Ангелски свят

54

Уриил повтаря с тътнещ глас:

— Ангелски органи. Маймуните кълцат на парчета ранените ни събратя, преди да успеят да се възстановят. Те търгуват с нашите пера, пръсти и други телесни части вместо с валута. И всички вие знаете колко продължително и болезнено е порастването на пръсти, да не споменавам онези части, които не можем да си възстановим.

Ангелите ревват, преизпълнени с мъст.

Уриил оставя праведният гняв да се нагнетява в тълпата.

— Толкова дълго сме чакали! Толкова дълго позволявахме на маймуните да гъмжат по тази прекрасна земя, оставяхме ги да вярват, че във вселената те са най-любимия вид на Бога. Те все още не разбират, че им е била предоставена безпрецедентна свобода да властват над Земята толкова време. От арогантност и глупост дори не осъзнават, че няма друга така малоумна раса, която да превърне в свой дом легендарно бойно поле!

Тълпата избухва в кикот и подсвирквания.

Уриил се усмихва на гостите си:

— Но аз ви нося изумителни новини, братя и сестри. Новини, които ще поставят на мястото им човеци като този. Новини, които ще ни позволят да ги накажем с Божията благословия!

Тълпата затихва.

— Чули сте слуховете — продължава архангелът. — Чували сте за съмненията. Дошъл съм да ви кажа, че са истина. Знаменията са тук. Имаме твърдо доказателство за причината Гавраил Вестителя да ни доведе на Земята!

Публиката започва да мърмори очаквателно.

— Няма нужда да се чудим оттук насетне, братя и сестри. Няма нужда да се караме и да обсъждаме дали това е учение или схватка с Падналите, или просто поредното предупреждение към хората, които ни замерват с камъчетата и скалите си… — той поспира за драматичен ефект.

Публиката се смълчава.

Уриил плъзва поглед по ангелите.

— Библейските скакалци са тук!

Бръмченето на шепота бързо прераства във възбуден рев.

Архангелът оставя виковете да се усилят, преди да вдигне ръце, за да ги усмири.

— Както мнозина от вас знаят, част от работата ми е да посещавам Преизподнята. Вчера отворих Бездънната пропаст. От нея се издигна черен дим и затъмни слънцето и въздуха. И от дима върху земята се спуснаха скакалците. Точно както е предсказано, лицата им бяха лица на хора и имаха опашки на могъщи скорпиони. Хиляди и хиляди бяха. Изливаха се в небесата!

Като по даден знак всички ангели в тълпата се обръщат в една и съща посока и се взират в небето. Забелязвам тъмния облак на хоризонта, още преди да чуя звука, който са доловили и те.

Облакът се взривява, от него бълва още по-плътен мрак и нараства стремително. Басовото бръмчене бързо се превръща в гръмотевичен рев.

Чувала съм го и преди.

Шум от рояк скорпиони.

Всички са се смълчали и стоят вцепенени, загледани в кълбящия се облак, устремен към нас.

Уриил вдига ръце, сякаш се готви да прегърне тълпата.

— Имаме своето потвърждение, братя и сестри. Онова, което очаквахме. Онова, за което сме били родени. Онова, заради което живяхме, дишахме и мечтахме, най-сетне е тук! — Гласът му отеква като тътнеща заповед в главата ми. — Ще бъдем като…

Богове.

— … героите от Древността! — Той си поема дълбоко дъх. — Най-сетне! — Втори път вдишва дълбоко и издува гърди от задоволство. — Време е за Съдния ден! Легендарният апокалипсис НАСТЪПИ!