, докато онзи все още я стискаше за ръката. Насочиха се към една от колите на охраната. Мъжът буквално я напъха на задната седалка. Затвори очи, когато автомобилът потегли, знаейки, че я отвеждат извън портата и завинаги от живота на Фюри.

Ели беше изблъскана през главния вход към група протестиращи. Обхвана я нервност, докато чакаше да й докарат колата. Погледна към групата „против Новите видове“ и бързо отмести поглед, виждайки намръщените им гневни физиономии, насочени към нея. Те не знаеха за връзката й с Новите видове, но явно бяха видели как пазачите я изритаха навън. Пристъпи назад към портата, когато един от протестиращите я приближи.

— Отдръпнете се — предупреди охраната и посегна към оръжието си.

Ели замръзна.

— Чакам да докарат колата ми. Те не ме харесват. — Кимна с глава към хората пред нея. — Не може ли да почакам тук, на сигурно място, докато автомобилът ми дойде? Твърде много ли искам?

Пазачите се подсмихнаха.

— Преместете се извън линията или аз ще ви накарам. — Той изглеждаше напълно искрен.

Тя се обърна, направи десетина крачки и пресече начертаната на земята линия. Сега, част от протестиращите се оказаха в непосредствена близост до нея. Един от мъжете я погледна и доближи. Той беше едър и приличаше на бандит, излязъл от затвора, със зле нарисувани татуировки по голите си ръце.

— Коя си ти? Дойде от вътре. Да не би да си от любителите на животни с кървящи сърца.

Ели преглътна.

— Моля ви, оставете ме на мира.

Някаква демонстрантка се обърна към един от пазачите:

— Коя е тази жена?

Той дори не погледна към Ели.

— Тя работеше вътре, но току-що я уволниха.

Ели се вторачи с презрение в пазача, незабавно усети враждебността на хората около нея. Отново пристъпи назад до портата, уплашена. Някои от тези принадлежаха към същата група, нахлула в Хоумленд.

Мъжът от охраната поклати глава:

— Наредих ви да се отдръпнете.

— Да — извика един от демонстрантите на Ели. — Защо не дойдеш тук, кучко? Ще се радваме да си поговорим с теб.

Ели огледа тълпата. Те бяха престанали да се разхождат наоколо, носейки своите знаци на омраза. Бяха се скупчили, наблюдаваха я и приближаваха всички заедно към нея. Стискаха плакатите като бухалки и Ели изтръпна от ужас. Тя отново се притисна към портата и се вкопчи в решетките.

— Ще съдя всеки един от вас, ако ги оставите да ме наранят и ще бъдете уволнени заедно с мен.

— Тогава се махнете — изсумтя един от охраната. — Те няма да ви нападат, ако не сте тук.

— Не мога. Колата и личните ми вещи ще бъдат докарани до портата. Дори чантата ми не е у мен.

Пазачът сви рамене и се усмихна студено.

— Не е наше задължение да ви пазим повече. Вие сте вече бивш служител, така че се погрижете сама за себе си, преди да се наложи да ви принудим. — Той направи пауза. — Ще бъде удоволствие за нас да ви понатупаме. Чухме, че искате всички да ни уволнят, за да могат Новите видове да заемат нашите работни места.

— Какво става тук? — чу се гневен мъжки глас горе, от рампата.

Ели вдигна глава. Тя не познаваше никой от Новите видове по име или лице. Чертите на мъжа разкриваха, че е един от тях. Беше облечен с черни дрехи, военен тип, с надпис на гърдите НСО.

— Нищо — обади се охраната.

Мъжът от Новите видове се намръщи, щом срещна погледа на Ели.

— Аз съм офицер от НСО и отговарям за контрола. Защо сте отвън?

— Бях уволнена. — Ели хвърли поглед през рамо към тълпата зад нея. — Трябва да чакам, докато докарат колата ми, преди да си тръгна. Охраната отказва да ме пусне вътре, а тук ме притискат отвсякъде. — Тя отново погледна нагоре към него. — Много бих желала да бъда в безопасност, докато чакам.

