Еволюцията на Андромеда

ВЪН ОТ РАЯ

Експлозията можеше да се наблюдава ясно от над двеста мили във всички посоки. Епицентърът ѝ бе над постоянно разрастваща се мрежа от множество зони на карантина, обявени от различни правителствени агенции с разнообразни възможности да прибягват до силово решение, между които Съединените щати, Русия, Китай, Бразилия, Перу и почти всички екваториални нации. Въздушното пространство над джунглата бе охранявано от многобройни ескадрили от американски, руски и китайски изтребители.

Но на земята имаше само един пряк наблюдател – момчето Тупа.

След издигането на платформата момчето бе успяло да се промуши през полузавършения тунел в стената. Тупа се хвърли от десет метра височина в езерото и преплува до брега. Не откри никого там и зачака.

И наблюдаваше.

Според разказа от първо лице на момчето сребристото въже в небето започнало да се люлее. Една тъмна точка се носела надолу по него, следвана от чернота. След това в небето избухнало оранжево петно и оставило зад себе си бледо облаче, разсейвано от вятъра. Черната горна част на лентата се издигнала към небесата. Долната част паднала бавно и се разпростряла над джунглата, без да нанесе съществени поражения.

Тупа гледал всичко това с уплаха.

А след това, по негови думи, захлупил лицето си с длани и заплакал.

Момчето било едва на десет години. Съвсем само. И тъкмо било станало свидетел на кончината на единствения човек, на когото започнало да вярва.

След четири-пет минути, през насълзените си очи, Тупа видял нещо като малко бяло-червено облаче. Странният предмет се носел бавно към земята, въртейки се лениво във въздуха.

И под него Тупа видял да се очертава силуетът на човек.

Гласът сякаш идваше от много далеч.

– Джамейс – каза той приглушено и едва чуто.

Джеймс Стоун отвори мъчително очи и видя лицето си отразено във вътрешността на шлема. Трепна при вида на грозния мехур, подул се на бузата му. А след това, колкото и да бе невероятно, се усмихна. Защото зад собственото си отражение виждаше обърнатото наопаки ухилено лице на Тупа.

Стоун изстена от болка, вдигна ръце и откачи шлема. Момчето му помогна да го махне от главата си и Стоун усети познатия топъл и влажен дъх на джунглата върху кожата си. Бяло-червеният парашут бе полегнал около и над него като погребален покров, оплетен със счупени клони и разкъсани увивни растения.

Стоун пое рязко глътка свеж въздух и го задържа в измъчените си дробове. Размърда пръстите на ръцете и краката. Накрая издиша и затвори очи за един дълъг момент.

Почувства нечия малка ръка да уловя неговата.

– Джамейс – повика го Тупа, вече с ясен глас.

– Тупа – изхриптя Стоун.

Коленичило до него, момчето се наведе и опря чело в лицето на Стоун. След това се изправи, посочи небето и заговори припряно на своя език. Първоначалното му описание на това, което се бе случило, бе накъсано от жестове, ентусиазирани мимики и поток от звукови ефекти, които биха били разбираеми за всяко десетгодишно момче на света.

– Тупа – повтори Стоун. – Радвам се да те видя, приятелче.

Джеймс Стоун бе прекарал целия си живот в сянката на своя прославен баща. Никога не се бе женил, нито имаше деца. Вместо това се бе посветил изцяло на усилието да оправдае високите очаквания на своето семейно наследство.

Бе вярвал, че присъединяването към екипа на "Горски пожар" ще е съвършеното приключение на неговия живот. И едва ли би могъл да греши повече.

Представената по-долу част от документ, споделен с разрешението на доктор Джеймс Стоун и доктор Ниди Ведала, казва много повече, отколкото би могъл да обясни всеки историк: