Титан

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Гледан от въздуха, базовият лагер на експедицията приличаше на грозно кафяво цвете. Една разпарцалена рана се бе отворила в почвата недалеч от Титантаун и от нея бяха започнали да извират хора от Земята.

Изглеждаше така сякаш това щеше да продължи безкрай. Докато Чироко наблюдаваше от гондолата на Свирчостоп от раната се подаде голямо, леко сплеснато синьо желатинено кълбо и се килна на една страна. Капсулиращата материя бързо се превърна във вода и се стече по бортовете на сребристия транспортен краулер. Двигателят изръмжа и транспортьорът разплиска калното море, което го заобикаляше, пробивайки си път към шестте подобни на него машини, паркирани до комилекса от надуваеми куполи, акуратно застана последен в редицата и едва тогава от него изскочиха петимата му пасажери.

— Тия приятелчета имат стил — отбеляза Габи.

— Така изглежда. И това е само една малка десантна група. Уоли никога няма да приближи кораба си достатъчно близко за да бъде заграбен.

— Сигурна ли си, че искаш да отидеш там долу? — попита Габи.

— Налага се. И ти много добре го знаеш.

Калвин огледа още веднъж всичко и изсумтя презрително:

— Ако нямаш нищо против — тихо каза той. — Аз ще си остана тук. Ако слезна може да ми се случат доста гадни неща.

— Не се страхувай Калвин. Мога да те защитя.

— Да, ни не съм сигурен в това.

Чироко сви рамене.

— Може би ти също искаш да останеш, Габи? — след малко попита тя.

— Ще отида там където отидеш ти — отговори просто Габи. — И ти много добре го знаеш. Мислиш ли, че Бил все още е там? Може би вече се е евакуирал.

— Мисля, че ще чака. Освен това трябва да слезна за да разгледам ей онова там. — посочи с ръка Чироко към купчината блестящ метал, издигаща се на около километър западно от лагера.

Беше скелетът на Рингмастър.

— Хайде — решително каза тя. — Скачаме.

„… и казва, че всъщност е действала в наш интерес по време на предполагаемата проява на агресивност. На мога да ви представя конкретни доказателства за повечето от тези твърдения. Възможно е едно единствено прагматично доказателство — нейното поведение оттук нататък. Заявявам, че нямам основание да мисля, че Гея представлява опасност за човечеството, сега или в бъдеще.“

Чироко се облегна удобно назад в креслото си и протегна ръка към чашата с вода, съжалявайки, че не е пълна с вино. Бе говорила в продължение на два часа, прекъсвана само от Габи, която от време на време коригираше някои дребни детайли от нейното изложение.

Намираха се в големия кръгъл купол, който служеше за щаб на наземното командване на десантната група и бе достатъчно просторен за седемте офицери, Чироко, Габи и Бил. Двете жени бяха доведени тук веднага след като се приземиха, представени на всички и помолени незабавно да започнат доклада си.

Чироко се чувстваше неудобно. Хората от екипажа на „Единство“ (така се наричаше корабът на Уоли) и Бил бяха облечени в чисти, без нито една гънчица златно-червени униформи и миришеха на чисто.

Приличаха твърде много на военни, а това не беше по вкуса на Чироко. В експедицията на Рингмастър военният елемент бе старателно елиминиран, дори всички чинове бяха премахнати с изключение на Капитан. По времето когато се екипираше Рингмастър, НАСА бе започнала да полага големи усилия, стараейки се да изтрие военния си произход. Самата експедиция до Сатурн бе организирана под егидата на ООН макар фактът, че е чисто американска да бе твърде прозрачен.

Сега обаче, дори самото име на кораба — „Единство“, свидетелстваше, че държавите на Земята са се ангажирали в едно по-тясно сътрудничество. Многонационалният екипаж доказваше, че злополучният експеримент с Рингмастър бе сплотил нациите и в този случай те имаха една обща цел.

Униформите достатъчно красноречиво говореха на Чироко каква беше тази цел.

— Тогава твоята препоръка е, че трябва да продължим мирната си политика, така ли? — попита Капитан Свенсън от монитора, разположен върху малкото сгъваемо бюро в следата на стаята. Освен столовете, то бе единствената мебел в щаба.

— Максималният риск които поемаш е да загубиш разузнавателната група. Разбери Уоли, Гея знае, че ако нещо се случи на хората които вече са тук или на твоя кораб, то това ще бъде равносилно на война. Знае също, че на следващия кораб, дори няма да има екипаж — ще представлява просто една голяма водородна бомба.

