Властелинът на пръстените (Джон Р. Р. Толкин) читать бесплатно онлайн полную версию книги (ч. notes)

1

Според летописите на Гондор това е бил Аргелеб II, двадесетият крал от Северната династия, прекъсваща триста години по-късно при владичеството на Арведуи. — Б.а.

2

Така че, прибавяйки към датите на Летоброенето на Графството 1600, можем да ги приведем към годините на Третата епоха по летописите на елфите и Дунеданците. — Б.а.

3

Елфите (и хобитите) смятат Слънцето за жена. — Б.а.

4

Така хобитите наричат Колата или Голямата мечка. — Б.а.

5

Реката Брендивин. — Б.а.

6

Според календара на Графството март има 30 дни. — Б.а.

7

Името вероятно е от оркски произход: шарку — старец. — Б.а.

8

Надежда дадох на Дунеданците, не запазих надежда за себе си. — Б.а.

9

Дадени са няколко препратки по страница към изданието на ИК „Бард“ на „Властелинът на Пръстените“.

10

Стр. 235, 573, 923; не останало в Средна земя подобие на Лаурелин Златния.

11

Стр. 233 — 234, 680.

12

Стр. 188, 680.

13

Стр. 303.

14

Стр. 226 — 227.

15

Стр. 347 — 351, 680, 688, 868, 875.

16

Стр. 54, 181.

17

Стр. 925–6, 928–9.

18

Стр. 226.

19

Стр. 572, 923.

20

Стр. 233.

21

Стр. 235.

22

Стр. 234.

23

Той бил четвърти син на Исилдур; роден в Имладрис. Неговите братя били убити на Перуникови поля.

24

След Еарендур кралете вече не приемали имена във Висшеелфическа форма.

25

След Малвегил кралете във Форност отново предявили искане за властване над целия Арнор, в знак на което взимали имена с представка ар/ара.

26

Вж. стр. 719. Една легенда разказва, че Дивите говеда, които все още можело да бъдат открити близо до Морето на Рун, произхождат от Говедата на Арау — ловецът на Валарите, който единствен от Валарите идвал често в Средна земя в Старите дни. Висшеелфическата форма на името му е Ороме (стр. 197).

27

Стр. 180.

28

Стр. 195.

29

Лоссотите са странен недружелюбен народ, останал от Фородваит — хора от отдавна отминали дни, привикнали със суровите студове на Морготовото царство. Тези студове действително все още се задържат в този район, макар че едва ли е разположен на повече от сто левги северно от Графството. Лоссотите строят къщи в снега и се разправя, че могат да бягат върху лед с кости на краката си и имат коли без колела. Живеят най-вече — недостъпни за враговете си — на големия Форохелски нос, който затваря от северозапад обширния залив с това име, ала често лагеруват по южните брегове на залива, в подножието на планините.

30

По този начин пръстенът на Къщата на Исилдур бил спасен; защото по-късно бил откупен от Дунедаините. Казват, че това бил не друг, а точно пръстенът, който Фелагунд от Нарготронд дал на Барахир и който Берен си възвърнал, излагайки се на голяма опасност.

31

Това били Камъните на Аннуминас и Амон Сул. Единственият Камък, който останал в Севера, бил онзи в Кулата на Емин Бераид, която гледа към залива Лун. Той бил пазен от елфите, и макар че така и не сме го узнали, останал там, додето Кирдан не го сложил на борда на Елрондовия кораб, когато той напуснал (стр. 47, 108). Ала казано ни бе, че той не бил като другите и не бил в съзвучие с тях — гледал само към Морето. Елендил го поставил там, тъй че да може да поглежда обратно с „пряк поглед“ и да вижда Ерессеа в изчезналия Запад. Ала огънатите морета отдолу покрили Нуменор навеки.

32

Скиптърът бил главният знак на царско достойнство в Нуменор — каза ни кралят; тъй било и в Арнор, чиито крале не носели корона, а едничък бял скъпоценен камък — Елендилмир-а — Звезда на Елендил, закрепен на челата им със сребърна лента (стр. 143, 806, 819, 918). Като говори за корона (стр. 166, 238), Билбо несъмнено се позовава на гондорския обичай; изглежда, е бил добре запознат с въпросите, засягащи родствената линия на Арагорн. Казано е, че Скиптърът на Нуменор погинал с Ар-Фаразон. Този от Аннуминас бил сребърният жезъл на Владетелите на Андуние и сега е може би най-древното дело на човешки ръце, запазено в Средна земя. Бил вече на повече от пет хиляди години, когато Елронд го предал на Арагорн (стр. 924). Формата на короната на Гондор следвала тази на нуменорски боен шлем. В началото наистина била обикновен шлем — казват, че бил оня, що Исилдур носил в Битката на Дагорлад (защото шлемът на Анарион бил разбит от хвърления от Барад-дур камък, който го повалил). В дните на Атанатар Алкарин обаче той бил заменен с обсипания със скъпоценни камъни шлем, използван при короноването на Арагорн.

