Път към възмездието

Глава първа

Взирах се напрегнато. Но екранът на Крек не ми казваше много. По необясними причини тя гледаше към някакво легло и купчина дрехи. Пространството беше много малко. Не можех да разбера как е стигнала там! В първия момент беше на тясната мрачна уличка. В следващия вече беше в това пространство. Странно! Да ти скъса нервите.

Но тя не правеше нищо, което можех да различа. Насочих вниманието си към екрана на Кроуб. А-ха, ей го как влиза в аудиторията за лекцията си.

Имаше невероятно множество от Роксентъровия персонал и охрана. Да! Ето го и самият Роксентър! Седеше в ложа, цялата драпирана с разнообразни национални флагове.

Конферансието обяви:

— А сега, дами и господа от личния екип на Роксентър, представям ви звездната фигура, която днес обитава главозамайващите висини на психиатрия по могъщество, равен между равните, психиатъра на психиатрите, д-р Фийтъс П. Кроуб.

Роксентър изръкопляска.

Кроуб веднага се захвана на работа. Винаги действаше като професионалист, който не се занимава с глупости. Даде знак и на сцената бе избутана носилка на колелца. Върху нея лежеше вързана с каишки жена. Коремът й бе много подут. Тя се взираше ужасено в публиката, като се опитваше да освободи здраво стегнатите си крайници и да избяга.

— Отвлечена съм! — изкрещя тя. Пуснете ме! Съпругът ми иска да живее с уличница. Той ме…

Кроуб сурово затисна с ръка устата й.

После изръмжа на разсилния:

Мм — Касах ди та й сапушиш устата. Тя бречи на една научна легсия!

Той даде знак със свободната си ръка. На подиума бе избутана някаква машина. Помощниците бързо закрепиха електроди по главата на жената. Кроуб сграбчи някаква ръчка на машината, а после, като дръпна бързо ръката си от устата на жената, натисна лоста надолу. Буквите на екрана му изписаха:

УДОВОЛСТВИЕ

Запукаха и засветкаха волтове. Тялото на жената се огъна. Чуваше се как зъбите й тракат и скърцат. После остана неподвижна. Кроуб вдигна лоста, махна с ръка и помощниците откачиха машината от жената, след което избутаха апарата встрани.

Кроуб се захили. Буквите на екрана му просветнаха:

ДОБРО НАСТРОЕНИЕ

— Зега — каза той, — гато ислегувахме бациента од лудостта на бротивенету, моем та сапочнем. Дова момиче беше бредатено в „Белвю“ от Върховния Съд са бсихическо изледване. Гогато я изледвах — и тук тонът му стана гневен и ужасен, — ас одкрих, че тя е ЗАБРЕМЕНЕНА!

Ругатня на отвращение прозвуча от потъналата във флагове ложа на Роксентър.

Кроуб кимна към ложата и продължи.

— Бременността е най-узасната криминална форма на лудост, боради генетичната деория за зенския отровен баяк за еволюцията на зената!

— Правилно! Правилно! — долетя от Роксентър в ложата.

— Ас не мога та си приписа саслугата са тази феликолепна деория, гоято сега зе прилага в дзялата бсихиатрия. Дя принатлежи на доктор Катзбрейн, моя учен колега. НО на мен се дълзи докажателството и бризнанието. Ф решителния едап от еволюционното расвитие, зародишът ПРИЕМА ФОРМАТА, КОЯТО ТОКАЗВА ДАЗИ ДЕОРИЯ!

Той грабна огромен нож. Стовари го с ужасна сила върху корема на жената:

Плътта се раздели!

Шурна кръв!

Кроуб взе две големи скоби и отстрани плътта и вътрешностите.

Сграбчи някакви огромни щипци. Бръкна вътре.

ИЗВАДИ ЕДНА ТАРАНТУЛА!

Гърчещата се черна форма беше космата и голяма!

Тя скочи от щипците и с цялата си осеминчова височина се втурна по подиума!

Публиката запищя!

Кроуб измъкна пистолет с лазерен лъч, който вероятно сам беше изработил. Прицели се в гигантския паяк и стреля. Паякът се сгърчи на топка.

Кроуб се приближи и го вдигна с пинсетите си. Задържа го нависоко.

— Виздате ли? Доктдор Катзбрейн е брав! Зена, която се расвива в зена!

Един от помощниците прошепна:

Жената е мъртва.

— Дака й зе бада! — измуча Кроуб. — Тя е имала зношения с мъж! — Обърна се към публиката и изръмжа. — Бсихиатричният кондрол на раздаемостта е най-зизненовазната брограма, някога бритезавана от човечеството! ПОДКРЕБЕТЕ Я!

Роксентър беше станал на крака и аплодираше истерично. Това единично ръкопляскане обаче не се разпространи сред многобройната публика.

Шефът на охраната даде знак.

Хората му из цялата обширна аудитория насочиха автоматичните си оръжия към персонала.

— АПЛОДИРАЙТЕ! — изръмжа шефът на охраната.

Персоналът бързо заръкопляска.

Кроуб се поклони. Той гордо напусна сцената на път за „Белвю“, където с божията помощ се надявах скоро да изпратя графиня Крек! Ако оживееше.

Можеше да не попадне на Кроуб, но щеше да се нареди при някой друг също толкова ефикасен психиатър.

О, какво удоволствие щеше да бъде да видя трупа й така разкъсан и мъртъв като онзи на сцената!

„Бибипка“ й!

Глава втора

Екранът на графинята ме объркваше. Какво беше намислила? Внезапно се беше появила пред някакво осветено широко пространство.

А-ха? Дискотека! Неоновият надпис гласеше: „Сборище на повлекани“.

Тя тъкмо влизаше!

Гърменето на силещ нео-пънк-рок полетя навън, когато тя отвори вратата.

Хванах телефона. Вдигна Амбо.

— Вашата плячка току-що влезе в дискотека „Сборище на повлекани“ — извиках аз.

— Мислех, че се е запътила към апартамента на момичетата.

— Да, така е. Но се отби в една дискотека. Веднага изпратете човека с призовките там! И продължавайте да охранявате апартамента!

— Веднага! — каза Амбо.

Затворих.

Един сервитьор, който пъхаше банкнота в джоба си, поведе графиня Крек през лудо вихрещата се тълпа към една маса. Тя се намираше малко над танцуващите и леко встрани. Добро местенце, за да хванеш някого в капан.

Графинята седна. Погледът й веднага обходи залата. Трите момичета седяха там! Не си бяха отишли вкъщи! Графинята ги беше проследила до дискотеката!

Бедните невинни създания поглъщаха големи питиета и се смееха. Туутс Суич отново ръгна Мейзи по подутия й корем и Долорес нададе писклив смях.

Танцуващите се вихреха наоколо. Над тях проблясваха цветни лампи. Музикантите от някаква нео-пънк-рок група със затъкнати върху бръснатите им глави огромни пера скачаха по сцената с инструментите си и вдигаха оглушителна врява.

Трима младежи се приближиха към масата на момичетата. Очевидно не се познаваха, защото веднага последваха множество представяния. Единият от младежите беше бял, вторият беше с испански произход, а третият беше черен.

Бяха облечени в стил нео-пънк-рок — с пера и изтъркани панталони под парцали с капси. Думите им до една потъваха във врявата. Момичетата ги накараха да седнат и започнаха да наливат алкохол в устата им от собствените си чаши. Белият беше вдигнал полата на Долорес и пъхнал ръка под нея. Долорес пищеше от смях.

— Пачаври — измърмори графиня Крек и презрително отпи от „Севън Ап“-а, който й бяха сервирали.

Пред масата й внезапно се появиха двама млади мъже.

— Ще танцуваш ли? — попита единият, като повдигна нео-пънк-рок поличките си с пера.

Внезапно двамата изкрещяха едновременно и избягаха. Не можех да разбера. Графинята даже не беше спряла да вдига „Севън Ап“-а към устните си. Даже не беше помръднала. Но вероятно под масата ги беше ритнала и двамата по пищялките.

Трите момичета в противоположната част на залата бяха станали да танцуват. Беше започнало някакво ново парче с дивашки, сексуални удари на барабана, а цветните лампи се въртяха и пулсираха в ритъм с тях. Трите момичета, включително и Мейзи с огромния си корем, разбутаха танцуващите и започнаха да се отъркват и натискат в партньорите си. Включиха се и вокалите:

— Отвратително — промърмори графиня Крек.

