Зона 51: Легендата

20.

529 г.сл.Хр., Англия

Мерлин покри лицето на мъртвия Наблюдател с парче плат. Не можеше да издържи вида на това застинало в зловеща гримаса лице, което сякаш го обвиняваше. Той огледа останалите Наблюдатели, половината ранени, след като бяха попаднали в засада.

Нападателите им бяха отнели Граала. Хората на Мордред.

Беше се провалил.

Истинската зора дойде с изгрева на слънцето. Гауейн се постара да бъде близо до крал Артур, когато армията му навлизаше в тресавището. Теренът бе крайно неподходящ за яздене, затова оставиха конете в покрайнините. Скоро нагазиха във вода до коленете. Както Гауейн бе предвидил, невъзможно бе да се придвижват в група. Армията постепенно се разпадна на малки отряди, но заради мъглата и гъстата растителност видимостта помежду им бе минимална.

Отдясно долетя метален звън. Гауейн извади меча и продължи напред, без да сваля поглед от краля.

Моргана видя, че Водачите влизат в шатрата на Мордред с предмет, загърнат в бяло покривало, и веднага се досети какво са донесли. Гауейн трябваше да вземе Граала от Мерлин, но очевидно планът му се бе провалил.

Мордред излезе и двама Водачи останаха на пост пред шатрата. Откъм тресавището вече се чуваше шумът на битката — Мордред бе пратил преден отряд на зазоряване.

Моргана реши да го последва, тъй като не очакваше да преместят Граала без негово разрешение. Тя се отправи на запад и скоро се озова в ниска и гъста гора.

Гауейн се наведе, за да избегне свистящата към главата му секира, и прободе с върха на меча своя противник в корема. Ударът му бе толкова силен, че краката на нещастника хвръкнаха във въздуха. Гауейн го довърши и освободи окървавения си меч.

Досега срещаха само слабо въоръжени селяци, които вероятно бяха пратени напред, за да измрат. Груб, но ефикасен способ да се забави настъплението на Артуровата армия. Двама рицари се приближаваха към Гауейн. На ръцете си имаха сини шарфове — знак, че принадлежат към армията на Мордред.

Гауейн парира с щита удара на единия, а нападението на другия отби с меча. Съчетаната сила на едновременните удари го принуди да отстъпи назад. Той взе светкавично решение и се хвърли в атака към левия противник, срази го с един мощен удар и се извърна към другия тъкмо когато онзи го нападаше в гръб. Гауейн го подкоси, ритна го да падне, и заби меча в гърдите му.

Когато вдигна глава, си даде сметка, че за краткото време на боя бе изгубил Артур от поглед. Шумът на битката го заобикаляше като плътна завеса. Гауейн изруга и зашляпа през локвите към мястото, където за последен път бе видял Артур.

Онези, които чакат отнесоха ранения аирлианец в базата под водите на езерото. Горната й част бе разрушена преди много години от „хищните нокти“, но долната, опряла в самото дъно, бе напълно запазена. Те се гмурнаха, придържайки аирлианеца, отвориха шлюза, напъхаха го вътре, влязоха след него и включиха помпите, за да изкарат водата. Веднага след това отвориха люка на пода на шлюзовото отделение.

От коридора се отправиха на север, понесли аирлианеца на рамене. В една от подземните кухини под езерото бе скрит скакалец — летателен съд, способен да черпи енергия от магнитното поле на Земята. Тримата влязоха в скакалеца и затвориха маскировъчната му врата.

Скакалецът се издигна, напусна хангара и полетя на север.

Екскалибур разсичаше броните сякаш са направени от хартия. Като някакъв кървав орач Артур си проправяше път през армията на Мордред, оставяйки след себе си алея от трупове. Рицарите на Кръглата маса едва смогваха да го следват. Въоръжени с обикновени мечове, те изпитваха значително по-големи трудности.

Бързото напредване на Артур обаче бе преустановено внезапно, когато той се изправи срещу Мордред, също въоръжен с аирлиански меч, макар и не ключ. Извънземен метал се сблъска с извънземен метал и макар ръцете, които стискаха дръжките на мечовете, да бяха човешки, умовете, които ги насочваха, бяха чуждоземни. Двамата бяха с равни сили и си разменяха удари, без някой да успее да нанесе сериозно поражение на другия. От време на време някой рицар правеше опит да се намеси в двубоя, но сякаш по негласно споразумение единият от двамата го посичаше, независимо дали е свой или чужд, сетне се връщаше към прекъснатата битка. Постепенно земята около двамата се покри с трупове.

Това бе сцената, на която Гауейн се натъкна, когато най-сетне откри краля. Той се приближи бавно, като се оглеждаше. Тъкмо в този момент Артур се препъна в един клон — Мордред се възползва от тази възможност и прониза с меча си бронята на своя опонент.

Артур падна на колене и Мордред замахна да му отсече главата. Но ударът така и не бе нанесен, тъй като Артур удари противника си в крака и прекъсна артерията. Мордред изруга и се олюля, но отново намери сили да замахне. И този удар не попадна в целта, тъй като Гауейн застана между двамата и го парира.

Сега Мордред насочи усилията си срещу Гауейн, който въпреки уменията си не можеше да се мери със Сянката, нито с оръжието му и бе принуден да отстъпи. С крайчеца на окото си забеляза, че Парсивал и още неколцина рицари заобикалят краля.

В този миг острието на Мордредовия меч проби бронята на Гауейн и се заби вляво точно под гръдния кош. Гауейн изстена от болка, но събра сили и премина в контраатака, нанасяйки удар след удар. Всичко свърши, когато Мордред използва една възможност да замахне силно и успя да строши с хоризонтален удар меча на Гауейн, разсичайки дълбоко гърдите му с острието на своя.

Гауейн замря за миг, сякаш закачен на върха на Мордредовия меч, после Сянката го дръпна рязко назад и сразеният смъртоносно рицар се просна в калта.

Мордред се извърна към Артур, но откри, че рицарите вече го изнасят — заедно с Екскалибур — от бойното поле. Понечи да го последва, но една ръка се надигна от водата и заби черен кинжал в бедрото му. Мордред изрева от болка и кракът му се огъна.

Гауейн продължаваше да мушка с кинжала, макар че с всяка секунда животът го напускаше. Ръката му се повдигна за последен път, сетне падна безжизнено в черната вода.