Войната на вярата

45.

Трайстин насочи „Уилис“ към стенда на дока. По време на полета не бяха засекли нито троиди, нито други възвращенски кораби — понякога маршалът изпращаше кръстосвачите на разузнавателни обходи, за да се възползват от дисплеите с фина настройка и голям обсег на действие за откриване на вражески съдове в околното космическо пространство.

— Магнетизирайте опорните дискове.

Когато Трайстин и командирът завършиха проверката по изключване на корабните системи чрез вградените си нервни чипове и мрежата на кръстосвача, Трайстин усети, че Муриами вече е вдигнал механичните опори.

— Смяна в захранването.

— Имаме пълна готовност за смяната.

Когато гравитацията на орбиталната станция се установи и на кораба, лейтенант Десол се освободи от предпазните колани и се надигна от креслото.

— Командире? — долетя от квартердека.

— Да? — отговори Джеймс.

— Съобщение за лейтенант Десол — обяви Албертини. — Очакваха ни в станцията. Съобщение и за вас, командире.

Трайстин си наложи да поеме с бавни крачки към квартердека.

Албертини му подаде кутията, в която бе запечатано съобщението.

Трайстин още веднъж изтри чело с ръкава на униформата си, след това взе кутията и я отвори. Текстът върху първия лист хартия беше прост.

След осемнайсет дни — от първи Сикста — той щеше да стане майор Трайстин Десол.

Вторият сноп хартия съдържаше военната заповед. Той започна да я чете.

— Поздравления, Трайстин — върху лицето на Джеймс блесна момчешката усмивка. — Предполагам, че с известието те уведомяват за следното: ще бъдеш повишен в чин майор и си получил заповед, че ще поемеш командването на някой боен кораб.

— Може би… Наистина ме повишават в чин майор.

— Кога, сър? — попита Муриами.

— От първи Сикста. — Трайстин продължи да чете, като съсредоточаваше вниманието си върху ключовите думи.

Командирът бавно отвори кутията, в която бе запечатано съобщението до него. И той като Трайстин се намръщи.

След миг техникът Муриами, изгубил всякакво търпение, попита:

— Командире… сър, ако това не ви отнеме чак толкова много време… бихте ли ни казали какво става?

Трайстин отново погледна към заповедта си.

„… на или в дните около 15-и Септем 796 година… явете се в медицинския център в Камбрия във връзка с изследването на фарканите… След края на домашния си отпуск и не по-късно от 32-и Септем се явете в Щаба на военното командване… Ще получите нова задача…“

Още един общ медицински преглед на фарканите, не че имаше чак толкова нещо против… а след това щеше да получи някаква задача във военното командване? Сравнително скоро получили чина си майори напоследък не получаваха задачи във военното командване — до тях се добираха само кариеристите и некомпетентните в областта си офицери. Нима се бе провалил в изпълнението на някоя задача, без да узнае за провала си?

Джеймс Сазаки се намръщи, а след това се усмихна.

— Какво има, сър? Ако мога да попитам… — добави Трайстин.

— Получих четири комплекта заповеди. Твоята — отново поздравления по този повод, заповедта на твоя заместник, моята, както и заповедта на моя заместник.

— Какво?

— Уточнено е коя кога влиза в сила. Ти си отиваш пръв; мястото ти временно ще заеме човекът, който всъщност ще стане командир на „Уилис“, когато напусна аз. А аз ще си отида, когато пристигне твоят заместник.

— Това е малко странно, нали?

— Всъщност не е. Подготвят те за нещо, Трайстин, но не бих могъл да ти кажа какво е то. — Джеймс отново се намръщи и Трайстин се запита дали командирът просто не се опитваше да го ободри. — Някой иска ти първо да се запознаеш как функционира по-голям кораб.

— А вие къде отивате, сър? — Трайстин се чудеше дали майорът най-сетне е получил повишение, ала не му се щеше да зададе този въпрос.

— В Управлението за стратегически анализи. — Джеймс се усмихна.

— Това означава ли, че…

— Напълно. Веднага мога да добавя към трите успоредни линии на нашивката си и триъгълник.

— В такъв случай заслужавате двойни поздравления.

— Сър? — умолително изрече Муриами.

Момчешката усмивка отново грейна върху лицето на Джеймс.

— Повишили са ме преди четиринадесет дни. Така че сега мога да добавя и триъгълник към нашивките си. Лейтенант Десол след осемнайсет дни ще стане майор. През следващия месец ще се яви майор Ватачи, който ще заеме мястото на майор Десол, докато се запознае с кораба. След това, около първи Октем, ще пристигне лейтенант Валада, а аз ще напусна. Ясно ли е?

— В общи линии — отговори Албертини. — Трябва да чакаме двамата нови офицери да свикнат с работата.

— Майор Ватачи е бил втори пилот на друг кръстосвач, а след това е командвал корвета.

— Изглежда, че този човек има внушителен опит — отбеляза Трайстин.

Джеймс кимна.

Трайстин отново погледна към заповедта си. Да се яви в щаба на командването за получаване на нова задача? Дали това беше добро или лошо? Не знаеше. Дори не познаваше друг пилот, който да е получавал подобна заповед.

— Често неопределени заповеди като тази означават нещо специално, което никой не иска да предава по мрежата. — Джеймс погледна към Трайстин. — Казах им, че ти си най-добрият пилот, с когото съм летял.

— Значи са питали?

— Преди известно време получих подробен въпросник от Отдела за специални поръчения към военното командване.

Трайстин се опита да не вдиша прекалено шумно въздуха, макар че му се щеше да го стори. Заповедта му можеше да се окаже много добра, но той все пак продължаваше да се съмнява. Наложи си да се усмихне.

— Време е да празнуваме.

— Как, лейтенант? Намираме се на външна орбитална станция.

— Не зная. Но съм сигурен, че командирът ще измисли някакъв начин.

Джеймс кимна леко с глава.

Трайстин затвори кутията със заповедта и я пъхна под мишница. Трябваше да обмисли толкова много неща… но те щяха да почакат малко.