Титан

ДЕСЕТА ГЛАВА

Сегменти можеха да се видят по върховете на един вид дървета, растящи на доста голямо разстояние от тях, нагоре по реката. Досега не бяха срещали такива гигантски дървета. Всяко от тях даваше само един плод. Когато узрееше той експлодираше и издаваше гръм, подобен на оръдеен изстрел. Избухванията често можеха да се чуят в лагера, макар и на много дълги интервали. Това, което оставаше след експлозията беше нещо подобно на огромна черупка от орех, гладко разделена на две половини.

Забелязаха една от най-големите да минава покрай тях, доплуваха до нея и я изтеглиха на брега. когато беше празна, краищата й стърчаха доста над водата, но и след като я натовариха за да я изпробват, бордовете й бяха все още достатъчно високи.

Отне им още два дни да я екипират и да се опитат да импровизират кормило. Прикрепиха на единия край дълъг прът, завършващ с широка лопата и се надяваха, че това ще бъде достатъчно. Приготвиха по едно примитивно гребло в случай, че попаднат в по-бурни води.

Габи отвърза въжето. Чироко отблъсна лодката с един дълъг прът, насочвайки я към средата на реката, после зае своята позиция на кърмата, държейки с една ръка кормилното весло. Появи се лек бриз и тя още веднъж съжали, че няма коса. Беше прекрасно да чувстваш как косата ти се развява при полъха на вятъра.

Габи и Бил бяха възбудени, и забравяйки своята неприязън, която ги бе накарала да седнат на два срещуположни края на лодката, гледаха весело напред и подвикваха лекомислено на Чироко.

— Хей, Капитане! Изпей ни някоя моряшка песен — изкрещя Габи.

— Бъркате нещата, глупаци — засмя се Чироко. — Вие, нищожествата от бака сте тези, които изпомпват водата от трюма и пеят песните. Гледали ли сте някога „Морска вълшебница“?

— Не знам. Давали ли са го на триди7?

— Това е много стар, плосък филм с добрия стар Джон Уейн в главната роля. Неговият кораб се казваше „Морска вълшебница“.

— Аз пък си помислих, че така се е казвал капитана. Ха! Ти току що си избра прякор.

— Внимавай какво говориш, или ще те изхвърля в морето!

— Мислила ли си как да кръстим лодката, Роки? — попита Бил.

— Хей, вярно бе! Тя трябваше да има име, нали? Бях толкова заета с търсенето на шампанско за официалното спускане на вода, че съм забравила.

— Не ми споменавай за шампанско — изстена Габи.

— Има ли предложения? Отдава ви се шанс да бъдете повишени в чин.

— Знам как Калвин би го назовал — обади се Бил. — Този кораб трябва да се казва Арго.

— Това не е ли свързано с търсенето на златното руно? — Чироко не беше много уверена. — Да, сетих се, че съм гледала филма.

— Само че ние не търсим нищо — изтъкна Габи. — Ние знаем къде отиваме.

— Тогава какво ще кажете за… — Бил направи дълга пауза и се замисли. — Мисля за Одисей. Неговият кораб имаше ли име?

— Не знам. Нашият специалист по митологията се загуби някъде из тази огромна реклама на автомобилни гуми. Но даже и да знаех името, не бих го използвала. Одисей е имал само неприятности.

— Суеверен капитан? — захили се Бил. — Никога не бих го повярвал.

— Това е морето, момко! Странни неща върши то с хората.

— Не ми пробутвай реплики от някое скапано шоу. Гласувам за Титаник. Това е кораб като за тебе.

— Това ръждясало корито? Не изкушавай съдбата, приятелче!

— На мен Титаник също ми харесва — усмихна се Габи. — Никой не би повярвал, че е име на лодка, направена от черупката на орех.

Чироко погледна към небето и се замисли.

— Нека отговорността се стовари на вашите глави. И така. Наричам го Титаник. И нека плува дълго… Хайде! Какво чакате? Можете вече да крещите, въобще, изразете радостта си по някакъв начин.

Екипажът три пъти извика ура. Чироко се засмя и направи дълбок поклон.

— Да живее капитана! — изкрещя в това време Габи.

— Кажете — попита Чироко. — Не мислите ли, че би трябвало да напишем името отпред на калника или как там, по дяволите, се казва.

