Портата на Птолемей (Джонатан Страуд) читать бесплатно онлайн полную версию книги (ч. notes)

1

Това беше една от особеностите на тяхната секта: действаха само при пълнолуние. Така задачите им бяха по-трудни, а предизвикателството — по-голямо. И никога не се бяха проваляли. Освен това носеха само черно, отбягваха месото, виното, жените и музиката от духови инструменти. Любопитно е, че не ядяха сирене с изключение на направеното от млякото на козите, отгледани в далечната им пуста планина. Преди всяка задача постеха в продължение на ден, медитираха като се взираха в земята без да мигат, а после ядяха питки от хашиш и кимион без вода, докато вратовете им започнеха да светят в жълто. Цяло чудо бе, че изобщо бяха успели да убият някого.

2

Те бяха изключително ужасни и извити, заострени като орлови нокти. Убийците се грижеха добре за краката си, заради значението им за тяхната работа. Миеха ги често, търкаха ги с пемза и ги мариноваха в сусамово масло, докато кожата им станеше мека като пухен юрган.

3

Днешна Марсилия. Основана през 600 г. пр.Хр. — Бел.прев.

4

Регион на южния бряг на Арабско море, в република Йемен. — Бел.прев.

5

Членовете на сектата избягваха парфюмите от практичност и предпочитаха да слагат миризми, подходящи за условията на всяка задача: на цветен прашец в градините, на тамян в храмовете, на фин пясък в пустините, на тор и боклуци в градовете. Бяха всеотдайни момчета.

6

Древен град-държава в Северна Африка, близо до днешен Тунис. Основан в средата на IX в. пр.Хр. от финикийците. Разрушен през 146 г. пр.Хр. в последната от Пуническите войни. — Бел.прев.

7

Древна държава в Азия на юг от Кавказ, граничеща с Черно море. Земята на Златното руно и Медея от гръцката легенда. — Бел.прев.

8

Няма да кажа откъде я извади. Само ще спомена, че ножът имаше и хигиенна функция, освен че беше доста остър.

9

Отшелникът от Планината тренираше последователите си на многобройни методи за безпогрешно убиване. Те умееха да използват гароти, мечове, ножове, палки, въжета, отрови, дискове, ласо, топки и стрели по неповторим начин, а бяха и доста умели в урочасването. Обучаваха ги и да убиват с върха на пръстите на ръцете и краката, а тайното ощипване беше специалитет. За напредналите ученици имаше черва и тении. А най-доброто от всичко беше, че се освобождаваха от вина: всяко убийство се оправдаваше и опрощаваше от силното религиозно незачитане на свещеността на чуждия живот.

10

Град в Южна Турция, основан през година 300 пр.Хр. Столица на Селевкидското царство до 64 г. пр.Хр., когато е завладян от римляните. — Бел.прев.

11

Древногръцко царство на брега на Мала Азия. По-късно станало римска провинция. — Бел.прев.

12

И не възнамеряваха това да им се случи тъкмо сега. Отшелникът беше известен с отвратителното си отношение към онези, които се проваляха. В института имаше стена, облицована с кожите им — един оригинален декор, който освен че разпалваше ентусиазма на учениците му и много успешно пазеше от теченията.

13

Веднъж, в една безлунна нощ през петнадесетата година от строежа на Голямата пирамида на Хуфу, една малка част от нея се срина върху ми. Аз охранявах зоната, където работеше моята група, когато няколко каменни блока паднаха от върха, приковавайки болезнено един от крайниците ми. Никога не се разбра как точно стана това, но подозренията бяха насочени към старото ми другарче Факарл, който работеше с една конкурентна група на противоположната страна. Не се оплаках официално, но изчаках своето време, докато се оправя. По-късно, когато Факарл се връщаше през Западната пустиня с товар нубийско злато, аз предизвиках лека пясъчна буря, в която той изгуби златото и си навлече гнева на фараона. Отне му две години да пресее дюните и да намери всички златни предмети.

14

Очевидното разрешение би било да си променя формата — да се превърна в призрак или кълбо дим и просто да отлетя. Но имаше два проблема. Първо: напоследък ми беше трудно да си променям формата, много трудно, дори и в най-добрите дни. Второ: значителният натиск щеше да размаже духовната ми субстанция в момента, в който я размекнех, за да направя промяната.

15

Всъщност по-истинската. В основата си всички си приличаме по безформеност, но всеки дух си има „вид“, който му подхожда и който използва, за да се представи на Земята. Духовната ни същност приема тези лични форми на по-високите нива, докато на по-ниските се представяме с маскировка, която е подходяща за дадената ситуация. Вижте, сигурен съм, че съм ви казвал всичко това и преди.

