Зона 51: Легендата

18.

529 г.сл.Хр., Англия

Изминаха години, през които Артур разширяваше своето кралство. Гауейн прекара по-голямата част от своята „мисия“ в следене на Мерлин. Магьосникът рядко напускаше Тинтейджъл, който по заповед на крал Артур бе преименуван в Камелот. Но винаги, когато се отдалечаваше от стените на замъка, Гауейн бе като негова сянка. Останалите рицари се бяха разпръснали по дирите на различни слухове за Граала, но Гауейн знаеше, че най-бързият начин да го намери е като следи човека, който го бе скрил.

Добър план, който обаче досега не бе донесъл резултати. Мерлин бе напускал замъка няколко пъти, но не отведе Гауейн при Граала, а на тайна среща с мъжете, които бе наел. Гауейн остана изненадан, когато откри, че в групата му са включени още двама Наблюдатели, които позна по медальоните. Останалите бяха привлечени по-скоро от мощта, излъчвана от магьосника. Макар че не можа да подслуша какво обсъждаха на срещите си в гората, Гауейн не се съмняваше, че Мерлин подготвя свой план за действие, който едва ли щеше да съвпадне с плана на Артур.

След седем години дойде слухът, че Мордред е събрал огромна армия и се готви да отплава. Мерлин изчезна от Камелот за последен път. Гауейн го следваше незабелязано, докато магьосникът се прокрадваше в мрака на нощта.

Франция

С течение на времето Моргана също бе осъзнала, че Мордред следва свой собствен план. Той изпрати неколцина Водачи, придружени от отреди местни рицари, но не към Англия, а на юг и на изток. Какво точно трябваше да търсят, беше тайна. Бяха програмирани така, че по-скоро щяха да умрат, отколкото да издадат плановете на господаря си.

В един топъл летен ден армията на Мордред се натовари на корабите, които бяха докарали от всички околни пристанища, и се отправи през Канала към острова, който възнамеряваше да завладее. Моргана си намери място на един от съдовете. Освен Водачите, никой от хората нямаше никаква представа за истинската същност на Мордред. Смятаха го за силен, макар и жесток водач, който им обещаваше победа и плячка. Тя не се съмняваше, че и Гуалкмай е бил свидетел на подобни обещания в лагера на Артур.

Докато се подпираше на парапета, Моргана разсеяно разглеждаше флотилията от разнокалибрени съдове, която пресичаше спокойните води на Канала. Спомените я отнесоха към нейната родна планета и времето на Революцията. И там, също като на Земята, имаше хора, които следваха сляпо заповедите на аирлианците, и други, които им се противопоставяха. Но нивото на развитие на земляните бе толкова ниско, че едва ли бяха в състояние да възприемат истината за произхода на аирлианците. Как да обясни на тези хора, че аирлианците са дошли от звездите, след като те все още вярваха, че Слънцето се върти около Земята, и нямаха представа за съществуването на други планети? Някои смятаха, че светът е плосък. Дали да не им внуши, че аирлианците са някакви зли демони, или да прибегне до религията и съществуването на Бога, както често правеха самите аирлианци? Гуалкмай често повтаряше, че все още не е време да се казват истини. За Моргана/Донхад, възпитана като истински учен, това премълчаване на истината бе почти непоносимо.

Тя почувства хладни тръпки по гърба и се извърна. Облечен в сияещи доспехи, на кърмата стоеше Мордред, заобиколен от най-верните си рицари. Бяха все Водачи — лесно се различаваха по шарените пера, които красяха шлемовете им. Мордред гледаше право към нея, сякаш четеше мислите й. По устните му се плъзна студена усмивка.

Моргана също го погледна. Мордред вдигна ръка и я подкани да се присъедини към тях.

— Господарю? — рече тя, след като се качи на кърмата.

Наоколо нямаше човеци. Мордред заговори шепнешком, сякаш се боеше да не ги подслушват.

— Искам да направиш нещо веднага след като слезем на сушата.

Моргана чакаше търпеливо.

— Ще отидеш да потърсиш своя шпионин.

