Чудовището на нашата улица

Единадесета глава На война в името на любовта

Рояк репортери с жужене влезе през отворената врата. Ръце и стативи с микрофони се спуснаха отвсякъде към Бека, нетърпеливи да уловят всяка дума на героинята в това събитие, което журналистите нарекоха „Делото Доносник“. Но зависеше ли от Мелъди, тя би предложила дума, която да подхожда повече на женското куче с лице на лунички от „доносник“.

— Пуснете ме да вляза! — извика Мелъди, като си пробиваше път сред тях.

Изненадващо, те я пуснаха. Но бе твърде късно. Уличаващото Джаксън видео вече се излъчваше по Втори канал, а също и по всички национални дъщерни канали. Следващата спирка бе YouTube. А крайната дестинация? Целият свят.

— Какво правиш? — Мелъди изтръгна айпада от потните ръце на Бека. — Имахме сделка! Аз ти дадох всичко, което поиска.

— О, така ли? Защото това — тя посочи Брет и Франки-Били, които седяха на крайчеца на леглото и разговаряха тихо, — това не беше част от сделката.

Хейли затършува из куфарчето си. — Аз имам документ за доказателство.

— С други думи, Джаксън трябва да заплати за нещо, което Брет върши? — Мелъди стисна юмруци. — Но това противоречи на здравия разум…

— Извинете, госпожице Мадън? — провикна се един от репортерите. — Може ли да ни разкажете нещо за момчето от клипа?

Жадни за сензация, всички се нахвърлиха върху Бека като гълъби върху парче пица.

— Да — отвърна тя, щастлива да помогне.

— Има ли и други чудовища?

— Сигурна съм, че има. Тези мутанти сигурно имат семейства.

— Получавала ли сте заплахи?

— Ако това да откраднат любовта на живота ти не е заплаха, тогава не знам какво е.

— Да се върнем към момчето в клипа. Този, Раздвоения, способен ли е да убива?

Смазана, победена, отчаяна, Мелъди се отдръпна от хищническото угощение. Провалът й бе главоломен. Джаксън се бе превърнал в новата Франки за по-кратко, отколкото тя можеше да му прати своето „Съжалявам“. Момичето, което си изгуби главата, вече не бе актуална новина. Сега всички търсеха Раздвоения. Макар да нямаха шанс да го открият. В този момент Джаксън сигурно се качваше на самолета за Лондон, разхлаждаше лицето си с вентилатора и се разкайваше за деня, в който бе срещнал Мелъди Карвър край въртележката в „Ривърфронт“. И дори не знаеше колко дълбоко тя щеше да скърби за него, за преживяванията, които можеха заедно да споделят, за доброто, което можеха да направят, за гласа, който тя можеше да си възвърне. Смъртта, причинена от медиите, бе бърза и болезнена.

Поне Кандис да беше тук! Тя щеше да направи нещо, за да отвлече вниманието на репортерите от Джаксън и да го насочи към…

„Стой!“ Сърцето на Мелъди забърза. В булчинска рокля в този момент примамката седеше до Брет.

— Съжалявам, че ви прекъсвам. — Тя дръпна Били, за да стане. — Цялото тяло ли си намазал в зелено, или само откритите части? — прошепна тя през перуката със сладникавия пластмасов мирис на кукла Барби.

— Само откритите части — тихо отговори той. — Защо?

— Сваляй дрехите. Така ще останат само зелените части. Дай им нещо ново да гонят.

— Страхотно! — засмя се Били.

След минута вече роклята на баба Щайн лежеше на дантелена купчина на пода. Две ментовозелени ръце, изкуствената глава на Франки и тила на Били бе всичко, което се виждаше.

— Почерпка или номер! — извика той като раздрънкан скелет на Хелоуин.

Викове и възклицания изпълниха претъпканата стая. Медицинският персонал се втурна към вратата.

— Хванете ме, ако можете! — и Били поведе жадните за сензация репортери по коридора на Психиатричното отделение на болницата в Салем.

— Почакай! Как се казваш? — извика Брет. — Къде отиваш? — Той също тръгна след Франки-Били, но госпожа Рединг настоя да отиде вместо него, а той да остане да си почива.

