Фюри

Глава 7

— Коте, коте, котенце — мъркаше мъжки глас, все едно подвикваше на животно.

Мъжът започна да отваря шкафовете от срещуположната страна на кухнята. Ели цялата трепереше, ръката й стискаше дръжката на ножа толкова силно, че се бе забила в дланта й. Затвори очи и се заслуша как нападателят тряска вратичките на шкафовете. Стисна устни да потисне стона на страх, застинал в гърлото й. Може би няма да се сети да претърсва по-долните шкафове, помисли си тя трескаво.

Късметът я изостави, когато мъжът отвори съседната до нея вратичка, посегна вътре и сграбчи лявото й рамо, след което брутално я измъкна навън.

— Пипнах те, малка кучко.

— Не съм това, за което ме вземате — отвърна му тя с треперещ глас. — Човек съм, също като теб.

Изправи я болезнено на крака и погледна надолу към нея. Нападателят й изглеждаше в средата на двадесетте, висок метър и осемдесет, с набита фигура. Татуировка се показваше от деколтето на тениската му.

— Не ми пука какво си, кучко. Мъртва си. Това е моята страна, а вие, проклети животни, трябва да умрете. — Посегна към колана на дънките си и извади пистолет.

Ели видя оръжието и осъзна, че просто ще я застреля. Обхвана я истински ужас, вдигна ръка и заби ножа в гърдите му. Видя как зелените му очи се разшириха невярващо, когато острието мина през тениската и разкъса кожата му. Той отстъпи назад и я повлече със себе си. Ели пусна ножа, забит дълбоко в гърдите му. Кръв бликна от раната и я изпръска. Нападателят й вдигна пистолета, опитвайки се още веднъж да се прицели в нея. Ели сграбчи китката му с две ръце, докато се бореше да не я застреля.

Натискът на хватката му се усили, причинявайки й болка. Но изведнъж коленете му се огънаха и той падна. Изпъшка тихо, от устата му потече кръв. Ели простена отчаяно. Болка, ужас и ярост се четяха в очите му. Пусна ръката й, пистолетът му падна, миг преди мъжът да се строполи на пода.

Ели безмълвно се втренчи в тялото му. Беше паднал по гръб, с колене подвити под него, широко отворени очи и кръв, стичаща се по белия под. Нападателят успя да си поеме още няколко накъсани глътки въздух. Ръцете му трепнаха, след което се извиха, преди да премигне и затвори очи за последно. Дръжката на ножа стърчеше от гърдите му, близо до сърцето, точно където я бе забила. Преглътна горчивината, надигнала се в гърлото й. Стресна се, когато чу да се разбива стъкло наблизо. Звукът идваше от другата стая и отвлече вниманието й от мъртвия мъж.

Инстинктивно се наведе и взе пистолета от пода. Хвана го с две ръце, оръжието бе студено и тежко. Изправи се на колене, докато поглеждаше към единствения вход за кухнята. Отворената врата към една от всекидневните и към трапезарията бяха единственият й изход за бягство. Използва редицата от шкафове, за да се прикрие, и вдигна оръжието. Имаше намерение да стреля по всичко, което се движи.

Не след дълго, чу шум от трапезарията — някой се бе спънал в един от столовете. Насочи оръжието в тази посока, като се убеди, че тялото й е добре прикрито. Подпря ръце на плота, за да бъдат стабилни. Беше уплашена, трепереше и току-що бе убила мъж, забивайки нож в гърдите му. Опита се да изтласка фактите от ума си, знаеше, че ще се разпадне ако се замисли.

Мъжът с пистолета, който пръв бе започнал да стреля отвън, влезе безгрижно в кухнята. Замръзна, устата му се отвори, а очите му се разшириха, когато я видя с насочено към него оръжие. Той опита да реагира. Сякаш на забавен кадър вдигна дулото на пистолета. Стисна устни в тънка линия, твърдо решен да я застреля, но Ели първа дръпна спуска. Изстрелът проглуши ушите й.

Мъжът се шмугна в трапезарията и се скри от погледа й. Пистолетът му се показа зад ъгъла, той стреля, но куршумът се заби в стената зад нея. Нещо меко, подобно на сняг се посипа по главата й. Тя изкрещя и се прицели в стената, зад която той се криеше. Осъзна, че сигурно не беше ранила негодника, след като бе стрелял отново по нея. Шкафът, близо до Ели, се разцепи на парчета. Тя се хвърли на пода, почти върху мъртвия мъж.

Подхлъзна се на гъстата, незасъхнала кръв, когато опита да се надигне. Коленете й поддадоха и тя ахна, като се строполи отново по корем. Трябваше да се отдръпне настрани и да се махне от кръвта, размазана по пода.