Но коментарът очевидно се отнасяше за двама нео-пънк рокаджии, които се бяха присъединили към партньора на Туутс Суич и повдигаха към нея поличките си с пера, докато тя пищеше от удоволствие.

Погледът на графиня Крек се насочи към някакво раздвижване до вратата. Опърпаният мъж в опърпаното палто завираше главата си с опърпаната шапка в лицата на хората в близост до вратата. Той се шмугна по-навътре в залата. Възползва се от затихването между стиховете, за да се завърти и да огледа всички.

Погледът на графинята се премести. На вратата беше инспектор Графърти заедно с още двама полицаи като подкрепление за човека, който връчваше призовките. А-ха! Бях раздвижил нещата! „Дингълинг, Чейс и Амбо“ имаха предимство!

Тълпата видя ченгетата и започна да се чувства неловко.

Разсилният тършуваше навсякъде из залата. Поглеждаше всекиго. Започна ново парче и той беше избутан.

Проби си път към издигнатата платформа.

Взря се в лицето на графиня Крек.

След това ПРОДЪЛЖИ ДА ТЪРСИ И СЕ ВЗРЯ В ДРУГО ЛИЦЕ!

Премигнах.

Как я беше пропуснал? А, не беше. Върна се и загледа графиня Крек, доколкото виждах с периферното зрение на графинята.

Графиня Крек вдигна дланта към устните си. Какво ли държеше? Гледаше право към Графърти до вратата. После погледна дланта си. Малка тубичка. Натисна някакво малко бутонче отгоре. После сложи края й в устата си, прицели се в Графърти и духна!

На лицето му се появи изненадан израз. Той внезапно изрева, надниквайки музиката:

— ПОЛЯРНИТЕ МЕЧКИ! ХОРА! АРЕСТУВАЙТЕ ПОЛЯРНИТЕ МЕЧКИ!

Хората му се втурнаха, разхвърчаха се полицейски палки, които се стоварваха върху всички наоколо, а полицаите крещяха:

— Арестуван си!

Графърти продължаваше да крещи:

— ПОЛЯРНИТЕ МЕЧКИ!

Хората търчаха към изходите.

Рок-бандата побягна вкупом, гмурвайки се зад сцената сред дрънченето на падащи инструменти.

Други, който бяха върху повдигнатата платформа, тичаха из залата. Опърпаният мъж падна под натиска на телата.

Графиня Крек стана, довърши „Севън Ап“-а си и си взе чантичката. Изведнъж разбрах по ръката й, че е с много тъмен тен! Беше гримирана като мулатка от висшите кръгове, облечена във вечерна рокля!

Вървеше внимателно. Опърпаният мъж беше на пода.

Знаех си, че ще го направи!

Много прецизно и точно тя стъпи с цял крак върху лицето му!

И завъртя бавно пета!

Гюрултията затихваше.

Едно ченге извика:

— Не можем да намерим никакви полярни мечки, инспекторе!

— ПОЛЯРНИТЕ МЕЧКИ! — изкрещя Графърти.

— Няма значение, арестувайте ги!

Някакво ченге се намираше до графинята.

Почти всички други посетители си бяха отишли.

— Елате с мен! — каза ченгето, като размаха палката си.

— Аз не съм полярна мечка — отвърна графинята. — Да, извинете ме — смотолеви шашардисаното ченге.

Тя мина покрай Графърти, който все още стоеше на вратата и крещеше. Тя се пресегна и отскубна нещо от врата му с толкова ловко и бързо движение, че екранът само леко се замъгли.

Изведнъж се сетих какво беше направила, „бибичка“ такава. Беше стреличка от „Очи и уши на Волтар“, която при забиването си в някого дава звук и образ, предизвикващи мисълта, че е полудял. Графърти беше неспособен на това и беше прибавил собствената си интерпретация към онова, което виждаше.

Внезапно екранът на графинята стана тъмен. Не можех изобщо да си го обясня.

Глас — на Бум-бум! Приглушен, сякаш иде иззад преграда.

— Исусе, мис Джой, мисля, че някой ни е поставил капан. Направихте ли снимките?

— Мисля, че ще получим много по-добри — отвърна графинята. — Те си тръгнаха с петима младежи. Сега карай към апартамента. Не бързай много.

Чу се запалването на мотор. А-ха, тя беше в някакво превозно средство!

— Бум-бум — каза графинята, — объркана съм. Какво е името, което примитивите са дали на тази дейност?

— Нео-пънк-рок — отвърна Бум-Бум. — Сега това е на мода.

— Хм — промърмори графиня Крек на себе си. — Но защо го правят като стоят прави?

Облегнах се назад. Не беше необходимо да върша нищо друго. Тя се насочваше точно към капана със стоманени челюсти, в който щеше да се стреля без предупреждение.

Глава трета

Дълго време екранът на Крек остана много тъмен. Чуваше се само шумът на трафика и жуженето на мотора на колата им. Щеше ми се да знам каква е колата: изглеждаше много странно, че няма никакви прозорци. Е, добре, ще стоя нащрек. Рано или късно графинята щеше да я погледне на някое осветено място, а може би даже и регистрационните й номера. Тия номера бяха съществено важен фактор във всяка дейност на полицията, в такъв смисъл, че всъщност човек изобщо не можеше да досажда на гражданите, ако всички превозни средства не бяха номерирани. Но тия размишления бяха просто за убиване на времето. Боже мой, Бронкс беше на голямо разстояние от Манхатън с кола.

Тогава превозното средство намали скорост. Движи се така кратко време, а после пак ускори. Гласът на Бум-бум:

— Мис Джой. Мисля, че някой пак ни е заложил капан. Преброих четирима от охраната, когато минахме покрай апартамента. Всичките бяха въоръжени с едрокалибрени пушки. Очакваха ни. Мисля, че е по-добре да Ви върна в хотела.

Тишина. А после:

— Бум-бум, има ли полицейски участък тук наблизо?

— Ще погледна. Ама, Исусе Христе, с ваше извинение, госпожо — ако намесите ченгетата, със сигурност ще ни пипнат. Те никога не биха се опънали на такива частни пазачи. Изглеждаха ЗДРАВИ!

— Карай към полицейския участък.

— Не ми харесва това, мис Джой. А пък и не знам къде има. Горд тип като мен обикновено не слиза до там, че да дружи с покварени ченгета.

Появи се светлина. Графинята, седеше в малко купе. В него имаше тясна койка, купчина дрехи, малка врата, която водеше към място, вероятно шофьорското. Какво беше това чудо? Графинята разглеждаше някакъв справочник, отворен на раздел „Полиция“.

— „Граси Медоуз Лейн“, N 435 — каза тя. — Карай натам.

— Какво е това?

— Общински полицейски отдел за борба с порока, подразделение Бронкс.

— Порока? — възкликна Бум-Бум.

— Нали с това се занимаваме в момента — каза графинята. — Карай!

Мърморещият Бум-бум ги откара през множество пресечки, след което спря отново.

— Готово, мис Джой. Но ме чуйте, да общуваш с полицията е само една стъпка по-ниско от това да делиш мегдан с Армията.

— Ела тук отзад.

Вратата се отвори и миниатюрният. Бум-бум пропълзя откъм волана. Той приклекна с вперен в графинята поглед.

Графиня Крек държеше малък пакет в ръка. На него пишеше:

Графинята задейства част А и я закарфичи на Бум-Бум. Приличаше на значка за членство в някой клуб. После му подаде част В.

Бум-Бум погледна устройството. Оказа се, че е мъничко парченце от тъмен залепващ се материал.

— Сега, Бум-бум — каза графиня Крек, — влизаш вътре, оглеждаш се, за да намериш жена полицай, поставяш й това парченце и се връщаш тук. Тя ще те последва.

— А, не — възкликна Бум-бум. — Играехме си на това като деца и винаги ни хващаха. Няма да хвърлям камъни по никакво ченге, само за да тръгне по петите ми!

Графиня Крек започна да му обяснява търпеливо с по-големи подробности.

Нямах време за губене. Тук се отваряше нова възможност!

Сграбчих телефона. Прелистих набързо указателя. Набрах телефона на подразделението на отдела за борба с порока в Бронкс.

