Богинята на светлината

Двайсет и девета глава

Памела вече бе убедена, че парите могат да купят много повече от всичко. Ето сега те бяха купили вниманието и маниакалната загриженост на парамедиците, макар да й харесваше да се преструва, че те щяха да се държат по същия начин с всеки друг, независимо колко дебел е портфейлът на неговия покровител. Още в мига на пристигането си, преди да преместят Аполон, му включиха венозна система с противоотрова и физиологичен разтвор. Памела отстъпи назад и остави парамедиците да си гледат работата. Сега, когато знаеше, че няма опасност за живота на Аполон, можеше спокойно да оценява ефективността на хората от екипа за спешна помощ. Те почистиха, обработиха и обездвижиха раната на Аполон бързо и професионално.

Памела не пропусна да отбележи, че сериозно обсъдиха колко добри са жизнените му показатели за човек с ухапване от гърмяща змия и толкова близо до артерия. Стомахът й отново се сви при спомена как не успяваше да напипа пулса му точно преди появата на Хермес.

— Змията сигурно не е имала отрова — предположи един от парамедиците, докато помагаха на Аполон да извърви краткото разстояние надолу по пътеката до преустроения в линейка джип. Естествено, богът на светлината бе отказал да го сложат на носилка. Парамедиците се опитаха да го убедят, но той настоя, че може да върви сам. Изправи се и закрачи към пътеката като придържаше системата си.

— Не е имала отрова? — попита Аполон.

— Да… Отровните змии могат да контролират количеството отрова, което изпускат при хапане. Сигурно само си стреснал змията и затова ти е пуснала малка доза. При ухапване толкова близо до основна артерия, една голяма гърмяща змия може да те убие.

На Памела започна да й се повдига.

Аполон изглеждаше заинтригуван от думите на парамедика. Пътуването до курорта изобилстваше с чудесни малки парченца основни знания, свързани със змийските ухапвания. Памела можеше да не ги научи цял живот. Например, досега тя нямаше никаква представа, че всяка година в САЩ се регистрират над осем хиляди ухапвания от отровни змии. Нито че се докладва средно за десет смъртни случая. Разбра също така, че конете редовно са нападани от змии и че при тях обикновено не минава толкова добре, колкото при хората, тъй като в повечето случаи ухапванията са по носовете — докато навеждат глави, за да разгледат змиите. Това определено е най-опасното място, защото подуването често затваря и двете ноздри и води до задушаване.

Памела хвана ръката на Аполон и се опита да се изключи от разговора. „Десет смъртни случая от ухапване на змия“ продължаваше да се върти в главата й.

— Сър, сестра ви и господин Фауст ще ни чакат пред къщата на ранчото. Оттам ще ни последват до болницата — каза един от парамедиците, когато джипът сви по покрития с камъчета път на курорта.

— Болница? — Аполон се намръщи и поклати глава. — Уверявам ви, това не е нужно.

— Но, сър, прилагането и контролът на цялата доза противоотрова отнема няколко часа. Най-добре е да отидете в болницата и да останете цялата нощ под наблюдение. Понякога последствията от змийското ухапване се проявяват след няколко часа.

Аполон погледна през прозореца на джипа и видя Артемида и Еди, застанали до лимузината.

— Просто ме оставете тук — посочи той.

Парамедикът се намръщи неодобрително, но джипът тръгна по алеята и спря при лимузината. Преди екипът за спешна помощ да успее да докосне задните врати, Еди ги отвори със силно дръпване и пребледнялата Артемида се втурна вътре. Тя хвърли поглед на брат си, който лежеше с венозна система, кислородна маска на лицето и с шинирана и бинтована ръка, след което очите й бързо се белнаха и тя припадна напълно и бездиханно, както подобава на една дива.

— Чудесно — промърмори Памела, когато парамедиците до един изхвърчаха от линейката и се скупчиха около изпадналата в несвяст богиня.

— Никога преди не е припадала — каза Аполон, като гледаше с нескрито любопитство как Еди разбутва мъжете, грабва Артемида в обятията си и я понася към къщата. Парамедиците забързаха след него.

— Като за първи припадък мисля, че се справи много добре — Аполон започна да се смее, но внезапно затвори очи от пробождащата болка в ръката си.

Памела изтръпваше всеки път, когато лицето му пребледняваше и се изопваше от нечовешката болка в ръката му.

— Какво да направя, за да ти олекне?

Все още със затворени очи, той поклати глава. Памела безпомощно изрече:

— Добре тогава… Сестра ти определено е царица на драмата — опита се тонът й да прозвучи весело.

Аполон няколко пъти пое дълбоко въздух, отвори очи и й се усмихна слабо.

— Тя е точно това.

— Боли, като че ли са те подложили на изтезание? — съчувствено каза Памела.

— Да, но честно казано съм доволен, че парамедиците се изнизаха след Артемида. Не искам да ходя в болница, Памела. Мога да изтърпя болката, която баща ми отреди за мое наказание, но не мога да изтърпя да бъда мушкан и боден от непознати — той посочи с брада към иглата на системата, която стърчеше от ръката му.

— Да видим тогава дали Е. Д. Фауст може да тропне с внушителната си тежест и ексцентричният му гост да се лекува тук — каза Памела, докато сваляше кислородната маска от лицето му и откачаше банката на система от стойката. — Колко хубаво, че съм пристрастена към „Спешно отделение“. — Тя го огледа смутено. Досега не бе забелязала бръчките от напрежение по лицето му. — Наистина е ужасно, нали?