16

Първо щях да му ударя едно коляно, после щях да му бръкна с крило в окото и едновременно с това за по-сигурно щях да го ритна по кокалчето. Така е много по-качествено. Техниките на тези млади джинове са толкова неефикасни, че чак ме боли сърцето.

17

Блуждаещо Пламъче: малки духчета, които се стараят да са в крак с времето. Видими като блещукащи пламъчета на първо ниво (въпреки че на останалите се виждаха повече като подскачаща сепия), навремето те са били използвани от магьосниците да примамват нарушителите по запуснати пътища в ями и тресавища. Градовете промениха всичко това; сега градските Пламъчета са принудени да се спотайват над открити шахти, но с доста по-малък ефект.

18

Също известен като Тула, древната столица на толтеките в Мексико. — Бел.прев.

19

Статуя, поддържаща надвиснал фронтон. — Бел.прев.

20

Когато са принудени да направят магията за Постоянния затвор, магьосниците обикновено натикват духа в първия предмет, който забележат наблизо. Веднъж нагрубих господаря си малко по-находчиво по време на следобедния му чай и преди да се усетя бях затворен в наполовина пълен буркан с ягодово сладко. Щях да си остана там вероятно за цяла вечност, ако чиракът му не го беше отворил по погрешка на вечеря още същия ден. При все това, истинското ми аз гъмжеше от малки, лепкави семенца доста дълго след това.

21

Афритът Хонориус беше пример за това: той полудя след стогодишен затвор в един скелет. Доста жалка гледка. Иска ми се да мисля, че с моята очарователна личност бих могъл да се забавлявам сам малко по-дълго от него.

22

Интересен е фактът, че въпреки яростта от призоваването ни в този свят, духовете като мен извличат ретроспективно удовлетворение от подвизите си. В началото, разбира се, правим всичко възможно да ги избегнем, но след това ние често демонстрираме една отегчителна гордост от най-умните, най-смелите и най-късметлийските събития в автобиографията ни. Философите биха спекулирали, че това е така, защото в този свят ние сме основно определени от преживяванията си, докато на Другото място не сме толкова ясно обособени. И така онези с дълги и бляскави кариери (например аз) имаме склонността да гледаме пренебрежително на онези (например Аскобол), чиито имена са били изнамерени по-късно и не са натрупали толкова много прекрасни постижения. В случая с Аскобол аз не го харесвах и заради глупавия фалцет на гласа му, който никак не подхожда на висок два метра и половина циклоп.

23

Вероятно древногерманска по произход, тя включваше заковаването на нечии вътрешности към дъбово дърво.

24

Все пак бяхме роби заедно; и двамата бяхме страдали дълго в ръцете на Мандрейк. Малко съпричастност, мисля, не би била неудачна. Но продължителното пленничество на дяволчето го беше вкиснало, което се е случвало и на далеч по-добри духове от него през годините.

25

Ако не ме лъже паметта те включваха: случката с африта, плика и съпругата на посланика, аферата със забележително тежкия сандък и обърканият епизод с анархиста и стридата. При всички тези случаи Мандрейк едва не загуби живота си. Както ви казах, нито една от тях не представлява интерес.

26

За онези от нас, които сме в крак с човешката история, причината за последната война бе ужасно позната в продължение на години американците бяха отказвали да плашат данъците, искани им от Лондон. Британците бързо използваха най-старата причина в света и изпратиха армия да натупа колонистите. След лесните първоначални победи нещата останаха в застой. Бунтовниците се оттеглиха в гъстите гори и изпращаха джинове да устройват засади на напредващата войска. Бяха убити няколко видни британски магьосници; Шести и Седми флот бяха отзовани от Китайско море, за да подсилят кампанията, но боевете все пак се проточваха. Изминаха месеци, силите на Империята се топяха в американската пустош, а последиците отекваха по цялото земно кълбо.

27

Този шанс му се удаде благодарение на войната. Бунтуващите се партизански отряди създаваха проблеми на британската армия. След година на изтощителни битки външният министър, някой си господин Фрай, тайно посети колониите с намерение да уреди примирие. Осем магьосника го наблюдаваха, докато пътуваше. Купища хорли охраняваха всяка негова стъпка. Министърът бе неуязвим. Или поне така си мислеха. Още през първата му нощ във Филаделфия той бе коварно заклан от дяволче, скрито в пая му за вечеря. Сред всеобщото възмущение министър-председателят преразпредели министрите си и Мандрейк се присъедини към Съвета.

