Свещеният камък

Седма глава

Бе помолила Куин да й донесе дрехи за преобличане. След неприятната работа по заравянето на кучето Сибил бе мръсна, потна и изпоцапана. Вместо да мисли каква гадост има по панталона и блузата й, просто ги пъхна в найлонова торбичка. След душа щеше да я изхвърли в кофата за смет на Кал.

Беше рухнала, призна си тя, докато заставаше под водната струя. Вярно, бе сторила каквото трябваше, но после непроницаемата й броня напълно бе рухнала.

Край с хладнокръвната, здравомислеща Сибил Кински.

Сега, ако не можеше да възвърне хладнокръвието си, щеше да опита поне със здравия разум.

Дали бе по-зле или по-добре, че бе рухнала пред Гейдж? Зависеше от гледната точка. Определено се отразяваше доста по-зле на гордостта й, но предвид цялостната картина, по-добре бе всеки да познава слабостите на другия. За да приключат успешно своята част от изпитанието, трябваше да познават силните и слабите си страни.

Беснееше, че тя бе рухнала първа, но щеше да се примири с това. Рано или късно.

Трудно преглъщаше този факт, навярно защото винаги бе смятала себе си за силната. За жената, която взема решения, трудни решения, със замах, когато е необходимо, и ги изпълнява. Другите се предаваха — майка й, сестра й, но тя устояваше. Винаги се бе справяла.

Вторият горчив хап бе да си признае, че Гейдж е прав. Смъртта на едно куче далеч нямаше да е най-ужасното, с което щяха да се сблъскат. Ако не превъзмогнеше това, щеше да е безполезна за другите. Трябваше да го възмогне.

„Заравяме го, беше казал Гейдж, и продължаваме напред.“

Когато вратата се отвори, наред с хладния въздух, който нахлу, Сибил усети прилив на гняв.

— Кръгом, нещастнико, върни се откъдето си дошъл.

— Кю е. Добре ли си?

Щом чу гласа на приятелката си, Сибил отново почувства, че в очите й напират сълзи. Наложи си да се овладее.

— По-добре съм. Бързо се отзова.

— Тръгнахме веднага с Кал. Фокс и Лейла ще дойдат, когато могат. С какво да ти помогна?

Сибил спря водата.

— Подай ми кърпа.

Тя отмести завесата и взе кърпата, която Куин й подаде.

— За бога, Сиб, изглеждаш капнала.

— Беше първият ми работен ден като гробарка. В страхотно настроение съм, но, господи, Кю, това е ужасна работа, във всяко отношение.

Когато Сибил уви първата кърпа около кръста си, Куин й подаде втора за косата.

— Слава богу, че не сте пострадали. Ти си спасила живота на Гейдж.

— Спасихме се взаимно. — Огледа се в запотеното огледало. И емоционалното, и физическото изтощение отстъпиха пред суетността й. Коя бе бледата, изтерзана жена с унил израз на очите и огромни тъмни кръгове около тях. — О, боже мой! Моля те, кажи ми, че си проявила съобразителност, и освен дрехите си донесла и грим.

Обнадеждена от реакцията й, Куин се облегна с хълбок на вратата.

— Откога сме приятелки?

— Не биваше да се съмнявам в теб.

— Всичко е на леглото. Ще сляза да ти налея чаша вино, докато се обличаш. Искаш ли още нещо?

— Не, погрижила си се за всичко.

Щом остана сама, Сибил среса косите си и прикри признаците на умора. Облече чистите дрехи и грабна торбичката със съсипаните. Долу ги хвърли в кошчето за смет и излезе на верандата, където седяха Куин, Кал и Гейдж.

Едва ли някой имаше желание да седи на задната тераса точно сега.

Сибил взе чашата с вино, седна и се усмихна на Кал.

— Е, как мина денят ти?

Той отвърна на усмивката й, въпреки че спокойните му сиви очи подозрително се вгледаха в нея.

— Не беше изпълнен със събития като твоя. Сутринта присъствах на съвещание за възпоменателното шествие, доуточнихме подробностите. Уенди Краус беше пийнала вино на рождения ден на съотборничка и изпусна топката за боулинг върху крака си. Счупи големия си пръст, и няколко тийнейджъри се сбиха заради спор при игра на компютърен футбол.

— Постоянната драма в Хокинс Холоу.

— О, да.

Отпивайки, Сибил се загледа в стъпаловидната градина, заоблените хълмове, криволичещия поток.