Вдигна дежурният сержант.

Казах настойчиво:

— Точно пред участъка ви има извънземен демон! Ще изпрати вътре един зъл дух да грабне и изнасили една от жените полицаи!

— Ами, стискам му палци — отговори дежурният сержант. — Защо вие откачалките не стоите настрана от тая линия! — Той затвори.

Нямаше смисъл. Трябваше да си седя безпомощно. Но, като и да е, хората от охраната на апартамента си бяха по местата.

Бум-бум плъзна една голяма странична врата. Показа се полицейският участък от другата страна на улицата. Бум-бум излезе, малко нервно пресече, качи се по стъпалата и влезе.

Забави се дълго. Графинята наблюдаваше.

О, беше съвсем ясно какво има намерение да направи тя. Двуженството, изневярата и други престъпления се наказват със смърт в Конфедерацията! А единственият начин, по който можеш да получиш развод, е да въвлечеш брачния си партньор в такава ситуация, за да бъде унищожен от Държавата. Тя щеше да отвлече член на отдела за борба с порока, да накара Бум-бум да я изнасили, докато ги снима и после да използва снимките, за да изнудва полицайката да арестува бедните, невинни момичета! Така бихме направили в Апарата! А графинята знаеше как действа Апаратът: тя самата беше станала негова жертва.

Появи се Бум-бум. Слезе бавно по стъпалата на отдела за борба с порока. Вратата зад него се отвори. Една висока полицайка обличаше тъмносиньото си униформено сако.

Бум-бум пресече улицата и се насочи към превозното средство.

Високата полицайка подръпна кепето си и го последва.

Бум-бум постоя до отворената врата, като си разглеждаше ноктите на ръцете.

Полицайката пресече улицата и се насочи към него.

Беше атлетична брюнетка, с доста красиви черти, които издаваха упоритост.

Бум-Бум скочи през вратата и застана зад Крек.

Графинята дебнеше в тъмнината.

Исках да извикам на полицайката:

— Не, не! Не влизай в тая машина! Там те очакват обезчестяване или смърт! — но бях на мили разстояние и трябваше просто да гледам развитието на ужасната трагедия.

Жената влезе през широката странична врата.

Чу се изсъскване.

Газ! Графинята беше използвала газова капсула! О, това наистина си беше, като по учебник на Апарата! „Бибипка“ й, защо не й бях попречил да открадне онзи комплект „Занко“!

Вратата се плъзна и затвори.

В тъмната вътрешност имаше раздвижване. Бум-бум се върна зад волана. Проблесна светлина, когато той отвори и затвори вратата на път за предната част.

Колата потегли.

Щрак й графиня Крек запали лампичката над главата си. Полицайката лежеше там бездиханна.

Графиня Крек бързо свали униформата на жертвата. После я сложи да легне на койката. Завърза ръцете и краката й с корда.

Очаквах спирането на превозното средство и изнасилването.

Графинята започна да съблича и собствените си дрехи.

На какъв ужас щях да стана свидетел? Що за перверзия? Графинята лесбийка ли беше? Никога не бях подозирал такова нещо. В Конфедерацията нямаше лесбийки. Ако се откриеше нещо подобно, въвлечените в него щяха да бъдат екзекутирани. Полицайката лежеше гола. Вероятно можех да подведа графинята под волтарианските закони за това престъпление. Или пък по земните закони, защото тази жена беше член на Нюйоркския отдел за борба с порока и нямаше да забави ответния си удар, когато осъзнаеше, че е била насилена.

Нещо не беше наред.

Графинята не докосваше жената!

Крек просто обличаше нейните дрехи!

Тя даже хвърли едно одеяло върху жената-полицай. Какъв пропуск, помислих си. Ако бях на нейно място, щях да изнасиля жертвата, само за да вървя по учебника. Възможно ли беше да не разбирам напълно мотивите и ценностите на графиня Крек? „Бибипка“ й, не можех да я разбера.

Тя направи нещо на лицето си. Загаси лампата.

Превозното средство спря.

— Пристигнахме — каза Бум-бум.

Какво, за Бога, възнамеряваше да направи графиня Крек? Полицайката щеше да бъде в безсъзнание само за около пет-десет минути. Времето, необходимо да я изнасилят и да направят снимки, беше почти изтекло.

А графиня Крек просто отвори вратата!

О, този дявол от Манко не беше по силите ми!

Глава четвърта

Когато напусна колата, графиня Крек не ми направи услугата да погледне назад.

Вървеше по някакъв разнебитен тротоар, под разнебитени дървета, слабо осветен от разнебитени лампи. Носеше куфарче.

Подмина една пресечка.

Домът с апартамента!

Двама от охраната, облечени в сиво, стояха пред вратата. Държаха едрокалибрени пушки. Бяха нащрек.

Графиня Крек тръгна право към тях. Те я изгледаха подозрително.

Тя размаха за секунда документите си за самоличност.

— Офицер Мод Трик — каза с глас, който въобще не приличаше на нейния. — Общински отдел за борба с порока. Ония три „бибички“ и любовниците им дойдоха ли вече?

— Да — отвърна единият от охраната, доста здрав на вид.

— Имаше проблем в дискотеката. Единият си тръгна, без да си плати „тревата“. Трябва да го разпитам.

— Сигурно е така — каза здравенякът. — Но ще трябва да направя справка за вас. Мястото е под заплаха и имаме заповед да стреляме без предупреждение. Останете на мястото си.

Той влезе вътре.

Внезапно разбрах плана й! Грабнах телефона и набрах. Чу се глас:

— „Дингълинг, Чейс и Амбо“. Ако искате да дадете някого под съд за това, че сте се подхлъзнали пред къщата му или за други опасни за живота действия, оставете подробностите и адреса си, когато чуете сигнала.

Телефонен секретар! Бяха затворили за през нощта!

Как можех да се обадя на хората от охраната?

Имах адреса. Ако имаш адреса, можеш да намериш телефонния номер. Трескаво набрах „справки“. Представих се като федерален агент и измолих телефонния номер. Държах под око екрана.

Мъжът от охраната се върна.

— Да — каза той на графиня Крек, — вашият шеф каза, че току-що сте излязла. Но може би трябва да се кача с вас. Онези петима младежи изглеждаха, доста побъркани.

— Под каква заплаха е мястото? — попита графиня Крек с променения си глас.

— Зъл демон, облечен като продавачка на цветя с пиринчени токчета — отвърна човекът от охраната. — Заповядаха ни да стреляме без предупреждение. Но си отваряме очите и за всеки друг, който е подозрителен. Фирмата ни е известна с ефикасността си.

— Браво на вас — каза графиня Крек. — С подобна заплаха наблизо не бих искала да ви отвличам. Може да се забавя малко. Тия „пушачи“ на трева никога не отговарят направо.

— Така си е — каза оня от охраната. — Но ако чуя нещо странно, ще се кача.

Тя влезе. Качи се в асансьора. Потегли нагоре. Излезе в някакъв коридор.

Друг човек от охраната.

Стоеше до вратата на апартамента.

— Не можете да влезете — каза й той.

Тя размаха документите си.

— Колегата ви на външната врата удостовери самоличността ми. Влезте и му се обадете, ако не вярвате.

— Тия вдигат страшна гюрултия вътре — отвърна той. — Истинска оргия. Ама добре. Ще се обадя. — Той премести пушката в другата си ръка и отвори вратата.

Навън полетя мощна вълна от звуци. Нео-пънк-рок! Страстни викове!

Пазачът влезе. Крек го последва. Озоваха се в някакво антре. Всекидневната се виждаше през една врата в дъното.

От „Справки“ бяха дали нужния ми номер. Набрах го незабавно. Ако успеех само да накарам онзи телефон да звънне, преди пазачът да се обади, щях да изляза победител, а графиня Крек щеше да бъде мъртва!

Пазачът си проправяше път през всекидневната. А трябваше да го прави много внимателно.

Подът бе застлан с гърчещи се, увити едно около друго тела. Викове и степания изостряха гърмящия нео-пънк-рок.

Изражението на пазача беше срамежливо, докато той пристъпваше през и между гърчещите се тела.

Телефонът стоеше безмълвен на масата.

Пръстът ми летеше по шайбата.