28

Знам, че малко прекалявам с термина. Сега, когато наближаваше двадесет години, той можеше и да мине за мъж. Когато го погледнеше човек в гръб. Отдалече. В много тъмна нощ.

29

Следвайки римската традиция, магьосниците гледаха да държат хората покорни с редовни празници, на които във всички големи паркове се организираха безплатни шоута. Показваха се много екзотични зверове от всички краища на Империята, както и нисши дяволчета и духове, за които се твърдеше, че са „заловени“ във войната. Пленниците маршируваха по улиците или пък ги затваряха в специални стъклени глобуси в различни павилиони в парка Сейнт Джеймс, за да може простолюдието да се гаври с тях.

30

Ястие приготвяно с люти чушки, боб и месо. — Бел.прев.

31

Вид птица. — Бел.прев.

32

Само забележете колко бях сдържан. Нивото ми на водене на разговор в онези дни беше доста високо, заради общуването ми с Птолемей. Нещо в него те правеше несклонен да си прекалено вулгарен, сквернословен или нагъл и дори ме караше да се огранича в употребата на египетски жаргон от устието на Нил. Не че той го забраняваше, по-скоро накрая се чувствах леко виновен сякаш съм изменил на себе си. Грубите ругатни също не бяха приемливи. Изненадващо е, че изобщо ми беше останало какво да говоря.

33

Явни лъжи. Особено последното.

34

Хатор: божествената майка и закрилница на новородените. Джиновете в нейния храм носели женски маскировки с глави на добитък.

35

Той също се казваше Птолемей. Всички крале на Египет се казваха така в продължение на повече от 200 години чак до Клеопатра, която слага край на традицията. Оригиналността не беше от силните черти на семейството. Вероятно затова беше лесно да се разбере защо моят Птолемей се отнасяше към имената толкова пренебрежително. Те не означаваха почти нищо. Той ми каза неговото още първия път, когато попитах.

36

Номадски арабски племена, живеещи в пустинята. — Бел.прев.

37

Тези черти идваха от страна на майка му, предполагам. Тя бе местно момиче, някъде от горното течение на реката, една наложница в кралската спалня. Никога не я видях. Тя и баща му умрели от чума преди аз да се появя.

38

Град на р. Нил в Южен Египет. — Бел.прев.

39

Поради слабостта ми, не можах да го хвърля оттатък тротоара. Ама жестът беше наистина дивашки.

40

Като част от опита си да усмири обикновените хора, Мандрейк бе започнал да разпространява серия булевардни памфлети, които разказваха героични истории за британските войници, биещи се в американската пустош. Обикновено заглавието беше Истински военни истории. Бяха онагледени с лоши илюстрации и претендираха, че са истински разкази за последните събития. Не е необходимо да споменавам, че американските магьосници бяха диви и жестоки и използваха най-черната магия и най-отвратителните демони. И обратното, ъгловатите британци винаги държаха на добрите маниери и честната игра и неизменно се измъкваха от затрудненията като импровизираха с подръчно направени оръжия от колове на огради, консервени кутии и парчета от връв. Войната се изобразяваше и като необходима, и като добродетелна. Беше си старата като света история — виждал съм дяволчета да гравират подобни изявления на официалните плочи по делтата на Нил, в подкрепа на войните на фараоните. Хората и тогава, и сега, не им обръщаха никакво внимание.

41

Доста добре го знаеше. Рожденото му име висеше над главата му като изваден меч.

42

Прокопий Кесарийски (500–565 г.) — византийски историк. — Бел.прев.

43

Град на източния бряг на р. Нил. Столица на Древен Египет. — Бел.прев.

44

Куш — древно кралство на южната граница на Египет. — Бел.прев.

45

Веднъж, когато работех за алгонкинските шамани, един вражески африт дойде през нощта и отвлече детето на един от вождовете. Когато това се разбра, афритът беше вече много далеч. Беше се маскирал като женски бизон, а около детето бе направил магия, така че да изглежда като мучащо бизонче. Но афритите имат огнени копита: следвах опърлените стъпки в тревата в продължение на сто мили и убих похитителя със сребърно копие. Детето бе върнато живо, само малко позеленяло от яденето на толкова много трева.

46

Обикновено не е доброволно. Получава се например, когато ги уцелиш с Детонация.

