Титан

ПЪРВА ГЛАВА

— Би ли погледнала тези снимки, Роки?

— За теб съм капитан Джоунз. Ще ми го покажеш утре сутринта.

— Моля те, важно е.

Чироко лежеше във ваната с насапунисано лице. Пресегна се и взе кърпа, за да избърше омразната зеленикава пяна. Какво да се прави — това бе единствения вид сапун, който рециклаторите поглъщаха.

Погледна косо двете снимки, които Габи й подаде и незабавно попита:

— Какво е това?

— Ами, дванадесетият спътник на Сатурн — отговори Габи, като безуспешно се опитваше да прикрие вълнението си.

— Будалкаш ли ме? — Чироко кисело местеше недоволен поглед от едната снимка на другата. — За мен са само множество черни точки.

— Така е. Без компарометър не се забелязва нищо, но спътникът е точно тук — Габи докосна снимката с малкия си пръст.

— Добре, да отидем и да хвърлим един поглед.

Чироко потършува из шкафчето си и измъкна приятно ухаещ, граховозелен униформен комбинезон. Повечето от удобните външни джобове не бяха закопчани.

Нейната стая бе разположена в дъното на огромното въртящо се колело, точно по средата стълба номер три и четири. След като изминаха извития коридор, Чироко и Габи се втурнаха нагоре по стълбите.

С всяко следващо стъпало изкачването ставаше все по-лесно и по-лесно, докато най-накрая достигнаха главината в центъра на колелото, където се озоваха в безтегловност. Отблъснаха се внимателно от бавно въртящия се пръстен и леко се приземиха в централния коридор пред люка на научния модул. Вътре постоянно цареше полумрак, за да се улесни разчитането на информацията върху многобройните дисплеи, а поради множеството разноцветни индикатори човек имаше чувството, че се намира в джубокс. Чироко обичаше да идва тук — при всичките тези мигащи зелени светлинки, при редиците разноцветни монитори и съскащите снежинки на телевизионните екрани, които отразяваха белия шум на Космоса. Еуджен Спрингсфийлд и сестрите Поло лениво плуваха около централния холографски куб. Лицата им бяха окъпани в червени отблясъци.

Габи постави плаките в компютъра и набра кода за иницииране на програмата за фотоувеличение. Двете изображения на екрана постепенно се избистриха, после се припокриха и светкавично започнаха да се редуват. Недалеч една от друга замигаха две микроскопични точици.

— Ето спътника! — гордо каза Габи. — Малко, реално изместване, но снимките са правени само с някакви си двадесет и три часа разлика.

В този момент Джен, който се взираше в холографския куб, ги повика при себе си:

— Елате, появиха се орбиталните елементи.

Габи и Чироко се присъединиха към него. Когато Чироко сведе очи, тя видя, че ръката на Джен обгръща свойски талията на Габи и хвърли поглед встрани, но сестрите Поло се правеха, че не забелязват. Да, всички от екипажа се бяха научили да не си пъхат носа в интимните връзки на останалите.

В средата на холографския куб бавно изплува Сатурн — масивно кълбо с метален блясък с изрисувани около него девет различни по големина концентрични окръжности, разположени в екваториалната равнина на пръстените. Върху всяка от тях блестеше миниатюрна сферичка и това им придаваше сходство с огърлици, украсени с една единствена перла. До всяка от перлите бяха изписани имена и координати: Мнемозина, Янус, Мим, Енчилад, Тетида, Диона, Рея, Титан и Хиперион. На значително разстояние от тези орбити лежеше още една, десета — тази на Япет. Феба, най-отдалеченият спътник, липсваше поради мащаба, който използваха в момента.

След малко се появи още една орбита. Представляваше ексцентрична елипса, която почти се допираше до орбитите на Рея и Хиперион и пресичаше синята нишка на Титан. Чироко внимателно я проучи, сетне погледна нагоре към Габи. Дълбоки бръчки прорязваха смръщеното й чело, докато пръстите й пърхаха по клавишите. При всяка смяна на програмата цифрите върху екрана бързо се сменяха.

— Преди три милиона години е имало силно сближаване с Рея — отбеляза Габи. — По-безопасно е над орбитата на Титан, въпреки че пертурбациите задължително ще окажат влияние. Извънредно нестабилна орбита.

— Което значи? — бързо попита Чироко.

— Захванат астероид? — предположи Габи, но скептично повдигнатата й вежда издаваше съмнение.

— Поради непосредствената близост на екваториалната равнина това е малковероятно — обади се една от сестрите Поло.

Април или Август? Чудна работа. Даже след година и половина съвместен живот, Чироко все още не можеше да ги различава.