Графиня Крек тършуваше в джоба си. Не можех да видя какво прави пазачът. Тя извади нещо.

Свързах се с номера!

Графиня Крек посегна към вътрешната врата. Подхвърли нещо във всекидневната, остана в антрето и затвори вратата от външната страна.

Чух как телефонът иззвънява там вътре!

Успях навреме. Той още не беше вдигнал, за да се обади.

Телефонът ми се оживи. През слушалката се изливаше нео-пънк-рок, примесен с викове и писъци.

— Охранителна фирма „Орлово око“ — долетя глас до мен.

— На телефона е един федерален агент. За Бога, онази полицайка…

ТРЯС!

Звукът отекна в моята слушалка.

От цепнатините на вътрешната врата, която графинята беше затворила, се появиха сини лъчи.

СИНЯ СВЕТКАВИЦА!

— Ало! — изкрещях в слушалката.

При мен долетя само нео-пънк-рок.

— УИ-И-И-У-У!

Глава пета

Графиня Крек отвори вратата на всекидневната.

Грамофонът беше зациклил на последната писта и само дращеше.

Графинята преброи телата на пода, бърчейки нос — с отвращение.

Човекът от охраната беше припаднал напряко върху масичката за телефона, а слушалката беше паднала от висящата му ръка. Облада ме неистов страх. Тя беше чула позвъняването на телефона!

Приближи се към него. Взе слушалката от пода. Долепи я до ухото си!

— Кой е? — попита.

Изпаднах в пълен шок!

Имах директна връзка с графиня Крек!

Тя говореше на мен!

О, богове, кръвното ми налягане излетя през главата ми нагоре и се разплиска по целия таван.

Бях на ръба на разкриването от страна на смъртно опасната графиня Крек!

— Кой е? — повтори тя. — Чувам дишането ви.

Исусе! Веднага затаих дъх!

А дали чуваше и биенето на сърцето ми?

Вероятно можеше да проследи обаждането! Беше в ролята на полицайка. Може би щеше да ме арестува за порок!

Повярвайте, беше истински ужас. Аз я бях пипнал на екрана. Тя ме беше пипнала на телефона!

Внезапно се ужасих, че мога да започна да дрънкам нещо.

Хрумна ми блестяща идея! Трябваше да оставя телефонната слушалка и да затворя.

Не можех да помръдна мускулите на ръката си.

С огромна концентрация, която понякога идва в изключително съдбоносни моменти, накарах мускулите си да заработят.

Облегнах се назад, взирайки се в екрана със замътен поглед. За малко да ме пипне!

Какво щеше да направи сега, като знаеше, че съм в Ню Йорк? Какво щеше да направи, когато си даде сметка, че аз съм този, който я преследва като хрътка?

ЩЕШЕ ДА МЕ УБИЕ!

Ръцете ми започнаха да треперят. Трупът на жълтокожия, когото беше убила на Волтар, беше заел мястото на екрана. Взираше се в мен с невиждащи очи. Той каза… Не, това беше Торпедо. Той казваше…

— Почакай, Грис — казах аз. — Не е подходящ момент да полудяваш.

— Кой е? — попитах аз.

— Тук е офицер Грис от волтарианския Координиран информационен Апарат, началник на Отдел 451, Блито-3. Как върви работата?

— Ужасно — отвърнах аз. — Как е Ломбар Хист напоследък?

— О, добре е — казах аз. — Добре ли върви ловът в планината Блайк?

— Средна работа. Сега, като станах Хелър…

— МЛЪКНИ! — изкрещях.

Това не ми свърши работа. В стаята имаше друг глас!

— Какво, за Бога, крещиш пък сега, Инксуич? — Беше Адора. — Не бива да гледаш телевизионни предавания с насилие, щом те карат да крещиш.

Обикновено ненавиждах да избухва срещу мен. Този път беше добре дошла. Бяха си вкъщи.

Тя затръшна вратата.

Каква сила можех да извикам на помощ?

Погледнах екрана.

Графиня Крек тършуваше из апартамента, отваряше чекмеджета — търсеше писма? Документи? О, така се радвах, че никога не бях имал никаква директна връзка с онези жени! Очевидно не намери нищо, което да даде отговор на въпроса й.

Тогава забелязах нещо неописуемо ужасно. Ръкавиците! Тя си беше сложила чифт ХИРУРГИЧЕСКИ РЪКАВИЦИ от „Занко“! Съсредоточено подръпна маншетите си, приближавайки масата преплетени тела. На парчета ли щеше да го накълца? О, бедните, беззащитни жертви, лежащи в безсъзнание пред безмилостния поглед на този архидемон! Спрях да дишам. Тя говореше.

— Боже мой, тия примитиви наистина могат да се побъркат на тема секс.

Изглежда не знаеше по какъв начин да ги оправи. Накрая се зарови в купчината. Сграбчи испанските глезени, измъкна тялото и го подпря на стената. После хвана чернокожия за китките и го завлече към редицата, която беше започнала да прави. Продължи работата си усърдно.

Измъкна главата на Долорес измежду краката на Туутс Суич и подпря и двете в редичката.

— Уф — възкликна графинята, като погледна надолу към последното тяло, останало на килима, Мейзи Спред. — Даже не се къпете, примитиви такива! — Тя повлече Мейзи и я добави към редичката. Вгледа се; в трите жени, които подпря най в края. — О, Боже, колко несправедлива съм била с Джетеро! Той не би се и докоснал до такива мърши!

Посегна да си вземе един стол. На него имаше нещо, което тя първо понечи да бутне настрана, но после се вгледа в него.

Беше някаква възглавничка със странна форма, на която имаше каишки. Графинята метна поглед към Мейзи Спред, отпуснала се до стената.

— Значи така, покварена мръсницо! — възкликна Крек. — Даже не си била бременна!

И, разбира се, коремът на Мейзи Спред беше плосък като дъска!

— Добре, ние скоро ще открием — каза графинята, кой те е подучил!

Тя бръкна в куфарчето, което носеше. Измъкна нещо от него.

ХИПНОШЛЕМЪТ!

О, богове, с мен беше свършено, нямаше съмнение.

Какво знаеха тези момичета?

Ако само бях заподозрян подобно нещо, можех да се настаня някъде в обсег от две мили и хипношлемът нямаше да заработи заради прекъсвача в черепа ми! Но сега вече беше твърде късно да се опитвам да профуча десетките мили от мястото, където бях, до Бронкс. А и от друга страна, бях сигурен, че ще ми трябва много повече смелост, отколкото можех да събера, за да се приближа толкова до опасната графиня Крек!

Тя го включи. Отправи се към първия младеж в редицата и го стовари безучастно върху клюмащата му глава. Бях изненадан. Не си бях дал сметка, че един хипношлем може да действа и в безсъзнание, причинено от синя светкавица. Очевидно това нямаше значение. Тя пъхна микрофона в жака.

— Няма да си спомняш въобще, че си видял или чул някаква полицайка тази вечер. Ще забравиш всичко, свързано с посещението ми. Няма да се събудиш, докато не щракна три пъти с пръсти.

Тя вдигна шлема от него и го тръшна върху главата на чернокожия. Повтори същото. Продължи да го прави, докато свърши с петимата младежи.

Беше стигнала до Долорес и седна на един стол, пред клюмащото мексиканско момиче. Нещо олигавено висеше от устата на бедното същество.

— Уф — каза графиня Крек и като взе един хирургически тампон от „Занко“, обърса лицето на момичето. Крек подхвърли сгънатата материя с презрение към корема на момичето. — Толкова глупави, че даже не могат да го сложат на правилното място. Но ще разберем дали сте по-информирани по някои други въпроси.

Тя внимателно постави шлема върху чернокосата глава.

— Спи, спи, хубавичко спи — каза графинята по микрофона. — Сега ще ми кажеш истината, цялата истина и само истината, и Бог да е с теб.

— Кога за първи път чу името Уистър?

Чуха се приглушени думи с равен монотонен глас.

— По телевизията, когато се състезаваше.

— Някога срещала ли си се с Уистър?

— Не.

— Кой те подучи да заведеш делото, както и за всичките лъжи?

— Бях наета от „Дингълинг, Чейс и Амбо“. Дойдоха в градчето ни, казаха, че са бизнес адвокати, че могат да правят фалшификации за вестниците и че ще стана богата, ако правя каквото ми кажат.

