35.

Бъч извърна очи от Мариса и отново се загледа в мрака навън. На фона на непрогледната нощ, пред погледа му се заредиха лицата на близките му, калейдоскоп от образи, от който очите му запариха. По дяволите, никога досега не беше споделял всичко това на глас. Не беше и предполагал, че някога ще го направи.

Грозна история.

Което бе още една причина да иска да опита преобразяването. То щеше да бъде нещо като прераждане, шанс да започне нов живот, в който да бъде различен… по-добър. Пречистен. Нещо като кръвно кръщение.

А той наистина копнееше да започне начисто и веднъж завинаги да загърби миналото си — проблемите със семейството му, всичко, което беше правил като възрастен, онова с Омега и лесърите.

Лицето му се сгърчи при мисълта колко близо бе до това, да види как желанието му се сбъдва.

— Просто ще кажа на Рот и останалите, че няма да го…

— Бъч, аз…

Без да я остави да довърши, Бъч отиде до вратата и я отвори. Болка стегна гърдите му, когато спря поглед върху краля и Ви.

— Съжалявам, приятели, има малка промяна в плана…

— Какво ще му сторите? — Силният, рязък глас на Мариса отекна в стаята.

Бъч я погледна и по лицето й прочете същата сурова решителност, която изпълваше и него самия.

— Е? — настоя тя. — Какво ще му сторите?

Рот кимна към Ви.

— Ще се погрижиш ли, братко?

Обяснението на Вишъс беше ясно и конкретно. И ужасяващо.

Така де, всеки план, който завършваше с думите „а след това ни остава само да се молим“, надали приличаше на разходка из „Дисниленд“.

— Къде ще го направите? — попита Мариса.

— В тренировъчния център. В стаята с оборудването има място за оказване на първа помощ и физиотерапия.

Последва дълго мълчание. Бъч не откъсваше поглед от Мариса. Възможно ли бе да…

— Окей — каза тя най-сетне. — Кога ще го направим?

Очите на Бъч едва не изскочиха от орбитите.

— Скъпа…

Тя обаче не сваляше поглед от лицето на Вишъс.

— Кога?

— Утре вечер. Шансовете му ще са по-добри, ако има малко време да се съвземе след регресията.

— Утре вечер тогава — каза Мариса и обви ръце около тялото си.

Ви кимна и погледна към Бъч.

— Предполагам, че ще искате да бъдете сами. Днес ще остана тук, така че Дупката ще е на ваше разположение.

Бъч беше толкова поразен, че изобщо не разбираше какво се случва.

— Мариса, ти…

— Да, сигурна съм. И ужасена — отвърна тя и като мина покрай него, се запъти към вратата. — А сега искам да отида в къщата за гости, ако нямаш нищо против.

Бъч грабна ризата си и я последва.

Докато вървяха, той я улови за лакътя, но въпреки това не можа да се отърве от усещането, че тя го води.



Когато стигнаха в Дупката, Бъч нямаше представа какво изпитва Мариса. Беше прекосила двора мълчаливо, ала решително и съсредоточено като войник на поход.

— Бих искала нещо за пиене — каза тя, когато затвориха вратата след себе си.

— Веднага.

Поне с това Бъч знаеше как да се справи. Стига в къщата да имаше и нещо друго, освен твърд алкохол.

Той отиде в кухнята и отвори хладилника. По дяволите… пликове с престояли бургери и сандвичи с тортила. Пакетчета с горчица. Два пръста мляко, което отдавна се беше вкиснало.

— Не съм много сигурен какво имаме. Може би само вода?

— Не, искам питие.

Бъч вдигна глава от формата за лед.

— Ъъъ… добре. Имаме уиски и водка.

— Ще опитам водката.

Докато й наливаше „Сива гъска“ и пускаше няколко кубчета лед в чашата, Бъч гледаше как Мариса обикаля из стаята. Как оглежда компютрите на Ви. Джагата. Плазменият телевизор.

Той се приближи до нея. Жадуваше да я вземе в прегръдките си, но вместо това й подаде питието.

Мариса поднесе чашата до устните си, отметна глава назад, отпи голяма глътка… и се закашля, а очите й се насълзиха. Докато тя се мъчеше да си поеме дъх, Бъч я отведе до дивана, помогна й да седне и се настани до нея.

— Мариса…

— Млъкни.

Бъч скръсти ръце в скута си, докато тя се бореше с водката. След като някак си успя да преглътне около половин пръст, Мариса направи гримаса и остави чашата на масичката пред себе си.

