Свещеният камък

Осма глава

Гейдж спа неспокойно и безсънието нямаше нищо общо с кошмари и видения. Не бе свикнал да прави сериозни грешки или — още по-лошо, и определено по-унизително — непохватни ходове. Особено с жените. Изкарваше прехраната си с преценяване не само на карти и шансове, а и на хора, на онова, което се крие зад погледите им, думите, жестовете.

Малка утеха бе да осъзнае около три сутринта, че не е преценил Сибил погрешно. Тя бе заинтригувана и увлечена колкото него и вероятно също толкова предпазлива. Не се осмеляваше да се вслуша в бръмченето на онези вече прословути сексуални вибрации.

Не, той не се лъжеше за сексуалното влечение помежду им.

Колосалната му грешка беше инстинктивната реакция да излее обзелото го безпокойство право в лицето й. Дълбоката причина да падне толкова ниско бе нуждата от уверение. Искаше тя да потвърди, да му каже, че няма за какво да се тревожи. Че също като него няма желание съдбата да я подмята насам-натам.

След като бяха изяснили това, щяха да работят заедно, да спят и да се борят, и може би да умрат заедно, и нямаше да има никакъв проблем.

Всички онези приказки за емоции и емоционални връзки бяха подклали допълнително онова, което вече се надигаше в него. Нима не бе видял как двамата му най-близки приятели, неговите братя, хлътват дълбоко? Нима и двамата не се бяха запътили към олтара? Всеки здравомислещ мъж би се вгледал добре в ръката, която му се пада, преди да се втурне да залага.

Мислено се върна назад и като крещящ неонов надпис пламна признанието, че трябваше да запази този ход, тази мисъл за себе си. Вместо това бе изпаднал в паника и бе оплел конците. И буквално я беше обвинил, че се опитва да го вкара в капан. С пълно право го смъмри. Нямаше спор. Сега Гейдж се чудеше как да изглади нещата, без да се налага да пълзи и да се извинява. Можеше да използва оправданието, че е бил загрижен за по-важни неща, но макар и истина, щеше да прозвучи неправдоподобно.

Накрая реши да импровизира и отскочи до квартирата. Куин слизаше по стълбите и се спря, когато той влезе. След съвсем кратко колебание измина останалите стъпала до долния етаж тичешком.

— Здравей. Да не си дошъл да помогнеш с работата?

— Всъщност…

Тя го засипа с порой от думи и жестове:

— Затрупани сме. Фокс и Кал имат срещи, а бащата на Фокс има два свободни часа и Лейла отиде с него в бутика да обсъдят плановете. Само двете със Сиб сме. Всъщност аз ще отскоча да купя нещо отнякъде. Бях тръгнала да взема кафе за Сиб, в кухнята има топло. Ще й го занесеш ли? Аз идвам след двайсетина минути.

Тя профуча през вратата, преди Гейдж да успее да каже нещо. Най-малко половината от словесния порой бяха глупости, съчинени на момента. Един мъж се досещаше кога го баламосват. Но точно сега бе добре дошло за него. Влезе в кухнята да налее две кафета, които отнесе горе.

Буйните къдрици се спускаха като водопад под шнолите, с които Сибил ги бе прихванала на върха на главата си. Нова прическа, помисли си той — поне за първи път я виждаше с нея — и дяволски секси. Работеше с гръб към него на голямата бяла дъска. Нова схема, забеляза Гейдж и позна имената на картите, които бяха изтеглили при серията експерименти предишната вечер. Музиката навярно идваше от някой от двата включени лаптопа в стаята. Звучеше гласът на Мелиса Етеридж.

— Не е ли по-добре да ги въведеш в компютъра?

Видя стъписването й и бързото опомняне, преди да се обърне. Погледът, с който го удостои, можеше да се оприличи на бежов цвят. Абсолютно неутрален.

— Вече са въведени, но така е по-щадящо за очите и по-достъпно за цялата група. Има ли кафе за мен, или се каниш да изпиеш и двете?

