Победа на злото

Глава първа

Първото подхвърляне, което Мадисън направи, беше в момента, в който Солтан Грис застана на подсъдимата скамейка в претъпканата съдебна зала.

Лорд Търн направи реверанс към собствената си охрана, вестниците и Вътрешната полиция, които обявиха, че не могат да предотвратят бунтове, ако хората не бъдат информирани минута по минута за хода на делото. Те изтъкнаха, че не съществуват закони или наредби, които да забраняват това: просто идеята беше нова. Въпреки собственото си мнение, лорд Търн се беше съгласил делото да е публично.

Мадисън, който стоеше зад цялата работа, не можеше да иска нищо повече.

Най-голямата съдебна зала в старата крепост беше претъпкана от подиума до входната врата. Платформи висяха даже от подпорите. Сивият камък гледаше шест хиляди човека, натъпкани в зала, която беше предназначена едва за четири хиляди. Високите прозорци пропускаха вълни от прашна слънчева светлина.

Екипите от „Вътрешен обзор“ бяха в екстаз. Никога преди това не бяха допускани в съдебна зала. Те търчаха насам-натам, пъхаха камери пред лицата на хората, удряха устите с микрофони, казваха на хората да гледат в тази или онази посока, през цялото време се блъскаха с фотографи от пресата и се препъваха в репортерите.

Лорд Търн напразно удряше с чукчето си гонга пред себе си. Той почти беше изпаднал в отчаяние: всичко тук се гледаше по целия Волтар и с известно закъснение по цялата Конфедерация. Беше сигурен, че хората са на път да получат впечатлението, че той ръководи един много разпуснат съд. Безумно му се искаше тия продавачи на закуски и питиета да спрат да предлагат стоките си, крещейки с пълна сила.

Едва когато главният му помощник донесе един електронен мегафон, се възвърна надеждата му, че ще бъде чут. Той го насочи към гонга и силно тресна с чукчето си. Резултатът беше заглушителен.

— Съдът заседава! — изръмжа лорд Търн. — Ако затворникът Солтан Грис заеме подсъдимата скамейка, мога да прочета обвиненията срещу него!

Мигновено утихване.

Силно окован, Солтан Грис седеше на една скамейка, обграден от тримата адвокати, които му беше намерила вдовицата Тейл (мисис Грис). Грис си беше мислил, че ще бъде облечен в сив костюм на офицер от Общите служби.

Вместо това, той се появи в черната униформа на полковник от батальон на смъртта към Апарата. Беше се възпротивил, но адвокатите му бяха казали, че няма избор. Даже трябваше да сложи алените ръкавици.

Солтан Грис беше изплашен: като добавка към всичко останало, той страдаше и от сценична треска.

Тримата адвокати се опитваха да изглеждат уверени. Те бяха възрастни мъже: двама от тях бяха служили като съдии във Вътрешната полиция, а третият беше изпълнител на смъртни присъди, който беше работил за някакъв лорд. Грис им нямаше доверие. Беше му обяснено обаче, че това е най-доброто, до което може да се добере някой като защитници на престъпници на Волтар, и макар че трябваше да ги приеме, той все пак не вярваше, че те са на негова страна: обяснението му беше дадено от Мадисън.

Явният му отказ да отиде до ограденото място започна да предизвиква буря от животински звуци сред събраното множество, двамата адвокати му дадоха начален тласък, след което го сграбчиха двама сержанти. С дрънчене и трополене на оковите Грис беше избутан до издигнатия ограден стол: вратата му беше отворена и Грис беше набутан вътре, като мигновено стана център на всички погледи. Към него полетяха викове на омраза като гранати. Един лъч мръсна слънчева светлина, който влизаше през един кръгъл прозорец горе, го заслепи. Грис беше объркан.

Като използва отново високоговорителя пред гонга, лорд Търн помоли за тишина. Той заметна алената си тога и се наведе на масивния си стол към Грис.

— Вие сте Солтан Грис — каза лорд Търн — офицер от Координирания информационен Апарат. Потвърдете, ако това е така.

Грис преглътна трудно и кимна.

Търн много се надяваше всичко да свърши бързо.

— Обвинен сте в лъжливо и углавно двуженство, извършено в този затвор. Можете да направите каквото искате изявление, преди да бъдете осъден.

Грис разтреперано пое дълбоко дъх. Престъплението му изискваше смъртно наказание. Той просто не виждаше как може да се отърве от него. Не беше видял Тийни в залата, но предполагаше, че тя разполага с документи за предишните му бракове и че ги е дала на съдията. Изглежда със сигурност щеше да загуби.

Понеже не отговори веднага, животинските звуци започнаха отново. Охраната беше иззела всички оръжия на зрителите, но това не включваше чанг-попс и захарните пръчици. Няколко снаряда полетяха към него. Той доби представата, че хората не го обичат кой знае колко. Умът му беше объркан.

Лорд Търн отново удари гонга, за да въдвори ред. На Грис това му подейства като шок. И изведнъж ВДЪХНОВЕНИЕ! Щеше да каже онова, на което го беше подучил Мадисън.

Грис извика:

— Обвинявам Джетеро Хелър! Той е причината за всички престъпления!

Каквото и да беше очаквала да чуе обширната аудитория, то не беше това. Изведнъж настана такава тишина, че се чуваше падането на прашинките.

Лорд Търн се изпъна на стола си и премигна. След това каза:

— Момент, моля. Джетеро Хелър е Кралски офицер. Вие бяхте НЕГОВ затворник в този затвор. Но сега НЕ става въпрос за това дело. Обвинен сте в лъжлив и углавен брак, извършен между тези стени.

Грис набра смелост. Още не го бяха осъдили. И тримата му адвокати кимаха. Той извика:

— Аз продължавам да обвинявам Джетеро Хелър!

През залата премина объркано шушукане.

Лорд Търн каза с недоверчив глас:

— Обвинявате го, че ви е принудил да извършите двуженство?

Грис погледна към адвокатите си. И тримата му кимаха. На пейката зад тях Мадисън се хилеше. Грис каза:

— Категорично. Той отказваше да изпълнява нареждания. Той напълно подивя. Джетеро Хелър ме постави в ситуация, в която единственото, което можех да направя в своя защита, бе да се оженя още веднъж.