Всичко стана толкова бързо, че Бъч не знаеше как да реагира. В един момент той се взираше в здраво преплетените си пръсти, а в следващия Мариса беше в скута му и… о, господи… езикът й беше в устата му.

Усещането беше невероятно, но нещо не бе наред. Отчаянието, гневът и страхът, които се излъчваха от нея, далеч не бяха най-подходящият съпровод. В крайна сметка, вместо да ги сближи, това щеше да ги отдалечи един от друг.

Бъч нежно я отдръпна от себе си, въпреки че цялото му тяло негодуваше срещу това.

— Мариса…

— Искам да правим секс.

Бъч затвори очи. Господи, той също. Цяла нощ. Но не и така.

Пое си дълбоко дъх, мъчейки се да намери правилните думи… и когато отвори очи, видя, че тя бе свалила полото си и тъкмо разкопчаваше черния си сутиен, при вида на който Бъч напълно се стъписа.

Ръцете му се обвиха около кръста й, когато сатенените чашки освободиха гърдите й и зърната й настръхнаха от студа. Той се приведе напред, готов да впие устни в първото късче от тялото й, което му попадне, но внезапно спря. Нямаше да го направи по този начин. Та въздухът между тях направо тегнеше от напрежение!

Ръцете й посегнаха към панталона му, но той ги спря.

— Мариса… недей.

— Не го казвай.

Той се надигна и я отдръпна от себе си.

— Обичам те.

— Тогава не ме спирай.

Той поклати глава.

— Не го искам. Не и докато положението между нас е такова.

Тя го изгледа невярващо, после изтръгна ръцете си от неговите и извърна глава.

— Мариса…

— Не мога да повярвам — каза тя, отблъсквайки ръцете му. — Единствената ни нощ сами и ти ми отказваш.

— Нека… Господи… позволи ми да те прегърна. Хайде, Мариса.

Тя разтърка очи и се разсмя горчиво.

— Май наистина ми е писано да умра девствена. Е, да, технически погледнато, не съм, но…

— Не съм казал, че не искам да бъда с теб.

При тези думи тя го погледна и Бъч видя, че върху клепачите й проблясват сълзи.

— Аз просто… — продължи той. — Не и с гняв. Той ще омърси всичко. А аз искам да е… прекрасно.

Какво като думите му бяха сякаш извадени от училищна пиеса? Той наистина ги мислеше.

— Скъпа, защо не отидем в стаята ми и не полежим в мрака? — Бъч й подаде полото й и тя го притисна до гърдите си. — Дори ако не правим нищо и цяла нощ се взираме в тавана, поне ще сме заедно. А ако нещо се случи, то няма да е породено от гняв и раздразнение. Съгласна ли си?

Мариса избърса двете сълзи, които се стичаха по бузите й. Нахлузи блузата си. Погледна към водката, която се бе опитала да изпие.

Бъч се изправи и й предложи ръката си.

— Ела с мен.

След един дълъг миг дланта й се сгуши в неговата и той я поведе към спалнята си. Когато затвори вратата, всичко потъна в мрак, така че Бъч щракна малката лампа на нощното шкафче. Слабата крушка засия подобно на жарава в тъмнината на огнище.

— Ела.

Той привлече Мариса към леглото, сложи я да легне и се отпусна до нея, обърнат на една страна. Докато нежно оправяше косата й върху възглавницата, Мариса затвори очи и накъсано си пое дъх. Постепенно напрежението започна да се отцежда от тялото й.

— Прав си. Щеше да бъде грешка.

— Не е, защото не те желая.

Той я целуна по рамото и тя обърна лице към него и допря устни до дланта му.

— Страх ли те е? От онова, което те очаква утре?

— Не.

Единственото, за което Бъч се тревожеше, беше тя. Не искаше да го гледа как умира. Молеше се да не се стигне дотам.

— Бъч… за човешкото ти семейство. Искаш ли да им съобщим, ако…

— Не, няма нужда да им съобщавате нищо. И не говори така. Всичко ще бъде наред.

„Господи, не позволявай да умра пред очите й.“

— Но няма ли да ги е грижа? — попита тя и когато Бъч поклати глава, по лицето й се разля печал. — Трябва да бъдеш оплакан от своята плът и кръв.

— И ще бъда. От Братството.

Очите на Мариса се насълзиха и Бъч я целуна.

— И повече никакви приказки за оплакване. То не влиза в плана. Забрави за това.

— Аз…

— Шшшт. Да не говорим за това. Никой от нас няма да ходи никъде.

