Фюри

Глава 2

Оголил кучешките си зъби, 416 изръмжа срещу Ели и когато я сграбчи над лактите, я проряза болка. Той я блъсна по гръб, върху една от масите в конферентната зала. Наведе се над нея с разярено лице, а от тъмния му поглед струеше гняв. Обхвана я истински ужас.

Отвори уста, но от нея не излезе нищо. Пое си дъх. Той изръмжа и я притисна надолу още по-силно.

— Какво, по дяволите? Остави я! — ахна директор Борис.

С периферното си зрение Ели долови някакво движение, но не посмя да отвърне поглед от тъмните яростни очи на 416. Изглеждаше така, сякаш бе готов да разкъса гърлото й с острите си зъби, които сега се намираха на сантиметри от плътта й. Сърцето й блъскаше толкова силно, че тя се зачуди дали то няма да се взриви под ребрата й. Беше оцелял и щеше да я убие по начина, който й бе обещал, ако някога му се удадеше такава възможност.

— Остави я! — заповяда мъжки глас, твърд като стомана.

— Какво, по дяволите, става? — попита друг, с изтънял глас, който звучеше шокирано.

— Фюри, пусни я! — нареди трети мъж с необичайно дълбок глас.

Очите на Фюри, изпълнени с ярост, се отместиха от ужасения поглед на Ели, той обърна глава встрани и изръмжа на някого зад него:

— Не. Това е между мен и нея. Отдръпнете се!

Младата жена с облекчение прокара език по напуканите си устни, можеше да диша отново. Ръцете му бяха направили синини по нейните, а болката беше толкова силна, че напълни със сълзи очите й. Фюри гневно изръмжа на някой зад гърба си, който се опитваше да отклони вниманието му от Ели. Въпреки че стаята бе пълна с мъже, тя знаеше, че ще умре пред очите им, когато погледът му се върнеше обратно към нея.

— Остави я, Фюри! — извиси се мъжки глас над заплашителното ръмжене. — Моля те!

— Тя е една от тях! — озъби се с ярост 416. — Работи като техник в лабораторията за изследване. Отдръпнете се назад. Имам право на отмъщение.

Специфичен шум проряза залата и очите на Ели се отвориха широко. Тя разпозна звука от зареждане на пушка. Преглътна буцата, която се образува в гърлото й от страх, че може да го застрелят, за да я спасят.

Дявол да го вземе. Нямаше да позволи това да се случи. Този ужас разсея загрижеността за собствения й живот. Беше го спасила веднъж, сега щеше да го стори отново.

— Всичко е наред — извика силно, колкото можеше. Гласът й се прекърши, но успя да продължи: — Не го наранявайте! Никой да не стреля! Моля ви!

— Ели? — директор Борис се придвижи по-близо. — За какво говори той?

Тя си пое рязко дъх, когато мъчителят й обърна глава и свирепо я погледна. Студени тръпки плъзнаха надолу по гърба й от напрегнатия му леден поглед и от убедеността, че определено ще изпълни заканата си. Изобщо не се съмняваше, че ще я убие на масата, пред очите на всички присъстващи.

— Фюри — изръмжа друг мъжки глас. — Освободи жената! Да уредим разумно нещата.

— Моя — изрева Фюри, очевидно толкова ядосан, че не можеше да говори нормално. Пръстите му стегнаха хватката си още по-силно.

Сълзи потекоха от очите на Ели и се търкулнаха от двете страни на лицето й, но тя не издаде нито звук. Страхуваше се да не разсее присъстващите, особено този, който току-що бе заредил пушката.

— Ели? — обади се Доминик Зорт наблизо. — Ти беше информатор, нали?

Тя преглътна един стон на болка. Фюри тихо изръмжа и ръцете му брутално стиснаха нейните.

— Да — въздъхна Ели. — Познавам го.

В гърлото на Фюри ръмженето се задълбочи до злобно озъбване.

— Фюри! — рязко каза друг мъж. — Освободи тази жена, веднага!

Натискът на хватката му отслабна, но той не я пусна. Все пак се дръпна на няколко сантиметра от нея. Не искаше да се отдалечава от тялото й, стисна устни, за да скрие кучешките зъби. Пое си няколко пъти дълбоко въздух през носа, но не се отдръпна от Ели.

Фюри. Да, новото име подхождаше на погледа в очите му.

