ПРОЛОГ

Случаят с Черния облак винаги е криел за мен някакво странно очарование. Трудът, с който защитих аспирантура в Куинс колидж, Кембридж, бе в някои отношения свързан с това епохално събитие. По-късно той бе публикуван с известни изменения като отделна глава в съставената от сър Хенри Клейтън „История на Черния облак“, което бе за мен истинско удовлетворение.

Ето защо не се изненадах твърде, когато разбрах, че в завещанието си покойният сър Джон Макнийл, известен лекар и ръководител на нашата катедра, ми е оставил внушително количество свои записки, които бе водил по време на изследванията си на Облака. Много повече ме удиви текстът на писмото, придружаващо ръкописа. То гласеше:

Куинс колидж/19 август 2020

Скъпи Блайт,

Вярвам, ще простиш на стареца, че понякога тай-ничко се присмиваше на някои твои предположения относно Черния облак. Случи се тъй, че по време на извънредното положение имах възможност да науча истината за Облака. Данните от действителните изследвания по ред важни причини се пазят в тайна и не са стигнали до официалните хроники. Дълго се измъчвах, докато реша дали онова, което ми бе известно, трябва да напусне заедно с мен този свят или не. Най-накрая реших да предам на теб колебанията и затрудненията си. Надявам се, че след като прочетеш мемоарите ми, много неща ще ти станат по-ясни. Написал съм ги в трето лице, за да не се натрапвам прекалено на разказа.

Прикрепен към ръкописа, ще видиш плик с навита на руло перфокарта. Моля те да я съхраняваш най-грижливо, докато настъпи моментът, когато ще разбереш значението й.


Искрено твой

Джон Макнийл

Загрузка...