Чудовището на нашата улица

Двадесета глава Война в тоалетната

Мелъди облегна с облекчение рамо на вратата на тоалетната. Имаше три минути преди часа по литература. До уикенда оставаше само един час. Не че това бе от значение, защото време да се наспи нямаше да има. Нямаше да има време и да потърси с Кандис кафене, в което правеха що-годе прилично лате, нито пък да изгледа с Джаксън някоя романтична комедия от видеотеката. До понеделник трябваше да изгледа и пресее всяко едно интервю с РАД, което бяха заснели през изминалите осем дни. В понеделник Рос очакваше работната версия на филма, за да може да даде своите насоки. Филмът трябваше да се излъчи в четвъртък. Дългът на ГАЩИ я зовеше.

Когато влезе, наместо обичайната миризма в тоалетната на третия етаж, я посрещна аромат на смола. Онази Мелъди от Бевърли Хилс мигом би побягнала към втория етаж. Но новата Мелъди от Салем отказваше да бяга.

Клео излезе от средната кабинка и затропа с дървените платформи на сандалите си към мивката. Златните триъгълни обеци се поклащаха в такт с полюшването на черно-зелената къса пола. Стилът й на състезателка по фигурно пързаляне бе така неподправено неин и така й подхождаше, че Мелъди се видя принудена да разгледа на второ четене бялата съвсем обикновена тениска, бежовите панталони с връзки на кръста и сините си гуменки. Изведнъж тя усети безсилие — като селянка в присъствието на царска особа.

— Здрасти. — Мелъди надвика шума от сешоара за ръце. — Хубава рокля.

Клео натисна копчето втори път.

Несъмнено тя винеше Мелъди за провалените снимки за Teen Vogue, за свадата с приятелките й и просто за това, че се бе родила норми. Но далеч по-лесно бе да примамиш царицата майка с мед, отколкото с оцет. И така Мелъди се застави да бъде сладка.

— Знаеш ли, още щом влязох, по парфюма разбрах, че ти си тук. Четох някъде, че момичетата с парфюм, който е тяхна запазена марка, се отличавали с повече амбициозност от всички други.

В отговор Клео натисна за трети път копчето на сешоара.

„Бъди мила… бъди мила… бъди мила…“

— Знаеш ли, днес в стола приятелките ти говореха колко им липсваш. — Мелъди излъга, като пренебрегна растящото напрежение в пикочния си мехур. Истината бе друга: Клаудин бе видяла Клео да върви заедно с Бека и Хейли по коридора и вече почти я бе отписала завинаги. — Те искат да се върнеш.

Клео най-сетне я погледна в очите.

— О, значи ти седиш на тяхната маса сега? — сопна се тя гневно и вторачи в Мелъди парализиращия си поглед.

Клео се чувстваше заплашена. Това бе ясно. Ясно бе също, че ако някога от Мелъди се бе очаквало да следва своята тактика да бъде мила и сладка в името на мира, то това бе именно сега. Но от другата страна й предлагаха само оцет и нищо друго.

— На теб какъв ти е проблемът? — От устата на Мелъди се разхвърчаха пръски. — Опитвам се да помогна, а ти го раздаваш като Римската империя или там нещо такова.

Очите на Клео се разшириха предупредително. Но Мелъди не можеше да спре. Самоувереността, подкрепена от способността й да използва историческата метафора съвсем на място, й вдъхна повече кураж от която и да е къса поличка. — Аз не се опитвам да те сваля от трона — продължи Мелъди, — просто…

— Шшшшт — изсъска Клео и посочи първата кабинка, където чифт UGG с цвят на праскова се поклащаха над пода.

— Виж — прошепна Мелъди, като не искаше да изпусне момента. — Никога не съм имала намерение да ви разделям. Просто отстоявам това, в което вярвам.

— Аз също — не отстъпваше Клео. Обеците й се поклатиха в съгласие.

— Как? Като поставяш фотосесията на първо място? Само това ли е важно за теб? А къде остават правата за равенство и…

Клео тропна с крак.

— За какво говориш? Ти окончателно ли си загуби ума? И теб ли зомбитата са те обсебили?

— Какво?

Мелъди потърси в очите на Клео някакво обяснение, намигване, сълза, знак, загатване, намек, който да стигне до нея, преди объркването да я залее напълно и да я удави. Но там нямаше нищо. Погледът й бе непреклонен, леден, точно като на Бека, когато бе открила видеото с Джаксън.

— Чакай малко — изсмя се Мелъди. — Сега разбирам какво става. Ти се движиш с Бека и…

Звънецът удари. Последният час започваше. Но Мелъди не можеше да се спре. Клео може и да не бе най-добрата царица, но заслужаваше да знае истината.

— Трябва да внимаваш с Бека. Не й се доверявай.

Някой пусна водата в тоалетната.

Вратата се отвори и Бека излезе.

Мелъди се спусна към последната кабинка и тръшна вратата зад себе си. Но въпреки това след нея успяха да се вмъкнат срамът, гневът и разкаянието. Как може да е толкова сляпа? Ботушите с цвят на праскова, неочакваният коментар за зомбитата, широко отворените очи, в които се четеше предупреждение? Клео се бе опитала да й подскаже, че не бяха сами, но увлечена от собствения си глас, Мелъди бе отказала да види предупреждението.

— Ей, Мелодорк — извика Клео над течащата вода. — Благодаря за предупреждението.

Бека се засмя, а после двете излязоха заедно и оставиха Мелъди сама.