Властелинът на пръстените

IПроизношение на думи и имена

Западняшкият или Общият език е преведен изцяло на английските му съответствия. Всички хобитови имена и специални думи са пригодени да се произнасят по съответния начин — например Болджер (Bolger) има г като в английското bulge74, а mathom се римува с fathom.

При транскрибирането на древните писмености се опитах да представя оригиналните звуци (дотолкова, доколкото могат да бъдат определени) със задоволителна точност и в същото време да възпроизведа думи и имена, които да не изглеждат недодялани в съвременни букви. Висшеелфическият куеня бил произнасян дотолкова подобно на латинския, доколкото допускали звуците му. По тази причина с било предпочитано пред k и в двата Елдаринни езика.

Тези, които се интересуват от такива подробности, могат да съблюдават следните точки.

C винаги има стойността на k, дори преди e и i: celeb — „сребро“, би трябвало да бъде произнасяно като keleb.

CH е използвано единствено за да представи звука, чуван в bach (в немски или уелски), не онзи в английското church75. Освен когато в края на думата или преди t, в гондорската реч този звук бил отслабван до h и тази промяна можела да се забележи в някои имена като Rohan, Rohirrim. (Imrahil е нуменорско име.)

DH представя гласното (меко) th от английското these clothes. Обикновено звукът е свързан с d, като в c. galadh — „дърво“, сравнено с к. alda; ала понякога произлиза от n + r, както в Caradhras — „Червен рог“ — от caran-rass.

F представя f, освен в края на думите, когато се използва да представи звука и (какъвто е в английското of) — Nindalf, Fladrif.

G има единствено стойността на звука g като в give, get; gil — „звезда“, в Gildor, Gilraen, Osgiliath започва като английското gild.

H стоящо само без друга съгласна представя звука h в house, behold. Куенийското съчетание ht е за звука cht, какъвто е в немското echt, acht; e.g. в името Telumehtar — „Орион“.76 Виж също СН, DH, L, R, TH, W, Y.

I в началото, преди друга гласна има стойността на съгласния звук у в you, yore само в синдарин — както в loreth, Iarwain. Виж Y.

K е използвано със същата стойност като с за имена, извлечени от различни от елфическите езици; тъй kh представя същия звук като ch в оркското Grishnákh, или адунаиковото (нуменорското) Adunakhor. За джуджешкия (Khuzdul) виж бележката по-долу.

L представя повече или по-малко звука на английското начално l — като в let. То обаче било до известна степен „палатализирано“ между е, i и съгласен, или в края след е, i. (Елдарите вероятно биха транскрибирали английските bell, fill като beol, fiol.) LH представя този звук, когато е беззвучен (обикновено произлязъл от начално sl). В (архаичния) куеня се е пишел hl, но в Третата епоха обикновено е бил произнасян като l.

NG представя ng като във finger, освен в края. Тогава е звучал като в английското sing — звук, който се е срещал като начален и в куеня, но е бил транскрибиран като n (като в Noldo), според произношението на Третата епоха.

PH има същия звук като f. Използван е (а) когато звукът f се среща в края на думата, като в alph — „лебед“; (б) когато звукът f има отношение или произлиза от p, както в i-Pheriannath — „Полуръстовете“ (perian); (в) в средата на няколко думи, когато представя дълго ff (от pp), като в Ephel — „вътрешна ограда“; и (г) в адунаик и западняшки, както в Ar-Pharazón (pharaz — „злато“).

QU е бил използван за cw — много често съчетание в куеня, макар да не се среща в синдарин.

R представя вибрантен r във всички позиции; звукът не се губел преди съгласни (както в английското part). За орките и някои джуджета се казвало, че използвали задно или гърлено r — звук, който Елдарите намирали за безвкусен. RH представя беззвучен r (обикновено произлязъл от по-старо начално sr). Той бил изписван hr77 в куеня. Срв. L.

S е винаги беззвучен, като в английските so, geese; звукът z не се среща в съвременните куеня и синдарин. SH, който се среща в западняшкия, джуджешкия и оркския, представя звук, подобен на sh в английския.

TH представя беззвучния th на английския, като в thin cloth. Той е станал s в разговорния куеня, дори и да бил все още изписван с различна буква — като в к. Isll, с. Ithil — „Луна“.

TY представя звук, вероятно подобен на t в английското tune. Произлиза основно от c или t + y. Обикновено говорещите западняшки му приписвали звука на английското ch, който бил често срещан в този език. Срв. HY в частта за Y.

