Властелинът на пръстените

Календар на Графството за употреба през всички години

Всяка година започва на първия ден от седмицата — събота, и завършва на последния ден от седмицата — петък. Средигодишният ден — и Надсгъниденят във високосните години, нямали имена на дни от седмицата. Сгъниденят преди Средигодишния ден бил наричан 1 Сгъниден, а този след него — 2 Сгъниден. Юле65 в края на годината бил 1 Юле, а в началото бил 2 Юле. Надсгъниден бил ден на специален празник, ала той не се случил в нито една от годините, важни за историята на Великия Пръстен. Паднал се през 1420 — годината на славна жътва и чудесно лято, и казвали, че през тази година била най-голямата веселба, известна от спомени или летописи.

Календарите

Календарът на Графството се отличавал от нашия по няколко признака. Годината била без съмнение със същата дължина като нашата66, защото ако и днес онези времена да са считани за бивали някога много отдавна, броено в години и животи на людете, то според туй, що помни Земята, не са много далечни. Хобитите били записали, че додето били странстващ народ, нямали „седмица“, и макар все пак да имали „месеци“, влияещи се повече или по-малко от Луната, съотнасянето на датите и изчисляването на времето били неясни и неточни. В западните земи на Ериадор, когато били започнали да се установяват, те възприели Кралското летоброене на Дунедаините, което било в основата си от Елдарински произход. Ала хобитите от Графството въвели някои промени. Този календар, или както бил наречен — „Летоброене на Графството“, накрая бил възприет и в Брее, с изключение на обичая в Графството за година 1 да се брои годината на колонизацията му.

Често е трудно да откриеш сред стари приказки и обичаи точни сведения за онова, което хората добре са знаели и са приемали за дадено в своите си дни (като имената на буквите, или на дните на седмицата, или имената и дължината на месеците). Ала поради цялостния им интерес към генеалогията и интереса към древната история, който развили учените сред тях след Войната на Пръстена, хобитите от Графството, изглежда, доста са се занимавали с дати. Те дори рисували сложни таблици, показващи отношението на собствената им система към останалите. Не съм умел в тези работи и може да съм направил много грешки, ала във всеки случай хронологията на решаващите години — Л. Г. 1418, 1419, е тъй грижливо изложено в Червената книга, че по този въпрос от тази гледна точка не може да има голямо съмнение за дните и времето.

Изглежда ясно, че Елдарите в Средната земя, които, както отбелязва Самознай, имали повече време на свое разположение, брояли в дълги периоди, а куенийската дума йен, превеждана често като „година“ (стр. 363), в действителност означавала 144 наши години. Елдарите предпочитали да пресмятат колкото е възможно повече в шести и дванадесети. Един „ден“ на слънцето те наричали ре и го отчитали от залез до залез. Йенът съдържал 52 596 дни. Повече за ритуални, отколкото за практични цели, Елдарите съблюдавали седмица или енкуие от шест дни; йенът съдържал 8 766 от тези енкуиер, броени непрекъснато през периода.

В Средната земя Елдарите съблюдавали и кратък период, или соларна година, наречена коранар или „слънчев кръг“, когато нещата били разглеждани повече или по-малко астрономично, ала обикновено я наричали (особено в северозападните земи) лоа — „растеж“, когато под внимание били вземани главно сезонните промени на растителността, което било обичайно за елфите като цяло. Лоа била разделена на периоди, които би могло да се разглеждат било като дълги месеци, било като къси сезони. Без съмнение те варирали в различните краища, ала хобитите дават сведения само относно Календара на Имладрис. В него имало шест от тези „сезони“, чиито имена на куения били туиле, лаире, явие, куелле, х’риве, коире и могат да бъдат преведени като „пролет, лято, есен, вехнене, зима, разтапяне“. Имената на синдарин били етуил, лаер, иавас, фирит, рхив, ехуир. „Вехнене“ бил наричан също ласселанта — „листопад“, или — на синдарин, нарбелет, „погасване на слънцето“.

Лаире и х’риве съдържали всеки по 72 дни, а останалите — 54 всеки. Лоа започвала с йестаре — деня непосредствено преди туиле, и свършвала с меттаре — деня непосредствено след коире. Между явие и куелле били вмъквани три ендери, или „средни дни“. Това осигурявало година от 365 дни, която била допълвана с удвояване на ендерите (добавяне на 3 дни) на всеки дванадесет години.