33

Стр. 216.

34

Стр. 9, 965.

35

От древни дни големият нос и преграденият със суша Умбарски залив били нуменорски, но твърдина на Кралските люде, що после били наречени Черни нуменорци — покварени от Саурон и които мразели повече от всичко следовниците на Елендил. След падането на Саурон представителите на расата им бързо намалели или се смесили с хора от Средна земя, ала наследили ненакърнена омразата им към Гондор. Тъй че Умбар бил взет с цената на тежки загуби.

36

Тичащата река.

37

Този закон е установен в Нуменор (както научихме от краля), когато Тар-Алдарион, шестият крал, оставил само едно дете — дъщеря. Тя станала първата Управляваща кралица, Тар-Анкалиме. Ала законът бил друг преди нейното време. Тар-Елендил, четвъртият крал, бил наследен от сина си — Тар-Менелдур, макар че дъщеря му Силмариен била по-голямата. От Силмариен обаче водел произхода си Елендил.

38

Това име означава „Кораб на дългопенната диря“; островът бил оформен като голям кораб с висок нос, сочещ на север, върху чиито остри скали се разбивала пяната на Андуин.

39

Тече и се влива в Исен западно от Еред Нимраис.

40

Датите са дадени според летоброенето на Гондор (Трета епоха). Тези в полето са на раждане и смърт.

41

Стр. 749, 750.

42

Стр. 1029.

43

Защото нараменникът й бил разбит от боздугана на Краля-чародей, ала той бил отнесен в нищото и тъй се изпълнили думите на Глорфиндел към крал Еарнур, казани дълго преди това — че Кралят-чародей няма да падне от ръката на мъж. Защото казано е в песните на пределите, че в туй дело Еовин получила помощта на Теоденов оръженосец и той също не бил човек, а полуръст от далечна страна, макар че Еомер му отдал почести в Пределите и му дал името Холдвине. (Този Холдвине бил не друг, а Мериадок Великолепни, който бил господар на Фуков край.)

44

Стр. 304 — 5.

45

Или освободили от затвор; спокойно може да е било вече разбудено от злобата на Саурон.

46

Сред които били децата на Траин — Торин (Дъбощит), Фрерин и Дис. Тогава Торин бил юноша по сметките на джуджетата. По-късно се разбрало, че от Народа под Планината са избягали повече, отколкото се били надявали първоначално, но повечето от тях отишли към Железните хълмове.

47

Азог бил бащата на Болг, вж. „Хобитът“.

48

Казват, че щитът на Торин бил разцепен и той го захвърлил, отсякъл със секирата си един дъбов клон и го държал в ръката си, за да отблъсква ударите на враговете си или да го върти като тояга. Тъй получил името си.

49

Такова отношение към мъртвите изглеждало прискърбно на джуджетата, защото не тъй постъпвали те, ала да правят гробове, каквито имали обичай (тъй като те полагали мъртъвците си само сред камък, не в земята), щяло да отнеме много години. Ето защо посегнали към огъня, та да не оставят свои сродници на птици, зверове и търсещи леш орки. Ала ония, що паднали в Азанулбизар, били почетени и до ден-днешен всяко джудже гордо би казало за някой от прадедите си: „той бе изгорено джудже“ — и туй е достатъчно.

50

Женското население било много малобройно. Там била Дис, дъщеря на Траин. Тя била майка на Фили и Кили, които се родили в Еред Луин. Торин нямал съпруга.

51

Стр. 258.

52

15 март, 2941.

53

* Така са отбелязани имената на ония, които били считани за крале на Народа на Дурин — било в изгнание или не. От останалите спътници на Торин Дъбощит в похода до Еребор Ори, Нори и Дори също били от Дуриновия род и по-близки родственици на Торин; Бифур, Бофур и Бомбул били по произход от Морийските джуджета, но не били от Дуриновата линия.

54

Стр. 233 — 4.

55

Стр. 572.

56

Стр. 922.

57

Стр. 304–5.

58

От Туковия род. — Б.пр.

59

По-късно става ясно, че тогава Саруман почнал да желае той самият да притежава Единствения Пръстен и се надявал, че той може да се разкрие сам, дирейки господаря си, ако за известно време Саурон бъде оставен на мира.

60

Месеците и годините са дадени по Календара на Графството.

61

Летоброене на Графството. — Б.пр.

62

Става известна като „Прекрасната“, заради красотата си — мнозина казвали, че прилича повече на елфическа девойка, отколкото на хобит. Имала златна коса, което било голяма рядкост за Графството, ала други две от дъщерите на Самознай също били златокоси, както и много от децата, родени по това време.