Той се приближи, подавайки й едното.

— Куин каза, че отива някъде да купи нещо и ще се върне след двайсет минути.

На лицето на Сибил проблесна раздразнение, преди отново да се обърне към дъската.

— Тогава слез долу или излез навън, докато си намериш застъпник, който да те брани от атаките ми.

— Мога да се браня и сам.

Сибил хвърли поглед назад. Никакво бежово, помисли си Гейдж. Погледът й приличаше на жарава, все още тлееща по краищата.

— И други са си въобразявали същото. И са грешили.

По дяволите, си каза той, когато Сибил продължи да изписва съвършено равни букви. След като е изиграл картите си глупаво, човек трябваше да понесе загубата.

— Прекрачих границата.

— Да, вече изяснихме това.

— Тогава няма проблем.

— Не мисля, че е имало.

Гейдж отпи кафе и се загледа в нея. Опита се да проумее защо студеното й държание така го вбесява. Остави чашата и сграбчи ръката й, за да му обърне внимание.

— Слушай…

— Внимавай. — Предупредителните думи се лееха като разтопен карамел. — Последния път, когато започна така, остана с пръст в устата. Сигурно и за теб ще е толкова досадно да правиш една и съща грешка, колкото за мен.

— Кой казва, че съм направил грешка?

Когато в отговор срещна мълчание и дълъг снизходителен поглед, изведнъж му хрумна, че ще е страхотна на масата за покер.

— Е, добре. Целият ден беше шантав. Тъй като не долавям антипатия от твоя страна, ясно е, че рано или късно ще се озовем заедно в леглото.

Сибил издаде някакъв звук — не точно смях, по-скоро пренебрежение.

— Все още не бих заложила на това.

— Вярвам в шансовете си. Важното е, че и двамата държим първо да изложим правилата. Прекрачих границата, като изразих опасение, че търсиш нещо повече.

— Значи това било?

— Заслужавам прошка, Сибил.

— Всъщност вече съм ти простила. — Тя се усмихна при мисълта за Специалитета. — Просто не го знаеш. Нека те попитам нещо. Наистина ли вярваш, че си толкова неустоим, толкова чаровен, че да се влюбя в теб и да замечтая за къщурка с бяла ограда, в която да заживеем заедно?

— Не. И това беше част от прекрачването на границата. Наясно ли сме вече?

— О, да, моля.

— Всички тези подгрупи, двойки и тройки, за които говореше ти — той посочи към дъската, — ме накараха да се чувствам неспокоен. Като се добави, че колкото повече напредваме, толкова по-силно влечение изпитвам към теб и съм убеден, че е взаимно, наистина преувеличих.

Сибил реши, че не може да очаква друго извинение от него, освен ако не започне да го налага с пръчка. Всъщност идеята не беше никак лоша.

— Е, добре — каза тя, имитирайки го. — Ще бъда благосклонна. Мисля, че и двамата сме достатъчно зрели и разумни хора, за да сдържаме поривите си, след като знаем, че ако им дадем воля, това може да доведе другата страна до безумна и отчаяна любов. Доволен ли си?

— Да, доволен съм.

— В такъв случай, можеш или да си тръгнеш, или да останеш и да дадеш едно рамо.

— Обясни какво имаш предвид под „едно рамо“.

— Свеж поглед върху схемите, графиките, картите. Може би ще видиш нещо, което ние сме пропуснали, или поне потенциал за нещо. Трябва да довърша тази и да я анализираме. — Сибил отново почна да пише. — После, ако все още си тук, може би е добре да пробваме ново единение, на духовно ниво, когато поне един от другите е край нас. Хрумна ми, че ако вчера се бяхме забавили малко и ако кучето беше дошло по-рано…

— Да, и на мен ми хрумна същото.

— Затова мисля, че поне докато се научим на повече контрол, не бива да правим нещо подобно сами или навън.

Гейдж не можеше да възрази.

— Първо ми кажи за тези карти.

