Двайсет и трета глава


Вилата на Е. Д. Фауст бе построена в традициите на очарователните вили в Тоскана. Памела въздъхна облекчено. Да, тя беше видяла подробните планове и бе прочела архитектурните бележки, които й даде Джеймс, но след странната молба на Еди интериорът да повтори безвкусицата на Форума, доста се беше притеснила. Когато слязоха от лимузината и приближиха внушителните двойни врати от ковано желязо, в които бе поставено безумно скъпо, ръчно издухано, матирано и декорирано стъкло, тя си спомни, че и Форума отвън говореше за семпъл и класически стил. Тя хвърли поглед към Артемида, която изглеждаше надменна и прекрасна на утринната светлина. Страните й бяха привлекателно поруменели и една дълга къдрица светло руса коса се бе изплъзнала от сложната й фризура.

Богинята приглади полата на късата си туника, изхълца и после се изкиска леко. Памела я погледна по-внимателно. О, мамка му! Артемида май беше подпийнала! Защо, да му се не види, не съобрази да си отваря очите и да не ги отлепя от нея? Колко ли мимози бе изпила на празен стомах, докато Памела стискаше в забвение ръката на Аполон?

— Пияна ли си? — изсъска Памела.

Артемида се намръщи и я погледна с мътни очи.

— Безсмъртните не се напиват. Само смъртните се напиват. Не бъди глупаво малко цвете — тя размаха пръст към Памела.

Памела безмощно погледна към небето.

— Точно сега не си безсмъртна, запомни го!

Памела потисна внезапното си желание да закрещи. Вместо това погледна към Аполон за помощ. Лицето му беше странна маска в неясен нюанс някъде между бялото и зеленото. Тя гледаше как той избърсва потта от веждата си с опакото на ръката.

— Добре ли си?

Той кимна вдървено с глава.

— По-добре съм, след като слязохме от онази… — той потрепери и погледна в посоката, в която се бе отдалечила колата.

— Лимузина — каза Памела. — Това е лимузина.

Господи, тя бе оплетена в ужасяващ кошмар!

— Добре, ето какво ще направим. Вие двамата се опитайте да не говорите, освен ако не ви питат. Дори и тогава ще говоря основно аз. Да вървим! Най-добре да приключваме с това.

Памела намести на рамото си презрамката работната си чанта и тръгна енергично по прекрасните мраморни стълби, които изящно се виеха нагоре. Близнаците я последваха не толкова енергично. Точно преди да докосне старинния звънец, Памела чу тътрещ се звук зад себе си, последван от нетипичен за Артемида кикот. Памела хвърли поглед през рамо и видя как Аполон държи лакътя на сестра си.

— Тя почти падна — прошепна той.

— Невъзможно — заваляно изрече Артемида.

— О, Господи! — измърмори Памела.

Двойната врата се отвори и усмихнатото лице на Джеймс цъфна пред тях.

— Моля, заповядайте, Памела. Еди е в двора и ви чака. — Усмивката му премина в учтиво любопитство, когато Аполон и Артемида последваха Памела във фоайето.

— Това са двама помощници, които наех. Експерти, всъщност — бързо обясни Памела.

— Сигурен съм, че Еди ще бъде доволен от вашата инициативност. Цял уикенд очаква с нетърпение срещата ви. Насам, моля.

Джеймс ги поведе през огромното фоайе. Две виещи се стълби с мраморни перила водеха към втория етаж на вилата. Но мраморните перила бяха единственият завършен елемент от интериора. Всичко останало бе голо. Стените бяха само шпакловани, а подът все още бе циментов. Цялата задна стена, към която се приближиха, бе покрита с прозорци, високи от пода до тавана — толкова нови, че по тях още се виждаха фабричните оранжеви етикети. Но докато вървеше бавно из тази огромна строителна площадка, Памела не виждаше нищо друго, освен страхотния потенциал на това празно пространство.

— Ужасно е — прошепна й Аполон. — Няма под, стени и изобщо никаква украса.

— Не, перфектно е — бързо прошепна тя в отговор. — Основата е тук, но стените и подовете са напълно незавършени. Повечето прикрепени елементи дори не са инсталирани. Като бяло платно е. Моята работа е да избирам мъдро и да се погрижа това платно да се превърне в шедьовър.

Джеймс чакаше търпеливо до стъклената врата, която водеше към мястото, което — както Памела вече знаеше от плановете — беше акцентът на имението. Тя си припомни изумителния двор, около който се разгръщаше вилата във формата на отворен по ъглите квадрат. Щом доближиха Джеймс, той отвори вратата и им направи знак да влязат. Едва тогава Памела забеляза множеството хора, които се бяха събрали в двора. В отговор на учудения й поглед, Джеймс само се усмихна и посочи към средата на тълпата, където до една мраморна пейка, отрупана с мостри на материали седеше Е. Д. Фауст.

