Ангелски свят

45

Излизаме от вътрешността на фабриката за чудовища, вървим по тухлен коридор и се озоваваме в друга зала. Навремето, предполагам, е било магазин за сувенири, ако се съди по пощенските картички и ключодържателите на забравен стелаж до вратата.

В помещението няколко човешки слуги общуват със затворници. Слугите се открояват с чистите си лица, сресани коси и прани дрехи. Освен това излъчват увереност, каквато затворниците не притежават.

— Маделин — подвиква Доктора.

Към нас се приближава жена с мускулесто телосложение и вид на застаряваща учителка по балет. Всяко нейно движение е изящно и плавно, явно е свикнала да се намира на сцена или на модния подиум. Прошарената й коса, стегнатата в прибран кок, само подчертава изумрудените й очи.

— Ще намериш ли място за нея? — пита Доктора тихичко.

Маделин ме оглежда, колкото да добие набързо впечатление какво представлявам. Тя ме оценява, взема предвид косата ми, ръста, всяка гънка и плоскост по лицето ми. Запомня ме, каталогизира всичките ми черти и качества. Поглежда през рамо към събраните затворнички.

До една са жени и стоят по двойки. Има двойка близначки с еднакви рижави коси и луничава светла кожа. Другите чифтове вероятно не са сестри, но на пръв поглед много си приличат. Чифт пищни дами с шоколадова кожа, чифт кльощави девойки с руси коси до раменете, чифт високи жени с мургава кожа и маслинови очи…

Маделин оглежда присъстващите и отново се обръща към мен. Накрая заключава:

— Не подхожда нито по телосложение, нито по възраст.

Вратата се отваря и един мъж набутва вътре чифт тийнейджърки — с тъмна коса, високи скули и дребни като мен.

— А тези? — пита Доктора.

Маделин завърта фокуса на лазерния си поглед към новодошлите. После пак ме поглежда.

— Тези двете са добра двойка — загорелият тип, който ги е довел, посочва момичетата.

— И тази тук ще ни свърши работа — Маделин кимва към мен.

— Смяташ да заявиш на архангела, че това е най-добрата прилика, която сме намерили? — пита непознатият.

При споменаването на „архангела“ цялата ме полазват тръпки.

— Същият тен, същото телосложение — пояснява Маделин. — След грим и подстригване ще изглеждат близначки.

— Ако не се получи, слагаш главите на всички ни на пангара, не само твоята — напомня мъжът.

Маделин поглежда към Доктора, който кима.

— Размени ги.

Изражението на мъжа помрачнява.

— Само защото той държи съпруга ти на сигурно в затворническа килия, не ти дава основание да заменяш живота ни за неговия всеки път, когато добрият доктор щракне с пръсти!

— Дейниъл, моля те, направи каквото те помолих! — тонът на Маделин е заповеден и подправен с капчица заплаха.

Дейниъл си поема дълбоко дъх. Всички ни зяпат, доловили напрежението.

Той оглежда двете момичета, хваща едната за ръката и я извежда навън.

Хладнокръвната ми половина предупреждава да не питам какво става. Поне доколкото успявам да преценя, всичко се урежда в моя полза. А и ще помогне на сестра ми.

— Държиш някого заложник ли?

Все някой ден трябва да се науча да си затварям устата.

— Всички тук сме заложници — отвръща Доктора. — Правя каквото е по силите ми, за да опазя нечий живот.

Обмислям думите му. Придърпвам го настрани и прошепвам:

— Ако бягството от затвора не се развие както трябва, ще се погрижиш ли за безопасността на майка ми?

— Майка ти ли е дамата, която търчи наоколо и задейства алармите?

Кимам.

— Не мога да ти обещая подобно нещо.

За моя изненада от неговия отговор ми става по-добре, отколкото ако ми беше обещал да се погрижи за мама — поне е честен с мен.

— А ще опиташ ли?

Доктора не изглежда особено доволен.

— Освен това Пейдж би я слушала…

Не е съвсем вярно, предвид какви неща ни казва да правим майка ми, но не е нужно да навлизам в подробности пред събеседника си.

Той се замисля за момент, после кима.

— Ще се опитам.

Надали е възможно да получа по-добър отговор.

— Има и една жена на име Клара…

Доктора поклаща глава:

— Не съм магьосник. Извън възможностите ми е да изтрия ад като Алкатраз от лицето на земята. Мога да ти обещая да пазя само един човек.

Той се отдалечава от мен и дръпва Маделин настрани. Двамата си шепнат в ъгъла, а на мен ми оставят време да осъзная положението.

Тъмнокосата тийнейджърка пристъпва по-близо до мен. На височина сме равни. Телосложението ни е сходно; косите и очите ни са еднакво тъмни.

Чифтове еднакви момичета.

Архангел.

Като сега виждам пред очите си Уриил, политикът, да прекосява клуба в гнездото с двете си еднакви, уплашени жени.

Инстинктивно посягам да погаля мечето меч в опит да се утеша с меката му козинка, но напипвам само празно пространство.