V носи звука на английското v, но не се използва в края. Виж F.

W носи звука на английското w. HW е беззвучно w, както в английското white (в северното произношение). Не бил необичаен начален звук в куеня, въпреки че в тази книга, изглежда, примери не се срещат. И v, и w са използвани в транскрипцията на куеня, въпреки уподобяването на правописа му на латинския, тъй като в речта се срещали и двата — отделни по произход звука.

Y е използван в куеня за съгласен y, както в английското you. В синдарин у е гласен (виж по-долу). HY имал същото отношение към y, като HW към w, и представял звук, като често чувания в английските hew, huge; h в куенийските eht, iht имал същия звук. Често му бил приписван звукът на английското sh, който бил обичаен за западняшкия, от говорещите този език. Срв. TY по-горе. HY обикновено произлизал от sy и khy; и в двата случая сродни синдаринни думи показват начално h, като в к. Hyarmen — „юг“, с. Harad.

Забележете, че написани два пъти съгласни — като tt, ll, ss, nn, представят дълги, „двойни“ съгласни. В края на думите с повече от една сричка те обикновено били скъсявани — като в Rohan от Rochann (архаично Rochand).

В синдарин големи промени претърпели съчетанията ng, nd, mb, които били особено предпочитани в Елдаринните езици на по-ранен етап. mb станало m във всички случаи, но все още се брояло за дълга съгласна — за целите на ударението (виж по-долу), и тъй било изписвано mm в случаите, когато инак ударението би могло да е под въпрос78. ng останало непроменено, освен в началото и в края, където станало прост носов звук (както в английското sing). Обикновено nd ставало nn — както в Еннор — „Средна земя“, к. Ендоре; ала останало nd в края на изцяло ударени едносрични думи — такива като thond — „корен“ (срв. Morthond — „Чернокорен“), и също така преди r, както в Андрос — „дългопенен“. Това nd е видно още в някои древни имена, идващи от по-стар период — такива като Nargothrond, Gondolin, Beleriand. В Третата епоха крайното nd в дълги думи било станало n от nn, като в Ithilien, Rohan, Anórien.

За гласни се използват буквите и, е, а, о, у и (единствено в синдарин) — й79. Доколкото може да се определи, звуците, представяни от тези букви (освен й), били в обичаен вид, макар че несъмнено се изплъзват много местни варианти. Тъй че звуците били приблизително тези, които представят английските machine, where, father, for, brute80, независимо от дължината си.

В Синдарин дългите е, а, о имали същите качествени характеристики, като късите гласни, бидейки произлезли от тях в относително скорошни времена (по-старите é, á, ó били променени). В куеня, когато дългите é и ó били правилно произнасяни81 — като от Елдарите, били по-напрегнати и по-„затворени“ от късите гласни.

Синдарин единствен сред съвременните си езици разполагал със „смекченото“ или предно y — повече или по-малко като y във френската lune. Това отчасти било изменение от o и y, отчасти произлизало от по-старите дифтонги ey, uy. За този звук била използвана буквата й82 (като в староанглийския) — като в люг „змия“, к. Леука, или емюн (етуп) — мн.ч. от амон, „хълм“. В Гондор това й било обикновено произнасяно като и.

Дългите гласни обикновено са обозначавани с „остро ударение“, като в някои разновидности на Феаноровата писменост. В синдарин дългите гласни в ударени едносрични думи били отбелязвани със сложно ударение, тъй като в такива случаи те имали склонност да бъдат специално удължавани — така например в дун, сравнено с Дунедан83. Използването на сложното ударение в други езици — като адунаик и джуджешки, нямало особено значение и служи само за да ги открои като чужди езици (както и употребата на к).

Крайното е никога не е нямо или просто знак за дължина, като в английския. За да се отбележи това, крайното е често (но не непременно винаги) се пише с ё.

Групите ep, up, yp (накрая или преди съгласен) не са предназначени да бъдат произнасяни като английските fern, fir, fur а по-скоро като английските cir, eer, oor.

В куеня ui, oi, ai и iu, eu, au са дифтонги/двугласни (тоест произнасяни в една сричка). Всички останали двойки гласни звуци са двусрични. Това често се отбелязва като се пише ëa (Еа), ëo, oë.