— Ти каква беше?

— Просто местна уличница.

— Кой ти плаща?

— „Дингълинг, Чейс и Амбо“.

— Познаваш ли някой друг, свързан с тази фалшификация и измама, който ти плаща и ти дава нареждания?

— Не.

— Сега ще направиш точно каквото ти кажа. Най-напред, още утре сутрин ще отидеш при „Дингълинг, Чейс и Амбо“ и ще им кажеш, че трябва да ти позволят да разкажеш пред съда за тази измама, че си се заклела лъжливо и че те трябва да оттеглят исковете и обвиненията срещу Уистър. Ще ги заплашиш, че ще ги разкриеш пред Асоциацията на адвокатите, ако ти попречат, а ако наистина го направят, ти ще опиташ всичко, което е по силите ти, за да ги разобличиш. Разбрано?

— Да.

— Ще забравиш, че съм била тук и няма да си спомняш, че това са мои нареждания. Ще вярваш, че това са си твои идеи. Няма да се събудиш, докато не щракна три пъти с пръсти.

Тя бързо отиде при Туутс Суич, а след това и при Мейзи Спред. Получи от тях същите отговори и направи с тях същото. Единствената разлика беше с последната, Мейзи Спред. При нея добави:

— Ще вземеш тая проклета възглавница, ще я вдигнеш високо, ще кажеш, че не си бременна и че си лъгала.

Приключвайки разговора с Мейзи, графинята видя с крайчеца на окото си, че мъжът от охраната се беше размърдал. Той опипваше наоколо за оръжието си.

— Графинята пльосна шлема на главата му.

— Спи, спи, хубавичко спи. Когато се събудиш, ще решиш да направиш нещо по повод на тая оргия. Ще кажеш на колегите си долу, ако те питат, че е дошла някаква полицайка и е говорила с едно от момчетата за някакви пари за „трева“, но не си забелязал с кое точно. Няма да си спомняш въобще как съм изглеждала. Няма да си спомняш, че си вдигнал телефона. Няма да се събудиш, докато не щракна три пъти с пръсти.

Тя изключи хипношлема и го остави настрани.

Огледа се. Вдигна тампона, който беше метнала върху Долорес.

Отиде до външната врата, отвори я и огледа. После свали хирургическите ръкавици, пусна ги в един пепелник заедно с тампона и им драсна клечка кибрит. Те се запалиха с много дим.

Графинята силно щракна три пъти с пръсти.

Отдръпна се с отвращение, когато виковете на трите момичета полетяха нетърпеливо заедно с ръмженето на петимата младежи.

Започнаха да се строполяват тела. Плочата засвири.

Мъжът от охраната стана и погледна заформящата се купчина тела на килима.

— Я ми направи място! — заповяда той на испанчето. — Трябва да направя нещо за цялата тая работа! — и започна да разкопчава панталона му.

— Никога няма да ги разбера тия примитиви — каза графиня Крек. — Казваш им най-простото нещо, а те и него ще разберат неправилно!

Тя излезе от апартамента и затвори вратата след себе си.

Тръгна надолу към главния вход.

— Да се е мярвала продавачката на цветя с пиринченцте токове? — попита тя.

— Засега имаме късмет — отвърна пазачът. — Горе всичко ли мина успешно?

— Съвсем добре — отговори графиня Крек. — Успях да уредя плащането на сметката.

Тя тръгна по разнебитения тротоар на слабо осветената улица. Стигна до едно място в плътна сянка. „Бибипка“ му, не можех да различа превозното средство!

Шум от плъзгането на врата. Никаква светлина. Вратата се затвори. Шумолене на дрехи. Вероятно се разсъбличаше. Още шумолене на дрехи. Обличаше ли се? Всичко ставаше много бързо.

Щракване. Лампата светна.

Полицайката беше отвързана!

Лежеше си на тясната койка.

Никаква следа от въже или някакво друго ограничение.

Полицайката имаше блажена усмивка на лицето си, гледаше нагоре и даже не забелязваше графиня Крек.

Колата запали. Потегли.

Ченгето посегна към дрехите си и започна да се облича.

Когато полицайката се облече напълно, колата отново спря.

Жената посегна към дръжката и плъзна страничната врата назад, за да я отвори.

От другата страна на улицата се виждаше осветената фасада на сградата на общинския полицейски отдел за борба с порока в Бронкс.

Жената си тананикаше някаква песничка на излизане от колата и когато тръгна към службата си.

Крек затвори вратата. Колата потегли.

Графинята погледна надолу. Пликът от „Очи и уши от Волтар“ лежеше на пода. Устройството, което представляваше част В, беше в него.

— Бум-бум — извика графинята. — Ти не взе ли черната ивичка?

— Ами не — чу се отговорът на Бум-бум от предната част на колата. — Нямам кой знае какво доверие на джунджурийки от магазин за играчки.

— И онази жена от отдела за борба с порока те последва?

— Да.

— Но какво може да си й казал?

Отговорът на Бум-бум беше приглушен.

— Нищо кой знае какво.

— Бум-бум, какъв номер си й направил?

— Аз ли, мис Джой?

Глава шеста

Винаги, когато ви споходи предателски оптимистичната мисъл, че нещата не могат да се влошат повече, бъдете нащрек!

На другата, сутрин спах до късно. Възстановявах се от огромното изразходване на адреналин, предизвикано от шока, че графиня Крек говори с мен на живо.

Разчитах, че ще мога да върна и видя екрана с помощта на записващите ленти. Но когато се вдигнах около един следобед, направих ужасно откритие: записващите ми ленти бяха свършили напълно.

Ако не стоях непрекъснато залепен за екрана, щях да пропусна изключително важни данни за залавянето на тази престъпница по средата на кръвожадните й дела.

Но ако това беше единственото, което ми бяха приготвили следобедът и вечерта, то нямаше да е толкова важно. Нещата обаче не стояха така и щяха да ги потвърдят събитията от онзи отвратителен ден.

Графиня Крек беше прекарала нощта в някакъв хотел за висшата класа. Нямаше как да открия името му, тъй като то не беше изписано върху нищо, към което тя поглеждаше.

Тя тъкмо привършваше с обяда в стаята си. Сребърните съдове върху белите покривки, както и вкусното им съдържание, бяха почти пренебрегвани. До нея лежеше разтворена огромна книга по право и графинята четеше по две страници на залък.

На вратата й се почука и след нейния отговор влезе Бум-Бум с шапка в ръка.

— Оставил съм колата при задния вход — каза той. — Добре е да тръгваме, че иначе ще закъснеем, мис Джой.

Последва шумолене и свистене на дрехи и графиня Крек тръгна с книгата и едно куфарче.

Сега имах шанс!

През задното стълбище тя излезе на някаква тясна уличка. Застанало един БЯЛ МИКРОБУС!

Бум-Бум отвори с плъзгане страничната врата. Графинята, влезе. Микробусът замина.

А-ха! Бял микробус! Превозно средство за търговски цели, без странични прозорци, префасониран в кола за свободното време!

Ако можех да направя така, че да го засекат, можех да посъветвам „Дингълинг, Чейс и Амбо“, те щяха да връчат съдебното разпореждане и заповедта за задържане, графиня Крек да отиде в „Белвю“ и раз, два — това щеше да бъде краят й! Защото знаех, че фирма като „Дингълинг“ няма да се предаде! Да вървят по дяволите клиентите, важно е делото!

Обадих се на отдела за моторни превозни средства. Казах им, че съм федерален агент и че искам пълна справка за един бял микробус.

— Модел? — попита служителят.

Не го знаех.

— Регистрационен номер?

Не го знаех.

— Е, „бибипка“ му, господин федерален агент, в Ню Йорк има десетки хиляди бели микробуси. Другия път ми дайте по-добра информация. — Той затвори.

Не се обезсърчих. Щях да продължа наблюдението си. Но междувременно беше добре да поговоря с „Дингълинг, Чейс и Амбо“. Позвъних.

— В съда са — каза едно момиче от офиса им.

— Трябва да се свържете с тях! — настоях аз.

