Титан

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато другата Титанида се присъедини към тях, смущаващата разлика окончателно се изясни, но от това стана още по-смущаваща. Между предните крака, на мястото отпред, което при До Диез бе покрито с кичури косми, Си Бемол имаше напълно човешки пенис.

— Света Богородице! — прошепна Габи и смушка с лакът Чироко.

— Ще млъкнеш ли? — сопна се тя. — Изнервяш ме така!

— Ти се изнервяш? Ами аз? Не мога да разбера нито една нота от това, което пеете. Но е хубаво, Роки. Ти наистина пееш прекрасно.

Освен мъжките гениталии отпред, Си Бемол бе почти идентичен с До Диез. И двамата имаха високи конични женски гърди и гладка, безкосмена, бледа кожа. Лицата им бяха безбради, женствени, с широки усти. Си Бемол имаше повече рисунки по тялото и повече цветя в косата си. Ако не беше това и пениса би било трудно да го различат от До Диез.

Краят на дървена флейта стърчеше от една дипла на кожата на нивото на липсващия пъп. По-точно това беше торбичка, а не дипла.

Си Бемол пристъпи напред и протегна ръка с разтворена длан. Чироко направи крачка назад и Си Бемол незабавно се наведе и я подхвана с две ръце за раменете. В първия момент тя се изплаши, но после разбра, че той споделя опасенията на До Диез. Бе помислил, че ще падне назад и искаше да я подкрепи.

— Добре съм — пропя нервно тя. — Мога сама да стоя на краката си.

Ръцете му бяха по-големи, но безусловно човешки. Изпита необичайно усещане от този допир. Да разглеждаш едно невъзможно създание отдалеч бе много по-различно от това да почувстваш топлината на тялото му. Изведнъж осъзна факта, че всъщност тя бе осъществила първият в историята на Земята контакт на човек с интелигентен чуждоземец. От него лъхаше на канела и ябълки.

— Лечителят скоро ще пристигне — той пееше с Чироко обичайната песен на равните, но оркестрирана в официалната тоналност. — Но докато дойде, искам да ви попитам дали сте яли?

— Ние сами бихме ти предложили от нашата храна — отговори тя. — Но истината е, че привършихме запасите си.

— И моята предна-сестра не ви е предложила нищо за ядене? — Си Бемол хвърли укорителен поглед към До Диез и те видяха как главата й клюмна виновно. — Тя е любопитна и импулсивна, но не е учтива. Моля ви да й простите — изразите, които той използва, за да опише родството си с До Диез бяха сложни комплекси от необясними понятия. Чироко имаше в главата си речник, но не и тълкуванието на думите.

— Тя се държа много любезно.

— Нейната задна-майка ще бъде много доволна да чуе това. Ще хапнете ли с нас? не зная какъв вид храна предпочитате, но ако нещо от това, което имаме ви харесва, то е ваше.

Бръкна в торбата, но не в тази, която беше част от неговото тяло, а в по-голямата, направена от кожа и привързана с ремък около кръста и извади един червеникавокафяв къс от нещо, което приличаше на пушена шунка. Той го хвана като бутче от пуйка и седна на земята, сръчно подгъвайки крака под себе си. Чироко и Габи също седнаха — една операция, която Титанидите наблюдаваха с нескрит интерес.

Последователно всеки взимаше парчето месо и отхапваше от него. До Диез донесе няколко дузини зелени ябълки. Титанидите просто ги слагаха цели една по една в устата. Чуваше се хрускане и ябълката изчезваше.

Габи се намръщи на плодовете, веждите й се повдигнаха, когато Чироко отхапа едно парче. И вкусът си беше като на зелена ябълка. Вътрешността, бяла и сочна, имаше малки кафяви семчици.

— Може би по-късно ще успеем да си обясним всичко това — обади се Чироко.

— Ще ми се да получа няколко обяснения още сега — язвително промърмори Габи. — Мислиш ли, че го вярвам това тук, дето седиме в кръг и хрупаме проклетите зелени ябълки заедно с тия рижави кентаври?