— Добре. Да започнем с моите. Записала съм ги в реда на изтеглянето, до имената на хората, с които съм се редувала. Ето тук са с теб, после — с Куин и Лейла и с цялата група. В едно тесте „Таро“ има двайсет и два старши аркана. С теб избрахме по пет карти и всичките бяха старши аркани.

Той погледна дъската и кимна.

— Нищо ново.

— Трите жени като подгрупа отново изтеглихме по пет, и всичките петнайсет се оказаха старши аркани. Когато се редувахме шестимата, първите ми три карти отново бяха старши аркани, а последния път, след като реших да тегля последна и всичките двайсет и две вече бяха изтеглени, за мен останаха дама „Меч“, десетка „Жезъл“ и четворка „Бокал“. Като погледнеш резултата от трите ми участия, се вижда, че при първото и последното съм изтеглила „Смъртта“ и „Дяволът“. Друго повторение при първото и второто теглене е „Обесеният“, а и при трите съм избрала „Колелото на съдбата“. При второто и третото — „Силата“.

— Всички изтеглихме повтарящи се карти.

— Точно така, и тези повторения придават по-голяма тежест в индивидуалните ни колони. Показателно е, че всяка жена изтегли дама, а всеки мъж — поп. Моята, дама „Меч“, означава предпазлива личност. Интелигентна жена, която използва интелекта си, за да постига своето. Което определено може да се каже за мен. Обикновено тази дама е тъмнокоса и тъмноока. Десетката „Жезъл“ е отговорност, стремеж към успех на всяка цена. Четворката „Бокал“ означава помощ от положителен източник, нови възможности и/или връзки.

Тя се отдръпна назад, смръщвайки вежди срещу дъската.

— Моето тълкувание е, че младшите аркани, които сме избрали, представляват не само това, което сме, а и индивидуалния ни принос към общото. Докато повтарящите се карти разкриват какво ни предстои, отново индивидуално, какво се задава насреща ни и евентуалните последици.

— А моят поп?

— Отново „Меч“. Означава човек на действието, мъж с аналитичен ум. И макар повече да напомня за Фокс, защото обикновено е някой, свързан със закона, разкрива, че мъжът е честен, справедлив и безпристрастен съдник. Следват шестица „Жезъл“ и деветка „Бокал“. Пада си по хубавия живот и е постигнал материално благополучие. Е — въздъхна Сибил, — двете с Куин сме най-запознати с картите „Таро“ и значенията им, така че ще поработим върху това. Ще комбинираме, анализираме и опитваме да вникнем дълбоко в значенията на всяка подгрупа, реда на индивидуалните избори и така нататък.

— Което ще ни покаже…?

— Силните и слабите ни страни. Нали те са ключът? За всеки от нас, за всяка подгрупа и за шестима ни. Като споменахме за Кю… — продължи Сибил, когато Куин застана на прага. — Купи ли нещото отнякъде? — напевно попита Сибил.

— Какво? А, онова нещо от онова място? Бяха затворили. Е, докъде стигнахме?

— Ние с теб ще се заемем с картите. Гейдж ще се включи с аналитичния си ум и безпристрастна преценка в разгадаването на схемите и графиките.

— Супер! Страхотно е, че ние с Кал изтеглихме дама и поп „Жезъл“, нали? — Лъчезарната й усмивка засия срещу Гейдж. — И двамата предпочитат живота сред природата, лоялни са и силно привързани към семейството.

— Да.

В този момент Гейдж реши, че графиките заслужават вниманието му.

Запита се колко ли часове работа са посветили на всичко това — толкова много разноцветни кабарчета и компютърни разпечатки имаше. Разбираше и оценяваше необходимостта от проучвания и подготовка, но честно казано, не виждаше полза от индексните шарени карти в борбата срещу силите на злото.

Докато разглеждаше картата на Холоу, Гейдж мислено я изпълни с къщи, сгради и забележителности. Колко ли пъти бе фучал по тези улици — с колело, а после с кола? Ето мястото, където се бе удавило кучето в навечерието на вторите Седем. А в една гореща нощ на предишното лято тримата с Кал и Фокс се бяха промъкнали да се поплискат голи в същия този басейн.