С ъгълчето на окото си забеляза движение и се обърна в тази посока. Мъжът с пистолета се втурна към нея. Лежейки на пода, тя вдигна и насочи оръжието си към него. Той залегна от другата страна на плота, дървото изпука от силния удар на тялото му в шкафа.

— Хвърли пистолета, кучко — извика той. — И няма да те измъчвам, преди да пусна куршум в главата ти.

Ужасеният поглед на Ели се задържа върху шкафа, който преди малко нападателят бе уцелил, доказателство за убийствената му сила. В дървото се виждаше дупка, колкото юмрук, а парченца от него се бяха разпилели по пода. Пое дълбоко дъх, трябваше да намери ново място, където да се скрие. Това, от което имаше нужда наистина, бе този кучи син да се застреля сам.

— Ели? Чухме изстрели по интеркома. Добре ли си?

По дяволите. Бе забравила да го изключи. Гласът на Брийз звучеше притеснено, но Ели не можеше да й отговори. Успокои се, че Брийз и останалите бяха два етажа по-горе. Само шефът на охраната и директорът знаеха кодовете за отваряне на стоманените врати, след като вече бяха активирани. Ели нямаше достъп до тази информация. Дори нападателите да я измъчваха, тя нямаше да може да им даде кодовете, за да се доберат до жените.

— Ели? — Мъжът се движеше зад плота и с гласа си издаваше точно къде се намира. — Как може едно животно да си избере такова глупаво име?

Ели отвори вратичката на шкафа до нея. Мъжът трябваше да се намира точно от другата страна. Надникна и се прицели.

— Ще те убия бавно и болезнено заради това, което стори на Еди.

Ели дръпна спусъка и изстреля няколко куршума. Пистолетът щракна празен, пълнителят беше свършил. Тя се завъртя, в случай, че нападателят опиташе да отвърне на огъня, и се промъкна към другия край на плота. Оръжието й бе безполезно, освен ако не го метнеше по него. Застина, докато опитваше да чуе нещо. Поколеба се, надникна иззад ъгъла на тезгяха с туптящо сърце. От другия край на плота се чу стон.

Беше ли го уцелила? Лазейки, тръгна напред, ръцете й, целите в кръв, затрудняваха движението. Знаеше, че има още двама, които можеха да се покажат всеки момент, привлечени от звука на изстрелите. Ако останеше тук, определено щяха да я убият.

Мъжът с пистолета сигурно си играеше с нея, преструвайки се на ранен. Искаше тя да се покаже и да я застреля. Имаше лошо предчувствие, но изведнъж видя кръвта, която се стичаше по пода иззад ъгъла.

Пое дълбоко дъх и надникна. Тялото му бе облегнато до плота. Пистолетът лежеше на пода, близо до краката му, а очите му бяха вперени в посока на трапезарията. Той премигна. Кръв покриваше гърдите и лявата му ръка, беше го улучила поне веднъж. Ели продължи да го наблюдава.

— Бък? — чу се мъжки глас от всекидневната. — Еди?

Ели скочи на крака и са затича към трапезарията. Ако Бък бе мъжът с пистолета, тя се надяваше, че той няма да има възможност, след като бе ранен, да сграбчи оръжието и да я застреля, докато тичаше с гръб към него. Излезе от кухнята.

Най-безопасното място би било в библиотеката. Ако можеше да стигне дотам, щеше да се барикадира вътре. В стаята имаше тежки мебели. Можеше да ги премести и да блокира вратата. Втурна се напред с тази идея. Чу мъж да проклина, докато минаваше покрай една от отворените врати на стаите. Ускори темпото, знаеше, че я е видял. Всички останали помещения на долния етаж, бяха прекалено открити или нямаха достъп до останалите секции.

Стигна до библиотеката и затвори вратата след себе си. Облегна се на дървото, знаеше, че мъжът я следва по петите. Задъха се, не й достигаше въздух, погледна надолу и се намръщи при вида на кръвта, покриваща тениската и ръцете й.

— Тук — извика мъжът. — Тя е тук.

— Бък и Еди са мъртви — извика другият. — Убила ги е. Гадната кучка е убила и двамата.

Единият от тях опита да отвори вратата. Ели изкрещя и се облегна с цялата си тежест назад. До ушите й достигна яростно проклятие, следващият удар бе толкова силен, че успя да я изтласка няколко сантиметра напред. Отчаяно затърси нещо, с което да затисне вратата, но нямаше такъв късмет.

Трябва ми оръжие. Огледа се, в стаята имаше няколко кушетки, две маси с удобни столове и камина разположена в средата. Книги се виждаха по всички рафтове. Погледът й се спря на ръжена, намиращ се точно до камината.