— Съжалявам, приятел. Аз не работя тук. Аз съм просто клиентка, която съди един милионер за това, че не ми закопча правилно роклята, когато ме забеляза да плувам по голи бибипчи на две мили от Кони Айлънд преди три години. Пикантен случай. Искаш ли да се отбиеш и да станеш свидетел? Може да ми се наложи да почакам около два часа. Можем да обърнем по няколко чашки и да обсъдим детайлите.

Затворих.

Съд!

Сигурно е Върховният съд със съдията Хамър Туист!

Бързо се свързах със „справки“ и получих номера. После се обадих на някакъв оператор, който се обади на друг оператор и това продължи в подобен дух, докато обиколи едва ли не целия град. Много заплетено. След половинчасови опити някакъв чиновник от друг отдел каза, че, изглежда, съдията Туист е в съда.

Божичко, до никъде ли не можеше да се добере човек в тая правна система? Даже по телефона?

А-ха! Възможностите ми не се бяха изчерпали. Потърсих номера на охранителна фирма „Орлово око“.

— Вас, момчета, снощи ви изиграха — казах на шефа им.

— Как така? — върна се при мен дрезгав от пури глас.

— Злият демон си влезе съвсем спокойно и направи, каквото искаше, с бедните момичета, които бяха поверени на вас. Клиентките на „Дингълинг“.

— А, онези — възкликна той. — Хората ми там казаха, че са прекарали особено задоволителна вечер в апартамента.

— Сигурен съм, че е така — казах аз. — Но това няма нищо общо. Жената е все още на свобода.

— Така е — отвърна той. — А, освен това, ще получим десет бона, ако я гепим. За всяка информация, която може да доведе до задържането и предаването й в „Белвю“, ще бъдем много щедри с вас.

— Ще поддържам връзка — обещах аз.

Върнах се при екрана.

Изпаднах в ужас!

Получавах картина от съдебната зала! Графинята беше между зрителите! Не можех да кажа къде точно, защото всичко, което виждах, бяха глави и съдията на скамейката. Съдията Хамър Туист!

Грабнах отново телефона.

— Тя е в съдебната зала на съдията Туист! Точно в момента! ХВАНЕТЕ Я!

Той стовари слушалката, върху вилката.

Аха! Бяха се заели сериозно! Десетте хиляди долара премия си казваха думата!

Вниманието ми бе привлечено от онова, което ставаше в съдебната зала.

Долорес, Туутс и Мейзи бяха седнали на една маса пред съдийската скамейка. Дингълинг, Чейс и Амбо стояха вкупом пред съдията.

— Но това е много неправилно — каза съдията Хамър Туист. — Искате да кажете, че прекратявате делата? Ще разрушите цялата правна система! Препитанието на всеки, който е свързан със закона, зависи напълно от ПРИБАВЯНЕТО на дела към календара, а НЕ от снемането им! О, казвам ви, това е МНОГО неправилно! — изглеждаше много зъл, заплашително недоволен. — Могат да ви отнемат адвокатските права за подобно нещо! Трябва да го чуя от самите клиенти, за да повярвам! Разсилен, накарайте Туутс Суич да се закълне!

Туутс беше избутана на свидетелското място, след което се закле.

Тя каза:

— Да, вярно е, че искам всичките предишни дела срещу Уистър да бъдат прекратени. Никога не съм имала брак. Истинските факти в случая са, че аз бях просто една пътничка във влака. Той открадна дрехите и шапката ми за слънце, за да успее да избяга, но през цялото време, докато ме разсъбличаше, аз лежах хлипайки и молейки го да ме избибипа, а той отказа. Затова завеждам ново дело, че ме е зарязал, след като ме е съблякъл.

Съдията удари щастливо с чукчето си.

— Друго Дело. Така е по-добре. Оттеглете се, мис Суич. Сега искам да изслушам мис Мейзи Спред Уистър.

Разсилният я накара да се закълне и тя зае свидетелското място. Каза:

— Всички показания, които съм дала преди във връзка с отношенията ми с Уистър, са фалшиви. Оттеглям предишните си искове. — Тя вдигна високо възглавничката. — Носех това само за да изглеждам бременна, когато всъщност не съм, както виждате. Тя запретна полата си и показа на Туист много повече от само плоския си корем.

— Да приемем ли, че случаят е прекратен? — попита съдията Туист.

— Всъщност — каза Мейзи, — фактът, че той НЕ ме докосна и че аз НЕ съм бременна, е повод за новата ми жалба и дело. Завеждам класово съдебно дело за два милиарда долара от името на всички жени и съпруги от Канзас, които НЕ са били избибипани, нито пък са забременели от Уистър. Това е обида спрямо естествените им женски права, поставяща ги в непривилегирована позиция. Ние обявяваме, че сме били пренебрегнати от най-великия и прословут за всички времена престъпник, и изискваме наказателни действия и поправяне на неправдите.

— Това вече е нещо друго — каза съдията. — Оттеглете се. Сега ще изслушам Долорес Пубиано де Копула Уистър.

Разсилният я накара да се закълне. Мексиканската красавица зае мястото, кръстоса крака и вдигна полата си. Усмихна се на съдията. Започна на колежански аглийски:

— Макар да съм бедно бездомно дете от едно малко пуебло на юг от границата, аз се оттеглям, като свалям всичките си предишни дела срещу Уистър. Никога не съм била омъжена за него. Когато бягаше в Месико обаче, той спря до нашата хасиенда. По онова време бях просто едно дете, едва дванайсетгодишна. Стоях там под палещото пустинно слънце, с черна коса и млечнобяла кожа и се взирах с възторг в него, докато той летеше на една крачка разстояние пред нашите селяни. Конят му падна полумъртъв в краката ми. Аз му казах: „Кабалеро с коса като слънцето и очи като небето, вземи моето магаре като дар, за да можеш да отлетиш към свободата, преди да те е настигнала яростната атака на враговете ти“.

Тя се поколеба и погледна към Дингълинг. Онази особа кимна окуражително към листата, които тя държеше.

Тя погледна записките.

— О, да — продължи тя, като погледна отново съдията. — Това е най-добрата част. Макар че селяните покриваха цялата област с оръжеен огън, Уистър слезе от коня си, а сребърните му кончови блестяха на слънцето. — Тя отново погледна записките си, а след това вдигна очи.

Той каза:

— О, славна красавице, най-сетне си мое притежание.

Сграбчи ме и ме завлече в сянката на един кактус, вдигна полата ми и ме бибипа до полуда. После взе магарето ми и изчезна, а аз, въпреки че скочих на коня му да го последвам, не успях да го настигна.

Очите на съдията Туист блестяха. Той облиза устните си.

— Продължавайте — каза той.

Момичето погледна Дингълинг, който посочи насърчително бележките. Тя продължи да чете.

— И заради това завеждам дело срещу Уистър, че ми открадна магарето. Но това не е основното. Повдигам срещу него обвинение за изнасилване. Тогава бях само на дванайсет, беше преди много години, но тъй като бях малолетна, клаузата за ограниченията, не се прилага. Поради тази причина настоявам да бъде издадено съдебно решение срещу Уистър за престъпление за ИЗНАСИЛВАНЕ НА МАЛОЛЕТНА!

— Добре, добре — каза съдията Туист, като удари с чукчето си. — Знаех, че ще се доберем до нещо и в този случай.

Някакъв мъж в костюм от три части се приближи до съдийската скамейка и нетърпеливо му прошепна нещо.

Съдията удари с чукчето си.

— Прокурорът ми напомни, че може да добави статистически данни към обвинителните документи тук. Поради това моля тримата защитници на ищците да застанат пред скамейката.

Очевидно Дингълинг, Чейс и Амбо си бяха казали нещо със съдията преди заседанието, защото всичко бе подготвено. Те избутаха трите момичета пред съдията.

Той започна:

— Всяка една от вас е обвинена в лъжлива клетва, клевета, лъжесвидетелстване и т.н., и т.н. Какво ще отговорите на обвинението?

— Виновни — отговориха в хор Дингълинг, Чейс и Амбо вместо клиентките си.

— Признати за виновни по обвинението — заключи съдията. Той удари с чукчето си.

— С това вие трите сте осъдени на десет минути затвор за всеки пункт в обвинителния акт. Присъдите да се изпълнят едновременно. — Той погледна към прокурора, който кимна. Съдията удари с чукчето си.