— Да, господарю. Ще го попитам…

— Чакай! — спря я Мордред ядосано. — За силата на неговата армия и нейното разположение — това ясно. Но първо и най-важно — искам да ми уредиш тайна среща с крал Артур.

Моргана го погледна изненадано.

— Нека той вземе дузина рицари, а аз ще дойда само с четирима от моите. Така ще се почувства по-сигурен. Трябва да е на някое тайно място, където никой не може да ни види.

Моргана се поколеба, сетне зададе въпроса, който би трябвало да я вълнува като съветник и шпионин.

— Но защо крал Артур би се съгласил на подобна среща?

— За да избегне кръвопролитията. — Лицето на Моргана остана безстрастно, но Мордред изглежда долови изненадата й. — Не ми ли вярваш?

— Господарю, досега не бях забелязала да ви спират каквито и да било кръвопролития.

Той кимна.

— Нека твоят шпионин каже на крал Артур, че двамата с него имаме много общо. Обща история, ако мога така да се изразя. А също и общо бъдеще, което трябва да градим внимателно. Разбираш ли ме?

— Посланието ти е запомнено, господарю.

— Това ми стига засега.

Марс

Стражът, скрит под Сидония на Марс, следеше движението на ключа, откакто бе активиран преди няколко години. През по-голямата част от този период ключът бе прибран в ножницата, но от време на време той излъчваше сигнал, че е освободен от екраниращото й действие. Всичко това бе много смущаващо, тъй като връзката с Главния страж беше прекъсната.

Стражът от планината Синай бе докладвал, че Сянката е заминал да разследва това неочаквано активиране на ключа и възнамерява да го открие и да го върне в Архиварната заедно с Граала, както изискваше Примирието от Атлантида. Но времето течеше, а от Сянката нямаше и вест.

Извънземният компютър анализира всички възможности. Сянката можеше да е убит, а замяната му трябваше да се появи най-рано след три земни години. А би могъл все още да следва предначерталия план, но да се е изправил пред неочаквани трудности. Съществуваше трета възможност — да действа в противоречие с предварителното споразумение и в свой личен интерес.

Компютърът не изпитваше никакви чувства, докато обмисляше всички възможности. Беше създаден да анализира наличната информация и да предприема необходимите действия. Той приключи работа с по едно решение за всяка възможност. Дълбоко под земята, в един тунел, където бяха подредени десетина хибернационни цилиндъра, на пултовете на два от тях премигнаха зелени светлини. Похлупаците им се повдигнаха.

От цилиндрите излязоха двама аирлианци. Те се облякоха, сетне отидоха при стража компютър и опряха длани върху пулсиращата му повърхност. След като бяха въведени в курса на последните събития на Земята, единият от тях се прехвърли при друг пулт, където натисна няколко шестоъгълни бутона. В страничната част на пулта се появи отвор, в който бе поставен скиптър с лъвска глава и сияещи рубиненочервени очи. Аирлианецът взе скиптъра, постави го в една метална кутия и я пъхна в колана си.

След като напуснаха залата на компютъра, двамата продължиха по коридора към просторен подземен хангар. Тук бяха наредени девет кораба с издължени линии, високи двеста метра и широки двайсет в основата — „хищните нокти“, бойните кораби към кораба-майка. Двамата аирлианци влязоха в един от „ноктите“. Покривът на хангара се плъзна встрани и „нокътят“ се издигна, набирайки скорост в марсианското небе.

Само веднъж преди това бяха използвани всички „нокти“ — когато Онези, които чакат, се бяха опитали да построят междузвезден предавател на планината близнак на Килиманджаро. Но за настоящата мисия бе нужен само един.

Циан Лин

Стартът на „нокътя“, естествено, бе регистриран. Цан Чи получи информацията за това от стража в Циан Лин само няколко минути след като „хищният нокът“ напусна марсианска орбита. Той обмисли съобщението за броени минути и го препрати в Африка на Онези, които чакат.

Англия

Гауейн проследи Мерлин до място, където двамата бяха ходили много пъти преди това — в Авалон. Той изчака, докато Мерлин прекоси езерото, и едва тогава го последва с лодка, която бе скрил в крайбрежните храсталаци.