47

Атлас: марид с необикновена сила и мускулно оформление, работил при гръцкия магьосник Фидий при строежа на Партенона около 440 г. пр.Хр. Атлас кръшкаше от работа и претупа основите. Когато се появиха пукнатини, Фидий затвори Атлас под земята и го закле да поддържа сградата безкрайно. Доколкото знам, може все още да е там.

48

А това, което я правеше още по-неприятна, беше, че стана с копие на Истински военни истории. Вестникът на Мандрейк! Към списъка ми с безкрайните му престъпления се добавяше още едно посегателство.

49

Тук прибавете подвиг по ваш избор от следния подбран списък: (а) е победил утукута с една ръка в битката при Кадеш, (б) е изрязал стените на Урук направо от земята, (в) е унищожил последователно трима господари чрез Херметическия капан, (г) е говорил със Соломон или (д) други.

50

Не че можех да направя каквото и да е в настоящото си положение. Поне не сам. Някои джинове, сред които и Факарл, дълго подкрепяха едно всеобщо въстание срещу магьосниците. Винаги бях отхвърлял това като пълна помия, като нещо непостижимо, но ако точно в този момент при мен беше дошъл Факарл с някой тъпашки план, щях да се присъединя моментално с глупави, радостни възклицания.

51

Импулсът беше под формата на малка, зеленикавосиня сфера с големината на топче, видима само на седмо ниво. Щеше бързо да обиколи мястото и да се върне при изпращача. При завръщането си видът й показваше нивото на откритата магия: зеленикавосиньото означаваше, че всичко е чисто; жълтото показваше съвсем малко магия; оранжевото предполагаше силни заклинания, а червеното и индиговото ми служеха за оправдание да се насоча към изхода.

52

Батальоните дяволчета, които бях принудил да работят за мен бяха направо ужасени, докато се излягах в хамака си на безопасно разстояние и съзерцавах звездите.

53

Лайм! Точно това име се мъчех да си спомня. Мъжът с рибешкото лице в магазина за кафе беше един от конспираторите в аферата Лавлейс преди пет години. Ако той изведнъж излизаше от скривалището си, значи нещата ставаха сериозни.

54

За разлика от обувките на повечето ми господари, които определено просто воняха.

55

Със сигурност трябва да е било адски горещо. Леле, този беше железен.

56

Същността на бедния Тръклит представляваше оскъдно ядене. В друг случай бих се погнусил от него. Но сега времената бяха отчайващи и се нуждаех от всяка възможна енергия. Освен това малката свиня щеше да ме издаде.

57

Щеше да чака дълго. Трябваше да му взема още едно кафе.

58

Някои от красавиците бяха истински хора, но на по-високите нива забелязах две, които не бяха точно каквото изглеждаха: едната представляваше празна черупка, твърда отпред и куха отзад; другата беше един ухилен фолиот с покрити с бодли крайници, скрит зад магията си.

59

Зад голяма част от всичко това виждах ръката на Мандрейк — цялото това внимание към подробностите, съчетано с театралността, възприета от приятеля му, драматурга Мейкпийс. Една идеална комбинация от недодяланост и хитрост. Плененият „американски“ демон беше особено ефектен и без съмнение беше призован от някой от правителството специално за случая.

60

При такива обстоятелства трябва да се действа бързо, преди чисто и просто да бъдеш абсорбиран от другия. Слабите същества нямат никакъв шанс, ако бъдат погълнати от нещо по-силно и сега случаят щеше да е подобен.

61

Музиката към вид танц от XVI в. — Бел.прев.

62

Той твърдеше, че всяка връзка между двата свята си имала цел: работата на магьосниците и духовете била да работят за едно по-добро разбиране на тази цел. Сметнах това (любезно) за пълни глупости. Колкото и малко взаимодействие да имаше между нашите светове, то не беше нищо повече от едно жестоко умопомрачение (заробването на нас, джиновете), което трябваше да бъде прекратено колкото е възможно по-бързо. Спорът ни стана доста разгорещен и грубите вулгарности бяха избегнати единствено поради моята загриженост за риторичната чистота.

63

Арабите, които са доминирали в района на днешна Йордания от около 300 г. пр.Хр. до около 106 г., със столица град Петра. — Бел.прев.

64

Разрушен град в Судан, на р. Нил, столица на Древна Етиопия, разрушен около 350 г. пр.Хр. — Бел.прев.

65

Древна страна в Западна Азия, на Каспийско море, около III в. пр.Хр. — Бел.прев.