Лицето на екрана се намръщи, постоя малко така, после кимна.

— Извинявай за момент, трябва да го обсъдя с моя щаб — бавно каза Уоли и понечи да тръгне някъде встрани, но отново се върна на мястото си.

— Ти самата какво мислиш, Роки? Така и не разбрах дали й вярваш. Казва ли истината или не?

— Да, мисля, че казва истината — без да се колебае отговори Чироко. — Можеш да разчиташ на това.

Лейтенант Стрелков, командирът на разузнавателната група изчака малко докато се увери, че Капитанът няма какво повече да добави и се изправи. На Чироко и бе трудно да повярва, че този красив млад мъж с наперена брадичка и хлапашки вид бе войник от Съветската армия.

— Мога ли да направя нещо за вас — попита ги той на прекрасен английски. — Може би сте гладни?

— Не, благодаря. Ядохме, малко преди да скочим — отговори Чироко на руски. — Но ако имате кафе…

— В действителност ти не завърши разказа си — настоя Бил. — Как се върнахте тук долу след като си поговорихте с Богинята.

— Просто скочихме — обясни Чироко отпивайки от кафето си.

— Просто…

Докато офицерите от щаба обсъждаха тихо нещо около монитора, Чироко, Габи и Бил се бяха уединили в един от „ъглите“ на кръглата стая. Бил изглеждаше много добре. Ходеше с патерици и очевидно кракът го болеше, когато се отпуснеше на нето, но духът му бе приповдигнат. Лекарят на „Единство“ беше казал, че ще го оперира веднага след като се прехвърли на борда и че ще може да се движи така добре както преди.

— Защо не? — усмихна се леко Чироко. — През целия път нагоре мъкнахме с нас тези парашути, защо в края на краищата да не ги използваме?

Устата на Бил все още бе отворена, тя се засмя весело, и успокоително го потупа по рамото.

— Хайде, хайде… Обмислихме го много добре преди да скочим, а и всъщност не беше толкова опасно. Гея отвори едновременно двата клапана — горния и долния и извика Свирчостоп. Първите 400 километра просто падахме свободно надолу, но после се „приземихме“ на гърба му — завърши Чироко, протегна чашката си докато офицерът и наливаше още кафе и отново се обърна към Бил.

— Достатъчно говорихме за нас. Как се развиха нещата при теб?

— Страхувам се, че нямаше нещо интересно. Лекувах се, раздвижвах крака. Сприятелих се с една малка Титанида.

— Колко малка беше тя?

— Колко… боже мой, Чироко! — засмя се той. — Научих се да пея гу-гу, ва-ва и други такива. Забавлявах се чудесно. После реших да си размърдам задника и да направя нещо полезно. Започнах да разпитвам Титанидите за някои неща свързани с електрониката. Научих много за проводящите лиани, червеите-батерии и орехите-интегрални схеми… Не след дълго успях да направя приемник и предавател.

— Тогава не се е налагало да…

— Зависи как ще го погледнеш — прекъсна я той и сви рамене. — Ако имаш предвид радиопредавател, който би ни свързал със Земята ще трябва да те разочаровам. Не е по силите ми. Този, който направих не е много мощен. Мога да разговарям с кораба на Уоли, само когато е над мен. Но даже и да бях направил апарата преди да тръгнеш, това нямаше да те спре нали? „Единство“ още не беше пристигнал, така че радиото би било безполезно.

— Предполагам, че щях да тръгна. Още повече, че имаше и други неща, които трябваше да свърша.

— Да, чух — намръщи се той. — И искам да ти призная, че за мен това бяха най-неприятните моменти от цялото пътешествие. Точно бях започнал да харесвам Титанидите… и изведнъж кой знае защо всички те започнаха да изглеждат някак унесени… мотаха се известно време така, после бързо, бързо се оправиха към ливадите извън града. Помислих, че ангелите отново атакуват. Когато нито една от тях не се завърна отидох да видя какво става и единственото нещо, което намерих беше една огромна дупка в земята.

— Забелязах няколко от тях докато идвахме насам — намеси се Габи.

— Да, след известно време се появиха отново — въздъхна Бил. — Но не помнят нищо за нас.

Чироко се замисли. Не се тревожеше за Титанидите, защото бе сигурна, че всичко ще бъде както трябва и те няма повече да загиват в безсмислената война с ангелите, но й стана тъжно, когато разбра, че Кларинет вече не си спомня за нея.