— Тя е от медицинския персонал на Мерикъл. Беше изпратена под прикритие, когато плъзнаха слуховете за първоначално тестване на обектите. Опитахме се да внедрим тайни агенти в Мерикъл, но не успяхме. Мисля, че тя заемаше мястото на медицинска сестра в централния им офис. Костваше й много усилия да бъде прехвърлена в това адско място, за да открие дали слуховете са верни. Тя успя тайно да събере достатъчно доказателства, за да ни гарантира, че се работи върху първия обект на изпитание — заговори бързо Доминик Зорт. — Не знаех, че тя ще се срещне с някой от вашите хора, Джъстис. Не съм бил неин шеф, но Виктор Хелио не споменава нищо в досието за това дали тя е нанесла вреда на някой от Новите видове, или е взаимодействала с тях. Никога не бих я наел да работи с твоите хора, ако имах представа, че познава някого от тях лично. — Гласът на Доминик Зорт остана спокоен и хладен. — Нейното име е Ели Брауер и работи в женското общежитие. Тя рискува живота си всеки ден, за да шпионира Мерикъл за нас, Джъстис. Ели знаеше, че ще бъде убита, ако те разберат, че е приела тази работа, за да събере доказателства за това, което вършеха.

— Пусни я! — каза тихо Джъстис, но думите му прозвучаха като заповед. — По-спокойно, Фюри. Разбирам те. Чу ли какво каза този човек? Тя е работила там, за да помогне да се съберат доказателства за нашето съществуване. Помагала е да спасим нашите хора.

Но Фюри продължи да я стиска и да мята заплашителни погледи. Ели се взираше в него, сигурна, че изобщо не го интересува защо е била там. Знаеше, че той я мрази, защото го беше натопила за смъртта на Якоб, и не го обвиняваше за това. Беше го направила, за да спаси живота си, но този факт не намаляваше вината на престъплението, извършено спрямо него.

— Ели? — проговори директор Борис. — Каква точно е била работата ти в изследователския център и какво си причинила на този мъж?

По дяволите. Ели преглътна. Тя се взираше в очите на Фюри, които все повече потъмняваха и от шоколадовокафяви ставаха черни.

— Аз просто помагах, когато бе необходимо — поясни тихо тя. — Най-вече съхранявах класифицирането на резултатите от пробите на кръв и слюнка, които те извършваха.

— Защо той те мрази толкова много? Наранила ли си го лично по някакъв начин? — гласът на директор Борис се повиши от негодувание. — Навредила ли си им с нещо?

Ели се вгледа в напрегнатото изражение на Фюри. Ако тя беше сексуално насилена, не би искала никога да го излага на показ. Той бе горд мъж и вероятно случилото се не бе нещо, което искаше да сподели с всички в помещението. Беше длъжна да разкаже на присъстващите защо уби техника и да признае какво бе направила, за да ядоса толкова Фюри. Поколеба се. Очите му се присвиха на цепки, ръмженето дълбоко в гърдите му се засили.

— Не! — заповяда 416.

— Фюри? — рече Джъстис. Мъжът имаше необичайно дълбок глас. — Какво е направила, за да искаш да й причиниш толкова много болка? Тя ли те принуди да вземаш медикаменти?

— Ели, кажи ни — настоя директор Борис.

— Аз трябваше да направя тестовете — излъга младата жена. — Налагаше се да му причиня болка. — Това поне бе истина. Знаеше, че онова, което бе направила, трябва да му е причинило емоционално страдание, в добавка към това, което Якоб му бе сторил, докато той бе лежал безпомощен на пода в килията. — Не ме харесва, защото вземах проби от него.

Фюри изръмжа в отговор.

Ели не се отвърна от него, погледите им се заключиха.

— Много съжалявам, но нямах друг избор. Знаех, че ще помогна, ако тайно успеех да събера доказателства. Направих това, което трябваше, за да те спася. Ти беше толкова близо да получиш своя шанс за свобода. — Сълзите, стичащи се по двете страни на лицето й, се увеличиха. — Толкова много съжалявам. Просто исках да те спася.

Фюри държеше в ръцете си жената, която го бе предала. Не можеше да повярва, че е открил Ели отново. Тя работеше в Хоумленд и ръцете му бяха наистина върху нея. Сега беше свободен, вече не бе безпомощен, и се бореше със себе си за това какво да направи с нея. Една малка част от него искаше да захапе гърлото й, докато останалата част желаеше да я притисне към тялото си и да я задържи. И в двата случая не искаше да я пуска. Отвращението му към самия него надделя над противоречивите емоции след онова, което му бе сторила. Той никога нямаше да забрави онзи ден, нито пък този, който последва.

