Войната на вярата

4.

Изминаха два дни, през които възвращенците не атакуваха база Ален Изток Три. Трайстин смяташе, че това в никакъв случай не правеше проблемите по-малобройни — мислеше за онези, които още не се бяха стоварили на главите им, като например неясните следи зад Пояса, вероятно признак за нова атака от страна на възвращенски кораб-майка. Или пък общата тревога поради възможността на повърхността да се спуснат още параглайдери. Нима това бе предизвикано от разпитите на Трайстин? Или от някаква допълнителна информация?

Трайстин би желал да знае отговорите на тези въпроси, но младши лейтенантите не бяха запознавани с причините, поради които бе обявявано състояние на бойна тревога. Във всеки случай по-спокойните дни му оставяха достатъчно енергия, която можеше да употреби във фитнес-залата.

Той огледа четирите екрана с повишено внимание, после се съсредоточи върху сателитния плотер. Нищо — съвсем нищо, както обикновено се случваше. Той прегледа индикатора за енергийното състояние на базата. Запасите на органично поддържащо вещество бяха спаднали до двайсет процента, но перките на турбината бяха натоварени с близо шейсет процента от капацитета си.

Изкашля се веднъж, след това още веднъж, накрая пое дълбоко дъх, което предизвика продължителна кашлица. Въпреки усилията на Райла, изтичането на въздуха в базата бе по-голямо от преди ремонта — такива бяха данните на индикаторите. Острата миризма на амоняк сега определено се чувстваше по-осезателно.

Бяха ли правили ремонт? Той се включи в системата за поддръжка на базата и прегледа данните. Не бе извършван ремонт. Нямаше доставка на агрегати, които трябваше да заменят повредените, нямаше резервни части.

— Райла?

— Да, сър.

— Дневникът на базовата система сочи, че персоналът по поддръжката все още не е отстранил течовете. Продължавам да усещам вонята, проникваща отвън.

— Тук, долу, е още по-зле, сър.

Трайстин предполагаше, че е точно така. Райла се намираше по-близо до изкривените рамки на вратите.

— Сигурно си прав. Къде се намира екипът по поддръжка на базите?

— В Ален Изток Шест. По-голямата част от подземната секция там е унищожена. След това дойде масираното нападение по западната полоса.

— Много ли са щетите там?

— Сред техниците се носи слух, че възвращенците са унищожили три станции.

Това определено обясняваше всичко.

— Благодаря. Виж с какво мога да ти помогна при отстраняване на течовете.

— Много ви благодаря за това, сър.

Трайстин проучи данните в комуникационната мрежа и единственото, което откри, беше, че информацията за нива на поддръжка на базите е блокирана. Засмя се. Винаги съществува повече от един начин човек да се осведоми. Информационните линии за захранването на базите с енергия не бяха блокирани, а той току-що бе изпратил импулси в мрежата, обслужваща поразените от бедствия бази.

От двайсетте станции по граничната полоса пет не дадоха никакъв отговор. Трайстин кимна, но преди да се свърже с компютърния терминал на Райла сигналът — Клинг! — прозвучал в съзнанието му, го накара да изчака директно включване от Щаба.

— Десол, база Червен Изток Три.

— Лейтенант, с вас се свързва майор Сперто, от Щаба. В момента имаме достатъчно проблеми в западния дял на граничната полоса, за да се занимаваме с импулсите, изпратени ни от разни любопитни господа. Тъй като вие сте първият, нападнат с новото оръжие на възвращенците, желанието ви да научите истината е разбираемо. След като проучим случая, ще ви съобщим всичко. Сега не се включвайте в мрежата, освен ако имате официален повод за това. И запазете размишленията за себе си.

— Да, сър.

Ще ви изпратим необходимата информация, когато и дойде времето.

— Да, сър.

Трайстин преглътна, после се свърза с компютърния терминал на Райла.

— Да, сър.

— Щетите там са големи, но Щабът енергично ме наруга, че си пъхам носа в чужда работа. Когато пристигнат подробности по случая, ще те осведомя. Може би пет станции са извън строя, но е възможно и да е просто претоварване на системата. Запази тази информация за себе си, докато не бъде разпространена официално по мрежата.

— Пет станции… кучите синове!… Благодаря ви, сър!

— Не съм ти го казвал, разбираш ли?

— Да, сър.

— Ще те уведомя, когато науча нещо ново по официален път. Разполагаме ли с някакъв материал, с който бихме могли да запушим течовете около извитите рамки на вратите?

— Опитвах се да го сторя, сър, но…

— Зная. — Някои от газовете в атмосферата на планетата Мейра — тъй наречените „временни“ резултати от усилията за създаване на нова атмосфера, проявяваха силно корозионно действие. Според Трайстин тези резултати едва ли бяха временно явление.