Загледа се в хората на „Единство“, които се суетяха наоколо и се запита, защо никой не идва да разговаря с нея. Знаеше, че не мирише много приятно, но не мислеше, че това е причината. С известно учудване осъзна, че те се страхуват от нея и мисълта я накара да се захили.

Бил я бе попитал нещо, но Чироко унесена в мислите си не бе обърнала внимание. Тръсна глава в настъпилата тишина за да излезе от унеса си и се обърна към него.

— Съжалявам. Би ли повторил?

— Габи казва, че още не си ми разказала всичко. Казва, че има още нещо и че аз трябва да го чуя.

— О това ли? — възкликна Чироко и погледна към Габи. — Точно мислех да ти… Виждаш ли Бил, ъ-ъ… Гея ми предложи работа.

— Работа? — повдигна вежди той и се усмихна колебливо.

— Да, „Магьосница“ — така я нарича. Гея е доста романтична Бил. Ти сигурно би я харесал, още повече, че тя също обича да чете фантастика.

— И в какво се състои тази работа?

— Най-общо казано… — разтвори ръце Чироко — овладяване на аварийни ситуации. Когато се появи някакъв проблем, просто трябва да отида на място и да видя какво мога да направя. Тук долу има няколко буквално неуправляеми зони. Обеща ми известна неприкосновеност, дължаща се на факта, че регионалните мозъци много добре помнят как е наказала Океан и не биха осмели да ми навредят, когато минавам през тяхната територия.

— Това ли е всичко? Предложението ми изглежда доста рисковано.

— Такова е. Гея обеща да ме научи на някои неща. Ще напълни главата ми с огромно количество всякакви знания, по начина, по който бях научена на езика на Титанидите. Ще действам от нейно име и ще имам пълната и подкрепа. Никакви магии, просто когато поискам ще мога да накарам земята да се отвори и погълне враговете ми.

— Мога да го повярвам.

— Приех работата, Бил.

— Така си и мислех.

Бил сведе глада и се загледа в ръцете си. Когато отново погледна нагоре, изглеждаше много уморен.

— Знаеш ли, ти наистина не си като другите — в гласа му се прокрадваха горчиви нотки, но явно приемаше новините по-добре отколкото Чироко бе очаквала. — Изглежда този вид работа страшно ти допада… Лавата ръка на Бога — поклати глава той. — Проклятие, това наистина е дяволско място. Точно бях започнал да го харесвам, когато всички Титаниди изчезнаха. Това ме потресе, Роки. Изглежда така, сякаш някой захвърля играчките си просто защото играта вече му е омръзнала. Откъде знаеш, че ти също няма да бъдеш една от нейните играчки? Досега винаги сама си си била господар, мислиш ли, че все още ще бъдеш?

— Честно казано, не знам. Но не мога да приема факта, че ще се върна обратно на Земята, обратно към някое бюро или някоя лекционна зала. Знаеш как става. Виждал си пенсионирани австронафти, нали? Разбира се, бих могла да получа място в дирекционния съвет на някоя от големите корпорации — засмя се тя.

— Точно това ще направя аз — каза той и леко се усмихна. — Не се надявам да попадна в изследователския отдел. Така, че раздялата с космоса съвсем не ме плаши. Ти знаеш, че се връщам на Земята, нали?

— Разбрах го, когато те видях в тази хубава, нова униформа — кимна Чироко.

Той се засмя, но смехът му съвсем не беше весел. Известно време продължиха да се гледат един друг, после Чироко се протегна и взе ръката му в своята. Бил се усмихна с ъгълчетата на устата си, наклони се към нея и я целуна леко по бузата.

— Бъди щастлива — тихо каза той.

— Ти също, Бил.

Откъм другия край на стаята, Стрелков се изкашля прочисти гърлото си и извика:

— Капитан Джоунз, Капитан Свенсън би искал веднага да говори с вас.

— Да, какво има Уоли?

— Роки, изпратихме рапорта ти на Земята. Ще отнеме известно време, докато го анализират, така че в близките няколко дни няма да има определено решение. Но ние оттук също добивахме към него нашите препоръки и не мисля, че ще има някакви проблеми. Очаквам да повишат статута на базовия лагер и да го превърнат в културна мисия и Посолство на Обединените Нации. Бих ти предложил да станеш посланик, но на кораба вече има един. Доведохме го в случай, че преговорите се развият успешно. Освен това предполагам, че гориш от нетърпение да се върнеш на Земята.

Габи и Чироко се спогледаха и избухнаха в смях, а след секунда и Бил се присъедини към тях.