— Знаех си, че ще се хванете за това — ядосано каза Габи. — Но ако спътникът се бе образувал едновременно с останалите, орбитата нямаше да е толкова ексцентрична.

— Има начин да се обясни — рече една от сестрите и сви рамене. — Някакъв сблъсък в близкото минало лесно би я изместил.

— Каква е големината на този спътник? — мрачно попита Чироко.

Поло — Август, почти беше сигурна, че е Август — погледна гузно и отговори:

— Към два — три километра. Ако не и по-малко.

— Само толкова?!

— Дайте ми координатите и ще кацна на него — каза Джен и се ухили.

— Какво искаш да кажеш с твоето „само толкова“? — рече Габи. — Нали ако беше по-голям, щяха да го визират телескопите на Луната. И тогава щяхме да знаем за него още преди тридесет години.

— Така е. Но вие ми провалихте къпането заради едно проклето дребно камъче. Не мисля, че си заслужаваше труда.

— За теб може би — самодоволно каза Габи и се изпъчи. — Но дори да беше колкото грахово зърно, пак щях да му дам име. Да откриеш комета или астероид е едно, но да кръстиш луна — това се случва веднъж на сто години.

Чироко подритна опората на холографския куб и се насочи към вратата. Малко преди да излезе, тя се обърна и погледна назад към двете микроскопични точици, които продължаваха да мигат върху екрана.

Езикът на Бил, който бе стартирал от пръстите на краката й, сега проучваше лявото й ухо. Чудесно беше. Едно наистина замайващо пътешествие. На Чироко й доставяше удоволствие всеки сантиметър от маршрута; някои от спирките по пътя бяха възбуждащо болезнени. Бил нежно захапа ухото й и я издърпа леко, но настойчиво, за да я обърне към себе си.

Той я побутна с брадичка рамото, за да й придаде по-голямо ускорение. ироко плавно се завъртя. Почувства се като голям, мек астероид. Тази аналогията й достави удоволствие. Ето защо я доразви, като си представи как линията, която разделяше деня и нощта, се приплъзва по тялото й, за да разкрие пред слънчевите лъчи неговите падини и хълмове.

Чироко обичаше космоса, книгите и секса, при това не задължително в същата последователност. Никога досега не й се бе удало задоволително да съчетае и трите неща, но и комбинацията само от двете не беше никак лоша.

Зоната на безтегловност даваше възможност за нови любовни игри, като за партньорите важеше желязното правило „без ръце“. За промяна на позата бе разрешено използването на устни, стъпала и колене. Задължително бе да се действа нежно и кротко, като регламентът позволяваше леко да се хапе и стиска и изискваше всичко да се прави по нов, необичаен начин. Всички членове на екипажа се отбиваха от време на време в хидропонната секция да се любят. На „Рингмастър“ разполагаха със седем индивидуални каюти, които бяха жизнено необходими. Но дори в най-голямата, каютата на Чироко, при наличието на двама души ставаше навалица. След като човек се бе любил в безтегловност, той възприемаше леглото като някакво досадно ограничение — да речем като задната седалка на шевролет.

— Би ли се обърнала мъничко насам? — помоли Бил.

— Посочи ми достатъчно убедителен аргумент!

Той й посочи един, който бе толкова убедителен, че тя дори прояви малко повече толерантност към молбата му — сключи нозе около бедрата му и го остави той да довърши делото.

Четиридесетгодишният Бил, доайена на екипажа, имаше гърбав нос и грозни зъби, а челюстите му биха направили чест на всяка ловджийска хрътка. Беше започнал да оплешивява, но тялото му — жилаво и мускулесто — изглеждаше десет години по-младо от лицето. Ръцете му, деликатни и чисти, бяха изключително прецизни в своите движения. Чудесно се справяше се с машинариите, но не си по оклепаните със смазка шумни съоръжения. Винаги носеше със себе си комплект инструменти, който се побираше в горния джоб на ризата, а самите инструментите бяха толкова фини, че Чироко не би се осмелила дори да ги докосне.

Деликатността му, допълнена с нежност и умение да предразполага, го правеше добър любовник. Чироко се чудеше защо бе загубила толкова време, за да го открие.

На борда на „Рингмастър“ имаше трима мъже и капитан Джоунс бе правила любов и с тримата. Габи Плъджет също. За какви тайни може да става дума, когато седем души живеят заедно в едно затворено пространство. Чироко знаеше например, че това, с което се занимаваха сестрите Поло, след като се заключат в свързаните си каюти, все още се смята за незаконно в Алабама.