63

Стр. 11.

64

120 от Четвъртата епоха (Гондор).

65

Денят на зимното слънцестоене. — Б.пр.

66

365 дни, 5 часа, 48 минути, 46 секунди.

67

В Графството, където година 1 отговаряла на 1601 Тр. еп. В Брее, където година 1 отговаряла на 1300 Тр. еп., това била първата година от столетието.

68

Ако се погледне Календарът на Графството, може да се забележи, че единственият ден, с който не започва никой месец, е петък. Ето как в Графството се появил насмешлив израз — да се казва „на първи в петък“, когато се става дума за несъществуващ ден, или за ден, в който могат да се случат доста невероятни събития, като да цъфнат налъмите или (в Графството) да ходят дърветата. Пълният израз е „на първи в петък, през съмърфилт“.

69

В Брее имало шега — „Уинтърфилт в (калното) Графство“, (Англ. winter — зима, filth — мръсотия; wintring — „зазимяване“. — Б.пр.) ала според обитателите на Графството уинтринг било изменение по Бреевски на по-старо име, което първоначално се отнасяло за изпълването или завършването на годината преди зимата и водело произхода си от времената преди пълното приемане на Кралското Летоброене, когато новата им година започвала след жътва.

70

Където били записвани раждания, бракове и кончини в Туковските семейства, както и такива въпроси, като продажби на земя и различни събития в Графството.

71

Ето защо в Билбовата песен (стр. 154–6) съм използвал събота и неделя вместо четвъртък и петък.

72

Макар че в действителност йестаре от Новото Летоброене се случвало по-рано, отколкото в Календара на Имладрис, в който отговаряло повече или по-малко на 6 април в Графството.

73

Годишнина от първото му надуване в Графството през 3019.

74

Поради различията в българското и английското произношение, в превода на част от приложенията е запазена латиницата и оригиналните примери — начин да останат разбираеми авторовите обяснения. Например според българското произношение името Туор може да се прочете само и единствено Туор, но има вероятност непредупреденият англоезичен читател да го прочете като Тюор или Тюър, изхождайки от нормите на собствения си език. Тук обаче става въпрос за дума с елфически произход, която е подобаващо да се чете по правилата на елфическите езици — т.е. именно Туор. Някои от предназначените за англоезична публика обяснения може би биха се сторили ненужни за българските читатели, а някои други — отнасящи се до липсващи официално в българския език звуци (като например английското дентално th) е по-удачно да останат изписани с латиница. — Б.пр.

75

Т.е. един вид х, а не ч. — Б.пр.

76

Обикновено наричано на синдарин Менелвагор (стр. 82), к. Менелмакар.

77

Особеността на hr и hw на места в приложенията е отбелязвана с (’). Пр. х’риве — „зима“, х’веста — „лек ветрец“. — Б.пр.

78

Както в galadhremmin ennorath — „изтъканите от дървеса земи на Средна земя“. Remmirath съдържа rem — „мрежа“, к. rembe + mir — „скъпоценен камък“.

79

В българския превод на това приложение буквата й често замества y от английския текст; там където това й е в съчетание с а или у, в българския текст съответно са изписани я и ю. В преведения текст на „Властелинът на Пръстените“ употребата на й невинаги е знак за у в оригинала, което би могло да породи известно разминаване, що се отнася до звуковото съотношение между елфическите думи и тяхното представяне с латиница от една страна и с кирилица — от друга. — Б.пр.

80

Бълг. — съответно и, е, а, о, у. — Б.пр.

81

Едно доста широко разпространено произнасяне на дълги é и ó като eu и oy — повече или по-малко като в английското say no, и в Западняшкия, и в представяния на куенийски имена от говорещи Западняшки, е показано чрез записване като eu, oy (или техни равностойности в писмености от същото време). Ала ла такова произнасяне се гледало като на неправилно и селско. В Графството естественото било обичайно. Тъй че онези, които произнасят yéni únótime — „дълги години безчетни“, както е обичайно на английски (повече или по-малко като йейни уноътими), ще сгрешат малко повече от Билбо, Мериадок или Перегрин. Фродо казва, че е проявил „голямо умение с чуждестранни звуци“.

82

Латинската буква y. — Б.пр.

83

Също така и в Аннун — „залез“, Амрун — „изгрев“ — под влияние на свързаните с тях dun — „запад“ и rhun — „изток“.

84

По произход. Ала iu в куеня през Третата епоха било обикновено произнасяно като нарастващ двугласен — като yu в yule.

85

Т.е. ай, ей, ой, уи. — Б.пр.

86

Т.е. ау. — Б.пр.

87

Черноден. — Б.пр.