В Синдарин двугласните са писани ae, ai, ei, oe, ui и au. Други съчетания не са двугласни. Записването на крайно au като aw е в съгласие с английския обичай, ала в действителност не е необичайно за Феанорския правопис.

Всички тези двугласни84 са „падащи“, което значи, че ударението пада на първия елемент и са съставени от прости гласни, произнасяни заедно. Тъй ai, ei, oi, ui са предназначени да бъдат произнасяни съответно като гласните в английските rye (не ray), grey, boy, ruin85 и au (aw) като в loud, how86, а не както в laud, haw.

В английския няма нищо тясно съответстващо на ae, oe, eu; ae и oe могат да бъдат произнесени като ai, oi.

Мястото на ударението не е отбелязано, тъй като Елдаринните езици считали мястото му за определено от словната форма. В дума от две срички пада в практически всички случаи на първата. В по-дълги думи пада на предпоследната, когато тя съдържа дълъг гласен, двугласен или гласен, следван от два (или повече) съгласни. Когато предпоследната сричка съдържа (както става често) къса гласна, следвана само от една (или нито една) съгласна, ударението пада на сричката преди нея — третата от края. Думи с такава форма са предпочитани в Елдаринните езици, особено в куеня.

В следващите примери ударените гласни са отбелязани с главна буква: исИлдур, Ороме, ерЕссёа, фЁанор, анкАлима, елентАри, дЕнетор, периАннат, ектЕлион, пелАргир, силИврен. Думи от типа елентАри — „звездна кралица“, често се срещали в куеня, където гласният е é, á, ó, освен ако не е в (както в този случай) съставни думи; те са подобни на гласните й, у, както в андУне — „залез, запад“. В синдарин не се срещат, освен в сложни думи. Отбележете, че синдаринните dh, th, ch са единични съгласни и представят единични букви в оригиналните писмени текстове.

В имената, извлечени от езици, различни от Елдаринните, са предвидени същите стойности на буквите — когато не са специално описани по-горе, освен в случая с джуджешкия. В джуджешкия, който не разполага със звуците, представени по-горе с th и ch (kh), th и kh са придихателни, което ще рече — т или к, следвани от х, повече или по-малко както в backhand, outhouse.

Когато се среща з, звукът, който се има предвид, е този на английското z. gh в Черния език и оркския представя „задна придихателна“ (отнасяща се към g както dh към d) — както в ghash и agh.

На „външните“ — или хорските имена на джуджетата са придадени Северни форми, ала буквените стойности са вече описаните. Така е и в случай на личните и на места Рохански имена (когато не са били осъвременени), освен че тук еа и ео са двуглас(н)и, които могат да бъдат представени от еа на английското bear и ео на Theobald; y е смекчено и. Осъвременените форми лесно се разпознават и са употребени с намерението да бъдат произнасяни като английските. Те са най-вече имена на места — като Dunharrow87 (за Dunharg), с изключение на Сенкогрив и Змийски език.

IIПисане88

Писменостите и буквите, ползвани в Третата епоха, в основата си са от Елдаринен произход и по това време вече много древни. Те били достигнали етапа на напълно развита азбука, ала все още били в употреба по-стари способи, в които с цели букви били отбелязвани единствено съгласните.

Азбуките били от два основни и независими по произход вида — Тенгвар или Тиу, тук преведени като букви, и Кертар или Кирт преведени като „руни“. Тенгвар били замислени за писане с четка или перо, а квадратните форми от надписите в техния случай били производни от писмените форми. Кертар били замислени и използвани най-вече за надраскани или гравирани надписи.

Тенгвар са по-древните. Развити са от Нолдорите — най-умелият в такива занимания род на Елдарите, дълго преди изгнанието им. По-старите Елдаринни букви — Тенгварът на Румил, не били използвани в Средна земя. По-късните букви — Тенгварът на Феанор, били до голяма степен ново изобретение, макар че дължали нещо на Румиловите букви. Те били донесени в Средна земя от изгнаниците Нолдори и тъй станали известни на Едаинйте и Нуменорците. В Третата епоха употребата им се разпростряла из област, която до голяма степен съвпадала с тази, в която бил познат Общият език.

Кирт били измислени първо в Белерианд от Синдарите и дълго били използвани само за изписване на имена или кратки текстове върху дърво или камък. На този произход те дължат ъгловатите си форми — много подобни на руните от наше време, макар че се различавали от тях в детайлите и били съвсем различни по подредба. Киртът в по-старата и по-простата си форма се разпрострели източно през Втората епоха и станали познати на много народи — на хора и джуджета, та дори и на орки, като всички те го пригаждали според целите си и според своето умение или липсата на такова. Такава една проста форма все още била използвана от хората в Дейл и една сходна — от Рохиримите.