Ето ъгъла на Главната и Антийтъм, където се намираше банката. Тринадесетгодишен, си беше открил сметка там, за да събира спестени пари и да бъде спокоен, че старият не може да ги открие. Точно там онзи негодник Дерек Напър бе нападнал Фокс, просто ей така, защо пресякъл пътя му, докато вървял към „Боул-а-Рама“ след тренировка по бейзбол. Наблизо, на Парксайд, бе къщата на семейство Фостър и всекидневната на приземния етаж, където бе загубил девствеността си с хубавата Джени Фостър в онази незабравима нощ, когато родителите й празнуваха годишнина.

Почти осемнайсет месеца по-късно, дълго след като бе скъсал с хубавата Джени, майка й бе запалила леглото, докато баща й спял. Много пожари бе имало през онези Седем и господин Фостър бе сред късметлиите. Събудил се, угасил огъня и успял да усмири съпругата си, преди да запали децата.

Ето го и бара, където веднъж с Кал и Фокс се бяха напили до забрава при завръщането му, за да отпразнуват двайсет и първия си рожден ден заедно. Няколко години по-рано, спомни си той, Лиса Ходжис бе излязла, залитайки от този бар, и бе започнала да стреля по всичко, което се движи… и по други неща. Беше го простреляла в ръката през онези Седем, а после му бе предложила свирка.

Странни времена.

Гейдж хвърли бегъл поглед на графиките, но не забеляза в някоя част на Холоу да е имало повече прояви на паранормална активност, отколкото другаде. На Главната, разбира се, но там движението бе най-голямо, минаваха повече хора, отколкото по всяка друга улица и всяко крайградско шосе. Тя бе най-често използваният път до площада, а оттам като лъчи тръгваха всички други.

Визуализира го по този начин, като център на колело, после като решетка, в средата на която отново бе площадът. Но не намери никаква последователност. Загуба на време, помисли си той. Можеха да си играят така седмици наред и нищо нямаше да се промени. Всичко това само доказваше, че по едно или друго време почти на всяко място в пределите на града е имало удар.

Паркът, игрището, училището, старата библиотека, боулинг клубът, барове, магазини, частни домове. Документирането на инцидентите нямаше да предотврати нови на същите места, когато…

Отдръпна се назад, използвайки очите и паметта си, за да си представи Хокинс Холоу върху тази карта. Може би нямаше да помогне с нищо, просто щеше да добави няколко кабарчета. Взе кутията и започна да забожда сини.

— Какво правиш? — попита Сибил. — Защо…

Гейдж я накара да замълчи, само повдигайки пръст, докато напрягаше паметта си и слагаше още кабарчета. И това не са всичките, помисли си той. Нима можеше да си спомни всеки инцидент, дори на теория? Не бе участвал в някои. С Кал и Фокс бяха близки, но не и сиамски близнаци.

— Тези места вече ги отбелязахме — изтъкна Сибил, когато той спря за малко.

— Да, именно. На тези места е имало повече от един инцидент, на някои — през всеки Седем, а дори вече и сега.

— Логично е да има многократни удари. — Куин се приближи и се вгледа в картата. — В град като Хокинс Холоу възможностите са ограничени. Далеч от главната улица са по-нарядко, но отново има логика, защото Главната е най-оживена, има най-много хора на квадратен метър.

— Да, да. Интересно, нали?

— Може би, ако знаехме за какво са тези сини кабарчета — каза Сибил.

— За места и спомени, хубави и лоши. Боулинг центърът. Тримата прекарвахме много време там като деца. Аз живеех на третия етаж, за джобни пари работех в залата, както и Кал и Фокс. Първата проява на насилие, поне първата, за която знаем, беше в центъра точно в нощта на десетия ни рожден ден. През всеки Седем там е имало поне една. И този път, грозната случка на купона за Свети Валентин, а после, когато Туис ме върна в апартамента. Илюзия или не, изглеждаше съвсем реално. Доста бой съм изтърпял там.

