Знакът на Хаоса

ГЛАВА 12

Джърт никога не бе играл американски футбол. Затова и през ум не му мина, че мога да му налетя така. А когато това стана, следващата изненада за него бе нивото, на което го атакувах.

Подсякох го малко над коленете и той се прекатури през перилата. Учудването, което бе изписано на лицето му, докато летеше към пода на залата, все така пръскащ искри около себе си, ми достави истинско удоволствие.

Чух как Джасра прихна. Джърт изчезна малко преди да се строполи с гръм и трясък. В това време магьосницата скочи на крака.

— Аз ще се заема с него — каза тя. — Няма проблеми. Тромавичък е. Ти се погрижи за Маскирания.

Моят стар приятел бе застанал до черния каменен басейн на Извора. До него пламъците преливаха в бяло и жълто. Магьосникът загреба от тях и ги оформи в двете си длани, както дете би направило снежна топка. После в ръката му се появи синкаво огнено кълбо, което той запрати към мен.

Отклоних го встрани с най-обикновен блок. Все още нямаше да прибягвам до помощта на Умението, всичко беше въпрос на прост енергиен баланс. Мернах с периферното си зрение Джасра, която направи няколко сложни движения, както се оказа след това — просто за да отвлече вниманието на Джърт, докато се приближи достатъчно и да го блъсне с две ръце в гърдите.

Магьосник, който е свикнал с лукса да разполага под ръка с подобен енергиен източник, би могъл много лесно да стане немарлив към тънкостите на Умението и с времето да започне да използва само най-основните магически схеми, за да насочва с тях потоците на силата. Някой още по-мързелив или неук дори би започнал да манипулира директно грубата, непречистена енергия и да се превърне по-скоро в нещо като шаман. Подобен подход противоречи изцяло на принципите на Висшата Магия, която се опира на невероятно фин баланс между силите. Джасра знаеше това, въпреки че бе получила знанията си от съвсем различно място.

Парирах следващото огнено кълбо и хукнах към стълбището вляво. Спуснах се по него, без да откъсвам погледа си от Маскирания. Бях готов да реагирам на всяка негова атака. Парапетът се нажежи до бяло и миг след това избухна в пламъци. Забавих леко темпото си, но продължих надолу. Не си струваше да си хабя заклинанията, за да го гася. Това беше все още повече перчене, отколкото реална атака…

Добре…

После осъзнах, че съществува й друга възможност, тъй като сега Маскираният просто стоеше до Извора, вперил поглед в мен, без да предприема каквото и да е.

А може би се опитваше да ме проучи предварително, да разбере какви са възможностите ми и какъв е диапазонът на заклинанията, които съм приготвил. Сигурно го притесняваше и мисълта, че не е изключено да съм опознал законите на Извора и да се възползвам на свой ред от неговата сила, както вече се канеха да направят Джасра и Джърт. Чудесно. Нека се чуди, помислих си аз.

Изведнъж вляво над мен се появи Джърт. Времето обаче му стигна само колкото да ме погледне страховито. Миг след това към него се понесе огнен воал, който го накара бързичко да се стопи във въздуха. Чух звънкия смях на Джасра и проклятията на недодяланото си братле.

Понечих да сложа крака си върху следващото стъпало, но то неочаквано се стопи пред очите ми. Реших, че е илюзия и продължих напред, но кракът ми не срещна нищо и аз бързо го дръпнах назад. После се опитах да стъпя на стъпалото след него, но и то изчезна по същия начин. Маскираният се изсмя истерично, а аз скочих напред, за да преодолея липсващите стъпала. Това също не помогна особено, тъй като стълбището продължи да се дематериализира с достатъчен аванс, за да се приземя право върху каменния под и в най-добрия случай да си изкълча някой глезен.

Маскираният явно бе решил, че ако съм овладял енергията на Извора, точно в този миг няма да се сдържа и ще я използвам. Ако ли пък не, щеше да ми се наложи да прибягна до някое от заклинанията си.