Някой от тълпата хвърли нещо и удари Ели отстрани по ръката. Тя подскочи и се обърна да види какво я беше ударило. Кутийка с безалкохолно лежеше на земята и тъмна течност пръскаше от мястото, където се бе пробила. Ели се отдалечи още от протестиращите и приближи по-близо до портата, когато друг хвърли отново нещо. Тя едва успя да се отдръпне, когато бутилка пълна с вода, прелетя покрай нея и отскочи от металната решетка в непосредствена близост до главата й.

— Пуснете я вътре! — нареди офицерът от НСО. — Веднага!

— Тя е уволнена — обясни пазачът. — Не е наш проклет проблем.

— Заповядах ви да го направите, веднага — изръмжа офицерът от НСО. — Осигурете й безопасност. Не ме карайте пак да повтарям!

Облекчение заля Ели, когато един от охраната я погледна и й посочи да влезе през портата. Нещо друго прелетя и я уцели в рамото. Тя не видя какво е, но я заболя. Вратата се отвори и в този момент тълпата разби нещо друго, но този път не улучиха Ели, тъй като тя се хвърли през портата, от другата страна на оградата. Разтърка рамото си, където я бяха ударили, и погледна нагоре с намерението да благодари на офицера от НСО, но той беше изчезнал.

— Остани до вратата — нареди й най-близо застаналият до нея пазач.

Ели кимна. Беше доволна да чака тук колата си и да гледа демонстрантите от безопасно място. Те я наблюдаваха гневно и все още не бяха възобновили протестната си обиколка. Задници, помисли си тя и им обърна гръб. Пожела си да може да седне долу, но земята й се стори непривлекателна. Затвори очи и обгърна с ръце тялото си, надявайки се да не й се наложи да чака дълго.

— Госпожо Брауер?

Ели отвори очи, изненадана да види Фюри да приближава с офицера от НСО, който бе наредил на охраната да я пусне от другата страна на портата. Фюри бе с дънки, черна риза с дълги ръкави и ботуши. Косата му бе опъната назад в опашка и изглеждаше бесен. Само при вида му сърцето й заби лудо. Въпреки гневния си вид и жестокото изражение, той бе много сексапилен в ежедневните си дрехи, които подчертаваха широките му рамене и тънката талия. Фюри спря на около метър и половина от нея, а офицерът на НСО застана от дясната му страна.

— Какво става? Слейд току-що ме информира за това, което се е случило навън. — Погледът му пробяга по тялото й, изследвайки я. — Пострада ли от хвърлените предмети?

Ели поклати глава, реши да не му казва за пулсиращото си рамо. Насила отмести погледа си от Фюри към Слейд. Той се взираше в нея с любопитство.

— Благодаря ви, че ги накарахте да ми позволят да изчакам тук колата си. Навън започна да става опасно.

Той кимна. Вниманието на Ели се насочи отново към Фюри. Тя прехапа устни, поколеба се секунда, после взе решение. Фюри трябваше да бъде предупреден. Искаше той да узнае какво се бе случило в кабинета на директора. Също така искаше и да се сбогува.

— Може ли да поговорим насаме? — Погледна към охраната, която стоеше много близо до тях и очевидно слушаше всяка дума.

Фюри се намръщи, но кимна.

— Това лично между нас ли е, или и Слейд може да присъства?

Ели се усмихна на Слейд.

— Той е повече от добре дошъл да участва в нашия разговор.

— Следвайте ме — и Фюри се обърна.

Пазачът до Ели изведнъж я хвана за ръката.

— Тя остава тук. Имам заповед от директор Борис, че тя трябва да бъде отвън. Вече съм в нарушение, като й позволих да чака от тази страна на оградата. Няма да влиза по-навътре.

Фюри се извърна.

— Махни си ръката от нея — изръмжа думите. Показа раздразнението си. — По ранг съм по-високо от вашия директор. Жената идва с нас, а ти оставаш на място. Ясно ли е? Да не си посмял да я докоснеш отново.

