Титан

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Чироко осъзна, че не е в състояние да анализира това, което се случва в момента.

— Знаеш ли какво? — обърна се тя към Гея, чувствайки се леко зашеметена. — Ако някой точно сега ми каже, че Рингмастър никога не е напускал Земята, а просто се намираме в един от павилионите на Холивуд, бих му повярвала.

— Абсолютно естествена реакция — успокои я Гея, без да престава да шета из стаята.

Донесе чаша вино за Габи и двоен скоч с лед за Чироко, спря се, за да поправи няколко разкривени картини по стените, като през цялото време разръфаните крайща на дрехата й забърсваха прахта по масите.

Беше толкова ниска и тантуреста, че приличаше на буре. Кожата й бе кафеникава и захабена, а носът й наподобяваше на огромен картоф. В ъглите на очите и чувствителната й уста обаче, се таяха насмешливи трапчинки.

Стремейки се да ангажира съзнанието си с нещо, което да му попречи постоянно да търси прибързано обяснение на всичко това, Чироко се опита да определи на кого й прилича Гея. Най-накрая успя. Да, точно така — приличаше на Чарлз Лаутън такъв, какъвто беше във филма „Частния живот на Хенри VIII“.

Двете жени се бяха разположили в противоположните крайща на овехтялата кушетка. След като постави чашите на малките масички пред всяка от тях Гея прекоси с пухтене стаята, намести туловището си в един голям стол с високо облегало, после изхриптя и скръсти ръце в скута си.

— Попитайте ме нещо — тихо каза тя и се наклони очаквателно напред.

За секунда Чироко и Габи се спогледаха, след което отново се обърнаха към Гея. Настъпи кратко мълчание.

— Ти говориш английски — констатира Чироко.

— Това не е въпрос.

— Как така говориш английски? Къде си го учила?

— Гледам телевизия.

Чироко знаеше какво още иска да попита, но не беше сигурна дали трябва да го направи. Да предположим, че това създание е последното от съществата, построили Гея? Тъй като все още не бе получила някакво доказателство, че Гея в действителност е един организъм, както бе казала Април, то беше много възможно тази личност тук да си мисли, че е Богиня.

— Какво ще кажеш за това… това шоу навън? — попита Габи.

Гея махна с ръка.

— Всичко това мила, се прави с огледала. Както се казва — ловкост на ръцете. — въздъхна тя и ги погледна стеснително. — Исках да ви изплаша, в случай, че не сте истински герои. Направих го по най-добрия начин, който мога. Мислех също, че след това ще ни бъде по-лесно да общуваме тук — комфортна обстановка, храна, напитки… Мога ли да ви предложа нещо за хапване? Кафе? Кокаин?

— Не, аз бих… не каза ли…

— Кафе? — прекъсна я Гея.

— …Кокаин?

Кокаинът щипеше в носа й. Чироко обаче се почувства по-спокойна и сега се страхуваше значително по-малко, отколкото преди да влезнат в главината. Облегна се удобно на кушетката и погледна в очите съществото, което наричаше себе си Гея.

— Каза, че са огледала… Тогава ти какво си?

Усмивката на Гея стана още по-широка.

— Право в сърцевината на нещата, а? Обичам прямотата. — сви устни тя и се замисли.

— Какво точно искаш да знаеш? Какво е това, или какво съм аз? — попита след малко Гея, после сложи ръце върху огромните си гърди и без да чака отговора продължи: — Аз съм три вида живот. На първо място, моето тяло, което всъщност е средата, в която се движехте досега. След това идват моите създания, такива като Титанидите например. Те ми принадлежат, но не се контролират от мен. И накрая — моите инструменти, които живеят отделени от тялото ми но въпреки това са част от самата мен. Притежавам и някои възможности за въздействие върху съзнанието. Много са полезни при създаването на илюзии, като тези, които току що видяхте. Наречи ги хипноза и телепатия, макар че не са нито едното, нито другото…

…Мога да създавам и същества, които са материално продължение на моята воля. Това, което сега виждате пред вас е на осемдесет години и е единствено по рода си. Имам и други — най-различни видове. Именно те построиха тази стая и мраморното стълбище отвън. За целта откраднах идеи от филмите. Аз съм голям киноман. Както разбрах ти също…