До Диез се засмя.

— Тази, която се нарича Га-бии пее доста възбуждаща песен. Харесва ми.

— На мен ли говори?

— Харесва песента ти.

— Е, не е класическа, като тази която ти пееше — усмихна се глупаво Габи. — Но как ги разбираш, Роки? Какво ще кажеш за това как изглеждат? Чувала съм за паралелната еволюция, но не и за такава, която е само то кръста нагоре. Ще ми се да вярвам, че са хуманоиди. Бях готова за всичко — от големи топки мислещо желе до гигантски паяци. но те толкова приличат на нас.

— Да, обаче по-голямата част от тях няма нищо общо с нас.

— Правилно! — изкрещя Габи. — Но погледни това лице. Абстрахирай се от магарешките уши. Устата е много широка, очите — огромни, а носът изглежда като ударен с лопата, но всичко това е в границите на съответните човешки размери и може да се види и на Земята. Погледни сега по-надолу, ако смееш. Погледни само и да видим как ще ми кажеш, че не е човешки пенис.

— Попитай я ще ни разреши ли да се присъединим към нейната песен — помоли Си Бемол чистосърдечно. — Вярно е, че не знаем думите, но можем да импровизираме акомпанимента.

Чироко му изпя в отговор, че трябва да поговори с приятелката си малко по-дълго, но после ще й преведе молбата му. Той кимна и продължи внимателно да следи разговора.

— Габи, моля те, недей да ми крещиш!

— Съжалявам — сведе поглед тя и се опита да се успокои. — Обичам, когато всяко нещо има някакъв смисъл. Човешки пенис, стърчащ от чуждоземно същество — няма! Видя ли ръцете им? Имат папиларни линии. ФБР би ги картотекирало без да се усъмни в нещо.

— Видях това.

— Ако можеше да ми кажеш как разговаряш с тях…

— Нямам представа — разтвори ръце Чироко. — Имам чувството, че винаги съм знаела този език. Да го пея е по-трудно отколкото да го слушам, но това е така, понеже гърлото ми не е привикнало. Отначалото се паникьосах, но вече ми мина. Мисля, че мога да им се доверя.

— Точно както Калвин се доверява на цепелините?

— Ясно е, че нещо се е позабавлявало с нас, докато бяхме в безсъзнание. Някой ми е напъхал в главата езика на Титанидите и аз не знам как и защо. Не знам също дали не ми е пробутал и нещо друго. Имам обаче смътното чувство, че зад този подарък не стоят лоши намерения. И колкото повече разговарям с Титанидите, толкова повече ги харесвам.

— Калвин говореше почти същото за проклетите цепелини — каза мрачно Габи. — А ти едва не го арестува.

— Мисля, че сега го разбирам малко по-добре.

Титанидата Лечител се оказа самка, а името й се произнасяше също в тоналност си бемол. Тя влезе в палатката и остана известно време там, преглеждайки крака на Бил под бдителния поглед на Чироко. Краищата на раната бяха станали жълти и синьочерни. Когато Лечителят опипа мястото около нея, отвътре бликна някаква пенеста течност.

— Силно инфектирана — изпя тя и зачака.

— Какво е състоянието му, Лечителю!

— Много сериозно. Без лечение той ще бъде с Гея след няколко десетки ротации.

Чироко отначало си го преведе по този начин, но временният период „десет ротации“ бе означен само с една дума. Прилагайки метричните представки тя по-скоро би го нарекла декарот. Гея извършваше една ротация приблизително за един час.

Значението на „да бъде с Гея“ беше ясно, въпреки че Титанидата използва друга дума, която имаше комплексно значение и се отнасяше едновременно до нейния свят, до Богинята, която беше този свят и до концепцията за връщането в земята, от която си произлязъл. Нямаше намек, подсказващ евентуално безсмъртие.

— Може би ще предпочетете да изчакате пристигането на лечител от вашата раса? — попита Титанидата.

— Бил може никога да не го види.