На кораба се наблюдаваше известна неразбория в интимните отношения между мъжете и жените, особено през първите месеци на пътешествието. Само Джен беше семеен и още в началото се бе погрижил да уведоми целия екипаж, че двамата с жена му имат достатъчно свободни разбирания по тези въпроси. Въпреки това доста време остана на пости, защото сестрите Поло бяха заети единствено със себе си, Габи май изобщо не си падаше по секса, а Чироко, неудържимо привлечена от Калвин Грийн, не му обръщаше внимание.

Чироко прояви такова нечовешко упорство, че накрая Калвин се предаде и влезе в леглото й три пъти. Нищо не се получи, ето защо преди той да разбере разочарованието й, тя се постара да охлади отношенията и го насърчи да ухажва Габи — жената, по която той си падаше още от самото начало. Специалист по обща хирургия, Калвин бе преминал допълнителен курс на обучение в НАСА, за да поеме по време на полета и функциите на биолог и еколог. Беше негър, но почти не придаваше значение на това, тъй като бе роден и израснал в станцията О Нейл Едно. Корабният лекар се оказа единственият член на екипажа, който беше по-висок от Чироко. Тя не смяташе, че е толкова хлътнала по Калвин заради ръста му. Фактът, че се извисява над повечето мъже, я бе научил да нехае за техния ръст. По-скоро се беше прехласнала по очите му — кафяви, влажни и нежни. И по усмивката.

Обаче същите тези очи и същата тази усмивка не оказваха никакво въздействие върху Габи, досущ както прелестите на Чироко не впечатлиха ни най-малко Джен — вторият й избор.

— Защо се усмихваш? — попита Бил.

— Нима не ми даваш достатъчно поводи? — контрира тя, леко задъхана.

Но истината беше, че в този момент си бе помислила за това, колко ли забавни са изглеждали те четиримката в очите на Бил, който остана настрана от техните пречифтосвания.

Изглежда в това се състоеше неговият стил: да изчака спокойно останалите да направят своя избор и да се намеси едва когато положението започне да става потискащо.

Безспорно, Калвин се чувстваше подтиснат. Депресирана бе и Чироко. Било поради прекомерното си влечение към Габи, било порадилипса на опит, Калвин се оказа слаб любовник. Сигурно и двете неща си бяха казали думата. Той беше мълчалив, срамежлив и ученолюбив. Досието му показваше, че по-голямата част от живота си бе прекарал в учене, за да носи достойно академичния товар, поради което не му оставяше много време за забавления.

Габи просто не се интересуваше от секс. Научният модул на „Рингмастър“ беше най-хубавата играчка, която момиченцето беше притежавало. Толкова обичаше работата си, че постъпи в астронавтския корпус и се класира в първата десетка на випуска, само и само да си осигури възможността да наблюдава звездите, без да й пречат досадните смущения на атмосферата, нищо, че мразеше да пътува. Когато работеше, беше сляпа за всичко останало и не намери нищо странно в това, че Калвин прекарва почти толкова време в научния модул, колкото и тя самата, като дебне удобния случай услужливо да й подаде някоя фотографска плака, обектив или ключовете от своето сърце.

Май и Джен не се интересуваше от секса. Чироко отдавна му даваше сигнали, че е съгласна да си легнат, но той така и не успя да включи. Вечно ухилен до ушите и разрошен, с момчешко изражение на идеалното си арийско лице, той приказваше само за полети. Джен беше пилот на Сателитния екскурзионен модул, предназначен за облитане спътниците на Сатурн. Чироко също обичаше да лети, но идва момент, когато една жена предпочита да се заеме с нещо друго.

В края на краищата Чироко и Калвин постигнаха това, което искаха. И не след дълго завинаги престанаха да го искат.

Чироко не знаеше какъв е проблемът на Калвин и Габи — никой от тях не говореше за това, но беше очевидно, че в най-добрия случай просто се понасят взаимно. Калвин продължаваше да се среща с нея, а пък тя продължаваше да се среща и с Джен.

Джен безучастно изчакваше Чироко да спре да се движи. В момента, в който тя спираше, той плахо се промъкваше към нея и започваше да сумти право в ухото й. Това не й допадаше особено, но и останалите му ласки не бяха по-добри. Когато правеше любов той се държеше така, сякаш очакваше всеки момент да му благодарят. Чироко не беше от тия, дето лесно се впечатляват. Джен би се сдмаял, ако можеше да разбере с колко точки е оценен по нейната десетобална система.

С Бил нещата се уредиха почти случайно. Скоро обаче Чироко разбра, че твърде малко случайни неща се случваха на Бил. Първата случка бе последвана от втора и така се достигна до положението, в което се намираха сега — порнографска демонстрация на Нютоновия Третия закон за движението, същия, който се отнасяше до „действието и противодействието“.