Измина още един час, изпълнен с рутинни наблюдения и проверки на оборудването, които не му донесоха никаква нова информация за възвращенците.

Т-т-т-р-у-умммм… Трайстин се вцепени от далечния екот, още преди вълната на смазващия шум да бе прелетяла през вградения в мозъка му чип. Звезди заблестяха върху четирите екрана на дисплея, появил се в съзнанието му.

Очите му се овлажниха, главата го заболя, макар че водната комета се бе насочила към новото море на юг и не бе преминала така близо над станцията, за да предизвика в действителност разтърсване на стените ѝ. Трайстин се изправи и изтри чело с ръка. Питаше се какво ли биха си помислили възвращенците, виждайки как водата бавно се издига около техния остров-затвор. Какво ли биха си рекли? Нима те наистина бяха човешки същества? Дали Иреса бе открила нещо ново за тях? Може би онези, които ѝ бе изпратил, се чувстваха добре.

— Лейтенант?

— Да, Райла.

— Един от агрегатите за добив на енергия понижава ефективността си от деветдесет до малко над осемдесет и пет процента. Апаратите за диагностика не посочват никаква причина. Ще изляза извън базата със скутера и ще проверя.

— Прието. Аз ще те следя.

— Благодаря, сър.

Трайстин видя как скутерът излезе, след това проследи полосата, провери данните от сателитния плотер, обобщи информацията от индикаторите по поддръжката на базата — Райла не можеше да го направи, докато беше навън със скутера, — после зачака. Чакането се проточи. Изпи още малко „Състейн“ и му се прииска да не го бе правил, когато течността се разплиска неприятно във вътрешностите му.

Клинг! По-слабият „звук“ на сигнала сочеше, че съобщението не е спешно, но той мислено го прие и го проучи.

„До лейтенант Трайстин Десол, сектор наблюдения, база Ален Изток Три. От базата в Южно море. Относно вашия рапорт 1452 от 14/10/788 във връзка с новите биологични оръжия на възвращенците. Изследванията потвърдиха вашите данни за съществуването на биоелектрически и органични експлозивни потенциали. Тримата възвращенци са неутрализирани и препратени в база РЕСКОМ FFS.“

Трайстин кимна доволно. Поне бе успял да изпрати навреме съобщението до Иреса. Изправи се и отиде в кухничката да си вземе синтетично сирене и по-малко синтетични бисквити от водорасли. Ако изпиеше още „Състейн“, щеше да полети заедно с командното кресло.

В малкия хладилник имаше нещо, завито във фолио. Трайстин надникна в опаковката и отново я затвори. Истинско сирене. Устата му се напълни със слюнка, но остави пакета на място. Вероятно беше на Джерфел и струваше кой знае колко креди — само цената на превоза дотук беше главозамайваща. Мейра все още не беше готова за каквито и да било млекодайни животни — все още не, поне извън тунелите и защитените куполи.

Накрая си взе няколко бисквити от водорасли и започна бавно да ги дъвче.

Писукането на скутера бе намаляло на три от екраните — вече се връщаше към базата. Трайстин затаи дъх, набелязвайки фината прах, която започна да се движи, ала Райла успя да спре скутера, без да забие носа му в почвата. След като пълзящите растения от втората фаза на плана пуснаха корени, земята стана по-корава, тъй като биосферата придоби по-голяма сложност. Но досега тези растения от втората фаза не се бяха разпространили на повече от сто разтега от Клайсийн, а това означаваше, че управлението на превозните средства по протежение на граничната полоса си оставаше мъчителна работа. Беше прекалено лесно да заровиш скутера във фините частици на почвата.

Когато скутерът се приближи към базата, Трайстин се обади на техника:

— Райла? Намери ли нещо?

— Не, сър. Смятам, че цялата система за управление на агрегата е съсипана, ала не мога да твърдя това със сигурност. Ще трябва да напиша официално искане за замяната му, но нищо няма да получим преди да изгърми. Никой не ни вярва на нас, техниците, докато електрониката не се превърне в купчина силициев боклук.

— Добре. Уведоми ме, щом прибереш скутера в базата и всичко е на сигурно място.

Индикаторите щяха да покажат, че Райла се е прибрал и че вратите са се затворили след него, но нямаше да дадат сведения за състоянието му. Трайстин зачака.

— Лейтенант. Прибрах се в сектор поддръжка.

— Прието.

— Има ли нещо ново около възвращенците, сър?

— От РЕСКОМ казват, че работят по този въпрос.