— О, Памела! — извика той, щом я зърна.

Докато се изправяше на крака, Фауст напомни на Памела на движеща се планина. Днес той отново бе облечен изцяло в черно — от добре ушития панталон до официалната копринена риза, чиито ръкави наподобяваха пищността на работната дреха на художник или, помисли тя, като мерна искрата в тъмните му очи, на ризата на пират.

— Добро утро, Еди — рече Памела. — Доста хора има тук.

— И всички са тук заради теб, Памела! — той се засмя сърдечно, а величественото му тяло се разклати като при земетресение. — Довел съм ти всички майстори. Помислих си, че ще ни спести време, ако са на наше разположение. Тук са и чакат нарежданията ни.

Памела не можа да повярва. Тя огледа множеството и очите й се разшириха от изумление. До всяка група се виждаха купища неща — очевидно мостри — от късчета плат, през парчета мрамор и други необработени камъни, до палитри с мостри на бои и имитации на мазилки. Еди бе превърнал двора си в мини базар за интериорен дизайнер. Беше смайващо и доста стряскащо хрумване. После тя си спомни, че бе довела и собствен антураж.

— Добре — Памела успя да възвърне контрола върху гласните си струни. — Прав си. Това определено ще ни спести време. Нека ти представя и моите помощници, които специално доведох тук днес.

Тя отстъпи леко, за да може Аполон да застане до нея. Артемида, която до този момент бе стояла зад брат си, загледана със съсредоточеността на подпийнал човек в една точка на ризата му, внезапно осъзна, че има публика, пред която трябва да играе. Придвижи се апатично и застана от другата страна на Памела.

При появата на златистите близнаци тълпата нададе всеобща въздишка на захлас.

— Това е Феб Делос, експерт по древноримска архитектура.

Памела изпита задоволство, когато Аполон наклони учтиво глава към Фауст, но писателят му хвърли съвсем бегъл поглед. Очите му бяха слепи за всичко друго, освен за прекрасната богиня, която стоеше от другата й страна. Памела пое дълбоко дъх и мислено стискаше палци.

— А това е сестра му, Диана. Тя е модел, известен с красотата си в цяла Гърция и Италия. Съзнавам, че би искал Бакхус да е централната фигура на фонтана, но си помислих, че може би…

Гласът й замлъкна, когато Артемида тръгна напред със съблазнително поклащащи се бедра и застана на около метър от огромния писател. Там спря, вдигна една съвършена ръка към сложната, усукана корона на фризурата си и с едно леко дръпване освободи косата си в цялата й златна дължина. Косата й се разля в плътна вълна, плискаща се около талията й. Артемида поклати глава и гривата й заблестя хипнотично на утринната светлина.

— Памела си помисли, че може би ще предпочетеш да използваш богиня за модел на статуята си — измърка тя.

Памела не можеше да не признае, че Артемида бе превъзходна актриса. Точно както в „Зуманити“, тълпата бе напълно очарована от нея. Фауст изглеждаше като ударен по главата. После примигна и по лицето му се разля широка усмивка. Той направи неочаквано грациозен поклон и елегантно размаха ръката си.

— Добре дошла, Диана! — избоботи той. — Моят дом има честта да бъде удостоен с присъствието на богинята на луната, горите и долините. — Той хвърли един бегъл поглед и на Аполон. — А ти, мой чудесни приятелю, трябва да си богът на светлината. Колко изключително забавно е, че майка ви е решила да ви кръсти на безсмъртните близнаци.

Стомахът на Памела се преобърна. Разбира се, човек, чиято работа бе да пише фентъзи, веднага би разпознал зле прикритата истина в имената им. Какво по дяволите трябва да каже? Възможно ли е Фаус да се сети кои са те в действителност?

Аполон се усмихна и заговори гладко.

— Разкрихте ни, сър.

— Моля ви, тук няма да си говорим на „сър“. Наричайте ме Еди — очите му се обърнаха обратно към жената, която продължаваше да стои пред него.

— Памела, ти вече доказа, че си геният, за който те мислих. Сега, докато стоя лице в лице с богиня, напълно съм съгласен с теб. Централната статуя на фонтана ми ще е друга. Бакхус изчезва, а прелестта на богинята Диана заема мястото му.

Памела въздъхна облекчено, а Артемида изпълни плавно грациозен реверанс.