След като направи наум някои изчисление, Чироко констатира, че само силата на еякулацията не е достатъчна за да придаде ускорение на оргазъма, който тя винаги изпитваше в този миг. Несъмнено усещането се дължеше на спазмите на мускулатурата на краката, но ефектът бе едновременно прекрасен и малко обезспокояващ, тъй като сякаш се бяха превърнали в два големи похотливи балона, които с леко съскане се разхвърчаха в противоположни посоки точно в мига на най-голямата близост. Тръпнещите им тела се превъртяха още веднъж, преди да се отпуснат уморени.

Бил също бе изпитал удовлетворение. Той се усмихна и кривите му зъби леко залуминисцираха на светлината на хидропонните лампи.

— … тази чудесна шайка от идиоти, които са ви до болка познати — екипажът на КДК „Рингмастър“ — завърши на глас Чироко и се отдръпна от клавиатурата. Сключи ръце над главата си и кокалчетата на пръстите й изпукаха. — Дрън-дрън! — промърмори тя. — Ама че измишльонити!

Това бе онази част от служебните й задължения, която тя отлагаше до последно, но досадниците от НАСА повече не можеха да бъдат игнорирани. По всичко личеше, че Темида си беше едно неинтересно парче скала, но Отделът за връзка с обществеността умираше от желание да научи нещо необичайно, от което да раздуха сензация. Страшно си падаха по така наречената „личностна журналистика“ — в името на хуманните интереси и други такива врели-некипели. Чироко изстиска от себе си най-доброто, на което бе способна, обаче така и не успя да постигне нужната детайлност, но всъщност това едва ли имаше значение. Току-що скалъпеният текст щеше сто пъти да се преписва, редактира и обсъжда на конференции, докато не успееха да стъкмят нещо подходящо за широката публика, нещо, рисуващо с леги багри астронавтите с техния жив „човешки облик“.

Чироко симпатизираше на тези усилия. Малцина одобряваха космическата програма. Хората смятаха, че е по-полезно парите да се харчат за целите на Земята, Луната или колониите L5. Защо да се пилеят средства за научни експедиции, когато може да се извлече много по-тлъста печалба от друго, да се прави бизнес, като да речем, да се инвестира в развитието на орбитални производствени комплекси? Изследванията бяха ужасно скъпи, а на Сатурн имаше в изобилие само скали и вакуум.

Тъкмо се опитваше да измисли някакво свежо, ново оправдание за собственото си участие в първата от единадесет години насам изследователска експедиция, когато на екрана се появи нечие лице. Можеше да бъде Април, но можеше да бъде и Август.

— Капитане, съжалявам, че те безпокоя.

— Няма нищо, не бях заета.

— Тук горе имаше нещо, което трябва да видиш.

— Идвам веднага.

Да, като че ли беше Август. Чироко бе загубила доста време за да се научи да ги разпознава, защото си мислеше, че сестрите се сърдят, когато ги бъркат. Постепенно обаче разбра, че на Април и Август не им пука.

Тя знаеше, че сестрите не са обикновени близначки.

Пълните им имена бяха Април 15/02 Поло и Август 3/02 Поло. Това бе отбелязано върху епруветките, в които бяха създадени и вписано от техните „акушерки“, двама учени-шегобийци, в актовете им за раждане. Този факт не преставаше да шокира Чироко и беше прекрасен пример как не бива да се разрешава на недобросъвестни учени да се занимават с експерименти, които живеят, дишат и плачат.

Майката, Сюзън Поло, бе умряла пет години преди раждането на клонингите. Не се намери кой да я замени, така че единствената ласка, която познаваха бе взаимната привързаност и обичта на останалите три сестри. Веднъж Август спомена на Чироко, че петте момиченца са имали само един близък приятел — малка маймунка Резус с присаден мозък. Когато момиченцата навършили седем години, на маймунката била направена дисекция.

— Не бих искала да прозвучи твърде брутално — заяви Август една нощ, след като доста чаши от соевото вино на Бил бяха изпити. — Тези учени не бяха чудовища. Много от тях се държаха като добри чичковци и лелички. Угаждаха ни, не ни лишаваха от нищо. Сигурна съм, че някои от тях ни обичаха. Та нали… — отпи още една глътка тя, — струвахме цяло състояние.

