Душата на императора

Ден 51

Когато Фрава отново дойде да я посети, Шай вече бе подготвена.

Жената спря на прага на вратата, а стражниците се измъкнаха от помещението без протести, когато капитан Зу влезе на тяхно място.

— Доста си се потрудила — отбеляза Фрава.

Фалшификаторката вдигна глава от записките си. Арбитърът нямаше предвид напредъка на работата ѝ, а стаята. Последното подобрение, което бе въвела, беше на пода. Не беше особено трудно. Информацията за скалните блокове, от които бе построен двореца — каменоломната, датите, каменоделците и зидарите — беше грижливо вписана в историческите записи.

— Харесва ли ви? — попита Шай. — Мраморът си отива много с огнището, по мое мнение.

Фрава се обърна и примигна.

— Огнище? Къде сте… Да не би стаята да е по-голяма от преди?

— Съседното складово помещение не се използваше за нищо — промърмори Шай и се върна към книгата, отворена пред нея. — А и стената, която ги разделяше, е била построена наскоро — едва преди няколко години. Пренаписах строежа ѝ така, че тази стая да е била направена по-широка, и с огнище.

Фрава изглеждаше зашеметена.

— Не бих си и помислила…

Но после се вгледа отново в Шай и си възвърна обичайното строго изражение.

— Трудно ми е да повярвам, че приемате задачата си сериозно, Фалшификаторке. Наредихме ви да спасите императора, а не да правите генерален ремонт на двореца.

— Гравирането на камък на душата ме успокоява — обясни Шай. — Както и работното пространство, което не ми напомня на килер. Ще получите душата на императора си навреме, Фрава.

Арбитърът прекоси стаята със сърдити, бързи стъпки и заразглежда бюрото.

— Значи вече сте започнали да работите върху камъка на душата за императора?

— Започвала съм много пъти — отвърна Шай. — Процесът е сложен. Вече съм изпробвала над сто печата върху Гаотона…

— Арбитър Гаотона.

— Върху стареца. Всеки печат представлява само малко парченце от пъзела. След като нагодя всичките така, че да работят заедно, ще ги направя наново с по-дребни, деликатни гравюри. Това ще ми позволи да съчетая около дузина печата от онези, с които проведох опитите, в един окончателен печат.

— Но вие казахте, че сте изпробвала над сто — намръщи се Фрава. — Нали ще използвате само дванадесет накрая?

Шай се разсмя.

— Дванадесет? За да Фалшифицирам цяла една душа? Не мисля. Окончателният печат — онзи, който ще трябва да освежавате всяка сутрин върху императора, — ще бъде като… оста, около която са построени, или ключа на някоя арка1. Той ще бъде единственият, който трябва да бъде поставян върху кожата му, но ще бъде свързан с мрежа от стотици други.

Шай се протегна настрани и взе тефтера със записките си. В него бяха и черновите на скиците, които изобразяваха окончателните печати.

— Ще щамповам тези рисунки върху метална плочка, след което ще я свържа с печата, който ще поставяте върху Ашраван всеки ден. А той ще трябва да държи плочата близо до себе си през цялото време.

— Ще трябва да носи метална плочка със себе си — обобщи Фрава сухо, — а също така и да му се поставя печат всеки ден? Това доста ще го затрудни да води нормален живот, не смятате ли?

— Подозирам, че длъжността на император сама по себе си би затруднила всекиго да води нормален живот. Ще се справите. Обикновено плочката се изработва така, че да прилича на украшение. Голям медальон, може би — или нараменник с квадратни страни. Ако разгледате собствените ми Белези на Същността, ще забележите, че са изработени по същия начин и че кутията съдържа по една плочка за всеки.

Шай млъкна за момент, после продължи:

— Въпреки това трябва да отбележа, че никога не съм правила нещо точно такова преди. Никой не е. Има вероятност… немалка, бих казала… умът на императора постепенно да попие информацията от печата. Като… като ако очертавате една и съща форма върху най-горния лист от някоя купчина хартия всеки ден в продължение на година — накрая образът ще се е вдълбал на всеки лист под него. Може би след няколко години на ежедневно отпечатване няма да се нуждае повече от него.

— И все пак считам всичко това за прекалено.

— А по-лошо ли е от това да умре?

Фрава положи ръка на тефтера със записките и полуготовите скици на Шай. След това го взе.

— Ще накарам писарите ни да направят копие.

Шай се изправи на крака.

— Трябва ми тук.

— Сигурна съм в това — отвърна Фрава. — Именно затова възнамерявам да си набавя копие — за всеки случай.

— Това ще отнеме прекалено много време.

— Ще ви го върна до един ден — увери я Фрава ведро и се отдалечи от нея.

Шай се пресегна да я спре, но капитан Зу пристъпи помежду им с меч, вече наполовина изваден от ножницата.

Фрава се обърна към него:

— Спокойно, капитане. Намесата ви няма да бъде необходима. Фалшификаторката просто държи да защити досегашната си работа. Това е хубаво. Означава, че явно я е взела присърце.

Шай и Зу впериха поглед един в друг. „Иска да ме види мъртва“, помисли си Шай. „Много силно го иска.“ Вече го бе разбрала. Негов дълг бе да охранява двореца — същият, в който тя бе проникнала с взлом и от който бе откраднала ценната картина. Зу не беше онзи, който я плени — заслугата бе на императорския шут, който я бе предал. Зу се чувстваше неуверен поради провала си и искаше да си отмъсти, като се отърве от нея веднъж завинаги.

Накрая Шай отклони погледа си. Въпреки че това я дразнеше, нямаше друг избор освен да приеме, че в момента нейната страна е слабата.

— Внимавайте — предупреди тя Фрава. — Не позволявайте да се изгуби дори една страница.

— Ще го пазя така, сякаш… сякаш животът на императора зависи от него — рече Фрава и дари Шай с една от рядко срещаните си усмивки; явно намираше шегата си за забавна. — Обмислихте ли въпроса, който разисквахме предишния път?

— Да.

— И?

— Да.

Усмивката на арбитъра стана още по-топла.

— Скоро ще говорим пак.

Тя излезе с тефтера — плод на близо два месеца усилена работа. Шай знаеше точно какво е намислила. Нямаше намерение да му направи копие. Щеше да го покаже на другия Фалшификатор, за да провери дали Шай е напреднала достатъчно, че той да може да довърши работата.

И ако той решеше, че случаят наистина е такъв, тя щеше да бъде екзекутирана — тихомълком, преди някой от останалите арбитри да има възможността да се намеси. Вероятно щеше да го направи лично Зу. И всичко можеше да свърши дотам.