— На какво? — Габи изглеждаше ужасена.

— Сега е подходящ момент да ви съобщя — захили се Чироко, — че нищо не разбирам от лодки. Някой от вас да се е возил на лодка?

— Аз, но съвсем малко — каза Габи.

— Тогава ти си кормчията. Да си сменим местата. — Тя пусна кормилното весло и внимателно се придвижи напред към носа. Прилегна удобно на гръб, протегна се и сложи ръцете си под главата. — Сега ще обмислям важни командирски решения — прозя се тя. — Не ме безпокойте за нищо по-слабо от ураган! — и затвори очи сред хор от дюдюкания.

Клио бе дълга, с много завои, бавна река. В средата четириметровите им прътове не можеха да достигнат дъното. Често, когато ги потапяха във водата нещо живо се блъскаше в тях. Никога не разбраха какво беше. Придържаха се по-близо до левия бряг, някъде на половината разстояние между него и средата на реката.

Чироко бе планирала да плуват през цялото време и да спират на брега само тогава, когато се налагаше да попълнят запасите си от храна, но не се получи. Докато двама от тях спяха, третият оставаше буден за да управлява лодката. Често обаче само един човек не можеше да се справи и Титаник засядаше на брега. Тогава трябваше да се събудят и останалите, за да измъкнат тежката лодка от тинята. Те бързо разбраха, че Титаник не е много маневрен и че бяха нужни двама души за да отблъскват с прътите лодката от приближаващите се плитчини.

Реших ада лагеруват всеки петнадесет или двадесет часа. Чироко разпредели времето на екипажа и състави разписание, което осигуряваше двама души будни през времето когато плуваха и един, когато лагеруваха.

Клио се извиваше като меандър през почти плоския терен, като змия натъпкана с нембутал8. Понякога се случваше така, че новият лагер бе отдалечен само на половин километър по права линия от предишния. Ако не беше вертикалния поддържащ кабел, закрепен точно в центъра на Хиперион, те отдавна биха загубили ориентация. Чироко знаеше от своите наблюдения, направени от въздуха, че той щеше да си остане източно от тях, дълго след като се влееха в Офион.

Кабелът си беше винаги там, изправен, подобен на невъобразимо голям небостъргач, издигаше се все по-високо и по-високо и изчезваше през покрива в космическото пространство. Техния път към наклонените поддържащи кабели минаваше много близо до него и Чироко се надяваше да го разгледа отблизо.

Скоро рутината си каза думата. Екипът им заработи безупречно, разбираха се почти без да говорят. В по-голямата част от пътуването нямаше какво да се прави освен да се следи за пясъчни наноси. Габи и Бил отделиха доста време, за да усъвършенстват дрехите. Оказа се, че и двамата боравят много сръчно с иглите, направени от тръни. Освен това се налагаше Бил постоянно да ремонтира и донаглася кормилното устройство, но въпреки това той намери време да пооправи вътрешната част на лодката и да създаде някои удобства.

Чироко прекарваше по-голямата част от времето си в дрямка или гледаше замислено облаците преминаващи над тях. Обмисляше начините и средствата, които биха им позволили да се доберат до главината, опитвайки се да предвиди евентуалните пречки, но вариантите бяха толкова различни и толкова много, за да позволят реално планиране. Не след дълго разбра, че това е едно безплодно занимание. Предпочиташе да се заеме с нещо друго.

Реши да им попее и това страшно изненада и двамата. В детството си десет години наред бе взимала уроци по пиано и пеене, даже по едно време реши да направи кариера като професионална певица, но това беше преди съблазънта на космоса да стане твърде силна. До този момент никой не знаеше за способностите й, защото тя мислеше, че ако тръгне да развлича екипажа с песни ще загуби авторитета си. Сега обаче, на борда на Титаник не я бе грижа за това и нейните песни много ги сближиха. Притежаваше богат, ясен алт, изключително подходящ за изпълнение на стара фолклорна музика, балади и песните на Джуди Гарланд.

Бил опъна няколко нишки от парашутите върху една подходяща черупка и направи нещо като лютня. Научи се да свири няколко съвсем прости акорда и успяваше да акомпанира на Чироко. Не след дълго към тях се присъедини Габи, която се бе изхитрила да направи барабан, опъвайки едно парче кожа върху друга по-малка половинка от орех. Чироко ги научи на много песни и как да ги пеят на три гласа. Габи се оказа доста сносен сопран, а Бил — леко приглушен тенор.

