Фюри

Глава 5

Ели отвори уста да каже нещо, но не намери думи, които да изтрият горчивината от красивото му лице. Нямаше извинение. Беше виновна, че не можеше да промени миналото. Вгледа се в очите му и затвори уста. Погледът на Фюри се спусна надолу към гърдите й. За миг той се поколеба, после протегна ръка и ги покри, погали ги леко и Ели изви гръб, за да се притисне по-силно към дланта му. Мъжът погледна отново към лицето й.

— Искам те. Ненавиждам това желание, но изпитвам болка да бъда вътре в теб, да разбера какво е усещането да си увита около мен и удоволствието, което мога да намеря в тялото ти. Никога не съм желал една жена повече. Помогни ми да си спомня, че не мога да ти простя това, което ми стори. Кажи нещо, което да ми напомни, защо не трябва да ме боли толкова много да бъда в теб, та чак ми става трудно да дишам.

Погледът в очите му, докато се взираха един в друг, почти спря сърцето й. Тя видя толкова много емоции — желание, копнеж, малко страх и сурова страст. Прокара език да навлажни устните си. Фюри изръмжа меко, но звукът не беше гневен, приличаше повече на стон. Тя разбра. Той наистина я искаше.

Ели кимна бавно. Желаеше го също толкова силно още от първия момент, в който го видя заключен в килията. Той беше много горд, но въпреки обстоятелствата, чисто мъжката красота на тялото му разпалваше нейната страст, а силното му присъствие я теглеше към него.

— Кажи го — подкани я той.

— Да — прошепна тя.

Фюри затвори очи за дълго време, после я погледна отново.

— Обгърни ме.

Ели се поколеба само секунда, раздвижи крака и докосна с голата топла кожа на петите си задната част на бедрата му. Той се повдигна още малко и намести тялото си така, че притисна дебелия връх на пениса си в нейната сърцевина. Тя вече беше мокра от нуждата да го има, когато се насочи срещу отвора й, за да проникне в нея. Плъзна се леко между копринените й гънки, но не улучи целта.

Чувство на неудовлетвореност стегна лицето му. Подпря се с едната ръка на леглото, прехвърли цялата си тежест върху нея, а другата плъзна между телата им и хвана ствола на члена си, за да го държи стабилно, и го насочи правилно. После спря, надвесен над нея.

— Ти си много по-малка от нашите жени. Ще се опитам да не те нараня.

Да ме нарани? Ели беше наясно с разликата в размерите между тях двамата, но до този момент никога не бе считала себе си за малка. Отвори уста, за да го попита какво има предвид, но преди да успее да каже и дума, Фюри отпусна върху нея тежестта си, използвайки натиска на своето тяло. Очите й се разшириха от шока, закръглената дебела глава на пениса му натисна твърдо и проникна в нея, принуждавайки тялото й да се разшири и да го поеме. Паника бе следващото обхванало я чувство, когато мъжът тласна силно и потъна дълбоко в нейната женственост.

— Ти си прекалено голям — ахна Ели.

Фюри замръзна. Погледите им се срещнаха. Очите му се присвиха почти до цепки, дишането му се накъса.

— Можеш да ме поемеш — изръмжа той. — Искам те прекалено много. Ще бъда внимателен.

Отпусна се още повече върху тялото й и потъна по-дълбоко. Мускулите на влагалището й се разтегнаха да поберат дебелия ствол, защото той продължи да прониква в нея, без да й остави друг избор, освен да го поеме. Не спря, докато не влезе докрай, плътно в тялото й. Тогава застина, за да й позволи да се приспособи към неговия размер. Ели дишаше тежко, но трябваше да признае пред себе си, че усещането да се чувства изпълнена така, е прекрасно. Фюри отдръпна пениса си няколко сантиметра, след това бавно го плъзна обратно.

Стон се откъсна от устните й. Той бе достатъчно голям и дебел, за да дразни всеки чувствителен нерв, възпламенявайки го за живот. Нямаше защо да се страхува от Фюри. Тялото й се наслаждаваше на плътния допир с неговото. Той се напрегна и мек стон излезе от разтворените му устни, а погледите им останаха приковани един в друг.

— Знаех си, че ще бъде невероятно — заяви той с дрезгав глас. — Прекалено хубаво. — Гняв изкриви чертите на лицето му в продължение на няколко удара на сърцето. — Проклета да си, че имаш толкова силно влияние над мен, Ели.

Ръмжене се изтръгна от отворената му уста, след това се раздвижи отново, оттегли се малко и пак се плъзна дълбоко в центъра на нейната сърцевина. Ели отново извика от наслада, сграбчи я чист екстаз, предизвикан от невероятно твърдия му член в нея. Никога досега не бе изпитвала такова великолепно сексуално удоволствие.

Фюри повтори движението, този път тласна бавно, но проникването в нея стана по-трудно. Ели извика от възторг, когато пенисът му се плъзна срещу подутия й клитор. Бедрата му бяха разположени под такъв ъгъл, та да не я смачка под тежестта си. Тялото й бе превъзбудено, женствеността й мокра, а удоволствието толкова наситено, че нямаше да издържи още дълго. Беше учудена, че е способна да реагира по този начин на мъж. Никога не бе предполагала, че е възможно да стигне дотук само от сношаването, без друга стимулация, но затова пък Фюри не беше просто някакъв мъж.

Той се задвижи по-бързо, интензивното удоволствие нарасна и Ели усети как наближава края. Стените на вагината й се стегнаха здраво около члена му и тя можеше да се закълне, че пенисът му се движеше още по-трудно в нея. Изкрещя, когато тялото й се разтърси и кулминацията я сграбчи в горещите вълни на насладата. Мускулите на нейната женственост продължиха да пулсират и го засмукаха, тъй като той не преставаше да се движи.

Фюри се измъкна от тялото й, обърна се настрани и се облегна на бедрото й. Изрева силно от собственото си освобождаване и отпусна глава върху гърдите й. Острите му зъби одраскаха леко кожата й, докато трепереше. Топли струи сперма овлажниха крака й, докато той свършваше. Нарочно се беше отдръпнал накрая.

След като блажената мъгла премина и можеше да мисли отново, Ели си призна, че е малко разочарована. Фюри не бе излял семето си в нея, остави я празна, като че ли не искаше да споделят този вид интимност. Отвори очи и видя върха на тъмната му глава, лицето му все още се притискаше към гърдите й. Горещият дъх от тежкото му дишане пареше кожата й. Искаше й се да обгърне раменете му и да го притисне здраво.

Фюри излезе от нея, тъй като не искаше да рискува да й навреди, заради ужасяващите промени направени в тялото му в лабораториите за тестване. Той се съмняваше, че тя е запозната с половите различия между неговия вид и хората. Порази го това, че бе успял да запази достатъчно контрол над себе си, за да помни, че не може да се да се освободи в утробата й. От мига, в който проникна в тялото й, знаеше, че за първи път в живота си е открил рая. Да се отдръпне беше трудно, почти невъзможно. Той искаше да я изпълни със своята същност и да я бележи с миризмата си.