— Хубаво място да поседнеш след натоварен ден. Градините ти са прекрасни, Кал.

— Доставят ми радост.

— Уединено място и все пак свързано с цялата история. Познаваш почти всички в околността.

— Почти.

— Сигурно знаеш чие е било кучето.

Кал се поколеба само за миг.

— На семейство Мълъндор. Изчезнало е завчера. — Почувствал нужда от допира, Кал се наведе и разроши козината на Лъмп, който похъркваше в краката му. — Живеят в града. Доста далече е оттук за едно куче, но както го описа Гейдж, смятам, че е техният Роско.

— Роско. — Почивай в мир, помисли си тя. — Обсебването на животни е обичайна тактика. Зная, че имаме документирани нападения на домашни любимци и дивеч. Все пак, както казваш, от града дотук е далеч пеша, дори на четири крака. Знае ли се за поява или нападение на бясно куче?

— Не.

— Логично е случилото се днес отново да е имало конкретна цел. Голямото зло не само е обсебило горкото куче, а и го е насочило насам. Ти често скиташ сам навън през деня — обърна се тя към Гейдж. — Туис не е знаел, че аз ще дойда, определено не го е знаел, щом кучето е изчезнало преди два дни. Излизаш, може би лягаш да подремнеш в примамливия хамак на Кал между онези кленове или пък на него му хрумва да окоси тревата. Куин решава да се поразходи в градината.

— Всеки от нас можеше да се окаже сам тук — съгласи се Кал. — И тогава нямаше да погребвате куче.

— Хитър номер — замислено каза Сибил, — не са трябвали голямо усилие и енергия.

— Полезно е да имаш въоръжена партньорка наблизо.

Гейдж бавно отпи от виното си.

— Която най-сетне проумя нещо — добави Сибил. — Простата истина, че не тя е убила кучето. Туис го е погубил. Още едно злодеяние, заради което заслужава жестока разплата. — Тя погледна към пътя. — Ето ги Фокс и Лейла.

— И вечерята. — Куин докосна ръката й. — Поръчах голяма салата и две пици от „Джинос“. Реших, че ще предпочетем нещо просто и засищащо тази вечер.

— Добре си направила. Имаме доста работа.

Както обикновено, докато се хранеха, разговаряха за обикновени и безобидни неща. Денят бе твърде напрегнат, настроението — твърде тревожно.

— Трябва да запишеш нещо, Кю — започна Сибил, а после се обърна към Гейдж. — Гейдж е имал съновидение.

Тя задържа погледа си върху него още няколко секунди и разказа съня му за страст и смърт.

— Символика — веднага заключи Куин. — Твърде неправдоподобен е за пророчество. Очевидно, колкото и вълнуващ да е сексът, не бихте продължавали, докато земята около вас избухва в пламъци.

— Имаш право — промълви Сибил.

— Явно страстта е била толкова гореща, че двамата са се възпламенили. — Фокс сви рамене. — Е, просто малка шега.

— Много малка. — Лейла го смушка в ребрата. — Всички сме подложени на стрес, толкова голям, че еротичните сънища не са изненада. И предвид… ако добавим, че ти, Гейдж, може би изпитваш някаква…

— Сексуална незадоволеност — довърши Куин — и влечение към Сибил. Всички сме големи момчета и момичета, а сега не е моментът да бъдем деликатни. Съжалявам. Но е факт, че вие със Сиб сте зрели хора, да не споменаваме и привлекателни, които имат една и съща дарба и изживяват огромен стрес. Би било странно, ако не се прокрадваха сексуални вибрации.

— Ако се предадеш на порива, загиваш сред пламъци. — Кал замислено задъвка парче пица. — Не мисля, че е толкова просто, дори от гледна точка на символиката. Интимна близост, от която има последици. Възниква още една връзка във веригата от шестима, която вече сме изковали, и това увеличава силата ни.

— Съгласна съм, така е. — Сибил кимна одобрително и се усмихна на Кал. — Жалко, че Кю стои на пътя ни, иначе двамата с теб щяхме да изковем хубава брънка.

— Няма да се разкарам, сестричке.

— Голяма егоистка си. Впрочем от опит зная, че пророческите сънища често са пълни със символи. Този може да бъде причислен към тях или поне споменат в тази графа.

— Тогава да се качим горе — предложи Гейдж — и да проверим теорията.

— Благородно предложение. Героично. — Сибил замълча и отпи глътка вино. — Но не приемам. Готова съм да пожертвам тялото си, щом е за добра кауза, но не мисля, че е необходимо точно в този момент.