Пазачът изглеждаше изумен, но пусна Ели и отстъпи. Фюри й показа с жест да върви пред него и Слейд.

Минаха двадесетина крачки, преди тя да спре и застане пред двамата мъже, които я следваха. Обходи наоколо с поглед, за да е сигурна, че охраната е достатъчно далеч и не може да подслушва.

— Какво е това, което искаше да ми кажеш лично? — Погледът на Фюри срещна нежно нейния, лицето му излъчваше спокойствие.

— Исках да те предупредя, че директор Борис подготвя нещо срещу вашите екипи за сигурност. Опита се да ме принуди да подам фалшива жалба срещу теб и хората ти. Сигурна съм, че след като го направи с мен, ще се опита да го направи и с други. Той е много ядосан, че вие поемате контрола върху вашата общност. Просто исках да ти съобщя. — Тя направи пауза. — Вие момчета, ме спасихте онзи ден и си мисля, че сте много по-добри от настоящата охрана. Вярвам, че директорът е готов да стигне до крайности в опит да запази управлението си над Хоумленд. Исках само да те предупредя.

Фюри я изучава дълго, след това кимна. Изражението на Слейд бе каменно, не можеше да се разбере какво мисли, сякаш Ели бе говорила за времето. Фюри си пое дълбоко дъх.

— Що за жалба те принуждаваше да подаваш срещу моя екип?

Внезапно, сякаш земята стана много интересна за Ели. Тя не беше в състояние да го погледне.

— Опита се да направи проблем от това, че ти ми помогна да се почистя от кръвта в банята на общежитието. Намекна някои доста побъркани неща. — Погледна го и пак заби поглед в земята. — Отказах да напиша такава жалба и му казах, че не може да ме принуди да лъжесвидетелствам. Исках само да те предупредя за неговите опити.

Усещаше как Фюри я гледа, когато тишината се проточи. Най-накрая вдигна поглед към него и видя намръщените линии около устата му.

— Бях информиран, че те е уволнил. Това ли е причината да го направи?

Новините се разпространяват бързо, помисли си Ели.

— Може би имаше нещо общо и с това, че го нарекох с някои неласкави имена, когато се вбеси от отказа ми. — Тя се усмихна тъжно. — Вероятно щеше да ми разреши да си опаковам багажа, ако не бях изрекла някои обиди.

Устните на Фюри трепнаха, но той не се усмихна.

— Разбирам. — Замълча. — Трябват ми адресът и домашният ти телефон, в случай че Джъстис иска да разговаря с теб. Само ги кажи и аз ще ги запомня.

Ели отпусна рамене. Беше й неудобно да признае положението си пред него.

— Ще си взема мотелска стая в града и ще започна да си търся работа. Когато дойдох да работя тук, се пренесох от друг щат. Точно сега съм бездомна. Мога да ти дам номера на мобилния си телефон, ако го сложат при опаковането на багажа ми. В противен случай, винаги мога да позвъня в офиса и да съобщя в кой мотел съм отседнала, ако наистина мислиш, че Джъстис ще иска да разговаря с мен. Все още нямам представа къде ще се настаня.

Тъмните очи на Фюри се присвиха, устните му се стегнаха в права линия. Той я огледа от горе до долу, сякаш я изучаваше. Поради каква причина, и тя самата не проумяваше. Насила отмести погледа си от Фюри, когато Слейд заговори.

— Сигурен съм, че ще се оправите, госпожо Брауер. Моля ви, не забравяйте да се обадите в офиса с вашите координати за контакт.

Ели кимна.

— Е, отново ви благодаря, че се застъпихте да ме пуснат вътре. — Погледът й се върна обратно към Фюри. Осъзнаваше, че това е последният път, в който разговаря с него, и този факт я изпълни с тъга. Той я наблюдаваше мълчаливо. Искаше да му каже толкова много неща, но можеше да мисли само за едно, което обобщаваше всичко.

