Повелителката на Авалон

Една жена-дете с моето лице властва сега над Авалон. Само преди миг на нейното място бе все още майка й — а след още миг ще бъде може би друга; може би дъщерята на Игрейн, която толкова ми напомня на моята дъщеря, Сианна. Много Велики жрици дойдоха и си отидоха на свой ред, откак Повелителката Кайлеан напусна този свят и дъщеря ми бе посветена за Повелителка на нейно място. Някои от тях наследиха тази титла с правото на кръвта, други се възцариха благодарение на древния дух на повелителките, който се прераждаше в тях.

Жрица или Кралица, Крал или Маг — отново и отново те идват на тази земя. Хората си мислят, че единствено кръвта е от значение, и мечтаят да основат династии… А аз — аз наблюдавам израстването на духа, надмогнал ограниченията на плътта. Това е разликата между тях и мен — от поколение на поколение, от век на век те израстват и се променят духом, докато аз оставам винаги същата.

Нещо подобно става и на Свещения остров. Жреците на новата вяра, която отрича многобожието, утвърждават силата й в Британия — а Авалон на жриците се изплъзва все по-далеч от човешкото познание. Но ние от света на феите вече знаем, че двата свята никога няма да бъдат напълно разделени. Земните духове успяват да надхвърлят преградите на времето и пространството, за да се срещнат с Висшето начало, което е едно — зад всички техни богове.

Идва нова епоха и в нея Авалон ще се струва на хората толкова далечен, колкото и селенията на феите. Момичето, което сега владее силата на Тор, иска да я използва, за да промени волята на съдбата; същото ще се опита да стори и тази, която ще дойде след нея. Няма да успеят — и дори Защитникът, когато дойде на белия свят, ще удържи мира в Британия само за кратко време. Друго не би могло и да бъде — щом техните животи са само мигове в живота на света.

Но мечтите им ще ги надживеят — защото мечтите са безсмъртни, също като мен. И дори светът да се промени напълно, също както външните събития имат своето отражение тук, при нас, така винаги ще има места, където мъничко светлина от нашия свят ще се процежда в света на човеците. И тази светлина никога няма да бъде загубена за човечеството, докато хората продължават да търсят покой и утеха на тази свещена земя, наречена Авалон.