— Зевс спазва думата си. Наслаждавам се на всички симптоми на змийското ухапване.

Той раздвижи дясното си рамо и потрепера, сякаш болката пълзеше нагоре по ръката му.

— Хайде, да влезем вътре и да те настаним на леглото ти. Предполагам, че не биха дали обезболяващи на жертва на змийско ухапване, но мисля, че в чантата имам нещо, което ще направи истинско чудо. Мога да ти обещая, че след няколко „Тиленол Три“ и чаша вино ще се чувстваш значително по-добре и няма да усещаш никаква болка.

— „Тиленол три“? — попита той.

— Имай ми доверие.

Аполон изстена и намести бинтованата си ръка така, че да се движи по-малко. Слязоха бавно от джипа, минаха по пътеката и влязоха в къщата.

Артемида лежеше отпусната напречно на едно от канапетата в кабинета. Еди беше коленичил до нея. Един парамедик мереше пулса й, а друг размахваше малко шишенце под носа й.

— О! — изломоти тя. — Махнете това зловонно нещо от мен!

— Сега, сега… Бъди спокойна, моя богиньо — припяваше Еди.

— Хей, няма нищо — извика Памела, клатейки глава с отвращение.

— Жертвата на ухапване от змия е съвсем добре, благодарим.

Артемида се изправи светкавично. Когато надникна през канапето към брат си, сините й очи бяха широко отворени и плувнали в сълзи.

— Братко! — ахна тя. — О, бедният ми брат!

Богинята потрепери, размахвайки ръце към него. Аполон отиде до канапето и Еди отмести масивното си тяло, за да може той да седне до сестра си. Сълзите рукнаха от очите на Артемида и тя колебливо се пресегна и докосна бинта, увит около ръката му.

— Казаха, че те е нападнала отровна змия. Толкова се изплаших. Помислих си, че всъщност можеш да… — тя замлъкна и прехапа устни.

Аполон прегърна сестра си и я остави да поплаче на рамото му.

— Всичко е наред! Всичко е наред!

— Къде ми е умът? — Еди сякаш изведнъж схвана цялата ситуация.

— Ти трябва да тръгваш към болницата. Незабавно!

— Не! — рязко каза Аполон. — Еди, имам една молба към теб.

— Ще направя всичко, което е по силите ми — тържествено заяви писателят.

— Уреди да остана тук до петък.

— О, не! Ти трябва да си заобиколен от най-добрите лечители в страната! — каза Артемида с вид, сякаш всеки момент щеше да получи нов припадък.

Докато всички се скупчиха да успокояват богинята, Памела успя да улови погледа й и изрече една-единствена дума: „Хермес“. Артемида премигна изненадано и окаяните й хлипания рязко намаляха. В паузата на нейната истерия гласът на Аполон прозвуча спокойно и логично:

— Отровата на змията не заплашва живота ми. Дори тези мъже ще потвърдят, че жизнените ми показатели са стабилни. Просто имам нужда от почивка. Със сигурност тук ще си почина по-добре, отколкото на някое място, където ще съм заобиколен от непознати.

Като объркано дете, Артемида погледна към брат си.

— Няма да бъдеш… увреден? — тя произнесе думата така, сякаш оставяше гаден вкус в устата й.

Памела виждаше, че Аполон продължава да държи наранената си ръка близо до тялото и знаеше, че изпитва страшна болка. Въпреки това той поклати глава и се усмихна успокоително на сестра си:

— Няма да бъда увреден.

Артемида успя да овладее хлиповете си достатъчно дълго, за да хване ръката на Еди.

— О, моля те! Не го отпращай, нека остане тук! — замоли се богинята.

— Не бих си и помислил — отвърна големият мъж и потупа нежно ръката й. — Пренесете нужното оборудване в спалнята му. Ще извикам личния си лекар да се грижи за Феб — нареди Еди на парамедиците.

Памела гледаше възхитено как парамедиците скокнаха, за да изпълнят нарежданията на Еди. Писателят дръпна встрани вечно бдителния Джеймс, за да обясни на кого да се обадят и какво, кога, как и защо трябва да направят. Сякаш попаднали в центъра на буря, Памела, Артемида и Аполон бяха оставени за малко насаме.

— Хермес? — прошепна въпросително Артемида.

Памела отговори със същия нисък глас:

— Той се появи, когато Аполон… — тя се поколеба, срещна погледа на бога и видя лекото поклащане на главата му. — Когато го ухапа змията — поправи се тя. — Той извади отровата от тялото му, но остави болката — по нареждане на разгневения ви баща.

— Трябва да се явим пред Зевс след залез-слънце в петък. Решил е след това да затвори портала. Завинаги!

Памела видя изненада на лицето на богинята и после, когато Еди се върна при тях, беше почти сигурна, че видя и още нещо. Нещо, което много напомняше на тъга.

— Всичко се урежда, приятелю — обърна се Еди към Аполон.

— Благодаря ти, Еди. Ще запомня твоята доброта — тържествено обеща богът.

Еди сложи ръка на рамото на Аполон.

— За мен е удоволствие да следвам древните обичаи. В моя дом връзката между домакин и гост все още е свещена.

Аполон кимна признателно с глава.

— Ако боговете все още чуват съвременния свят, бъди благословен за всичко, което направи.

— Аз вече съм щедро благословен — рече Еди, като пое ръката на Артемида и я вдигна към устните си.