— Насилие, което поражда насилие — промърмори Сибил. — Връща се на места, където поне един от вас е имал изживяване, свързано с насилие.

— Не само. Виж това. — Гейдж посочи картата. — За първи път правих секс в къщата, която се намира ето тук. Бях на петнайсет.

— Не си ли избързал малко? — отбеляза Куин.

— Възползвах се от първата възможност. През следващите Седем стопанката на къщата се опита да я изгори заедно с всички в нея. За щастие й попречиха. До другите Седем първото ми завоевание успя да се омъжи за гаджето си от колежа и да се изнесе, а останалите от семейството се преместиха далеч от града. Но човекът, който купи къщата им, изпотроши всички огледала в нея, мисля, че на първи юли, и според съпругата му, която била нападната от него, крещял за някакви дяволи в стъклото. Училището, където сме прекарали толкова време също е запечатало безброй спомени както за схватки, така и за опипвания и целувки по-късно.

— Агресивност и сексуална енергия. От вас — добави Сибил. — От теб, Кал и Фокс. Да, това е интересно.

— Със сигурност има и още. Интересен е и фактът, че във фермата на Фокс не бе имало никакъв инцидент до миналия месец. И случилото се не беше реално. Не е имало инциденти и у родителите на Кал. Все пак трябва да сме нащрек.

— Ще му се обадя още сега.

Куин се втурна навън от стаята.

— Е, поп „Меч“, може би твоят наблюдателен и аналитичен ум е попаднал на нещо. — Сибил посочи с пръст на картата. — Това е нашата къща. В нея не е имало инциденти преди нанасянето ни.

— Може да се е случило нещо, за което не знаем.

— Но не и значим инцидент, защото ако е имало, вие щяхте да научите. Но след като се нанесохме, започнаха. Насочени срещу нас, много вероятно — с използване на нашата енергия като гориво. Първият инцидент, за който знаете, е станал, когато и тримата сте се намирали в боулинг центъра. Този път центърът е бил арена на първото страшно илюзорно събитие, когато четирима от нас са били там. Куин е видяла демона за първи път, докато е шофирала към къщата на Кал, за да се запознае с него, и за първи път четирима от шестима ни са се озовали в града.

— Какво търсиш?

— Модел. През вторите Седем един от най-страховитите инциденти е бил с жена, изскочила от заведение и започнала да стреля напосоки. Ти си бил прострелян.

— Да, а после получих интригуващо предложение.

— И тримата сте били на местопроизшествието и, разбира се, алкохолът е направил жената по-податлива на опиянение. Били сте едва на седемнайсет, така че едва ли сте прекарвали много време в този бар или пък сте имали опит, който…

— Моят старец често киснеше там. — Разбрал в каква посока върви тя, Гейдж реши, че не бива да премълчава нищо. — Веднъж буквално ме изрита, когато отидох да го търся. Бях на около седем. Тогава за първи път ме напердаши сериозно. Това ли ти беше нужно?

— Да.

Когато не срещна никакво съчувствие, никакъв жест на утеха, свитият му на топка стомах отново се отпусна.

— През последните Седем опитахме да повторим ритуала и в полунощ отидохме до Свещения камък. Не зная къде е станал първият инцидент, но тогава беше най-страшно. Най-ужасната година.

— Добре, да се върнем назад. Знаели сте какво се задава, били сте подготвени. Случили са се разни неща, както сега, преди да удари полунощ на седми юли. Каква е първата случка, която си спомняш?

— Винаги се започва със сънища. Онази година се прибрах рано през пролетта. Събрахме се при Кал в апартамента, в който живееше. Видях малкото копеле, приклекнало до табелата „Добре дошли в Хокинс Холоу“, когато влизах в града. Бях забравил. През първата нощ, или по-скоро рано сутринта, тримата все още бяхме у Кал, и тогава гарваните връхлетяха града.

— Къде?