Ала в Белерианд, преди края на Първата епоха, Кирт — отчасти под влиянието на Тенгвара на Нолдорите, били преподредени и развити по-нататък. Най-богатата и най-развита форма била позната като Азбуката на Даерон, защото в елфическите предания е казано, че е била скроена от Даерон — менестрела и мъдреца на крал Тингол Дориатски. Сред Елдарите Даероновата азбука не развила истински ръкописни форми, защото елфите възприели за писане Феаноровите букви. В действителност елфите от Запада почти съвсем се отказали от употребата на руни. В страната Ерегион обаче Даероновата азбука била поддържана в употреба и преминала в Мория, където станала най-предпочитаната от джуджетата азбука. След туй останала за постоянно в употреба сред тях и с тях преминала в Севера. В по-късни времена често била наричана Ангертас Мория или Дългите Морийски Рунореди. Колкото до речта си, джуджетата се ползвали от текущите шрифтове и мнозина пишели умело с Феаноровите букви, ала за собствения си език се придържали към Кирт и развили форми за писане с перо.

Тенгвар

(I)Феанорските букви

Таблицата показва — в официално за книжния ръкопис начертание, всички букви, които били общоизползвани в Западните земи в Третата епоха. Подредбата е най-обичайната за времето.

Тази писменост по прозход не е „азбука“, което ще рече — случаен набор от букви, всяка с независима собствена стойност, изреждани в традиционен ред, който няма отношение нито към начертанието им, нито към службата им89. По-скоро била система от знаци за съгласни със сходни начертания, която може да бъде пригодена по избор или удобство да представя съгласните на езиците, съблюдавани (или измислени) от Елдарите. Никоя от буквите не съдържала в себе си фиксирана стойност, но постепенно се разпознавали постоянни отношения помежду им.

Системата съдържала двадесет и четири първични букви — 1 — 24, подредени в четири те-мар (серии), всяка от които имала шест тиеллер (степени). Имало също „допълнителни букви“, примери за които са 25 — 36. От тях 27 и 29 са единствените строго независими букви, останалите са разновидности на други букви. Имало също известен брой техтар (знаци) с променлива употреба. Те не са дадени в таблицата90.

Всяка една от първичните букви била образувана от телко (стебло) и лува (дъга). Формите, които се виждат от 1 — 4, били разглеждани като нормални. Стеблото може да е издигнато — като в 9 — 16, или скъсено — като 17 — 24. Дъгата може да бъде отворена, като в серии I и III, или затворена, като в II и IV, а във всички случаи може да е удвоена, като в 5 — 8.

През Третата епоха навикът изменил теоретичната свобода на приложение до такава степен, че серия I била прилагана главно за денталните или била t-серия (тинкотема), а II — за лабиалните или била n-серия (парматема). Приложението на серии III и IV варирало според изискванията на различните езици.

В езици като Западняшкия, в които съгласни91 като нашите ч, дж, ш били широко използвани, серия III обикновено била прилагана към тях; в този случай серия IV била прилагана към нормалната k-серия (калматема). В куеня, който разполагал освен с калматема и с палатална серия (тиелпетема), и с лабиализирана серия (куессетема), палаталите били представени от Феанорски диакритичен знак, означаващ „следващо й“ (обикновено две точки, поставени отдолу), докато серия IV била kw-серия.

В рамките на тези общи насоки при употребата обикновено били наблюдавани следните съотношения. Нормалните букви — степен 1, били прилагани за „беззвучните преградни“ — т, п, к и др. Удвояването на дъгата показвало добавянето на „звук“ — тъй че ако 1, 2, 3, 4 = т, п, ч, к (или т, п, к, кв/ку), тогава 5, 6, 7, 8 = д, б, дж, г (или д, б, г, гв/гу). Издигането на стеблото показвало отварянето на съгласната към „придихание“ — тъй че приемайки горните стойности за Степен 1, Степен 3 (9 — 12) = тх, ф, ш, ч (или тх, ф, кх, кхв/кху) и степен 4 (13 — 16) = дх, в, ж, гх (или дх, в, гх, гхв/гху).