Учените бяха получили срещу парите си пет тихи, подобни на призраци гении и всъщност точно това искаха. Чироко не бе сигурна дали кръвосмешението и лесбийството бяха програмирани, но те изглежда бяха също толкова неизбежни, колкото и високият коефициент на интелигентност. Близначките бяха клонинги на своята майка — дъщеря на трето поколение американизиран японец и филипинка. Сюзън Поло бе спечелила Нобеловата награда за физика и си отиде без време.

Чироко се загледа в Август, която изучаваше една снимка. Беше одрала кожата на прочутата си майка на младини: стройно миньонче с гарвоновочерни коси и тъмни безизразни очи. Чироко никога не бе мислила като някои хора, че всички ориенталци си приличат като две капки вода. Естествено, по лицата на Август и Април не можеше да се съди дали това е вярно. И двете имаха тен с цвят на какао, разбито в много сметана, но сега на червената светлина на научния модул, кожата на Август изглеждаше почти черна на цвят.

Тя се обърна и изгледа Чироко. Личеше й, че е доста разтревожена — нещо необичайно за нея. За миг очите им се срещнаха, после Чироко погледна надолу към снимката. На фона на щедро разпръснатите точици на звездите, шест светлинки се бяха подредили в правилен шестоъгълник.

Чироко дълго не можа да откъсне поглед от фотоса.

— Това е най-проклетото нещо, което някога съм виждала на фотографска плака — призна си тя. — Какво ли може да е?

Габи седеше в другия край на залата и смучеше кафе от пластмасова колбичка.

— Последната снимка на Темида — обясни тя. — Направих я преди час с най-чувствителната апаратура и я коригирах с помощта на компютъра.

— Предполагам, че тези думи са отговор на въпроса ми — каза Чироко. — Но все пак, какво е това?

Габи отпи малка глътка кафе и направи дълга паузи, за да обмисли добре думите си.

— Възможно е — сънливо промълви тя, — да са няколко тела, обикалящи около общ гравитационен център. На теория. Но на практика никой не виждал подобна конфигурацията. Тя се нарича розетка.

Чироко зачака търпеливо, но след като никой дума не обели, мрачно изрече:

— Насред спътниковата система на Сатурн? Биха съществували не повече от пет минути. Останалите сателити щяха да ги разместят.

— Вярно е — съгласи се Габи.

— Е, как е възможно тогава? Шансовете да е така са минимални.

— И това е вярно.

В това време Април и Калвин бяха влезли в залата. Калвин повдигна очи и спокойно попита:

— Няма ли кой да го каже най-после? Това не е естествено подреждане. Някой го е направил.

Габи се потърка по челото.

— Още не сте чули всичко. Обработих сигналите на радара. Излиза, че диаметърът на Темида е надвишава 1300 километра. Данните за плътността също са абсурдни. Оказва се, че плътността е почти като тази на водата. В началото реших, че показанията са недостоверни, защото апаратурата работеше на границата на допустимия обхват, но тогава получих снимката и…

— Шест ли са обектите или един? — попита Чироко.

— Възможно е да греша, но всички досегашни данни показват, че става дума за един обект.

— Опиши го. Онова, което знаеш със сигурност.

Габи погледна разпечатките, но очевидно не се нуждаеше от тях. Цифрите се бяха врязали в съзнанието й.

— Диаметър 1300 километра. това означава, че Темида е третият по големина спътник на Сатурн, с размери почти колкото Рея. Цялата повърхност е черна, с изключение на тези шест точки. В Слънчевата система няма друго тяло с толкова нисък коефициент на отражение, ако това ви интересува. Да, и с най-ниската известна плътност. Има голяма вероятност Темида да е куха. Освен това, доста от данните сочат, че може би не става дума за кълбо, а по-скоро си имаме работа с диск или тороид, който прилича на поничка. Изглежда, той се върти подобно на търкулната чиния с един оборот на час. Достатъчно бързо за да не се задържа нищо на повърхността; центробежната сила е по-голяма от силата на гравитацията.

— Но ако спътникът е кух и човек се намира вътре? — Чироко изгледа изпитателно Габи.

— Ако е кух, притеглянето ще е равно на четвърт g.

Избягвайки погледа на Чироко, Габи продължи:

— С всеки ден все повече се приближаваме. Скоро видимостта ще е доста по-добра. Но не мога да ви обещая кога ще бъда абсолютно сигурна във всичко това.

— Ще трябва да изпратя на Земята наличните данни — каза Чироко и се отправи към вратата.

— Но без хипотези, нали? — извика подире й Габи и Чироко осъзна, че за пръв път Габи не се радва на това, което е видяла в телескопа. — Най-малкото не ги приписвай на мен.

— Никакви хипотези — потвърди Чироко. — Не разполагаме с достатъчно факти.