Двамата мъже блъснаха вратата едновременно. Силата на удара бе достатъчна да изблъска Ели. Спъна се в една от кушетките, свлече се настрана и падна зад нея. Залази отчаяно по килима, докато опитваше да се изправи.

— Хвани кучката — извика единият от мъжете.

Ели сграбчи ръжена и се обърна. Замахна и удари първия, който се изпречи на пътя й. Силна болка прониза раменете й. Мъжът изрева, отскочи назад и погледна към раздраната си риза. Погледът му се върна на Ели.

— Ще си платиш за това — изсъска той.

Другият мъж издърпа огромен нож от колана на дънките си, погледна приятеля си и му кимна. Двамата се разделиха. Ели остана с гръб към камината, като продължи да размахва ръжена пред себе си. Започнаха да я заобикалят, на Ели й беше трудно да ги следи с поглед. Хвърлиха се към нея. Тя замахна. Успя да удари единия от тях, секунда преди втория да я хване. Падна на пода затисната от тежестта му. Отвори уста, искаше да изкрещи, но не й достигаше въздух.

— Кучка — изрева мъжът, когото бе ударила. — Мисля, че ми счупи ръката. Държиш ли я здраво, Рой?

Нападателят, върху нея, сграбчи косата й и притисна лицето й в пода. Тя опита се да се бори, но не можеше да се измъкне от хватката му. Коляното му се вряза болезнено между бедрата й.

— Държа я, Чък.

Ели успя да завърти главата си така, че да си поеме въздух, но сбърчи нос от погнуса, дъхът на мъжа вонеше. Държеше я притисната към пода, а ръцете му бяха заровени в косата й. Тя не можеше да помръдне, той тежеше сигурно повече от сто килограма.

— Остави ме да я нарежа — изхленчи Чък. — Май наистина ми счупи ръката. Боли ужасно.

Рой изсумтя. Премести тежестта си и Ели изплака от болка, когато тялото му се притисна възбудено към нейното. Нещо твърдо се опря в дупето й. Другият мъж сграбчи ръжена от ръката й.

— Помогни ми да я изправя — грубо каза Рой — Нека да покажа на тази кучка мястото й в обществото, а след това ще те оставя да й прережеш гърлото. Ще я гледаме как се извива, докато кръвта й изтича.

Ели опита да се бори отново. Нещото, което се притискаше в задника й, не беше вече мистерия. Рой беше възбуден. Имаше ужасното чувство, че знае какво смята да направи, за да й покаже мястото в извратената му представа за общество.

Ръце сграбчиха глезените й, а секунда по-късно Рой отмести тялото си от нея и пусна косата й, за да хване китките й. Вдигнаха я за ръцете и краката. Ели изкрещя и опита да изрита мъжа, хванал глезените й, но той не я пусна. За човек, който смяташе ръката си за счупена, Чък нямаше проблем да я стиска здраво.

— Да я хвърлим на дивана, после иди от другата страна и я хвани за косата — задъхваше се Рой от усилието да я носи.

Те залюляха Ели и тялото й удари масичката за кафе. Остра болка прониза едната й страна. Сигурно й бяха счупили ребро, след като я болеше да си поеме въздух. Залюляха я отново, този път тялото й падна на дивана. Брутално я извъртяха по корем, Рой я държеше за рамената, а Чък за краката.

Тя опита да изрита Рой, когато той се наведе напред. Но мъжът успя да избегне удара и падна върху нея, смазвайки я под тежестта си. Ели изкрещя срещу възглавниците, но груби ръце сграбчиха косата й и притиснаха лицето й надолу. Обхвана я паника, когато осъзна, че не може да си поеме въздух. Задушаваше се.

— Подай ми ножа — каза Рой задъхано.

Една от ръцете му пусна косата на Ели. Тя успя да извърти лице и да си поеме въздух. Изкрещя. Рой сграбчи ризата й отзад и я разпори с ножа. Вцепенена от ужас, тя опита да го изрита отново, но не успя да вложи достатъчно сила в удара.

Протегна се сляпо назад, опитвайки се да издере Чък. Той брутално сграбчи косата й, но тя успя да хване ръката му. Заби нокти в кожата, когато той натисна главата й във възглавницата, опитвайки се да я задуши отново. Чу яростно проклятие, извъртя глава и успя да си поеме въздух, след като я пусна, явно заради болката, която му бе причинила.

Панталоните й бяха дръпнати надолу, без съмнение щяха да я изнасилят. Започна да се бори по-яростно, като се разкрещя. Внезапно тежестта, която я притискаше, изчезна. Опита да се извърти в момента, в който тялото на Рой се отмести. Изхлузи се и падна на пода по задник. Пое си дълбоко въздух, докато зяпаше мъжете около нея. Инстинктивно вдигна панталоните си нагоре.