Шумът в залата се усили: беше на път да се превърне в объркан рев.

Лорд Търн отново удари гонга.

— Чиновник, — обърна се той към записващия на едно по-ниско бюро, — този подсъдим своеволно се отклонява от темата. Задраскайте тези бележки в стенограмата.

Усмивката на Мадисън обаче стана още по-широка. Можеше и да ги изтрият от записа, но те се излъчваха от „Вътрешен обзор“ по целия Волтар и скоро щяха да обиколят цялата Конфедерация.

Най-възрастният адвокат на Грис, единият от двамата бивши съдии към Вътрешна полиция, се изправи и помоли за внимание.

— Ваша Светлост — обърна се той към Търн, — ние признаваме обвинението за двуженство във вашия затвор, но ще се опитаме да докажем, че то е било напълно оправдано.

— КАКВО? — извика Търн.

Старият адвокат каза:

— За да изясним ситуацията, ще трябва да призовем много свидетели. Те ще потвърдят много престъпления и ситуации, които очертават историята на това обвинение и съм сигурен, че когато стигнем до края на този процес, вие ще се съгласите, че смекчаващите вината обстоятелства са толкова силни, че вие ще се принудите да признаете клиента ни за невинен.

Лорд Търн изръмжа:

— Не си позволявайте да ми казвате до какви изводи ще стигна! — Тогава той видя, че камерите на „Вътрешен обзор“ са насочени към него и реши, че не трябва да изглежда необоснован или предубеден. — Можете обаче — изръмжа той, — да повикате свидетелите си и ще продължим делото.

Духът на Мадисън полетя към седмото небе. Точно това беше планирал и на точно това се беше надявал. Беше осъществил една мечта на връзките с обществеността. За малко да изкрещи от задоволство. Стотици мили заглавия се опваха пред очите му като ревяща река от най-черно мастило.

И всичко това за Хелър!

Глава втора

Един съдебен процес, който по волтарианските стандарти трябваше да свърши за десет минути, се влачеше изкусно и под вещото ръководство на Мадисън дни и седмици, а както се надяваше той, и месеци, съвсем в Земен стил.

При това раждаше заглавия за всеки ден, както и часове предавания по „Вътрешен обзор“.

По време на вековното си присъствие на съдийската скамейка двамата стари съдии от Вътрешната полиция бяха виждали и съдили сред всевъзможни шикалкавения и бюрократични извъртания, които десетките хиляди подсъдими някога бяха измислили — а тези затворници са имали много, време за мислене преди процесите. Старият изпълнител на смъртни присъди беше чул всякакви молби и хитрости, които ужасените жертви и покрусените семейства се бяха напъвали да измислят. Много от тях бяха свършили работа и те ги използваха до една в делото на Грис.

Основният стил на защита обаче беше винаги същият — повече или по-малко.

Повиквани от адвокатите на Грис свидетели заставаха на свидетелското място. Всеки един от тях излагаше в подробности необорими и ужасяващи доказателства за някое престъпление на Грис. Макар че голяма част от тези престъпления вече да се бяха появявали във вестниците преди процеса, тук те се излагаха, преиграваха и обсъждаха часове наред едно по едно, докато нито една противна и гнусна подробност не оставаше за въображението. Намираха отрепки и ги вкарваха в залата. Даже се ексхумираха тела, които изпълваха залата със смрадта си.

Грис ставаше все по-уверен, даже по-наперен, под светлините на рампата? Когато ден, два или даже три се посвещаваха на едно престъпление, той отново заставаше на подсъдимата скамейка и признаваше доказателството за вярно, че той наистина го е извършил и че като офицер от Апарата, се признава за виновен, НО при всяко подобно заявление казваше високо: ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР МЕ ПРИНУДИ ДА ГО ИЗВЪРША. ВСИЧКО СТАНА ЗАРАДИ НЕГО.

Заглавия, заглавия, заглавия, часове наред по „Вътрешен обзор“. Ден след ден. Седмица подир седмица. Обществената ярост срещу този офицер от Апарата растеше с такава скорост, че лорд Търн нае танкове и ги разположи пред всяка врата. Съдебната зала не само че беше претъпкана всеки ден, ами и целият хълм, на който беше разположена старата крепост беше пълен със зрители. Всеки телевизор с „Вътрешен обзор“ на Волтар беше гледан от цели тълпи.

На няколко пъти лорд Търн се обръщаше към адвокатите на Грис с думите:

— Как в името на нещо свято това продължително очерняне на клиента ви ще го оправдае?

Адвокатите спокойно пренебрегваха объркването на Търн. Те просто продължаваха да вадят наяве нови и нови престъпления. Грис продължаваше да се признава за виновен. Той продължаваше и да твърди, че Хелър го е принудил да ги извърши. И така шоуто продължаваше.

Във Флота всички започнаха много да се разяряват.

Тези обвинения от един „пияница“, който си седеше в залата и се хилеше в черната си униформа на полковник от Апарата, непрекъснато обвиняваше един Кралски офицер от Флота — и то не кой да е, а Джетеро Хелър — и който никога не обясняваше как и защо е бил принуждаван да върши всичко това, започваше да става много повече, отколкото Флотът можеше да понесе.

Съдът имаше заседания само сутрин и един следобед Мадисън получи спешно повикване от Ломбар Хист да отиде незабавно на плаца на Апарата в Правителственото градче.

Той влетя в градчето, но беше отклонен от патрул да Апарата към един вход през скалите долу. Макар и оттук, той успя да зърне плаца: беше пълен с коли на щаба на Флота, които имаха адмиралски вимпели.

Ломбар Хист беше в една задънена стая под офиса му. Той посрещна Мадисън, веднага щом специалистът по връзки с обществеността излезе от еърбуса си.

— Трябва да ми помогнеш — каза разтревоженият Хист. — Там горе има една делегация. Най-висшите офицери от Флота. Флотът надминава по брой Апарата най-малко десет пъти. Много са ядосани на онова, което Грис приказва! Ами ако се разбунтуват?

