Ангелски свят

71

Белиал е повален в краката на Рафи. Кърви от прорези и ухапвания с цели липсващи парчета плът. Трите скорпиона впиват уста в отворените му рани и започват да го изсмукват като огромни пиявици с жила.

Демонът пищи и с последните си капки енергия тромаво се бори с тях.

Кожата му се съсухря и започва да се сбръчква. Скоро, както знам, ще се спаружи и плътта му ще заприлича на телешка пастърма.

Рафи поглежда към зяпналите ги ангели и насочва взор обратно към съхнещата кожа на Белиал. Дори под маската схващам, че не е склонен на драстични постъпки пред публика. Изключено е обаче да остави да изсмучат крилата му и те да се спаружат. Но дори да можеше да махне скорпионите от Белиал, от небето щяха да връхлетят още.

Той разтваря едното крадено крило на демона и го стисва здраво в ръка. Изпод колана си измъква кухненския нож, който взе от вилата на плажа. Светлината на факлите се отразява в острието, когато го вдига преди първия замах.

Белиал още не е напълно парализиран и надава вой, когато Рафи прерязва ставата на крилото му.

То пада на земята.

Ангелите зяпат, вцепенени.

Рафи вдига ножа отново.

Неколцина воини му се нахвърлят с вдигнати юмруци, разперили крила зад гърбовете си. Смятат, че реже крилата на ангел, а те защитават свой събрат. Едно е, предполагам, да оставиш ангел да се защитава сам срещу малко момиченце и домашните й зверчета, друго — да го зарежеш срещу равностоен противник, който му ампутира крилата.

Ала ангелите не стигат достатъчно бързо до тях. Рафи отрязва и второто крило на Белиал.

Снежнобелите крила падат на земята, все още прекрасни и пълни е живот.

Рафи изритва първия озовал се наблизо ангел.

Бие се упорито срещу двама, които му се нахвърлят. Крещи им, вероятно се опитва да обясни какво прави всъщност, но тътнещото бръмчене на скорпионите във висините, гневните викове на ангелите и ревът на прибоя заглушават напълно гласа му.

Успява да отблъсне първите си нападатели, третият обаче вади меч.

Рафи разполага с едно-единствено ефективно оръжие — демонските крила, все още скрити под перушинената маскировка. Той отстъпва назад, обзет от колебание дали да ги покаже пред толкова много ангели, макар и да е малко вероятно някой да го познае под маската. Но нападателят не му оставя избор и замахва да го посече с меча си.

Демонските крила на Рафи се разтварят с трясък.

Тълпата се смълчава. Бръмченето на скорпионите заглъхва — те вече са преминали над главите ни. А сърповете по крилата на Рафи се показват навън с изщракване.

Издрънчават и отблъскват меча на противника му. Острието излита във въздуха и тупва на моравата.

Рафи свежда брадичка и се взира в ангелите със заплашителен поглед. С гигантските прилепови крила зад гърба и сърповете, блеснали в алено на светлината на факлите, той е съвършеното въплъщение на дявола.

Отрязаните крила лежат от двете страни на Белиал. Белите пера се веят на вятъра и изглеждат сюрреалистично не на място върху просмуканата с кръв трева. Когато се навежда над демона, празничната маска на Рафи само допълва ужаса на случващото се.

Ангелите го гледат втрещени. Единствените звуци са бръмченето на отдалечаващите се скакалци и грохотът на вълните, които се разбиват в скалите под нас.

След това съскането на сто ангелски меча, напуснали ножниците си, изпълва нощта.