Прецених разстоянието до първото видимо стъпало. Ако не изчезнеше, имах съвсем реалната възможност да се хвана за него, да увисна за миг и след това да се пусна на пода без да пострадам. Но ако не успеех да го сторя или пък стъпалото, изчезнеше пред очите ми… Може би времето все пак щеше да ми стигне, за да изрека нужната дума и да омекотя падането си.

Успях да сграбча ръба на заветното стъпало, люшнах се напред, после назад и се пуснах, за да се приземя безпроблемно. Мигом се обърнах към Извора и изрекох ключовата дума на заклинанието, което съм кръстил Падаща стена.

Каменният басейн потръпна. Пламъците вътре заклокочиха, от тях се откъснаха огнени пръски и басейнът преля. Маскираният отхвръкна назад и се приземи по гръб, а ефектът от моето заклинание започна да утихва.

Магьосникът вдигна ръце, сякаш за да прогони огнената лава, която беше на път да го застигне. Между дланите му се появи ярка волтова дъга, която се разрасна в защитен купол. Куполът успя да го предпази от последните тласъци на моето заклинание. Аз вече се приближавах с бърза крачка. Тогава Джърт отново се появи от нищото и увисна над Маскирания, вперил изпепеляващ поглед в мен. Нямах време да изтегля меча си, да хвърля към него Фракир или пък да освободя някое заклинание, но в този миг Изворът бликна отново и една огромна вълна помете Джърт, просна го на пода и го отнесе покрай Маскирания право към основата на другото стълбище, по което забелязах да слиза с бавна крачка Джасра.

— Това, че можеш да се пренесеш където си поискаш, няма да ти помогне особено — каза тя, — щом навсякъде си все същият глупак.

Джърт изръмжа н скочи на краката си. Погледът му се плъзна покрай Джасра и нагоре по стълбището…

— И ти ли, братко? — каза той.

— Тук съм, за да запазя живота ти, ако това въобще е възможно — отговори му Мандор. — Бих те посъветвал да се върнеш с мен…

Джърт изрева — не нещо членоразделно, по-скоро нададе животински вой.

— Не ми е притрябвала закрилата ти! — кресна той след това. — Как може да си такъв глупак, че да се довериш на Мерлин?!

Между разтворените длани на Джасра се появиха няколко огнени обръча, които литнаха един след друг, за да се нанижат върху тялото му, сякаш той бе най-обикновена пръчка, побита в земята. Джърт изчезна и миг след това го чух да крещи на Мандор от друга посока.

Аз тръгнах отново към Маскирания, който бе започнал да се изправя. Изговорих думите на Хлъзгавата пътека, той сякаш настъпи бананова кора и се просна отново по гръб. Вярно, че разполагах с определен брой заклинания, а неговият енергиен източник беше почти неизчерпаем, но за разлика от него аз разчитах и на още нещо — на добре премисления си план.

От пода се откъсна голяма плоча, която се понесе с убийствена скорост и се пръсна във въздуха на безброй остри и вероятно твърди като кремък камъчета. Произнесох ключовата дума на Мрежата и направих нужния жест.

Невидимата тъкан на моята Мрежа улови парченцата до едно, преди да са успели да ме достигнат. Насочих ги отново към него и ги изсипах върху главата му още преди да е успял да се изправи.

— Осъзнаваш ли, че все още дори не знам какво точно имаш против мен? — казах аз. — Идеята за този двубой беше твоя. Все още не е…

Маскираният се отказа от опитите си да се изправи. Той потопи лявата си ръка в една от огнените локвички около себе си и обърна дясната си длан срещу мен. Локвичката изчезна, а от дланта му, като от градинска пръскачка, рукна бляскава струя, насочена право към мен. Не бих казал, че изпълнението му ме свари неподготвен. Аз просто направих един бърз плонж вляво и се прикрих зад солидния басейн на Извора.