88

Някои особености на елфическата реч са отчасти изгубени при преноса на думи от латиница на кирилица. Например думите митрил, Трандуил, Телконтар, Арвен и Елессар са изписани в оригинала съответно mithril, Thranduil, Telkontar, Arwen и Elessar, и това изписване е показателно за произношението им по елфическите норми; на български не става непременно ясна разликата между m — th и m — t, които обаче в елфическите езици са два отделни звука, изписвани по различен начин. Особеност на думи като Arwen, Eowyn е, че могат да се прочетат и като Арвен и Еовин, и като Аруен и Еоуин, според обясненията на автора за употребата на буквата w, която няма пряко съответствие в кирилицата — нямаме нито две букви за звука в, нито две — за у. — Б.пр.

89

Единственото отношение в нашата азбука, което би изглеждало разбираемо за Елдарите, е това между Р и В, а отделянето им една от друга и от F, M, V би им изглеждало абсурдно.

90

Много от тях се появяват в примери от заглавната страница и в надписа на стр. 52, транскрибиран на стр. 244. Те били използвани главно за да изразят гласни звуци, в куеня обикновено разглеждани като изменения на придружаващия ги съгласен, или за да изразят по-кратко някои от най-честите комбинации на съгласни.

91

Представянето на звуците тук е същото като използваното в транскрипция и описано по-горе, с изключение на това, че тук ch представя ch-то в английската church; j представя звука на английския j, а zh — звука който може да бъде чут в azure и occasion.

92

В куеня, където а се срещало много често, гласният му знак често изобщо бил пропускан. Тъй вместо калма — „лампа“, можело да се напише клм. Това щяло да се прочете естествено като калма, тъй като в куеня кл не било възможно начално съчетание, а м никога не се срещало в края. Възможно било четене калама, но такава дума не съществувала.

93

За издишано х куеня първоначално използвал обикновено издигнато стебло без дъга, наречено халла — „висок“. То можело да бъде поставяно пред съгласен, за да означи, че е беззвучен и издишан; беззвучните р и л обикновено били изразявани така и били транскрибирани хр, хл. По-късно 33 било използвано за самостоятелно х и стойността на хи (старата му стойност) била представяна чрез добавяне на техта за следващо й.

94

Онези в ( ) са стойности, намерени само в елфическа употреба; ★ бележи кирт, използвани само от джуджетата.

95

В Лориен през този период бил говорен синдарин, макар и с „акцент“, тъй като повечето от обитателите й били от Горски произход. Този „акцент“, както и собствената му ограничена запознатост със Синдарин подвели Фродо (както е изтъкнато в Книгата на тана от гондорски коментатор). Всички елфически думи в Книга I, гл. 6, 7, 8 са в действителност синдаринни, такива са и повечето от имената на места и личности. Ала Лориен, Карас Галадон, Амрот, Нимродел, вероятно са от Горски произход, приспособени към синдарин.

96

Куенийски например са имената Нуменор (или изцяло Нуменоре) и Елендил, Исилдур и Анарион, и всички царски имена на Гондор, включително Елессар — „Елфически камък“. Повечето от имената на другите мъже и жени от Дунедаините, такива като Арагорн, Денетор, Гилраен, са от синдаринна форма, бивайки често имената на елфи или хора, познати от песните и историите от Първата епоха (като Берен, Хурин). Малка част са от смесени форми, като Боромир.

97

Запасливците от Ъгъла, които се върнали в Дивите земи, вече били усвоили Общия език, но Деагол и Смеагол били имена на хорски език от областта близо до Перуниките.

98

Освен когато хобитите не се опитвали да представят по-късите мърморения и повици на ентите; а-лалла-лалла-румба-каламанда-линдор-буруме също не е елфическо и е единственият наличен опит (вероятно много неточен) да се представи откъс от действителен ентски.

99

Orch. — Б.пр.

100

В английския в 2 л., ед.ч. се употребява само you. — Б.пр.

101

На едно или две места е правен опит да се загатне за тези разграничавания с несъзнателна употреба на thou. Тъй като това местоимение сега е необичайно и древно, е използвано главно да представи употребата на церемониалния език, ала промяната от you на thou, thee понякога има за цел да покаже — след като няма друг начин да се направи това, значима промяна на уважителната или — между обикновени мъж и жена — фамилиарната форма.

102

Многознай. — Б.пр.

103

Samwise, Hamfast — Б.пр.

104

Черноден, Снегоструй. — Б.пр.

105

От тази езикова процедура не следва, че и инак рохиримите били близки до староанглийския — в културата и изкуството, оръжията и военното дело, освен по един по-общ начин, дължащ се на обстоятелствата — по-прости и по-примитивни народи да живеят в досег с по-висока и по-ранима култура и да заемат земи, които някога са били част от владенията й.