— Да, но да стигнеш чак дотам, че…

— Знам, знам — въздъхна Гея. — Виждаш ли, беше дяволски досадно, но просто реших, че трябва да ти говоря по този начин. Когато преди малко, ти казах „аз те чух“… Е добре — използвах горния клапан на Океан вместо ларинкс, издухвайки въздух от спицата. Там долу стана малък ад. Тези три думи покриха със сняг целия Хиперион. Но появявайки се пред вас в това тяло се надявах да ви внуша нещо друго. А то е, че аз съм просто една лекомислена стара жена, една стара жена, която е съвсем самотна тук горе…

За момент настъпи тишина, после Гея въздъхна още веднъж, присви очи и погледна към Чироко.

— Ти май все още подозираш точно това, нали?

— Аз… не знам какво да мисля. Даже и да ти повярвам, аз все още… аз все още не знам какво си ти.

— Аз съм Титан. Искаш ли да знаеш какво е Титан? — попита тя, облегна се назад в креслото си и погледът й се зарея накъде далеч.

— Това, в което в действителност съм, отдавна е потънало в забрава…

…Със сигурност знам единствено, че сме много стари. Не сме продукт на естествено развитие — някой ни е направил. Живеем 3 000 000 години и сме тук от около хиляда наши поколения. През това време сме се променили, макар и не чрез еволюционни процеси, не по начина, по който вие ги разбирате. Голяма част от историята ни е загубена безвъзвратно в миналото. Не знаем каква раса ни е построила, нито с каква цел. Достатъчно е да се каже, че нашите създатели са ни направили много добре. Те са си отишли, но всъщност са тук. Допускам, че техните потомци все още живеят в мен, но ако това е така то отдавна са забравили предишното си величие. Често получавам съобщения от моите сестри, разпръснати из цялата галактика. В никое от тях не се говори за създателите.

Затвори очите си за няколко секунди, после отново ги отвори и зачака.

— Добре — нетърпеливо произнесе Чироко. — Но ти пропусна доста подробности. Как си дошла тук? Каза, че слушаш радио. Можеш ли да говориш по него? И ако можеш, защо досега не си установил контакт със Земята? Ако…

Гея вдигна ръка, усмихвайки се под мустак.

— Моля те, едно по едно. Освен това правиш твърде много предположения. Какво не кара да мислиш,, че съм дошла тук отнякъде? Аз съм родена в тази система, точно както и ти. Моето родно място е Рея. В този момент зародишът на дъщеря ми се развива на Япет. Около Уран обикаля цялото семейство Титани. Именно те съставят невидимите пръстени. Много по-малки са от мен — аз съм най-големият Титан в тази част на галактиката.

— Япет? — извика Габи. — Но една от причините, поради които ние…

— Спокойно. Всичко ще ви обясня. По този начин ще си спестите експедицията до там…

— Ние не можем да пътуваме между звездите. Всъщност въобще не можем да се придвижваме, с изключение на някои незначителни корекции на орбитата.

— По периферията на колелото произвеждам яйца. Собствената ми ротация им придава голяма скорост и когато ги освободя те се изстрелват в пространството. Старая се да ги насоча колкото се може по-добре, но поради големите разстояния, да се удари предварително набелязаната цел е доста трудно, тъй като веднъж изхвърлени повече не могат да се направляват.

Когато попаднат на подходящо небесно тяло, те се захващат за него и пускат корен. Япет например е идеално място — нито много голям, нито много малък, няма въздух, скалист е и слънцето го осветява достатъчно силно. След около 50 000 години младият Титан е готов да се роди. В края на този период дъщеря ми вече беше покрила изцяло едното полукълбо на Япет. Това стана преди седемдесет и пет години и затова тогава едната му страна изглеждаше значително по-светла от другата.