Рой лежеше по корем на пода с опрян в главата пистолет. Чък, напълно ужасен, стоеше с вдигнати ръце. Четирима мъже, облечени с униформите на специални части, с бели надписи НСО върху жилетките си, гледаха надолу към нея. Лицата им не бяха изцяло човешки и тя разбра, че са мъже от Новите видове. Държаха в ръце оръжие, а големи ножове бяха прикрепени към бедрата им. Чу шум зад гърба си и обърна глава. Фюри стоеше зад нея, настръхнал от ярост.

Нещо грозно се надигна във Фюри. Секунда след като Джъстис се обади и съобщи, че Ели е в опасност, бе пришпорил мъжете да стигнат до женското общежитие, колкото се може по-бързо. Бе ужасен, че няма да стигне навреме. Когато влезе в стаята и видя сцената пред себе си, го обзе желание да убива. Едва се сдържа да не изреве от ярост. Животното в него искаше да види как нападателите кървят и умират.

Дишаше тежко, погледът му се върна към Ели, видя я как опитва да си поеме въздух и да оправи дрехите си. Косата падаше върху насиненото й лице, а ризата й бе разкъсана на гърба. Можеше да види синините, които се бяха образували, по нежната й кожа. Миризмата от ужаса, който я бе обхванал, витаеше из въздуха, караше го да разкъса нападателите й с голи ръце.

Хвърли поглед към камерите и мисълта, че го наблюдават, му помогна да запази спокойствие. Знаеше, че ако не бяха там, щеше да убие мъжете, без да се замисли за това, че са посмели да докоснат Ели. Изкушаваше се, а последствията да вървят по дяволите. Те бяха нападнали и ранили неговата жена.

Пристъпи заплашително към единия от тях, но в този момент Ели тихо простена. Погледът му се върна веднага към нея. Промени решението си, първо щеше да се погрижи за нея. Можеше да убие негодниците, след като се убедеше, че не е тежко ранена.

Пое дълбоко въздух, за да смекчи ужаса, който долавяше от Ели, докато се бореше за контрол над животното в себе си. Погледна към мъжете от НСО, знаеше, че са ядосани и чакат инструкциите му, как да постъпят, за да се справят със ситуацията. Това му помогна да се успокои още, разтвори пръсти, които стискаше в юмруци. Даде сигнал с ръка на екипа си да завържат мъжете. Не се доверяваше на гласа си.

Тръгна към Ели, като опита да изглежда колкото може по-спокоен. Искаше да падне на колена и да я обгърне с ръце. Да се увери, че е пристигнал навреме, но изведнъж долови миризмата на мъжете, която се смесваше с нейната.

Вбеси се. Тя бе негова, по дяволите. След предупреждението на Джъстис му бе доста трудно да стои далеч от Ели. Беше го сторил, с изключение на няколкото нощни визити, за да я зърне, макар и за малко, а сега почти я бе загубил. Всички да вървят по дяволите, сега щеше да я докосне. Приближи се бавно, за да не я стресне. Имаше нужда да се увери, че наистина е добре, дори ако трябваше да я съблече и да прегледа всеки сантиметър от тялото й. Нямаше да се примири с по-малко.

Фюри знаеше, че трябва да се държи спокойно. Ели сигурно го ненавиждаше след инцидента в неговата къща, а и не искаше да й показва колко много означаваше за него. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе тя да разбере колко силно може да го нарани.

Дръж се нормално, каза си той. Действай, сякаш напълно се контролираш в нейно присъствие. Поне така се надяваше. Тя вече бе в безопасност и той щеше да остане с нея след преживяния ужас. Да я накара да се притеснява, като я метнеше на рамо, отнесеше отново вкъщи завързвайки я за леглото, бе последното нещо, от което се нуждаеше Ели в момента. Независимо че точно това искаше да направи. Щеше да се погрижи да е в безопасност, дори ако се наложеше да я охранява двадесет и четири часа. Знаеше, че е невъзможно, но поне животното в него се успокояваше от тази мисъл.

Точно сега имаше нужда да бъде с Ели, да говори и да е близо до нея, докато се убедеше, че тя наистина е добре. Иначе щеше да полудее от мисълта, колко близо бе да я загуби.

Ели погледна в тъмните, наситени очи на Фюри, когато приклекна до нея. Той се поколеба и след секунда повдигна с пръст брадичката й. Носеше черни кожени ръкавици, но докосването му бе нежно, докато изучаваше лицето й. Наклони глава, за да види нараняванията по шията й. Пусна брадичката й. Без предупреждение я хвана и я повдигна леко да стане.