66

Тук се включваха старши свещеници, благородници от царството, другари по чашка от евтини кръчми, професионални борци, една брадата дама и едно джудже. Царският син беше преситен и беше готов да опита всичко, затова социалният му кръг беше обширен.

67

Една от тези истории беше изрисувана на пристанищната стена и представляваше забавна карикатура. Тя показваше царския син по гол задник, наведен върху една маса в библиотеката, а отзад няколко неизвестни демона го налагаха с царска сопа.

68

Древните фараони традиционно разчитаха на свещениците си за такива услуги, а гръцката династия не бе видяла причина да променя тази политика. Но, въпреки че в миналото талантливите индивиди отиваха в Египет, за да практикуват занаята и да позволят на Империята да увеличава силата си на гърба на ронещите сълзи джинове, тези времена отдавна бяха отминали.

69

Тук се промъкна малко египетски уличен жаргон. Бях сърдит, в края на краищата.

70

Или почти. Понякога прекалявах с извивките.

71

Облеклото й не ме интересуваше точно в този момент, но за тези от вас, които държат на подробностите, ето с какво беше облечена: носеше черна туника с панталон, много приятна, ако си падате по такива неща. Туниката откриваше шията й, по която нямаше бижута. Краката й бяха в големи бели маратонки. На колко ли години беше сега? По моя преценка на около осемнайсет. Никога не се бях сещал да я питам, а сега беше прекалено късно.

72

Не е много лесно да призовеш джин от четвърто ниво, понеже сме много взискателни и внимателни и постоянно се ослушваме за някакви дребни грешки в заклинанията. По тази причина, както и поради забележителния ми интелект и непреодолимо присъствие (то обикновено не включва миризма на прегорял хляб), магьосниците ни избягват, докато не натрупат достатъчно практика.

73

Да не говорим за двайсет и двата възможни отговора на всеки един от тях, за шестнайсетте хипотези и теореми, произтичащи от тях, за осемте абстрактни предположения и едно биквадратно уравнение, за двете аксиоми и един лимърик. Ето, това е истинска интелигентност, така да знаете.

74

За господаря си говоря. Досетихте ли се?

75

Аз (фр.). — Бел.прев.

76

Технически погледнато, предполагам че бях с глава на лъвица, понеже нямах грива. Гривите винаги ги надценяват. Добре де, вършат работа ако позираш, но иначе пречат на периферното зрение и се сплъстяват от кръвта.

77

Беше прав, за съжаление. Ако ме беше атакувал с наказателна магия, може би щях да успея да я обърна срещу него (огромно предимство за мен беше това, че знаех рожденото му име), но нямах подобна защита срещу истинско копие, особено пък в настоящото ми немощно състояние.

78

Объркваща аналогия, но мисля, че схванахте идеята.

79

Знам, че пак звучи объркващо. Съжалявам.

80

Само за протокола — беше интересно жълтеникавобял. Като яйчен крем.

81

Технически термин: мярка за същност.

82

Последният път, когато аз използвах номера с този страховит вой беше, за да отвлека вниманието на гиганта Хумбаба в боровите гори, така че господарят ми Гилгамеш да може да пропълзи изотзад и да му пререже гърлото. Говорим за 2600 г. пр.Хр. И подейства единствено, защото Хумбаба беше с няколко шишарки по-нисък от ела.

83

Муамба беше вятърничава като пеперуда, Кормокодран — необщителен и брутален, а Аскобол и Ходж бяха непоносими, за съжаление, заради склонността им към сарказъм.

84

Яйчен крем: още един технически термин. Означава пълно рухване на същността, докато си на някое ниво на този свят. На Другото място, естествено, същността ни постоянно е в една вихрушка и не е необходимо да има каквато и да е форма.

85

Поне не и когато не мога да направя нищо по въпроса. Но рано или късно, когато си възвърнех цялата мощ, щях отново да се срещна с Ходж, Аскобол и Кормокодран. Тогава щях да си получа закъснялата отплата с цялата дива свирепост на ранена мечка. Успешното отмъщение изцяло зависи от правилно подбраното време.

86

Примерен диалог: — А, значи мислиш, че можеш, а? — Да, без проблем, приятелче! — Така ли? — Така! — И всичко това на фона на подвикванията на останалите, които се пляскаха по косматите хълбоци. Що се отнася до интелектуалния размах, разговорът беше нещо средно между дебатите в Древна Атина и тези в английския парламент.

87

Може би с изключение на Кормокодран, който все още съумяваше да наподобява юница, облечена от рога до копита в костюм.

