Споделена любов

40.

Бъч се събуди върху носилката, дишайки дълбоко. Усещаше… усещаше някаква миризма. Нещо, което му доставяше неизразима наслада. Нещо, което караше тялото му да забръмчи от могъщата енергия, която протичаше в него. „Моя“, обади се някакъв глас в главата му.

Той се опита да прогони неканената дума, но тя се беше врязала в съзнанието му. При всеки дъх, който си поемаше, двете срички отекваха все по-гръмко в ума му, пулсираха в тялото му, напълно извън неговия контрол. Източникът на живота му. Центърът на душата му.

Той простена и се опита да седне, но залитна и едва не се сгромоляса на пода. Успя да се хване и погледът му попадна върху ръцете му. Какво, по… не, нещо тук не беше както трябва. Това не бяха неговите ръце, нито… мамка му, нито неговите крака. Бедрата му бяха огромни.

„Това не съм аз“, помисли си той.

„Моя“, отново отекна в главата му.

Бъч се огледа наоколо. Всичко в стаята беше кристално ясно, сякаш очите му бяха прозорци, които някой бе лъснал до блясък. А слухът му… Той погледна към флуоресцентните лампи. Буквално чуваше как електричеството тече през тръбите им.

„Моя.“

Бъч отново си пое дълбоко дъх. Миризмата беше на Мариса. Тя беше наблизо…

Устата му се отвори от само себе си и от гърдите му се откъсна гърлено ръмжене, което завърши с едно рязко „моя“.

Сърцето му заби учестено и той си даде сметка, че контролната кула в главата му бе напълно превзета от собственически инстинкт, който беше толкова силен, че в сравнение с него онова, което изпитваше към Мариса преди преобразяването, сега му се струваше мимолетно увлечение.

„Моя!“

Той сведе поглед надолу и видя какво се случва във внезапно отеснелите му боксерки. Пенисът му беше пораснал пропорционално на останалата част от тялото му и сега напираше неудържимо в опънатия до краен предел памук, потръпвайки, сякаш се опитваше да привлече вниманието му.

О, господи! Тялото му копнееше да обладае Мариса. Веднага.

В този миг, сякаш го беше чула да я вика, тя се появи на прага.

— Бъч?

Без никакво предупреждение, той сякаш се превърна в торпедо, тялото му се прицели в нея и се изстреля през стаята. Събори я на пода и я целуна трескаво, като едновременно с това я възседна и с един замах разкопча ципа на панталоните й. Събу ги, ръмжейки от нетърпение, разтвори грубо гладките й крака и зарови лице в сърцевината й.

В същото време, сякаш страдаше от раздвоение на личността, му се стори, че се наблюдава някъде отстрани — видя как ръцете му повдигнаха блузата й и сграбчиха гърдите й, докато езикът му не преставаше да я ближе там долу. Изведнъж повдигна глава, оголи вампирските си зъби, които, колкото и да беше необяснимо, вече знаеше как да използва, и разкъса сутиена й. Мъчеше се да спре, но беше като подвластен на някаква центробежна сила, а Мариса… Мариса беше оста, около която кръжеше.

— Съжалявам — простена той от дълбините на този водовъртеж. — О, господи… Не мога да спра…

Мариса взе лицето му в ръцете си… и го укроти само за миг. Беше невероятно и Бъч нямаше представа как го направи, но ето че тялото му начаса застина. Което означаваше, че тя има пълен контрол над него. Ако му кажеше „не“, той щеше да спре. Мигновено. Точка по въпроса.

Само че тя явно нямаше такова намерение. В очите й гореше еротичен пламък и тя прошепна:

— Вземи ме. Направи ме своя.

Ханшът й се изви към него и предишната сляпа жажда се завърна с удвоена сила. Бъч се надигна, разкъса боксерките си и нахлу в нея толкова устремно и така дълбоко, че мекотата й обгърна всеки инч от него.

Тя извика и заби нокти в бедрата му, а той я облада необуздано и стихийно. Докато сексът бушуваше и той проникваше настървено в нея, Бъч усети как раздвоението му изчезва и двете му половини стават едно цяло. Гласът на онзи, който бе до този момент, и другият, който бе отеквал в съзнанието му допреди малко, се сляха в едно.