Джъстис настоя отново да освободи Ели, но ръцете му отказваха да я пуснат. Това, че тя се бе осмелила да бъде там, където Новите видове би трябвало да се намират в безопасност от мъчителите им, го вбеси. Тя беше опасна, с красивите си сини очи, които го подмамваха да й повярва, че никога няма да му навреди. Пръстите му се свиха върху нежната кожа, когато вдиша аромата й, който го преследваше толкова много нощи наред.

Светлосиният й поглед се оказа по-красив, отколкото си го спомняше, и той трепна вътрешно, докато наблюдаваше как сълзите й се стичат по лицето, с ясното съзнание, че я е наранил. Бореше се със знанието, че е в правото си да отмъсти, но в същото време мразеше да й причинява болка. Това, че тя помоли всички да не го нараняват, го обърка още повече. Ели би трябвало да бъде негов враг, тогава защо се опитваше да го защити?

— Фюри — прошепна Джъстис. — Тя е жена.

Не бе необходимо някой да му казва какъв е полът на Ели. От нейния сладък аромат на ягоди и ванилия му се прииска да стене и да зарови нос в кожата й, за да изследва мястото откъдето идва. Чудеше се дали шампоанът за коса, или лосионът за тяло й придаваше такава изкусителна миризма. Това го ядоса повече, отколкото бе готов да признае. Беше изумен да научи, че тя е работила против врага му. За него нямаше значение защо е била там, не можеше да се примири с чувството, че го е предала, като го остави, затворен вътре в килията, да се справя с последствията от нейните действия. Нима не разбираше какво бе извършила или как той е бил наранен? Фюри не искаше да се разбира истината за това, което бе направила, за да го разгневи толкова силно. Прекалено много въпроси щяха да бъдат задавани. Беше се срамувал достатъчно. Не желаеше никой да разбере колко дълбоко бе унижението му от чувството на безпомощност през всичките тези години, заключен в килията, и от злоупотребите нанесени през живота му. Той бе от Новите видове и имаше контрол върху ума и тялото си, въпреки че беше затворник. Не можеше да попречи на техника да го нападне, тъй като лежеше безпомощен, все още травмиран от това, което му бе сторено, но тялото му реагира на Ели, когато тя се доближи до него. Беше го възбудила, въпреки ужасната ситуация. Той не искаше да реагира на нея по този начин. Това правеше предателството й още по-непростимо. Бе отпуснал гарда и тя му бе навредила. Призна си, че отново е загубил контрол, когато я бе сграбчил безсмислено, и сега отказваше да я освободи.

Болката, изписана на лицето й, го накара най-накрая да разбере колко здраво е стиснал ръцете й, ужаси се като осъзна, че е насинил нежната й кожа. Искаше да я убие, но вместо това желаеше да разтрие нараняванията, дори да й се извини, а това го отврати още повече. Беше спечелил с чест мястото на втори в командването сред народа си, служеше за пример на Видовете как да живеят в мир с хората, а сега стискаше в ръцете си тялото на една дребна, ужасена жена, чийто дух го преследваше, откакто бе освободен.

Винаги си бе задавал въпроса, какво е станало с нея. Дори бе използвал придобитата си власт, за да прочете списъка от арестуваните сътрудници на Мерикъл. Беше си фантазирал, че я посещава в килията й… да я наблюдава, само за да може да я види отново. Ръмжене се изтръгна от гърлото му. Знаеше, че трябва да се откъсне от нея, преди да загуби и малкото контрол, който си бе възвърнал.

Необходимо му бе да помисли, да се овладее, независимо от това, което се бе объркало в мозъка му, когато се доближи до Ели. Обикновено успяваше да запази разума си и да остане спокоен, независимо от обстоятелствата, затова го считаха за добронамерен. Хората му зависеха от него, затова трябваше да си възвърне самоконтрола. Беше си избрал име, което отговаряше на това, което криеше в сърцето си, но външно го прикриваше добре. Обикновено.

Втренчи се в Ели и заповяда на ръцете си да се отпуснат, независимо че инстинктите му крещяха да я задържи. Хватката на Фюри отслабна и той я пусна, сякаш докосването до нея го изгаряше, след което се завъртя и избута хората от пътя си.

Ели остана да лежи неподвижно върху масата, докато някой не я докосна по крака. Беше шокирана, че Фюри й позволи да живее. Дарън Артино приближи до нея и нежно я издърпа до седнало положение. Ели видя потресените лица на мъжете, които я заобикаляха. Бързо изтри сълзите си, изумена, че е жива. Потърси с поглед Фюри, но той бе изчезнал.