Младата жена усети как блузата на гърба й се разтвори и изложи кожата й на показ. Хватката му се стегна, когато коленете й се подкосиха. Леко ръмжене излезе от гърлото му, а чертите на лицето му се стегнаха от ярост, което я изплаши и учуди защо издаваше този страшен звук срещу нея. Той отпусна ръце, но миг по-късно се наведе и я вдигна, притисна я здраво до гърдите си, без да я погледне.

— Ще прегледам раните й и ще се погрижа за нея. Стойте отвън — изръмжа Фюри. — Никой да не влиза в сградата.

Свирепо изглеждащ мъж с дълга черна коса кимна.

— Разбрано.

Фюри тръгна напред. Ели се поколеба, но след секунда обви ръка около врата му. Бе изморена, болеше я навсякъде и бе твърде травматизирана, за да се безпокои къде я отвежда. Облегна глава на рамото му и затвори очи. Поради някаква причина Фюри и екипът му бяха дошли и я бяха спасили от ръцете на двамата престъпници. Ако се бяха забавили още няколко минути… Разтрепери се при мисълта, какво щеше да стане с нея. Притисна се по-силно към него и усети как тялото му се напрегна.

Тя отвори очи, когато Фюри спря пред банята, изрита вратата и влезе вътре. Той се намръщи, огледа се наоколо и тръгна към дългия ред от мивки. Нежно я сложи да седне с лице към него. Тя трябваше да го пусне, когато той отстъпи.

Фюри се обърна и огледа банята. Погледът й проследи неговия, докато оглеждаше ъглите по тавана. Веднага осъзна какво търси.

— Няма камери в банята — тихо му каза тя. — Охраната искаше да инсталира, но аз не им позволих, заради личната свобода на жените.

Фюри кимна и се насочи към мивката близо до нея. Свали ръкавиците и ги хвърли в ъгъла. Изми ръцете си и ги избърса. Ели го наблюдаваше с повдигнати вежди, докато изваждаше кафяви книжни кърпи от дозатора и ги струпваше в ъгъла. След като изпразни съдържанието му, се премести на следващия.

— Мисля, че това е достатъчно — намръщи се той. Остави останалите кърпи долу и тръгна към нея с грацията на котка, която бе готова да скочи. — Свали си дрехите.

Ели отвори уста и ахна шокирано.

— Няма.

— Покрита си с тяхната миризма и кръв — тихо изръмжа той. — Не мога да определя, коя е твоя и коя тяхна. Искам да те измия, за да прегледам нараняванията ти. Ако не можеш да се съблечеш, аз ще го направя вместо теб.

Ели се отпусна, когато разбра защо настоява за тази лудост.

— Искаш да измиеш и да почистиш раните ми? Така ли?

Фюри присви очи.

— Би ли предпочела да изпратя един от мъжете ми да го направи? Вашата охрана все още се опитва да спазва заповеди — изсумтя той. — Може би ще останем тук за известно време. Трябва да решиш кой от двамата ще те съблече, ще те почисти и прегледа колко зле си наранена. Не искам да губя време, а ти точно това правиш в момента.

Ели стисна зъби. Можеше да бъде толкова груб понякога. Току-що бе преминала през най-лошото преживяване в живота си и нямаше нужда той да бъде толкова безцеремонен.

— Мисля, че мога да се справя.

— Дори не можеш да ходиш, хванах те преди да паднеш.

— Току-що убих двама мъже, можех да бъда брутално изнасилена и убита. За това, по дяволите, ще трябва да ме извиниш, ако краката ми се подкосяват.

Той се приближи още повече към Ели.

— Убила си двама? Не съм претърсвал сградата, след като чух как се бориш и знаех къде да те намеря. Бързах да дойда при теб.

— Те не са се спънали и убили взаимно. — Все още трепереше. Започна да осъзнава истината за това, което бе извършила, за да оцелее. Кръвта се оттегли от лицето й, притъмня й и тя залитна. — О, боже, аз ги убих. Наистина го сторих.

— Било е при самозащита — тихо прокле Фюри. — Не си имала друг избор. Направила си услуга на света, като си го отървала от тях. Те биха те убили, без да се замислят. — Застана до нея, разделяха ги само няколко сантиметра. Сграбчи остатъците от ризата й и я съблече. — Разбираш ли? Те не заслужават измъчения поглед в очите ти. Говори с мен, спори с мен, но само мисли за нещо друго. Не искам да се разпаднеш, не мога да понеса сълзите ти. Вместо това може да ме обиждаш и да се караш с мен.