— Обади ми се, когато настъпи моментът.

— Ти ще бъдеш първият. Какво? — попита тя, кога Куин размаха ръка във въздуха.

— Просто прогонвам тези бръмчащи вибрации.

— Много си забавна. Да продължим — настоя Сибил. — Както отбеляза проницателният и чаровен Кейлъб, важни са връзките. Има и други връзки, дълбоки колкото интимните.

— Все пак те са на първо място в класацията ми — изтъкна Фокс, усмихна се на каменното изражение на Сибил и си взе още пица. — Но довърши мисълта си.

— С Гейдж изживяхме една от тези връзки, като обединихме дарбите си. Имаше сила, имаше и последици. Преди споделеното ни преживяване той е имал друго. Среща с Ан Хокинс. — Сибил отново замълча и този път проследи с поглед едно колибри, което се потопи в сърцето на яркорозов цвят. — Преди да тръгна насам, с Куин добавихме инцидента към бележките си и графиките. Гейдж отново ми разказа станалото и нахвърлях записки, в случай че сме пропуснали някоя подробност, но нямаше такава.

— Днес често се замислях за това — обади се Лейла. — Казала е, че е плакала за Гейдж и че ти също ще плачеш, Сибил. Сигурно означава нещо.

— Сълзите означават нещо.

Сибил продължи да съзерцава миниатюрното птиче, което премина на друг цвят.

— Питам се дали е имала предвид буквално сълзи, като магическа съставка, която ще ни бъде нужна, или и те са символ. Скръб, радост… емоции. Може би е важна емоционалната връзка — започна Куин.

— Да, отново съм напълно съгласна — отбеляза Сибил.

— Знаем, че емоциите са част от всичко — продължи Куин. — Туис подхранва отрицателните: страх, омраза, гняв… Изглежда доста вероятно именно положителните емоции да са спасили всички ни при последния поход до Свещения камък.

— С други думи, не ни е казала нищо ново.

— Положително насърчение — каза Куин на Гейдж. — И ясно е заявила, че имаме всичко необходимо, за да спечелим тази битка. Проблемът е, че трябва да открием какво е това всичко и как да го използваме.

— Слабости срещу силни страни. — Фокс отпи от бирата си. — Туис познава слабостите ни и се възползва от тях. В отговор, силните ни страни трябва да надделеят. Проста стратегия.

— Но добра — кимна Лейла. — Да съставим списък.

— Моето момиче страшно си пада по списъците.

— Говоря сериозно. Силните и слабите ни страни, като група и индивидуално. Водим война, нали? Силните са нашите оръжия, а слабите са пролуки в защитата ни. Укрепваме защитата или поне откриваме къде са пролуките, и можем да преминем в настъпление.

— Уча я на шах — каза Фокс. — Бързо схваща.

— Днес вече е малко късно за списъци — изтъкна Гейдж.

Лейла невъзмутимо поклати глава.

— Никога не е късно.

Сибил повдигна чашата си и в този миг колибрито отлетя като бляскав куршум.

— Следващата точка от моя списък са картите.

— Искаш да играем на карти? — попита Кал. — Не сме ли твърде заети за игра?

— Винаги може да се намери време — възрази Гейдж. — Но тя говори за карти „Таро“.

— Днес ги донесох тук и с Гейдж направихме експеримент.

Макар и да вярваше на паметта си, Сибил погледна записките си, докато разказваше на другите за резултата.

— Изтегляхме все старши аркани, всичките — с ясен смисъл и за двама ни — заключи тя. — Както комарджията сред нас би се съгласил, шансът да е било съвпадение е едно на милион. Картите позволяват различни тълкувания в зависимост от човека, въпроса, конкретната ситуация и прочие. Но очевидно в този случай разкрива връзка, емоционална и физическа. После — символите на потеклото на всеки от нас и потенциала за драматична промяна и последици. Искам да направим серия подобни експерименти. Кал и Куин, Фокс и Лейла, тримата мъже, трите жени и накрая шестимата заедно.

— Винаги си била запалена по „Таро“ — отбеляза Куин.

— Заради циганските ми корени. Но случилото се днес беше нещо повече.

— Направили сте номера с картите, преди да се появи кучето — каза Фокс. — Преди нападението.

— Да. — Споменът все още бе разтърсващ и Сибил посегна към виното си. — Преди.