— Моля те, бъди щастлив и благодаря за решението ти да ме оставиш жива — усмихна му се тъжно, преди да се върне при чакащата я до портата охрана. През целия път обратно, усещаше погледа му върху себе си, но не се обърна. Не желаеше да види за последно как той си тръгва. Сега беше свободен и те бяха квит.

Половин час по-късно, колата й пристигна при портата. Тя взе ключовете, забеляза чантата си, поставена на предната седалка, и се качи. Никога вече нямаше да се върне в Хоумленд или при Фюри. В този момент нямаше представа къде да отиде и какво да прави с живота си.

Охраната отвори вратата и тя излезе на улицата при демонстрантите. Някой хвърли нещо и удари отстрани колата й. Тя трепна, но продължи, без да провери какви поражения са нанесени. Това сега беше най-малкият й проблем.

— Постъпи правилно. — Джъстис сложи ръка върху рамото на Фюри. Той погледна към портата, където приятелят му се взираше от четиридесет минути. — Знам, че ти беше трудно да я пуснеш.

Фюри се бореше с емоциите си, беше му тежко да се справи. Срещна любопитния поглед на своя приятел, когато обърна глава, прекратявайки бдението.

— Направих така, както ме помоли, след като ми съобщи за уволнението й. Оставих я да си тръгне. Тя ще бъде в безопасност сега, когато не е в Хоумленд, в случай че онези задници решат пак да ни нападнат.

— Нашите врагове биха могли да я убият — напомни му Джъстис. — Знам, че е трудно за теб.

— Не мога да си представя, никога да не я видя отново — призна Фюри. — Чувствам болка.

Съжаление се изписа по лицето на Джъстис и той стисна още веднъж рамото на приятеля си.

— Не знаех, че е толкова сериозно.

— Така е.

— Съжалявам.

— Разбирам, че тя ще е по-добре в нейния свят, отколкото тук. Макар да каза, че няма дом. Какво ще прави сега? Може би трябваше да я помоля да остане. Бихме могли да принудим директора да я остави в общежитието.

— Не може да създаваме затруднения точно сега, Фюри. Има си време и място за всичко. Ти направи най-доброто за нашите хора. Съжалявам, че се налага да платиш такава висока цена, след като тя означава толкова много за теб. Единственото, което мога да кажа, е, че отново може да работи тук, когато сме готови да поемем пълен контрол над Хоумленд.

Тези думи облекчиха малко болката в гърдите на Фюри.

— Искам тя да се върне. — Той се нуждаеше от нея. Възможността никога повече да не види усмивката или да чуе гласа й, остави горчив вкус в устата му. В съзнанието му се очерта мрачно бъдеще. — Вярвам, че е била уволнена, след като се е застъпила за нас. Но не е използвала правото си да направи същото за себе си.

— Тогава определено ще й предложим същата работа, когато сме в състояние да го направим. Няма да продължи твърде дълго. Просто трябва да се научим как да правим нещата правилно. Има толкова много подробности, които все още не знаем. Всеки ден ни води с една крачка по-близо до пълния контрол върху нашата съдба.

— Какво ще стане, ако тя не пожелае тази работа? Какво ще стане, ако тя не поиска да се върне никога отново? Може да си намери друга работа в нейния свят — мъка проряза Фюри. — Може би никога няма да я видя отново.

— Тогава я остави, Фюри. Опитай се да преодолееш чувствата си.

Фюри не каза нищо, но в гърдите му се разпростря пареща болка. Не искаше да остави Ели да си отиде завинаги и със сигурност не вярваше, че може да изпита по-силни чувства, отколкото когато беше с нея. Тя бе в кръвта му, част от него, но никога повече нямаше да бъде част от живота му.

— Хайде — рече тихо Джъстис, — да се поразходим заедно. Точно сега не трябва да бъдеш сам.

Фюри се поколеба. Погледна към портата, но знаеше, че тя няма да се върне. Кимна с глава.