Не откъсваше поглед от лицето й, когато оргазмът започна, и изпразването не приличаше на нищо, което беше преживявал до този момент. По-интензивно и по-мощно, то сякаш никога нямаше да свърши, сякаш тялото му разполагаше с неизчерпаем запас от онова, което се изливаше в нея. А на нея й харесваше — отметнала глава от удоволствие, тя бе обвила крака около него, а сърцевината й поглъщаше всичко, което той й даваше.

Когато най-сетне се изчерпа, Бъч рухна на пода, останал без дъх, замаян и облян в пот. Едва тогава забеляза, че прилягат един към друг по различен начин — главата му почиваше по-високо отпреди, бедрата му се нуждаеха от повече място между нейните, ръцете му, подпрени до лицето й, също бяха по-големи.

Тя го целуна по рамото. Близна кожата му.

— Мммм… миришеш прекрасно.

Така си беше. Плътната миризма, която тялото му излъчваше преди, сега се бе наслоила като пелена във въздуха. Мирисът на обвързването му бе попил във всеки сантиметър от тялото на Мариса, в косата й, в кожата й… във вътрешността й.

Така и трябваше да бъде. Защото тя му принадлежеше.

Бъч се надигна и се претърколи настрани.

— Скъпа… не знам защо го направих.

Е, всъщност само част от него не знаеше. Другата искаше единствено да го направи отново.

— Радвам се, че го стори — отвърна Мариса, грейнала като обедно слънце, усмивката й освети цялата стая.

Сияещото й лице го накара да осъзнае с огромно удоволствие, че това бе двупосочна улица — той също й принадлежеше. Те си принадлежаха един на друг.

— Обичам те, скъпа.

Същото вричане се откъсна и от нейните устни, после усмивката й помръкна.

— Толкова се боях, че ще умреш.

— Но ето че съм жив. Всичко свърши. Преминах от другата страна и сега съм до теб.

— Не мога да го понеса още веднъж.

— Няма да е необходимо.

Тя се отпусна и го помилва по лицето. После се намръщи.

— Тук май е доста хладничко.

— Нека те облечем и да отидем в имението.

Той понечи да оправи блузата й… и погледът му попадна върху съвършените розови зърна на гърдите й.

Начаса се втвърди. Изпълни се до пръсване и закопня пак да се изпразни в нея.

Сияйната усмивка отново огря лицето на Мариса.

— Ела върху мен, налум. Нека тялото ми облекчи твоето.

Бъч не чака тя да го покани втори път.

В тренировъчната зала Ви, Фюри и Зейдист млъкнаха и се заслушаха. Ако се съдеше по приглушените звуци, които идваха от другата страна на вратата, Бъч се беше събудил… и очевидно бе зает. Те се разсмяха, а Ви затвори вратата докрай, мислейки си колко е щастлив за Бъч и Мариса. Толкова… щастлив.

Тримата продължиха разговора си, като от време на време Ви запалваше цигара и тръскаше пепелта в една бутилка от минерална вода. Час по-късно вратата най-сетне се отвори и Бъч и Мариса се показаха на прага. Мариса бе облечена с роба за джиу-джицу, а Бъч бе увил една кърпа около бедрата си. Силна миризма на обвързване се излъчваше и от двамата и те изглеждаха едновременно уморени и заситени.

— Ъъъ… здрасти — поздрави ги Бъч, като се изчерви.

Изглеждаше добре, но явно му бе трудно да ходи и трябваше да се подпира на Мариса. Ви се ухили.

— Пораснал си.

— Аха, аз… ъъъ… Имам малък проблем с придвижването. Това нормално ли е?

Фюри кимна.

— Абсолютно. Знаеш ли колко време ми отне, докато свикна с новото си тяло! След няколко дни ще започнеш да си възвръщаш контрола, но още известно време ще се чувстваш странно.

Двамата пристъпиха напред. Мариса изглеждаше така, сякаш едва удържа тежестта на тялото му, а Бъч се движеше несигурно, като че ли се опитваше да не се обляга на нея толкова, колкото наистина имаше нужда.

Ви се изправи.

— Да ти помогна да се прибереш в Дупката?