Как са се справяли с някоя неточност впоследствие не е ясно. Ако годината тогава е била със същата дължина като сега, йенът би трябвало да е бил с повече от ден по-дълъг. Че е имало някаква неточност, показва бележка в Календарите на Червената книга относно това, че в „Летоброенето на Ломидол“ последната година на всеки трети йен била скъсявана с три дни — удвояването на ендерите, което трябвало да стане в тази година, било пропускано, „ала това не се е случвало в наше време“. Няма сведение за нагласяното на някоя оставаща неточност.

Нуменорците променили тази подредба. Те разделили лоа на по-къси периоди с по-правилна дължина и останали верни на обичая да започват годината в средата на зимата, която през Първата епоха била използвана от хората от Северозапад, от които произхождали. По-късно направили седмицата си от седем дни и брояли деня от изгрев (от източното море) до изгрев.

Нуменорската система, както била ползвана в Нуменор и в Арнор и Гондор до края на кралете, била наречена Кралско Летоброене. Обикновената година имала 365 дни. Била разделена на дванадесет астар иначе речено — месеци, от които десет имали 30 дни и два — 31. Дългите астар били тези от всяка страна на Средата на годината, приблизително нашите юни и юли. Първият ден на годината, бил наричан йестаре, средният ден (183-ти) бил наричан лоенде, а последният ден — меттаре; тези три дни не принадлежали на никой месец. На всяка четвърта година, с изключение на последната от столетието (харание), вместо лоенде били поставяни два ендери или „средни дни“.

В Нуменор пресмятането започнало с 1 година от Вт. еп. Недостигът, причинен от изваждането на 1 ден от последната година на века, бил нагласян чак през последната година на хилядолетието, оставяйки хилядолетен недостиг от 4 часа, 46 минути и 40 секунди. Това добавяне било правено в Нуменор през 1000, 2000, 3000 година Вт. еп. След Падението през 3319 Вт. еп., системата била поддържана от изгнаниците, ала била объркана от започването на Третата епоха с нова номерация — 3442 Вт. еп. станала 1 Тр. еп. Като направили високосна година 4 Тр. еп., вместо 3 Тр. еп. (3444 Вт. еп.), била натрапена още една къса година (от само 365 дни), което довело до недостиг от 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Хилядолетните добавки били направени 441 години по-късно — през 1000 Тр. еп. (4441 Вт. еп.) и 2000 (5441 Вт. еп.). За да се намалят причинените така грешки и натрупването на хилядолетни недостизи, през 2060 Тр. еп. Наместникът Мардил приел преработен календар и след специалното добавяне не били правени повече нагласяния. (През 3000 Тр. еп., при заплахата от неизбежна война, подобни занимания били пренебрегвани.) Към края на Третата епоха — след още 660 години, Недостигът още не се бил натрупал до 1 ден.

Преработеният Календар, въведен от Мардил, бил наречен Летоброене на Наместниците и бил възприет впоследствие от повечето ползващи Западняшкия език, с изключение на хобитите. Всички месеци били от 30 дни и били въведени 2 дни извън месеците — един между третия и четвъртия месец (март, април) и един между деветия и десетия (септември, октомври). Тези 5 дни извън месеците — йестаре, туилере, лоенде, иавиере и меттаре били празници.

Хобитите били старомодни и продължили да използват разновидност на Кралското Летоброене, приспособена да отговаря на собствените им обичаи. Месеците им били всичките равни и имали по 30 дни всеки, ала имали 3 Лятодни, наричани в Графството Сгъвката или Сгънидните — между юни и юли. Последният ден от годината и първият от следващата били наричани Юледни. Юледните и Сгънидните оставали извън месеците, тъй че 1 януари бил вторият, а не първият ден от годината. Всяка четвърта година, с изключение на последната година от столетието67, имала четири Сгънидни. Сгънидните и Юледните били главните празници и време за пируване. Допълнителният Сгъниден бил добавян след Средигодишния ден и тъй 184-тият ден от високосните години бил наричан Надсгъниден и бил ден на извънредна веселба. Пълният Юлетайд бил шестдневен, като включвал последните три и първите три дни от всяка година.

Обитателите на Графството въвели своя собствена малка новост (впоследствие възприета и в Брее), която наричали Графската преправка. Те намирали за безредно и неудобно променянето от година на година на имената на дните от седмицата, свързани с датите. Тъй че по времето на Исенгрим II наредили нещата така, че нечетният ден, който нарушавал поредицата, да няма име на седмичен ден. След това Средигодишният ден (и Надсгъниденят) бил разпознаван само по името си и не принадлежал на някоя седмица. Вследствие на тази реформа годината винаги започвала на Първия ден от седмицата и свършвала на Последния ден. Една и съща дата във всяка година имала едно и също име на седмичен ден през всички останали години, тъй че обитателите на Графството вече не се главоболели да слагат ден от седмицата в писмата или дневниците си68. Те намирали това доста подходящо у дома, ала не чак толкова, ако някога пътували по-далеч от Брее.