— Госпожо Брауер?

Човекът, който заговори, бе висок колкото Фюри. Имаше широки рамене и дългата му коса бе пригладена назад в опашка. Очите му бяха привлекателно тъмносини, почти черни, и странно оформени, подобно на котка. Беше облечен в костюм, шит по поръчка, но нищо не можеше да скрие опасните вибрации, които излъчваше, когато застана на няколко метра от нея.

— Извинявам се за Фюри… — Той замълча. — За нападението му над вас. Аз съм Джъстис Норт и искам да ви уверя, че той ще бъде наказан за това, което стори. Причини ли ви болка? — Екзотичният му, изнервящ поглед бавно се плъзна надолу по тялото й.

— Добре съм — излъга тихо Ели.

Сърцето й се разби на парчета, че мъжът, от когото бе обсебена, току-що си бе тръгнал. Устоя на желанието да се спусне след Фюри, да го умолява да я изслуша и още веднъж да му се извини за онова, което му бе сторила. Искаше да оправи отношенията си с него, затова я болеше толкова. Но разбра, че за момента това е невъзможно, тъй като видя едрия мъж, препречил пътя й. Той представляваше заплаха за Фюри и тя трябваше да се справи със ситуацията, преди да ескалира.

Ели се опита да не зяпа открито добре изглеждащия мъж с очарователните очи.

— Моля ви, не го наказвайте. — Ако се наложи, щеше да умолява. Това беше най-малкото, което можеше да направи, за да бъде сигурна, че Фюри няма да има никакви неприятности. — Неговият гняв е оправдан. Доверете ми се. Аз нямаше да го обвинявам, ако ме беше убил.

Шокиран, мъжът пребледня и примигна няколко пъти, втренчен в нея. Широките му рамене сякаш се отпуснаха.

— Може би трябва да бъдете освободена от тази среща. Травмирана сте и аз съм сигурен, че някой може да ви предаде това, което ще се обсъжда тук, утре в удобно за вас време, след като сте имали възможността да се възстановите.

Директор Борис се придвижи напред.

— Ние ще я отстраним веднага от Хоумленд, господин Норт. Моля, приемете нашите извинения.

Страх обхвана Ели. Беше се преместила в този щат, за да бъде част от проекта за преминаване към нормален начин на живот на Новите видове, а сега щеше да загуби тази работа. Не можеше да обвинява директор Борис за решението му да я изгони, като се имаха предвид обстоятелствата. Хоумленд бе определен за Новите видове, за да имат сигурно убежище срещу злоупотребите, от които можеха да пострадат. Случилото се последните няколко минути в това помещение, щеше да наруши тази концепция.

Джъстис се намръщи, когато погледна към директор Борис.

— Уволнението й няма да е необходимо. Тя е помогнала за спасяването на хората ни от изследователската лаборатория. Не можем да й се отблагодарим за това, като я отстраним от нещо, за което се е жертвала толкова много. Това не е начинът, по който действаме. Все пак Хоумленд е наша територия, нали така?

Директор Борис отвори уста потресен.

— Но Фюри я мрази, а той е втори по ранг в командването.

— Фюри ще се справи с гнева си. — Джъстис погледна към Ели. Суровият израз изчезна от лицето му, чертите му се смекчиха. — Идете да си починете, госпожо Брауер. Вашата работа е сигурна. Може да продължавате да работите в женското общежитие. Бяхте изключително вълнуваща с искреността си и аз оценявам разбирането ви за поведението на Фюри.

Ели знаеше, че трябва да бяга, когато й предоставяха такава възможност. Спусна се от масата. Коленете й трепереха, но успя да се задържи, след като се изправи. С наведена глава и поглед забит в пода, се отправи бързо към празния коридор. Спря пред конферентната зала и се облегна на стената, покрила лицето си с длани. Цялото й тяло се разтресе. Отне й минута да се овладее.

След известно време се отпусна и излезе през входната врата. 416 беше оцелял и сега носеше името Фюри. Но по-лошото бе, че заемаше втора позиция в командването на Джъстис Норт. Потрепери, щом излезе навън. Въоръжената охрана се намръщи, но не каза нищо, когато мина покрай тях с голф количката.

Джъстис бе оглавил организацията на Новите видове. Народът му бе избрал да ги води, да бъде тяхно лице и глас, но също така бяха назначени членове на съвета, представляващи групите от оцелели, които му помагаха да се справи с новата работа. Един оцелял на всеки четири, от изпитателните лаборатории, ставаше член. НСО, както самите те се наричаха, имаха за цел да създадат правителство, като бяха уверени, че Щатите ще ги подкрепят в свободата на действие при структуриране на тяхната независимост.