— Май някой от нас ще трябва да умре — извиках аз. — Особено щом ударите летят по-бързо от думите. И все пак, питам те за последен път — какъв ти е проблемът?

Отговорът беше поредният кикот, дошъл от другата страна на Извора малко преди подът под краката ми да се раздвижи.

Някъде вдясно, може би от основата на здравото стълбище, долетя гласът на Джърт:

— Навсякъде все същия глупак, а? Какво ще кажеш тогава за една прегръдка?

Извърнах се точно навреме, за да видя как той се появи до Джасра и я сграбчи, само за да нададе миг по-късно сърцераздирателен писък. Устните на червенокосата дама бяха кацнали смирено върху лявото му рамо. Тя се освободи бързо и го блъсна. Джърт се строполи върху стъпалата, скован като леден блок, и този път не помръдна.

Отскочих, встрани, тъй като каменната плоча, на която бях стъпил, беше на път да се разпадне. За малко да закъснея и да се срина Бог знае къде.

После се изправих и се обърнах към коленичилия магьосник.

— Джърт е вън от играта — заявих аз. — Сега си сам срещу трима ни. Откажи се и обещавам да си помисля дали да ти подаря живота.

— Трима срещу един? — каза той с равен, но неуверен глас. — Значи признаваш, че не би могъл да ме победиш без чужда помощ?

— Да те победя ли? — попитах аз. — Може би за теб това е игра, но не и за мен. Нямам никакво намерение да се съобразявам с правилата ти. Откажи се или ще те смачкам на мига, със или без нечия помощ.

Над главата ми се появи някакъв тъмен силует и аз се претърколих встрани, по-далеч от басейна на Извора, в който се приземи тялото. Беше Джърт. Неспособен да се движи с помощта на парализираните си мускули, той бе успял само да се пренесе от стълбището до Извора.

— Ти си имаш своите приятели, Господарю на Хаоса, а аз моите — каза Маскираният. Джърт изстена леко и по тялото му се появи бледо сияние.

Изведнъж подът под краката на магьосника се пропука, а огнената струя на Извора отслабна значително, за да бликне през пукнатината под Маскирания и да го подеме право нагоре върху своя златист гребен.

— Не забравяй и за враговете си — каза Джасра.

Маскираният разпери крака и ръце и най-неочаквано успя да овладее траекторията на полета си. Аз скочих на крака и отстъпих възможно най-бързо от Извора. Веднъж вече си бях изпатил от подобен „природен“ катаклизъм.

Откъм басейна на Извора се разнесе пращене и съскане. Усетих слабия порив на леден вятър. Огнената кула, на чийто връх се носеше Маскираният, се превърна в спирала, описваща сложна траектория, към която се присъедини и отслабналата струя в каменния басейн. Джърт се размърда, изстена отново и после вдигна дясната си ръка.

— Не ги забравям — прокънтя в този миг гласът на Маскирания. Ръцете му се раздвижиха в серия от жестове, които скоро разпознах — ненапразно си бях блъскал главата толкова време, за да ги открия.

— Джасра! — извиках. — Пази се от Шару Гарул!

Джасра направи три бързи крачки вляво и се усмихна. Точно тогава една мълния се стовари на мястото, където магьосницата бе стояла допреди малко.

— Винаги започва с мълния — обясни тя. — Толкова е предсказуем.

Джасра се завъртя и изчезна, а около нея се разнесе звук като от строшено стъкло.

Веднага погледнах към мястото, където бях видял стареца последния път. Той бе облегнал гръб на стената, закрил чело с едната си ръка и поддържащ просто, но доста ефективно защитно заклинание с другата.

Тъкмо се канех да извикам на Мандор да шамароса дядката, когато Маскираният използва удачния момент и ме изненада със заклинание, което после мислено кръстих „Клаксон“. Ушите ми писнаха от оглушителния рев, а от носа ми потече кръв.