Да я докосва, докато я люби, да я вкусва, беше далеч по-хубаво, отколкото би могъл да си представи. По дяволите, можеше да се пристрасти към тази жена. А може би вече си, предупреди го малка част от съзнанието му.

Беше длъжен да помни, че тя е човек и не му принадлежи. Колкото и да му се искаше да я държи вързана в леглото и да прави любов с нея, докато се почувства твърде уморена, за да опита да го напусне, той знаеше, че не може да го направи. По някое време, когато разберяха, че е изчезнала, някой щеше да я потърси.

Самата тя щеше да се съпротивлява на пленничеството, независимо колко удоволствие й доставяше. Той знаеше какво е да си заключен и завързан. Може би бе постъпил така с нея, за да я има веднъж в леглото си. Но да я принуди да остане в него за по-дълго, щеше да бъде непростимо. Щеше да се възпротиви и да го намрази. Фюри не можеше да понесе тази мисъл.

Огорчение бе избухнало в гърдите му, когато се отдръпна от тялото й и съкрати удоволствието. Бе я маркирал със своето семе върху бедрото й, и дявол да го вземе, мислеше за тази жена, вече като за своя. Тя му принадлежеше от момента, в който бе влязла в неговата килия, бе го докоснала и убила Якоб, за да го защити. Просто не можеше да я задържи. Гневът му прерасна в заслепяваща ярост сега, когато вярваше, че не е искала да бъде жестока, прехвърляйки му вината за убийството.

Водеше вътрешна борба със себе си и притискаше лице към кожата й, за да скрие изражението си. Яростта му започна да намалява. Изведнъж помириса кръвта й. Очите му се разшириха и той облиза устни, опитвайки вкуса й. С ужас осъзна какво е направил.

— Мамка му — изръмжа злобно.

Ядосан е, че току-що ме изчука, помисли си Ели. Но за мен случилото се означава много повече от обикновен секс.

Той вдигна глава от гърдите й и тя задиша по-леко. Неговият, все още твърд пенис се блъсна в сърцевината й и Ели усети, че е станала доста чувствителна на това място. Беше минало твърде дълго време, откакто не бе правила секс.

Фюри се повдигна на лакти, прехвърли бедро и се наведе над нея, оставяйки тялото й притиснато под неговото.

— Дявол да го вземе — въздъхна той. — Съжалявам. Не исках да те нараня, Ели.

Да ме нарани? Думите му я объркаха. Това, което бяха споделили, бе твърде необикновено. Смущаващо екстремната кулминация бе най-силната, която някога бе имала в живота си. Проследи погледа му и видя, че се е съсредоточил върху дясната й гърда. Наложи се да повдигне глава, за да фокусира по-добре, и се стресна при вида на малкото кръв, размазана върху дясната страна и долчинката между двете гърди. Погледна към мъжа и съзря съжаление, изписано върху красивото му лице. Зачуди се откъде е.

Фюри понечи да каже нещо, но не успя. Стисна устни, на лицето му се появи ярост. Скочи от леглото и се втурна към банята. Ели бе заслепена за миг от ярката светлина, когато той натисна ключа на лампата, но видя как мъжът изчезва в другата стая.

Тя внимателно събра краката си. Да, за известно време съм вън от играта, призна си мълчаливо. Усещаше мястото между бедрата си подуто и много чувствително при всяко движение. Фюри бе по-голям от средния размер, а тя не бе правила секс от развода си, когато се закле, че след този кошмар ще избягва мъжете.

Изпитваше лек срам от факта, че така лесно се бе отдала на Фюри, но тя го желаеше още от първия миг, когато го съзря в онази студена лаборатория. Никога не си бе представяла възможността да бъде с него, завързана за леглото или на друго място. Каква катастрофа. Шумът на течаща вода в банята я изтръгна от мислите й.

След секунди Фюри се появи отново и тя се почувства горда, че изглежда толкова спокойна при тези странни, стресиращи обстоятелства. Той отказа да я погледне в лицето, вместо това се концентрира върху гърдите й. В ръката си държеше мокра кърпа и приседна на ръба на леглото.

— Позволи ми да се погрижа за теб. Наистина не исках да ти причиня болка.

— Не съм наранена — отговори тихо, но знаеше, че е чул. — Просто ме освободи.

— Ще те почистя — въздъхна. — Кървиш. Порязах те със зъбите си, не съм те ухапал. Това е само драскотина, но достатъчно дълбока, за да кърви.

Страхотно. Моята кръв. Добре поне, че не боли.

— Само ме пусни и аз ще се погрижа за това.

— Не.

Той внимателно избърса мястото под дясната й гърда, като я докосваше нежно. Поколеба се, след това почисти бедрото, където беше оставил своя сексуален отпечатък — спермата си.

Горещият секс се бе превърнал в бедствие. Страстта й охладня и остави горчив привкус. Фюри не я бе прегърнал, след като свършиха, не й бе говорил ласкави думи, освен учтивото извинение, че е предизвикал кървенето. Освен това отми доказателството за тяхната страст, която бяха споделили, толкова студено, подобно на мократа кърпа, която използва, за да го направи. Изведнъж си пожела да загърби всичко лошо и да забрави какво се бе случило между тях.

Ели се опитваше да прикрие смущението си от факта, че едва не се бе разпаднала под него, докато Фюри вероятно все още я мразеше. Сексът между тях бе акт на отмъщение, макар той да твърдеше друго, а на нея адски й се искаше да е много повече от това. Трябваше да се махне от него, преди да рухне съвсем. А това щеше да се случи скоро. Надяваше се да е намерил справедливостта, която е търсел.

— Сега сме квит, нали? — Ели се бореше с вълната от сълзи, която заплашваше да я залее. Не плачи, дявол да го вземе! Повтори си го няколко пъти. Емоциите й бяха прекалено близо до повърхността и тя се почувства уязвима. Освен това не желаеше той да изпитва вина за това, което й бе сторил. Той може би си мислеше, че сълзите й са от физическа болка. Разкаян израз беше белязал мрачното му лице. Недоразуменията между двама им щяха да стигнат за цял един живот. И тя не искаше да добавя още към тях.

Измъченият му поглед се вдигна към нея. Изучава я в течение на един дълъг момент и чувство, което тя не можа да разгадае, трепна в тъмните му очи. Отвори уста да каже нещо, но не намери думи. Силни удари внезапно нарушиха тишината.

— Дявол да го вземе — изръмжа Фюри.

Стана от леглото и се спусна към вратата на банята. Ели бе шокирана от бързината на движенията му. Метна кърпата през отворената врата. Завъртя се, върна се обратно до леглото и се наведе да вземе одеялото, което по-рано бе отметнал от нея. Зави я отново от гърдите до краката. В следващата секунда грабна блузата си и излезе от стаята. Вратата на спалнята се затръшна след него.