— Може би нещо го е провокирало — продължи Фокс. — Обединяването на дарбите ви. Трябват ни още подробности, но ако това с картите не е било съвпадение и връзката поражда енергия и сила, навярно не е съвпадение и веднага последвалата атака.

— Прав си — бавно каза Сибил. — Определено не е.

— Били сте навън — напомни Куин. — Отзад.

— Да. — Сибил хвърли поглед към Гейдж. — Би ли поел тази част?

Не му бе особено приятно да докладва, но знаеше, че за нея все още е трудно да говори. Той предаде събитията от момента, в който бяха седнали с долепени пръсти ни тревата, до онзи, в който Сибил бе изстреляла последния куршум.

— О, скъпа! — Лейла посегна към ръката на Сибил със загриженост.

— Моля ви. — Гейдж повдигна пръст. — Зъби, нокти, изподрана плът, загуба на кръв. Подивелият Роско откъсна цяло парче от рамото ми, колкото…

— О, скъпи!

Лейла стана и за искрена изненада на Гейдж, заобиколи масата и шумно го целуна по бузата.

— Така е по-добре. Е, това беше.

— Гейдж пропусна да добави, че после аз се разхленчих. Щом ще съставяме списъци, трябва да отбележим това в графата на слабостите. Направо се размекнах. Не мога да дам стопроцентова гаранция, но мисля, че няма да се повтори.

— Както каза, размекна се, но за кратко — продължи Гейдж. — И след като свърши работата. Лично за мен няма никакво значение колко ще хленчи някой и ще скубе косите си, когато всичко е приключило.

— Добра гледна точка — реши Сибил.

— Допуснало е грешка. — Куин говореше тихо, но сините й очи искряха. — Дяволски голяма грешка.

— Каква? — попита Кал.

— До днес за половината от нас значителна част от всичко това беше само теория. Разговаряли сме за нещата, които се случват с хората през Седемте, на какво са способни, когато са обсебени. Но само ти, Фокс и Гейдж сте се сблъсквали лице в лице с него. Само на вас се е налагало да защитавате себе си и други хора от нападение на живо същество. Обикновено създание, превърнало се в заплаха. Откъде можехме да знаем със сигурност как ще реагираме и дали сме способни да сторим каквото трябва, когато се изправим срещу него? Вече знаем.

— Кучето днес не беше поредната страховита илюзия на Туис. Беше от плът и кръв. Не си се размекнала, Сиб. Не си изпаднала в паника, не си побягнала и не си се вцепенила. Взела си пистолет и си го очистила. Спасила си един човешки живот. Затова копелето е допуснало голяма грешка с днешното предупреждение какви атракции ни очакват. Защото вече четирима от нас са имали личен сблъсък и се обзалагам, че и ние с Лейла бихме постъпили като Сиб. Ако искате моето мнение, това е голяма червена точка за нас.

— Дадохме му добър урок, Русокоске.

Кал се наведе и я целуна.

— Имаш право. — Фокс повдигна бирата си за тост. — Опита се да се перчи, и получи куршум. Буквално.

Сибил дълго се взира в Куин, докато последните следи от шока и терзанията й изчезнаха.

— Винаги си успявала да разсейваш глупави заблуди. Е, добре. — От часове насам за първи път Сибил спокойно си пое дъх. — Сега е моментът да се поздравим. Някой да разчисти масата, ще донеса картите си.

Когато тя излезе от стаята, Гейдж стана и тръгна след нея.

— Днес вече доказа предостатъчно.

Сибил потърси картите в чантата си.

— Няма нужда да вадиш магическото си тесте тази вечер. Уморена си.

— Прав си, уморена съм. — Но се подразни от думите му, след като толкова се бе постарала да прикрие умората. — Предполагам, че преди Седемте и през тях вие с Кал и Фокс не се спирате, дори и да сте на ръба на силите си.

— Когато стане напечено, няма никакъв избор. Но все още не е станало.

— Остава малко време. Не отричам, че чувствам нужда да докажа още нещо, но не това е главната ми цел. Оценявам загрижеността, ала…

Замълча, когато той сграбчи ръката й.

— Не обичам да имам повод за загриженост.

На лицето му се четеше едва прикрито отчаяние.

— Сигурно е така. Не мога да ти помогна в случая, Гейдж.

— Слушай. Слушай. — Отчаянието му стана по-очевидно. — Нека изясним нещо, още сега.

— На всяка цена.

— Начинът, по който другите се обвързаха, не е в картите. Нито в тези — посочи той към тестето „Таро“, — нито в моите, или които и да било. Любовните песни и семейният живот не са за мен.