— Не! Не подобава на една богиня да се кланя — Фауст се пресегна бързо напред и издърпа нагоре Артемида от дълбокия й поклон.

— Най-накрая — рече Артемида с притаен дъх — един смъртен, който знае как да се отнася с богиня.

Памела прехапа устни, но Еди се засмя ведро, взе ръката на Артемида и бързо я поднесе към устните си.

— Разбира се, че знам. — Той заоглежда тълпата работници, събрани около тях. — Кой от вас ще скицира тази прекрасна богиня, за да може после някой майстор на камъка да извае безсмъртния й образ в мрамор?

— Няма ли да е по-лесно да й направим няколко дигитални снимки в различни пози и скулпторът да работи по тях? — бързо попита Памела.

— По-лесно, може би, но ми се струва грешно. Твърде студено е… Твърде безлично…

— Но Диана ще бъде на разположение само до петък. След това тя има… а… а… ангажимент от преди, който не може да промени — рече Памела.

— Тогава трябва да работим бързо, тъй като искам моята богиня да бъде овековечена по начин, познат от древността. Феб, ти си експерт по Древен Рим. Как биха го направили по онова време?

— Скулпторът би скицирал модела и после би работил от скиците — Аполон замълча и изви нагоре едната си вежда. — Освен ако не сте наели Пигмалион. Мисля, че той е работил с образа на жената, който е виждал само в сърцето си. — Той внезапно насочи очи към Памела и на нея й се стори, че погледът му ще я изгори. — Но малцина от нас имат късмета да получат онова, което сърцата им желаят.

Памела се насили да не трепне. Той казваше, че е лишен от безсмъртните си сили, но когато я гледаше по този начин, тя изпитваше едновременно горещина, студ и вълнение.

Фауст сякаш не забеляза страничните действия, които се разиграваха между дизайнерката му и нейния помощник. Вниманието му беше завладяно от неговата собствена безсмъртна.

— О, но с нас е Диана, не Галатея, така че ще направим скица на модела.

— Галатея не е била богиня. Тя е била само съживен камък — леко раздразнено се намеси Артемида.

— Колко вярно! Колко вярно! — възкликна Еди. — Пигмалион не е имал щастието, което имам аз.

— Аз мога да скицирам вашата богиня, сър — един млад мъж се отдели от тълпата.

— Отлично! — зарадва се Еди. — Имаме нашия художник, имаме и нашия модел. Мисля, че ми се намират няколко снимки на оригиналния фонтан във Форума. Предполагам, че майсторите могат да работят по тях, докато рисуват нашата богиня.

Всъщност — каза Памела, докато отваряше чантата си и бързо измъкваше скицника, — помислих, че сигурно ще харесаш нещо, което никога не е правено досега. Затова си позволих да нахвърлям няколко предварителни скици на нов фонтан. Естествено, той е базиран изцяло на този във Форума, който харесваш толкова много. Не съм поставила единствено централната фигура. Исках да го направим заедно. Струва ми се, че скиците ще ти допаднат.

— Памела ги обсъди с мен и ви уверявам, че дори боговете в планината Олимп биха приветствали фонтан като този, който тя е създала — рече Аполон.

— Браво, Памела! — Еди взе скицника и закима одобрително. — Планината Олимп! — Той се разсмя. — Не бих и очаквал нещо по-малко за фонтан, славещ се със статуя на нашата Диана. Моля те, покажи тези скици на художника ни… — той спря и хвърли въпросителен поглед към младия мъж.

— Матю — рече той. — Казвам се Матю Ланд.

— Елате, Матю, Памела, Феб и моя прекрасна Диана. Нека седнем и решим какви ще са детайлите на моя дом. — Еди предложи на Артемида ръката си. Тя се усмихна сладко и положи пръстите си на копринения му ръкав. — Има ли нещо, от което се нуждаеш, Диана? — попита той, докато я водеше покрай мраморната скамейка.

— Да, наскоро заобичах нещо, наречено мимоза.

Памела едва сподави един стон, когато Еди извика на Джеймс да каже на готвача да приготви мимози за всички.

Памела погледна часовника си. Трудно й бе да повярва, че минава четири следобед. Денят беше отлетял, без да забележи. Определено резултатът надхвърляше очакванията й със светлинни години. Беше доста иронично, а и дразнещо, че трябва да благодари на Артемида за това. Памела вдигна очи от лъскавата страница на каталога с осветителни тела в древноримски стил. Еди се преструваше, че слуша Аполон и архитекта, които преглеждаха последния вариант на скицата на римската баня, но всъщност правеше това, което бе правил през последните няколко часа — зяпаше Артемида с прехласнато обожание.