— Слушай сега — каза Мадисън със спокоен и убедителен глас, — това е проблем в компетенцията на връзките с обществеността, а ние се справяме много успешно досега. Основните принципи са покритие, дискусии и доверие. Ние определено имаме покритие: всеки вестник ни дава първа страница всеки ден, а предаванията на „Вътрешен обзор“ са страхотни. Присъствието на публиката е много важно за дискусията. Ние просто не можем да минем без нея. Единственото, което трябва да добавим, е максимално доверие.

— Това е нещото, което се разклаща — каза Ломбар Моето.

— О, не, не — прекъсна го Мадисън, — та това е част от плана. Това е една изпратена от небесата възможност за изграждане на имидж. Можеш чрез нея да изпратиш общественото доверие чак до звездите! Това е само още една страхотна възможност да се проявиш като СИЛЕН МЪЖ! Някой, с когото не могат да си играят! Сега само ми дай една от ония предварително подписаните от Великия съвет. Ще изпратя да повикат снимачния ми екип. А ти просто поддържай нетърпението на ония адмирали, докато аз наглася нещата.

Доста по-уверен Хист направи каквото му беше казано.

Един час по-късно в подобния си на пещера офис, той застана пред камерите на екипа на Мадисън, изпъна се в червената си униформа и се взря в депутацията в сиво-синьо.

С гърмящ глас и като използваше речта приготвена му от Мадисън, той се развихри в лицата на най-висшите офицери от Флота, които даже не беше поканил да седнат:

— Дошли сте тук, за да се оплачете от твърденията на затворника Грис. Трябва да ви уведомя, че той не е представител на Апарата. Офицерите от Апарата са честни и благородни мъже, които не могат да бъдат порицавани. Това е повече, отколкото мога да кажа за офицерите от Флота. Вие се осмелихте да поставите под въпрос онова, което аз, Диктаторът на Волтар, заповядах. Заради това знайте всички, че със заповед на Великия съвет, подписана и от лорда на Флота, който е негов член, следните наредби влизат в сила от този момент нататък:

А) На нито един офицер или служител във Флота не се разрешава да споменава името на Джетеро Хелър.

Б) На нито един офицер или служител във Флота не се разрешава да говори лоши неща за Апарата.

В) На нито един офицер или служител във Флота не се разрешава да се оплаква от мен, Ломбар Хист, по какъвто и да е начин или пък да поставя под съмнение някоя моя заповед, без значение как или кога е издадена.

Г) Офицерите от Флота трябва да козируват на всеки офицер или служител в Апарата.

Д) На всеки нарушител на тези наредби ще бъде отнета едногодишна заплата.

Депутацията при мен е разпусната. Махайте се оттук веднага!

Един възрастен побелял адмирал, цялата предна част, на чиято униформа беше златна от отличия, пристъпи напред:

— Хист, оттук даже виждам, че заповедта, която държиш в ръка, няма Кралски печат. Поради това тя не може да бъде приведена в сила, тъй като не е валидна.

Хист се изпъчи като червена светкавица. Камерите снимаха.

— Вие сър, току-що нарушихте два пъти член В от този документ. Поставихте под въпрос заповед, която издадох, а депутацията, която дойде при мен толкова безочливо, още не е напуснала! Заради това — и той посегна към бюрото си за втора заповед, която Мадисън беше написал за всеки случай, — целият Флот се ограничава в рамките на неговите кораби и бази, като тази заповед дава право на Армията да я приложи в сила. Сега козирувайте и НАПУСНЕТЕ!

Те не козируваха. Тръгнаха си.

Снимачният екип излезе навън, за да ги покаже как се качват на еърбусите.

Ломбар беше изпаднал в екстаз.

— Те се подчиниха! — каза той на Мадисън. — Видя ли лицата им? Почти морави! Но ги сплаших! Брей, изведнъж си давам сметка, че мога да ги използвам, за да освободя Апарата от Калабар и да започна да организирам сериозно нахлуването в Блито-3!

— О, да, наистина — отвърна Мадисън. — Днес ти направи една гигантска крачка към получаването на тотална власт и короната.

— Така е наистина — съгласи се Ломбар въодушевено. — Когато хванем Роксентър и го върнем на трона му там, имам намерение да му кажа какъв безценен помощник си ти.

Мадисън се ухили.

Това беше от хубаво по-хубаво.

Да, пристигането му у дома щеше да бъде знаменито.

Той просто трябваше да е сигурен, че е завършил работата си по Хелър.

Глава трета

Мадисън вече усещаше, че е време да направи една решителна крачка в проекта си. При този, съдебен процес според учебниците си той досега беше използвал техника, която беше известна под името „оскърбителна асоциация“.

Ден след ден, докато продължаваха отвратителните свидетелски показания лорд Търн предизвикваше адвокатите на Грис, като изискваше от тях да му обяснят как точно беше свързано едно или друго престъпление с Джетеро Хелър. Всъщност всеки път, когато Грис заемаше мястото на обвиняемия, за да се признае за виновен и да заяви, че е извършил поредното престъпление заради Хелър, лорд Търн не пропускаше възможността отново да изиска обяснение — какво общо имаше това с обвинението срещу Грис и какво общо имаше то с Джетеро Хелър. Но адвокатите на Грис бяха стари, опитни майстори и с една или друга законна заобикалка настояваха да представят случая ИЗЦЯЛО, преди да дадат каквото и да било съществено обяснение. Те тържествено обещаваха на лорд Търн, че когато му дойде времето ще разкрият как точно престъплението двуженство е извършено от Грис заради Хелър.

Образът на Хелър се забулваше във все по-голяма мистерия. Сега беше моментът той да стане по-пълнокръвен. За майстор във връзките с обществеността от ранга на Мадисън това беше фасулска работа. Следващата стъпка на фона на продължаващия процес беше да започне да преправя имиджа. Беше време мюзикълът да бъде пуснат на сцената.

Той се свърза с Хайти Хелър по видеотелефона.

— Разбрах — каза той, — че пиесата „Престъпникът“ е готова за представяне на сцената.

— Това е вярно — отвърна тя. — Декорите, костюмите и музиката са изрепетирани и готови за пускане. Струва ми се обаче, че сега не е най-подходящият момент за това. Има политически подтекст, а политическата ситуация в момента е доста несигурна.