Бъч кимна.

— Няма да ти откажа. Всеки момент ще падна върху нея.

Ви отиде от другата му страна и го улови здраво.

— Право към къщи?

— Да! Нямам търпение да си взема един душ.

Бъч улови Мариса за ръка и тримата бавно се запътиха към Дупката.

Прекосиха тунела в пълно мълчание, нарушавано единствено от тежките стъпки на Бъч. Докато вървяха, Ви се замисли за собственото си преобразяване. Спомни си как се бе пробудил и бе открил татуировките с предупрежденията по лицето, ръката и дори по интимните си части. Поне Бъч беше в безопасност и имаше кой да го брани, докато си възстанови силите.

Ви беше захвърлен в гората извън бойния лагер и оставен да умре.

Бъч имаше и нещо не по-малко важно — жена, която го обичаше. Мариса буквално сияеше, докато крачеше до него, и Ви се мъчеше да не я поглежда твърде често… само дето това беше по-силно от него. От погледа, който тя не сваляше от Бъч, се излъчваше такава топлина. Такава топлина.

Ви не можеше да не се запита какво ли беше усещането.

Когато влязоха в Дупката, от гърдите на Бъч се откъсна дрезгава въздишка. Беше останал без сили и по челото му изби пот от усилието да се държи на крака.

— Искаш ли да си легнеш? — попита Ви.

— Не… душ. Искам да се изкъпя.

— Гладен ли си? — попита Мариса.

— Да… Господи, да. Искам… бекон. Бекон и…

— Шоколад — довърши Ви вместо него, докато го водеше към стаята му.

— О! Шоколад! Мамка му, човек убивам за малко шоколад — каза Бъч и се намръщи озадачено. — Само че аз не обичам шоколад.

— Вече обичаш — заяви Ви и отвори вратата на банята с ритник.

Мариса се вмъкна вътре и пусна водата.

— Нещо друго? — попита тя.

— Палачинки. И гофрети с масло и кленов сироп. Също и яйца…

Ви погледна към Мариса.

— Донеси от всичко, което намериш. В момента той би си изял и обувките.

— … и сладолед, и пълнена пуйка…

Мариса целуна Бъч по устните.

— Веднага се връщ…

Бъч я сграбчи здраво и като простена, отвърна на целувката й. От тялото му се отдели нова вълна от миризмата на обвързване и той я притисна към стената на банята. Ръцете му се плъзнаха по извивките й, бедрата му се устремиха към нейните.

„А, да — каза си Ви. — Току-що преобразен вампир.“

Още известно време на Бъч щеше да му става през половин час.

Мариса се разсмя, възхитена от своя мъж.

— После. Първо храната.

Бъч начаса се отдръпна, сякаш желанието му беше като куче, на което тя бе наредила да седне и то се бе подчинило безпрекословно. Докато Мариса се отдалечаваше, Бъч я проследи с поглед, пълен с обожание и вълчи глад.

Ви поклати глава.

— Ама че си се размекнал!

— А аз си мислех, че онова, което изпитвах преди, е любов!

— Обвързаният вампир е нещо страшно — съгласи се Ви и като свали хавлията от кръста му, го бутна под душа. — Така поне съм чувал.

— Ох! — Бъч го изгледа свирепо изпод струята. — Това не ми харесва.

— Около седмица и нещо кожата ти ще е доста чувствителна. Викни ме, ако ти потрябвам.

Ви беше вече в коридора, когато чу странен звук. Начаса се обърна и се втурна обратно в банята.

— Какво? Какво…

— Оплешивявам!

Ви дръпна завесата на душа и се намръщи.

— Какви ги дрънкаш? Косата ти си е на мястото…

— Не по главата! По тялото, идиот такъв!

Вишъс погледна надолу. Космите по краката и тялото на Бъч бяха започнали да падат и около канала на пода вече се бе натрупала купчинка тъмнокафяв мъх.

Ви избухна в смях.

— Погледни го от хубавата му страна — сега поне няма да ти се налага да си бръснеш гърба, когато започнеш да остаряваш. Край на обезкосмяването за теб.

Вишъс изобщо не се учуди, когато Бъч го замери с един сапун.