Оригиналната Феанорска система разполагала също тъй със степен с разширени стебла — и нагоре, и надолу от реда. Обикновено те представяли придихателни съгласни (т.е. т + х, п + х, к + х), ала можели да представят и други, съгласни комбинации. Те не били нужни в езиците от Третата епоха, които използвали тази писменост, но увеличените форми били много използвани като варианти (по-ясно различавани от степен 1) на степени 3 и 4.

Степен 5 (17 — 20) обикновено била прилагана към носовите съгласни — тъй 17 и 18 били най-познатите знаци за н и м. Според съблюдавания по-горе принцип, Степен 6 би трябвало да е представяла беззвучните назали, ала тъй като такива звуци (пример за които е уелското nh или староанглийското hn) се срещали много рядко в езиците, за които става дума, степен 6 (21 — 24) най-често била използвана за най-слабите или „полугласните“ съгласни от всяка серия. Тя се състояла от най-малките и прости начертания сред основните букви. Тъй 21 често било използвано за слабо (невибрантно) р, първоначално срещащо се в куеня и на което в системата на този език се гледало като на най-слабия съгласен звук от тинкотемата; 22 било широко използвано за w, а където серия III била използвана като палатална, 23 обикновено било използвано като съгласно й.

Тъй като някои от съгласните в Степен 4 били склонни да стават по-слаби по произношение и да се доближават до границата с онези от Степен 6 (както са описани по-горе), много от вторите престанали да имат ясна функция в Елдаринните езици; и от тези именно букви често произлизали буквите, изразяващи гласни.

Стандартният правопис на куеня се отклонявал от прилагането на гореописаните букви. Степен 2 била използвана за nd, mb, ng, ngw, които били често употребявани, тъй като b, g, gw се появявали само в тези комбинации, докато за рд и лд били използвани специалните букви 26, 28. (За lv, не за lw, много говорещи — особено елфите, използвали lb — то се пишело с 27 + 6, тъй като lmb не можело да се срещне.) По сходен начин Степен 4 била използвана за изключително честите комбинации нт, мп, нк, нку, тъй като куеня не разполагал с dh, gh, ghw, а за v използвали 22-pa буква. Куенийските имена на буквите са дадени по-долу.

Допълнителните букви. Ном. 27 била повсеместно използвана за л. Ном. 25 (по произход изменение от 21) била използвана за „пълно“ вибрантно р. 26, 28 били техни видоизменения. Те били използвани често за, съответно — беззвучни r (rh) и l (lh). Ала в куеня били използвани за рд и лд. Ном. 29 представяла с, а 31 (с удвоена извивка) з в онези езици, които го изисквали. Обърнатите наопаки форми — 30 и 32, макар и достъпни за употреба като отделни знаци, най-често били използвани просто като варианти на 29 и 31, според както било удобно при писане, т.е. те били използвани много, когато били придружавани от поставен отгоре им техтар.

Ном. 33 по произход била вариант, представящ някаква (по-слаба) разновидност на 11; най-честата й употреба през Третата епоха била за h. 34 била използвана най-вече (ако въобще била използвана) за беззвучно w (hw). Когато били използвани като съгласни, 35 и 36 били прилагани най-вече съответно за y и w.

В много случаи гласните били представени от техтар, поставени обикновено над буква за съгласен звук. В езици като куеня, в които повечето думи завършвали на гласна, техта-та бил поставян над предшестващата съгласна; в такива като Синдарин, в които повечето думи завършвали на съгласна, бил слаган над следващата съгласна. Когато нямало налице съгласна в нужната позиция, техта-та бил поставян над „къс носител“, чиято обичайна форма била като на i без точка. Актуалните техтар, използвани в различни езици като знаци за гласни звуци, били многобройни. Най-обичайните, прилагани обикновено за (разновидности на) е, и, а, о, у са изложени в дадените примери. Трите точки — най-често за а, били писани различно в по-бързите стилове, като често била използвана подредбата във форма на сложно ударение92. Единичната точка и „острото ударение“ били често използвани за и и е (в някои случаи — за е и и). Извивките били използвани за о и у. В надписа на Пръстена извивката, отворена надясно, е използвана за у, но на заглавната страница тя стои за о, а извивката, отворена наляво — за у. Извивката надясно била предпочитана и приложението й зависело от езика — в Черния език о се срещало рядко.