След като се развие напълно, детето Титан започва да се свива, докато се превърне в дебела лента обикаляща повърхността на кълбото от полюс до полюс. Този път се наложи дъщеря ми да се зарови много дълбоко. Трябваше да достигне чак до ядрото на луната, за да се сдобие с жизненонеобходимите й елементи. Страхувам се, че Япет вече е напълно изтощен. Баба ми, а преди това и нейната майка също са използвали тази луна.

В момента дъщеря ми е заета със синтеза на горивото, което ще й позволи да се откъсне от Япет. Това ще се случи след пет или шест години. Когато бъде готова, но нито един ден по-рано, защото след като веднъж се роди трябва да е събрала цялата маса, която въобще ще притежава до края на живота си, тя ще се отблъсне от Япет. И струва ми се, че когато това стане той ще се разпадне, като онази другата луна, от която навремето се формираха Пръстените на Сатурн.

— Имаш предвид, че Титаните са причинили появата на Пръстените — попита Габи.

— Не го го ли казах достатъчно ясно преди малко? — Гея изглежда леко се ядоса, но веднага й мина, явно самата тя бе напълно погълната от собствения си разказ.

— Беше много отдавна и не можете да ме държите отговорна за това. Та исках да кажа, че след като веднъж дъщеря ми се освободи, постепенно ще забави скоростта си и ще започне да се върти около себе си точно като мен. Тази част от нея, която ще се сформира като главина на колелото й, сега все още е прикрепена към повърхността на Япет. В космоса тя ще се свие в центъра, изтегляйки след себе си спиците. След това ще ускори въртенето, ще стабилизира орбитата си и постепенно ще започне да се пълни с въздух, за издига вътре в себе си планини, за да се подготви за създанията, които ще… е, мисля че схванахте какво ще стане. Ставам много бъбрива, когато говоря за дъщеря си. Предполагам, че всички родители са такива.

— Не, не разказът ти е много увлекателен — успокои я Чироко. — Вътре в дъщеря ти също ще има Титаниди, ангели и цепелини така ли?

— Не, съмнявам се, че ще има Титаниди. Ако те й харесват, ще трябва да си измисли сама, както направих аз.

— Май не разбирам какво имаш предвид — поклати глава Чироко.

— Не толкова сложно. Повечето от видовете, които са в мен са потомци на съществата, които Титанидите са подслонили още при създаването на нашата раса. Всяко яйце, което изстрелвам съдържа семената на милиони породи, такива като електронните растения например. Не мисля, че моите създатели са се интересували много от машини. Просто са отглеждали всичко, от което са имали нужда — от дрехите до самите къщи…

— С Титанидите и ангелите обаче, нещата са по-различни. Вие се учудвахте преди да свикнете с тях, как е възможно да приличат толкова много на хората. Отговорът е прост — използвах хората за модел. Титанидите ми се отдадоха лесно, но ангелите… Имах много главоболия с тях! Разказвачите, които ги описваха по радиото явно притежаваха много повече въображение отколкото практически усет. Трябваше да ги конструирам с огромни крила, за да могат да се отлепят от земята, даже при ниската гравитация и високото въздушно налягане в мен. Признавам, че не приличат на библейския модел, но действат! Виждаш ли основният проблем беше…

— Ти сама си направила ангелите? — прекъсна я Чироко. — Абсолютно целите, до най-малкото перце?

— Не го ли казах достатъчно ясно преди малко? Проектирах тяхната ДНК. Това за мен не е по-трудно отколкото за теб да направиш от глина някакъв модел.

— Всичко в ангелите е конструирано от теб? И си взела основната идея от разказите по радиото? Но това значи, че те не могат да бъдат много стари като раса. Имам предвид твоите стандарти.

— Титанидите съществуват по-малко от век. Ангелите са още по-млади.

— Тогава… тогава ти си Бог. Не искам да намесвам теологията, но мисля, че знаеш какво имам пред вид.

— Ами за всички практически цели тук в моето малко ъгълче от вселената… да, аз съм Бог. — усмихна се Гея и скръсти ръце. Изглеждаше доста самодоволна.

Чироко погледна с копнеж към вратата. Би било прекрасно, ако сега стане, излезе през нея и се опита да забрави всичко, сякаш никога не се е случвало.