Пееха най-различни мелодии, всичко което си спомняха — пиянски песни, чути в кръчмите на О’Нейл Едно, песни от хитпарадите, от анимационните филми или от старите уестърни. Една от тях, предвид обстоятелствата, в които се намираха бързо им стана любима. В нея се разказваше за някакъв път покрит с жълти плочи и чудесният магьосник от Оз. Пееха я всяка сутрин, крещейки с всички сили за да заглушат шума на гората.

Изминаха няколко седмици, преди да достигнат Офион. Мирното им ежедневие бе нарушено само на два пъти.

Първият инцидент се случи на третия ден от пътешествието, когато на по-малко от пет метра от Титаник от водата ненадейно изникна око, закрепено на края на дълго вретено. Нямаше съмнение, че е око, защото бяха виждали вече нещо подобно на Свирчостоп. Представляваше кълбо с диаметър около двадесет сантиметра и бе разположено в гъвкаво зелено гнездо. В първия момент им се стори сякаш една зелена многопръста ръка е сграбчила окото изотзад. Самата очна ябълка бе по-светлозелена, а зеницата й бе втренчена в тях.

Започнаха да се отблъскват с прътовете към брега, по-далеч от съществото. Окото продължи да ги фиксира, без да изразява някакъв особен интерес или емоция. Изглеждаше, че не го е грижа дали се отдалечават от него или не. Продължи да ги наблюдава още две или три минути, после изчезна така тихо, както се бе появило.

Когато се посъвещаваха на брега, единодушно решиха, че са постъпили правилно. Съществото не ги нападна, но това не значеше, че би се държало така и за в бъдеще. Така или иначе, не можеха да прекъснат пътя си, понеже в реката се въдеха големи риби.

Не след дълго срещнаха още от тези очи и започнаха да свикват с тях. До такава степен приличаха и се държаха като перископи, че Бил ги нарече Подводници.

Вторият инцидент беше нещо, за което бяха по-подготвени, защото веднъж вече се бяха сблъсквали с него — силният стенещ вятър, който Калвин бе кръстил Риданието на Гея.

Преди ветровете да достигнат максималната си сила, те успяха да извлекат Титаник на брега, да го привържат здраво и да се скрият откъм подветрената страна на корпуса. Чироко не разреши да навлизат в гората, припомняйки си как един от големите прекършени клони едва не ги уби.

Шибащият в лицата им вятър и връхлитащите ги отгоре облаци не осигуряваха особено добри условия за наблюдение, но все пак от време навреме тя успяваше да зърне светкавиците на урагана, идващ от страната на Океан. Облаци се спускаха на талази откъм отвора в края на огромната спица над замръзналото море, подобно на смразяващото дихание на някой Бог. Вятърът се блъскаше в ледената покривка и разкъсвайки я, се извиваше в многобройни смерчове, които от това разстояние изглеждаха малки, но трябва да бяха огромни.

През облаците, които бързо се приближаваха към Хиперион, Чироко можа да види вертикалните поддържащи кабели, свързващи земята на Океан с покрива. Даже и да имаше движение, причинено от вихрушката, то явно бе толкова незначително, че не би могло да се забележи от тук, но все пак би трябвало да има някакво люлеене или вибрации. Кабелите излъчваха фина сива мъгла, която се спускаше към основата им. Трябваше да си припомни, че фините частички, които тя виждаше сигурно бяха големи колкото дърветата наоколо. Скоро облаците закриха всичко и започна да вали сняг. Малко след това реката започна да приижда и се издигна почти до Титаник. Чироко почувства как земята се тресе.

Тя знаеше, че наблюдава част от въздушно-циркулационната система на Гея в действие и се замисли по какъв начин въздухът се всмукваше в спицата и какъв механизъм го издухваше обратно навън. Не можеше да разбере също, защо този процес трябваше да бъде толкова разрушителен. Часовникът на Калвин показваше, че от последното Ридание на Гея бяха изминали седемнадесет дни и тя се надяваше, че до следващото няма да бъдат по-малко.