Богинята беше невероятно красива. Дори очевидно обратните представители на фирмите за платове въздишаха с копнеж по перфектните й коси и тяло, както и по фините очертания на краката й. В момента тя стоеше на повдигната платформа, която Еди нареди да поставят, и държеше на единия си хълбок голяма ваза, от която, когато фонтанът бъде завършен, щеше да се излива вода. Памела се замайваше само при мисълта за огромната работа, която предстои — дори без да си представя разходите, които Еди трябва да направи, за да има това оригинално произведение на изкуството. Но клиентът й изглеждаше щастлив, а и фонтанът наистина щеше да стане много красив. Освен това нямаше да я има кошмарната анимация. Едно ужасено възклицание на Артемида при споменаването й беше достатъчно, за да накара Еди бързо да се откаже от идеята. Точно както лекото намръщване на богинята се оказа достатъчно, ужасния гиганточудовищен басейн да бъде заменен със стилна римска баня.

След като тези два въпроса бяха решени, всичко останало вървеше лесно и леко. Вкусът на Еди не беше толкова отвратителен, колкото Памела си мислеше в началото. Просто цялото му излъчване бе някак дяволски голямо. Идеите му бяха големи и то не само в епично дългите му романи бестселъри. Е. Д. Фауст изпълваше света около себе си с грандоманските си възгледи. Да, той наистина беше ексцентричен. Всъщност Памела си помисли, че прилича на герой от собствените си романи — по-голям от живота и непрекъснато готов за нови приключения. Тя се усмихна на себе си. Трябваше й време да свикне с колоритността му, но сега вече разбираше защо той толкова много привлича хората. Еди бе толкова щедър, колкото и огромен. Всъщност Е.Д. Фауст бе изключително свестен мъж.

Макар и с леко побутване и с помощта на Артемида и Аполон, Памела успя да го убеди да замени намерението си да превърне вилата в натруфена имитация на римски Форум с нещо, което започваше да й напомня на снимачната площадка на „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър. Дизайнът бе не по-малко пищен от този на Цезар Палас и Форума, но бе много по-стилен и шикозен.

Втренченият й поглед се премести от огромното тяло на Еди към Аполон. Златокъдрата му глава бе наведена, а изражението му бе съсредоточено, докато кимаше на нещо, което архитектът току-що промени в скицата. Той сякаш усети, че тя го гледа и очите му се вдигнаха. Памела бързо отмести поглед, но успя да зърне как устните му се извиват в леко загатната усмивка. Отново я хвана! Не че беше трудно. Тя хвърляше скришни погледи към него през целия ден и той го знаеше. Тя го знаеше. И въпреки това не можеше да се спре. Той бе толкова дяволски красив! Наблюдаваше го как най-щателно и в детайли обяснява на Еди и архитекта начина, по който функционират древните римски бани. През цялото време проявяваше огромно търпение към безкрайните им въпроси. Отговаряше им интелигентно и с такава съсредоточеност, че дори за Памела звучеше като ентусиазиран експерт. И нито веднъж не показа противната арогантност, която Памела очакваше да има в държанието на истинския Аполон.

Същото не можеше да се каже за Артемида. Макар да се опитваше да се държи добре, тя пак беше влудяващо придирчива и надута. За щастие, на Еди явно му доставяше удоволствие да участва в нейния божествен „шарж“. Добре че той бе настоял кухнята да е готова, преди да повика Памела за дизайна на останалата част от вилата. Цял ден Артемида занимаваше готвача с изискванията си за питиета и деликатеси. И Еди, който очевидно също обичаше хубавите храни и напитки, с радост удовлетворяваше всяка прищявка на своята „богиня“.

Аполон беше много по-различен от сестра си. Памела не можеше да не признае пред себе си, че днес той беше същият внимателен и интелигентен мъж, когото тя познаваше от предишните дни. Но той всъщност не беше истински мъж. Беше бог. Нито една жена с малко разум в главата не би обвързала живота си с някой от древните богове… Памела въздъхна и се насили отново да съсредоточи вниманието си върху страницата с осветителни тела.

— Еди — Артемида звучеше като малко намусено момиченце, — ръката ми отмаля да държа тази глупава ваза! А и ми е горещо! Мисля, че може да ми прималее, ако не седна.

— Разбира се, разбира се, моя богиньо! — Еди скочи на крака и побърза да вземе вазата от Артемида.

Без да обръща внимание на младия художник, който понечи да помогне на модела си да слезе от платформата, Еди хвана лакътя на Артемида и внимателно я подкрепяше, докато тя слизаше от импровизирания олтар.