Ели остана да лежи, като се чудеше дали трябва да вика за помощ. Ако успееше да привлече нечие внимание с виковете си, щяха да я намерят вързана в леглото му гола, с рана от зъбите му. Така погледнато, нещата изглеждаха зле. Най-вероятно щяха да предположат, че я е изнасилил. Не искаше да го арестуват за деяние, което не бе извършил.

Един път вече бе платил скъпо за престъпление, което не бе направил. Тя никога не бе страдала заради убийството на Якоб. Поради тази причина, който и да бе дошъл в дома му, тя нямаше да вика. По-скоро би приела възможността да се сблъска с всичко останало, което решеше Фюри, отколкото да му причини каквито и да е неприятности. Сигурно сме си изчистили сметките, разсъждаваше тя. Той ще ме освободи, след като гостът му си отиде.

Вратата на стаята изведнъж се отвори широко. Кръвта се оттече от лицето на Ели, изпълни я ужас, когато в спалнята рязко нахлу Джъстис. Беше облечен в жълта тениска и сини дънки, а дългата му коса бе вързана на конска опашка и откриваше лицето му. Ели не пропусна шока и страха в изражението му. Бе сигурна, че той си е направил грешни заключения. След момента на смайване, мъжът тръгна напред, изръмжа и спря до ръба на леглото. Фюри стоеше, изпълнил рамката на вратата, блед и мълчалив. Той не отвръщаше на погледа й, вместо това, навел брадичка, се взираше в килима.

Джъстис грабна одеялото и го дръпна от Ели. Тя нададе ужасен вик, стресната, че тялото й бе изложено на показ пред напълно непознат. Още едно ръмжене изригна от гърлото на Джъстис. Той хвърли завивката върху нея и приседна в края на леглото. Възмутеният му поглед фиксираше Фюри, когато посегна към ръката й. Дръпна връзката около китката й, за да я освободи, като отчупи част от таблата на леглото.

— Как можа да направиш това? — изръмжа Джъстис сурово.

После стана, заобиколи леглото и освободи другата й ръка. Той застана между двама им, с гръб към Ели.

Младата жена се изправи, разтърка китките си и внимателно задържа одеялото около себе си, като предпазващ щит. Огромният мъж й пречеше да вижда Фюри.

— Как можа да го направиш, Фюри? Как? Та тя ни спаси. Рискува живота си, за да ни помогне. Ти си жив, въпреки това, което ти стори. Дишаш! Опитваме се да докажем на хората, че сме нещо повече от животни. Насила ли я доведе? Изнасили ли я в леглото, като някое бясно куче? Дявол да го вземе! Такива ще бъдат техните заключения. Не мисля, че мога да те защитя, а в този момент не знам и дали го искам. Как можа да го направиш? Ти знаеш какво е заложено на карта. Нашите хора се нуждаят от насоки и защита! Ти си моят втори в командването. Ако аз загина, ти ще ръководиш. — Гласът на Джъстис се снижи, успокои се. — Ти ми разби сърцето. Наранил си тази жена. Подушвам кръвта й, това ще ни донесе множество проблеми. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? Да не би да си се побъркал? Случаят само ще засили убеждението, че ние сме безмозъчни животни, твърде опасни, за да са на свобода.

Фюри изгаряше от срам, докато наблюдаваше Джъстис шокирано. Знаеше, че бе предал народа си с отвличането на Ели. Когато влезе в ръководството, бе поел отговорности, но въпреки това позволи чувствата му към тази жена да го накарат да направи неща, които, признаваше си, бяха грешни. Беше я предпочел пред тях, нещо, което се бе заклел, че никога няма да направи, когато пое поста.

— Съжалявам — прошепна Фюри.

Джъстис тихо изръмжа.

— Какво не е наред с теб? Да не си си загубил ума? Какво ти стана изведнъж? Не мога и няма да позволя да ти се размине. Трябва да бъдеш наказан тежко, за да служи за пример.

— Не очаквам нищо по-малко — каза Фюри и си пое дълбоко дъх. Знаеше, че ще бъде наказан, преди да докосне Ели, и щеше да приеме всички последствия, изпречили се на пътя му. Искаше Ели повече, отколкото най-важното в живота си — неговите хора.

Когато Новите видове бяха освободени, много от тях искаха да се води война срещу всички хора, само Джъстис бе спокойният глас на разума. За да оцелеят, те трябваше да работят с хората, които ги бяха освободили. Когато им казаха, че ще им предоставят Хоумленд, място, където да живеят в мир и да възстановят живота си, Джъстис бе дошъл при Фюри и поискал от него да помогне в изграждането на новия начин на живот. Фюри се бе съгласил бързо, готов да поеме всяко бреме, което се изпречеше на пътя, и да работи, докато бъде полезен.

Беше поел обучението на екипите за сигурност, като ги учеше как да контролират звяра вътре в себе си. Иронията не му се изплъзна. Самият той не бе приложил това, което проповядваше. Преследваше нещо, което знаеше, че не може да има — Ели. Бе я довел в дома си и я бе прелъстил, независимо от цената.

Не съжаляваше за постъпката си. Дори и най-краткото време с нея, си заслужаваше болката, която щеше да му се наложи да изтърпи. Беше я вкусил, беше я докосвал и знаеше колко прекрасно се чувства близо до нея. Ако го затвореха, нейният образ щеше да му прави компания, нейният глас бе в паметта му завинаги, нейните красиви очи — гравирани в душата му. Можеше винаги да затвори очи и да я чуе, да я види.

— Добре ли сте? — обърна се Джъстис към Ели.

— Да — покашля се тя.

Вниманието на Джъстис се насочи обратно към Фюри, който срещна строгия му поглед с мрачна решителност. Той знаеше, че всеки отговаря за вината си. Щеше да се дистанцира от Новите видове, надявайки се хората да не обвинят другите за неговите действия и да му наложат каквото наказание отсъдят, без съжаление и извинения.

Разочарованието и ужасът на Джъстис го нараниха дълбоко. Знаеше, че много разчитат на него. Но беше предал хората си, своя най-добър приятел и самия себе си.

— Не мога да направя това сам, Фюри — информира го тихо Джъстис с огорчение. — Необходим си ми, трябва да сме единни, заради всички нас. Директор Борис е против мен на всяка стъпка от пътя ни за поемане контрола над Хоумленд. Опитва се да докаже на президента, че не сме в състояние да управляваме собствения си живот. Той искрено вярва, че ние сме повече животни, отколкото човешки същества, обучени да говорят и да им подражават. Не го е казал направо, но презрението му е толкова силно, че е невъзможно да се пренебрегне.

— Съжалявам.