Както и преди, студът не продължи повече от шест или седем часа и снегът не успя да се задържи по земята. Този път обаче те бяха добре облечени и установиха, че дрехите направени от материята на Цепелина ги защитиха по-добре отколкото очакваха, най-вече по отношение на пронизващия вятър.

Тринадесетия ден от началото на пътуването бе отбелязан с две събития — нещо, което се случи и нещо, което не се случи.

Първото бе, че най-после достигнаха устието на Клио, мястото, където тя се вливаше в могъщата Офион. Бяха навлезли дълбоко в южната част на Хиперион, почти по средата между централния и южния вертикални кабели, така че сега и двата се извисяваха над тях.

Офион имаше синьозелени води и бе значително по-широка и по-бърза от Клио. Течението въвлече Титаник в средата на реката и след кратка борба с прътовете, опитвайки се да придържат лодката по-близо до брега се отказаха, решавайки, че е по-безопасно да си останат там. Скоростта на течението и размерите на Офион напомниха на Чироко и Бил Мисисипи, само че с много повече растителност и високи дървета по продължение на двата бряга. Джунглата не се бе изменила, само реката, в която плуваха бе станала по-широка и доста дълбока.

Това, което не се случи разтревожи много повече Чироко — бе изчислила, че трябва да стане точно този ден, разчитайки на часовника на Калвин.

Последните двадесет и две години мензисът й беше редовен като морските приливи и отливи и сега много се разстрои от факта, че е пропуснала един цикъл.

— Знаеш ли, че изминаха тридесет дни от последния ми мензис — попита тя Габи вечерта.

— Така ли? Не съм обърнала внимание — нацупи се Габи.

— Да. И мисля, че е повече от обикновено закъснение. При мен винаги е било на двадесет и деветия ден, понякога един ден по-рано, но никога по-късно.

— Знаеш ли, моят също закъснява.

— Така си и мислех.

— Исусе, но това е абсолютно безсмислено!

— Спомняш ли си какви противозачатъчни средства употребяваше на Рингмастър? Би ли могла да пропуснеш да вземеш някое от хапчетата?

— Не вярвам. Калвин ми даваше нещо само веднъж в месеца. Казваше, че е достатъчно.

— Страхувах се, че неизбежно ще се случи нещо такова — въздъхна Чироко. — Аз не взимам хапчета защото повръщам от тях. Използвах една от тези изкуствени мембрани. Бях с нея, когато То ни погълна. Когато се сетих да я проверя, вече бяхме срещнали Бил и Август и… и беше твърде късно — изпита малко неудобство, че обсъжда това с Габи, макар факта, че прави любов с Бил да не бе тайна — на Титаник нямаше къде да се скрият, пък и Габи се стараеше да не ги оставя нито за минутка сами.

— Както и да е — няма я. Предполагам, че е изядена от същото Нещо, което изяде косите ни, от това между другото ме полазват тръпки.

Габи леко потрепери и нищо не каза.

— Мислех, че може да е Бил, но сега не мисля така — тя стана и отиде при Бил, който спеше на земята. Събуди го и изчака малко да се разсъни.

— Бил, ние двете сме бременни.

Бил явно не беше се разбудил окончателно, защото премигна няколко пъти от изненада, повдигна вежди и челото му се намръщи.

— Не ме гледай така — каза той. — Не е честно от твоя страна. За последен път бях с Габи малко след като напуснахме Земята. Освен това винаги използвам презервативи.

— Не искам да кажа нищо такова — успокои го тя. Не знаеше за Габи и сега си помисли, че вероятно не знае и за много други неща, които са се случвали на Рингмастър. — Това просто още по-сигурно доказва, че в момента се случва нещо много странно. Някой или Нещо си прави голяма шега с нас, но въобще не ми е до смях.

Калвин сдържа думата си. Два дни след като Чироко съобщи на един минаващ покрай тях цепелин, над главите им се чу приветственото свирукане на Свирчостоп, едно синьо цвете разцъфна в небето и техния странстващ хирург увисна под него.

Август се бе привързала здраво зад гърба му. Паднаха във водата непосредствено до брега.