Бека сграбчи госпожа Рединг за розовата жилетка.

— Вие наистина ли ще му доведете онова нещо?

— Мамо, побързай! — подкани я Брет. — Може да я наранят.

Госпожа Рединг тръгна в стремителен спринт. Бека я последва, като крещеше нещо за внуци с цвят на водорасли.

След като всички излязоха, Мелъди вдигна роклята и започна да приглажда гънките по нея. Яркозелен грим се бе стекъл от двете страни.

— Нали нищо лошо няма да й се случи? — сините очи на Брет бяха овлажнели от искрена загриженост.

Мелъди кимна с тиха увереност.

Брет стана. Олюля се и се хвана за перилата на леглото да не падне. — Ще ида да се уверя сам. За всеки случай.

Мелъди отиде бързо до него и го накара отново да се върне в леглото.

— Струва ми се, че не бива да ставаш, преди да заякнеш още малко.

Той с усилие се надигна да види какво става в коридора. — Ами ако я наранят?

— Повярвай ми — усмихна се Мелъди. — Сам ще се оправи.

— Сам? — Брет отново бе на път да загуби разума си.

— Исках да… — Мелъди огледа внимателно лицето и му въздъхна. „Горкото момче, вече преживя достатъчно. Може би е време да научи истината!“ — Това не беше момичето, което целуна — прошепна тя в ухото му.

— О, я стига! — той се изправи. — Защо всички се опитват да ме лъжат?

— Не те лъжа, Брет. Кълна се. Не искаме никой да пострада. Това беше примамка. Да не позволим на Бека да издаде истинското момиче.

— Кое е истинското момиче?

— Това не мога да ти кажа без нейното разрешение. Но ще я попитам дали иска да се срещнете.

— Наистина ли? Тя от нашето училище ли е?

Мелъди стисна устни.

— Само това ми кажи: тя истинско чудовище ли е?

Мелъди се поколеба. Как трябваше да отговори на този въпрос? Тя потърси някакъв знак в очите му. Широко отворени, те бяха пълни с надежда, просълзени от нежност, жадни за истината. Най-сетне тя кимна.

Скованото лице на Брет се смекчи. Но широката му усмивка бързо бе изместена от мрачни мисли.

— Какво има?

Той въздъхна и сведе поглед към лакираните в черно нокти.

— Това означава, че аз не съм чудовище.

Мелъди се усмихна. В някои отношения много си приличаха. Под красивата външност и на двамата бушуваше вихрушка от мрак. Те не търсеха онова, което търсеха другите хора с красива външност. Бяха привлечени от необичайното. Като човешкия еквивалент на Сан Франциско — под своята красота те бяха непредсказуема поредица от недостатъци. Животът и на двамата бе едно нескончаемо търсене да се прислонят в някое убежище.

— Защо не се присъединиш към ГАЩИ?

— Към какво?

— Това е моята организация за защита на чудовищата. Група за атака на щатните идиоти.

Той се усмихна.

— Къде да се запиша?

— Току-що се записа.

— Съжалявам, Мелъди.

— За какво?

— За Бека. Знам, че двете бяхте приятелки. А Джаксън е добро момче. Тя не биваше да му причинява това.

— Благодаря — Мелъди отпусна чело върху звукоизолиращия прозорец. — О, божичко, виж! — възкликна тя и притисна пръст към стъклото.

Долу гъмжилото от оператори подскачаше като на рок концерт в надпревара да снимат нещо на паважа. На едната страна Мелъди видя Хейли и приятеля на Брет, Хит, но тълпата бе толкова гъста, че не можеше да разбере какво бе привлякло вниманието на репортерите.

Брет взе дистанционното и пусна малкия телевизор, монтиран на стената. На екрана се виждаше от близък план маската на лицето на Франки, която лежеше на тротоара. Наблизо бе захвърлена перуката на черно-бели кичури и купчина салфетки, покрити със зелен грим. Успокоен донякъде, но предимно разочарован, Рос обяви, че целият случай с чудовището е бил шега, устроена от група ученици в „Мърстон Хай“. После прехвърли предаването обратно към студиото, където експерт по специалните ефекти чакаше в готовност да хвърли светлина върху това как сръчните деца са успели да подготвят номера.