Дългите гласни обикновено били представяни чрез поставяне на техта-та върху „дълъг носител“, чиято обичайна форма била като на j без точка. Ала със същата цел техтар можели да бъдат удвоени. Това обаче било често правено само с извивките и понякога — с „ударението“. Двете точки били по-често използвани като знак за следващо й.

Надписът от Западната порта дава представа за метод на „пълно писане“ — където гласните са представени от отделни букви. Показани са всички букви за гласни, използвани в синдарин. Може да се забележи употребата на 30 като знак за гласно й, също така изразяването на двугласите чрез поставяне на техта за следващо й над буква за гласен звук. Знакът за следващо w (нужен за изразяването на au, aw) в този метод бил и извивката или нейна модификация. Ала двугласните често били изписвани изцяло, както в транскрипцията. В този метод дължината на тласната била изразявана обикновено чрез „острото ударение“, наречено в този случай андайт — „дълъг знак“.

Покрай вече споменатите техтар имало известен брой други, използвани главно да се съкращава писането, особено когато били изразявани чести съгласни комбинации, без да са изписвани напълно. Сред тях хоризонтална черта (или знак като испанското тилде), поставена над съгласната, често била използвана, за да показва, че същата е предшествана от носов звук от същата серия (като при нт, мп, нк). Обаче подобен знак, поставен отдолу, бил използван главно за да показва, че съгласният звук е дълъг или удвоен. Обърната надолу кукичка, прикачена към дъгата (като в hobbits) била използвана да сочи, че следва с, особено в съчетанията ts, ps, ks (х), които били особено предпочитани в куеня.

Разбира се, нямало метод за представянето на английския. От Феанорската система може да бъде развит един звуково съответен такъв. Краткият пример на заглавната страница не се опитва да представи това. По-скоро е пример за това какво би могъл да направи човек от Гондор, колебаейки се между познатите му стойности на буквите в своя „метод“ и традиционното произнасяне на английски. Може да се забележи, че точката отдолу (една от употребите на която била да представя слаби потъмнени гласни) тук е използвана в представянето на неударено and, но също така е използвана и в here за нямо крайно е; the, of и of the са представени чрез съкращения (разширено дх, разширено в и същото — с под-черта).

Имената на буквите. Във всички методи всяка буква и знак имали име, но тези имена били измислени да подхождат или описват звуковите употреби на всеки отделен метод. Често обаче било желателно, особено в описването на употребите на буквите в други методи, да има име за всяка буква сама за себе си, като начертание. За тази цел обикновено били използвани куенийските „пълни имена“, дори когато се отнасяли за употреби, специфични за куеня. Всяко „пълно име“ било действителна дума на куеня, която съдържала въпросната буква. На места било възможно да е първият звук на думата, ала там, дето изразяваният звук или съчетание не се срещал в началото, той следвал незабавно след началната гласна. Имената на буквите в таблицата били (1) тинко — метал, парма — книга, калма — лампа, куессе — перо; (2) андо — порта, умбар — предопределение, анга — желязо, ungwe — паяжина; (3) thъle (sъle) — дух, формен — север, харма — съкровище (или аха — ярост), hwesta — бриз; (4) анто — уста, ампа — кука, анка — челюсти, ункуе — хралупа, кухина; (5) нумен — запад, малта — злато, нолдо (остар. нголдо) — един от рода на Нолдорите, nwalme (остар. ngwalme) — мъчение; (6) уре — сърце (вътрешен ум/усет), вала — ангелска сила, анна — дар, vilya — въздух, небе (остар. wilya); румен — изток, арда — област, ламбе — наречие/език, алда — дърво; силме — светлина, силме нукуерна (с преобърнато), бре — слънчева светлина (или ессе — име), бре нукуерна; хярмен — юг, hwesta sindarinwa, янта — мост, уре — жега. Където има варианти — дължи се на това, че имената са дадени преди някои промени да повлияят на куеня, както бил говорен от Изгнаниците. Тъй ном. 11 бил наречен harma, когато е представял придихателното ch във всички позиции, ала когато в началото този звук станал х-дихание93 (ако и да се запазил в средата), било отредено името аха. Бре по произход било бзе, ала когато з започнало да бъде обозначавано с 21, в куеня знакът бил използван за много често срещаното в този език сс и му било дадено името ессе. Хвеста синдаринва или „сивоелфическо хв“ бил наречен тъй, защото в куеня 12 имал звука hw и този език не изисквал отделни знаци за chw и hw. Най-широко известните и използвани имена на букви били 17 — n, 33 — hy, 25 — r, 9 — f — нзмен, хярмен, румен, формен = запад, юг, изток, север (синдаринното дун или аннун, харад, rhun или amrum, фород). Тези букви обикновено сочели посоките З, Ю, И, С дори на езиците, които използвали съвсем различни названия. В този ред били казвани имената им в Западните земи, започвайки и стигайки до запад; хярмен и формен в действителност означавали зоната откъм лявата ръка и зоната откъм дясната ръка (обратно на подредбата в много хорски езици).