Чироко трябваше да признае, че Калвин изглеждаше много добре. Беше засмян и в стъпките му се чувстваше увереност. Той поздрави всеки поотделно и не изглеждаше да се сърди, че го бяха извикали. Искаше веднага да им разкаже за своите пътешествия, но Чироко бе твърде нетърпелива да чуе какво мисли той за новосъздалото се положение. Дълго преди края на разказа им, той се бе преобразил — изглеждаше заинтригуван и много сериозен.

— Ти имала ли си менструация, откакто сме тук — обърна се той към Август.

— Не, не съм имала.

— Изминаха тридесет дни. Това необичайно ли е за тебе? — попита я на свой ред Чироко. Очите на Август се разшириха и тя разбра, че е така. — Кога за последен път си била с мъж?

— Аз никога не съм…

— Страхувах се, че ще кажеш това.

Калвин помълча малко намръщено, обмисляйки ситуацията.

— Какво мога да кажа? — намръщи се още по-дълбоко той. — Всички знаем, че е възможно да се пропусне един цикъл поради някакви причини. Спортистките понякога пропускат няколко последователно, без да се знае със сигурност защо. Може да го причини някакъв стрес — емоционален или физически. Но мисля, че вероятността по едно и също време да се случи и на трите ви е много малка.

— Склонна съм да се съглася — промълви Чироко.

— Може да е от храната, но няма как да го разберем. Мога да кажа, че вие трите и… ъ,ъ… Април сте претърпели един процес на функционално сближаване.

— Какво искаш да кажеш? — попита Габи.

— Понякога се случва с жени, които дълго време живеят заедно, например в ограниченото пространство на космическия кораб. Някои хормонални сигнали имат склонността да синхронизират менструалните им цикли. Явно, че ритъмът при Април и Август от дълго време е един и същ. Чироко беше няколко дни след тях, така че два по-къси цикъла са я изравнили без да забележи. Габи, при тебе мензисът бе започнал да става доста непостоянен, ако си спомняш.

— Никога не съм обръщала голямо внимание на тия неща — измънка тя.

— Щом аз ти го казвам, значи е така. Но все пак не виждам причини за това, което имаме сега. Исках само да ви обясня, че се случват такива неща и че все пак има малка възможност да сте прескочили едновременно един цикъл.

— Също е възможно обаче и четирите да сме напомпани и изтръпвам като си помисля кой е бащата.

— Това е абсолютно невъзможно — възрази Калвин. — Ако имаш предвид, че Нещото, което ни изяде го е направило… не мога да го приема. Не съществува друго животно, даже на Земята, което може да заплоди човешко същество. Кажете ми тогава, как това чуждоземно го е направило.

— Не зная — каза Чироко. — Нали за това е чуждоземно. Но съм убедена, че То е проникнало вътре в нас и е извършило нещо, което може би за него е напълно логично и естествено, но невероятно според нашата наука. Това не ми харесва и искаме да знаем какво би направил ако сме бременни.

Калвин прекара пръсти по гъстата къса брада която му бе поникнала и се усмихна:

— В медицинския институт не са ме учили как да ображдам девственици.

— Нямам настроение за шеги.

— Съжалявам. Във всеки случай ти и Габи не сте девственици — поклати в недоумение глава той.

— Ние си мислехме за нещо, което можеш да направиш веднага — застана пред него Габи. — Не искаме тези бебета или там каквото и да са тези проклети неща в нас.

— Вижте, защо не изчакате още тридесет дена и тогава да започнете да се гневите? Ако пропуснете още един цикъл, извикайте ме пак.

— Бихме искали да приключим с това сега — настоя Чироко.

— А аз ви казвам, че засега няма да го направя — за пръв път Калвин показа, че е объркан. — Твърде е рисковано. Може би ще успея да пригодя някакви инструменти, но те трябва да се стерилизират. Нямам спекулум9 и мисълта за това, което ще се наложи да импровизирам, за да разширя шийката.

— Мисълта за това, което расте в утробата ми, вече ми причинява кошмари — каза мрачно Чироко. — Калвин, в тази ситуация не бих родила и човешко бебе, което е много по-приемливо от това, което сега е в мен. Искам да извършиш операцията.

Габи и Август изразиха съгласието си с кимване, макар, че Габи изглеждаше малко зле.