Ели премигна, за да задържи сълзите. Беше толкова мил и с действията си предизвикваше емоциите й да излязат наяве. Фюри имаше най-красивите очи на този свят. Нуждата да се хвърли към него и да го прегърне почти я погълна. Но преди да го стори, той откъсна поглед от нейния.

— А сега трябва да те измия. Наистина не мога да понасям тази миризма по теб. Вярно, че само Новите видове могат да я доловят, но това ме кара да се боря с яростта си. — Замълча и погледна към нея. — Притежавам инстинкти, които са страничен ефект от това, което ми причиниха, и понякога трябва да се боря срещу тези нужди. Става по-лошо, когато съм ядосан, възбуден или изплашен. Ако не махна скоро тази воня от теб, ще бъда принуден да отида при онези мъже и да им откъсна главите.

— Добре — кимна тя. — Макар и да знам, че тези нещастници напълно го заслужават, не искам ти да си този, който ще го направи. Ще си навлечеш неприятности.

Ели осъзна, че сутиенът й е бил срязан заедно с ризата и вдигна длани, за да скрие голите си гърди. Но преди да успее да се прикрие, Фюри сграбчи ръцете й и ги разтвори широко. Не погледна към гърдите й, вниманието му бе насочено към кървавите й ръце.

— Не се докосвай с тяхната кръв. Обърни се и се наведи към мивката. Ще те измия.

Нежният, дрезгав глас на Фюри я накара да се отпусне и да не се противопоставя, когато очите им се срещнаха отново. Не искаше да се кара с него. Той само се опитваше да я разсее от ужасната действителност, а това бе толкова мило. Бе забелязала, че я нарича с нежното име скъпа. Това я стопли и отвлече мислите й от шока, който бе преживяла.

Тя слезе от плота, треперещите й крака докоснаха пода. Фюри я обърна и застана зад гърба й. Прегърна я и пусна чешмата. Хвана китките й нежно и ги пъхна под студената струя. Ели погледна надолу и видя как водата се оцветява в червено, докато кръвта се отмиваше от ръцете й. Стисна силно очи, борейки се с неприятното чувство, което я обхвана.

— Защо, по дяволите, няма душове тук? — изръмжа той.

— Имаме лични бани с душове в апартаментите. Никога не сме мислили, че някой ще успее да проникне в общежитието.

— Е, ти се нуждаеш от душ, но всичко, което имаме, са само мивките — въздъхна той.

Ели държеше очите си затворени, благодарна, че Фюри продължава да я разсейва, като й задава въпроси. Той се облегна върху голия й гръб, дрехите му леко я драскаха. Ръцете му докосваха нежно ребрата, докато отмиваше кръвта по кожата й. Нареди й да се наведе още и тя не се поколеба да го изпълни. Продължи да я мие, като плискаше вода нагоре по ръцете и раменете й. Водата се стичаше по тялото й и намокри останалите й дрехи.

— Свали си обувките — прошепна той в ухото й.

Тя се подчини, като изрита обувките си, които преди бяха бели, а сега покрити с кръв. Беше се подхлъзнала в локвата кръв в кухнята и знаеше, че ги бе съсипала. Фюри смъкна леко памучните й панталони, после се поколеба.

— Искам просто да те измия. Бъди търпелива още малко. В безопасност си и никой няма да те нарани. Няма да го позволя. Трябва да минат през мен, за да те докоснат, а това няма да стане.

— Добре — повярва му тя.

Ели продължаваше да държи очите си затворени, не искаше да знае дали Фюри гледа разголеното й тяло. Ръцете му бяха нежни, докато сваляше панталоните и посягаше към бикините й. Тя повдигна единия си крак, после другия, за да му помогне, щом разбра, че иска да ги махне изцяло. Остана гола пред него. Той отново пусна чешмата и започна да я облива с ръце. Водата се застича надолу по тялото й. После той използва кърпите и изтри нежно кожата й, докато Ели стоеше неподвижно.

— Това е най-доброто, което мога да направя в момента — каза той с дълбок глас. — Трябва ти хубав душ, но не можех да търпя повече кръвта по теб. Както виждам, не си успяла да изцапаш косата си.

Ели отвори очи, щом усети, че Фюри спря да я докосва. Погледът й срещна образа му в огледалото и устата й се отвори шокирано. Фюри бе с гръб към нея и сваляше дрехите си.

— Какво правиш? — изненадано попита тя.

— Трябва да облечеш нещо чисто и сухо. Смятам да ти дам бельото и ризата си. — Погледна през рамо и срещна погледа й. — Да не би да искаш да излезеш гола от банята? — Тъмните му очи се присвиха. — Няма да ти позволя, така че не си го и помисляй. Ако беше решила да изпратя друг да ти помогне, също нямаше да стане.

Тя поклати глава и скръсти ръце, за да прикрие гърдите си.