Тя наклони глава и шеговитата, непринудена усмивка остана на лицето й.

— Нима създавам впечатлението, че искам да ми пееш любовни песни и да си играем на семейство?

— Престани, Сибил.

— Ти престани, арогантен идиот! Ако си се разтреперил, че някак ще те оплета в мрежите си и ще започнеш да изнасяш серенади под прозореца ми и да избираш порцеланови сервизи, проблемът си е твой. — Тя размаха пръст срещу него и усмивката й стана подигравателна. — Ако птичият ти мозък наистина си въобразява, че искам това, значи просто си глупак. Изхвърли от главата си всички подобни натрапчиви мисли за мен, защото ще се пръсне, а не искам да се чувствам виновна.

— Нима се опитваш да ме убедиш, че докато другите падат в капана като круши, не ти е хрумвало и ти да ме повлечеш със себе си?

— Какви хубави фантазии и какво откровение за възгледите ти относно взаимните чувства на приятелите ни.

— Сравнението беше уместно — промърмори той. — И щом Куин говори за някакви бръмчащи вибрации, реших, че е редно да изложа възгледите си.

— Тогава нека и аз изложа своите. Ако и когато реша, че искам трайна връзка с мъж, няма да бъде, защото съдбата го е поставила на пътя ми. Ако и когато — повтори тя. — И противно на онова, което си въобразяваш от глупави сексистки скрупули, че всяка жена търси трайно обвързване, няма да бъде нужно да повличам някого със себе си. Не съществува никаква заплаха за теб, нарцистично копеле. Ако не съм те убедила, върви на майната си.

Сибил профуча покрай него, влезе в трапезарията и стовари картите на масата.

— Първо трябва да проясня ума си — каза тя, неясно на кого, и продължи през кухнята към задната тераса.

Куин се спогледа с Кал и закрачи след нея.

— Бясна е — отбеляза Куин, когато Лейла я настигна.

— Виждам.

След кратка разходка до другия край на терасата и обратно, Сибил рязко се обърна към тях.

— Дори в това състояние на неудържима ярост няма да заявя, че всички мъже са арогантни нищожества, които заслужават ритник в скъпоценните топки.

— Само един конкретен мъж — преведе Куин.

— Един конкретен, който имаше наглостта да ме предупреди, че ако тайно храня някакви надежди за розово бъдеще с него, те са напразни.

— О, господи!

Куин закри лицето си с ръце и заглуши звук, среден между гневно изсумтяване и смях.

— Да не си въобразявам, че след като вие четиримата сте паднали в капана като круши, както се изрази, и аз мога да мечтая за подобна идилия.

— Не знам дали неговите изцелителни способности са достатъчна защита срещу гнева на Сиб. Да се обадим ли на 911?

— Щом е така — замислено каза Лейла, — нека го оставим да се помъчи малко по-дълго. Като круши, а?

— Ако трябва да съм честна, а трябва, репликата му беше по-скоро от тревога за собственото му положение, отколкото мнение за някого от вас.

Куин прочисти гърлото си.

— Да, но с риск да налея още масло в огъня, ще кажа, че е възможно да е оглупял така заради своите сложни и непонятни чувства към теб.

Сибил сви рамене.

— Тогава проблемът си е негов.

— Разбира се. Но на твое място аз бих изпитала известно задоволство. Щом се тревожи, не че ти ще хлътнеш по него, а той по теб.

Сибил присви устни. Гневът й се оттегли и стори път на размисъл.

— Хм. Бях твърде ядосана, за да видя нещата от тази гледна точка. Харесва ми. Заслужава да му предложа Специалитета.

— За бога, Сиб! — С гримаса на преувеличен ужас, Куин сграбчи ръката на приятелката си. — Не и Специалитета.

— Какъв е този Специалитет? — полюбопитства Лейла. — Боли ли?

— Специалитетът, създаден и патентован от Сибил Кински, е многообразно и многопластово творение — осведоми я Куин. — Никой мъж не може да му устои… Това е подход, отношение, реакция. Познаване на жертвата и съобразяване на подхода, отношението и реакцията, и неговите особености. Може да добави флирт и секс, ако й харесва, но по-скоро е съблазняване и омайване точно до там, където иска да стигне. Погледи, език на тялото, разговори, дрехи, всичко — специално подбрано за въпросния мъж.

Сибил въздъхна тежко.

— Сега не е време за подобни неща. Колкото и да го заслужава. Но след като всичко това свърши…

— О, трябва да зная — реши Лейла. — Какво ще подбереш специално за Гейдж?