Мина доста време, докато фактът, че правителството бе финансирало центровете за изследване с големи субсидии, без да знае какво става в тях, успее да огъне чичо Сам да стане сговорчив за всичко, което искаха. Властта бе използвала парите на данъкоплатците, за да помогне в създаването на Новите видове и да се провеждат ужасните изследвания, правени върху тях в продължение на десетилетия, в името на усъвършенстването на лекарствата и ваксините. Много пари бяха сменили притежателя си за сметка на страданието на Видовете. За да спаси репутацията си и да подобри общественото мнение, в знак на щедър жест, правителството им бе подарило новопостроена военна база, за да я използват за свой дом.

Ели паркира количката за голф в предната част на общежитието и слезе. Разтърка мястото, където я боляха ръцете и забърза към предната врата. Почти стигна до нея, когато косъмчетата на тила й настръхнаха. Успокои се, след като извади личната карта и бавно надникна през рамо.

Мъж се криеше в сянката на едно дърво от другата страна на улицата и макар че можеше да различи само смътната му фигура, Ели почувства, че я наблюдава. Знаеше, че това може да е само Фюри. Спря и се вгледа в него. И двамата замряха, без да помръднат. Ели прехапа устни, чудейки се дали да го приближи. Искаше още веднъж да му се извини за онова, което му бе сторила. Да му обясни по-подробно мотивите си, докато той разбере какво я бе накарало да постъпи така. Но нерешителността й я задържаше на място, докато се бореше с необходимостта да поговори с него и страхът, че той е все още бесен. Мъжът не помръдваше, а тя не успя да накара краката си да се раздвижат, за да отиде при него. Споменът за неговия гняв и как ръцете му стискаха плътта й, промени решението й да говори с него тази вечер. Страхът я накара да се обърне към вратата, да прокара ключ-картата и да влезе бързо в общежитието. Убеди се, че езичето на ключалката се е плъзнало обратно на мястото си, преди да се втурне към асансьора.

Късно вечерта в сградата цареше зловеща тишина. Влезе в асансьора с усещането, че мъжът я наблюдава. Тъй като стените бяха от стъкло, Ели знаеше, че може да я види от мястото, където стоеше. Вратите на кабинката се затвориха плътно и скриха гледката към улицата. Тя се отпусна до стената. Щеше ли да я остави на мира? Ели нямаше представа, но сега той знаеше къде живее. Фюри работеше в Хоумленд и вероятно живееше в едно от жилищата построени само на няколко пресечки от тук, за членовете на съвета и високопоставените служители на Новите видове.

По дяволите.

Асансьорът звънна, когато вратите му се отвориха на третия етаж, където за момента живееше единствено тя. След транспортирането на повечето жени в общежитието, стаите щяха да се напълнят и сградата да се изпълни с живот. Не желаеше повече да бъде сама на етажа.

Сградата е сигурна, напомни си Ели. Единствените хора, които имаха достъп до зданието, бяха жените, които живееха в него, и охраната, която ги пазеше. Дори членовете на съвета нямаха достъп. Фюри не можеше да влезе вътре. Отключи вратата на малкия си апартамент.

Беше оставила осветлението да работи, а балконските врати зееха широко отворени. Бързо прекоси помещението, затвори ги плътно и за първи път ги заключи. Никой не можеше да стигне до нейния балкон, но сега нямаше време да мисли логично. Огледа ръцете си, след като се съблече — и двете бяха зачервени и със синини от пръстите на Фюри — после влезе в банята да вземе душ.

Фюри е оцелял! Това бе единственото, което се въртеше в главата й. Горещи сълзи потекоха по бузите й. Ако в онзи ден не се бе случило нищо, щеше да има шанс да го опознае. Той може би има… Затвори очи от болка. Какво? Дали е влюбен в мен така, както аз съм влюбена в него? Беше лудост, дори да допусне такава възможност. Те двамата не се познаваха, но така й се искаше да промени това. Той ме мрази. Това бе станало ясно, когато я блъсна върху масата и гневът му се изля върху нея.

Ели посегна да избърше сълзите си. Онова, което му бе сторила, не можеше да бъде избегнато. Можеше само да се надява, че един ден ще й прости, задето го бе оставила в килията да поеме вината за нейното престъпление.

Тогава може би…

— Дявол да го вземе, не трябва да си причинявам това — прошепна тя на глас, клатейки глава.