Той отпусна глава до нейната и продължи да прокарва пръсти през разкошната й руса коса. Когато дишането й стана дълбоко и равномерно, той се доближи още мъничко, притисна я към голите си гърди и затвори очи.

Трябва да бе заспал, защото малко по-късно се събуди по най-приятния начин. Целуваше я по шията, а ръката му се плъзгаше надолу към гърдите й. Беше прехвърлил крак над нея, така че ерекцията му се притискаше към ханша й. Той изруга и се отдръпна, но тя го последва, без да се откъсва от него, докато накрая едва не се озова отгоре му.

Внезапно очите й се отвориха.

— О…

Бъч вдигна ръце и отметна косата от лицето й. Очите им се срещнаха.

Той повдигна глава от възглавницата и нежно я целуна по устните. Веднъж, два, три пъти.

— Има… има ли нещо? — прошепна тя.

— Да, мисля, че има.

Той отново я целуна, но този път езикът му проникна в устата й и докосна нейния. Докато се целуваха, телата им започнаха да се движат в ритъма на сексуалния акт — неговите бедра се движеха ту нагоре, ту надолу, я тя ги поемаше, потривайки се в него.

Не бързаха за никъде и Бъч бавно я разсъблече. Когато Мариса остана гола, той се отдръпна назад и я погледна.

О, господи! Тази мека женска кожа. Съвършените й гърди с набъбнали зърна. Тайните й. Но най-прекрасно от всичко беше лицето й — по него нямаше и следа от страх, само чувствено очакване.

Което означаваше, че този път той ще довърши онова, което бяха започнали. Ако в очите й беше зърнал и сянка на съмнение, щеше просто да й достави удоволствие и да спре дотам. Но тя искаше същото, което и той, а този път нямаше да има болка.

Бъч стана и се събу, при което мокасините „Гучи“ издумкаха глухо. Отворила широко очи, Мариса го гледаше как посяга към кръста си и разкопчава първо копчето, а после и ципа. Боксерките му тупнаха на земята заедно с панталоните, освобождавайки щръкналата му ерекция. Той я покри с ръка и я притисна към корема си, за да не стресне Мариса.

После легна, а тя се долепи до него.

— О, господи! — простена той, когато кожата й се докосна до неговата.

— Толкова си гол — прошепна тя в рамото му.

Той се усмихна в косата й.

— Ти също.

Мариса плъзна ръце по тялото му и Бъч почувства как огънят в него лумва още по-силно, особено когато едната й ръка пое надолу. Когато дланта й докосна долната част на корема му, ерекцията му затуптя от неудържима нужда да бъде докосната, погалена, стисната, докато не изригне.

Но той улови ръката й и я отдръпна.

— Мариса, искам да направиш нещо за мен.

— Какво?

— Позволи ми да те преведа през това преживяване. Нека този път да бъде за теб.

И преди Мариса да успее да възрази, той покри устата й със своята.



Толкова беше внимателен, помисли си Мариса. И така сдържан. Всяко докосване беше нежно и гальовно, всяка целувка — бавна и ласкава. Дори когато езикът му беше в устата й, а ръката му — между краката й и желанието му я подлудяваше, той напълно се владееше.

Затова, когато легна отгоре й и разтвори бедрата й със своите, тя нито трепна, нито се поколеба. Тялото й беше готово да го приеме в себе си. Разбра го по гладкото усещане на пръстите му, когато той я докосна. Както и по желанието да почувства не само тях в себе си.

Той се намести по-удобно и възхитителната му твърдина опари сърцевината й, когато я докосна. Раменете му се напрегнаха, той пъхна ръка между телата им и ерекцията му намери нейния вход.

Бъч се повдигна на яките си ръце и като прикова поглед в очите й, подхвана лекото, ритмично движение, което Мариса помнеше отпреди. Без да го е искала, Мариса усети лека тревога и се помъчи да я прогони, опитвайки се да се отпусне.

— Толкова си красива — простена той. — Добре ли си?

Мариса прокара ръце по ребрата му, наслаждавайки се на усещането от здравите му кости под кожата.

— Да.

Натиск и отдръпване, натиск и отдръпване, всеки път — малко по-навътре от предишния. Тя затвори очи и се сля с движението на тялото му върху нея, вътре в нея. Този път разтягането и пълнотата, които усещаше, начинът, по който вътрешността й го приемаше, й се сториха прекрасни, а не плашещи. Инстинктивно, тя изви гръбнак, а когато отново се изпъна, внезапно осъзна, че тазът й се е слял с неговия.