— На Главната, където, изглежда, им харесваше най-много. Особено сградата, в която се намирахме ние. Да, тя понесе най-сериозни щети. А в гимназията имаше много сбивания. Хората ги отдаваха на напрежение и страх в края на учебната година, но бяха твърде много.

— Мисля, че можем да поработим в тази насока — каза Сибил, върна се до компютъра си и зачатка по клавишите. — Нужно е въвеждане и съпоставяне на доста информация, но си струва. — Вдигна поглед за миг, когато Куин се върна. — Ще дойде ли?

— Веднага след като се види с родителите си.

— Обади се на Фокс и Лейла.

— Намислила си нещо — досети се Куин.

— Очевидно.

— Отбраната е също толкова важна във всяка война, колкото и нападението.

— Разбира се — съгласи се Гейдж.

— Ще обозначим местата с най-висок риск и ще вземем предпазни мерки.

— Които ще бъдат…?

— Евакуация, укрепване. — Сибил нехайно махна с ръка, сякаш за да пропъди нахална муха. — Едно по едно.

Гейдж не виждаше как ще стане тази евакуация и укрепване, но следваше мисълта на Сибил. Видя модела, който търсеха. Оттегли се в един ъгъл, когато другите пристигнаха и шестимата едва се побраха в тесния кабинет.

— Всички сме съгласни, че ние сме катализатори — започна Сибил. — Знаем, че със своя ритуал за кръвно братство трите момчета са освободили създанието, което наричаме Туис, защото това е последното име, с което е било известно. Знаем, че първата среща на Куин с него е била при пристигането й тук през февруари, това е най-ранната му документирана поява тази година. Лейла и Куин, отседнали в хотела, са го видели едновременно за първи път там. Скоро е последвал нов, по-разтърсващ инцидент. На купона за Деня на влюбените в боулинг центъра, когато четирима от шестима ни са били там. После нападението срещу Лъмп у Кал, когато всички му гостувахме. Описали сме случките с всеки един или няколко от нас. Отново в боулинг центъра, на площада, в кантората на Фокс, в тази къща. Като се върнем към предишните Седем, има повторяемост, свързана с местата.

— Боулинг центърът е най-предпочитаното място. — Куин огледа допълнената карта. — Гимназията, барът, къщата, в която са живели семейство Фостър, районът около площада. Има очевидни причини за всичко това. Но е интересно, че преди тази година нито в кантората на Фокс, нито в тази къща е имало инциденти. Попаднахме на следа.

— Как не сме го забелязали досега? — запита се Кал. — Как ни е убягнало, по дяволите?

— Никога не сме съставяли карти и графики — изтъкна Фокс. — Записвахме разни неща, но не така организирано, в логична визуална схема.

— Виждате тези места всеки ден — добави Сибил. — Двамата с Кал живеете тук. Всеки ден виждате града, улиците и сградите. Но не и Гейдж. Затова, когато погледна картата, той я видя по различен начин. Човек, който изкарва прехраната си като него, инстинктивно търси някакъв модел.

— Как ще използваме това? — попита Лейла.

— Ще добавим възможно най-много информация от спомените на момчетата — отвърна Сибил. — Ще я въведем, ще изследваме и анализираме модела, който сме открили, и…

— Ще изчислим вероятността за място на първия нов инцидент — довърши Гейдж, когато тя го погледна. — Боулинг центърът — през първата година, барът — през втората. Не знаем коя сграда е била набелязана за първия удар през третата година, защото бяхме до Свещения камък.

— Може би знаем. — Кал смръщи вежди срещу картата и сложи пръст върху една точка. — Баща ми останал в града. Знаеше, че ще отидем в гората, за да се опитаме да спрем това, и решил да остане, в случай че… Аз не знаех. Каза ми едва когато лудостта отмина. Закотвил се в полицейския участък. Две момчета на паркинга пред банката започнали да трошат коли и да се налагат един друг с лостове за смяна на гуми.

— Случило ли се е нещо интересно с някого от вас там?