— Случаят просто ще докаже неговото твърдение. Трябва да работим два пъти по-здраво, за да им докажем, че сме им равни и сме раса от интелигентни, отговорни хора. Не може да загубиш напълно ума си в това тежко време.

— Осъзнавам, че ще се отрази зле на НСО. Ще поема пълна отговорност и ще ги уверя, че само аз съм с недостатъци, а ти ще трябва да настояваш да се отнесат към мен строго.

Джъстис изучаваше своя приятел.

— Ти не си на себе си. Защо?

Вниманието на Фюри се отклони към леглото, но все още не можеше да види Ели зад огромното тяло на Джъстис. Срещна любопитния поглед на приятеля си.

— Мисля, че знаеш защо. Изпитвам нещо към нея, което не мога да пренебрегна. Това не е просто гняв. Тук има нещо повече.

Няколко мъже от Видовете имаха огромно желание да се чифтосват с определени жени, да ги държат в непосредствена близост, да ги направят свои, но никой досега не се бе поддал на инстинктите си. Не че бяха имали шанс, докато бяха лишени от свобода. Бяха ги държали разделени, с изключение на случаите, когато им водеха жени за разплод.

Все пак те знаеха за този проблем. Това се бе случило само няколко пъти в лабораториите за тестване, но евентуалният проблем, повече от Видовете да страдат от необходимостта за чифтосване, бе обсъждан. При мен съществува тази необходимост, призна си Фюри. Той бе почти сигурен, че чифтосването е за цял живот, защото Ели му влияеше много силно. Не можеше да си представи, че някога ще я пусне.

Когато Джъстис заговори, на лицето му бяха изписани тревога и разбиране.

— Колко лоши са нещата?

— Очевидно много. Боря се със зъби и нокти. — Раменете му се отпуснаха. — Съжалявам за неприятностите, които съм причинил, но… — Не се доизказа.

Все още не се разкайваше, дори нямаше представа колко е дълбока пропастта, която беше изкопал. Повдигна глава, опитвайки се да види Ели отново, но Джъстис все още я закриваше. Беше я имал само веднъж. Никога нямаше да му бъде достатъчно, но поне щеше да има спомен, на който да се наслаждава.

Ели забеляза дрехите си на пода до леглото. Фюри вероятно ги бе пуснал, когато я бе съблякъл. Личната й карта и обувките й също бяха там. Премести се бавно, определено усещаше болка между бедрата си от горещия секс, после плъзна дупето си по ръба на леглото, продължавайки да притиска увитото около себе си одеяло. Грабна дрехите си и трескаво започна да се облича. Мъжете продължаваха да се взират един в друг.

— Хората от охраната търсят навсякъде тази жена. — Джъстис направи пауза. — Намерили са край езерото счупения й плеър и подозират, че нещо й се е случило. Щом разбрах нейната самоличност на секундата дойдох тук, с надеждата да не си направил някоя глупост. Трябва да ги информираме, че е тук. Необходима й е медицинска помощ, а ти ще си получиш наказанието. Тя не е една от нас. Предполагам, ще те съдят по техните закони. Не знам какви са те, но ще трябва да се застъпя за това, за доброто на всички ни. Няма да се съпротивляваш, ако те арестуват. Знам, че противопоставянето ти ще бъде силно, ако те оковат във вериги, но не прави нещата по-лоши.

— Няма да се боря — тихо каза Фюри. — Ще им се обадя още сега.

Ели приключи с обличането. Обу си обувките и се изправи. При движението ризата се отърка в наранената й гръд и й причини чувство на дискомфорт. Щеше да й отнеме време да провери колко лоша е драскотината от зъбите му, затова си обеща да го стори като се прибере у дома. Започна плахо да пристъпва към вратата.

— Извинете — прокашля се тя.

Джъстис извърна глава, срещна погледа й и се намръщи, присвивайки устни.

Ели не погледна към Фюри.

— Веднага се връщам в общежитието, така че, моля, не звънете на никой. Ще им кажа, че съм била при приятел. Не е необходимо охраната да се намесва. Фюри и аз се разбрахме. Няма да има повече проблеми между нас. — Насили се да погледне Фюри и видя как след шока, красивото му лице се отпуска. — Сега сме квит, нали?

Той поклати глава и се намръщи.

Ели се олюля от ужас. Краката й се подкосиха, но Джъстис я хвана, преди да се строполи на пода. Силните му ръце я придържаха здраво за кръста, докато тя се овладя и изправи. Бутна ръцете му и той я пусна веднага. Младата жена зяпна Фюри.

— Не? Какво повече искаш от мен? — Сълзите й потекоха свободно по бузите. Вече не беше в състояние да ги задържи. — Съжалявам! Мислех, че ще бъдеш в безопасност, дявол да го вземе. Казах ти истината. Нямах друг избор. Направих всичко заради теб. Тогава не можех да ти кажа какво ще предприема, защото не мислех, че ми имаш доверие. Не бих могла да рискувам и да повторя всичко, което ти казах.

Фюри примигна. В очите му определено се появи болка.

— Не сме квит, защото сега аз имам дълг към теб. Не исках да те нараня със зъбите си.

Ели изтри сълзите с опакото на дланите си, бе стиснала в юмрук код-картата. Фюри не преставаше да я учудва.

— Знам и ти вярвам. Не го прави на въпрос. Приключихме с това и толкоз, Фюри. Ти никога не си ми дължал нищо. Трябва да вървя. — Тя прехапа устни. — Моля, отдръпнете се от пътя ми.

Фюри отстъпи от вратата. Ели се втурна веднага напред, знаеше, че няма да го докосне. Излезе почти залитайки от спалнята, надолу по коридора, през големия хол. Видя входната врата и се запъти направо натам. Държеше главата си високо, когато посегна и я отвори. Хладният нощен въздух погали влажното й лице.

Погледна надолу, там, където трябваше да бъде часовникът й, за да види колко време е минало. Голата й китка я накара да изтръпне. Не смяташе да се връща в спалнята на Фюри да го търси. Няма начин, по дяволите. Наклони се напред и огледа наоколо, за да определи местонахождението си. Обувките й се пързаляха по влажната трева, докато излезе на тротоара, водещ към общежитието.

Една ръка внезапно я хвана за рамото и я завъртя. Ели погледна със страх и видя Джъстис Норт. Бе я последвал навън.

— Защо не искаш да го арестуват? Какво, по дяволите, има между вас двамата? — Хватката му бе нежна, а в погледа му личеше объркване.

Ели изучаваше красивите му котешки очи. Костната структура на лицето му не бе напълно човешка. Скулите му бяха мускулести, а носът — по-широк и плосък. Чертите му бяха… различни, също като при Фюри, освен че бяха котешки. Тя се отскубна от хватката му. Ръката му се отпусна встрани.

— Необходимо е да се върна в общежитието, охраната трябва да знае, че съм добре, за да прекратят търсенето. Това, което се случи, не е онова, което си мислите. Той не ме изнасили и не ме нарани по никакъв начин.