С помощта на медальона си Гауейн проникна незабелязано в щаба на Наблюдателите. Безшумно се спусна в недрата на хълма и откри Наблюдателя там, където предполагаше — той беше в стаята със свитъците и разглеждаше някакви стари книжа. Когато рицарят влезе, Мерлин подскочи от уплаха.

— Как се озовахте тук? — попита той и измъкна затъкнатия в колана му кинжал.

Гауейн изби оръжието с рязко движение.

— Сядай!

Мерлин се отпусна на един стол.

— Артур ли те праща?

— Артур ли? — озъби се Гауейн. — Нямаш ни най-малка представа каква каша си забъркал. — Той бръкна под бронята си и извади медальона.

Мерлин се ококори, когато позна знака.

— Водачът на нашия орден! Но ти си рицар от Кръглата маса!

— Станах такъв, за да мога да те наблюдавам и да открия какво си намислил. — Гауейн посочи книжата. — Какво търсиш там?

— Събирам сведения за краля.

— За Артур?

— За краля, който ще вземе меча и ще донесе мир и спокойствие на народа. Както е било в Атлантида.

— В Атлантида? Там ни управляваха същества от други светове. Та ти си Наблюдател! Това ли искаш да се повтори?

— Но тук… — Мерлин посочи книжата на масата, — тук пише, че ще дойде един силен мъж, за когото е предназначен мечът. Той няма да е чуждоземец. Артур не е аирлианец.

Гауейн въздъхна. Преди няколко хиляди години идеята да основат ордена на Наблюдателите му се струваше чудесна. В началото организацията действаше сравнително добре. Но кой би могъл да предвиди, че ще се появи такава опасност?

— Не всичко, което пише тук, е истина — обясни Гауейн. — Някои Наблюдатели изглежда са станали жертви на собствените си мечти.

— Искаш да кажеш, че пророчеството не е истинско?

— Не съвсем. Артур наистина не е аирлианец, но не е и човек. Чувал ли си нещо за Сенките? Хора, които имат аирлианско съзнание?

— Артур? — повдигна вежди Мерлин.

Гауейн кимна.

— И Мордред?

— Сега вече започваш да схващаш.

Мерлин се хвана за главата.

— Какво направих!

Гауейн заобиколи масата и положи ръка на рамото му.

— Все още имаш възможност да оправиш нещата.

— Как? Какво трябва да сторя?

— Засега не зная — поклати глава Гауейн, — но ще ти кажа веднага щом ми хрумне.

Англия

Скрита в сянката на един дъб, Донхад не сваляше поглед от равната повърхност на езерото. Беше подпряла глава на раницата, положила до дясната си ръка няколко кинжала. Наблизо се въргаляха огризките на две ябълки.

— Чух че идваш още преди пет минути — извика тя.

— Откъде знаеше, че съм аз? — отвърна с въпрос Гауейн, който се приближи откъм близките храсти.

— Да ми задаваш такъв въпрос след всичките тези години? Не е необходимо да те виждам, за да знам, че си наблизо.

Гауейн кимна, хвърли раницата до тази на жена си и положи дългия си меч до кинжалите.

— Какво ново?

— Мордред иска да се срещне с Артур.

Той я погледна изненадано.

— Защо? — попита чак след като си свали бронята.

— Мисля за това откакто тръгнах насам, но нищо не ми идва наум. Този Мордред — Сянката на Аспасия — се държи наистина странно за Сянка. Понякога ми се струва, че играе някаква своя игра.

— Прати ли вест на Наблюдателите?

Моргана кимна.

— Разпратих вестоносци. Този, който тръгна за Англия, вече е пристигнал. Направих го новия Наблюдател от Авалон. Нарекох го Брин, като първия Наблюдател.

Гауейн си свали и туниката и се изправи на брега.

— Как мислиш, дали водата е студена?

— Едва ли — сви рамене Моргана. — Още е лято.

— Защо не дойдеш с мен тогава?

Моргана се усмихна и бавно се надигна. Докато Гауейн влизаше във водата, тя си свали дрехите. Той погледна през рамо и измъченото му лице се разтегна в усмивка.