„Нима има някакво значение“ — запита се тя, — „дали тази личност тук е последният оцелял от създателите на гигантското съоръжение, побъркал се е от самота? Така или иначе явно, че именно това същество управлява този свят наречен Гея. Абсолютно все едно е дали се идентифицира с него или не, важното е, че притежава върховната власт.“

Странно, обаче Чироко се улови, че в определени моменти тази жена й харесва, но после си припомни с каква цел бе дошла чак тук на главината.

— Има две неща, за които искам да те помоля — опита се да говори колкото се може по-меко тя.

Гея трепна и застина нащрек.

— Да? Продължавай. Интересно, но аз също искам да те помоля за две неща.

— Ти? Да ме помолиш? — учуди се Чироко. Не бе очаквала такъв развой на нещата. Беше достатъчно ядосана от това, което се случи с Рингмастър. Знаеше, че с нея и с нейния екипаж се бяха отнесли отвратително, но почувства, че е много трудно да го каже на една Богиня. В този момент най-много от всичко желаеше да има поне една хилядна от смелостта, която прояви там отвън на главината, крещейки предизвикателства в тъмнината.

— Какво бих могла да направя за теб — най-после попита тя.

— Може би ще бъдеш доста изненадана. — усмихна се Гея.

Чироко погледна към Габи, която леко притвори очи и тайничко й стисна палци.

— Първо… ъ-ъ, първото засяга Титанидите… — започна Чироко и млъкна.

Прокле се наум, защото това трябваше да бъде второто, но после реши, че така е по-добре. Нищо не пречеше да опипа почвата.

— Една от Титанидите… Казва се Трубадур — продължи тя и изпя името. — Той ме помоли да… помоли ме, ако някога се добера достатъчно близо до теб, ако някога те видя, да те попитам защо трябва да има война.

Гея се намръщи, но явно беше смутена, а не ядосана.

— Сигурна съм, че си си направила съответните заключения — промърмори тя.

— Така е. Направих ги. Ненавистта срещу ангелите е заложена в тях. Това е инстинкт. Омразата към Титанидите пък е заложена в ангелите.

— Абсолютно вярно.

— Тогава след като ти си ги направила, то би трябвало да имаш някаква причина, за да…

Гея я погледна изненадано.

— Да, разбира се. Аз исках да има война. Никога не бях чувала за войните, докато не започнах да гледам вашата телевизия. Изглежда, че вие, хората много ги обичате. Всеки няколко години избухва по една война. Помислих си, че не лошо и аз да опитам.

Доста дълго Чироко стоя тъпо, без да може да измисли какво да каже. По едно време осъзна, че устата и е зяпнала.

— Каза го сериозно, нали? — най-после успя да проговори тя.

— Напълно сериозно.

— Просто не знам как да го разбирам.

— Бих искала да не се страхувате от мен — въздъхна Гея. — Уверявам ви, че сте в безопасност.

— Но как можем да знаем това? — наклони се напред Габи — Ти… — понечи да продължи тя, но стисна зъби и погледна към Чироко.

— Аз разруших вашия кораб. Вторият въпрос в списъка нали? Сигурна съм. Има много неща, които не знаете. Искате ли още малко кафе?

— Не сега, благодаря — нетърпеливо каза Чироко. — Гея, или Ваша светлост или как там още трябва да се обръщам към теб…

— Гея е достатъчно.

— …Ние не обичаме войната. Аз не я обичам и не мисля, че някой нормален човек я обича. Сигурна съм, че ти си гледала и антивоенни филми.

Богинята се намръщи и захапа кокалчетата на пръстите си.

— Разбира се, че съм гледала. Но бяха толкова малко и толкова примитивно направени, че… Освен това в тях имаше повече кървища, отколкото в по-голямата част от военните филми. Ти каза, че не обичате войната, но как тогава ще обясниш този огромен интерес към нея.

— Съжалявам, но не знам отговора. Всичко, което знам обаче е, че аз мразя войната и, че Титанидите също я мразят. Те биха искали тя да спре. Това е едно от нещата, които ме накараха да дойда до тук. Искам да те помоля войната да спре.

— Никаква война? — погледна я подозрително Гея.