— Какво се е случило между вас и Фюри в лабораторията? Кажете ми — попита той.

Ели погледна зад него и видя тъмните прозорци и плътно затворената врата на дома на Фюри. Самият той не се виждаше никъде. Тогава върна отново погледа си върху Джъстис.

— Защо — изръмжа той — ще му позволите да ви нарани по тоя начин и няма да търсите възмездие? Кажете ми или ще го изкопча от него. Той отказва да сподели каквото и да е от вашата история. Вие сте единственото нещо, което той не иска да обсъжда.

Ели преглътна сълзите си, намрази представата Фюри да пострада, ако тя не признаеше своето престъпление.

— Той ви е разказал своята история, не моята.

— Не е това. Аз съм най-добрият му приятел. Той се държи безумно. Разкажете ми или ще се наложи да го затворя и да го принудя да си признае всичко. Килията няма да му се отрази добре. Ако изобщо ви е грижа, разкажете ми онова, което той премълчава.

Тя се поколеба, мразеше да я притискат, но не желаеше Фюри да страда повече за случилото се в последния ден, в който го бе видяла в килията му.

— И няма да го използвате против него? — наведе поглед. — Закълнете ми се.

— Аз го обичам като брат. Семейството е всичко за мен. Предпочитам да си отрежа ръката, отколкото да му навредя.

Ели повярва на искреността, която видя в екзотичните му очи.

— Имаше един ужасен техник на име Якоб. Той обичаше да причинява болка на хората от Новите видове. Един ден Фюри го удари с лакът в лицето. Счупи му носа. В последния ден, в който работих за Мерикъл, той пак беше влязъл при него. Аз току-що бях откраднала и погълнала файловете с доказателства, опитвайки се тайно да ги изнеса. Исках да проверя Фюри, хм, имаше стая за наблюдение, и чух как Якоб каза, че ще го убие. Бил изключил камерите в килията. Озовах се там толкова бързо, колкото можех. — Тя се поколеба.

— Продължавай.

Погледът й се съсредоточи върху ризата му, нямаше сили да гледа мъжа в очите, докато му разказваше останалото.

— Той упои Фюри и го прикова по корем, разпънат. Започна да му прави гадни неща. Аз нападнах Якоб и той умря. — Гласът й се пречупи. — Фюри трябва да ми е благодарен за това.

Джъстис хвана младата жена за брадичката и я повдигна, докато срещна погледа му.

— Какво не ми казваш? Защо той смята, че си постъпила неправилно спрямо него, след като си го спасила от такава съдба?

Ели прочисти гърлото си.

— На диска, в стомаха ми, имаше достатъчно доказателства, най-после съдията да издаде заповед за обиск в Мерикъл Индъстрис. Ако някой разбереше, че съм убила техника, нямаше да ме пуснат да изляза след приключване на моята смяна. Натопих Фюри за убийството на техника. Размазах кръвта на онзи задник по ръцете на Фюри, докато лежеше безпомощен на пода, забих иглата отново в плътта му, сякаш е бил току-що упоен, за да има обяснение как е успял да се движи достатъчно дълго да го извърши. В онзи момент бях твърде уплашена, за да му обяснявам защо съм го направила.

Тя чакаше мъжът да се ядоса, тъй като се бе втренчил в нея с присвити, интелигентни очи.

— Има повече отколкото ми казваш. Ние често сме поемали вината за различни неща. Но това е адски лично за Фюри.

Ели стисна зъби.

— Когато отидох, открих, че кучият син го беше бил и бе започнал да го изнасилва, разбирате ли? — Преглътна сълзите и отново сведе поглед към ризата му. — Вече му беше причинил ужасни неща, бе започнал да го изнасилва с палка и хм… това е травмиращо, разбирате ли? Фюри мислеше, че никога няма да му причиня страдание, вместо това го натопих за убийството. Той ми каза, че са го измъчвали, след като са разкрили престъплението. Били са го и е страдал заради това, което аз извърших. Той има причини да ми се сърди. Просто искаше възмездие и го получи.

Джъстис не каза нищо. Повя вятър. Младата жена не посмя да погледне мъжа в лицето. Страхуваше се да не види там отвращение или още по-лошо, ярост. Току-що бе признала, че е направила нещо ужасно на приятеля му.

— Взе ме от парка, за да ми покаже какво е чувствал, докато е бил завързан и безпомощен, и са правили с тялото му каквото си поискат. Той изстрада много покрай смъртта на този техник. — Направи пауза. — Не ме е принуждавал да правя с него секс. Не ме е бил или нещо друго. Бе решил, че да ме съблазни, е по-подходящо да докаже гледната си точка. И аз се съгласих. Сега двамата с Фюри сме квит, той получи своето отмъщение. Трябва да си тръгвам.

— Подуших миризмата на кръв. И с нараняването ли беше съгласна?

— Той случайно ме одраска със зъбите си. Не е нищо повече от една драскотина.

Джъстис въздъхна шумно.

— Разбирам. — Пусна брадичката й и отстъпи назад.

Ели се обърна и побягна по тротоара. Не посмя да се обърне назад да провери дали Джъстис ще я последва. Не спря, докато не се сблъска с един от охраната, няколко пресечки по-надолу. Скалъпи набързо една лъжа, закле се, че е била на посещение и увери, че нищо лошо не й се е случило. Отказа да му даде име, намеквайки, че е на сексуална основа, оправдавайки по този начин възбуденото си състояние, което той не пропусна да забележи.

Не пропусна и усмивката на пазача и начина, по който изгледа гърдите й, докато докладваше, че я е намерил и е в безопасност. Когато влезе в общежитието, й идеше да рухне от емоционалния ад, който беше преживяла.

Четири жени от Новите видове гледаха телевизия, когато Ели мина покрай всекидневната на път за асансьора. Спря се пред вратата му да го изчака и се обърна да ги погледне. Видя, че те я наблюдават. Жената, която седеше най-близо до нея, изведнъж се изправи. Носът й пламна, когато подуши въздуха и се намръщи.

— Добре ли си?

Ели бе изненадана, че някоя от тях се е загрижила за емоционалното й състояние.

— Добре съм, благодаря, че попита. Лека нощ. — И се обърна към вратата на асансьора, за да прекъсне зрителния контакт.

На асансьора му трябваше доста време, докато стигне приземния етаж. Ели затвори очи и обгърна с ръце гърдите си. Опитваше се да не обръща внимание на чувствителното място, там, където панталоните потъркваха слабините й, и лекото парене в долната част на гърдата й. Имаше нужда от баня, силно питие и може би добрия старомоден рев.

Асансьорът звънна, когато вратите му се отвориха. Ели отвори очи, влезе вътре, обърна се да натисне бутона за нейния етаж и ахна. Четирите жени влязоха след нея в тясното пространство и впериха погледи в лицето й с присвити очи. Те шумно подушиха, огледаха я от горе до долу и се приближиха още. Притиснаха Ели в ъгъла.