— Съжалявам, Уоли. Съвсем не горя от желанието да се върна на Земята. Аз не се връщам. И не бих могла да приема работата даже и да ми я беше предложил.

— Защо не?

— Имаме противоположни интереси, Уоли.

Чироко предполагаше, че няма да стане толкова просто и действително не беше.

Наложи се формално да подаде оставка и подробно да изясни на Капитан Свенсън причините, поради които остава. Най-накрая изслуша търпеливо безапелационната му реч, в която той със заповеднически тон й обясни защо точно тя трябва да се върне на Земята и защо Калвин трябва да се върне.

— Лекарят каза, че той може да бъде излекуван Уоли. — Паметта на Бил може да се възстанови, а фобията на Габи вероятно също може да се излекува.

— Сигурна съм, че Калвин може да бъде излекуван, но той се чувства щастлив тук. Габи вече е излекувана. Искам да знам обаче какво планираш по отношение на Април?

— Надявах се, че ще ни помогнеш да я склоним да се върне при нас, преди да се качиш на борда. Сигурен съм че…

— Ти просто не знаеш какво приказваш. Аз няма да се върна и това е всичко което мога да ти кажа. Беше ми приятно да поговоря с теб — завърши Чироко, обърна се на пети и бързо напусна стаята. Никой не се опита да я спре.

Двете с Габи завършиха приготовленията си, застанаха една до друга на поляната до базовия лагер и зачакаха. Нещата се проточиха по-дълго отколкото бе очаквала. Чироко погледна часовника на Калвин и почувства, че започва да се изнервя.

Внезапно от вратата на щаба тичайки изскочи Стрелков, изкрещя някакви заповеди към групата мъже, които бяха заети с постройката на хангари за краулерите и спря като вкопан, когато осъзна, че Чироко се намира недалеч от него и спокойно го наблюдава. Направи знак на мъжете да останат по местата си и тръгна към двете жени.

— Съжаляваме Капитане, но Командир Свенсън ми надери да ви арестувам — в гласа му прозвуча искрено съжаление, но ръката му бавно се приближи до дръжката на пистолета. — Бихте ли ме последвали, моля?

— Сергей, погледнете нататък — посочи през рамото му тя.

Офицерът понечи да се обърне, но размисли и обхванат от внезапно подозрение извади оръжието си. Поколеба се малко, после отспъти няколко крачки назад и в страни, докато получи възможност да хвърли поглед назад.

— Гея, чуй ме! — извика в това време Чироко и Стрелков нервно се обърна към нея. Като внимаваше жестовете й да не изглеждат заплашителни, тя бавно протегна ръце в посока към Рея, срещу Къщата на ветровете, където се намираше основата на кабела, по който бяха се изкачили до спицата.

Някъде зад гърба им се раздадоха викове.

От горния край на кабела, почти неосезаемо започна да се разпространява мощна вълна под формата на огромна извивка, подобно на вълната, която се движи по градинския маркуч, когато внезапно от крана се пусна силна струя вода. Самият кабел изглеждаше така сякаш го бяха взривили. Само няколко секунди бе обхванат от облаци прах, из които се подмятаха гигантски дървета, изтръгнати заедно с корените.

Вълната се блъсна в земята. Къщата на ветровете сякаш се изду, разгромявайки се на големи скални блокове, които се разхвърчаха високо във въздуха.

— Запушете си ушите! — изкрещя Чироко.

Звукът удари едновременно всичко наоколо, събаряйки Габи на Земята. Чироко политна зашеметена, но успя да се задържи на краката си докато гневът на Боговете се изсипваше около нея. Парчетата от дрипите, в които се бяха превърнали дрехите й изплющяха и се развяха под напора на вятъра, който задуха в края на ударната вълна.

— Гледайте — изкрещя отново тя, разпери ръце в страни и ги издигна към небето. Никой не можа да я чуе, но всички видяха как хиляди водни струи разкъсаха сухата земя и се устремиха нагоре, превръщайки Хиперион в гигантски хонтан, забулен в облак от ситни водни капчици. Мълнии раздраха сгъстяващата се мъгла, но грохотът от гръмовета бе погълнат от още по мощния тътен, който все още продължаваше да ечи, многократно отразен от скалистите стени в далечината.

Измина много време преди този тътен да заглъхне напълно и през цялото това време никой не помръдна. Най-после отново бе тихо и спокойно. Въпреки това, дълго след като и последният фонтан се бе превърнал в сълзяща струйка, Стрелков продължаваше да седи неподвижно на мястото, където беше паднал, загледан в кабела на облаците прах, които бавно се слягаха към земята.