88

Обиден и дебелашки коментар, но в него имаше известна доза истина. Не бях се разложил толкова, колкото когато бях жаба, но с всяка изминала минута силата ми и контролът над същността ми ставаха все по-слаби. Бях леко втечнен около панталоните.

89

С най-голямо удоволствие бих взел участие в боя. Наистина много бих искал. По принцип щях да съм в най-предните позиции на битката с тези подобни на сепии противници. Но точно тогава това не беше сред приоритетите ми. Имах прекалено малко ценна същност, за да я пилея.

90

Забавяха го най-вече раните му, но и скорошното му ядене едва ли помагаше. Наистина бе глътнал управителката без да я дъвче.

91

В разгорещени моменти ние, джиновете, понякога губим представа за езика, който използваме. Когато работим заедно на този свят, ние обикновено говорим езици, познати на всички ни, а не задължително най-масово използвания от цивилизацията език.

92

Фолиотите Фрисп и Полукс присъстваха, когато ме откриха. После се забавляваха като разказваха историята на познатите им дяволчета. Тъжен факт е, но и фолиотите, и дяволчетата бяха избити по различни начини само за една нощ: едно странно съвпадение, което доста ме изтощи.

93

Той не беше като стария Джабор, т.е. слабоумен и силен до неразрушимост. Не беше като мрачния Чуй, който рядко се нуждаеше дори да вдигне пръст срещу враговете си, толкова страховити и находчиви бяха думите му. Не, Факарл умееше всичко — имаше практически умения по оцеляване, притежаваше сила, достойна за уважение, имаше и хитрост. Що се отнася до настоящия момент, аз също смятах да приложа тези умения: като демонстрирам хитро уважението си към силата на Факарл, възнамерявах да избегна собственото си убийство.

94

Гарвановата ми маскировка представляваше тотема на едно племе, живеещо на границата между гора и равнина. Те ценяха прикритата тайнственост на птицата, интелигентността и коварството й. Наметалото се състоеше от пера от всяка една птица, живееща в онези райони. С тяхна помощ и с моята сила можех да се разхождам незабелязано навсякъде и да си общувам почтително с шамана на племето, който носеше подобен костюм, както и маска.

95

Тъй като идваше от един сравнително по-стар джин като Факарл, този смях бе странно обезпокоителен. Ние, висшите духове, естествено си имаме нашия си хумор, който използваме, за да компенсираме безкрайните години робство на Земята. Обикновено той попада в някаква категория — сух, язвителен или наблюдателен, постоянно черпещ вдъхновение от слабите места на магьосниците. Нямаме склонността да изпадаме в истерии — просто не се прави така. (Не говоря за дяволчетата, разбира се, което рядко стигат до нещо повече от един забавен фарс.) При това положение имаше нещо странно невъздържано в радостта на Факарл, нещо прекалено лично.

96

Това си беше вярно — още от царските кухни на Ниневия. Около 700 г. пр.Хр., бях изпратен там от вавилонските магьосници на дипломатическа мисия — трябваше да пробутам арсеник в храната на Сенахериб по време на банкет. За нещастие Факарл служеше на асирийския цар — пазеше го от наемни убийци. Той възрази срещу вкусния ми сладкиш с телешка мазнина и ме погна из залата. След като организирахме най-голямата битка с храна в историята, аз го съборих с една добре прицелена бедрена кост и си осигурих бягството. Оттогава отношенията ни като цяло се влошаваха.

97

Лондонски диалект. — Бел.ред.

98

В нея успешно унищожихме основния пиратски форт и освободихме стотина пленници. Битката бе паметна най-вече с това, че се бих сам срещу един огнен африт над два потъващи кораба. Гонехме се напред-назад сред горящите гребла и се прикривахме зад такелажа като използвахме парчета от счупените мачти. Накрая, с един щастлив удар, му разбих главата и го гледах как потъва, все още тлеещ, в жълтеникавозелените дълбини.

99

Един червенокож индивид сред тях беше забележителен. След като вся всеобщ смут, Джабор най-после бе изваден от играта, когато го примамих във верига пясъчни пещери и сринах тавана на тунела отгоре му.

100

Египетски мир, де. Все още си имаше купища изнасилвания, грабежи и убийства, но този път извършвани от нас, а не срещу нас. Така че всичко беше наред.

101

Анкх: вид амулет, във формата на буквата Т, с примка отгоре. Символ на живота. По времето на фараоните в Египет, когато магията беше много разпространена, много такива анкхи съдържаха затворени същества и бяха силни защитници. По времето на Птолемей, те вече бяха само символични. Но желязото, също като среброто, отблъсква джиновете.