— Сега — заяви съдията Хамър Туист, — съдът ще приеме, разбира се, тези нови граждански дела и се надява, че те ще текат дълго време по удобен начин. В това обвинение в престъпление, обаче, има известни затруднения. Изнасилването на малолетна е станало в Мексико. Настоявам обвинението да бъде подадено там и изпратено дотук по пощата. Ще минат минимум пет дни, преди съдът да издаде заповедта за задържане. Това задоволява ли ви, Дингълинг?

— Напълно — отговори последният.

— А обвинението?

— Напълно приемливо — каза прокурорът. — Помнете, че имаме уговорка да играем на първенството по класически голф в Маями вдругиден. А на следващия ден трябва да се върнем у дома, за да посетим хандикапа „Сърф и Слънце“ на състезателната писта „Акведукт“.

— Да, наистина. — Съдията се обърна към съда: — Изнасилването на малолетна е много сериозно престъпление наистина и води след себе си дълги присъди, включително и доживотен затвор. Но новоиздаденият закон, който изисква нарушителят да бъде и стерилизиран, също трябва да бъде взет под внимание, тъй като стерилизирането на възрастен от мъжки пол често води до смъртта му. Поради тези причини съдът няма да пренебрегне задълженията си и в рамките на пет дни ще издаде съдебна заповед срещу Уистър със сериозното обвинение в изнасилване на малолетна. Мисля, че можем без особен риск да отложим временно формалностите, свързани със съдебните заседатели на Върховния съд, тъй като в началото на деня разбрах, че случаят е приключен. Закривам съдебното заседание. — Той удари с чукчето си и се изправи. Цялата зала също стана. Съдията се оттегли височайшо в покоите си.

Между другите зрители графиня Крек си мърмореше нещо с потисната ярост.

— Ах, уличници такива! Безсрамници! Прибавили са от себе си към онова, което им наредих да кажат!

Десет минути по-късно тя преразказваше всичко на Бум-Бум, докато се движеха с белия микробус.

— Някой ги е подучил! — заключи тя. — Има някой зад цялата тая работа!

— Може би е онзи тъпанар с кривите зъби, който се прави на Джет — каза полуобърнат Бум-Бум през вратичката между шофьорското място и задната част, като се удари и отскочи от един камион. — Сигурно той им е направил нещо.

Графиня Крек каза:

— Бум-бум, мисля, че си прав. Но къде да го намерим?

— Въпрос на обикаляне — отвърна Бум-Бум. — Може да не съм много голям, но съм в състояние да подлудя някого. Оставете това на мен. Ще извадим все пак Джет чист от тази правна плетеница!

Глава седма

Обадих се на охранителната фирма „Орлово око“.

— Тръгнаха си — казах. — Как можахте да ги пропуснете?

— Не бяхме подготвени за това — отвърна дрезгавият от пури глас. — Последното място, на което ще търсите някой престъпник, е в съдебната зала, освен ако, разбира се, не става въпрос за съдиите. А и там се прониква доста трудно. Докато хората ми открият залата, съдебното заседание беше закрито. Но няма нищо. „Дингълинг, Чейс и Амбо“ подозират някаква измама в това дело. Казаха ми тази сутрин, че преди никога не са имали клиент, който внезапно оттегля иска си и че им се наложило здравата да напрегнат мозъците си, за да измислят как да направят така, че делата да продължат. Стигнали до тази нова интрига, изнасилване на малолетна, и това прави всички, който се опитват да се намесят, съучастници и т.н. Те качиха първоначалната сума на петдесет бона, ако успеем да закараме онази жена в „Белвю“.

— Това е страхотно — казах и сякаш поех нова глътка живот.

— Да, слушай. Вие, федералните агенти, май знаете доста по този случай. Имате ли снимка на набелязаната жена?

Охо! Имах една снимка на Крек! Копие на тази от паспорта й.

— Ще ви я изпратя веднага — казах.

Затворих. Свързах се с Рахт по радиостанцията и го накарах да дойде за снимката и да я достави, където трябва.

— Мисля, че сега вече го сгащихме оня кралски офицер — казах му аз. — Изнасилване на малолетна.

— Това факт ли е? — попита Рахт, подръпвайки мустака си.

— Ти поставяш под съмнение фактите, изложен от един съд? — попитах невярващ.

— На някое от тия Земни съдилища? — рече Рахт?

— Да.

— Изнасилването на малолетна е МНОГО сериозно — намесих се аз. — Стерилизират мъжа, а операцията понякога означава смърт за него. А пък онова, което остане от него, изпращат на доживотен затвор Пада му се на такъв бибипец!

— Защо? — попита Рахт.

— Бибипски глупак такъв! — креснах му аз. — Той изпълнява заповедите на Великия съвет. Той не е Апарата. От Флотата е! Може да заповяда да убият просто така! А ти по-добре внимавай, Рахт. Една погрешна стъпка и ще те изпаря!

— Добре Де, изнасилил ли е, малолетна или не? — попита Рахт. — Не изглежда такъв човек. От цялото шпиониране, което съм му хвърлил, изглежда като човек намясто. Не беше негова вината, че ни победиха при Грейшъс Палмс. Вината беше твоя, че не планира добре нещата.

— Тия при Грейшъс Палмс бяха уличници? — изкрещях му на идиота.

— Уличници, муличници — каза Рахт. — Той е човек от Флота. Какво друго можеше да очакваш? Мога само да ти кажа, че нито една от тях не беше малолетна! Можехме да го докажем със снимките. Както и със счупените места!

— Той е направо луд по малолетни! — изкрещях аз. — Сега, бибипка ти, занеси тази снимка на охранител на фирма „Орлово око“.

Рахт я взе. Погледна я.

— Охо — възкликна той. — Това е неговото момиче. Веднъж я зърнах за малко. Тая снимка скрива достойнствата й. Това е най-красивата жена, на която някога е попадал погледът ми. Няма много жени на планетата Модон, които биха могли да се мерят с нея на външен вид. Единствената, която съм виждал и която може да се сравни с това момиче, е Хайти Хелър. Бедният Търб имаше някакви нейни плакати. Разглеждах нещата му оня ден и ги намерих. Тази жена тук има същите очи. Изглежда като аристократка от Манко, а те са най-известните красавици…

— Да ти го бибипам, Рахт! — изревах. — Млъкни! Занеси снимката на „Орлово око“ НЕЗАБАВНО.

Той я сложи в куфарчето, което носеше. Когато стигна до вратата, се обърна. Каза:

— Никога не можеш да ме убедиш, че един Кралски офицер с толкова красиво момиче може въобще да се приближи до някоя малолетна, а още по-малко да я изнасили!

Излезе бързо, точно преди столът да се разбие във вратата. Каква измет! Беше добро хрумване да го подложа на железния ужас на дисциплината на Апарата. Как се осмеляваше да се усъмни, че Хелър е изнасилил малолетна! Аз казах, че е така и това би трябвало да е достатъчно.

Бях доста раздразнен.

Ритнах екрана на Хелър. Много лошо, че на него нямаше превключвател, за да предизвикам шок у Хелър. Това беше пропуск. Трябваше да го държа под контрол така, както Ломбар беше поставил под контрол антиманкосите. Все още носех контролиращата значка, макар че те бяха вече много далеч.

От удара екранът се беше обърнал към мен.

Хелър седеше в салона и играеше на покер с капитан Битс, шефа по спорта и някакъв приятел.

— Не знаех, че в колодата трябва да има пет аса каза Хелър. — Аз имах три и ти две.

— Специална колода — отвърна капитан Битс. Но както добре можеш да видиш, у мен са всички спатии и това ми осигурява този залог. Флошът винаги бие фула. — Той придърпа залозите с лопатката.

— Много мило от ваша страна, че ми позволяват да играя на кредит — каза Хелър. — Колко ви дължа вече?

— Точно 10 033 — отвърна капитан Битс.

— Мисля, че трябва да направим една обиколи на палубата — обърна се Хелър към шефа по спорт — докато все още имам обувки на краката си. — Той стана, а шефът по спорта го последва. — Ще изиграем една игра довечера, когато се чувствам по-малко объркан.

Извърнах погледа си. Радвах се, че е объркан, и насилвачът му с изнасилван. Щеше да бъде доста и объркан, когато се доберем до него.

О, какъв красив спектакъл щеше да се разигра, когато го видя изправен пред съда, за да го обвинят изнасилване на малолетна!

