Войната на Ъплифта

Послепис

Първо сме се страхували от другите същества, които са споделяли Земята с нас. После, когато силата ни е нараснала, сме ги възприели като своя собственост, с която можем да разполагаме както си пожелаем. Следващата ни заблуда (доста мила наистина в сравнение с останалите) е била да издигнем идеята, че животните са съвършени в своята естественост и че единствено човечеството е мръсна, зла, убийствена и хищна язва по устните на Творението. Това схващане показва, че Земята и всичките й създания биха били много по-добре без нас.

Едва напоследък започнахме да възприемаме четвърти начин на виждане на света и на нашето място в него. Нова представа за живота.

Щом еволюираме, може да попита човек, не сме ли в много отношения и ние като другите бозайници? Отношения, от които можем да се поучим? И онова, в което се отличаваме, не трябва ли също да ни направи по-мъдри?

Убийството, насилието, най-трагичните форми на умствени заболявания — всичко това днес откриваме както при нас, така и при животните. Силата на ума само усилва ужаса от тези наши пороци. Тя не е първичната причина. Причината е мракът, в който сме живели. Тя е невежеството.

За да се научим на екологична етика, не е нужно да се смятаме за чудовища. Днес е добре известно, че самото ни оцеляване зависи от поддържането на сложни екосистеми и генетично разнообразие. Ако унищожим Природата, ще загинем самите ние.

Съществува обаче още една причина да опазваме другите видове. Причина, която се споменава рядко, ако изобщо някой си спомня за нея. Навярно ние сме първите, които говорят, мислят, строят и имат стремежи, но е възможно да не сме последните. В това приключение могат да повторят примера ни и други.

Някой ден могат да ни съдят за това колко добре сме си вършили работата, когато сме били единствените пазители на Земята.

Авторът изказва дълбоката си признателност на всички, които прегледаха книгата му в ръкопис и му оказаха всестранна помощ.

А на нашите космати братовчеди поднасям своите извинения. Ето, заповядайте по банан и по бира.

Дейвид Брин

Ноември 1986 г.