— Гледай кое време стана! — възкликна той. — Колко несъобразително от моя страна. Стоим така от часове. Твърде дълго време, прекарано в работа за една богиня, твърде дълго! — Той вдигна голямата си ръка и дълбокият му глас заглуши дори работниците, които се трудеха над интериора на вилата. — Приключваме за днес! — извика той. — Ще се срещнем отново утре по същото време.

При тези думи на Еди се разнесоха въздишки на облекчение. Беше тежък, но продуктивен ден и макар да не й се искаше да признае, Памела беше благодарна, че Аполон я убеди да ги вземе със себе си. Тя тъкмо разтриваше схванатия си врат, когато Еди я извика с едно боботещо „Памела!“.

— А, ето те, скъпа моя — той й направи знак да се настани до Аполон, който бе седнал насреща му.

Артемида, естествено, се бе разположила до него. Тя си вееше с ветрило от пера, което Еди бе извадил отнякъде. Памела забеляза, че богинята отпива чисто шампанско от изстудена кристална чаша. Добре че след няколко дни Артемида отново ще е безсмъртна. С нейното темпо вариантите бяха два — или безсмъртие, или алкохолизъм.

— Обсъдих едно предложение с прекрасната Диана и брат й и мисля, че всички сме съгласни. Остава да чуем теб.

Памела почувства как стомахът й се свива.

— Предложение? Какво предложение?

— Всъщност е доста просто. Не е нужно тримата да пътувате всеки ден чак до Вегас, можете да останете при мен — Еди сияеше.

— Но единствената завършена част е кухнята.

Еди се изкикоти.

— Не тук. Запазил съм къща в ранчото „Спринт Маунтин“ в курорта „Ред Рок Кениън“. Предлага доста скромни условия за настаняване, но е много по-близо до вилата в сравнение с Цезар Палас. Всъщност и без друго няма смисъл да се връщате там. Вече не се нуждаем от Форума като образец. Имаме си Феб.

— Но дрехите ми… и… а… Диана и Феб не са взели много неща със себе си.

Очите на Памела се стрелнаха към Артемида. Богинята ведро отпи от шампанското си и й намигна закачливо.

Еди разсея притесненията й.

— Джеймс ще ви донесе нещата. Диана вече ми обясни, че с брат й са планирали да останат само през деня, но великодушно приемат предложението ми да удължат престоя си за цялата седмица. За мен ще бъде чест да купя на нашата богиня всичко, от което се нуждае.

— Вечеря, Еди, вечеря! От това имам нужда в момента — въздъхна Артемида. — Не мога да повярвам колко ужасно съм изгладняла.

— Разбира се — потупа нежно ръката й Еди, — беше изморителен ден. Да вървим в ранчото, да вечеряме и да се позабавляваме.

Еди се надигна тежко от пейката. Артемида вдигна ръка, така че писателят да й помогне да се изправи. И тогава, движейки се с очевидно по-клатушкащи се стъпки от обичайната й грациозна походка, тя се притисна към ръката на големия мъж. Той я подхвана сигурно и извика на Робърт да докара колата.

— Предполагам, че нямаме голям избор — рече Памела, като се колебаеше дали да погледне Аполон сега, когато останаха сами за пръв път през този ден.

— Вече съм направил своя избор, сладка Памела — усмихна й се той.

Тогава тя го погледна. Познатата му мила усмивка, предизвика стягане в гърдите й.

— Понякога е лесно да забравя кой си всъщност — меко каза тя.

Той докосна лицето й.

— Вече знаеш кой съм. Знаеш го от нощта, в която се срещнахме.

— Но ти не си просто мъж — изрече тъжно Памела.

— Точно такъв съм през следващите пет дни.

Той изимитира движението на Еди, като се изправи и й помогна да стане. Тя му позволи да я хване под ръка, докато вървяха през полупразния двор. Феб беше топъл, нормален и точно до нея. И това толкова я изплаши, че се опита да издърпа ръката си от неговата. Изведнъж той спря в средата на фоайето. Памела усети как през тялото й минава тръпка и вдигна очи към него. Лицето му беше пребледняло. Тя проследи втренчения му поглед. Джеймс държеше входните врати на вилата отворени и през тях Памела видя как Робърт помага първо на Артемида, а после и на Еди, да влязат в чакащата лимузина.

— Съвсем бях забравил за това метално същество — изпъшка Аполон.

— Хайде, този път ще се погрижа да седнеш на предната седалка. Памела го хвана по-здраво за ръката и го изтегли навън. Той беше Аполон — богът на светлината, музиката и лечението. Безсмъртен, който бе живял цяла вечност и за когото са написани поеми и песни. Но също така ужасно му прилошаваше от коли.

Загрузка...