— Всъщност не е трудно да реша. Той предпочита изтънчени жени с известен стил. Макар и да мисли друго, изпитва по-истинско влечение към силните жени, защото ги уважава. Жената не бива да се прави на студена, но ако е твърде навита, бързо би му омръзнала, след като се отъркаля с нея. Цени ума и чувството за хумор.

— Удари ме, ако искаш, но сякаш описваш себе си.

Сибил се поколеба за миг, но после продължи:

— За разлика от Фокс, Гейдж не е склонен да проявява загриженост за другите. За разлика от Кал, не е силно свързан с корените си и не желае да пуска нови. Играе комар, и жена, която е наясно с играта, би привлякла вниманието му. Която знае как да печели и да губи. Може да бъде съблазнен физически… кой ли мъж не може… но само до известна степен. Отлично се владее, почти при всякакви обстоятелства, и контролът е ключът към покоряването му.

— Сигурно си е водила записки, в случай че реши да го направи. — Куин засия като горда майка. — После ще си състави подробен план.

— Разбира се, но щом говорим хипотетично… — Сибил сви рамене и продължи: — Той има нужда от предизвикателство и трябва да пристъпваш по границата между интерес и безразличие, да му даваш достатъчно и от двете. Нито твърде горещо, нито твърде студено, на което странно защо някои мъже не могат да устоят, а точната температура… с неочаквани промени, за да го изваждат от равновесие. И… — Тя замълча и поклати глава. — Няма значение, няма да го направя. Залогът е твърде висок, за да се впусна в подобна игра.

— В колежа приложи този подход с едно гадже, което ми изневери и после предложи да направим тройка с момичето. Без капка срам. — Куин обви ръка около раменете на Сибил и силно я притисна. — Сиб въртеше онзи празноглавец на малкия си пръст и точно когато си беше въобразил, че е на седмото небе, с гръм и трясък падна на земята. Беше неотразима. Но да, може би не е уместно при сегашните обстоятелства.

— Е, добре. — Сибил сви рамене и тръсна коси. — Беше забавно да пофантазирам. И успокояващо. Най-добре да се връщаме вътре и да започваме.

Лейла задърпа Куин обратно, когато Сибил влезе.

— Нима съм единствената забелязала, че тя описва себе си като жената, по която Гейдж би хлътнал?

— Не. Интересното е, че Сибил явно не го осъзнава. — Куин обгърна раменете на Лейла. — Въпреки че според мен е напълно права. Точно тя е жената, по която би хлътнал. Ще бъде забавно да ги гледаме, нали?

— Дали е съдба, или избор, Куин? За всички ни.

— Според мен е избор, но знаеш ли какво? — Куин потупа Лейла по рамото. — Не ме интересува, стига накрая да заживеем щастливо.

Мислейки си същото, Лейла погледна Фокс, когато влезе в кухнята. Той отваряше кутия кока-кола и се смееше на нещо, което Кал бе казал. Когато тигровите му очи срещнаха погледа й, засияха като слънца. После протегна ръка към нейната.

— Готова ли си за малък ясновидски сеанс?

— Първо искам да ти задам един въпрос. Важно е да го задам сега, преди да обърнем онези карти.

— Добре. Какво искаш да знаеш?

— Дали ще се ожениш за мен.

Разговорите около тях секнаха. За няколко дълги секунди настъпи гробна тишина, докато той я гледаше втренчено.

— Добре. Сега ли?

— Фокс…

— Защото аз си мислех за февруари. Знаеш колко скапан месец е. Какво ще кажеш да има нещо, което да очакваме с нетърпение през най-скапания месец в годината? — Той отпи от кока-колата си и я остави, докато Лейла се взираше в него. — Освен това, през февруари те видях за първи път. Но не на Свети Валентин, защото е твърде традиционно и банално.

— Мислил си по въпроса.

— Да, доста, защото, както знаеш, съм влюбен в теб до уши. Но се радвам, че ти го предложи първа. Спести ми напрежението. — Смеейки се, той я вдигна на ръце. — Февруари устройва ли те?

— Идеално. — Лейла обхвана лицето му и го целуна. — С Фокс ще се оженим през февруари.

Сред поздравите и прегръдките, Сибил хвърли поглед към Гейдж и му прошепна:

— Не се безпокой. Аз няма да ти направя предложение.

После сложи чайника на печката, за да бъде спокойна и съсредоточена, когато се заловят за работа.