Внезапният им интерес към благосъстоянието й, я разтревожи. Бяха високи, мускулести и по-силни от нормалните жени. Озова се в капан, притисната в ъгъла. Една от тях се обърна и натисна бутона за третия етаж. Ели се опитваше да си спомни имената им. Жената с червените коси май имаше примесен котешки ген, ако се съдеше по формата на очите й. Тя спокойно наблюдаваше Ели.

— Подушихме те. Кръв, страх и секс. Всичко това има аромат.

— Подушихме и миризмата на един от нашите върху теб — заяви жената от лявата страна на Ели. Тя изглеждаше странно, генът на шарената котка се бе проявил в многоцветната й коса и котешките черти на лицето. Тя подуши отново. — Мисля, че е от кучешкия вид. Обонянието ни не е толкова силно, колкото при нашите мъже. Те могат да те помиришат и да определят моментално кой те е нападнал. При нас разпознаването на ароматите става по-трудно.

— Защо не ни се обади — сопна се червенокосата, жълтеникавите й очи излъчваха гняв. — Аз не съм куче. Имам само част от него.

Жената от котешкия вид сви рамене и намръщено погледна Ели.

— Била си нападната — подуши тя.

— Добре съм. — Ели преглътна. — Благодаря ви за загрижеността.

Четирите жени се вторачиха в нея мълчаливо. Асансьорът спря, бяха стигнали третия етаж. Ели опита да заобиколи спътничките си, но те продължаваха да стоят на пътя й. Стисна здраво устни и огледа всяка една от тях.

— Бих искала да отида в стаята си.

Те се разделиха, за да излезе от малкото пространство. Ели се провря между жените, като внимаваше да не докосне някоя и се втурна по коридора. Те я плашеха. Не предполагаше, че обонянието им е достатъчно силно да подушат толкова много неща и че биха могли да помиришат емоциите. Пробяга последните няколко крачки до апартамента си и извади ключ-картата.

Светлината на бравата се смени в зелено, тя натисна силно дръжката на вратата и с блъсък я отвори. Влезе вътре и затвори. Вратата след нея се плъзна и се отвори отново. Четирите жени влязоха в апартамента й. От мрачните им изражения в нея се надигна страх. Тя отстъпи бавно, разтревожена от развоя на събитията. Зад тях вратата плътно се затвори.

— Кит, иди напълни ваната — разпореди се най-високата тъмнокоса жена. Кит тръгна към банята, без да каже дума. — Аз съм Брийз — тихо информира Ели тя. — Ние сме много и не знам дали знаеш имената ни. Кит е в банята. — После кимна към червенокосата. — Това е Ръсти, тихата е Съншайн. Съншайн, намери нещо удобно, което да облече след банята.

Съншайн отиде до гардероба. Шокирана, Ели изгледа Брийз, докато жената се мръщеше срещу нея.

— Подуших миризмата на кръв и секс, а на китките ти има червени следи от връзване. Ние бяхме принуждавани много пъти, в годините на нашето пленничество, да бъдем с мъже. — Очите й потъмняха. — Човешките мъже си доставяха от време на време удоволствие, като ни причиняваха болка. А нашите мъже бяха много внимателни, винаги когато ни принуждаваха да се размножаваме. — Тя замълча. — Бяхме наказвани или заставяни да гледаме как наказват други, ако не откликвахме, когато искаха да правим секс. Нашите хора не са в състояние да принудят жена с насилие, но един от тях не се е въздържал и те е наранил. Защо?

Ели се загледа безмълвно в Брийз, обзе я ужас от описанието на това, което бяха правили с тях. Мълчаливо прокле виновните за този мъчителен ад.

— Добре съм — увери ги тя отново. — Никой не ме е принуждавал.

Брийз изръмжа, показвайки кучешкия си характер.

— Не лъжи. Кой ти го причини? Ще разберем и той ще страда много заради това. Не съществува причина, която да накара един мъж да се размножава насила с една жена. Сега сме свободни. Който и да е направил това, трябва да си плати. Той ти е причинил болка, а това е непростимо.

Съншайн постави дрехите на леглото и застана зад Ели, която обърна глава навреме, за да види как жената се навежда да помирише гърба й. Съншайн внезапно сграбчи ризата й и я дръпна. Ели замръзна в смаяно мълчание, когато носът на жената докосна голия й гръб, поемайки дълбоко въздух. После пусна ризата и се изправи в целия си ръст, над метър и осемдесет.

— Не разпознавам миризмата му. Много е слаба и си мисля, че не се е чифтосвал с нея. Трябва да е било по човешкия начин.

Ели опита да се измъкне между двете жени, почувствала се в капан, но изведнъж Брийз я сграбчи отпред за ризата. Коленичи и вдигна дрехата на Ели до гърдите. Преди тя да успее да реагира, Брийз завря лицето си в стомаха й да я помирише. После вдигна глава с мрачно изражение.

— По време на нападението, той се е потил също като човек. Не познавам тази миризма. — Изправи се на крака и погледна намръщено Ели. — Защо го защитаваш? Знаеш ли му името? Ти само ни го опиши, ние ще го намерим и ще му отмъстим. Ти си наша и той трябва да знае, че няма право да те докосва.

Ели зяпна. Насили се да мисли. Последната минута беше един голям водовъртеж от душене и думи. Те бяха способни да помиришат потта на Фюри върху кожата на стомаха й само от неговото докосване? Затвори уста и стисна бедрата си. Нямаше представа как биха реагирали, ако подушеха спермата му. След последната си мисъл се сви.

— Аз съм ваша? Мислех, че ме мразите.

Кит излезе от банята.

— Ние не те мразим. Ти си нашият домашен любимец.

— Кит! — Ръсти поклати глава. — Не казвай това. Ще я обидиш.

Кит сви рамене.

— Но тя е. Толкова е малка и сладка. Обикаля непрекъснато около нас и все се опитва да ни угоди като… как се наричаха? Йорки1?

Ръсти въздъхна.

— Решихме, че с дългата си руса коса, приличаш на малко сладко пуделче — усмихна се на Ели. — Не го приемай за обида, моля те. Ние се радваме, когато се въртиш около нас и безкрайно се забавляваме. Знаем, че те е грижа за нас, заради начина, по който се опитваш да ни угодиш.

— Трябва да седна — промърмори Ели, замаяна и опита да приеме идеята за домашния любимец.

Отиде и се тръшна на ръба на леглото. Ахна от грубото сядане, напомнило й за преживяния секс. По дяволите, затвори очи. Те мислят за мен, като за домашен любимец. Сравнението с пудел я накара да потръпне.

— Накарахте я да се почувства тъжна — изръмжа Брийз. — Извинете й се.