В горните бележки, както и в повествованието, съм използвал наши съвременни имена и за месеците, и за дните на седмицата, макар, разбира се, в действителност това не правели нито Елдарите, нито хората, нито хобитите. Преводът на имената от Западняшки изглеждаше нужен, за да се избегне объркване, докато сезонните съответствия на нашите имена са повече или по-малко същите — поне в Графството. Излиза, че Средигодишният ден отговаря колкото е възможно повече на лятното слънцестоене. В такъв случай датите в Графството са в действителност по-напред от нашите с десетина дни и нашият Новогодишен ден отговаря повече или по-малко на 9 януари в Графството.

В Западняшкия куенийските имена на месеците обикновено били запазвани, както латинските наименования сега са широко използвани в други езици. Те били — нарвиние, нениме, сулиме, вирессе, лотессе, нарие, кермие, уриме, яванние, наркуелие, хисиме, рингаре. Имената на синдарин (използвани единствено от Дунедаините) били — нарваин, нинуи, гваерон, гуирит, лотрон, норуи, кервет, уруи, иваннет, нарбелет, хитуй, гиритрон.

Що се отнася до това наименуване обаче, хобитите — и от Графството, и от Брее, не употрявали Западняшкия и оставали верни на собствените си стари местни названия, които, изглежда, били взели в древността от хората из долините на Андуин; във всеки случай подобни имена били открити в Дейл и Рохан (вж. бележките върху езиците, стр. 1162–3). Измислено от хората, значението на тия имена било по принцип отдавна забравено от хобитите, дори в случаите, когато изпървом знаели що значат. Пък и формата на имената станала впоследствие доста неясна — мат например в края на някои от тях е съкращение от месец.

Имената от Графството са изложени в Календара. Може да се забележи, че солмат обикновено бил произнасян, и понякога писан сомат, тримидж често бил писан тримич (архаично тримилч), а бломат бил произнасян блодмат или бломмат. В Брее имената се различавали: фрери, солмат, рет, читинг, тримидж, сгъвка, Лятодните, мед, уедмат, харвестмат, уинтринг, блуутинг и юлемат. Фрери, читинг и юлемат били използвани и в Източна околия69.

Хобитовата седмица била взета от Дунедаините и имената били превод от ония, давани на дните в старото Северно кралство, който на свой ред произхождали от тези на Елдарите. Шестдневната седмица на Елдарите имала дни, посветени на или наречени на Звездите, Слънцето, Луната, Двете Дървета, Небесата и Валарите или Стихиите в този ред, като последният ден бил главният ден на седмицата. Техните имена на куеня били Еленя, Анаря, Исиля, Алдуя, Менеля, Валаня (или Тарион); Синдаринните им имена били Оргилион, Оранор, Оритил, Оргаладхад, Орменел, Орбелаин (или Родин).

Нуменорците запазили предназначенията и реда, но променили четвъртия ден на Алдеа (Оргалад), упоменавайки единствено Бялото Дърво, на което се вярвало, че наследник е Нимлот, що растял в кралския Двор в Нуменор. Като желаели да имат седми ден и бидейки големи моряци, те включили „Морски ден“ — Еареня (Ораеарон), след Небесния ден.

Хобитите приели тази подредба, ала значенията на техните преведени имена скоро били забравени или вече не отговаряли на по-раншното си значение и формите били силно съкратени, особено във всекидневната употреба. Първият превод на нуменорските имена вероятно бил направен две хиляди години или повече преди края на Третата епоха, когато седмицата на Дунедаините (характерна черта на летоброенето им, най-рано възприета от другите народи) била взета от хората на Запад. Както и с техните имена на месеците, хобитите се придържали към тези преводи, въпреки че другаде в областта на употреба на Западняшки били използвани куенийските наименования.

Древните летописи, запазени в Графството, не били много. В края на Третата епоха най-представителната такава книга била Жълтокожата, или Годишника на Скътана паланка70. Най-ранните неща в нея изглеждат вписани поне деветстотин години преди Фродово време и много са цитирани в аналите и генеалогията на Червената книга. В тях седмичните дни се появяват в архаични форми, от които най-стари са следните — (1) Стеррендеи, (2) Суннендеи, (3) Монендеи, (4) Треуесдеи, (5) Хевънесдеи, (6) Мересдеи, (7) Хайдеи. На езика от времето на Войната на Пръстена те били станали Стердей, Съндей, Мъндей, Треусдей, Хевенсдей (или Хенсдей), Мерсдей, Хайдеи.

