Ангелски свят

65

Вместо да летим основно над суша, пресичаме полуострова по диагонал и стигаме до Санфранциския залив. Оттам планът е да минем по протежение на Залива, като следваме грубо крайбрежието. Така пътят до Алкатраз се удължава, но пък мъглата над морето е гъста, както и подозирахме. С всичките онези ангели и скорпиони във въздуха тази нощ, Рафи сметна, че е по-добре да летим над вода и се оказа прав.

Въздухът е влажен и вятърът — леден. При все палтото ми, Рафи е истинският ми извор на топлина и аз жадно се наслаждавам на докосването до тялото му, докато се носим през мъглата.

Той накланя глава, сякаш е чул нещо.

Свива встрани, за да проучи какво става. Намираме се в средата на облак и нямам представа откъде изобщо знае, че се движим в правилната посока, да не говорим как успява да се ориентира по някакъв слаб звук, който дори не съм в състояние да чуя, но на него му е по силите.

Носим се през най-гъстата мъгла и беззвучно се плъзгаме по най-долните й валма, провиснали над залива. Разсеяната лунна светлина сияе бледо на фона на мазния мрак отдолу.

Чувам приглушеното бръмчене на двигатели, които разплискват вода, още преди да видя корабите.

Под нас половин дузина корабчета си проправят път през залива. Не виждам ферибота на капитан Джейк. Няма и причина, разбира се, да бъде с тях, но не мога да не се надявам, че това са бегълците от Алкатраз. Корабчетата не са нищо повече от рибарски катери, но все пак са достатъчно големи да поберат по десетина човека всеки.

Дали Ди и Дум са успели да организират спасителна експедиция?

Ако е така, впечатлена съм. Това ще рече, че, следователно, са били в състояние да съберат достатъчно кораби, да се надяваме, та да измъкнат всички на едно пътуване. И изглежда, че разумно са решили да се възползват от мрака и мъглата, като се отдалечат от кейовете по вода вместо по суша.

Рафи се плъзга ниско и безшумно обикаля корабите, малката флотилия му е не по-малко любопитна, отколкото на мен.

Палубите гъмжат от хора, сбутали се един в друг заради студа. Сигурно някой е мярнал по-тъмния ни силует на фона на небето, защото двигателите замлъкват и корабите остават да дрейфуват безшумно в нощта. Виждам хора с пушки, насочени към небето, но повечето не се целят в нас, значи не се забелязваме кой знае колко. А най-добрата новина е, че никой не стреля.

Имат заповеди, предполагам, да стрелят само като последна възможност, понеже шумът дори от един изстрел ще привлече към тях цяла орда чудовища. Корабите видимо се справят добре в тихото си прокрадване през мъглата. Ако това са бегълците от Алкатраз, вероятно плават от часове, което ще рече, че през повечето време са били с изключени двигатели.

Никъде не се забелязват нито светлина, нито движение, нито звук, с изключение на покрива на най-големия кораб, който предвожда флотилията. Отражението на водните вълни и лунната светлина в мъглата са достатъчни да се види, че за покрива има вързано нещо.

Това е мятащ се скорпион.

Над гърчещото се чудовище е приведен и човек. Докато безмълвно прелитаме покрай него, успявам да ги видя по-добре.

Тялото и опашката на тварта са здраво вързани. Устата е запушена и звярът издава задавено съскане, докато трескаво се опитва да ужили наклонената над него жена.

Тя е погълната от заниманията си и не ни забелязва. Рисува нещо по гърдите на скорпиона. Не виждам лицето й, но това може да бъде само един човек.

Майка ми е жива и очевидно не е пострадала.

От двете й страни стоят двама души, всеки с пушка. По мускулестите ръце на единия и нафуканото излъчване на другия съдя, че вероятно са Татуирания и Алфата. В такъв случай мама трябва дяволски да ги е впечатлила по време на бягството, иначе не биха я защитавали, докато си драска по скорпиона.

Прелитаме над кораба, но е твърде тъмно да видя с какво точно се занимава майка ми.

— С червило е нарисувала на гърдите му сърце и в него пише „Пенрин и Пейдж“ — прошепва Рафи в ухото ми. Правим втори кръг в посока към кея. — А сега рисува цветя по корема на изчадието.

Не успявам да сдържа усмивката си и да не поклатя глава.

Олеква ми.

И за миг притискам Рафи по-здраво в хватка, която човек би могъл да сбърка и с прегръдка.