— Съжалявам — рече Кит незабавно. — Това е от обич. Ние те харесваме. Споменах го, нали? Да си домашен любимец не е лошо. Хората ги обичат. Ние сме много привързани към теб.

Ели отвори очи и се насили да се усмихне.

— Е, ще ми отнеме известно време да свикна, но благодаря. Радвам се, че ме харесвате. Това е най-важното.

— Да, така е — увери я Ръсти. — А сега ни кажи кой от нашите мъже те нарани и ние ще отидем да избием глупостите от главата му. Можем да определим с носовете си разликата между мъж и жена, дори ако те са примати, кучешки или котешки Вид, но да направим разлика между отделните индивиди е доста трудно. Трябва да ни кажеш всичко за този мъж, така че да можем да разберем кой е той.

Брийз изпука кокалчетата на пръстите си.

— Ще ти позволим да гледаш. Така ще се почувстваш по-добре, виждайки го как кърви. — Погледна към другите. — Не можем да го убием. Просто ще го пребием, за да се мъчи цяла седмица.

Ели погледна към всяка от жените. Не беше сигурна трябва ли да е благодарна, че ще отмъстят за нея, или да се безпокои поради същата причина.

— Оценявам загрижеността ви. Нямате представа колко много означава за мен. Почти ще се разплача, толкова много ме трогнахте, но не е това, което си мислите. Той не ме насили.

— Тогава обясни ни защо охраната дойде да претърси стаите и ни информира, че си изчезнала? Заявиха, че в парка имало следи от борба. — Брийз изучаваше Ели с пресметлив поглед. — Ние сме умни, така че моля те, не ни обиждай. Ти се върна с миризмата на секс, кръв и страх. Имаш червени белези по китките, значи си била връзвана. Знам, чели сме за извратените неща, които хората харесват, но ти си правила секс с мъж от Новите видове. Ние не си падаме по тези сексуални игри и няма да завържем никого, тъй като ни напомня за лабораториите. Но един от нашите мъже го е направил. Кажи ни името му, а ако не го знаеш, го опиши. Ще го накажем, за да се убедим, че си в безопасност. Ти си нашият любимец и няма да допуснем да злоупотребяват с теб.

Несъмнено, това бе най-странният разговор, който Ели бе водила някога. Мислеха за нея като за домашния любимец на общежитието. Устоя на породилото се потръпване. Винаги бе мразила непокорната си чуплива коса, но пуделите имаха ужасни проблеми с къдрите. Може би щеше да прибави в списъка си за пазаруване и някой шампоан за изправяне на коса.

Те искаха да я защитават, това значеше много за нея. Бе сигурна, че всяка жена в общежитието я мрази. Това би могло да бъде първата стъпка към запознанството с тях и възможността да ги научи на всичко, което знаеше. Щеше да бъде много хубаво според нея.

— Добре съм. Моля ви, просто ме оставете. Въпросът е личен. Не бях наранена, а мирисът на кръв е от случайна драскотина.

Кит приближи, за да огледа Ели.

— Тя е твърде уплашена, за да го назове. — Наведе се, вдигна ризата на Ели и навря нос в стомаха й. Подуши, после се отдръпна. Ужас премина през лицето й и издаде тих звук.

— Фюри — ахна Кит, след това залитна назад. — Не и Фюри. Той… — И млъкна.

Ръсти изрече проклятие. Хвърли се към Ели, сграбчи я и я блъсна на леглото. Страхът я удари като с тухла, когато огромната жена злобно дръпна дрехата й нагоре над гърдите и прилепи плътно нос в кожата й. Душенето бе последвано от ръмжене. Ръсти се дръпна назад и се извъртя. Отиде до ъгъла и удари с ръце толкова силно стената, че Ели подскочи.

— Фюри — потвърди Ръсти с разтреперен глас. — Определено е неговата миризма.

Брийз се оказа единствената спокойна в стаята. Погледна Ръсти и Кит мрачно.

— Вие нали казахте, че е защитник? Нима не споменахте, че от всички мъже, само той се е подлагал на наказанието, за да ви защити от болката и страданието? Сигурни ли сте, че това е неговата миризма?

Ръсти кимна и изхлипа. Изведнъж се обърна, за да скрие сълзите потекли по лицето й, докато се взираше объркано в Ели.

— Защо ще прави това с теб? Защо?

— Ние не те обвиняваме — допълни бързо Кит. Звучеше нещастно, сякаш всеки момент и тя щеше да се разплаче. — Опитваме се само да разберем защо би ти го причинил? Той винаги е бил най-внимателният. Искаше да сме сигурни, че няма да ни нарани, когато ни принуждаваха да правим секс. Когато някоя от нас откажеше да се сношава с него, той поемаше побоя върху себе си и не позволяваше да ни докоснат. Този мъж страдаше заради нас. Би умрял, преди да пролее наша кръв, или да ни причини страдание по някакъв начин. Просто се опитваме да разберем.

Ели заби нокти в леглото, опитвайки да се изправи на крака.

— Моля ви, не е това, което си мислите. Знам, че той не искаше да ме нарани, просто една драскотина. Въпросът е личен. Ние, ъ-ъ… по дяволите. Не знам как да ви обясня. Той не желае никой да знае за това, а веднъж вече се наложи да обясня на Джъстис Норд, когато ме намери в дома на Фюри тази вечер. Те са вършили такива неща с вас в лабораториите за изпитание! Боже… — Ели седна отново, забравила за своята чувствителност и трепна.

— Казаното от теб, няма да напусне тази стая. — Брийз тихо изруга. — Даваме ти дума, че никога няма да повторим това, което ще ни споделиш. Те са разстроени, тъй като този мъж те е накарал да страдаш, а той означава много за тях. Трябва да ни разкажеш какво се е случило. Ние ще те защитим от него.

Ели изстена. Огледа всяка жена, забеляза строгия поглед на Брийз, скръстила ръце в очакване на цялата история. Кит и Ръсти бяха бледи, потресени и готови да заплачат. Огорчени. Тази дума бе по-подходяща. Съншайн просто гледаше любопитно.

Ели не можеше да им позволи да мислят най-лошото за Фюри. Две от тях, очевидно го познаваха много добре. Ели ненавиждаше ревността, която почувства, от вероятността той да е правил секс с тези две жени.

Може би не бяха имали избор. Това я успокои малко. Пое си дълбоко дъх и започна от самото начало.

Разказа им всичко до момента, в който я бяха последвали в стаята й. Избърса сълзите и спря поглед на всяка от тях. Страхуваше се, че могат да я намразят сега, когато беше признала своето престъпление.

Докато Ели бе говорила, Ръсти и Кит бяха седнали на пода, Брийз бе останала до вратата, а Съншайн бе седнала на леглото, близо до Ели.

— Сега искам да се изкъпя, после да си легна и не искам никога повече да споменаваме случилото се, разбрахме ли се? Той не ме принуди и не искаше да ме одраска със зъбите си.