— Благодаря.

Ели изруга злобно, докато се взираше в колата си, напръскана с боя-спрей, разбирайки, че някой от протестиращите я беше последвал до мотела. През цялото време се бе оглеждала за опашка, но не бе забелязала нищо, след като напусна Хоумленд, преди четири часа. Тези задници бяха подли, дявол да ги вземе. Обсебени смотаняци. Те знаеха в кой мотел е отседнала и би трябвало да са обезобразили автомобила заради връзката й с НСО. Наистина мразеше тесногръдите идиоти.

Ели закрачи обратно към стаята си, ядосана, че трябваше да се обади в полицията, да подаде оплакване и да се свърже със застрахователния си агент. Със сигурност не можеше да кара колата из града с тези гадни думи, изписани по цялото й протежение. Щеше да направи лошо впечатление, когато отидеше на интервю за работа. Тя изсумтя и стисна здраво книжната торба от заведението за бързо хранене, тъй като бръкна в задния джоб на дънките си да измъкне ключа за мотелската стая. Извади го и опита да го напъха в ключалката, но нещо му пречеше да влезе. Ели се наведе да надникне в малката дупка. С присвити очи разгледа това, което изглеждаше като зелена дъвка натъпкана вътре. Зачуди се кое ли непослушно дете обикаля наоколо и поврежда ключалките по този начин.

Вратата, в непосредствена близост до нейната стая, изведнъж се отвори с трясък. Ели обърна глава точно навреме, за да види как трима едри, нормално изглеждащи мъже излязоха в коридора и я погледнаха. Обхвана я страх, когато разбра, че цялото им внимание е съсредоточено върху нея. Тя пусна дръжката на вратата и се запрепъва назад.

Десет метра разделяха нейната стая от тяхната. Недостатъчно голямо разстояние за тези момчета, помисли си Ели. Опасенията й се потвърдиха, когато водачът им се хвърли бързо напред.

— Хванахме те — пое си въздух той и сграбчи Ели, когато тя се опита да избяга.

— Довлечи я тук, Бърни — промърмори бързо единият от мъжете.

— Какъв, по дяволите, ви е проблемът? — Ели се вкопчи с две ръце за парапета, докато паниката я стисна толкова силно, колкото жестоките ръце стискаха хълбоците й. — Пусни ме!

— Моят проблем? — изсъска мъжът до ухото й, плъзна ръка около кръста й и я дръпна, опитвайки се да я освободи от парапета. — Имаме информация, че се чукаш с едно от онези животни и ние ще те спасим. Промили са ти мозъка.

Да ме спасят? Значи не се опитваха да я убият. Все пак е нещо, помисли си тя. Идиотите смятаха да променят начина й на мислене. Тя изпищя и ритна силно по-едрия мъж. Погледът й трескаво се втурна да потърси помощ. Видя няколко души по-надолу на паркинга, гледащи към тях. Някой изкрещя отдалеч на мъжете да я пуснат.

— По дяволите — извика още един мъж вътре от тяхната стая. — Забелязаха ни! — звучеше паникьосан. — Бягайте!

Този, който държеше Ели през кръста, внезапно я пусна. И тримата хукнаха в обратна посока. Тя се задъхваше, усещаше болки от борбата, отпусна се до парапета. Едрият откачен идиот, който я нападна, бе силен. Ели извъртя глава и видя как тримата мъже достигнаха далечния коридор, почти се препънаха в бързината по стълбите, притичаха покрай паркинга и изчезнаха зад сградата. Тя почти се строполи на пътеката, но успя да стегне колене и да остане изправена. Трепереше цялата. Една врата се отвори и Ели се завъртя по посока на шума, очаквайки нова заплаха. Оттам се подаде пребледняла жена с бебе на ръце.

— Да не би да бяха крадци?

Ели се отпусна.

— Не.

— Полицията е на път — извика един мъж от паркинга. — Добре ли сте?

Ели трябваше да прочисти гърлото си.

— Добре съм. Благодаря!