Брет спря звука.

— Не е било номер, нали?

— Кълна се, истинска е. Утре мога да те запозная с нея.

Той се усмихна. Искреността му я накара да усети липсата на Джаксън.

Малко след това Рос Хийли и екипът му се върнаха да опаковат техниката си.

— Успя да ме преметнеш. — Той се престори, че удря Брет с юмрук в корема.

— Нямам нищо общо с това — увери го Брет. — Аз станах жертва на шегата.

— Отлична шега, Брет — Рос му подаде визитката си. — Обади ми се, ако нещо друго се случи в това странно училище. Ще те уредя с билети за Лейди Гага или нещо друго.

Брет повдигна вежди.

— Мислиш ли, че някой ден ще мога да снимам за теб? Аз се интересувам от правенето на филми.

— Кои са твоите идоли в тази индустрия? — попита Рос.

Уверена, че Брет няма да издаде тайната, Мелъди деликатно ги остави да разговарят и тръгна да търси Били и Кандис.

Отвън, пред стаята, един полицай разпитваше обстойно Бека относно нейното участие в шегата.

— Госпожице — той удари бележника в ръката си, — ако ни съдействате, присъдата ви ще е по-лека.

— Присъдата?

Той кимна.

— Казвам ви, това не беше шега — тя подсмръкна. — Тези чудовища са съвсем истински. Къде е Хейли? Може ли някой да открие Хейли?

— Видях я да говори отвън с Хит — услужливо се обади Мелъди, доволна от лошите новини за Бека.

Бека изпръхтя.

— Добре, тогава питайте нея. Тя ще ви каже. Не лъжа!

Полицаят огледа подозрително Мелъди.

— Познавате ли това момиче?

— Да — отвърна Мелъди с уважение. След като даде името и адреса си, тя каза, че ще се радва да му съдейства по всички възможни начини.

— О, слава богу! — Бека ридаеше горко.

— Известна ли ти е причина, която да накара Бека… — той погледна в бележника си — Бека Мадън да повярва, че е видяла чудовище?

Бека отвори широко зелените си очи в отчаян вопъл за помощ. Погледът й сякаш казваше: „Съжалявам за всичко — за разтрогнатото приятелство, изнудването, телефонните заплахи, нарушеното обещание, пускането на клипа с Джаксън…“

Мелъди сви устни и обмисли извинението. Сега, когато ловът вече бе приключил и животът на РАД щеше да се върне към своя обичаен ход, Мелъди изпита съжаление към Бека. Брет бе обсебен от Франки. Бека публично се бе изложила. И единствената приятелка, която имаше, бе Хейли. Тези наказания не стигаха ли? Трябваше ли да я арестуват?

— Бека е прекрасно момиче. Тя никога не би излъгала — заяви Мелъди.

Бека мигновено спря да хълца.

— Видяхте ли? Казах ви аз!

— Но да устроиш шега, не е същото, като да излъжеш, нали? Тоест, мен ако питате, не би трябвало да бъде. Защото шегата на Бека напомня повече изкуство — Мелъди я тупна закачливо по гърба. — Само помислете колко труд е хвърлен в заснемането на клипа. Да не говорим за костюма на Франкенщайн, специалните ефекти и въвличането на медиите и полицията в цялата афера. Доста е впечатляващо, ако се замислите. Ако имаше награди за такива номера, Бека, приятелко моя, ти щеше всичките да ги отнесеш.

— Какво? Лъжеш! — Бека се извърна към полицая. — Тя лъже!

— Господин полицай, какво ще стане с нея? Нищо твърде сериозно, надявам се. Тя просто се опитваше да е забавна.

Той нагласи шапката си.

— Като начало — една здравословна порция общественополезен труд.

Мелъди кимна одобрително и се отдалечи със самодоволна усмивка. Тя току-що бе свършила своята работа в полза на обществото. И се чувстваше прекрасно.