Киртът

Първоначално Кертас Даерон били предназначени и разработени да представляват само звуците от Синдарин. Най-старите кирт били ном. 1, 2, 5, 6; 8, 9, 12; 18, 19, 22; 29, 31; 35, 36; 39, 42, 46, 50; и керт, вариращ между 13 и 15. Приписването на стойности не било закономерно. Ном. 39, 42, 46, 50 били гласни и останали такива във всички по-късни развития. Ном. 13, 15 били използвани за х или с, според това дали 35 е използвано за с или х. Тази склонност към колебание при присъждането на стойности за с и х продължила в по-късни подредби. В знаците, състоящи се от „ствол“ и „клон“ — 1 — 31, ако прикачването на клона ставало само от едната страна, то тя обикновено била дясната. Обратното било нерядко явление, но нямало звуково значение.

Разширяването и усъвършенстването на тези кертас в най-старата си форма било наричано Ангертас Даерон, тъй като добавките към старите кирт и преподреждането им били приписвани На Даерон. Основните допълнения обаче — въвежданията на две нови серии — 13 — 17 и 23 — 28, в действителност най-вероятно били измислени от Нолдорите от Ерегион, тъй като те били използвани да представят звуци, каквито няма в синдарин.

В преустройството на синдарин се наблюдават следните принципи (очевидно вдъхновени от Феанорската система); (1) добавяне на черта към клона, добавя „звук“; (2) преобръщане на керт-а сочи отваряне към „придихание“; (3) поставяне на клон от двете страни на ствола добавя звук и носовост. Принципите системно били спазвани, освен в едно. Че в (архаичния) синдарин се изисквал знак за придихателно м (или носово в) и тъй като такъв можел да бъде осигурен най-удачно чрез обръщане на знака за м, стойността на м била дадена на ном. 6, а на ном. 5 била дадена стойността на hw.

Ном. 36, чиято теоретична стойност била з, била използвана — в правописа на синдарин или куеня, за сс — срв. 31 от Феанорските. Ном. 39 била използвана или за и, или за й (съгласен); 34, 35 били използвани неизменно за с, а 38 била използвана за често срещаното съчетание нд, дори и да не било ясно свързано по очертание с денталните.

В Таблицата на стойностите тези отляво на тирето — когато има отделяне с такова, са стойностите на по-старите ангертас. Тези отдясно са стойностите на джуджешките Ангертас Мория94. Джуджетата от Мория, както може да се види, въвели известен брой несистематични промени в стойността, както и някои нови кирт — 37, 40 41, 53, 55, 56. Изместването на стойностите се дължало главно на две причини — (1) изменението на стойностите на 34, 35, 54 съответно в х, (ясното или гърлено начало на дума, започваща с гласна, което се появява в Хуздул) и с; (2) изоставянето на ном. 14, 16, които джуджетата заменили с 29, 30. Може да се наблюдава също така постоянната употреба на 12 за р, нововъведението на 53 за н и новият керт 37 за нг. Новите 55, 56 по произход били половинки от формата на 46 и били използвани за гласни като онези, които се чуват в английската дума butter, що били често срещани в джуджешкия и в Западняшкия. Когато били неударени или кратки, често били съкращавани само до черта, без стъбло. Тази Ангертас Мория е представена в надгробния надпис.

Джуджетата от Еребор ползвали по-нататъшна модификация на тази система, позната като Ереборския способ, пример за който е Книгата, на Мазарбул. Главните й отлики били използването на 43 като з, на 17 като кс и изнамирането на две нови кирт — 57, 58 за пс и тс. Те също тъй пак въвели 14, 16 за стойностите на дж, ж, ала използвали 29, 30 за г, гх или просто като Варианти на 19, 21. Тези особености не са включени в таблицата, с изключение на специалните Ереборски кирт — 57, 58.

Ангертас