Съзря на земята книжната торба, която бе изпуснала. Сграбчвайки парапета, наведе се да я вдигне и трепна от болка в кръста, причинена от движението. Изруга под нос, надяваше се идиотът да не й е направил синини от дърпането по време на борбата и залитна назад към стълбите. Седна трудно и стрелна с поглед хората, вторачени в нея. Забеляза тълпата, събрала се да я зяпа. Сърцето й все още блъскаше от страшното изпитание, но вече бе в безопасност и гладна. Бръкна в торбата. Можеше да яде, докато чакаше полицията.

Дъвчейки бургера, Ели завъртя капачката на ароматизираната вода. Радваше се, че не си бе купила сода, защото не би оцеляла при падане. Бръкна с пръсти в задния джоб да извади телефон си. Час, след като напусна Хоумленд, бе оставила съобщение на Джъстис с номера на мобилния си, но секретарката му бе настояла също и за адреса й. Вече не можеше да остане в този мотел, тъй като лудите знаеха къде е отседнала. Натисна бутона за повторно избиране, за да се свърже с офиса на Джъстис. Искаше да открие някого, преди да свърши работното време, а часовникът й показваше минута преди пет.

— Здравейте — каза Ели на жената, която се бе представила, като секретарка на Джъстис. — Мисля, че с вас разговарях преди. Аз съм Ели Брауер. Бях оставила съобщение в кой мотел съм отседнала, в случай че господин Норт иска да се свърже с мен, но се страхувам, че тази информация вече не е актуална. Трябва да сменя мотела. Предполагам, че ще се обадя утре сутринта за новия адрес. Имате номера на мобилния ми телефон, така че можете да ми се обадите по всяко време, нали?

Жената от другия край на линията замълча за момент.

— Защо се налага да сменяте мотела?

— Ъ-ъ… — Ели забеляза полицейската кола на паркинга. — Имах някои проблеми. Обещавам да се обадя сутринта с новия адрес. Сега се налага да вървя. Полицията пристигна и аз трябва да се приготвя бързо, за да имам сигурен ескорт, когато си тръгна оттук.

Фюри крачеше из кабинета си. Ели никога повече нямаше да се върне, нямаше да я види отново, трябваше да се овладее при тази болезнена реалност. Някой почука на вратата. Той пое дълбоко дъх, предаде спокоен израз на лицето си и прочисти гърло.

— Влез.

Брас, негов приятел и отговорник за графиците на класовете за изучаване на различни видове умения, влезе вътре. Затвори вратата след себе си и се облегна на дървената плоскост.

— Имаме проблем.

— Нещо ново? Какво е този път?

— Някои от човешките охранители са флиртували с нашите жени. А мъжете ни са много покровителствено настроени.

Усмивка изви устните на Фюри.

— Нашите жени могат да се справят с човешките мъже. Все още не съм срещнал човек, който да може да се справи с Видовете, мъже или жени, когато са ядосани — усмивката му угасна. — За тормоз ли става въпрос, или за обикновен флирт?

— За обикновен флирт, но мъжете ни могат да започнат борба срещу тях. Нито една от жените ни не се чувства заплашена и не е подала оплакване. Иска ми се да избегнем конфликта между хората и нас. Ако нашите започнат да удрят само заради едното намигване, това ще предизвика голямо напрежение.

— Ще говоря с тях. Насрочи среща. — Фюри погледна часовника си. — Да кажем, след два часа.

— Звучи добре — усмивката на Брас светна. — Осъзнаваш ли, че всички те приемаме като баща. Даваш ни съвети и раздаваш сурови заплахи, когато се държим лошо. Джъстис играе ролята на наша майка — защитава ни, грижи се за нас, създава уют, за да почувстваме Хоумленд като наш дом.

Фюри вдигна ръка и му показа среден пръст.

— Ето днешния ти урок, синко.

Дрезгав смях изпълни стаята.

— Отказвам, ако това е предложение. Не си мой тип.