— Те ще работят по него, докато цъфнат костите на мъртъвците — изсумтя техникът.

Трайстин се размърда, после се изправи и закрачи в командната стая, отправяйки поглед към прозореца с пластмасови стъкла, който предлагаше много по-неясна картина в сравнение с тази на мисления двоен екран в съзнанието му.

Още веднъж — Клинг! — и този път звукът не беше толкова слаб. Трайстин овлажни устните си с език и прие съобщението.

„До всички станции по Граничната полоса от РЕСКОМ и Командния модул на Полосата. Поддържайте състояние на повишена бойна готовност. Възможно е всички пленени възвращенци да съдържат биологично-органични експлозиви, които не могат да бъдат разкрити чрез сканиращите системи за първостепенен контрол. Не взимайте повече пленници до второ нареждане. Обърнете се към Мрежата за аварии, точка RSC 1410–2.“

Макар че Трайстин не беше особено привързан към възвращенците, директивата „Не вземайте повече пленници“ го подразни. И все пак какъв избор имаха хората от Командния модул? Всеки възвращенец можеше да се превърне в бомба, способна да унищожи цяла станция и дори да нанесе още по-тежки щети. Но защо възвращенците правеха това? Той поклати глава и се отпусна в командното кресло.

— Райла? Как работят генераторите?

— Натоварването им е около осемдесет процента, сър.

— Ами агрегатът за генериране на мощност?

— На мястото си е, но не действа както трябва. Нещо ново?

— Не и за станциите по западната полоса. Контролният модул спусна директива да не се взимат повече пленници, заради това, че може би всеки един от тях представлява капан с органичните експлозиви.

— Кучи синове! Защо правят това със собствените си хора?

— Не зная. Предполагам, че е свързано с вярата им. — Трайстин замълча. — Ще те уведомя, ако обстановката се промени.

— Благодаря, сър.

Трайстин започна повторна проверка на граничната полоса, пустошта, захранването с енергия и между систематизирането на данните от четирите екрана, се включи към базата данни за възвращенците. Нищо, което получи като информация, не му беше от помощ, макар че опресни знанията му за възвращенците. Те, воините на Пророка, застъпваха ксенофобска, евангелистка култура, убедена в мисията си на месия. Членовете на тази организация изглежда вярваха безрезервно, че мисията им се състои в това да отвоюват вселената за синовете и дъщерите на Пророка в името на Бога.

Трайстин поклати глава. Съществуваше ли Бог? Дори и да съществуваше, кое човешко същество би приело, че познава неговия ум? И как би могъл подобен бог да бъде добър, ако той или тя, или то позволяваше на своите последователи да унищожават всяка раса или култура, която се противопоставяше на експанзията на възвращенците? Сви рамене. Ако нямаше бог, то подобни претенции бяха просто извинение за разрушенията и експанзията. Разбира се този вид доводи бяха изцяло присъщи на човешките същества. Трайстин изсумтя.

Клинг! В състояние на повишена бойна готовност, той прие съобщението.

„До всички станции на Граничната полоса. Видеозаписите на разузнавателно-защитните служби сочат появата на три параглайдера, навлизащи в атмосферата на планетата. Ще последват вероятните координати при приземяването им. Въведете състояние на пълна бойна готовност във всички станции по Граничната полоса. Защита две. Защита две…“

Трайстин въведе координатите в базовата система и ги подложи на кръстосана проверка, но индикаторите сочеха, че параглайдерите на възвращенците бяха насочени към станциите по западната гранична полоса — нещо съвсем логично, защото около двайсет процента от западните станции бяха или унищожени, или почти не функционираха.

През следващия час той продължи наблюдението, но в екраните му не се появи нищо, нито пък сателитният плотер, покриващ източния дял на полосата, посочи нещо обезпокояващо.

Взе си още „Състейн“ и отбеляза усилващата се миризма на амоняк. Или може би това беше намаляващият аромат на тамяна на Джерфел? Успя да си наложи да не докосва сиренето и се опита да преглътне слюнките си, когато се сети за него.

После отново се зае с екраните — още наблюдения, систематизиране на данни — и в резултат на това нищо, както обикновено, докато в ума му прозвуча тревожното — Клинг!

„До всички станции от източния дял на Граничната полоса. Разузнавателно-защитните служби са засекли три параглайдера, които са нанесли удар отвъд западния дял на Граничната полоса. Защита две отпада. Защита две отпада.“

Трайстин се изправи и се протегна, после отиде в малката кухничка и започна да тършува в хладилника. Заслужаваше си да се подкрепи с нещо — па макар и само със синтетично сирене, намазано върху бисквитите от водорасли.