— О, небеса — възкликна Мадисън, — това ли е проблемът? Не го мислете. Мога напълно да ви гарантирам, че вие няма да пострадате по никакъв начин. Хист ще направи каквото му кажа аз.

— Забелязах това — каза Хайти.

— Ами, хайде тогава, действайте. Хората така или иначе го мразят, а вас ви обичат. Той не би посмял с пръст да ви пипне. Между другото, имате ли някакви вести от скъпия Джетеро?

— О, когато се показах с бижуто му, един наблюдател от Флота ми писа, че е сигурен по начина, по който запасите от гориво на Апарата намаляват, че Джетеро е на Калабар. Но това е невъзможно. Той никога не би застанал на страната на бунтовниците.

Мадисън знаеше много добре, че Хелър е на Калабар, но каза:

— Разбира се. Е, да пуснем ли по афишите реклама за мюзикъла за утре вечер?

— Ако можете да гарантирате, че няма да се случи нищо лошо на хората от трупата. Имаме си работа с главорези от Апарата и не ми се ще хората ми да пострадат.

Безсрамният Мадисън каза:

— Напълно гарантирам с честта си на джентълмен, че нищо лошо няма да се случи на групата ви и че няма да пострадате по никакъв начин. Хист просто трябва малко да понамали темпото, това е всичко.

— Добре — каза Хайти, — утре вечер я пускаме пред камерите, на живо. Приятно гледане.

Мадисън се обади на менажера на „Вътрешен обзор“, за да му продиктува няколко реклами, които да бъдат пуснати веднага и на често. До една звучаха адски предизвикателно. Мадисън искаше целия Волтар пред телевизорите на следващата вечер, както и цялата Конфедерация след това.

В шест и половина на другата вечер, Мадисън намери Ломбар в офиса му в Правителственото градче. Влезе с много притеснен вид.

— Шефе, само след няколко минути има нещо, върху което искам да привлека вниманието ти. Опитах се да го спра, но тия във „Вътрешен обзор“ са много твърдоглави. Не искаха да ме послушат, а на всичкото отгоре даже не искаха да ми кажат за какво става въпрос. Видя ли рекламите по телевизията?

Ломбар четеше някакви доклади за караници и размирици между Армията и Флота, причинени от половинчатите опити на Армията да наложи на Флота карантина върху базите. В известен смисъл му доставяше удоволствие да ги гледа как се карат помежду си, вместо с него. Увереността му растеше. Имиджът на силния мъж явно действаше ефикасно. Той почти не обърна никакво внимание на това, че Мадисън включи „Вътрешен обзор“.

Говорителят на рекламите обяви: „Само след петнайсет минути гледайте новия мюзикъл на ХАЙТИ ХЕЛЪР «Престъпникът» на живо, на живо, на живо. Музиката му е от съвършено нов тип — нарича се «първи такт», който не сте чували никога досега. Участват стотици изпълнители. След премиерата по «Вътрешен обзор» мюзикълът ще бъде показан и на сцената на амфитеатъра в Джой сити. Така че това е първата ви и последна възможност да го гледате безплатно. Хайти Хелър залага живота си на карта, за да ви го представи. Тичайте навън, събирайте съседи, приятели и минувачите по улицата и ги поканете пред телевизора си. Това може да е последния ви шанс да гледате Хайти. ОСТАНЕТЕ С НАС!“

Обикновено по „Вътрешен обзор“ не се пускаха никакви реклами, така че самият факт, че сега се появяваха на всеки кръгъл час през последните трийсет и шест беше само по себе си сензация. Едва ли имаше някой, който да не усеща, че тази вечер щеше да се случи нещо. Изявлението „залага живота си на карта“ въобще не беше разбрано. Да не би да беше решила да предизвиква смъртта или нещо такова? Милиардите страстно предани на Хайти Хелър почитатели реагираха по милиарди различни начини. Някои от тях легнаха болни при мисълта, че нещо може да се случи на „тяхната скъпа Хайти“. Комуникационната централа на „Вътрешен обзор“ беше блокирана през целия ден от разтревожените обаждания от всички краища на планетата, както и от някои други планети, които просто закъсняваха с няколко часа.

След рекламата последваха новини. Тъй като голяма част от телевизионното време беше посветено на отразяването на съдебния процес, самата новинарска емисия можеше да се занимае с някои други събития. Спомена се, че боевете на Калабар като че ли утихват с изтеглянето на отрядите на Апарата. Няколко вестника обсъждаха вероятността за наказателна акция, която да бъде осъществена на една от няколко незавладени планети. В единия пишеше, че някоя си народност била създала ново и опустошително оръжие, поради което били необходими боеве преди завземането, а добре информиран източник съобщи, че това можело да бъде планетата Блито-3. Ломбар се озъби доволно на това съобщение: Мадисън му беше обяснил, че такова изтичане на информация „подготвя общественото съзнание“.

След това започна излъчването на мюзикъла с рева на публиката в студиото. Всички изпълнители бяха представени както обикновено. После завесата се вдигна под звуците на фанфари. На фона на рагтайм в погребална версия демоните и пребитите хора започнаха да вият и стенат. Спектакълът беше започнал. На сцената се появи Хайти, която разказа съдържанието на сцената и историята на брат си, както и своята собствена, в една великолепна ария.

Мадисън хвърли един поглед към Ломбар. Той сякаш изпитваше задоволство при гротескния, вид на демоните и насилието спрямо хората. Явно не беше схванал истинското внушение на пиесата.

Подменянето на брата мина, сестрата го описа в една песен, а хорът и декорите бяха превъзходни.

Ломбар сякаш се забавляваше с нещо, докато гледаше. Той даже тропна няколко пъти с крак в такт с музиката. Светоусещането на Ломбар беше такова, че той не схващаше смисъла. Но Мадисън знаеше, че с никой друг на Волтар не беше така. Всички знаеха, че братът на Хайти е Джетеро Хелър. С прикритата намеса на Мадисън главната мъжка роля в пиесата беше поверена на един красив рус младеж от Манко, висок шест фута и два инча.