Тия имена също предадох с нашите, започвайки естествено със Съндей и Мъндей, за които се оказва, че в седмицата на Графството имат същите имена като нашите, а останалите преименувах. Трябва да се отбележи обаче, че асоциирането на имената било съвсем различно в Графството. Последният ден от седмицата — петък (Хайдеи), бил главният ден и (след пладне) — празничен и за вечерни празненства. Тъй събота отговаряла по-скоро на нашия понеделник, а четвъртък — на нашата събота71.

Могат да бъдат споменати няколко други имена, които имат връзка с времето, макар да не са използвани за точни изчисления. Споменаваните обикновено сезони били туиле — пролет, лаире — лято, явие — есен (или жътва), х’риве — зима, ала те нямат точно определение; и куелле (или ласселанта) било използвано също и за късната есен и започването на зимата.

Елдарите отдавали специално внимание на „сумрака“ (в северните райони), главно като време на звездно избледняване и звездно откриване. Те имали много имена за тези периоди, от които най-обичайни били тиндоме и ундоме; първото най-често се отнасяло за времето при наближаването на зората, а ундоме — за вечерта. Синдаринните имена били уиал, което можело да бъде определено като минуиал и адуиал. В Графството често ги наричали утроздрач и вечерноздрач. Вж. езерото Вечерноздрач, като превод на Ненуиал.

Летоброенето и датите на Графството са единствените от значение за разказа за Войната на Пръстена. Всички дни, месеци и дати в Червената книга са преведени на езика на Графството, или съответствията им са дадени в бележки. Така месеците и дните в целия „Властелин на Пръстените“ са от Календара на Графството. Единствените моменти, в които за разказа относно решителния период — края на 3018 и началото на 3019 (Лет. Гр. 1418, 1419) — са важни разликите между този и нашия календар, са: октомври 1418 е имал само 30 дни, 1 януари е вторият ден на 1419, а февруари е имал 30 дни, тъй че 25 март — датата на падането на Барад-дур, би трябвало да отговаря на нашия 27 март, ако годината ни започваше в същата сезонна точка. Датата обаче била 25 март и по Кралското, и по Наместническото летоброене.

Новото летоброене във възстановеното кралство било започнато през 3019 Тр. еп. То представлявало завръщане на Кралското Летоброене, пригодено да съответства на пролетното начало, както в Елдаринната лоа72.

В Новото Летоброене годината започвала на 25 март стар стил, отбелязвайки годишнината от падането на Саурон и делата на Носителите на Пръстена. Месеците запазили предишните си имена, започвайки сега с вирессе (април), ала се отнасяли към периоди, започващи общо взето пет дни по-рано отпреди. Всички месеци имали по 30 дни. Имало 3 Ендери или Средни дни (от които вторият бил наричан Лоенде) между яванние (септември) и наркуелие (октомври), които отговаряли на 23, 24, 25 септември стар стил. Ала в чест на Фродо 30 яванние, който отговарял на предишния 22 септември — рождения му ден, бил обявен за празничен и високосният ден бил осигурен чрез удвояването му. Това празненство било наречено Кормаре или Пръстенден.

Считало се, че Четвъртата епоха започнала с отпътуването на Господаря Елронд, което станало през септември 3021, ала за целите на документирането в кралството 1 година. Четвъртата епоха, била тази, що започнала според Новото Летоброене на 25 март, 3021 стар стил.

През царуването на крал Елесар това летоброене било възприето във всички негови земи, с изключение на Графството, където старият календар бил запазен и Летоброенето на Графството — продължено. Тъй 1, Четвъртата епоха, била наречена 1422, а доколкото хобитите държели сметка за смяната на Епохата, твърдели, че е започнала на 2 юле, 1422, а не през предния март.

Никой от летописите на обитателите на Графството не отбелязва честване на 25 март или 22 септември, ала в Западната околия — особено в онази си част около Хълма на Хобитово, се появил обичай на 6 април да се празнува и танцува на Празничната поляна, когато времето позволявало. Някои казвали, че това бил рожденият ден на стария Сам Градинаски; други — че било денят, на който през 1420 Златното Дърво разцъфнало за пръв път, а трети — че било Новата Година на елфите. Във Фуков край Рогът на пределите бил надуван по залез-слънце на всеки 2 ноември и после идвал ред на, празненства и огньове на открито73.