102

Тоест Бартимеус. Реших, че може да сте забравили. От учтивост Птолемей никога не го използваше.

103

Който и да е друг отдавнашен враг би бил малко по-добре от този.

104

Това, че беше с Кити Джоунс, ме изуми. Не масата. Въпреки че беше лъсната много добре.

105

Митологична птица с огромни размери и сила. — Бел.прев.

106

Е, добре де! Ами ето какво. Както може би съм споменавал един-два пъти преди, съществуват пет основни нива на духовете: дяволчета (достойни за порицание), фолиоти (достойни за пренебрежение), джинове (очарователен клас, в който има един или два истински скъпоценни камъни), африти (надценявани) и мариди (ужасно егоцентрични). Над тези нива съществуват по-силни създания със сенчеста природа, които се призовават много рядко или пък само се определят като вид. Нуда беше едно от тях и редките му появи на земята оставяха следи от кръв и нещастия. Само най-гадните режими го призоваваха: асирийците (в битката край Ниневия, когато Нуда погълна хиляда меди), Тимур Жестокия (при плячкосването на Делхи, при което Нуда натрупа главите на затворниците на петнайсетметрова купчина), ацтеките (чест ангажимент за Нуда; накрая той откри двусмислица в призоваването на Монтесума и като компенсация опустоши Теночтитлан и го остави беззащитен срещу испанците). С други думи той беше забележителен индивид, гладен и съвсем не настроен приятелски.

107

Забележете отсъствието на каквито и да било шеги, подигравки или сатирични нотки в тези изречения. Въпреки настоящото неразположение на Нуда, не се съмнявах, че може да ме изпари само с един поглед. Почувствах, че е най-добре да съм учтив.

108

Отношението му към нея изглеждаше… е, да го кажем така: трудно беше да кажеш кое е егоистичното в това отношение. Без съмнение имаше купища скрити цели и те можеха да се намерят, ако знаеш къде да ги търсиш.

109

Това си беше истина: нормалната форма на Нериан представляваше синьо-черен торс, три проницателни очи на произволни места и множество крайници като на паяк. Добре де, този вид бе просто въпрос на вкус, но беше много по-достоен от Дженкинс.

110

Някъде дълбоко в тези очи мярнах страховитите сили на Другото място, които се въртяха ли, въртяха. Не можех да не се питам колко ли дълго това смъртно тяло щеше да издържи на напрежението от този обитател.

111

Бивша провинция в Югозападна Либия. — Бел.прев.

112

Град в Северна Етиопия, столица на древно царство между VII и I в. пр.Хр. — Бел.прев.

113

Регион в Западна Саудитска Арабия. — Бел.прев.

114

И двамата се стремяхме да звучим рязко, агресивно, гръмогласно. Нито един от нас не успя. Той издаде звук, който обикновено се свързва с прилепите и свирките за кучета, докато моят пък чуруликаше като на някоя стара мома, която иска сандвич с краставички заедно с чая си.

115

Всъщност бяха изминали двеста години. Един мой господар, чех, беше предразположен към напълняване. Постоянно го критикувах за лошата форма и така, лека-полека у него се натрупа бясно желание да ми докаже обратното. Една нощ го предизвиках да си докосне пръстите на краката, докато беше в пентаграмата. Справи се юнашки, но успя да изнесе задника си над ръба на кръга, позволявайки ми да пречупя оковите. И така, той определено беше малко дебел, но все пак бе доста вкусен.

116

Това не продължи дълго, разбира се. — О, Бартимеус, можеш ли само да напоиш плодородния район? — Можеш ли да отклониш река Ефрат тук и тук! — Виж, така и така си почнал, имаш ли нещо против да засееш няколко милиона житни семена по поречието? Благодаря. — Дори не ми дадоха инструменти. Докато се върнах в Ур, вече не преливах от ентусиазъм. О, не. Страшно ме болеше гърбът.

117

Повярвайте ми, знам всичко за акустиката на бутилките. Прекарах по-голямата част от шести век в стар буркан от сусамово масло, затапен с восък, поклащащ се из Червено море. Никой не чу виковете ми. Накрая един стар рибар ме освободи, а аз бях толкова отчаян, че бях готов да му изпълня няколко желания. Изригнах във формата на димящ гигант, метнах няколко светкавици и се наведох да го питам какво ще желае. Горкото старо момче бе умряло от сърдечен удар. Тук би трябвало да има поука, но кълна се в живота си, не мога да я видя.