— Никой не е — засмя се Фюри. — Жените ни са прекалено умни, за да изберат да се чифтосат с теб.

Брас се отблъсна от вратата и пристъпи няколко крачки навътре, усмивката му се стопи. Присви очи, докато изучаваше Фюри.

— Като говорим за жени, чух, че малката жена, която спаси, е напуснала Хоумленд.

Веселото настроение изчезна. Фюри кимна.

— Директорът я уволни и Джъстис ме помоли да не се намесвам. Исках да пренебрегна заповедта му, да я оставя на работа и да я задържа тук. Видях опасността, на която се подлага заради връзката си с нас, след нападението, от което пострадахме. Джъстис ме накара да разбера, че тя ще има по-добър живот навън, без мен.

— Ако искаш да пренебрегнеш ранга на този надут задник, той ще осъзнае, че сме наясно със силата, която ни дава предимство.

— Така каза и Джъстис. Бях раздвоен, Брас. Не исках тя да си тръгва, но имам отговорности към нашите хора. Разкъсан съм на две. Единственият начин тя да остане тук, е като се противопоставя на директора. А това действие би подкопало плана за нашата общност.

— Теб наистина те е грижа за тази жена? — веждите на Брас се извиха. — Виждал съм я много пъти, доста е различна от нашите жени. Тя е малка.

— Наясно съм с разликата в размерите ни.

— И е човек — намръщи се Брас. — Освен това, е работила за Мерикъл. Без съмнение знам защо го е направила, всички сме информирани, че е работила там под прикритие да събира доказателства. Но също така чух, че си имал личен проблем с нея. Бях в конферентната зала, Фюри. Страхувах се, че ще я убиеш пред пълно помещение с хора.

Фюри рязко седна на ръба на бюрото, скръсти ръце пред гърдите си и въздъхна шумно.

— Нещо се случи между нас и аз се почувствах предаден от нея. Загубих напълно контрол.

— Без майтап. Никога не съм те виждал толкова див. Какво ти направи?

Фюри замълча за миг.

— Тя е тази, за която ти разправях, когато ни освободиха и ни държаха в онзи мотел, докато чакахме да ни преместят тук. Тя е човекът, който влезе в килията ми и уби Якоб.

— Мамка му — промърмори Брас, без повече думи.

— Никога не съм реагирал към някого така силно, както към нея. Аз съм… — Потърси начин да изрази чувствата си. — Обсебен съм от нея. Когато се усмихне, аз се топя. Искам да слушам гласа й и просто да бъда до нея.

— Мамка му — повтори Брас.

— Искам да я върна. Не мога да бъда с нея, но всяка вечер наблюдавах общежитието и я гледах как общува с нашите жени. Сега дори това не мога да направя. Това… ме съсипва.

Тишината се проточи. Най-накрая Брас проговори:

— Когато поемем управлението на Хоумленд, можеш да я поканиш да се върне. Ти ще отговаряш за контрола по сигурността. Не трябва да се тревожиш как ще реагират хората. Можеш ли да устискаш до тогава?

— Не знам — призна Фюри. — Просто я искам обратно. Искам я близо до мен. — Замълча. — Имам нужда от нейната близост, дори ако не мога да бъда с нея. Всичко, за което мога да мисля, е какво прави в момента, къде е отишла… — гласът му прерасна в ръмжене, — дали човешките мъже се опитват да се докопат до нещо, което е мое.

Брас повдигна вежди.

— Твое?

— Мое — кимна Фюри. — Това чувствам, когато мисля за нея.

— Дръж се. Нашите хора се учат бързо и скоро ще бъдем в състояние напълно да контролираме Хоумленд. Тогава ще можеш да я върнеш обратно. Надявам се, заради теб, тя да приеме предложението ти.

— И аз мисля така. — Фюри се изправи. — Обади се и организирай срещата. Ще говоря с мъжете ни и ще насроча допълнително часове, за да дадем отдушник на гнева им. Голяма част от хората, които са зад тези стени, не са ни врагове.