— Казах ви да изчакаме още един месец. Няма никаква разлика. Операцията ще бъде същата — просто трябва да се изстържат вътрешните стени на матката. Но може би тогава ще сте намерили начин да запалим огън, да кипнем вода и да стерилизираме инструментите, които ще успея да направя. Не е ли разумно? Уверявам ви, че мога да направя операцията с минимален риск, но само ако инструментите са чисти.

— Исках просто да приключа с това — настоя Чироко. — Искам това нещо да се махне от мен.

— Капитане, успокой се. Обмисли нещата без емоции. Ако получите инфекция, аз съм безпомощен. Има различни страни на изток. Можете да се научите да палите огън. Аз също ще се старая да измисля нещо. Бях точно над Мнемозина, когато ме извикахте. Има вероятност там да има някои, който да използва инструменти и да може дами направи нещо като примитивен разширител.

— Искаш да кажеш, че заминаваш отново? — попита тя.

— Да. След като ви прегледам основно.

— Моля те още веднъж да останеш с нас.

— Съжалявам, но не мога.

Нищо не би могло да го накара да остане. Чироко отново се поблазни от мисълта да го задържи насила, но поради същите причини, както и предишния път, реши, че не бива да го прави. И още нещо бе разбрала, откакто си замина Калвин — че може би не е много мъдро да употребиш сила срещу някой, който има приятел голям колкото Свирчостоп.

Той обяви, че и четиримата са здрави и в добро състояние, с изключение на пропуснатите цикли на жените. Макар и с неохота, остана още няколко часа с тях, за да им разкаже какво са видели до сега.

Океан бил ужасно място, замръзнало и внушаващо страх. Бяха го прекосили с най-голямата възможно бързина. Долу имало някаква хуманоидна раса, но Свирчостоп не се бе решил да се спусне по-ниско за да я разгледат подробно. Използвайки нещо като дървени катапулти бяха започнали да хвърлят камъни по тях, въпреки, че цепелинът летял на един километър над земята. Както ги описа Калвин имали човешки тела, но обрасли целите с дълги бели косми. Били от тези, дето първо стрелят, а после задават въпроси. Беше ги кръстил Йети.

— Мнемозина е пустиня — продължи той. — Изглежда малко необичайно, понеже дюните са значително по-високи от тези на Земята. Предполагам, че е от по-слабото притегляне. Там долу има растителен живот. Когато се спуснахме по-ниско, видях някакви малки животни. Освен това забелязах нещо, което приличаше на разрушен град и няколко по-малки селища. Върху високите, вертикални скалисти върхове видях да стърчат останки от постройки, които преди хиляди години може да са били замъци. Били са нужни хиляда години робски труд за да ги построят на тези места или седем-осем мощни товарни хеликоптера.

— Мисля, че в тази област нещо не е вървяло както трябва, вероятно някаква грешка още при създаването й. Всичко се превръща в прах. Може би някога Мнемозина е изглеждала като това място тука, защото се виждат пресъхнали реки и части от мощни дънери, проядени от пясъчните бури. Нещо е променило климата или просто създателите не са си свършили както трябва работата. А може и да е огромният червей, който видяхме в пясъците. Свирчостоп казва, че е само един. Мнемозина е достатъчна само за един. Ако е имало два, то отдавна единият е унищожил другия и сега дядо червей разполага с цялата област. Толкова е голям, че може да лапне Свирчостоп като маслинка.

И Чироко и Бил изгледаха странно Калвин, когато спомена за червея.

— Така и не успях да го видя целия — потърка челото си той. — Но няма да се изненадам ако е двадесетина километра дълъг. Просто една голяма дълга тръба с дупки от двата края, широки колкото проклетия червей. Целият е на сегменти подобно на броненосец и тялото му изглежда твърдо. Устата му прилича на циркулярен диск, само че има зъби и отвътре и отвън. Обикновено се движи в пясъците, но там където те са плитки, ме се налага да се покаже над тях. При едно от тези излизания успяхме да го видим.

— Подобен червей е описан в една книга — прекъсна го Бил.

— И в един филм — обади се Чироко. — Нарича се Дюн.

Калвин изглежда се ядоса, че го прекъснаха и погледна нагоре за да се увери, че цепелинът все още го чака.