Чироко отиде при него и му помогна да се изправи на крака.

— Кажи на Уоли да ме остави на мира — каза тях и се отдалечи.

— Струва ми се, че беше много убедително — отбеляза малко по-късно Габи. — Наистина, много убедително.

— Всичко това мила моя се прави с огледала.

— Ти самата как се чувстваш?

— Ами, почти намокрих гащите. Знаеш ли, май започва да ми харесва. Беше изключително възбуждащо.

— Надявам се, че няма да ти се налага да го правиш много често.

Чироко трябваше да се съгласи с нея. Беше доста рисковано и бе цяло чудо, че се справи. По едно време всичко висеше на косъм. Демонстрацията бе внушителна и постигна нужното въздействие само защото се осъществи в отговор на нейната заповед. Ако обаче, беше започнала преди Стрелков да излезе от купола и да поиска да я арестува би била абсолютно необяснима, а ефектът — нулев.

Фактически тя не би могла да я повтори в близките пет или шест часа, даже ако веднага я бе поискала отново.

Връзката й с Гея беше достатъчно бърза и надеждна — в джоба ни имаше едно от тези радиосемена. Само, че Гея не можеше да реагира бързо. За да организира нещо толкова внушително и страховито като това, което току що извърши, Богинята се нуждаеше от няколко часа подготовка.

Чироко изпрати съобщението още докато се намираше на Свирчостоп, след като внимателно анализира и определи вероятната последователност от събитията и реакции, които щяха да произтекат от нейното появяване в щаба. От там нататък всичко бе една игра на нерви с часовника, спестявайки си част от отговорите, разтегляйки ненужно доклада си, като през цялото време си даваше сметка за силите, които се акумулират горе на главината и долу под краката й. разбира се възможността самата тя да определи момента в който да обяви оставката си я облекчи много. Беше обаче изключително трудно и рисковано да реши точно колко време ще бъде нужно на Уоли за да вземе решение и издаде заповедта за нейния арест.

Така или иначе, стана ясно, че работата й като Магьосница нямаше да бъде лесна.

От друга страна вероятно задълженията и нямаше да изискват често да вика небесата за помощ.

Джобовете й бяха натъпкани с някои неща,които бе взела със себе си като допълнителни предпазна мярка в случай, че демонстрацията не подейства на хората от разузнавателната група. Тези неща тя откри след няколко дни упорито тършуване в зоната на хиперион преди отново да се качи на Свирчостоп за да се отправи към базовия лагер. Имаше един осемкрак гущер. Ако се стиснеше силно с ръка, влечугото изплюваше доста надалеч упойващо вещество. Имаше богат асортимент ягоди, които взети вътрешни вършеха същата работа и няколко снопчета сухи листа. Хвърлени в огъня тези листа избухваха мигновено и за кратко време заслепяваха всичко наоколо. И накрая, като последно средство неголям, орех, който всъщност доста задоволително заместваше ръчната граната.

Главата на Чироко бе натъпкана с неимоверно количество сведения отнасящи се до дивия животински свят в различните зони. Разбираше пеенето на Титанидите и владееше свирукащата реч на цепелините. Освен това умееше да кряка, цвърчи, чурулика, гъргори и пъшка на дузина езици, използвани от същества, които все още не беше виждала.

В началото тя и Габи се тревожеха, че може би не всичко от информацията, която Гея бе обещала да им даде ще се възприеме нормално от човешкия мозък. Странно, но се оказа, че тревогите им са напразни. Дори не усетиха никакви промени — когато се появеше необходимост да знаят нещо изведнъж разбраха, че вече го знаят, все едно, че са го научили в училище като малки.

— Време е да тръгваме към хълмовете? — предложи Габи.

— Още не. Мисля, че Уоли няма да ни създава повече проблеми, след като веднъж схвана за какво става въпрос. Вече са разбрали, че ще бъдем много по-ценни за тях ако поддържат добри отношения с нас. Освен това искам да видя още нещо преди да тръгнем.

Беше се подготвила да изживее един силно емоционален момент. Получи се обаче не така както бе очаквала и не толкова лошо, колкото се страхувала. Сбогуването с Бил бе значително по-трудно.

Мястото, където бяха изхвърлени останките на Рингмастър навяваше тъга. Обиколиха безмълвно развалините, разпознавайки тук-таме отделни части, но в повечето случаи въобще е можеше да се каже какво представляват безформените, нагънати камари метал.