— Не.

— Нито даже, някоя малка схватка от време на време?

— И това не.

Гея отпусна тежко рамене, постоя малко така и въздъхна дълбоко.

— Много добре — каза тя. — Считай, че е направено.

— Надявам се, че няма да бъде твърде трудно — продължи Чироко. — Вярно, че не знам как ще…

— Направено е! — прекъсна я Гея. В това време стаята се освети от няколко светкавици и около главата на Богинята се появи бляскав ореол. Гръмотевиците накараха Габи и Чироко да скочат на крака. Габи извади наполовина сабята си от ножницата и побърза да застане между Чироко и Гея.

Няколко секунди всички мълчаха неловко.

— Не исках да стане точно така — ръцете на Богинята потрепваха нервно. — Беше просто… Е добре, малко съм разочарована от себе си — въздъхна тихо тя и с жест ги покани да седнат обратно по местата си.

— Трябваше да ви предупредя, че в момента се извършва — извини се Гея, когато нещата се поуспокоиха. — Извиквам обратно Титанидите и ангелите. Препрограмирането ще отнеме известно време.

— Препрограмирането? — подозрително попита Чироко.

— Никой няма да пострада, мила. Земята ще ги погълне и след известно време ще се появят отново, но вече без омраза в сърцата си. Доволна ли си?

Питайки се дали има някаква алтернатива Чироко побърза да кимне с глава.

— Много добре. А сега, по втория въпрос. Вашият кораб… Не съм аз…

Гея бързо вдигна ръка и изчака докато не се увери, че Чироко няма да я прекъсне и едва след това продължи:

— Вече ви казах, че аз съм целия свят, че аз съм Гея. Това беше самата истина, но до преди известно време. Сега обаче не е съвсем така. Имайте пред вид, че съм на 3 001 266 години. — повдигна едната си вежда тя и направи дълга пауза.

— Три милиона? — присви очи Чироко. — Но не каза ли преди малко, че това е продължителността на вашия живот?

— Точно така. Аз съм много стара. Не само по вашите стандарти, но и по моите. Сигурно сте го видели долу на колелото и тук на главината. Пустините ми са по-сухи от всякога. Голяма част от земите ми са заледени напълно. Нищо не мога да направя. Съмнявам се, че ще изкарам още стотина хиляди години.

Внезапно Чироко се разсмя. Това разтревожи Габи, но Гея само леко наклони глава на едната страна и вежливо изчака докато Чироко се овладее.

— Извинявай, някак си ми е трудно да ти съчувствам. Само 100 000 години! — най-сетне спокойно каза тя и веднага пак се разсмя, но този път и Гея се присъедини към нея.

— Права си. Ще мине още много време преди да хвърля топа. Не е изключено да надживея цялата ви раса. — промърмори Гея, продължавайки да се усмихва, после се изкашля, прочисти гърлото си и продължи: — Но да се върнем към това, което исках да ви кажа. Накратко — умирам. Хиляди от системите ми функционират лошо или въобще са унищожени. Все още се държа, но вече не съм това, което бях…

— …Припомнете си динозаврите. Два мозъка — единият в главата, а другият в задника. Децентрализирано управление на огромното тяло. Аз съм устроена по същия начин. Когато бях млада, моите спомагателни мозъци ме слушаха и ми се подчиняваха така, както пръстите на ръката се подчиняват на вас. Но през последния половин милион години това се промени. Загубих голяма част от управлението на външните области. Сега на колелото има дванадесет отделни разума и даже тук на главината в централния нервен възел аз съм разделена на две личности…

— …Също както при Боговете от гръцката митология, децата ми се оказаха неуправляеми, капризни и антагонистични. Постоянно се карам с тях. Там долу има добри земи, но има и лоши. Хиперион е една от добрите. Прекрасно се разбираме с тази област…

— …Рея е темпераментна и напълно умопобъркана, но почти винаги успявам да я придумам да направи това, което искам.

— Океан е най-лошият. Отдавна не си говорим. Ако успявам понякога да постигна нещо в тази област, то е само чрез измама или хитрост…

— Океан беше този, който улови кораба ви.