— Както и да е — каза той. — Питам се дали този червей е способен да причини такива разрушения в Мнемозина. Можете ли да си представите, какво би направил с корените на дърветата? Може да изоре цялата област само за две години.Дърветата умират. Скоро след това структурата на почвата се разрушава и не е в състояние да задържа повече вода и веднага след това реките изчезват под земята. Знаете, че е така — Офион минава през Мнемозина. Вижда се къде изчезва в земята и къде се появява отново. Водният поток не се прекъсва, но и не може да напои Мнемозина…

Тогава реших, че никой от тези, които са проектирали Мнемозина, не би сложил съзнателно такъв червей там. Може би ако не беше тъмнината или нещо друго, което го възпира той щеше да прекоси Океан и да разруши цялата Гея. Мисля си, цяло щастие е, че не се е случило. Но ако това място продължава да разчита на късмета, няма да е много за дълго. Този червей явно е някаква мутация, а това значи, че наоколо няма някой, достатъчно могъщ за да го убие и да върне нещата по местата им. Страхувам се, че съществата, които са построили Гея или са измрели, или са се върнали към дивачеството, като тия истории, които ти ни разказа, Бил.

— Това е една възможност — съгласи се Бил.

— Разбира се, че е — изсумтя Чироко. — Но също е възможно вашето обяснение да се окаже твърде сложно. Ами ако хората тук обичат червеи, отглеждат ги като домашни животни и не могат да понасят, когато те се измъчват. Така, че когато този е пораснал и не е можел повече да живее в умалялата клетка, те са му дали Мнемозина. Както и да е. Ние трябва да се доберем до главината.

— Правилно сте решили — съгласи се Калвин. — Аз пък ще облетя целия пръстен и ще видя дали някой не е останал жив. Може би създателите не са все още съвсем подивели и имат някаква технология, достатъчна за да се изработи радиопредавател. Ако е така, ще се върна да ви кажа и вие, приятелчета се отправяте право към дома.

— Вие, приятелчета? — каза Чироко. — Ние всички ще си отидем. Знам, че не можеш да ни понасяш, но това съвсем не значи, че ще те изоставим тук.

Той се намръщи и повече нищо не каза.

Преди Свирчостоп да се издигне, Калвин изхвърли от него няколко Смехурковци, привързани към парашути. той ги бе използвал вместо тежести за да могат парашутите да се откъснат от плътта на цепелина. Синкавата коприна и дългите нишки бяха най-полезните неща измежду всичко, което бяха намерили тук досега.

Габи сгъна грижливо парашутите и ги прибра, като през цялото време ахкаше и се заричаше да облече Чироко като царица. Чироко се примири. Струваше си да плати тази малка цена за да поддържа Габи в добро настроение.

И така, Титаник още веднъж бе спуснат във водата и поеха надолу по Офион. Новоизникналата ситуация ги караше да бързат още повече. Трябваше да установят контакт с някоя раса, достатъчно напреднала за да им помогне да стерилизират инструментите или да намерят начин да запалят огън и се налагаше да стане колкото се може по-скоро. Нещото в техните кореми не можеше да чака.

Много от следващите дни тя мислеше само за това. Отвращението от непознатата природа на Звяра, който бе посадил семето си в утробата й, стискаше в стегнат юмрук цялата й личност.

Абортът бе единственото разрешение на проблема, даже ако беше сигурна, че носи в себе си човешки зародиш. Решението й нямаше нищо общо със същността на самото майчинство. Тя бе планирала да стане майка, след като се оттегли от НАСА на четиридесет или четиридесет и пет години. Беше оставила на съхранение дузина яйцеклетки в криогенните камери на О’Нейл Едно. Те щяха да бъдат оплодени и имплантирани в нея, когато почувства, че е готова да роди дете — обичайна предвидливост, широко разпространена сред космонавтите и даже сред колонистите на Луната и изкуствените сателити LS. По този начин хората се застраховаха срещу евентуални нарушения на възпроизводителните си възможности, причинени от космическата радиация. Искаше да отгледа едно момче и едно момиче, но едва тогава когато бе достатъчно стара да им бъде баба.

Тя щеше да избере момента, независимо от това, дали бащата беше човек или безформено чудовище от недрата на Гея. Още повече, че тук не беше мястото, където може да износи едно дете. Имаше още много неща, които трябваше да свърши — трудни и опасни и едно дете в случай, че се роди би създало големи проблеми. А тя бе твърдо решила да се измъкне от тук.