— Да. — Фокс пъхна палци в предните си джобове. — Напър ми се нахвърли веднъж и здравата ме преби, но веднага му го върнах тъпкано.

— Точно това ми трябваше — увери го Сибил. — Къде загуби девствеността си, Кал?

— О, боже!

— Не се прави на срамежлив.

С приглушен смях, Куин го побутна по рамото.

— На задната седалка на колата ми, като всеки уважаващ себе си тийнейджър в последния клас на гимназията.

— Доста късно го просветиха — изтъкна Гейдж.

Кал повдигна рамене и рязко ги отпусна.

— Отдавна съм наваксал пропуснатото.

— Както вече чух — отбеляза Сибил, и Куин отново се засмя. — Къде беше паркирал?

— На Рок Маунт Лейн. Навремето там нямаше много къщи. Току-що бяха започнали да застрояват района, така че… — Той наклони глава и отново сложи пръст на картата. — Ето тук някъде. А през последните Седем две от тези къщи изгоряха до основи.

— Фокс?

— Край потока. Извън пределите на града. Сега там има няколко къщи, но не са част от Холоу. Не зная дали са застрашени.

— За всеки случай ще ги включим. От вас тримата се иска да се поровите в миналото и да си спомните всяка случка, всяко място, което може да се окаже важно. Епизод на насилие, травма или секс. После ще направим съпоставки. Лейла, ти си страхотна в съпоставките.

— Добре. Моят магазин, тоест сградата, в която ще бъде моят магазин — поправи се Лейла, — е била засегната всеки път през Седемте, а вече понесе щети и този път. Случило ли се е нещо там?

— Беше антикварен магазин. — Тонът на Гейдж и мълчанието на Кал и Фокс подсказаха на Сибил, че това е не просто важно, а съдбовно. — Скромно магазинче за евтини антики. Майка ми работеше в него почасово от време на време. Всички бяхме там, когато… тя получи болки и започна да кърви. Беше бременна, не помня в кой месец. Но всички бяхме там, когато тя се почувства зле.

— Повикаха линейка — продължи Кал вместо него. — Майката на Фокс я придружи, а моята отведе трима ни у дома. Не успяха да спасят нито нея, нито бебето.

— Когато я видях за последен път, лежеше на пода в това магазинче и кръвта й изтичаше. Предполагам, че и това е изключително важно. Трябва да пийна още кафе.

На долния етаж Гейдж подмина кафеварката и излезе на терасата. След няколко мига Сибил застана зад него.

— Съжалявам, толкова съжалявам, че споменът ти причинява болка.

— Тогава не можах да сторя нищо, не мога и сега.

Тя се приближи към него, слагайки ръка на рамото му.

— Съжалявам, че е мъчително за теб. Зная какво е да загубиш родител, когото си обичал и от когото си бил обичан. Зная как това разделя живота ти на „преди“ и „след“. Колкото и отдавна да се е случило, при каквито и да е обстоятелства, в детето остава едно изпълнено с болка кътче.

— Тя ми каза, че ще се оправи. Последните й думи бяха: „Не се тревожи, миличко, и не се страхувай. Всичко ще бъде наред“. Не беше, но се надявам да е вярвала. — Вече по-спокоен, той се обърна към Сибил. — Ако си на прав път, а мисля, че си, ще намеря начин да убия онова чудовище. Ще го убия, ако е използвало кръвта на майка ми, страданието и страха й, за да се храни от тях. Заклевам се тук и сега.

— Добре. — Взряна в очите му, Сибил протегна ръка. — Ще се закълна заедно с теб.

— Дори не я познавах. Едва…

Тя го прекъсна, обхвана лицето му, доближи го до своето и устните й се сляха с неговите в кратка пламенна целувка, която бе по-успокояваща от десетки ласкави думи.

— Заклевам се.

Сибил се отдръпна, задържа ръцете си на лицето му, а по бузата й се търкулна сълза. Поразен, той долепи чело до нейното и с благодарност прие утехата на сълзите й.