Душата на императора

Ден 85

„Да“, помисли си Шай, като се протегна от едната страна на леглото и разрови снопа записки, който бе оставила там. Масата не беше достатъчно голяма, затова бе опънала чаршафа и го бе превърнала в място, където да може да подреди отделните купчини листа. „Да, първата му любов е била от книгата с приказки“. Затова… червената коса на Каршина… Но това трябва да беше подсъзнателно. Той не го е разбирал. Значи е било заложено дълбоко в него.

Как бе могла да го пропусне? Далеч не беше толкова близо до края на работата си, колкото бе смятала. Нямаше време!

Добави онова, което беше открила, към печата, върху който работеше в момента — онзи, който съчетаваше всички разнородни аспекти от романтичните наклонности и преживявания на Ашраван. Бе включила всичко: срамното, осъдителното, прекрасното. Всичко, което бе успяла да открие, и още малко — добре пресметнати предположения, с които да допълни душата. Случайна среща и флирт с момиче, чието име императорът вече не можеше да си спомни. Краткотрайни увлечения. Почти осъществена авантюра с жена, която сега беше мъртва.

Това беше най-трудната за възпроизвеждане част от душата, понеже беше най-лична. Малко от постъпките на един император можеха да останат в тайна, но Ашраван не винаги бе заемал поста си.

Наложило ѝ се беше да си вади доста отдалечени изводи и да добавя от себе си, за да не остави душата гола, без страсти.

Така съкровени, така силни. Докато си проправяше път към истината за чувствата на Ашраван, се чувстваше по-близка до него от всякога. Не като воайор, а вече като част от самия него.

Вече си водеше два комплекта записки. Официалният тефтер по работата ѝ показваше, че изостава ужасно. В него, обаче, бяха пропуснати много детайли. Разпръснатите по леглото листа съдържаха истинските ѝ открития, замаскирани като купчини безполезни бележки — случайни и разпръснати.

Тя наистина изоставаше, но не толкова, колкото можеше да се съди по тефтера за пред арбитрите. Надяваше се, че тази хитрост ще ѝ спечели няколко допълнителни дни, преди Фрава да пристъпи към действие.

Докато търсеше една бележка, Шай се натъкна на един от списъците с евентуален план за бягство. Поколеба се. „Първо се погрижи за печата на вратата“, гласеше шифрованият текст. „Второ, обезвреди стражниците. Трето, върни си Белезите на Същността — ако е възможно. Четвърто, измъкни се от палата. Пето, напусни града.“

Бе добавила допълнителни подробности за точното изпълнение на всяка стъпка. Не беше забравила за бягството — не напълно. Бе съставила много добри планове.

Но повечето ѝ внимание бе погълнато от ожесточената работа, за да завърши душата. „Още една седмица“, каза си.

„Ако си дам още една седмица, ще приключа пет дни преди крайния срок. След това вече ще избягам.“