В антрето се чуваше глъчка. Това доста ме изненада. Момичетата се бяха върнали от работа. Толкова късно ли беше станало?

Влязоха, като се разсъбличаха и дърдореха едновременно с голяма скорост. Изглежда бяха доста разстроени.

Говореха за психиатрите по принцип и използваха доста неподхождащи за една дама четирибуквени думи. Разбрах, че са много разстроени от демонстрацията на аборт на живо. После подхванаха темата психиатричния контрол на раждаемостта и четирибуквените думи станаха два пъти повече.

— Трябва да се борим с нокти и зъби — каза Адора Бей по баща Пинч. — Така че трябва добре да планираме кампанията.

Вероятно съм изглеждал много озадачен на вратата към стаята си, облечен в хавлията си за баня, защото Адора ме погледна с лъскав поглед. Това не беше добър знак. Тя посочи един стол.

— Седни, съпруже — заповяда ми тя.

Подчиних се.

— Никакво нежно разчупване на ледовете — обърна се тя към мен. — Всичко сме планирали. Другата седмица започваме да обръщаме резбата на хомосексуалистите.

— Мъжете? — възкликнах аз.

— Точно така — отвърна тя строго. — Ако не оправим и другата половина, доникъде няма да стигнем. Тия бибипци са обучени от психиатрите на фелацио и содомия. Те са просто една сбирщина задници! И това е мястото, където ще се намесиш ти.

— Задръж така! — казах аз. — Не искам да имам никакво вземане-даване с хомосексуалисти! Те ме отвращават напълно. На практика се разболявам само като си помисля за това.

— О, я стига. Всичко, което трябва да направиш, е да го комбинираш с анти лесбийската кампания: просто да позволиш на хомосексуалистите да стоят отстрани и да гледат колко е хубаво.

— В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! — извиках аз. — Могат да се увлекат, да ме сграбчат и да ме изнасилят в бибипника. Не, мадам Пинч Бей. Отговорът ми е НЕ! Той е окончателен. Не ме слагай в сметките. Това е краят. Няма нужда от приказки. Вземи пистолет. Застреляй ме. Разобличи ме в двуженство. Но с хомосексуалисти можеш веднага да отлетиш към ада.

Тя ме погледна по изключително смъртоносен начин, с присвити очи. Никога не можеше да понесе, когато някой не се съгласява с нея.

— Сетих се, че може да се стигне до тук. Чувала съм и преди какво е мнението ти по този въпрос. Така че взех предпазни мерки. Искам да ти покажа нещо. — Тя щракна с пръсти. — Големият плик, Кенди.

Кенди й го подаде. Отваряйки го, Адора каза:

— Дойдоха току-що от една частна лаборатория. — Тя ги вдигна високо.

Бяха 10 x 12 инчови увеличени цветни снимки.

— Тези — каза Адора — са снимките, които Тийни е, направила на теб с Майк и на теб с Милдред. Красив цвят. Изглеждат като на живо, нали? Плътта е точно, толкова естествена!

— Те какво общо имат с цялата работа, попитах подозрително аз. — Говорехме за хомосексуалисти, а това без съмнение са жени! На никого не може да убегне нито това, нито какво става на тях. Та какво доказват те?

— Нищо особено. Само това, че си развратник.

След което на лицето й се появи много радостно и щастливо изражение, но и много фалшиво. — Но я погледни тези!

АЗ И ТИЙНИ!

На първата тя наистина ме беше дърпала да стана на крака, но от начина, по който робата й летеше назад, изглеждаше така, сякаш я нападам!

— Сега погледни номер две! — злорадстваше Адора.

Бях се опитвал да отбия ръцете й, но изглеждаше така, сякаш я сграбчвам!

— Чакай малко! — извиках аз. — Тези снимки са измамни!

— Така ли? — възкликна злобничко Адора. — Добре, да видим тогава номер три!

С израз на ужас, Тийни сякаш отбиваше сексуална атака. Всъщност се бях опитал да я махна от себе си!

— Харесва ли ти тази, а? — попита Адора, като се взираше в стъписаното ми лице. — Мисля, че номер четири наистина ще ти хареса. Толкова е реалистична.

Вгледах се. С глас, стигащ до фалцет, казах:

— Ама тя сама падна на колене! Не я блъснах аз! Е опитвах се да я накарам да стане!

— Много пикантно порно — захили се Кенди, надниквайки през рамото ми.

— О, но още не сме стигнали до най-същественото — каза Адора. — Само погледни номер пет!

На нея Тийни се беше облегнала на леглото! На лицето й беше изписан страх. И това не беше всичко, за което снимката намекваше.

— Хей! — извиках. — Аз само се опитвах да я дисциплинирам.

— Снимката не показва нищо подобно! — усмихна се злобно Адора. — Но я виж номер шест!

На нея тя се беше навела над леглото. Аз я тегля за плитката, а тя се опира в мен.

— Сега се опитай да кажеш на някого — рече Адора, — че не се занимаваш със содомия.

— Почакай! — извиках аз. — Този фотоапарат лъже.

— Фотоапаратите никога не лъжат — каза Адора. — Целият свят вярва на снимки.

— Плъхове! — извиках аз. — Вие видяхте всичко. Знаете много добре, че нищо такова не се случи! Всичко, което ставаше, беше един опит от моя страда да я накарам да се държи прилично!

Адора се усмихна смъртоносно.

— Ами, от тези снимки е много ясно какво правиш, малкия. Всеки, който ги погледне, ще ги приеме като абсолютно доказателство за онова, което си правел. Ето заради това ФБР винаги използва снимки. Обществеността и съдът винаги са вярвали, че фотоапаратите казват истината. Така че просто ги погледни отново. — И тя ги разтвори пред мен. — Тук има директно, съдебно валидно доказателство от ФБР тип за сексуално нападение, фелацио, содомия и, като цяло, ИЗНАСИЛВАНЕ НА МАЛОЛЕТНА!

Шокът се стовари върху ми като ударна вълна. Угаснах като духната свещ.

Адора ме шляпна, за да ме свести. Като от огромно разстояние гласът й продължаваше да ме удря като чук.

— Негативите са на сигурно място. Според новия — закон ще бъдеш стерилизиран и вероятно ще умреш под ножа, но даже и да оживееш, те очакват години и години в затвора, където ще те изнасилват всеки ден, както правят затворниците във всеки федерален затвор. Няма ни най-малка възможност да се отървеш от присъда по обвинението „изнасилване на малолетна“.

Мозъкът ми се гърчеше. Това трябваше да се случва на Хелър. НЕ трябваше да се случва на мен! Как беше успяла Съдбата да скрои това ужасно тържествуване на несправедливостта?

Стаята като че ли поспря да се върти. После ме обзе нов ужас. Заекнах:

— Не… сте ме предали на властите, нали?

— Не, не още. Но като имам представа как работи тъпият ти мозък, взех някои предварителни мерки. Отвори си очите и прочети това. — Тя бутна нещо пред лицето ми. Някакъв правен документ:

Седях и треперех, омаломощен от ужасния документ. Най-естественият изход по всички учебници на Апарата беше блокиран!

БЕШЕ ТВЪРДЕ КЪСНО ДА УБИВАМ ТИЙНИ! Бях пропуснал последния си шанс!

— Обърни внимание, ако обичаш — каза Адора, — че предавам документа в ръцете ти и че разпореждането ти е връчено по всички правила, факт, който ще бъде внимателно отразен в съда. Това поставя ефикасен край и на най-малката възможност, която имаш в този случай, Ти ЩЕ съдействаш за дехомосексуализирането на хомосексуалистите. Започваме програмата другата седмица. И ти или ще поемеш ролята си, или ще отидеш в някой федерален затвор и ще бъдеш ежедневно изнасилван от съкилийниците си. Така че след седем дни започваме и без никакво ако, а или но. Сега отиваш да вземеш душ и да се приготвиш за тазвечерните момичета. Изглежда си мокър до кости от пот и долавям една особена миризма около теб.

Особената миризма беше суровата, щипеща воня на ужаса.

В онзи момент разбрах, колкото и да симулирах, че ще трябва да избягам. А разполагах само с една седмица.

КАКВО щях да направя през тази седмица? Беше необходим МАКСИМАЛЕН УДАР!