Повелителката на Авалон

В света на простосмъртните потоците на силата сменят посоката си… За мен човешките години са само мигове, но все пак се случва в хода на тяхното време да проблесне нещо, което да привлече вниманието ми.

Простосмъртните твърдят, че в света на феите нищо не се променя. Но това не е така. Има места, където световете са тъй близо един до друг като диплите на завивка. Един от тези мостове между световете е мястото, наречено от човеците Авалон. Когато прамайките на човешкия род за първи път се озовали на това място, моят народ, които никога не е имал смъртна обвивка, създал за себе си телесни форми по техен образ и подобие. Новодошлите си построили наколни жилища в езерните плитчини и ловували из тресавищата, а ние сме споделяли техните разходки и развлечения, защото това е било зората на човечеството.

Времето минавало. Маговете на древното познание прекосили голямото море, за да не споделят гибелта на Атлантида — техния свещен остров. Съумели да отбележат с гигантски камъни линиите на силата, които опасват земята. Те успели да съхранят Свещения извор и да съберат водите му в каменно корито, тяхно дело е и пътят, който се вие спираловидно нагоре по Тор — дело на древните мъдреци, които открили в земните очертания символа на своята философия.

Те били достигнали върховете на магическото познание и знаели заклинанията, с чиято помощ смъртен може да премине от един свят в друг. Но и техният земен живот имал край, с времето хората от тяхната раса оредели. Но ние сме продължили да съществуваме.

А след тях дошли други — светлокоси, безгрижни като деца, с бляскавите си мечове. Но ние не можем да понасяме докосването на хладната стомана, и от това време нататък страната на феите започнала да се откъсва от света на човеците. Все пак древните мъдреци съумели да предадат познанията си на смъртните — затова и техните учени люде, друидите, били привлечени от силата на Свещения остров. Когато римските легиони прегазили техните земи, оковали ги в каменни пътища и прекарали под нож всеки, който им се противопоставял, островът станал убежище за друидите.

В моите представи тези неща са се случили едва преди миг. Помня ясно как приех в постелята си онзи златокос воин, който се бе заблудил и се озова в кралството ми. Той залиня и аз го освободих да се върне отново сред хората — но преди това ме дари с дете. Дъщеря ни е красива и златокоса като него, и изгаря от любопитство да научи всичко за човешкия си произход.

А сега потоците на силата сменят посоката си, и в света на човеците една жрица иска да прекоси моста към Тор. Вчера почувствах силата й — вчера, когато я срещнах на онзи далечен бряг. Как е станало тъй, че днес ми се струва толкова остаряла? Но днес тя води със себе си едно момче, чийто дух съм срещала и преди.

Потоците на предопределението се пресичат в техните съдби. Тази жена, момчето и моята дъщеря са съдбовно свързани — така е предначертано от древни времена. За зло или добро? Знам, че наближава мигът, в който е писано тъкмо аз да ги обвържа телом и духом с това място, което те наричат Авалон.