В последната част на пиесата, точно преди финалната сцена Хайти Хелър в ролята на сестра на престъпника стои на скарата на локомотива на един много измислен влак, който го ограбват. Изнасят се сандъци и чували с плячка. Един от крадците отива при нея, отваря една кутия и казва: „Виж, намерихме някои от дрехите на демоните, ха, ха, намерихме някои от дрехите на демоните.“ И той вдига алена генералска униформа от Апарата.

В този момент Мадисън погледна към Ломбар. Диктаторът на Волтар седеше стъписан.

В този момент Хайти отмята назад глава и се изсмива. После вади една сикс-гън и стреля във въздуха, за да привлече вниманието на селяните в близките ниви. Те всички притичват и Хайти им изпява една песен.

Под съпровода на рагтайма Хайти запя баладата, както само тя можеше да го направи. Текстът вървеше така:

Нямаше никакво съмнение какво прошепват устните на Хайти. Можеше да бъде само „Ломбар Хист“. Но със самата си безмълвност, те прозвучаха десет пъти по-силно, отколкото ако бяха изговорени.

Тогава крадецът напомпва униформата, докато я държи, и тя се издига нагоре с лудешки танц. Братът в пиесата изтичва на сцената, вади six-guns и прави униформата на решето. Всички селяни и крадци започват да танцуват като на карнавал, тъпчат униформата и накрая я изгарят символично.

Това обаче не беше, единственият екшън, който протичаше. Ломбар беше скочил от стола си, размахваше яростно ръце и търчеше напред-назад.

— Това съм аз! Тя пее за мен! Ще я убия! Ще я осакатя! Тя ме направи за смях! О, боже, сега разбирам смисъла на тази пиеса! Тя казва на хората да се разбунтуват и да ме разкъсат на парчета! — И той размаха и двата си юмрука към екрана и щеше да му се хвърли отгоре, но се препъна на една табуретка и се търкулна на пода с пяна на уста.

Конвулсиите му продължиха до края на сцената със символичното изгаряне, след което Хист остана проснат като сгърчена купчина плът, зяпайки вцепенено и тъпо в екрана.

Пиесата продължи нататък, братът и сестрата бяха обесени, телата им бяха погълнати от един гроб, след което целият огромен изпълнителски състав изпя последната песен, която беше пяла главната героиня. След това хорът тъжно изпя основния мотив на „Престъпникът“, но този път с небесни обертонове, а лицето на Хайти, както всъщност и лицето на самия Джетеро Хелър, ги гледаха от висините. Никой, освен подкупения техник, не знаеше за последната намеса на Мадисън.

Публиката в студиото избухна във викове и аплодисменти, които Мадисън реши, че е по-добре да не слушат. Той загаси телевизора.

Ломбар успя някак да се вдигне и да се тръшне на един стол.

— Сега разбираш защо се бях притеснил — каза Мадисън.

— Хелър — каза Ломбар. — Той я е подучил на това. Целият Волтар знае, че Джетеро Хелър й е брат. Последната картина въобще не беше необходима, за да се досети човек! Та това е заговор против мен! Ще наредя един батальон на смъртта да нападне дома й и да я екзекутира веднага!

Мадисън се намеси:

— Ломбар, всяка известна личност трябва да умее да понася подигравката. Това е едно от правилата на играта: присмивай се на могъщите. Но те са право в ръцете ти. Радвам се, че видя това. Можеш да й отмъстиш и така ще накараш Хелър да се появи. Единственото, което трябва да направиш, е да подпишеш това.

Ломбар погледна листа. Дивашки израз застана на мястото на шока, който беше изписан на лицето му преди това.

— Това е гениално! — каза той, след, което го подписа и подпечата.

Мадисън взе документа, за да се увери, че всичко в него е наред. Там пишеше:

— Направи каквото трябва, за да бъде изпълнено това! — изръмжа злобно Ломбар. — През целия си живот не съм бил така оскърбяван, при това публично!

— Знаех, че ще се сетиш как да излезеш от това положение — каза Мадисън. — Сега можеш да обърнеш гръб на детайлите. Остави останалото на мен.

Дж. Чуруликащото Куку беше на път да осъществи най-великото начинание на връзките с обществеността за всички времена.

Глава четвърта

Арестуването на Хайти Хелър стана на улицата пред огромното студио на „Вътрешен обзор“.

Бяха й казали, че група благородници и почитатели от Мистин искат да й поднесат цветето-символ на тази планета. Там наистина имаше няколко благородника, но те не бяха от Мистин. Бяха хора от батальона на смъртта, но в цивилни дрехи.

Мадисън беше разположил свой снимачен екип на един перваз, който беше издаден от купола на студиото: намираше се на трийсет фута височина и оттам можеше да се обхване цялата сцена долу. На мястото на самата сцена имаше и друг екип, изпратен от менажера на „Вътрешен обзор“. Имаше и няколко репортери и фотографи от пресата.

Улицата беше просто като всяка друга улица в Джой сити: с много магазини за разни дреболии и красиви дрехи от двете страни. Главният вход към студиото обаче беше внушителен, защото паважът точно пред него изглеждаше като направен от злато. Точно там стоеше делегацията.

Хайти Хелър излезе от сградата. Беше облечена в бяла рокля и златисти ръкавици. Подобни жестове бяха нещо обичайно: тя просто слизаше, приемаше каквото й носеха, усмихваше се, стискаха си ръцете, благодареше им и се оттегляше. Това беше една кратка церемония, която протичаше няколко пъти на седмица. Обикновено я придружаваха само няколко разпоредителя, които да вземат подаръка, наградата или каквото е там. Никой не би и помислил да я охранява със специални служители, защото през цялата й кариера никой не беше посягал и с пръст на звездата от „Вътрешен обзор“, та дори не й се беше намръщвал пред хората.

На Хайти може и да й беше направило впечатление, че делегацията е толкова тиха. Обикновено подобни групи бяха от повече хора и надаваха леки възгласи при появата й. Сега всички просто стояха пред входа, а мъжът най-отпред държеше букет.

Хайти беше на около пет фута от човека, който очевидно водеше групата. Той протегна напред букета малко стегнато. Като продължаваше да се придвижва напред, Хайти протегна ръка към него.

