Повелителката на Авалон

От мига, когато над нас се спуснаха вълшебните мъгли, времето в Авалон затече по различен начин, не като във външния свят. Годините продължаваха своя кръговрат — от Белтейн до Самхаин и от Самхаин до Белтейн, но от тогава до ден днешен крак на непосветен не е осквернил свещената земя на Тор. Погледна ли назад, струва ми се, че всичко разказано дотук се е случило неотдавна. Но не е така, защото дъщерята, която Сианна роди, сега е вече зряла жена, жрица и служи на Богинята. Самата Сианна е пълновластна Повелителка на Авалон, макар че все още не носи официално тази титла.

А аз старея и мислите ми все повече се насочват навътре, в душата ми, към спомените. Момичетата, които ми прислужват, тактично премълчават, когато нарека някоя с името на майка й. Не страдам, но миналото ми се струва много по-близко от настоящето. Казват, че на Върховните жрици е дадено да знаят кога е настъпил часът им, а на мен ми се струва, че няма да остана още дълго в това тяло.

От време на време пристигат нови момичета, за да се обучават за жрици. Довеждат ги хора от племената, които знаят заклинанието. Случва се и посветени жрици, когато излязат във външния свят, да ги доведат тук на връщане. Някои остават само година-две, други преминават през всички етапи на обучението и полагат обет. Но тук промените са незабележими в сравнение с това, което се случва във външния свят. Три години след смъртта на Гауен самият император Адриан пристигна в Британия и нареди на войските си да градят нова стена далеч на север. Чудя се дали тази стена действително ще задържи завинаги дивите северняци отвъд?

Надали. Стените са силни единствено, ако са силни и хората, които ги отбраняват.

Разбира се, същото важи и за Авалон.

Денем си спомням миналите дни, но снощи сънувах как ръководя ритуала по пълнолуние на Тор. Вгледах се в сребърното блюдо, пълно с вода от Свещения извор, и видях в него неща, които още не са се случили. Видях как друг император, на име Антонин, потегля на поход още по на север от Адриановата стена, за да построи нова — чак при Алба. Видях обаче, че римляните няма да удържат тази нова стена, че само няколко години по-късно ще разрушат укрепленията си и ще се върнат обратно. Видях как мирните времена се сменят с войни. Нов съюз на северните племена ще разруши стената, а друг император, на име Север, ще дойде в Британия, за да потуши бунта, но ще остави костите си в Еборакум.

Видях как минават почти двеста години и през цялото време мъглите щяха да закрилят Авалон. В Южна Британия брити и римляни щяха да се слеят в един народ. Нов император, Диоклециан, щеше да се издигне в Рим, и щеше да се опита да излекува империята от бича на гражданските войни.

Виждах и моите жрици, как поколение след поколение служат на Великата Богиня тук, на Тор, или напускат Авалон, за да изпълнят своята мисия, как стават съпруги на крале, но съхраняват по малко от древната мъдрост, за да помогнат на своя народ. Нерядко виждах лице на млад мъж, което напомняше на Гауен, не една млада жрица щеше да наследи сияйната красота на Ейлан, а понякога се раждаха и дребнички, тъмнокоси момичета, които досущ приличаха на старата ми познайница, Кралицата на феите.

Себе си не видях преродена на Авалон. Съгласно друидското учение, има хора, които достигат такава святост, че когато смъртта ги освободи от земната обвивка, завинаги напускат земните сфери. Не ми се вярва аз да съм една от тези сияйни души. Надявам се Богинята да бъде милостива към мен и да позволи на духа ми да бди над моите деца до мига, когато стане необходимо отново да сляза сред хората.

Може би когато отново се върна на земята, с мен ще се върнат и Гауен, и Сианна. Чудя се, дали ще се познаем в друг живот? Може би не, но вярвам, че в следващия живот отново ще ни събере споменът за обичта, която ни е свързвала преди. Може би в този друг живот Сианна ще е учителката, а аз — ученичката. Но що се отнася до Гауен, той винаги е кралят — кралят, който е бил и ще бъде.