— Благодаря ти, че ще ми дадеш дрехите си.

Той отново й обърна гръб.

— Няма нужда да гледаш как се събличам.

Ели осъзна, че зяпа, докато Фюри разкопчава ризата си и мускулестият му гръб се разкриваше пред нея. Затвори очи, след като това бе единственият избор — ако не го направеше, щеше да вижда отражението му в огледалото, а ако се обърнеше към него, тялото му щеше да бъде пред нея. Заслуша как се съблича.

— Облечен съм. Заповядай.

Отвори очи и видя, че е застанал близо до нея, почти докосваше гърба й. Обърна лице и й подаде риза и чифт сини боксерки през рамо. Ели се завъртя и ги взе. Забеляза колко е по-висок.

— Благодаря.

— Дължа ти го — изръмжа той.

Обзе я ярост от грубите му думи. Стисна зъби, за да не отговори. Точно сега нямаше нужда да напомня за обтегнатите им отношения. Облече се бързо. Боксерките бяха от мека памучна материя, все още топли от тялото му, но й бяха твърде големи и седяха провиснали ниско над бедрата й. Закопча ризата му, поела неговата миризма, и бе радостна, че отново е облечена.

— Може да се обърнеш вече.

Той бавно се завъртя към нея. Изглеждаше секси само по жилетка и панталони. Раменете му бяха изцяло открити, а изпъкнали, яки мускули очертаваха тънката му талията, която изглеждаше твърде тясна за размерите на неговото тяло. Откъсна поглед от бицепсите му и започна да навива ръкавите на ризата. Фюри пристъпи напред и й помогна. Тя се загледа в жилетката му, където по средата с големи букви бе изписано НСО.

— Не знаех, че имате свой собствен екип за охрана.

Фюри пое дълбоко дъх.

— Да, не можем да разчитаме на хората да ни защитават изцяло. Тренирахме тайно и никой от тях досега не знаеше за това. Виж колко некомпетентно се справиха днес. Мерикъл ни даде сила, рефлекси и способности надминаващи човешките. Всеки от нас, който е с по-различни умения, обучава останалите, а ние се учим бързо.

— Но защо го правите тайно? Хоумленд е ваш. Може да постъпвате както поискате.

— Кажи това на твоите хора — колебливо започна той. — Те отказаха да ни предоставят място, където да тренираме именно за такива случаи, нито пък изпратиха инструктори да ни обучават в бойни умения. Сега се тренираме сами в мъжкото общежитие, без да ни видят. Свалихме всички камери отвътре. Изтръгнахме ги, когато охраната отказа да ги махне.

— Майк нищо не е споменавал на директора — намръщи се Ели.

— Отговорникът на мъжкото общежитие ли? — попита Фюри, като поклати глава леко. — Всяка вечер вони на алкохол. След девет дори и бомба да избухне в апартамента му не може да го събуди. Той няма представа какво правим вечер.

— Съжалявам, че трябва да действате по този начин. — Не знаеше какво друго да каже. — Ако жените искат да тренират, няма нужда да се крият от мен. Не бих ги издала.

Той сви рамене.

— Опитваме се да работим с това, което имаме, но благодаря за предложението към жените. Ще го предам. Някой ден ще станем самостоятелни.

— Знам, че ще го направите.

Той посегна, но ръката му замръзна на сантиметри от лицето й. Ели не можа да устои и се приближи, докато пръстите му докоснаха бузата й. Дланта му погали лицето й, после се плъзна бавно в косата й. Докосването му я успокои. Не можеше да го изрече, но се радваше да го види, въпреки ужасните обстоятелства. Повдигна поглед към него.

— Благодаря, че ме спаси.

Тъмните му очи бяха красиви. За секунда в тях проблесна непозната емоция.

— Казах ти, вече не искам твоята смърт. — Погали я още веднъж. — Притеснявах се за теб.

Ели се поколеба.

— Няколко от жените ми казаха, че са те виждали отвън да наблюдаваш общежитието. Защо?

Скулите му се изчервиха смутено, но след това лицето му стана безизразно. Отдръпна ръката си и я спусна надолу.

— Искам да разбера къде са враговете ни. Хайде — изръмжа той. — Кръвта не беше твоя. Имаш няколко синини и драскотини, но ще живееш. Имам работа, трябва да проверя какво става.

Ели се почувства, сякаш я бе ударил с грубите си думи, карайки я да мисли, че дори не са приятели. Сведе поглед надолу.

— Ще си обуя обувките.

— Недей. Целите са покрити с кръв, а аз току-що те почистих. Не мога да го направя отново. Не съм толкова силен — промърмори той.