Той изпусна цветята на тротоара.

Те просто бяха прикривали бластера в ръката му!

Чу се изсвирване.

С едно-единствено движение двеста мъже излязоха от различните магазини. Бяха в черни униформи и носеха пушки. Изведнъж улицата се оказа напълно блокирана от няколко отряда.

Един мъж от задната част на делегацията излезе напред и отхвърли пелерината си, за да се покаже отдолу униформата на полковник от батальон на смъртта.

Хайти се обърна, за да влезе отново в сградата.

Двама войника от батальона на смъртта й препречиха пътя. Тя се извърна към „делегацията“.

Полковникът стъпка с крак цветята.

— Хайти Хелър, арестувам ви в името на Ломбар Хист!

Внезапно двамата разпоредители се втурнаха, за да защитят Хайти.

Двама актьори, който Мадисън нарочно беше разположил там с тази цел, спукаха две торби с кръв в лицата на защитниците! Изглеждаше точно така, сякаш ги бяха убили! Те паднаха.

Един член на „делегацията“ пусна черен чувал върху Хайти.

Четирима войника от батальона на смъртта я грабнаха като че ли беше някакъв вързоп и я напъхаха в едно частно превозно средство.

Двеста войника от батальона на смъртта разбутаха хората, които се бяха спрели стъписани на улицата. Втурнаха се към самолетите си.

След гръмовния рев на излитащите превозни средства улицата се опразни, с изключение на минувачите, които бяха припаднали.

И тогава от сградата и магазините започнаха да изскачат хора. Оглеждаха се. Поглеждаха към небето ужасени. Една жена започна да пищи.

Мадисън накара оператора да направи така, че картината постепенно да изчезне, като последния кадър беше с цветята. Стъпканите цветя сякаш кървяха.

Мадисън се ухили. Всичко се излъчваше на живо по „Вътрешен обзор“ като специална емисия.

Само след час новината тръгна и по улиците:

Мадисън беше предвидил всичко. По-късните вестници щяха да пишат, че координатите й са неизвестни, още по-късните щяха да пуснат заглавия за началото на размирици, а в сутрешните щеше да пише:

Мадисън вече имаше друга работа за вършене.

Глава пета

За три дни съдебният процес на Грис остана на заден план. През цялото това време Мадисън излъчваше едно съобщение до Калабар. То вървеше по всички честоти на военните: знаеше се, че въстаниците подслушват точно тях. Съобщението оповестяваше многократно:

В сряда вечер Мадисън пусна информацията на вестниците. Четвъртък сутринта тя вече се носеше из цялата Конфедерация.

По всяка комуникационна линия на Апарата, Вътрешната полиция и Армията пропукваха заповеди, които целяха да контролират и да потискат бунтовете.

Площадът „Хироу“ е едно широко кръгло пространство. В диаметър е двеста ярда. На него няма нищо друго, освен паваж, защото често се използва за държавни дела. В идеалния му център има един напълно гладък кръгъл пилон с височина петдесет фута и обиколка около двайсет фута, до който водят три кръгли стъпала. Единствената украса и инкрустация се намира на предния ръб на най-горното стъпало и гласи: „Посвещава се на героите на Волтар“. Мадисън беше избрал мястото много внимателно.

На площада се събираха осем булеварда, които обикновено бяха задръстени от трафика. Днес на края на всеки булевард откъм площада стоеше по един танк на Апарата.

В девет часа Хайти Хелър, облечена в бяла рокля, беше отведена до пилона от отряд на един батальон на смъртта. Тя беше без ръкавиците си, а роклята беше скъсана на рамото. Златистата й коса беше в пълно безредие, но продължаваше да изглежда като ореол.

Очите й бяха спокойни, когато тя гледаше генерала от Апарата, който командваше отряда в червената си униформа.

Един от няколкото дежурни на площада снимачни екипи беше съвсем наблизо. Хайти видя микрофон, който беше насочен към нея.

— Джетеро! — изкрещя тя внезапно. — Ако ме чуваш, недей да идваш тук! Те искат да те убият!

Реакцията на генерала малко закъсня. Той затъкна с пълничката си ръка устата на Хайти. При подаден от него знак, трима от отряда му прогониха снимачния екип. Скрит зад един танк в периферията на площада обаче, Мадисън виждаше, че събитието се отразява от други снимачни екипи. Всичко се излъчваше на живо за цялата Конфедерация.

Батальонът на смъртта извади една верига. Беше дълга двайсет фута и имаше големи халки. Щракнаха единия й край на лявата китка на Хайти; омотаха останалата й част около пилона; щракнаха другия й край на дясната китка на Хайти. Провериха дали халките са здрави. Сега Хайти беше овързана с гръб към пилона.

Отрядът се отдръпна.

Тежките Оръдия на осемте танка в края на булевардите се насочиха към Хайти.

Мадисън се ухили. Каква картинка само! Красавица окована около един пилон. Обширна празна павирана зона. Осем смъртоносни дула в кръг около площада, готови да разрушават.

И тогава всичко тръгна малко наопаки. Възможно е тълпите — които въпреки блокадата бяха навлезли по булевардите — да бяха обхванати от чувство за нереалност. Това просто не можеше да бъде действително: беше твърде чудовищно. Но когато генералът от Апарата беше посмял да докосне Хайти, за да я накара да мълчи, бяха започнали да се надигат рев и негодувание.

По булевардите имаше сигурно стотици хиляди хора. Присъстваха само две или три хиляди отряда на Апарата, които бяха направили барикади, за да ги спрат.

Барикадите се огънаха.

Чу се тътен от оръжията на Апарата.

От тълпата полетяха снаряди!

Отрядите на Апарата нападнаха тълпите!

Отсъствието на Вътрешната полиция се усещаше явно. Апаратът знаеше много малко за справянето с тълпите.

За около двайсет минути имаше ръкопашен бой.

Тълпите на три от булевардите успяха да пробият през барикадите. Танковете по периферията на площада трябваше да завъртят оръдията си и да стрелят.

След това булевардите се изпълниха с неподвижни и кървящи тела — както на граждани, така и на хора от Апарата. Пристигнаха два омиротворителни полка на Апарата, които блокираха пътя на хората по улиците откъм далечния край.