118

Логично чувство от негова гледна точка. Той беше погълнал мен — едно същество от огън и въздух.

119

Нищо не се променя. Нефертити постоянно го правеше с Ахенатон, като се промъкваше до него, докато изчисляваше реколтата и го питаше как изглежда с хубавата си нова шапка. Той така и не се научи.

120

Употребата на подобен предмет е като да развинтваш капачката на бутилка кола. Не. Може би е малко по-вълнуващо: представете си първо да разтръскате бутилката. После бавно, бавно развъртате капачката… Тайната е да я развъртите достатъчно, за да чуете леко съскане. След това магьосникът може да насочи тази сила накъдето си пожелае. Завъртате прекалено много или прекалено бързо и ръцете ви стават лепкави. И като говорим за това — сред забележителните сгради, разрушени от небрежната употреба на талисмани са: Александрийската библиотека и фарът на остров Фарос, висящите градини на Вавилон, цитаделата на Велико Зимбабве и подводният дворец на Кос.

121

На робите и военнопленниците се даваше по един нож и ги пращаха на голямата римска арена да се бият с пленените джинове. Римският елит направо обожаваше комичните преследвания и всичките весели методи на убийствата.

122

За пръв път срещнах Нериан в Африка по време на кампаниите на Сципион. Любимото й представяне беше във вид на гъвкава кючекиня, която съблазняваше…

123

Е, поне за мен, понеже бях затворен на безопасно място. Може би Натаниел получи няколко ненужни ожулвания, като например, когато тръгна надясно, докато аз сочех наляво и Жезълът го цапна по носа; или когато стреля с Жезъла по време на един суперголям скок и бяхме пометени настрани в един храст. Или пък при онзи дребен инцидент при езерото, когато той толкова се ядоса (бяхме под водата за някакви си мизерни четири или пет секунди, а и да си го кажем направо, водораслите не са навредили на никого). Но като цяло успявахме да избегнем самонаранявания.

124

Или по-скоро жизнените си органи.

125

Последното наблюдение го направих на ръба на езерото. За нещастие Натаниел го прие като команда, което доведе до временно потапяне.

126

Може би бяха около четиридесет. Но когато влиза в битка, мъдрият войн се разправя с враговете си един по един.

127

Ако момчето беше там само, без моето подтикващо присъствие, щеше ли да действа толкова бързо против телата на своите другари магьосници? Въпреки уродливостта им, увисналите лица и странно изкривени крайници, много се съмнявам. Той беше човек, а хората винаги, винаги се увличат от външния вид.

128

Те включваха: блъскащи се колички, площадки за ролкови кънки, въртележки „Възседни дяволче“, тайнствената гадателска палатка на мадам Хури, зала с криви огледала, пещерата на препарирания мечок Бъмпо и централната атракция „Изложба един свят“ — поредица жалки маси, представящи „културното богатство“ на всяка държава от Империята (имаше най-вече тикви, картофи и грубо изрисувани любовни дървени лъжици). Билбордовете отвън обявяваха двореца за Десетото чудо на света, което, говоря като някой, който има пръст в изграждането на пет от другите девет, ми се видя малко пресилено.

129

Няма да се впускам в подробности. Просто дребна азиатска афера, преди много време.

130

Със сигурност. Сякаш бе задействала някакъв оркестър от един човек — множество клаксони, камбани и свирки, както и ентусиазирани цимбали между краката му. Шумът бе оглушителен.

131

Естествено така беше и при Нефертити и Ахенатон. В първия момент бяха дългите погледи и срещите край крокодилската яма; в следващия — изкореняваха официалната религия и местеха египетската столица на сто километра в пустинята. Просто едното водеше до другото.

132

Факарл не беше някой лукав, дърт, говорещ двусмислено джин като Чуй; гордееше се с откровеността си. Все пак имаше слабостта да се фука. Ако му се вярваше на всичките истории, човек би си помислил, че той е отговорен за повечето световни забележителности, както и, че е бил довереник на всички видни магьосници. Това, както веднъж отбелязах пред Соломон, беше доста нелепо твърдение.

133

Стар, исторически факт е, че британските магьосници не се интересуваха от магическо летене, понеже предпочитаха (съвсем мъдро, трябва да се каже) вместо това да се доверяват на механични средства. Но други култури нямаха притеснения да сливат джинове с неодушевени предмети: персийците заложиха на килимите; някои низши европейски култури го направиха с хаванчета, а смелите китайски магьосници дори се пробваха да яздят облаци.