Очукания, потъмнял от времето сребрист корпус, останал наполовина зарит в прашната земя излъчваше бледо сияние в прекрасния вечен следобед на Хиперион. Навсякъде бе обрасло с трева, а множество увивни растения бяха плъзнали във всички посоки, преплитайки се с разкривените метални парчетии. Самотно яркожълто цвете грееше в центъра на това, което навремето беше команден пулт.

Чироко се бе надявала да намери нещо за спомен, нещо, което да и напомня за предишния живот. За съжаление, бе донесла със себе си твърде малко лични вещи на борда на Рингмастър — няколко фотографии, плик с изрезки от вестници, дневника… И гривната, добре би било да намери семейната гривна. Сякаш беше пред очите й, там на полицата до леглото в каютата, където я остави последния път. Беше невъзможно, нямаше никакъв шанс.

Видяха един мъж от екипажа на „Единство“ недалеч от тях. Катереше се по останките, насочваше камерата си насам натам и трескаво снимаше. Чироко помисли, че е фотографа на кораба, но скоро разбра, че човекът снима за собствено удоволствие със собствената си камера. Забеляза как се наведе, вдигна някакъв предмет от земята и го сложи в джоба си.

— След петдесет години тук няма да намериш и шушка, всичко ще разнесат — отбеляза Габи и се огледа наоколо. — Ей там мястото е много подходящо за едно павилионче. Сандвичи, сувенири, ленти за фотоапарати. Могат да се направят големи пари.

— Не мислиш, че ще стане точно така, нали?

— Предполагам, че всичко зависи от Гея. Нали каза, че ще разреши на хората да я посещават, а това мила моя се нарича туризъм.

— Пътят до тук струва скъпо и…

— Капитане, ти все още мислиш със старите стандарти. Времето на кораби от типа на Рингмастър отмина. Да, тогава едва успяха да изпратят до тук седем човека. Сега обаче е друго, Бил ми каза, че на борда на „Единство“ има 200 души. Как мислиш, какво щеше да стане ако преди тридесет години се бе сетила да получиш правата за филмиране в околностите на станцията О’Нейл Едно.

— Сега щях да бъда много богата — неохотно призна Чироко.

— Ако има начин да се забогатее тук, бъди сигурна, че ще се намери някой, който да го направи. Така, че защо не ме назначиш за Министър на туризма и опазването на околната среда? Не съм сигурна, че ще ми хареса да бъда чирак на Магьосница.

— Веднага получаваш поста — захили се Чироко. — Но ще те помоля да не назначаваш роднини в министерството и да не взимаш прекалено големи рушвети.

Габи описа широк кръг с ръка, присви очи и се загледа в далечината.

— Представям си точно как ще бъде. Ей там ще разположим павилиона, разбира се в класически гръцки стил. Можем да продаваме… геябургери и млечни коктейли. Ще направя големи рекламни пана, но без много неон. Какво ще кажеш за „Посетете ангелите! Почувствайте дъха на Бога! Фотографирайте бързеите на Офион! Само за една десетачка, можете да яздите кентавър! Не забравяйте да донесете със себе си…“

Без сама да усети бе започнала да крещи и танцува в кръг. Изведнъж земята около нея се размърда.

— По дяволите, беше само на майтап! — извика към небето тя, после подозрително погледна към Чироко, която се заливаше от смях.

Някаква ръка се показа изпод земята точно на мястото, където преди малко бе застанала Габи. Почвата се размърда, разтроши се и една глава, покрита с разрошени многоцветна коса се измъкна от дупката.

Коленичиха и започнаха да почистват пясъка от лицето на Титанидата, докато тя продължаваше да кашля и плюе. Скоро съществото успя да освободи торса и предните си крака, спря за малко за да си поеме дъх и любопитно погледна към двете жени.

— Здравейте — пропя Кларинет. — Кои сте вие?

Габи се изправи и протегна ръка.

— Ти май наистина не ни помниш? — изпя въпроса си тя.

— Спомням си нещо, но съвсем смътно. Струва ми се, че би трябвало да ви познавам но… Не ми ли даде веднъж да пия вино за да… Беше много отдавна?

— Така е. И ти ми се отплати по същия начин.

— Хайде Кларинет, излизай — обади се Чироко. — Трябва да се изкъпеш.

— И теб те помня. Но не мога да разбера как успяваш толкова дълго да запазиш равновесие на два крака без да паднеш?

Чироко весело се засмя.

— Аз също бих искала да знам, хлапе.