Едва към 10:20 беше постигнат някакъв ред. Той обаче не беше много стабилен, защото започнаха да напират и хора от останалата част на града, та се наложи намесата на още три полка, които да държат барикадите поне на една миля във всяка посока.

Мадисън държеше под око големия часовник на една кула на около хиляда ярда разстояние. Предполагаше, че Хелър ще изчака до последната минута. Или поне се надяваше на това. Не допускаше нито за миг, че Хелър ще се предаде. Освен това, така щеше да развали плановете му.

Празното пространство с радиус сто ярда около пилона, на който беше окована Хайти, беше предостатъчно за човек като Хелър да приземи отрядите си.

Мадисън въобще не мислеше, че собствената му сигурност е застрашена по някакъв начин, защото предполагаше, че Хелър не би използвал артилерия — това би застрашило живота на самата Хайти. По-голямата грижа на Мадисън беше да не бъде хванат от камерите: поради тази причина той беше облечен в сивата униформа на Общите служби и освен това беше променил чертите си с грим, като най-отгоре беше сложил и очила против пясък. Ако започнеше някаква акция, той щеше да влезе в танка до себе си.

Чертичките на далечния часовник проблясваха при придвижването на стрелката. Мадисън обърна поглед към танковете: освободени от контролирането на тълпите, техните дула отново се бяха насочили към Хайти.

Тя беше, привързана с веригата към пилона твърде здраво. Протегнатите й напред ръце сигурно я боляха ужасно. Скъсаната й рокля се беше смъкнала наполовина, от рамото й. Хайти обаче гледаше към небето.

И тогава Мадисън го чу.

Някакъв гърмящ тътен.

БЕШЕ ТОЧНО НАД ГЛАВИТЕ ИМ!

Мадисън вдигна поглед. За секунда не можеше да види нищо. Тогава забеляза някаква сянка, която летеше много високо и с главозамайваща скорост. Какво беше това? Някакво странно състезателно превозно средство?

Изведнъж хоризонтът му беше закрит от извъртащото се оръдие. Танкът се прицелваше към небето.

От възпираните тълпи се надигнаха викове.

Това можеше да бъде само Хелър. Но високо летящият кораб просто мина над тях!

Осем танка гръмнаха с разтърсващ, заглушителен тътен. Странното състезателно средство вече беше заминало. Танковете стреляха подир него.

Снарядите им минаваха точно през него!

Сигурно беше някаква илюзия, тикана от много бърз кораб!

Почти беше изчезнала. И тогава изведнъж някое от оръдията вероятно беше засекло истинския кораб зад нея.

ЧУ СЕ МОЩНА ЕКСПЛОЗИЯ В НЕБЕТО!

Точно попадение на някой от танковете!

На фона на небето се откроиха черните фрагменти от кораб!

От тълпата долетя пронизителен стон. Корабът беше разбит пред очите им!

Мадисън погледна през сто ярдовото празно пространство към Хайти. Тя ридаеше.

Останките от кораба явно се разбиха в някой магазин в далечината, защото към небето лумнаха пламъци.

Мадисън погледна танковете. Усети, че планираното му велико постижение на връзките с обществеността се е провалило. Той предположи, че Хелър е мъртъв. От това щяха да излязат толкова лаконични заглавия!

Но тогава той видя един офицер от танковете да сочи нещо. Ръката му беше вдигната нагоре.

От синевата се носеха надолу хиляди малки предмети. Бяха над целия район и сами си формираха кръг с диаметър една миля.

Спускаха се все по-ниско и по-ниско. Внезапно един от танковете откри огън, като се опита да отстрани поне част от тях.

Мадисън видя как един от по-отдалечените премигна.

Тогава той изведнъж почувства, че целият свят става син. Болезнено и непоносимо син!

Мадисън изпадна в безсъзнание.

По-късно щеше да открие какво се е случило, само защото камерите бяха продължили да снимат.

Беше синя светкавица. И то хиляди от тях в антигравитационни пълнители, нагласени да ги пуснат надолу. Вероятно ги бяха пуснали, когато първият кораб беше преминал и бяха нагласени да избухнат между хиляда и двеста фута височина над настилката.

Почти всички хора в диаметър от една миля бяха изпаднали в безсъзнание.

След тях дойде една по-голяма бомба. Тя каза „бух“ на около сто фута над пилона.

Цялата зона потъна в гъста мъгла.

Не се виждаше нищо.

След това се появи пулсиращият звук от самолетни мотори. Първият кораб вероятно е бил за заблуда. Този на Хелър беше съвсем здрав. В мъглата се чу тупването от приземяване.

После щракването на ключалки на херметическа камера.

Гласът на Хелър! Много нежно:

— О, съжалявам, че те накарах да припаднеш.

След малко отново щракване на ключалки. А после тътен от мотори.

Половин час по-късно Мадисън дойде на себе си.

Мъглата се беше вдигнала.

На площада нямаше нищо, освен две строшени окови.

ХАЙТИ БЕШЕ ИЗЧЕЗНАЛА!

Мадисън погледна празния пилон. Не, сега там имаше нещо друго. Нещо, което висеше на една игла.

Мадисън се запрепъва изтощено натам. По петите му тръгна един снимачен екип. Накара ги да заснемат строшената верига, а след това и странния предмет на пилона.

Беше някакъв евтин билет за пътуване. Надписът му беше преправен, за да се чете така:

Мадисън изпадна в екстаз. Беше получил необходимото си заглавие:

Мадисън беше успял. Той беше превърнал Хелър в престъпник, който сега можеше да бъде преследван от всяка действаща военна част в цялата Конфедерация!

А случката на площад „Хироу“ беше поставила клиента му в началото на пътя към вечността.

Глава шеста

— Не мога да разбера как се е случило — каза стъписаният Ломбар, чувствайки се в безопасност в офиса си в кулата в Правителственото градче. Хелър е все още на свобода!

— Проблемът е в това, че хората още не си дават сметка обясни Мадисън, — че ти искаш да се върши работа. Просто не си свършиха тяхната както трябва. Разочароваха те.