Брийз кимна с тъжна усмивка.

— Ти си щедра жена, Ели. Повечето не биха разбрали нуждата му от отмъщение, както ти го направи тази вечер. Те щяха да… — Тя въздъхна. — Те щяха да излъжат, че им е посегнал, без тяхно съгласие. Ти не си заслужила неговия гняв. Знаеш го, нали? Спасила си живота му. Този, който е искал разплата, е мъжът в него. Не е прав. Чувствам, че се срамуваш от това, което си била длъжна да направиш, позволявайки на Мерикъл да повярва, че той е убил техника, но разбирам причината. Аз бих постъпила по същия начин. — Пое си дълбоко дъх. — Той няма да приближи отново до теб. Ние ще се редуваме да те пазим.

— Не е необходимо. Сега сме квит и той няма да ме търси повече. — Ели се изправи. — Благодаря ви за грижите и разбирането. Страхувах се, че ще ме намразите щом чуете. Исках просто да го спася от Якоб и да предам доказателствата на моя агент. Никога не съм мислила, че ще го изтезават заради убийството. Наистина съм добре, а утре ще съм хиляди пъти по-добре. Искам да оставя всичко зад гърба си.

— Иди вземи вана, а дрехите дай на нас. Ще ги изперем да премахнем миризмата му — предложи Съншайн тихо. — Направила си каквото е било необходимо. Бяха ни причинени ужасни неща, а това е най-хубавото, което съм чувала. Техникът би могъл да те убие.

— Знам, че това не означава много, но Фюри е добър човек — сподели Кит с тъжна усмивка. — Сигурна съм, че не е искал да те нарани, по какъвто и да е начин. Той винаги е бил много внимателен с нас.

Ели кимна. Догадките й за сексуалните истории на Фюри с двете жени се потвърдиха и тя се опита да не позволи на ревността да я яде отвътре.

Влезе в банята и остави вратата открехната. Пълната с топла вода вана я очакваше. Съблече се, подаде дрехите си през вратата и се отпусна във ваната.

Потръпна от допира на топлата вода до кожата от долната страна на гърдите. Повдигна ги, наведе глава и видя две драскотини от острите му зъби. По дяволите.

Затвори очи и се отпусна. Вече не би трябвало да се страхува, че Фюри ще й посегне. Разбира се, сега имаше сексуални, еротични спомени, с които да живее. Съмняваше се, че някога ще чуе за него. Бившият й съпруг я бе наранил достатъчно, за да я накара да се закълне, повече да не обича никого. Беше си обещала никога да не позволи мъж да има толкова голямо значение за нея, та да изпълва мислите й денонощно. Докато не видя Фюри за първи път. Нещо, помисли си тя, мъртво в мен изкрещя за живот. Той се превърна в мания — първо го спаси, след това му се реваншира заради това, което бе извършила. Бе останала да помага на неговите хора, тъй като не знаеше какво се е случило с него.

Фюри имаше за нея много по-голямо значение, отколкото бившият й съпруг някога бе имал. Беше уверена, че след като познава любовта, със сигурност нищо друго не е в състояние да я нарани така, както унищожаването на брака й, когато разбра, че се е омъжила за измамно копеле, но грешеше.

Чувствата й към бившия не бяха нищо, в сравнение с емоциите, които Фюри я накара да изпитва.

Съвсем нищо. Докосването му щеше да я преследва през останалата част от живота й. Пожела си двамата да имат реалния шанс да са заедно. Щеше да рискува да разбие сърцето си отново, но…

— По дяволите — промърмори Ели на глас. — Бих искала всичко това, ако нещата бяха различни, но това просто не е писано да стане.

— Фюри.

Сепна се леко, когато чу някой да произнася тихо името му, без да усети, че се е промъкнал до него. Това бе доказателство колко много е обсебен от наблюдението над Ели в общежитието. Той извърна глава и се взря в Слейд.

— Какво?

— Манията ти към жената започва да ме плаши. Необходимо ли е да докладвам на Джъстис?

— Не. — Фюри се извърна отново към общежитието, където Ели седеше на дивана в дневната с няколко жени. Тя се усмихна на нещо и той закопня да разбере какво бе предизвикало веселото й настроение. — Само исках да я проверя.

— Трябва да я оставиш. Беше ни обяснено защо е работила в Мерикъл. Разбирам необходимостта ти да търсиш отмъщение, но тя не е наш враг.

Фюри прехапа език. Беше по-добре приятелят му да вярва, че това е причината да се крие зад дърветата и да гледа жената, която го очароваше и отказваше да напусне мислите му. Не беше в състояние да мисли за нищо друго, освен за нея. Стоновете, които издаваше, сладкият вкус на желанието й и споменът за нейното тяло, стегнато около него, всичко това превърташе непрекъснато през ума си.

Членът му се втвърди болезнено от спомена как я обладава. Беше се издънил, когато я нарани и нямаше представа как да оправи нещата.

Бе му наредено да стои настрана и да не поддържа връзка с нея, но това не значеше, че не може да я гледа отдалеч. Тя не подозираше и следователно не можеше да се чувства застрашена от присъствието му.

— Чуваш ли ме? — Слейд пристъпи по-близо.

— Да. — Вниманието му остана приковано в Ели. Тя вдигна ръка да отстрани паднал върху бузата й кичур руса коса и на него му се прииска да почувства как върховете на пръстите й галят лицето му. — Чух.

— Ти опасен ли си за нея? Бъди честен с мен. Ние сме приятели.

Тези думи го накараха да откъсне от нея поглед.

— Няма да я нараня.

За един дълъг момент останаха вторачени един в друг, после Слейд въздъхна, прекъсна зрителния контакт помежду им и погледна към общежитието.

— Нашите жени, като че ли я харесват.

И аз я харесвам, въздържа се да признае Фюри. Обсебен съм от нея и не мога да я изхвърля от мислите си. Тя е всичко, което сънувам, когато успея да заспя.

— Ще стоиш далеч от нея, нали? — Слейд го погледна за потвърждение.

— Да — отвърна Фюри, надявайки се намерението му да е истина.

— Тогава ще те оставя. — Слейд се завъртя на пети и се скри в тъмнината.

Фюри погледна отново към Ели. Разбираше, че трябва да спре да се измъчва и да я шпионира всяка вечер след работа, но изглежда не можеше да го направи. Дори се бе прокрадвал по-близо до сградата, за да открие пропуск в системата за сигурност, който да му позволи да се качи до третия етаж, само да надзърне в апартамента, където тя живееше.

Искаше да знае всичко за нея.

Затвори очи и си пое няколко пъти дълбоко въздух. Би дал всичко да я задържи, да вдишва женския й аромат, да я докосва. Меко ръмжене се изтръгна от разтворените му устни, пенисът го болеше по-силно и той знаеше, че му предстои още една тежка, безсънна нощ. Не можеше да забрави Ели.