— Така е. Моите лекарства ще премахнат нахлулите малки паразити. Не знам дали няма да подтиснат обмяната на веществата. Не мога да ти обещая например, че моето лечение няма да навреди на помпата, която тласка течността на живота, защото не знам къде се намира тя при съществата от вашата раса.

— Тя е точно тук — Чироко посочи с пръст към гръдния кош.

Ушите на Титанидата подскочиха няколко пъти нагоре-надолу, после се наведе и притисна ухо към гръдния кош на Бил.

— Вярно! Не се шегуваш — пропя тя. — Както и да е, Гея е безкрайно мъдра и не казва защо се върти колелото.

Чироко агонизираше в нерешителност. От една страна обмяната на веществата и концепцията за микробите не бяха неща, които една местна врачка би могла да знае, а понятията се превеждаха така, както ги чу — явно медицинските познания на Лечителя не бяха за пренебрегване. Но от друга страна самата Титанида съзнаваше, че нейните лекарства могат да навредят на човешкия организъм.

Как трябваше да постъпи? Калвин го нямаше още, а Бил умираше.

— Моля, кажете ми за какво се използват тези израстъци? — попита Лечителят, държейки с едната си ръка ходилото на Бил, докато другата опипваше пръстите на крака му.

— Ъ, ъ, те са… — тя се порови в езика на Титанидите, но не можа да открие думи за еволюционно атрофирали рудиментарни органи. Имаше дума за еволюция, но не можеше да се прилага по отношение на живи същества. — Помагат ни да запазим равновесие, но не са действително необходими. По-скоро са недоглеждане или несъвършенство на конструкцията.

— А, а — изтананика Лечителят. — Гея прави грешки, всички го знаят. Да вземем например личността, с която за пръв път имах заден акт преди хиляди рота. — Чироко искаше да преведе съчетанието като „моят съпруг“, но не пасваше — със същото основание можеше да се преведе и като „моята съпруга“, въпреки че и това пак нямаше да е точно. Не съществуваше английски еквивалент, осъзна тя и си припомни своя проблем.

— Направи каквото можеш за моя приятел — тихо изпя тя. — Поверявам го в твоите ръце.

Лечителят кимна и се захвана за работа.

Първо проми обилно раната с някаква кафява течност, после я покри с дебел слой жълтеникаво желе и сложи отгоре едно голямо листо.

— Това ще примами малките гризачи, които ядат от плътта му — обясни Титанидата. надеждите на Чироко нарастваха и спадаха в зависимост от действията на Лечителя. Листото и „примамката“ не я въодушевиха много — изглеждаше твърде примитивно. Но когато започна да превързва раната, използва за целта бинтове, които извади от запечатани пакети и изпя, че са „почистени от паразити“.

По време на работата тя разглеждаше тялото на Бил с голям интерес и от време на време измънкваше под носа си някакви мелодийки, изразяващи силното й учудване:

— Кой би помислил…? … мускул на това място? Свързан по този начин? Все едно да ходиш със счупени крака… не, не мога да повярвам.

После описа Гея доста противоречиво — мъдра, безкрайно изобретателна, обичала да претрупва излишно някои неща и била тъпа глупачка. Отбеляза също, че Гея се радвала много ако може да импровизира някоя шега — това последното докато гледаше удивено бутовете на Бил.

Когато Лечителят привърши, Чироко бе плувнала в пот. Добре поне че Титанидата не бе размахвала разни кречетала или муски и не бе чертала по пясъка магически знаци. Едва когато завърза последния възел на превръзката, започна да пее предвидената за такива случаи Лечебна песен. Чироко не мислеше, че това може да навреди по някакъв начин.

Титанидата се наведе над Бил, провря ръце под раменете му и повдигна нежно горната част на тялото, притискайки го плътно към себе си. После постави главата на Бил на рамото си и се наклони, докато устните й докоснаха ухото му. Изчака няколко секунди така, запя тихо нежна приспивна песен без думи и го залюля внимателно напред-назад.

Бил постепенно спря да се тресе, цветът започна да се възвръща по лицето му, което стана необикновено спокойно.

След няколко минути Чироко би могла да се закълне, че той се усмихва.