— Вярно е — отвърна Хист. — Бях твърде слаб. Понасях тая паплач твърде дълго. И сега правят бунтове по улиците.

— Нещата са стигнали дотам, че трябва да се обяви военно положение — каза Мадисън. — Ти имаш нужда от хора около себе си, на които да можеш да се довериш.

— Да се доверя на някого? — попита Ломбар, защото за него това беше съвършено нова идея.

— Признавам, че човек, достоен за подобно нещо, е голяма рядкост. Но ще трябва да направим нещо по отношение на тия бунтове, преди да можем да продължим с нашата си работа. Веднага се връщам.

Мадисън отиде до една друга стая. Там имаше няколко офицера от Армията, които изглеждаха много разтревожени. Бяха дошли да докладват за проблемите, които имаха при опитите да ограничат Флота само до неговите си бази.

Мадисън се обърна към един възрастен полковник:

— Кой генерал в цялата Армия се ползва с най-голяма популярност?

— Отговорът е много лесен — отвърна полковникът. — Генерал Уип.

Другите кимнаха.

— Ама наистина ли се ползва с най-голяма популярност? — попита Мадисън.

— Сред хората си, сред офицерите, сред всички — отвърна полковникът. — Побеждава в битките, защото отрядите му имат доверие, че няма да хвърли живота им на вятъра. Освен това е гениален стратег. В момента е щабквартирата на Армията. Искате да си говорите с него за проблема с Флота?

— Накарайте го да дойде тук незабавно — нареди Мадисън.

Двайсет минути по-късно генерал Уип пристигна.

Беше строг стар военен, но имаше приятна усмивка. Високото му чело говореше за голям ум.

Снимачният екип на Мадисън направи няколко кадъра с него. Двамата специалиста по снабдяването го огледаха много внимателно.

След това Мадисън влезе при Ломбар, за да си кажат няколко приказки. Кимна от вратата на генерал Уип да влезе.

— Генерале, — обърна се към него Ломбар, — има един офицер от Флота на име Джетеро Хелър. Той бунтува духовете на хората? В момента е обявен за престъпник. Искам да го намерите.

Генералът се усмихна:

— Ако говорите за Джетеро Хелър, искам да обърна внимание на това, че той е Кралски офицер. Чух, че е издадена генерална заповед за арестуването му, но в съда просто няма да приемат такова нещо. Ако ми дадете Кралска заповед, ще видя какво мога да направя.

Ломбар се вторачи в него.

— Трябва да ви осведомя, че аз съм Диктатор на Волтар. Хелър се е простил, с какъвто и статус да е имал преди. Тук и сега ви заповядвам да откриете с помощта на цялата Армия тоя престъпник!

Генерал Уип огледа Ломбар от главата до петите. После сви раменен си тръгна.

— Хич не ми хареса това — каза Ломбар на Мадисън.

— Бъди търпелив. Ще видиш, че това ще свърши работа. Единственото, което трябва да направим, е да изчакаме доклада на един човек от моя екип.

Два часа по-късно един от актьорите от екипа на Мадисън, облечен като офицер от Армията, направи от вратата знак на Мадисън. Мадисън се приближи и двамата си размениха няколко приказки.

Мадисън се върна при Ломбар.

— Станало е точно така, както очаквах. Генерал Уип се върнал в щабквартирата и започнал да ти се смее.

— КАКВО? — извика Ломбар.

— Знаех си, че ще направи така — каза Мадисън. — Това изисква демонстрация на власт. Ще ти се подчинят, само ако им покажеш, че не си човек, с който могат да си играят. Само след това можеш да им имаш доверие. Моля те, подпиши тази заповед.

Ломбар я погледна. В нея пишеше:

Хист се озъби доволно. Грабна писалката си и я подписа. След това й удари и един печат.

Мадисън взе заповедта и си тръгна.

Снимачният екип на Мадисън влезе в офиса на Ломбар и започна да наглася камерите. Ломбар въодушевено разглеждаше плановете за нахлуването на Земята и почти не забелязваше екипа: присъствието на камери беше нещо обичайно напоследък. Той беше много по-загрижен за това, че въпреки фалшификациите му, доставките на стимулатори бяха много слаби.

Изведнъж вратата се отвори. Пет жени, облечени като благородни дами — това бяха момичетата от цирка — влязоха и паднаха на колене пред него. Плачеха.

Едната от тях припадна и трябваше да бъде подхваната от други две. Друга от тях пък каза:

— Простете й. Тя е съпругата на генерал Уип. Дойде да моли за милостта ви. Обаче припадна. Аз ще изкажа нейната молба. Моля ви, моля ви, моля ви, пощадете живота на генерал Уип!

Камерите работеха. Снимаха под такъв ъгъл, че лицата на жените не се виждаха, а само гърбовете им. Онова, което изпъкваше на преден план, беше злобната намръщена гримаса на облечения в червената си униформа Ломбар Хист.

Изведнъж на вратата настъпи раздвижване. Двамата актьори, облечени с униформи на Армията, влязоха в офиса. Заедно държаха един поднос. И на този поднос беше главата на генерал Уип, цялата обляна в кръв!

Жените изпищяха и припаднаха.

Двамата офицери паднаха на колене.

— Сър, — каза единият, — заповедта ви е изпълнена. Генерал Уип беше екзекутиран заради това, че не се подчини на заповедта ви да намери Хелър. Ето главата на генерал Уип.

Ломбар се втренчи злобно.

— Това ще му даде добър урок! Моята дума е закон! Веднага махнете оттук тая мърша и жените!

Цялата сцена беше заснета. Стаята се опразни. Мадисън влезе след малко.

Той беше попълнил още един празен формуляр за заповеди, подписан и подпечатан от Великия съвет. Трябваше само подписа и на Хист.

— Струва ми се — каза Мадисън, — че когато видят това по „Вътрешен обзор“, няма да има нито един офицер, който да не ти си подчини. Моля те, подпиши това.

Хист го прочете:

Хист подписа заповедта с претенциозен жест.

Мадисън се ухили. Преследването, което си беше представял така живо, сега щеше да започне.

Жарта и пулсът на въодушевлението във вените му бяха стигнали почти до екстаз.

КАКВИ ЗАГЛАВИЯ!