Претърколих се встрани, без да губя нито секунда, но когато се изправих, се озовах между двама врагове — Маскираният, който все така се носеше из въздуха, и Джърт, който се надигна от басейна на Извора, явно преодолял ефекта от целувката на магьосницата. Реших да не се помайвам излишно и забих юмрук в корема на Джърт. Грешка. Все едно, че докоснах оголен проводник. Отхвръкнах назад като коркова тапа и дори успях да чуя как той се изсмя, преди да се приземя върху твърдия под.

— Оставям го на теб — го чух да казва след това.

С периферното си зрение успях да мерна Шару и Джасра, които бяха застанали един срещу друг с протегнати напред ръце. От върховете на пръстите им се проточваше сложна плетеница от силови линии. Линиите пулсираха и непрекъснато променяха цвета си. Ритъмът се учести неимоверно и двамата се сринаха бавно на колене. Само с една-единствена дума или жест можех да наруша дръзката между тях. За съжаление точно в този миг забелязах, че Маскираният се е понесъл към мен като огромно смъртоносно насекомо. По отсрещната стена на Цитаделата се появиха пукнатини, които се разрастваха със светкавична скорост. От тавана се посипа прах, наоколо се разнесе проглушително скрибуцане и подът потрепера. И все пак това не ме разтревожи особено. Вдигнах лявата си ръка, а дясната ми се плъзна под наметалото.

В ръката на Маскирания се появи бляскаво острие. Аз не помръднах, а просто изчаках да се приближи още.

Огненият меч профуча край мен, тъй като се дръпнах в последния миг. Магьосникът успя все пак да забие лакътя на свободната си ръка в гърдите ми, но аз стиснах зъби и пронизах левия му бъбрек със стоманеното острие на кинжала си.

Последва крясък. Тялото на Маскирания се вдърви и после се срина на пода до мен. В същия миг усетих силен ритник в кръста и се извих от болка. Обърнах се и втори ритник срещна рамото ми. Сигурен съм, че Джърт се бе целил в главата ми, защото го чух да проклина, докато плонжирах встрани.

Щом се изправих, изтеглих меча си и се обърнах, за да срещна изпълнения му с омраза поглед. Той се издигаше нагоре, прихванал в ръцете си тялото на Маскирания.

— Пак ще се видим — викна той и изчезна.

Синята маска бе паднала на пода до едно голямо кърваво петно.

Джасра и Шару продължаваха да се гледат, коленичили един срещу друг, докато техните жизнени сили танцуваха и се увиваха около телата им.

Обърнах се отново към огнения стълб на Извора и видях как от него изплува Джърт. Мандор хвърли към него металните сфери и докато те се разрастваха във въздуха, погледът ми се спря на едно лице, което си мислех, че никога повече няма да видя.

Тътенът на Извора изпълни залата и се смеси с грохота на рушащите се стени. Около мен се сгромолясваха греди и каменни плочи. Хукнах към огнения стълб с протегнат напред меч, прикривайки лицето си с края на наметалото. На няколко пъти ми се наложи да кривна встрани, за да избегна пукнатините, които се отваряха по пода, но въпреки това се стараех да не спирам.

Когато се приближих само на няколко метра чух Джърт да ми крещи нещо. Успях да разбера само последните му няколко фрази.

— Доволен ли си сега? — викаше прегракнало той. — Доволен ли си, братко? Само смъртта може вече да ме помири с теб.

Не обърнах почти никакво внимание на думите му, защото исках да се уверя, че очите не са ме излъгали. Прескочих нападалите отломки и се вгледах в лицето на магьосника, чието тяло Джърт все така държеше в ръцете си.

— Джулия! — изкрещях с все сила.

Но в същия миг те се стопиха в огнения стълб. Разбрах, че имам само една възможност — да последвам примера му.

И се втурнах през пламъците…