Мариса вдигна глава и погледна надолу. Той бе влязъл докрай в нея.

— Как се чувстваш? Добре ли си? — накъсано попита Бъч.

Мускулите под обляната му в пот кожа потръпнаха и тя почувства резкия тласък на ерекцията му вътре в себе си.

Изпепеляващо удоволствие лумна дълбоко в нея и тя простена.

— О, Скрайб Върджин… направи го отново. Усещам те, когато го правиш.

— Имам по-добра идея.

Бъч издърпа ханша си назад и Мариса го сграбчи за раменете, за да го задържи в себе си.

— Не, не спирай…

В този миг той отново потъна в плътта й и я изпълни. Очите на Мариса се отвориха широко и тя потръпна, особено когато той излезе от нея, само за да влезе пак миг по-късно.

— Да… — прошепна тя. — По-добре. Така е още по-добре.

Тя не откъсваше поглед от него — мускулите на ръцете и гърдите му бяха напрегнати, коремът му се стягаше и отново се отпускаше, докато хълбоците му ту потъваха в нея, ту пак се дръпваха назад.

— О… Бъч!

Тя затвори очи, за да може да се съсредоточи върху усещанията си. Господи, изобщо не си беше представяла, че сексът може да звучи толкова еротично. Когато затвори очи, съвсем ясно чу накъсаното дишане на Бъч, тихото поскърцване на леглото, прошумоляването на чаршафите, когато той премести едната си ръка.

С всеки нов тласък тя се възбуждаше все повече и повече. Също като него. Много скоро гладката му кожа пламна, а дишането му стана плитко и накъсано.

— Мариса?

— Да… — изохка тя и изведнъж усети ръката му между двете им тела.

— Искам да свършиш, скъпа. Искам да почувствам как свършваш за мен.

И той започна да я докосва умело, без да спира бавните си тласъци. Само след няколко секунди в сърцевината й лумна изпепеляваща горещина и изригна, разливайки се по цялото й тяло, а пулсациите на оргазма я приковаха към него.

— О… да — дрезгаво прошепна Бъч. — Дръж се за мен. Точно така… о, господи…

Когато тялото й най-сетне се успокои и тя отвори замаяно очи, видя Бъч да я гледа с благоговение… и донякъде с тревога.

— Хареса ли ти?

— Беше невероятно — отвърна тя и сърцето й се сви при вида на облекчението, което се разля по лицето му. — Почакай… ами ти?

Той преглътна мъчително.

— Би било прекрасно да свърша в теб.

— Направи го тогава.

— Няма да отнеме много дълго — прошепна Бъч.

И той отново започна да се движи, а Мариса остана да лежи съвършено неподвижна, попивайки усещането на тялото му в себе си.

— Скъпа? — задъхано каза той. — Добре ли си? Толкова си неподвижна.

— Искам да разбера какво е усещането за теб.

— Божествено! — прошепна той в ухото й. — С теб е божествено.

Той се отпусна върху нея и тялото му, тежко и кораво, забушува отгоре й. Мариса разтвори още по-широко крака, а главата й заподскача върху възглавницата под мощния му напор. Господи, толкова бе силен!

В чувствен изблик тя прокара ръце по напрегнатите му рамене, плъзна ги по извития му гръбнак и ги спря там, където телата им се сливаха. Ясно почувства, когато настъпи моментът. Ритъмът му стана по-настойчив, тласъците му се ускориха и зачестиха. Цялото му тяло се съсредоточи в едно движение, което вече нищо не можеше да спре — нагоре, надолу, нагоре, надолу.

Дъхът изскочи между устните му и опари рамото й, потта, която го обливаше, ороси и нейната кожа. Едната му ръка се сви в юмрук, стискайки кичур от косата й, и Мариса почувства лека болка, но не й обърна никакво внимание. Особено когато Бъч повдигна лице и затвори очи, сякаш раздиран от най-прекрасната агония на света.

И тогава престана да диша. Вените на врата му се издуха, той отметна глава назад и изрева. Дълбоко в себе си Мариса почувства мощния тласък на ерекцията му и усети как в нея на вълни, разтърсващи цялото му тяло, се излива гореща течност.

Бъч се отпусна върху нея, омаломощен, пламнал, задъхан, а мускулите му потръпваха.

Мариса обви ръце и крака около него и го притисна към себе си.

„Колко бе красив“, помисли си тя… Колко красиво бе всичко това.

Загрузка...