Какво значи това? Ели не бе сигурна, докато тръгваше към вратата на банята. Фюри вървеше до нея, без да я докосва. Сложи си ръкавиците. Прекосиха банята. Той отвори вратата и излезе, като я остави да го последва. Тя се загледа в гърба му, чудейки се какво се върти в главата му. Бе мил с нея, докато не спомена, че я наблюдава.

Четирима офицери от НСО охраняваха разбития вход на сградата. Дарън Антонио и няколко от охранителите стояха отстрани и чакаха. Той погледна към Фюри.

— Твоите мъже не ми позволиха да вляза.

Фюри оголи кучешките си зъби, очите му не се усмихваха.

— Сега можеш да влезеш.

Антонио прокле тихо и махна към мъжете да влизат. Замръзна, когато ядосаният му поглед се спря на Ели. Съзря мъжките боксерки, които се виждаха под края на ризата. Зяпна и се завъртя към Фюри.

— Тя имаше нужда от дрехи. Трябва да сложите кърпи и да инсталирате душове на първия етаж, тъй като охраната ви не я бива и е необходимо място където хората, които не сте смогнали да опазите, да могат да измият пролятата кръв, след като са спасили собствения си живот. Хартиените кърпи нямаше да скрият голотата й, но затова пък бельото ми успя да го стори.

Ели вдигна ръка да прикрие усмивката си. Лицето на Антонио почервеня, осъзнал думите му. Понякога шефът на охраната се държеше като истински задник и тя се наслади, че го сложиха на мястото му. Усмивката й угасна, щом видя Фюри да кимва на хората си. Те се отдалечиха от сградата, без да погледнат назад.

Антонио се обърна към нея.

— Чу ли какво ми каза? — гневно я погледна той.

Тя се поколеба, докато подбираше думите си внимателно. Не беше в позиция да признае, че охраната се е издънила.

— Той е прав. Наистина трябва да се инсталира поне един душ в банята на първия етаж. Може да бъде полезен.

Ели отмести поглед от шокираното му изражение и тръгна към една от кушетките. Рухна върху меките възглавници. Бе изтощена и искаше да се наплаче.

Или поне да се напия. И това ще свърши работа.

Фюри се спря отстрани на пътя, обърна се назад и потърси с поглед Ели. Тя седеше на едно канапе, бледа и изморена от изпитанието, през което бе преминала. Бе използвал цялата си воля, за да я остави, след като единственото, което искаше, бе да обвие ръце около нея и да я успокои. Ако сега тя се разплачеше, той щеше да се върне и независимо колко глупаво би изглеждало, щеше да я прегърне, докато страховете й изчезнат. Телефонът му звънна и той го вдигна.

— Да, Джъстис?

— Какво направи с човешката жена, докато бяхте в банята? Записите показаха как влизаш с нея, но няма камери в банята. Всичко ли е наред?

— Да — напрегна се Фюри.

— Трябваше да изпратиш друг от екипа да й помогне. Нали говорихме вече по този въпрос. Добре ли си?

— Те я бяха докосвали и наранили, но аз запазих самообладание — с нисък глас отвърна той.

— Добре — каза Джъстис. — Справил си се отлично, Фюри. Горд съм с теб. Хората са изключително сърдити, че нашият екип успя да спаси жената. Не бяха щастливи да разберат, че имаме собствена охрана.

— Хоумленд е наша собственост. Президентът на Съединените щати ни каза, че това е нашият дом и можем да го управляваме както искаме.

— Знам. Изпитват вина, че са спонсорирали Мерикъл Индъстрис, без да знаят за какво плащат. Искат да се реваншират пред нас, а и би било изключително лоша реклама пред света, ако си отворим устите и кажем истината. Трябва да бъдем внимателни, докато успеем да поемем контрол над нещата. Разговорът с Дарън Антонио не изглеждаше приятен. Какво каза?

— Той не беше особено щастлив, че ние успяхме, а неговата охрана се издъни. Не му хареса, че наредих на хората си да не пускат никого в общежитието, докато се уверя, че Ели е добре и в безопасност.

Джъстис се поколеба.

— Под контрол ли си? Надявам се, да е така. Точно сега нашият народ се нуждае от водач, който да го ръководи, докато се научим да живеем в свят, извън килиите. Избрах те да бъдеш втори в командването, защото си уважаван, държиш емоциите си под строг контрол и подобно на мен искаш най-доброто за народа ни.

— Няма за какво да се притесняваш — увери го Фюри, докато погледът му бе прикован все още в Ели. — Знам, че не мога да я имам.

— Бих желал да е обратното — тихо въздъхна Джъстис. — Заслужаваш да си щастлив. Върни се в мъжкото общежитие. Скоро и аз ще дойда да поздравя мъжете.